Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260103 27.11.2020г. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет
и осми октомври две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния
състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
при
участието на секретаря Нели Въгларова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№693 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд
№794 от 28.07.2020г. постановено по гр.д.№3155/2019г. по описа на същия съд, е
прието за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на „И.П.“ЕООД, с
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“И.В.“ №5, ет.1, офис
101,представлявано от Д.Г., че съществува вземане на „Д.С. ПЗ“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.П., бул.“Г.Б.“ №139, ет.1, ап.3,
представлявано от управителя Д.И.М., за сумата от 400лв,дължимо възнаграждение
по договор за ДДД-обработка, сключен на 18.01.2018г. ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението-20.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
както и за мораторна лихва в размер ан 18.22лв, за периода 08.01.2019г. до 20.06.2019г., за които суми е издадена
заповед №1462 от 21.06.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2569/2019г. по
описа на РС-П., като за разликата от 400лв до претендираното по договора от
18.01.2018г. възнаграждение в размер на 1200лв, за разликата от 18.22лв до
претендираната мораторна лихва в размер на 114.81лв и за сумата 1320лв
неустойка по т.6.8 от договора от 18.01.2018г. за извършване на ДДД-обработки,
исковете са отхвърлени. Ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца
разноски от 70.49лв за заповедното производдство и 105.38лв за исковото
производство, а от своя страна ищецът е осъден да заплати на ответника сумата
от 381.66лв разноски в исковото производство.
Решението се обжалва с въззивна жабла, с
вх.№15212 от 18.08.2020г. в отхвърлителните му части от ищеца „Д.С. ПЗ“ ЕООД
чрез адв. Л.. Оспорва се извода на съда, че
останалата претендирана част по издадената фактура за възнаграждение от
800лв е заплатена в брой на ищцовото дружество, базиран на недопустими
свидетелски показания съгласно чл.164 ал.1 т.4 от ГПК поради липса на съгласие
от страните за тяхното допускане за установяване на този факт.Коментирани са
безспорно установените по делото факти относно сключването на договора имащ
характер на търговска сделка, уговорените между страните права и задължения във
връзка с неговото изпълнение, приложимостта на презумпцията по чл.301 от ТЗ във
връзка с чл.42 ал.2 от ЗЗД и нейното значение в спора, непротивопоставянето на
договора от страна на управителя на ответното дружество веднага след неговото
узнаване, валидната обвързаност на страните по този договор, пълното му
изпълнение от страна на ищеца. Цитира се и съдебна практика.Като втори довод
жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че договорът не е едностранно прекратен без
предизвестие, като прекратяването в същност е станало чрез конклудентни
действия преди изтичането на срока, поради сключване от ответника на договор с
друг търговец и отказ да допусне служители на ищеца в обектите подлежащи на ДДД-обработки,
за изпълнение на задълженията на ищеца
по договора от 18.01.2018г. и прекъснат всякакъв контакт на ответника с ищеца,
като при отправена покана до ответника
за доброволно плащане последният не се позовавал изрично на преустановено от страна на ищеца
изпълнение на задълженията по този
договор и спряно посещаване на обработваните
обекти на ответника и да е прекратил договора едностранно без предизвестие, в нарушение на
чл.6.7 от същия. Моли да се отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и
се уважи претенцията в пълен размер.
В срок е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна “И.П.“ ЕООД, в който въззивната жалба се
квалифицира като неоснователна. Повтаря се установената от съда фактическа
обстановка, момента на узнаването за договора от управителя на дружеството и
кое лице е извършвало дезинфекцията и на кого се е плащало за тази дейност,
неуведомяването на управителя от подписалия от името на дружеството лице Й.Е.поради неотдаване на значение на това
обстоятелство,че дружеството няма екземпляр от договора нито подписалият го Е.е
твърдял, че е уведомил управителя, а само че се е отчитал пред него за
направените плащания за дезинфекция. Коментирани са свидетелските показания и
извършеното плащане след всяка дезинфекция без издаването на какъвто и да било
документ от страна на К.М.. Поддържа се, че дружеството не е обвързано от процесния договор поради незнание на
управителя за него до момента на получаване на поканата за доброволно плащане,
като се посочва и съдържанието на отговора на тази покана, изпратен от Д.Г..
Моли да се потвърди решението с присъждане на разноски за въззиваемата страна.
Няма направени доказателствени искания
от страните пред въззивната инстанция
Пазарджишкият окръжен съд при
условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното
решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на „Д.С.
ПЗ“ ЕООД и постъпилия отговор от насрещната по спора страна „И.П.“ ЕООД и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.286 ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.79 ал.1 и по
чл.92, чл.258 и следващите от Закона за
задълженията и договорите и по чл.86 от ЗЗД.
В исковата си
молба притив ответника „И.П.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“И.В.“ №5, ет.1, офис
101,представлявано от управителя Д.Г., ищецът
„Д.С. ПЗ“ ЕООД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управлене гр.П., бул.“Г.Б.“ №139, ет.1, ап.3,представлявано
от управителя Д.И.М.,с ЕГН-********** чрез адв. И.Л. поддържа, че между страните
е бил сключен договор за извършване на ДДД-обработки от 18.01.2018г.,по силата
на който ищецът извършвал ежемесечни ДДД-обработки на обекти на дружеството в
с.Л..,обл.П. в периода месец янура-месец
август 2018г.Уговореното възнаграждение било в размер на 120лв за една обработка.Поддържа,
че за извършените обработки били издадени потвърдителни протоколи, както и
фактура, по която не било извършено нито едно плащане, а именно фактура №361 от
07.01.2019г. издадена от ищеца.Твърди се, че през м.септември 2018г. когато е следвало
да се извърши нова ДДД-обработка в обектите на ответника, ищецът не бил
допуснат до същите и бил възпрепятстван да си свърши работата.Счита, че по този
начин ответникът е прекратил договора от 18.01.2018г. без писмено предизвестие,
с което бил нарушен чл.6.7 от същия и че по тази причина ответникът дължал на
ищеца неустойка в размер на общата стойност
на същия от 1320лв.Твърди се, че дружеството ответник отказвало да му
заплати уговореното възнаграждение за извършените ДДД-обработки,както и
дължмата неустойка Поддържа,че на 16.05.2019г. ищецът изпратил на ответника
покана за доброволно плащане придружена с известие за доставяне с баркод № PS
4400 00QRHQ D,
на което получил отговор с отказ да му се заплати дължимото възнаграждение за
извършената работа и дължимата неустойка за прекратяване на договора без
предизвестие. В тази връзка ищецът подал заявление на 20.06.2019г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като по образуваното по него ч.гр.д.№2569/2019г.
