Р Е Ш Е Н И Е
№ 260096 23.12.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на десети декември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
гражданско дело № 1267/2019г. по
описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД с ЕИК ********,
представлявано от Б.В. и К.Ч.– Изпълнителни директори, подадена чрез
процесуалния им представител – адв.М.В. ***, със съдебен адрес:*** против Е.К.Т. с ЕГН **********, с
адрес: ***. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника Т. да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД сумата в размер на 531 лева /петстотин тридесет и един
лева/, представляваща задължение по щета № 43080731401202, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
входиране на заявлението – 11.07.2019г. до окончателното изплащане на
вземането. Представят писмени доказателства. Правят искане за допускане на
автотехническа експертиза, вещото лице по която да изготви заключение относно
механизма на настъпване на произшествието, размера на причинените вреди на лек
автомобил с рег.№ ЕВ 2029 АТ, както и причинно-следствената връзка между
установения механизъм и вредите. Правят искане за изискване на ЧГД № 699/2019г.
по описа на РС-Несебър, както и на цялата преписка във връзка с допуснатото ПТП
на 22.11.2014г., документирано с протокол за ПТП № 1548152 от 22.11.2014г.
Претендират присъждане на заплатените по настоящото дело разноски.
В съдебно заседание за ищцовото
дружество се явява процесуалния им представител, който поддържа изцяло исковата
молба от името на доверителя си. Не сочат нови доказателства. Молят съда да
постанови неприсъствено решение на основание чл.238, ал.1 от ГПК вр. чл.239 от ГПК, с което да се
уважи предявения от тях иск, като им бъдат присъдени направените по делото
разноски. Представят списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът Т. не е изразил становище по предявения срещу него иск, като не е депозирал отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, а също така не се е явил и не е изпратил представител в съдебно заседание,
без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. С оглед
на това, в първото по делото заседание, ищецът направи искане за постановяване
на неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, с което да се уважи предявения от
тях иск, като им бъдат присъдени направените разноски по настоящото и по
заповедното производство.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от
лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията
на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.500, ал.2, изр.първо от Кодекса за застраховане във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че на 22.11.2014г., при управление
на лек автомобил „Форд“ с рег.№ А 3096 КХ, без свидетелство за управление на
МПС, поради неспазване на правилата за движение по пътищата, ответникът Т.
причинил ПТП. Вследствие на допуснатото ПТП били причинени щети на лек
автомобил с рег.№ ЕВ 2029 АТ, собственост на Р.С.К. - С.. По повод претенцията
на пострадалото лице и на основание Договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите /застрахователна полица № 06114002193568,
валидна от 29.08.2014г. до 29.08.2015г./, била образувана щета №
43080731401202, по която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД изплатило на увреденото
лице обезщетение в размер на 531,58 лева. С изплащането на застрахователното
обезщетение, ищцовото дружество твърди, че е встъпило в правата на увреденото
лице, които то има срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното
обезщетение. С писмо изх.№ 92-240/15.01.2015г., ищецът е поканил ответника да
възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, но въпреки поканата
изпълнение не последвало. Последното е обосновало правния интерес у ищеца от
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Т.,
въз основа на което било образувано ЧГД № 699/2019г. по описа на РС-Несебър. По
същото била издадена Заповед за изпълнение срещу ответника Т. за сумата в
размер на 531 лева /петстотин тридесет и един лева/, представляваща задължение
по щета № 43080731401202, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата общо в размер на 175 лева, от която сумата от 25 лева – заплатена
държавна такса и 150 лева – адвокатско възнаграждение. Твърди се, че издадената
заповед за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което с разпореждане от 23.10.2019г., съдът е указал на заявителя „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД с ЕИК ******** възможността да предявят иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение в едномесечен
срок, считано от уведомяването им. Поради неизпълнение указанията на съда в
горепосочения срок, издадената заповед за изпълнение е била обезсилена, а
производството по ЧГД № 699/2019г. по описа на РС-Несебър – прекратено.
Гореизложеното е
мотивирало ищцовото дружество да поиска от съда да постанови решение, с което
да осъди ответника Т. да им заплати изплатеното застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:
Предявеният иск е осъдителен, тъй
като воденото срещу ответника Т. заповедно производство по ЧГД № 699/2019г. по
описа на РС-Несебър е било прекратено с влязло в сила определение, а издадената
заповед за изпълнение – обезсилена. В законоустановения срок, ответникът не е
подал отговор на исковата молба и не е изпратил представител в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие /чл.238, ал.1 от ГПК/, като с определение от 09.11.2020г. са му били
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК. Налице са и предпоставките по
чл.239, ал.1, т.2, предл.първо от ГПК. От представените по делото писмени
доказателства – уведомление за щета № 43080731401202 по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите от 24.11.2014г. /л.6/, опис-заключение по щета
/л.7-8/, ликвидационен акт /л.10/, регресна покана до ответника Т. /л.13/,
протокол за ПТП № 1548152 от 22.11.2014г.- в оригинал /л.14/, пет броя снимки
на щета /л.16-20 вкл./, АУАН № 804613 от 22.11.2014г. /л.52/ и Наказателно
постановление № 14-0304-003288 от 02.12.2014г. на Началник Сектор към
ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, в сила от 30.12.2014г. /л.53/, неоспорени от
ответника, може да се направи извод за вероятна основателност на претенцията по
чл.500, ал.2, изр.първо от КЗ. Съгласно визираната разпоредба, застрахователят
има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски
от лицето, управлявало моторното превозно средство, на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното
превозно средство“, какъвто е настоящият случай. Вероятната
основателност на главната претенция на ищеца налага извода за вероятна
основателност и на акцесорната претенция за законна лихва, но считано от датата
на подаване на исковата молба – 23.12.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, а не както е поискал ищеца, от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, поради прекратяване на заповедното производство с влязло в сила
определение. С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл.239,
ал.2 ГПК.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят заплатените от него разноски в размер на 205 лева,
от които 25 лева – държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение. Наред
с това, с оглед прекратяване на заповедното производство с влязло в сила
определение, съдът счита, че ищецът следва да бъде осъден да заплати
допълнителна държавна такса по настоящото производство в размер на 25 лева по
сметка на РС-Несебър.
Воден от изложените мотиви, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.К.Т. с ЕГН **********, с адрес:
*** да заплати на основание чл.500,
ал.2, т.1 от КЗ на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД с ЕИК ********, представлявано
от Б.В. и К.Ч.– Изпълнителни директори, със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.В. ***/,
сумата в размер на 531 лева
/петстотин тридесет и един лева/, представляваща задължение по щета №
43080731401202, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба –
23.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Е.К.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД с ЕИК ********, представлявано от Б.В. и К.Ч.–
Изпълнителни директори, със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.В. ***/, сумата общо в
размер на 205 лева /двеста и пет лева/, представляващи заплатени разноски пред настоящото
инстанция.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД с
ЕИК ********, представлявано от Б.В. и К.Ч.– Изпълнителни директори, със
съдебен адрес:*** /чрез адв.М.В. ***/, сумата в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/, представляваща допълнителна държавна
такса за разглеждане на исковата молба.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: