Р Е Ш Е Н И Е
№ 260300 30.03.2021г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти
състав
На пети февруари година 2021
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 4051 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред БРС е по реда
на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Х.И.З., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно
Постановление № НП-2183/12.08.2020 г. на Зам. Кмета на Община Бургас,
упълномощен със Заповед № 416/26.02.2008 г. на Кмета на Община Бургас, с което
НП, за нарушение на чл. 94, ал.3, предл. второ от Закона за движението по
пътищата, на основание чл. 178e от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание «глоба», в размер на 50 лв.
Недоволен от Наказателното постановление,
жалбоподателят го обжалва изцяло, като моли за отмяна на наказателното
постановление.
В открито съдебно заседание, за
жалбоподателя се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Моли НП,
да бъде отменено. Не сочи доказателства. Не прави искане за присъждане на разноски.
За административнонаказващия
орган – Община Бургас, се явява надлежно упълномощен представител. Оспорват
жалбата, не сочат доказателства. Молят наказателното постановление да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Молят за присъждане на
разноски.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като обсъди събраните
доказателства, намира жалбата за допустима, като подадена от легитимно да
обжалва лице и депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок, а по
основателността й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе
предвид възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от
фактическа страна следното:
На 26.07.2020 г в 23.40 часа, в
гр. Бургас, била извършена
проверка от служители на Община Бургас, описана в протокол, съставен от В.В.В.,
при която било установено, че МПС, с рег. №СВ....НМ, марка „Тойота“,
собственост на „....“ ЕООД, било паркирано от Х.И.З. ***, което е извън
определените от администрацията места.
За установеното нарушение бил
съставен АУАН, в присъствие на жалбоподателя и подписан от същия с уточнение,
че ще представи възражение в срок.
Административнонаказващият орган
е приел, че нарушението е безспорно установено и издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл. 94, ал.3, предл. второ от Закона за
движението по пътищата, на основание чл. 178е ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание «глоба», в размер на 50 лв.
Съдът, при проверката на
процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при
издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат
до опорочаване на административно - наказателното производство срещу нарушителя
и нарушаване на правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН,
възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени
съответно в чл. 42 и чл.57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с всички законови
изисквания от компетентен орган.
Показанията на разпитания по
делото актосъставител, са в съответствие със събрания по делото писмен
доказателствен материал и потвърждават констатациите, обективирани в АУАН,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Твърдението на жалбоподателя в
депозираната жалба, че не е извършил нарушението е бланкетно и не е подкрепено
с доказателства, поради което съдът го намира като защитна теза, с цел
избягване на административно наказателна отговорност. С оглед големия брой
автомобили в гр. Бургас е задължение и отговорност на всеки водач, да спазва
ЗДвП и да се въздържа от паркиране на непозволени места. Ето защо, съдът
намира, че нарушението е безспорно извършено.
Съгласно императивната норма на
чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, «За престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци». Разпоредбата
на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП дефинира, че пътно превозно средство е в престой,
когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници
или за извършване на товарно - разтоварни работи в присъствието на водача, а
според ал. 2 на същата норма - паркирано е пътно превозно средство, спряно
извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение. От разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП
следва, че паркирането, представлява спиране на превозното средство извън
обстоятелствата на ал. 1. От събраните по делото доказателства, безспорно се
установява, че жалбоподателят е паркирал автомобила на тротоара, извън
посочените от администрацията места, поради което правилно е ангажирана
неговата отговорност по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП,
санкционира с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно
средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за
пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Наложеното
наказание е в минимален размер и не може да бъде изменено от съда. Издаденото
постановление е законосъобразно и обосновано и следва да се потвърди от съда.
В конкретния случай, не е налице
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен
случай“ се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на административни
наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната норма, „маловажен
случай“ е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в случая на
административно нарушение от съответния вид. Преценката за маловажност следва
да се прави на базата на фактически данни за всеки конкретен случай. Настоящият
състав приема, че в конкретно извършеното деяние, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не е маловажен
случай. Нарушението е формално и с факта на неговото установяване, законът
свързва настъпването на определени неблагоприятни правни последици, поради
което и административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на закона,
като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът
намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което
следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, „Когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски“. От изложеното
следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва
да бъдат заплатени от жалбоподателя на Община Бургас.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № НП-2183/12.08.2020 г.
на Зам. Кмета на Община Бургас, упълномощен със Заповед № 416/26.02.2008 г. на
Кмета на Община Бургас против Х.И.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което НП, за
нарушение на чл. 94, ал.3, предл. второ от Закона за движението по пътищата, на
основание чл. 178е от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание «глоба», в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Х.И.З., ЕГН: **********,*** сумата от 100 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: М.
БУШАНДРОВА
В.О: К.СЛ.