Пазарджишки районен съд издал срещу ответника заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата от 2520лв-главница, от които 1200лв възнаграждение за
извършените ДДД обработки и 1320лв,
представляваща дължимата неустойка по чл.6.8 от договора, прекратен без
предизвестие от ответника, заедно с мораторна лихва за периода 08.01. 2019г. до
20.06.2019г. от 114.81лв и разноски от 464.18лв, от които 54.18лв за държавна
такса и 410лв адвокатско възнаграждение.Предвид постъпилото от ответника
възражение срещу заповедта и отказа да
изпълни задължението си, ищецът предявява настоящия иск срещи ответното дружество
за приемане на установено, че в негова полза съществува парично вземане срещу
ответното дружество “И.П.“ ЕООД за следните суми- 2520лв –главница, от които
1200лв неизплатена сума по процесната фактура и 1320лв неустойка по чл.6.8 от
договора; мораторна лихва от 114.81лв за периода 08.01.2019г./момента на забавата
до 20.06.2019г.-датата на подаване на заявлението до заповедния съд, законната лихва
върху присъдените суми от подаване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата и присъдените разноски в заповедното
производство.Претендира присъждане на разноските и за исковото производство.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „И.П.“ЕООД, в който се
оспорват изложените факти и обстоятелства в исковата молба.Твърди се, че управителят
на ответното дружество Д.Г. не познава законния представител на ищцовото
дружество, и не е сключвал с него договор. Оспорва се истинността на
представените с исковата молба договор от 18.01.2018г. и се твърди, че същият
не е подписан от управителя на „И.П.“ ЕООД Д.Г..Във връзка с оспорването моли
ищецът да представи оригинала на оспорения договор.Поддържа, че този довод е
изложен и в отговора на ответника на отправената от ищеца покана за доброволно
плащане.Оспорва се дължимостта на претендираните с исоквата молба
суми.Признава, че дезинсекция и дератизация е извършвана в обекта на ответника
в с.Л..,обл.П. за периода месец януари 2018г.-до 26.09.2018г.,която е
осъществена от лицето К.. М., получавала възнаграждението си след всяка
обработка за извършената дейност, без да издава какъвто и да било документ.Моли
да се отхвърли предявения иск с присъждане на разноските в производството.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
Установява се
от представения по делото оригинал на договора от 18.01.2018г., сключен в гр.П.
между „Д.С.-ПЗ“ ЕООД като изпълнител, с
посочени индивидуализиращи признаци търговското дружество-ЕООД, седалище и
адрес на управление, така както са посочени в исковата молба и от представеното
извлечение от Търговския регистър от една страта и от друга собственоръчно
вписани данни за ответника „И.П.“ ЕООД, като възложител, също с посочени седалище
и адрес на управление,както и законен представител, съответстващи на данните от Търговския регистър, като в Раздел I „Предмет на договора“ е записано, че изпълнителят приема да извърши в обектите на
възложителя комплекс от дейности по определяне вида, популацията, биологическата
етапност на развитие и активност на инсектите; оценка на степента на заразеност
на обектите; подбор на препаратите за работа в зависимост от конкретните дадености на обекта съобразени с
технологиите и технологичните линии на производство; изготвяне на проект за
извършване на дезинсекция и дератизация, определяне на дозите и апаратурата на
работа; извършване на дезинсекция, дезинфекция и дератизация според сезона-по
преценка на специалиста, извършващ инсекцията на обект и подписване на протокол
след извършване на инсекция или обработка,като /Раздел II/ договорът се сключва за дезинсекция, дезинфекция и
дератизация за срок от 1 /календарна година/ при 11 обработки или инсекции. В
раздел III са вписани правата и задълженията на изпълнителя, между които качествено
извършване на договорената работа и с право да получи договореното
възнаграждение. Вменено е задължение на изпълнителя да издава фактура на
възложителя след всяка обработка на обектите, което задължение не е скрепено
със някаква санкция за изпълнителя, ако такава фактура не се издаде,
включително и да се развали договора от изправната страна. Предвидено е право
на изпълнителя да възлага извършването
на някои операции по обработките и на
друго лице, ако това се налага с оглед контрол
на инсектите. В Раздел IV като права и задължения на възложителя са
възложени и проверка ефективността на извършения контрол върху инсектите; задължение да заплаща договореното
възнаграждение на изпълнителя по банков път или в брой не по-късно от 3 работни
дни след фактурирането.Липсва предвидено в договора условие да не се заплаща
възнаграждение при неиздадена от изпълнителя фактура след всяка обработка на
обекта. В раздел V „Цени и начин на плащане“,
е записано, че за изпълнение на възложената работа възложителят дължи възнаграждение в размер на 1320лв за целия срок на
договора,като цената на една обработка е определена на 120лв, като при договор
над 300лв, възложителят дължи една вноска авансово плюс вноската, която се полага за дадения месец, като авансовата
вноска се приспада като последна вноска преди да изтече договора /чл.6.1 от
Раздел VI „Допълнителни условия“/. Няма предвидена в
договора санкция за възложителя при
неплатена от него авансова и първа месечна вноска или възможност на изпълнителя
да прекрати договора с или без предизвестие. Съгласно чл.6 ал.5 е предвидено срочният
договор да се трансформира в безсрочен /за неопределен срок/ в случай,че
