ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 73
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Частно наказателно
дело № 20221110216330 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Наказателното производство по ДП №15302/2018 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. №
36517/ 2018 г., е образувано и е водено за това, че на неустановена дата в периода 2010 г. –
2017 г. в гр. София са присвоени чужди движими вещи – лек автомобил марка Ф..., модел
П...., с рег. номер ...., номер на рама ..., собственост на „И А Б. Л.“ ЕООД, която вещ е била
владяна на основание договор за лизинг номер ......., от „Б Б. к.“ ООД, представлявано от Ю.
В. И. – престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
С обжалваното постановление на Прокуратурата от 15.11.2022 г. е прекратено
наказателното производство по ДП №15302/2018 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. №
36517/ 2018 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.
Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена жалба
от „М Л.“ ЕАД, с ЕИК ...... (с предишно наименование „ И Е Д А Л.“ ЕООД, в качеството му
на ощетено юридическо лице, чрез адв. В.. В жалбата е застъпена позиция, че
постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че е налице извършено
престъпление по чл. 206 от НК от обективна и субективна страна, излагат се подробни
съображения в тази насока и се моли съдът да отмени наказателното постановление.
Като съобрази материалите по делото, съдът намира следното:
От фактическа страна се установява, че между „Б Б к“ ООД, представлявано от Ю В И, в
качеството на лизингополучател, и „М Л“ ЕАД, с ЕИК ....(с наименование към момента на
сключване на договора „ И Е Д А Л“ ЕООД), в качеството на лизингодател, е бил сключен
договор за финансов лизинг от 12.04.2007 г. с предмет лек автомобил “Ф П” с рама .......,
д.к.н № ........и срок на действие три години до 01.05.2010 г. Упражняването на фактическата
власт върху описания автомобил е
1
било предадено на лизингополучателя въз основа на горепосочения договор за финансов
лизинг през м.април 2007 г, като същият не го е върнал на лизингодателя нито по време на
действието на договора, нито след неговото разваляне.
След изпадането на лизингополучателя в забава по отношение на плащането на
лизинговите вноски, с покана с изходящ номер 7711 от 07.07.2009 г. дружеството-
лизингополучател, представлявано от Ю. И., било поканено да заплати дължимите
задължения, определени към този момент в размер на сумата от 4588.17 евро в три дневен
срок от получаване на съобщението, като било посочено, че в противен случай
лизингодателят ще счита договора за прекратен. Поканата била доставена на адреса на
дружеството от куриерска фирма „Р.“ и била получена от лице, отбелязано на обратна
разписка номер ..... като И.. Разпитаната по делото св. Ц. И. – счетоводител на дружеството
лизингополучател, посочва в показанията си, че не е получавала описаното изявление.
Въпреки изявлението на лизингодателя, лизингополучателят не изпълнил задължението си
доброволно и лизингодателят счел, че договорът е прекратен. Последвала кореспонденция
между страните, при която лизингополучателят изявил претенции, че е заплатил по-голямата
част от вноските, искал предоговаряне на условията по договора и прехвърляне на
собствеността на автомобила, но лизингодателят не се съгласил.
Лизингодателят завел частно гражданско дело пред РС Перник по реда на чл. 417 ГПК, в
резултат на което била издадена Заповед за незабавно изпълнение номер ..... от 20.11.2009 г.
Било образувано изпълнително дело, което било спряно с влязло в сила определение на РС
Перник като обезпечение на предявени след издаването на Заповедта за незабавно
изпълнение изкове от лизингополучателя, а именно четири обективно съединени иска, с
които претендирал обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на
автомобила, за установяване на правото му на собственост върху автомобила, два иска за
обявяване за нищожна на неустоечна клауза и за връщане на недължимо платена неустойка,
които искове към настоящия момент са отхвърлени с влезли в сила съдебни актове. Били
предявени граждански искове и от лизингодателя, като Решение № ...../15.02.2013 г. на САС
по т.д. № ..../2012, било потвърдено и влязло в сила решение на СГС, с което
лизингополучателят е осъден да плати претендирани от лизингодателя лизингови вноски и
обезщетения. С решението на САС било обезсилено първоинстанционното решение на СГС,
в частта му, в която лизингополучателят е осъден да предаде на лизингодателя вещта, като в
мотивите на решението в съответствие със задължителната съдебна практика е прието, че
липсва правен интерес, тъй като лизингодателят разполага вече с изпълнителен титул за
получаване на автомобила, а именно влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение. С
Определение от 05.02.2020 г., влязло в сила на 28.05.2020 г., е отменена обезпечителната
мярка „спиране на изпълнителното производство“, образувано по повод на заповедта за
незабавно изпълнение за предаване на автомобила. Междувременно лизингополучателят
предявил нов иск за признаване на право на собственост върху автомобила поради изтичане
на придобивна давност, във връзка с което отново било спряно изпълнителното
производство като обезпечителна мярка.
2
По аналогичен начин се развили отношенията между страните и по повод на автомобил „Т
к“, модел „В“ с рег. номер ....., по отношение на който прокуратурата също била сезирана от
лизингодателя.
