Р
Е Ш Е
Н И Е№ 2802
гр. Бургас, 01.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на де-вети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретар Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 4314 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове
по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, предя-вени от И.П.Я. против ГД “Гранична полиция“ – МВР, гр.С.
Ищецът твърди, че за периода от 31.05.2016г.
до 31.05.2019г. е работил при ответни-ка на 12-часови
работни смени, по график, на длъжност “мл. инспектор“/“старши полицай“ в група
“Летищна сигурност“ в ГПУ – “Летище Б“ при РД “Гранична полиция“ – Ае-рогари С“, със статут на държавен служител.
Твърди и че ГД “Гранична полиция“ не му е заплатила дължимото за това време до-пълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 240.53 часа, получени след преиз-числяване
на положения нощен труд с коефициент
1.143 в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, вр. с чл.140 от КТ, а имен-но: 1 600.47 лв. – с
оглед на допуснатото в съдебното заседание изменение на иска по реда на чл.214
от ГПК, чрез намаляването му по размер.
Иска от Съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да стори това.
Претендира обезщетение за забавено
плащане в общ размер от 183.17 лв. за периода от 30.07.2016г. до 31.05.2019г.,
законната лихва върху главницата и направените по делото разноски.
Ответната ГД оспорва исковете. Излага
съображения, че положеният от И.Я. извънреден труд е надлежно начислен в
съответните протоколи и му е платен по действа-щите правила, уреждащи по
специфичен начин плащането на нощния труд на служителите на МВР. Моли Съда да отхвърли претенциите.
Претендира разноски.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че ищецът е
служител на МВР – със статут на държавен служител, по смисъла на чл.142, ал.1,
т.1, пр.1 от ЗМВР, като през периода от 31.05.2016г. до 31.05.2019г. е заемал
длъжност “старши полицай“ в група “Летищна сигурност“ в ГПУ –
“Летище Бургас“ при РД “Гранична полиция“ – Аерогари София към ГД “Гранична по-лиция“
– МВР.
Безспорно, също така, е и
обстоятелството, че Я. е полагал труд
на 12-часови сме-ни, по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00
часа, т. е. и през нощта, об-що 1 682 часа за целия период – така и
заключението на вещото лице по ССЕ, от което се установява, че ответникът е
изплатил на ищеца общо 420.50 лв. – по 0.25 лв. на час, съоб-разно заповеди №
8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на
вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служи-тели на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е
предвидено, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден
труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за
заплащане на последното се
оп-ределят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал.2. /цитираните по-горе две/
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично
при 5-дневна работна сед-мица. За работещите на
8, 12 или 24-часови смени, то се
изчислява сумирано за
тримесечен период, с възможно полагане на труд и през
нощта – между 22.00 и 06.00
часа, като работ-ните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки
24-часов период, ал.3. В ал.5, т.2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно вре-ме, до 280 часа годишно, се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработе-ни до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основ-ното месечно
възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от
ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работно-то време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период от 25.06.2016г. до 25.06.2019г. са действали
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно
горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е
предвидено, че при сумира-но отчитане на отработеното време общият брой часове,
положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2.
Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба
– в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело
№ 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постано-вяването му и
обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на тре-тата
Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчис-ляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ
бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от На-редба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,
което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това,
тъй като така-ва би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР
в по-неблагоприят-но положение от другите държавни служители по отношение продължителността на работ-ното
време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчи-тане, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, ка-саеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структу-рата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано из-числяване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно вре-ме,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да
получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга – за-дължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена, пък, очевидно се ка-сае за
положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т. е. това са две раз-лични основания за заплащането на допълнителни възнаграждения –
обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие
на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
и заповед №
8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е
изплатена само добавката от 0.25
лв. за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 420.50 лв.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето
основание – за времето от 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно – Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което като
обективно и компетентно изгот-ветно Съдът изцяло кредитира, се установява, че
положеният от ищеца за периода от 31.05. 2016г. до 31.05.2019г. нощен труд –
общо 1 682 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, е
1 922.53 часа. Разликата от 240.53 часа не е отчетена в протоколите за
положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че
дължимото нетно трудо-во възнаграждение за този извънреден труд, изчислено
съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от Я. размер, общо 1 600.47 лв.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е
ангажирал доказателства да е за-платил на ищеца дължимото допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер до приключването на
съдебното дирене в настоящата инстанция.
Т. е., искът се явява доказан и по своя
размер, поради което следва да бъде уважен из-цяло.
Както беше посочено, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители в МВР се състои от основно и
допълнителни такива, в това
число и за извънреден труд, съ-гласно чл.178, ал.1, т.3 от с. з. След
изтичането на определения за заплащането на послед-ното срок – за всяко
тримесечие, ответникът е изпаднал в забава. Следователно, основател-на се явява
и аксецорната претенция за присъждането на мораторната лихва за периода от
30.07.2016г. до 31.05.2019г., която видно от заключението на
вещото лице по ССЕ също е в търсения от ищеца размер – 183.17 лв.
Върху главницата се
дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на ис-ковата молба в
съда – 31.05.2019г., до окончателното плащане.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 380 лв. – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – държавна такса в размер
на 114.02 лв. и 180 лв. за ССЕ.
На основание чл.78,
ал.4 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответ-ника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2.91 лв., за частта от исковете, по отно-шение на която
производството по делото е било прекратено, поради оттеглянето им.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ – МВР, адрес: гр.С, бул.““ № , да заплати на И.П.Я., ЕГН: **********,***,
сумата от общо 1 600.47 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, общо 240.53 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1.143 на положния от
него – като “стар-ши полицай“ в група “Летищна сигурност“ в ГПУ – “Летище Бургас“ при РД
“Гранична полиция“ – Аерогари С, към ГД “Гранична полиция“ – МВР, за периода 31.05.2016г. – 31.05.2019г.,
1 682 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, счита-но от
31.05.2019г. до
окончателното плащане; сумата 183.17
лева – обезщетение за забаве-но плащане за времето от 30.07.2016г. до 31.05.2019г., както и
сумата 380 лева платено ад-вокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И.П.Я. да заплати на Главна дирекция “Гранична полиция“ – МВР сумата 2.91
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ – МВР да заплати по сметка на РС Бургас
държавна такса в размер на 114.02 лв.
и 180 лв. за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.