РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. гр. Хасково, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20225640100509 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „Банка ДСК" ЕАД с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу А. В.
А.
Ищецът твърди, че на 25.03.2019 г. между него като кредитодател и
ответника като кредитополучател бил сключен договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който му предоставил сума в размер на 16 000 лв.,
при лихва и други условия, подробно уговорени с договора и със срок - 120
месеца, считано от датата на усвояването му. Кредиторът изпълнил своето
задължение, като средствата били преведени на кредитополучателя по
разплащателна сметка, открита при ищеца. Ответникът обаче допуснал
неизпълнение на договорното си задължение по така сключения договор
поради неплащане на 8 броя дължими месечни вноски. С уведомление изх.
№0060-20-01807/14.04.2021 г., чрез ЧСИ Н. К., получено лично срещу подпис
на 12.05.2021 г., той бил надлежно уведомен за обявената от банката
1
предсрочната изискуемост на кредита. На основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника. Въз основа на него
било образувано ч. гр. д. № 1880/2021 г. по описа на Районен съд–Хасково, по
което съдът уважил искането му, като издал заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист, с които ответникът бил осъден да му заплати следните
суми: 14 444,97 лева - главница, 1 369,25 лева - договорна лихва от 20.09.2020
г. - 07.06.2021 г., 20,46 лева - обезщетение за забава от 20.10.2020 г. -
07.06.2021 г., 288,90 лева - обезщетение за забава от 07.06.2021 г. - 17.08.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението - 18.08.2021 г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски - 322,47 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение на
парично задължение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК. Ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на
установителен иск в дадения от съда срок. Предвид изложеното, се иска от
съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
А. В. А., че дължи на „Банка ДСК" АД гореописаните суми, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски.
С исковата молба е направено и искане да бъде постановено
неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор,
не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з.,
като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, като с Определение № 839/01.06.2022 г. на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
2
неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки
за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с
което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2
ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само
указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му
за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1880/2021 г. по описа на РС –
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат на 322,47 лева за държавна такса и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят
такива, а именно сумата от 457,70 лева, от които 357,70 лева – платена
държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид
конкретиката на спора.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на АЛ. В. АЛ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. ****************, съществуването на
вземания на ”Банка ДСК” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Московска” № 19, спрямо него по сключен между
тях Договор за кредит за текущо потребление от 25.03.2019 г. за следните
суми, а именно: 14 444,97 лева - главница, 1 369,25 лева - договорна лихва от
20.09.2020 г. - 07.06.2021 г., 20,46 лева - обезщетение за забава от 20.10.2020
г. - 07.06.2021 г., 288,90 лева - обезщетение за забава от 07.06.2021 г. -
17.08.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК по ч. гр. д. № 1880/2021 г. по описа на Районен съд Хасково - 18.08.2021
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА АЛ. В. АЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
****************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ”Банка
ДСК” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
”Московска” № 19, сумите от 457,70 лева, представляваща направени
разноски по настоящото дело и 372,47 лева, представляваща направени
разноски по ч. гр. д. № 1880/2021 г. по описа на РС – Хасково, за която е
издадена Заповед № 632/04.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
4