Посочената фактическа обстановка е установена от органите на досъдебното производство
след обоснована в постановлението за прекратяване на производството оценка на
доказателствените материали. По делото са извършени множество действия по
разследването и други процесуални действия. Въпреки това съдът намира, че не е установен
моментът, в който лицето Ю.И., в качеството си на представител на дружеството
лизингополучател, е узнал за отправената покана за доброволно изпълнение и изявлението
на лизингодателя за прекратяване на договора за лизинг в случай на липса на доброволно
изпълнение в указания срок. Установяването на този момент е от естество да обуслови както
извод за изтичане на срока за доброволно изпълнение – следователно за момента, в който
договорът за финансов лизинг е прекратен и обективно е отпаднало правното основание на
лизингополучателя да владее вещта, така и от субективна страна – за знанието му, че от този
момент свои/не владее вещта на правно основание, като съзнателно запазва владението и за
себе си.
За установяване на този момент биха могли да бъдат установени данни посредством
изготвянето на почеркова експертиза, която да даде отговор дали свидетелката Ц. Х. И.,
обслужвала счетоводно дружеството-лизингополучател през процесния период, която да
даде отговор на въпроса дали същата е подписала като получател поканата за доброволно
изпълнение и при необходимост да бъде проведен неин допълнителен разпит за
установяване на обстоятелството дали и евентуално кога е уведомила за поканата за
доброворно изпълнение представителя на дружеството лизингополучател Ю. И., в случай,
че поканата е била връчена на нея. Към настоящия момент такива действия по разследването
не са били извършени в хода на досъдебното производство.
При липса на данни за установяване на момента на връчване на показаната за доброволно
изпълнение на Ю. И. следва да бъде извършена съпоставка на осъществената между
лизингополучателя и лизингодателя кореспонденция, както и на връчените книжа по
заведените в последствие гражданиски дела (връчени на И. претенции на лизингодателя или
изявление на И., видно от което е запознат с развалянето на договора за лизинг и
претенцията на собственика за връщане на автомобилите), за да може да се формира извод
за първоначалния момент, в който И. е узнал за изявлението за едностранното прекратяване
на лизинговия договор от страна на лизингодателя поради неизпълнението му, следователно
за момента, от който е започнало държането на автомобила без правно основание за това.
Следва да се има предвид, че след прекратяване на договорите за лизинг е отпаднало
правното основание за владение на всеки един от двата автомобила. От момента на узнаване
на изявлението за прекратяването им тези вещи се държат без правно основание за това и
при наличие на съзнаване на това обстоятелство. При липсата на влязло в сила съдебно
решение, признаващо правото на собственост и на владение върху вещите на
3
лизингополучателя, относимо към този момент, се обуславя извод, че вещите са били
задържани и е било отказано да бъдат върнати без наличие на правно основание. Следва да
се има предвид, че в Закона за задълженията и договорите изрично се посочва, че срок за
придобивна давност не тече по отношение на вещи, придобити чрез престъпление. Също
така следва да се има предвид, че обстоятелствата към момента на извършване на едно
деяние са релевантни за преценката дали е осъществен или не състав на престъпление от
обективна и субективна страна. Упражнено в последствие право на жалба по гражданско
дело от страна на дадено лице или спиране на изпълнително дело, образувано за
принудителното изпълнение на съществуващо задължение за предаване на дадена вещ, не е
от естество да обуслови извод за това дали лицето е имало умисъл за извършването на
дадено деяние, свързано с държането на тази вещ при отпаднало правно основание за това в
предходен момент. Наличието на гражданскоправни спорове и отношения между страните
не изключва възможността същевременно да е извършено и престъпление. Упражненото
право на иск или жалба, по което липсва влязъл в сила съдебен акт, още повече, което е
отхвърлено с влязъл в сила съдебен акт, не е от естество да обуслови извод за липса на
умисъл за задържане на вещ в предходен момент, при знание на лицето, че към този момент
липсва правно основание за задържане на вещта.
В тази насока съдът намира, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е и недостатъчно обосновано, въпреки прецизното описание на образуваните
граждански и изпълнителни дела по предявени претенции на страните.
В изключителна компетентност на прокуратурата е да прецени кое лице за какво
престъпление да привлече към наказателна отговорност и дали да стори това, но изводът за
липса на деяние или престъпление като основание за прекратяване на досъдебно
производство следва да бъде обоснован и направен след провеждане на разследване на
всички обстоятелства, относими към случая.
С оглед изложеното съдът намира обжалваното постановление за необосновано и
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
С оглед изложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление на Софийска районна прокуратура, с което
15.11.2022 г. е прекратено наказателното производство по ДП №15302/2018 г. по описа на
04 РУ – СДВР, пр. пр. № 36517/ 2018 г., на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.
ВРЪЩА делото на СРП за продължаване на производството съобразно с указанията,
съдържащи се в мотивната част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред СГС в седемдневен срок от
4
съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5