Р Е Ш Е Н И Е
№ 411
Велико Търново, 07.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен
състав, в открито съдебно заседание на втори
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.Ф.
и
в присъствието на прокурора ………………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 642/2021г.
по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186,
ал.4 от Закон за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/.
Образувано е по жалба вх. № 4632/21.10.2021г. в АСВТ,
подадена от името на дружеството „КАТРИН МАКС“ООД гр. В. Търново с ЕИК
*********, действащо чрез упълномощения адвокат, посочен за съдебен адресат.
Оспорва се Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 168-ФК/ 30.09.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“-Варна в
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП –
гр. София. Съдържанието на разпоредената ПАМ е запечатване на търговски обект,
стопанисван от жалбоподателя за срок от 14 дни и забрана на достъпа до него.
Жалбоподателят счита, че Заповедта е незаконосъобразна, защото е
немотивирана, нарушава принципа на съразмерност, противоречи на материалния и
процесуалния закон. ПАМ не била постановена от компетентнен орган. Запечатване
на обекта за срок от 14 дни счита за мярка несъразмерна с извършеното
нарушение. Липсвали мотиви и преценка на конкретни обстоятелства, свързани със
случая, при определяне срока на наложената мярка. ПП на дружеството счита, че АО
не бил отчел обстоятелството, че предметът на дейност на дружеството е търговия
със санитарно-хигиенно оборудване и консумативи към него/в т.ч. сешоари и кърпи
за ръце, миещи препарати и дезинфектанти/, които в условията на епидемия от КОВИД-19 са много необходими и търсени, поради което
оборотът се е вдигнал двойно. Същите стоки представляват в тази връзка стоки с
обществено значение, а купувачите са болници, хотели и ресторанти. Поради това,
запечатването на обекта ще доведе освен до значителни финансови загуби и до
застрашавена на общественото здраве. Поради това ПАМ имала характер на санкция
за дружеството. Не бил налице важен държавен интерес от налагена на мярката,
т.к. не може да преустанови нарушение, което вече е довършено. А дружеството на
база месечните си оборит внасяло в хазната около 20 хиляди лева ДДС.
Контролните органи игнорирали обяснението на Н.С., че всъщност обектът е шоурум
и офис, като се реализира разносна търговия с клиенти основно ЮЛ. Акцентира на
обстоятелството, че дружеството ня ма непогасени задължения, нито предходни
нарушения. По изложените съображения моли съда да отмени оспорената Заповед.
В о.с.з. дружеството жалбоподател не се представлява.
От упълномощения адвокат е постъпило писмено становище, с което поддържа
жалбата и пледира същата да бъде уважена. Претендира разноски за производството
и възразява за прекомерност на ЮКВ.
Ответникът
по оспорването - началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна не се явява. В
о.с.з. се представлява от упълномощения ***, който пледира жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение. Счита оспорената
Заповед за законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в
предвидената форма, съобразно материалния закон и е спазена законовата цел. Настоява,
че нарушението, предпоставило издаването на ПАМ е доказано. За две
продажби/м.10 и м.11 на 2020г./ търговецът не е издал фискална касова бележка.
Нарушена е разпоредбата на чл.25 от Наредба Н-18 на МФ, която е императивна.
Издадените при продажбите стокови разписки не се явяват официален документ за
извършената пордажба. Продажбата може да бъде документирана само с ФКБ от
работещото ФУ или чрез касова бележка от кочан. Такива документи не са
представени при порверката. Предвид това, АО е
действал при обвързана компетентност и е длъжен да приложи тази ПАМ.
ПП на ответинка намира, че срокът на запечатване, който е около
средния предвиден е съобразен с принципа на съразмерност. В тази връзка е
съобразено, че в обекта са установени две продажби на стоки, за които е
заплатено в брой на 30.10.2020г. и 23.11.2020г., за които не са издадени ФКБ.
Продажбите са на стойност, която е съпоставена с дневния оборот. Касае се две
нарушения, за обект в голям областен град, който търгува със оборотни стоки,
предвид пандемията от КОВИД 19. Претендира разноски за ЮКВ.
Съдът установи, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Видно от разписката към самата Заповед, същата е
връчена на 30.09.2021 г., чрез упълномощено лице, а жалбата е депозирана пред ТД
на НАП на 11.10.2021г. Оспорващият е адресат на разпоредените правни последици,
които засягат неблагоприятно правната му сфера. ЗНПАМ е подлежащ на съдебен
контрол административен акт. Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата
и местна подсъдност като съд по седалището на оспорващия търговец, адресат на
Заповедта, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.
Предвид изложеното, съдът прие жалбата за допустима.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените
по-долу фактически и правни съображения.
Делото е основано основно върху писмени доказателства, които
не са оспорени от страните по предвидения процесуален ред.
На основание чл.170, ал.1 от АПК доказателствената тежест е указана
върху административния орган, който следва да установи пред съда съществуването
на фактическите основания, посочени в Заповедта и изпълнението на законовите изисквания при
издаването и. В тази връзка ответникът представя като част от АП Заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на НАП, с която са определени органите, които да
издават заповеди за ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Сред тях в т.1 са посочени и
началниците на отдел „Оперативни дейности” в ГДФК в ЦУ на НАП.
Съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съобрази
доводите на страните и констатациите в оспорения акт. От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени доказателствени средства, съдът намери за установено следното по
фактите:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ № 168-ФК/ 30.09.2021г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейност”-Варна в Дирекция „ОД” в ГД
„Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на търговски
обект – офис/магазин за хигиенни и санитарни стоки/, стопанисван от оспорващия
търговец, находящ се в гр. Варна, ул. „Петър Райчев”№188 и забрана на достъпа
до него за срок от 14 дни, като запечатването да се извърши след влизането й в
сила.
Заповедта е издадена след извършена на 13.09.2021г. проверка
от органите по приходите, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА-0437392/
13.09.2021 г. и ПИП серия АА-0437399/ 28.09.2021 г. /вж. л.20 и 26 от делото/.
При проверката е установено, че разчетената от ФУ касова
наличност и фактическата такава съответстват и е в размер на 208,53лв. От работещото и регистрирано ФУ са изведени КЛЕН
за вс. ФБ за дата 30.10.2020г./от № 002685 до №
№ 002693/ и за 23.11.2020г./от №
002817 до № 002822/. При това е установено, че стойностите на извършените и платени в брой продажби на стоки по
издадени от дружеството два броя стокови разписки не са
отразени чрез ФУ. Става въпрос за стокова разписка №
**********/30.10.2020г. – за 1бр. сешоар за ръце с ед. стойност 278,14лв. и 1
бр. дозатор за течен сапун с ед. цена 39,77лв., общо 317,87лв./.
Съответно стокова разписка № **********/23.11.2020г. – за два броя сешоар за
ръце с ед. цена 235,60лв., общо 471,20лв. Видно е от приложените писмени
доказателства, че ФКБ за стойността на извършените продажби на тези стоки при
плащането им в брой не са издадени, т.к. същите не са регистрирани във ФУ. Не
се твърди и не се представят и касови
бележки от кочан.
За тези констатации са приложени към Заповедта писмени
доказателства, а именно: ПИП, опис на паричните средства в касата, дневен отчет
№004289 от 13.09.2021г., КЛЕН за 30.10.2020г. и КЛЕН за 23.11.2020г.; стокови
разписки, писмени обяснения на продавача Н. Станев и др.
При тази фактическа обстановка началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна приел, че е налице нарушение на чл.25, ал.1, вр. с чл.3, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ като не е спазен установения ред и начин
за издаване на съответен документ за продажба. ФКБ се издава при плащането и се
предоставя на клиента. АО издал
процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка с
посоченото по-горе съдържание, на
основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Съдържанието й е „запечатване на обекта“ и „забрана
на достъпа” до него за срок от 14 дни. Неиздаването
на касова бележка от ФУ е нарушение на установения ред за документиране на
извършената продажба, поради което на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС съответният орган по приходите е приложил и процесната
ПАМ. Заповедта е връчена на упълномощен представител на търговеца и е оспорена пред настоящия съд.
На основание чл.50 от ДОПК, Протоколът, съставен по
установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на правомощията
му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и
установените факти и обстоятелства. Поради това,съдът приема за безспорно
доказани както факта на извършване на плащането в брой за стоките по двете
стокови разписки, така и липсата на издадени ФКБ за тях. Съвкуната преценка на
събраните писмени доказателства, които не са портиворечиви води до този
единствено възможен извод. Обстоятелството не е оспорено при проверката, нито
пред съда.
Горните фактически констатации са основани на съвкупната
преценка на събраните писмени, които по своето съдържание не са противоречиви. Въз
основа на същите настоящият състав на съда формира следните правни изводи:
Съдът е сезиран с правен спор
между ЮЛ, субект на търговското право и държавен орган. Търси се защита срещу
последиците на принудителна административна мярка, наложена от административен
орган в системата на НАП.