възложителят не уведоми писмено изпълнителя за неговите намерения до 1 месец преди изтичането му. В чл.6.7 е предиведно,
че договорът може да бъде прекратен по взаимно съгласие или с тримесечно предизвестие,
а в чл.6.8 е записано, че при едностранно
прекратяване на договора без предизвестие, неизправната страна дължи неустойка в
размер на общата стойност на договора. Изрично в договора е посочено, че той се
изготвя в два еднообразни екземпляра-по един за всяка от страните.Липсват данни
възложителят по една или друга причина да не е получил екземпляр от договора, в
частност лицата, които са го подписали. Според клаузата на чл.5.2 от договора
плащането на сумите за възнаграждението
следва да се извърши на равни месечни
вноски по нарочна банкова сметка ***,
или в брой. Договорът е двустранно подписан, като са положени и оригинални
печати на двете търговски
дружества-възложител и изпълнител. Под саморъчно поставения подпис от името на
възложителя липсва изписване на имената на лицето, което го подписва.В хода на
производството е установено, че подписът под документа не е на законния представител на „И.П.“ ЕООД Д.Г.,
а на лицето Й.Е., който факт е приет от съда за безспорен.Същото лице е разпитано
като свидетел по делото и установява, че той лично е подписал договора от името
на фирмата, че няма служебни отношения с дружестовото-възложител по договора,
но има приятелски отношения със закониня мупредставител, във връзка с извършване
на инвестиции на управителя в Р България,
като свидетелят изпълнявал ролята на
преводач, защото Д.Г. не знаел български език.Свидетелят обяснява, че управителят
на „И.П.“ не пребивава постоянно в България,
а само по 4дни в седмицата-от четвъртък до неделя, след което заминава за Р
Италия. Обяснява още, че няма пълномощно за тази фирма, но е подписал договора
защото познава лицето което извършва дезинфекцията-М., още от 2014г., че е
подписал договора след като М. му е казала, че това е формалност и във връзка с
необходимостта да се извършват такива ДДД обработки в обектите на дружеството.
Свидетелят обяснява, че има достъп до фирмения печат на ответното дружетво, и
че той го е положил в договора, като обяснява, че управителят е знаел за
необходимостта от ДДД обработка и не се е интересувал кой ще го направи, знаел
е, че парите които дружеството плаща са за дезинфекция, бил е в течение със
забавено плащане по дезинфекцията и е посочвал кога каква сума да се плати, като
е останала незаплатена сума от 400лв. Свидетелят сочи, че никога не е получавал
документ от К.. М. за парите, които й се дават за дезинфекцията, а са му давани
документи за извършената работа, като уговорките са били, че ще получи фактура
при следващата обработка и че е получил процесната фактура след една година и
че е невярно записаното в нея, че не й е плащано цяла година , както и че
парите са плащани кеш за което имало свидетели. Уточнява, че плащането на М.
винаги е извършвано на ръка след всяка обработка и е получавал само обещания за
издаване на фактура, нито е издаван касов бон. Според свидетеля М. е спряла да
идва в обекта за ДДД обработка след м.септември
2018г., защото поискала да й се заплатят наведнъж остатъка от 400лв., не на
части. Обяснява, че след м.септември М.
повече не е идвала във фирмата, и че след това е била ангажирана друга фирма от
гр.Пловдив кото да извършва същата дейност. Излага сведения за некачествена дезинфекция,
извършена от М. да което контролните органи са искали да наложат глоба на
фирмата.Твърди, че плащането е извършвано дори в магазина на лицето. Обяснява, че
процедурите са били извършван от К.. М. и от племенника й, с който са идвали
заедно в обекта. Свидетелят обяснява, че парите предназначени за заплащане на
дезинфекция ги е отчитал на управителя без фактура, но писмено за всеки месец
съгласно оборота за определени разходи. Поддържа, че е подписал договора с М.
защото я познава отпреди и че има нови обекти за извършване на такива дейности.
Установява се,
че на отправена покана от 17.05.2019г. от изпълнителя по договора-„Д.С.
-ПЗ“ЕООД подписана от пълномощника на управителя Д.М., адв.И.Л. ***, до
възложителя „И.П.“ ЕООД за заплащане на сумата от 1200лв, представляваща стойността
на издадена на 07.01.2019г. фактура №361 във връзка с извършени дейности по
договора от 18.01.2018г. по дезинсекция, дезинфекция и дератизация /ДДД-обработки/
в обекти на възложителя в с.Л.., обл.П., както и на сумата от 1320лв,
представляваща неустойка по чл.6.7 и чл.6.8 от договора и лихва, е
постъпил отговор от „И.П.“ ЕООД на
14.06.2019г. в който се оспорват обстоятелствата, изложени в поканата като се
поддържа, че възложителят по договора не познава изпълнителя по договора, нито е подписван от
него подобен договор от 18.01.2018г.; оспорва
дължимостта на процесните суми по фактурата и допълва, че „дезинсекцията
и дезинфекцията в обекта на „И.П. ЕООД в с.Л.., обл.П. за периода м.януари
2018г. до 26.09.2018г. е извършвана от лицето К.. М., получавала след всяко посещение своето
възнаграждение за извършената дейност, без да издава какъвто и да било
документ.В отговора на поканата не се
посочва какъв размер на възнаграждението е
получавало лицето М. за целия срок. Свидетелят Й.Е.също не установява конкретен размер на
възнаграждението получено за извършени
ДДД-обработки от К.. М., нито установява какъв е бил общия размер на уговореното
възнаграждение по договора и колко реално от дължимата по него сума е платена и
как и въз основа на какви данни е
пресметнато, че на лицето остава да се изплати още сумата от 400лв.
