Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 860 10.07.2020 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на единадесети
юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря Галина Драганова, в присъствието на
прокурора Д. Христов, като разгледа докладваното от съдията
Атанасова касационно административно дело № 184 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила касационна жалба
от Г.В.В. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ОЗ-
Ловеч, против Решение № 827/27.04.2016 г., постановено по адм.дело № 1623/2015
г. по описа на Районен съд- Бургас.
В жалбата са наведени
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила,
съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В нея се сочи, че заключването
на капаците, монтирани върху отворите на вратите на спалните помещения,
препятства движението и смяната на въздуха в тези помещения, от което
произтичат вреди за касатора, изразени във влошаване на здравословното му
състояние. Изложено е също, че не са събрани от съда относими към предмета на
спора доказателства и делото не е изяснено от фактическа страна. По същество се
иска отмяна на решението и постановяване на друго за уважаване на заявената
искова претенция.
В съдебното заседание
касаторът се явява лично и поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли
за отмяна на обжалваното решение и осъждане на ответника да заплати
претендираната сума.
Ответникът по
касационната жалба- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерството на правосъдието не изпраща представител в съдебното заседание,
редовно уведомен. Не заявява становище по касационната жалба. Не сочи нови
доказателства.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Делото е висящо за
втори път пред касационна инстанция, след като с решение № 3971 от 28.03.2018
г., постановено по адм.дело № 861/2018 г. по описа на Върховния административен
съд, е отменено по искане на Г.В.В. на основание чл. 239, т. 5 от АПК влязлото
в сила решение № 5472/02.05.2017 г. по адм.дело № 8305/2016 г. по описа на ВАС
и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав във
фазата на съдебното касационно производство. С определение № 836/20.01.2020 г.
по адм.дело № 4026/2018 г. на ВАС е прекратено образуваното производство и
делото е изпратено на настоящия съд по подсъдност.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
С решението, предмет
на касационната проверка, е отхвърлена исковата претенция на Г.В.В. срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, за
заплащане на сумата от 5 300.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, произтичащи от затваряне на капаците, монтирани върху
отворите за наблюдение на вратите на спалните помещения- килии 224 и 232 във ІІ
ЗСП на Затвора гр.Бургас, в които е изпълнявана взетата спрямо ищеца мярка за
неотклонение „задържане под стража“ през периода 01.05.2015 г. - 16.08.2015 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното и́ изплащане.
От фактическа страна
по делото е установено, че през процесния период е изпълнявана спрямо ищеца В.
мярка за неотклонение „задържане под стража“, като същият е настанен последователно
в килии 224 и 232 във ІІ Зона за повишена сигурност (ЗСП) на Затвора- Бургас.
Установено е също така, че по време на престоя му в мястото за лишаване от
свобода са предприети от затворническата администрация мерки за затваряне
светлите отвори на вратите на килиите и заключване на монтираните върху тях
капаци. Прието е от съда, че тези действия са правомерни, тъй като капаците на
вратите на спалните помещения са охранителни съоръжения, които се ползват от
служителите на НОС за осигуряване на дейността и нямат аспирационни и други
функции. При тези данни е формиран извод, че не е налице една от изискуемите
материалноправни предпоставки, установени в нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а
именно: твърдените неимуществени вреди да произтичат от незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган и длъжностни лица от Затвора- Бургас при или
по повод изпълнение на административна дейност.
Според настоящия
касационен състав решението е правилно.
За да се уважи
претенцията с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи
кумулативната наличност на установените в разпоредбата материалноправни
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод
изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда;
пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на която и да е от тези
предпоставки обуславя неоснователност на иска. В случая не се установява наличието
на две от тях- противоправно действие или бездействие на длъжностни лица от
затворническата администрация и претърпени вреди от това действие.
В нормата на чл. 20,
ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ППЗИНЗС) е предвидено изискване за осигуряване пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване в спалните
помещения. Според въведените с исковата молба твърдения, прозорецът на спалното
помещение е с две крила и с размери около 50-50 см. В този смисъл са и
показанията на разпитания по делото свидетел Д.
Желязков. Следователно, в обитаваните от ищеца килии е осигурена възможност за
естествено проветряване, съобразно изискването на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС. От
друга страна, наблюдателните отвори на вратите на спалните помещения нямат
аспирационни функции- те са охранителни съоръжения с предназначение да осигурят
възможност за наблюдение на лишените от свобода, без да се нарушава тяхното
спокойствие, видно от приложената по делото справка с изх. № 399/11/21.10.2015 г.
от главен инспектор Б. Мангъров- ВПД началник
на Затвора- Бургас. Доколкото отворите за наблюдение нямат аспирационни функции,
не би могло да се приеме, че затварянето им препятства възможността за проветряване
на помещенията. Поради това съдът приема, че не е налице соченото в исковата молба
неправомерно поведение на длъжностни лица от затворническата администрация. Не
е установено и доколко то е оказало неблагоприятно отражение върху конкретния
ищец- доказателства за настъпване на твърдените вреди и техния размер не са
ангажирани от ищеца. Ето защо, поради отсъствие на изискуемите материалноправни
предпоставки, искът се явява неоснователен и правилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд.
В производството пред
първоинстанционния съд не са допуснати сочените от касатора нарушения на
съдопроизводствени правила. Делото е изяснено от фактическа страна, извършена е
цялостна преценка на доказателствата и е формиран обоснован извод за
неоснователност на претенцията. Следва да се посочи, че в исковото производство
съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се определят от ищеца, който
чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира спорното
материално право. Последваща промяна в предмета на първоначално въведения с
исковата молба правен спор е допустима единствено при спазване на установените
в чл. 214 от ГПК правила за изменение на иска- основанието на предявения иск
може да бъде изменено в първото по делото заседание. В случая исковата
претенция не е основана на твърдения за бездействие на затворническата
администрация да осигури на лишените от свобода приток на чист въздух в
спалните помещения на затвора. С исковата молба е заявена претенция за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на затваряне на капаците, монтирани
върху отворите за наблюдение на вратите на спалните помещения. Едва с
касационната жалба е заявено ново основание на претенцията за обезщетение- бездействие
на затворническата администрация да осигури приток на чист въздух в помещенията,
като се сочи, че в тях няма вентилация и аспирация. Разглеждането и́ обаче
е процесуално недопустимо, доколкото основанието на първоначално заявената
претенция не е изменено своевременно- в първото заседание за разглеждане на
делото. Съобразно въведения с исковата молба предмет на спора, правилно е
прието от съда, че задачите на поисканата експертиза за установяване съответствието
със съответните стандарти за проветряване на обществени сгради не са относими,
поради което оплакването за допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствени правила е неоснователно.
Неоснователни са и доводите,
наведени от касатора в с.з. на 11.06.2020 г., че претенцията за вреди следва да
бъде разгледана по реда на чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, с което първоинстанционният съд
не се е съобразил. Производството по делото е образувано на 20.08.2015 г. по
реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС подадените до
влизането в сила на този закон искове за вреди, причинени на лишени от свобода
или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на
чл. 284, ал. 1 от същия закон. Законът за изменение и допълнение на ЗИНЗС е
обнародван в ДВ бр. 13 от 2017 г. и е в сила от 07.02.2017 г., а към този
момент първоинстанционното производство е приключило на 27.04.2016 г.с
постановяване на съдебното решение, предмет на контрол в настоящото
производство.
В заключение, не се
установяват наведените касационни основания, поради което обжалваното решение
като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се
остави в сила.
Мотивиран от горното,
Бургаският административен съд, шестнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 827/27.04.2016 г., постановено по адм.дело № 1623/2015 г. по описа на Районен
съд- Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.