Според конкретното предметно съдържание на спора, приложим процесуален закон
при издаване и обжалване на акта е АПК, а материален такъв специалните
разпоредби на чл.186 до 188 вклч. от ЗДДС.
Субсидиарно приложима е Наредба
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/за
кратко Наредба Н-18/13.12.2006г./.
След извършване на служебна проверка, на основание чл.168 и
чл.169 от АПК, съдът установи, че обжалваната Заповед е издадена от компетентен
орган, в рамките на правомощията му, поради което е валиден административен
акт. Авторът на акта е бил назначен за „началник отдел ФК“, което обстоятелство
не се оспорва. Представената от ответника е Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на
ИД на НАП/вж. л.33/ сочи, че началниците на отдели в дирекция „ОД“ на
ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да налагат ПАМ по чл.186 от ЗДДС, в качеството на орган по приходите/съгласно чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП/,
каквото е изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган. Същата съдържа
подробно описание на фактическите и правни основания за издаване на акта,
включително и съдържанието на Протоколите за извършените проверки. Отделни мотиви
са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него
При издаването на оспорената Заповед съдът не установи да
са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, довели като резултат до неизяснена
фактическа обстановка, липса на мотиви на акта и/или до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя.
За осъществени две конкретни продажби на стоки, за които е
платено в брой не е бил издаден фискален
касов бон. Съответон на
30.10.2020г. за сумата 317,87лв.,
а на 23.11.2020г. за сумата 471,20лв. Това
са фактическите основания на оспорената Заповед. Представени са с АП
доказателства, че за установените две нарушения са издадени АУАН. Поведението на
търговеца е квалифицирано като нарушаване на разпоредбите на чл. 25, ал.1, т.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Заповедта за налагане на ПАМ е ИАА, който съгласно чл.186,
ал.2 от ЗДДС следва да е мотивиран. В обстоятелствената част на Заповедта е
посочено изрично, че при извършена продажба, продавачът не е изпълнил
задължението си при извършено плащане да издаде фискална касова бележка от
налично в обекта ФУ или ръчна касова бележка от кочан. Осъществяването на тези
факти, посочени в Заповедта не се спори от жалбоподателя. Потвърждава се и от двата
ПИП, които са съставени на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК от органи по
приходите. Същите имат обвързващата материална доказателствена сила пред съда,
съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК, който гласи, че протоколът,
съставен по установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на
правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и
изявления и установените факти и обстоятелства. Освен това, констатацията за липса
на ФКБ не се оспорва от жалбоподателя. Подкрепя се безспорно и от приложените
писмени доказателства – стокови разписки и
КЛЕН. Това обстоятелство е индиция за укриване на приходи от продажбите,
т.к. общоизвестен факт е това, че продажбата на хигиенни и санитарни материали
е с ускорен оборот, предвид пандемията от КОВИД-19.
По отношение на съответствието на Заповедта за ПАМ с материалноправните разпоредби и целта
на закона, съдът прие следното:
В оспорената Заповед е посочено нарушението, за което се
прилага ПАМ и неговата адекватна правна квалификация. Съгласно чл. 186, ал. 1
от ЗДДС/в ред. към момента на извършване на нарушението – ДВ бр.104 от 2020г./
ПАМ от вида на процесната за срок до един месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: не издаде съответен
документ за продажба по чл.118. Следователно, първата предпоставка за прилагане
на процесната ПАМ е извършване на някое от визираните в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
нарушения. В случая безспорно е
установено, че жалбоподателят не е спазил реда за издаване на съответен
документ за продажба за извършена такава при разплащане в брой в стопанисвания
от него търговски обект. Така предпоставката за издаване на процесната ПАМ е
доказана и е възникнало задължението на АО да приложи такава.
Според установеното в доктрината и съдебната практика
постановяването на ПАМ се извършва при условията на обвързана компетентност.
Поради това, установяването на противоправното поведение, което съставлява
неизпълнение на нормативни изисквания е единствената предпоставка за налагането
на ПАМ. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за
защита при нарушение на установени правни задължения от техните адресати. При
наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният
орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се
извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. В
случая при безспорно установените факти съдът приема, че се е осъществила
посочената предпоставка, която е
породила правомощието на АО да постанови ПАМ по вид и съдържание като
процесната.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да
се извършва в съответствие със спецификите на мерките във всяка конкретна
хипотеза на нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителната
административна мярка в конкретния случай и нейната продължителност са
мотивирани от АО с това, че констатираното при извършената проверка
неизпълнение на нормативно установеното задължение за издаване на фискална
касова бележка, винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се
отчитат реализирани приходи, не се отразяват обороти и се стига до отклонение
от данъчното облагане.