От изслушаната
по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която изготвено от
вещото лице Ц.К., въззивната инстанция възприема
изцяло като обосновано, обективно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните и от което се установява, че между страните са изготвени и подписани 12
потвърдителни протокола за извършени ДДД-обработки, съгласно раздел I т.1 от предмета на договора от 18.01.2018г.,
като от името на възложителя „И.П.“ ЕООД
това е разпитания по делото свидетел Й.Е., с посочени дати за периода 31.01.2018г.
до 28.08.2018г., като последният протокол е подписан от името на възложителя от
лицето Б.П.. В протоколите са посочени обработките, които са направени за съответния
ден, обекта в който е извършена обработката и подпис на клиента. Обработките
според протоколите и съгласно
заключението, са правени в обект „Кафе аперитив“ и в цех за месо в с.Л... В издадената от
изпълнителя и приложена към исковата молба фактура с №361 от 07.01. 2019г. и с
получател „И.П. ЕООД с отразени следните
дейности и услуги - 1.Извършена дезинсекция и дератизация по договора от
м.януари до м.ангуст 2018г. -8бр. при единична цена от 120лв, обща стойност
960лв и 2.Извършена еднократна обработка-4бр.; единична цена от 60лв или общо
240лв, или всичко сумата от 1200лв. Посочено е, че плащането следва да се извърши
от задължената страна с платежно нареждане. Установено е, че тази фактура е
осчетоводена при ищеца „Д.С. ПЗ“ЕООД, в Аналитичен регистър по сметка 411 Клиенти-осчетоводени
сделки с клиенти на ищеца за периода
01.01. 2019г. до 31.01.2019г. за сумата от 1200лв на основание „услуга“,като към
31.01.2019г. счетоводно е записана
операция-разчети с клиент „И.П.“ ЕООД по фактура №361 от 07.01.2019г. на
стойност 1200лв с издател „Д.С. ПЗ“ЕООД и получател „И.П.“ ЕООД, ДТ 411/клиенти
Кт 702/приходи от услуги, на сумата от 1200лв, като не е записана операцията
“закриване на задължението на клиент „И.П.“ ЕООД по тази фактура,поради
неизвършено плащане от ответника. Установено е още от експерта, че в счетоводството на ответника „И.П.“ ЕООД, водено от счетоводна къща М . Г., на 18.12.2019г. , че в периода
01.01.2018г. до 17.12.2019г. от фимата „И.П.“ ЕООД не са представени договор от
18.01.2018г. с контрагент „Д.С. ПЗ“ЕООД, нито фактурата, издадена от последното
дружество; че в счетоводните записвания за периода 01.01.2019г.-30.11.2019г.
няма данни услугите описани във фактурата №361 от 07.01.2019г. да са осчетоводявани
и заплащани от „И.П.“ ЕООД на „Д.С. ПЗ“ ЕООД. В проверения от експерта дневник
на покупки за периода 01.01.2019г. до 31.03.2019г. няма запис на доставчик на
услуга от „Д.С. ПЗ“ЕООД, не е описана и в дневника. Описаните по дневника
фактури за извършени услуги, наем и ел.енергия са издадени от ПК-Съзнание
1908“. Изводът на експерта е, че в счетоводството на „И.П.“ ЕООД, процесната
фактурата не е представена, не е осчетоводявана и по нея няма извършени
плащания за услугата от 1200лв. Според експерта размерът на законната лихва за забава върху главницата от
1200лв за перида 08.01.2019г. до 20.06.2019г. е от 54.67лв, а върху обезщетението
за неустойка от 1320лв за същия период е от 60.13лв. или общо сумата от 114.80лв.
В съдебно заседание експертът поддържа изцяло заключението си.Допълва, че
счетоводното отразяване на дейностите може да се извърши еднократно с една
фактура или с финансови бонове след всяка извършена дейност. Изводът, който се налага е,
че предвид констатираните отразявания в счетоводството на ответника, следва да
приеме, че няма отразено по съответния счетоводен ред извършено плащане от това дружество в полза на К.. М.,
обратното на което /за плащането/ твърди свидетелят Е..
По делото е
разпитана като свидетелката и К.. М., работеща по трудово правоотношение в “Д.С.
ПЗ“ ЕООД на длъжност ръководител ДДД-обработки и имаща специалност медицинска сестра, с професионална
подготовка да ръководи ДДД дейности в здравни заведени, сграден жилищен фонд и
други обекти в населени места, както и да извършва проучвателна и консултативна дейност в
областта на дезинфекционното дело и да се занимава с производство, търговия и
приложение на ДДД препарати /виж трудов договор от 09.05.2018г.,допълнение към
него и удостоверение №231-666 от
20.07.1994г. на Национален център по паразитни и заразни болести-л.53/.
Свидетелката установява, че й е известно, че между двете дружества е сключен
договор за извършване на дезинсекция, дезинфекция и дератизация, като в
изпълнение на този договор е извършвала ежемесечно ДДД обработки в обекти на дружеството в с.Л..,
като обектите са били два- бивше кафе-аператив, взето за пицария и цех за
преработка на месо. Обяснява, че в обекта са отивали лично тя и управителя на Дезинфекционната
станция Д.М., като вторият е дезинфектор
и изпълнява пръсканията и залаганията на отрова, като свидетелката проверява
препаратите, които се залагат. Обяснява, че за извършване на ДДД-обработките в
цеха, се обажда предварително за посещението на Й.Е.и че контактът им е бил
единствено с него. За свидетелката Е.е бил като управител, като доверено лице,
и че той е подписал договора тъй като „…италианеца си беше в Италия, и тук той
му ръководи нещата..“ Не може да каже какви са отношенията между Е.и управителя
на фирмата Д.Г..Знае, че ако Е.отсъства от обекта, работниците са уведомени за
пристигането на свидетелката и на Д.М..
Обяснява, че за ДДД обработките се съставя
потвърдителен протокол, подписван от лицето, което присъства на място и знае, че Е.също е подписвал тези
протоколи. Обяснява, че за ДДД обработките се изготвят журнали и се попълват от
свидетелката. Категорична е, че когато са били на място не им е заплащано на
ръка с оправданието на Е., че иска да плати първо на своите работници, а след
това и за закупуване на месо. Свидетелката
установява, че е отговаряла за плащанията във връзка с ДДД обработките и по нареждане
на Д. М. е поддържала контакт с Е.и за плащането му е звъняла “хиляди пъти“.
Знае, че управителят Д.М. не е имал контакт с управителя Д.Г. и че Е.многократно
е лъгал, че ще дойде до П. и ще плати за ДДД обработките. Обяснява, че когато той
е знаел, че ще идват за ДДД обработки, не е бил на място. Установява, че са
направени общо 8 обработки на цеха и 4
обработки на пицарията. Знае, че Е.има в
цеха за месо, офис-стая, в която са се намирали всички документи и лично той е
давал на свидетелката да попълни журналите. Свидетелката установява още, че е
присъствала при подписването на договора от 18.01.2018г. който е бил подписан от Е., като не е представил
пълномощно. Признава свидетелят, че има собствена фирма която извършва същата
дейност и отделно има и магазин. В тази
връзка следва да се отбележи и факта, че сключеният със свидетелката трудовия
договор е за непълно работно време от 2часа ежедневно /л.50/. Свидетелката
знае, че плащането е било договорено да се извършва след всяка обработка.
Обяснява, че в същност дезинфекционната станция е направила 12 безвъзмездни обработки на ответника „И.П.“
ЕООД. Обяснява още, че Е.е бил помолен да плати и преди заминаването си за Р
Франция и отново не е последвало плащане с обяснението за голяма инвестиция,
която прави управителя на дружеството.
Свидетелката сочи, че след като е заминал за Франция, Е.оставил телефон на жена за връзка с нея, но свидетелката не
успяла да се върже. Свидетелката обяснява още, че договорът е прекратен, защото
нямала контакт с тази жена. Не
установява кога точно е станало това, коя е била причината затова и коя страна го е прекратила. Обяснява, че не
е ходила в с.Л.. да си търси парите.
Обяснява още, че последната ДДД обработка е била извършена в дружеството през
м. август 2018г. и повече там не е ходил представител на „Дезинфекционната
станция ПЗ“ ЕООД. Според свидетелката Е.обещал, че ще си дойде от Франция за
Нова година-2018г. Твърди, че е търсила въпросната жена за контакт във фирмен
магазин на дружеството на ул.“И.В.“ в гр.П., но не я е намерила нито й бил
даден телефон от магазинерката в магазина. По делото са разпитани още двама
свидетели Б.П., намираща се в служебни правоотношения с ответното дружество от
2018г. която установява, че знае, че К.. М. и племенника й /управителя на „Д.С.-ПЗ“
ЕООД/ са извършвали дезинфекция до м. септември 2018г. и след това дейностите
са преустановени, поради което ответното дружество сключило договор за извършване на дезинфекция
с фирма от гр.Пловдив. Знае свидетелката, че тази услуга е заплащана от Е.,
който отговарял за финансовите въпроси
на цеха. Знае, че той е плащал на К.. директно в брой. Не установява по колко и кога, и общо колко
парични средства са платени, както и дали е присъствала лично на плащанията в
брой. Знае, че за извършената работа не
е имало неплатени неща, но не установява от кого й е известна тази
информация.Обяснява ,че за ДДД обработките са издавани протоколи, които според
свидетелката не са били по Наредбата. Не може да каже при отсъствие на Е., кой
е плащал за тях, не знае дали да издавани
платежни документи. Според свидетелката плащането е извършвано в офиса
на Й.Е., който бил упълномощен от Д.Г.
да отговаря за цеха, за снабдяването му и за всичко останало. Обяснява, че Е.е заминал за чужбина през м.октомври 2018г., когато К.. М. е прекъснала
работа с дружеството. Четвъртият разпитан свидетел С.Г.Г. установява, че с управителя на „Д.С.
ПЗ“ЕООД се намира в близки отношения, знае че той извършва ДДД контрол със станцията, знае, че той има договори за дезинфекция с цех за месо и е присъствал
на разговор по телефона между К.. М. и Д.
Е.за неплатена сума и получено от последния
обещание, че ще донесе парите,
след което К.. му обяснила за извършените, но незаплатени ДДД обработки на цех за месо в с. Л.. и че Е.заминал
за Р Франция и не й вдигал телефона. Не може свидетелят да установи дали е
извършено плащане, за каква сума става въпрос и предполага, че е имало и
предходни подобни разговори на тази тема. Според свидетеля, по думите на К.. сумите били около 1000лв. В
съдебно заседание за този свидетел е констатирано, че при разпита си ползва записка на име на лицето Е., направена
върху дланта си, което обаче по никакъв начин не опорочава показанията му
доколкото всеки свидетел има право при разпита си да ползва бележки,
записки и други подобни за улеснение и
прецизност, след като е предупреден от съда, че следва да говори истината под
страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване /чл.163 и чл.170 ал.1 от ГПК във връзка с чл.290 ал.1
от НК/ за което той е и предупреден от съда преди разпита му.
Тази фактическа обстановка възприе
съдът.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност,
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на
ищцовото дружество да установи, че между страните са налице установени
търговски отношения по сключен по между
им търговски договор за извършване на услуги - ДДД обработки, като
докаже, че изпълнителят е изправна страна по договора като е извършил
изискуемите се съгласно договора по брой
и по месеци ДДД обработки в обекти, собственост на възложителя, за което не е
получил уговореното и изискуемо се по договора възнаграждение.
Установява се,
че на 21.06.2019г. пред Пазарджишки районен съд е инициирано заповедно
производство от „Д.С. ПЗ“ ЕООД срещу “И.П.“
ЕООД с искане да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
главница от 2520лв, лихва от 114.81,лихва от 08.01.2019г. до 20.06.2019г. ведно
със законната лихва върху главницата от 2520лв
на основание неизпълнение на задължение за заплащане на извършени ДДД
обработки съгласно договор за ДДД
обработка от 18.01.2018г. по издадена фактура №361 от 07.01.2019г., като в т.12
от заявлението е посочено, че от главницата сумата от 1200лв е по фактурата и представлява неизпълнение на задължение по
договора плюс още 1320лв неустойка за едностранно прекратяване на договора без
предизвестие по чл.6.7 и дължима на основание чл.6.8 от договора за което е
изпратена покана за плащане от
16.05.2019г. получена от длъжника на 17.05.2019г. Установява се, че по образуваното ч.гр.д.№2569/2019г. Пазарджишкият
районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1462 от 21.06.2019г. и срещу длъжника „И.П.“ ЕООД за поисканите в
заявлението суми по договора като е присъдил
и разноски в общ размер на 464.18лв. Заповедта
е връчена на длъжника на 25.06.2019г. като на 26.06. 2019г. от последния чрез
управителя си Д.Г. е депозирано възражение №16104, че не дължи изпълнение на издадената заповед за изпълнение и оспорва дължимостта на сумите, като в едномесечния срок по чл.415 ал.4
от ГПК, указан на заявителя от
заповедния съд, последният е предявил иск по чл.422 от ГПК , тоест исковата претенция
е допустима.
По същество исковата претенция в
обжалваната й отхвърлителна част е частично основателна.
Постановеното
първоинстанционно решение е влязло в
законна сила в частта с която възложителят по сключения договор за ДДД обработки, е осъден да заплати част от
уговореното възнаграждение в размер на
400лв със законната лихва, и част от мораторната лихва от 18.22лв.
Предмет на въззивното производство е отхвърлената претенция за възнаграждение за разликата до 1200лв или за сумата от 800лв,
отхвърлената претенцията за мораторна лихва
за разликата до 114.81лв или за
сумата от 96.59лв, както и изцяло отхвърлената претенция за неустойка от 1320лв
по т.6.8 от договора.
С оглед влизането
на решението в необжалваната му част в сила, следва да се приеме за установено
и ненуждаещо се от доказване, че между страните е съществувала валидна облигационно-правна
връзка по сключена между тях търговска сделка
за изработка-договор за ДДД-обработки, при прилагане на чл.301 от Търговския
закон относно саниране на сделката от търговеца /възложителя “И.П.“ ЕООД/,
подписана от лице без представителна власт, както и факта за установена изцяло
изправна страна-изпълнителя по договора, извършил 12 ДДД-обработки в обекти на
възложителя за периода м.януари 2018.г.
до 28.08. 2018г. включително. В тази връзка е и заключението на експерта
Ковачка както и писмените доказателства, установяващи съставени надлежно
потвърдителни протоколи, удостоверяващи извършването на тези обработки и надлежно подписани
от представител на възложителя, тоест по тези въпроси въведените във въззивната
жалба и в отговора доводи не следва да се обсъждат, защото същите са несъмнено установени
с факта на влизане в сила на решението в неговите необжалвани установителни
части по чл.422 ал.1 от ГПК.
Решението както
се посочи е обжалвано в отхвърлителните му части.
По въпроса за
размера на дължимото възнаграждение по чл.5.1 от договора.
Изпълнителят
по договора е изготвил фактура за дължимата сума за извършените от него
дейности и услуги и е поканил възложителя да я заплати, посочена в документа в
размер на 1200лв. Плащане не е последвало. Установява се, че изпълнителят е
изправна страна по договора като е извършил 12 ДДД обработки. За изпълнението
на договора са съставени както се посочи съответните протоколи, установяващи
реалното им извършване. Не се възразява от възложителя, че дейности с такъв характер и естество в
обектите му изобщо не са извършени или не са извършени в обема и по видове обработки, така както са посочени
във фактурата. Последният протокол е от 28.08.2018г. Изпълнителят претендира
само възнаграждението за изпълнените от него 12бр. ДДД обработки за които са съставени
и надлежни протоколи, подписани от възложителя и удостоверяващи извършването на
тези дейност. Следователно изпълнителят е изправна страна по договора и на него му се следва присъждане на
възнаграждение. Според уговорките в договора плащането на възнаграждението се
извърша от възложителя по банков път или
в брой не по-късно от три работни
дни след фактурирането. Плащане по банков път не е извършено тъй като
счетоводно такова плащане не е отразено и в двете счетоводства. Плащане в брой
също липсва да е отразено счетоводно със съответния запис. Обстоятелството, че не
е била издадена фактура за съответния месец не елиминира задължението на
платеца /възложителя/ за заплати за извършената работа. В случая ДДД обработките
са установени и доказани, но въпреки това плащане не е последвало. Не се
установява плащането на ДДД обработките да е извършвано на ръка на К.. М. извършила фактически тези дейности заедно с
управителя „Д.С. ПЗ“ ЕООД Д. М., тъй
като независимо от това платецът е следвало да състави съответните платежни
документи, които да удостоверят това плащане. В случая, приложение намира правния принцип “който плаща зле, плаща два
пъти“. Плащането на ръка не е установено и от свидетелските показания на Е.и
Пепечкова. Нито един от двамата свидетели и най-вече Е.не установява колко и
какви реално по размер парични суми като възнаграждения е заплатил на К.. М. за
извършените ДДД обработки.Показанията и на двамата са твърде общи, без никаква
конкретика и яснота, поради което съдът не им дава вяра и като необективни, доколкото същите /свидетелите/ под една или
друга форма са зависими от управителя на „И.П.“ ЕООД и в техен интерес е да депозират изгодни на това
дружество показания, като тези показания не се и подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства. Липсва
и счетоводно отразяване на тези плащания като възложителят не сочи да ги е
осчетоводил по надлежния ред като разход за фирмата си. Такива твърдения не се
излагат и в отговора на исковата молба нито в отговора на поканата за
доброволно плащане на изпълнителя отправена към възложителя по договора.
Самият договор
позволява плащането да се извършва на ръка, тоест в този случай свидетелските
показания са допустими съгласно чл.164 ал.1 т.4 от ГПК при изрично съгласие на
страните за това /чл.164 ал.2/. Разпитът на свидетелите е извършен без страните
изрично и безусловно да са изразили несъгласие по разпита им,тоест същите са проявили процесуално бездействие. Същият е извършен в
тяхно присъствие и страните са се възползвали от правото си да им задават
въпроси, поради което следва разпитът им
да бъде зачетен, но въпреки това както се посочи, свидетелите не установяват
каквото и да било плащане, за какво е това плащане, в какви размери, поради което не може да се направи обоснован и несъмнен извод, че по договора е останала
незаплатена сумата от 400лв. като възнаграждение, доколкото към този момент М.
е обслужвала и друг обект по думите на св.Е.. Нито един от свидетелите не сочи,
че такъв остатък от незаплатеното възнаграждението като дължим е посочен от
изпълнителя по договора „Д.С.-ПЗ“ЕООД или от негов представител и не става ясно
как възложителя е пресметнал, че остава реално да дължи точно тази сума,при
липса на счетоводни записвания за този разход. Нещо повече, свидетелят Е.сочи в показанията си, че месечно е
разполагал с оборотни средства предназначени за месечно определени разходи на
фирмата и че е описвал тези разходи за
какво са отнесени, включително и за дезинфекция. Такъв оформен от свидетеля писмен разход за дезинфекция не е
представен по делото от възложителя нито
е предоставен на експерта поради което това
твърдение съдът не възприема за достоверно.Но дори да има съставен писмен
разход, липсва яснота ако е плащано за какво точно е плащано, как и кога и дали
счетоводно това е оформено по съответния ред. При липса на безспорни писмени
или гласни доказателства за извършено плащане /изцяло или частично/ което да се
признава от насрещната страна /изпълнителя по договора/ и да е установено по
несъмнен начин и най-вече счетоводно да е отразен, доколкото се касае за
търговски дружества, следва да се приеме, че възложителят по договора „И.П.“
ЕООД дължи цялата сума като възнаграждение така както се претендира от изпълнителя „Д.С.-ПЗ“ЕООД от 1200лв, като
предвид на признатите от тях от районния съд 400лв, въззивната инстанция следва
да присъди остатъка от 800лв, ведно със законната лихва, тоест да се приеме за
установено, че възложителят по договора
за ДДД обработки от 18.01.2018г. дължи като краен резултат пълния размер
на възнаграждението, претендирано с исковата молба, за която сума е издадена
заповедта за изпълнение.
Частично е основателна претенцията за мораторна лихва
за забава за разликата над 18.22лв
и до сумата от 54.67лв или за
сумата от 36.45лв начислена за периода
от 08.01.2019г. /датата на изтичане на срока на действие на договора /до
20.06.2019г., /датата на входиране на заявлението до заповедния съд/, върху
главницата, касаеща дължимото възнаграждение. Приложима в случая е
разпоредбата на чл. 294 ал.1 от ТЗ тъй като се касае за търговска сделка сключена
между търговци. За размера над 54.67лв и до претендираните 114.81лв претенцията
за лихва е неоснователна, доколкото се касае за начислена лихва върху
неустойка, която неустойка не е дължима в случая.
Неоснователна е претенцията за
неустойка.
Разпоредбата в
договора за неустойка е ясна и разбираема и не се нуждае от тълкуване.
Неустойката, съгласно чл.6.8 се дължи в хипотеза на едностранно прекратяване на
договора без предизвестие, която е в
размер на общата стойност на договора.
Договорът не е
едностранно прекратен от възложителя. Изпълнителят е извършвал ДДД обработки до
28.08.2018г. когато е съставен последният потвърдителен протокол за изпълнени
такива. След тази дата изпълнителят не е извършвал повече такива обработки в
двата обекта на възложителя което не е спорно. Фактът, че в последствие възложителят
е сключил друг договор с фирма от гр.Пловдив за същите дейности не води на
извода за едностранно прекратяване на договора. Договорът от 18.01.2018г. не
забранява на възложителя да сключи такъв с друг изпълнител за същите дейности.
Няма направено от възложителя нито волеизявление, адресирано и доведено до
знанието на изпълнителя в такъв смисъл, че
едностранно прекратява договора, нито че го е прекратил с конкретни конклудентни
действия, тъй като такива не се установяват. В исковата молба изпълнителят сочи,
че не е бил допуснат от възложителя в негови обекти за да извършва ДДД
обработки през м.септември 2018г. и е бил възпрепятстван да извършва работата си,
но такива факти и обстоятелства не се установяват от доказателствата по делото. Освен че възложителят
не признава такива неизгодни за него факти, то и от разпита на свидетелката К.. М. също не се установяват обстоятелства за недопускането й от
възложителя в обектите му за извършване на ДДД обработки, за лишаването й от
физически достъп до тях или възпрепятстване по друг начин. Свидетелката не сочи
да й е било изрично забранено от
м.септември 2018г. да посещава обектите на възложителя и да извършва останалите
ДДД обработки до края на действието на договора, нито такива факти се съобщават
и от останалите свидетели. По-скоро, в резултат на липсата на плащания по
договора за извършени услуги-ДДД обработки, изпълнителят се е съсредоточил да
кани многократно и понякога трудно, дори неуспешно възложителя да му плати и
поради тази причина не е продължил да изпълнява договора от м.септември 2018г. поради
констатираната неизправност на другата страна по ежемесечно заплащане на
възнаграждението. Твърдение, че договорът едностранно и без предизвестие е прекратен от възложителя няма изложено и в
отговора на поканата за доброволно плащане.
Затова исковата претенция за неустойка е неоснователна
и като такава следва да се отхвърли, тоест, в тази част решението на
първоинстанционния съд ще следва да се потвърди. В тази връзка съдът напълно споделя
мотивите на районния съд изложени към обжалваното решение по отношение на претендираната
неустойка по чл.6.8 от договора и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Същото се отнася и за дължимостта на мораторната лихва върху възнаграждението
за ДДД обработки.
При този изход
на спора в полза на въззивника „Д.С. ПЗ“ ЕООД ще следва да се присъдят
допълнително разноски за заповедното производство в размер на 158лв,
допълнителни разноски за производството пред първата инстанция в размер на 225лв,
а за въззивното производство 184лв с оглед на уважената част от исковете. В
полза на ответника „И.П.“ ЕООД за въззивната инстанция следва да се присъдят
разноски 249лв съразмерно с отхвърлената част от исковете и следва да се
редуцират разноските на същото дружество до размера на 236лв за първата инстанция.
Водим от
горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение на
Пазарджишки районен съд №794 от 28.07.2020г. постановено по гр.д.№3155/2019г.
по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО
е отхвърлена претенцията на „Д.С. ПЗ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.П., бул.“Г.Б.“ №139, ет.1, ап.3, представлявано от
управителя Д.И.М. против „И.П.“ЕООД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление в гр.П., ул.“И.В.“ №5, ет.1,
офис 101,представлявано от Д.Г., че съществува вземане на „Д.С. ПЗ“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.П., бул.“Г.Б.“ №139, ет.1, ап.3,
представлявано от управителя Д.И.М., за сумата за разликата от 400лв до
претендираното по договора от 18.01.2018г. възнаграждение в размер на 1200лв
или за сумата от 800лв, дължимо възнаграждение по договор за ДДД-обработка,
сключен на 18.01.2018г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на
заявлението-20.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата; В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлена претенцията за мораторна
лихва върху договорното възнаграждение за размера над присъдените 18.22лв и до
размера на 54.67лв или за разликата от 36.45лв, начислена за периода от 08.01.2019г. /датата на изтичане на срока
на действие на договора /до 20.06.2019г., /датата на входиране на заявлението
до заповедния съд/, върху присъдената главницата, касаеща дължимото възнаграждение по договора и за които
суми е издадена заповед №1462 от
21.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№2569/2019г. по описа на РС-П., КАКТО И В ЧАСТТА С КОЯТО е осъдено „Д.С. ПЗ“ЕООД, да заплати в полза на
„И.П.“ ЕООД разноски за първата инстанция за размера над 236лв и до присъдените
381.66лв или за разликата от 145.66лв /сто четиридесет и пет лева и шестдесет и
шест стотинки/.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422
от ГПК по отношение на „И.П.“ЕООД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление в гр.П., ул.“И.В.“ №5, ет.1,
офис 101,представлявано от Д.Г., че съществува вземане на „Д.С. ПЗ“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.П., бул.“Г.Б.“ №139, ет.1, ап.3, представлявано
от управителя Д.И.М., за сумата за разликата от 400лв до претендираното по
договора от 18.01.2018г. възнаграждение в размер на 1200лв или за сумата от
800лв/осемстотин лева/, представляваща дължимо възнаграждение по договор за
ДДД-обработка, сключен между страните на 18.01.2018г. ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението-20.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, КАКТО
И СУМАТА за мораторна лихва за забава
за разликата над 18.22лв и до 54.67лв или за сумата от 36.45лв /тридесет
и шест лева и 45стотинки/ начислена за периода от 08.01.2019г. /датата на изтичане на срока
на действие на договора /до 20.06.2019г., /датата на входиране на заявлението
до заповедния съд/, върху присъдената главницата, касаеща дължимото възнаграждение по договора и за които
суми е издадена заповед №1462 от
21.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№2569/2019г. по описа на РС-П.,
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки
районен съд №794 от 28.07.2020г. постановено по гр.д.№3155/2019г. по описа на
същия съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА „И.П.“ЕООД, с ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление в гр.П.,
ул.“И.В.“ №5, ет.1, офис 101,представлявано от Д.Г., ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Д.С.
ПЗ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., бул.“Г.Б.“
№139, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Д.И.М., допълнителни разноски за
заповедното производство в размер на 158лв
/сто петдесет и осем лева/, допълнителни разноски за производството пред
първата инстанция в размер на 225лв/двеста двадесет и пет лева/, а за
въззивното производство 184лв/сто осемдесет и
четири лева/ с оглед на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.С. ПЗ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.П., бул.“Г.Б.“ №139, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Д.И.М.,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на „И.П.“ЕООД, с ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление в гр.П.,
ул.“И.В.“ №5, ет.1, офис 101,представлявано от Д.Г. разноски за въззивната
инстанция в размер на 249лв /двеста
четиридесет и девет лева/ съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.