Органът следва да съобразява продължителността на срока на
мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е при
определяне продължителността на срока, органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни".
В разглеждания казус е наложена продължителност на
запечатването на обекта от 14 дни, което е към средната част от предвидения по
закон максимум от 30 дни. Видно от съдържанието на Заповедта има мотиви, в
които се сочи да са взети предвид следните обстоятелства: вида на обекта – в
областен град със значителен поток отклиенти; вида ан продаваниет стоки –
хигиенни и санитарни материали и консумативи, които предвид пандемията са с
ускорен стокооборот; това, че нарушенията са две; размерът на неотчетените продажби на
30.10.2020г. от 317,78лв. е 97,42% от регистирания във ФУ за деня оборот, а за
23.11.2020г. сумата на неотчетената продажба е 471,20лв., което надхвърля с
41,80% регистирания през ФУ оборот за същия ден. Предвид конкретно установените
в случая факти, ОП е преценил, че срокът от 14 дни е достатъчен, за да се
осъществи превенция срещу укриване на продажби, което е в обществен интерес и
да се превъзпита търговеца към спазване на установения ред за документиране на
продажби с ФУ.
Съдът намира че административния орган е определил правилно и
продължителността на срока на наложената ПАМ, като е обсъдил конкретните факти,
тежестта на нарушението, отчел е поведението на нарушителя и е направил
конкретна преценка на необходимостта да се предотвратят нежелателните последици
за фиска. При съобразяване на принципа на съразмерност, като е взел предвид
тежестта на нарушението, АО е определил 14-дневен срок на мярката, при
30-дневен максимален срок. В случая, административният орган е действал
целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност.
ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е
съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта,
както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца.
Оспорения административен акт съответства и на целта на
закона, а именно предотвратяване и преустановяване на административни нарушения
в защита на държавния бюджет и за осигуряване на регулярност на приходите и
нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система.
Не се потвърди оплакването, поддържано от ПП на дружеството
счита, че АО не бил отчел обстоятелството, че предметът на дейност на
дружеството е търговия със санитарно-хигиенно оборудване и консумативи към
него/в т.ч. сешоари и кърпи за ръце, миещи препарати и дезинфектанти/, които в
условията на епидемия от КОВИД-19 са много необходими и търсени, поради което
оборотът се е вдигнал двойно. Напротив, ОП са отчели тези обстоятелства, но от
това са направили изводи, които жалбоподателят не приема, а съдът ги намира за
обосновани. Няма доказателства дружеството жалбоподател да е единственият доставчик на такива стоки за
страната, региона или дори за областния град Варна. Поради това, макар стоките,
с които търгува да са необходими и значими за обществото в условията на
епидемия, това не означава, че запечатването на обекта ще доведе до
застрашавена на общественото здраве. Мярката не е несъразмерна. Сам
жалбоподателят признава увеличеният почти двойно търговски оборот. ОП са
установили неотчетени продажби, които се равняват и надвишават дневните отчетени обороти. Това
са обстоятелства, които правят приложената ПАМ съответна на законовата цел. При
това съдът намира, че същата не да засягат права на жалбоподателя в по-голяма
степен от необходимото за постигането на легитимна цел – охрана на интересите
на фиска.
По изложените мотиви съдът приема, че оспорената Заповед е
издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което по
отношение на нея не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната й, а
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото искането на представителя на
ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на ***
се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.3 от АПК и следва да
бъде уважено отчасти. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед
фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва
да е 100.00 лева.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение
последно от АПК и чл.186, ал.4 от ЗДДС, VII-ми състав на АСВТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „КАТРИН МАКС“ООД гр. В. Търново с ЕИК ********* против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 168-ФК/ 30.09.2021 г.,
издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“-Варна в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, с която е наредено запечатване на търговски обект, стопанисван от същото дружество, находящ се в
гр. Варна и забрана на достъпа до него
за 14 дни.
ОСЪЖДА
„КАТРИН МАКС“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Въстаническа“№42, вх.А, ет.1, ап.2, представлявано от Д.Б.М.
- К.и Б.И.К., да заплати на ТД на НАП Велико Търново разноски за възнаграждение
за *** в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване, пред Върховен административен
съд на Република България, с касационна жалба, която се подава чрез АСВТ, в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи
от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: