Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 13963 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 147267 от 20.06.2019 г., постановено по гр. д. № 82224/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 144-ти състав, ответникът „А.С.“
ЕООД е осъден да заплати на ищеца „К.С.“ ООД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД сумата от 24 000 лева – сбор от платени на 28.06.2017 г. вноска от
4 000 лева по договор за наем от 23.06.2017 г., гаранционен депозит от
4 000 лева по договора, и аванс, платен на 19.07.2017 г. за предстоящи
наеми в размер на 16 000 лева, който договор е развален едностранно от ищеца с нотариална покана до
ответника от 10.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 21.11.2017 г., до окончателното изплащане на сумите. Със
същото решение ответникът „А.С.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „К.С.“ ООД и
сумата от 1 110 лева – разноски по делото.
Срещу
така постановено решение в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника „А.С.“ ЕООД,
в която се излагат доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Сочи
се, че СРС неправилно е приел, че процесният договор за наем е бил валидно
развален от страна на ищеца поради неизпълнение на съществено по него
задължение от ответното дружество, което дава право на „К.С.“ ООД да получи
сумата от 8 000 лева – авансово платен наем за един месец и гаранционен
депозит, както и сумата от 16 000 лева, представляваща авансови вноски –
финансиране на СМР-та. Счита се, че в хода на първоинстанционното производство е
станало ясно, че ответникът не е одобрил договори със строителите на обекта,
както и че не са му представени документи, но не и че обектът не е бил
изграден. В тази връзка се намира, че районната съдебна инстанция превратно е
тълкувалия събрания по делото доказателствен
материал, в частност показанията на св. А., заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно-техническа експертиза и представената по делото
кореспонденция по е-мейл между страните, като се
намира, че в хода на производството несъмнено се установява, че голяма част от
работата по обекта е била свършена, поради което не е налице неизпълнение на
задълженията по договора от страна на наемодателя. Твърди се, че от описаните от
вещото лице шест броя фактури на обща стойност 14 641,11 лева е видно, че
внесените от наемателя суми са използвани по предназначение – за завършване
целостта на обекта. Акцентира се, че стойността на извършените СМР надхвърля
сумата от 30 000 лева, като „А.С.“ ЕООД е изпълнило задълженията си по договора
за наем, а ищцовото дружество не е, тъй като не е
изплатило уговорената между страните сума за финансиране изграждането на
процесния обект в пълен размер, поради което като неизправна страна по договора
за „К.С.“ ООД не е била налице правната възможност за разваляне на последния.
По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне изцяло на исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна - „К.С.“ ООД,
не е депозирала отговор на въззивната
жалба.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от
легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според
която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата
допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в
жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Във връзка с доводите на жалбоподателя е необходимо да се изложи следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
1/28.5.1979 г. в разпоредбата на чл. 55, ал. 1
от ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия подлежи
на връщане полученото при начална липса на основание. Според втория подлежи на
връщане даденото с оглед бъдещо основание, което не е могло да бъде
осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е
отпаднало с обратна сила. Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1
от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго - напр. когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
унищожаемост - когато предаването е станало след
прогласяване на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. При третия
фактически състав на чл. 55, ал. 1
от ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията,
но след това е отпаднало с обратна сила. Престацията
не може да се иска обратно, докато основанието съществува. Текстът намира
приложение при унищожаване на договорите, поради пороци във волята, при
разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие. В практиката на върховната съдебна
инстанция се застъпва трайното становище, че в случаите на предявена
искова претенция за връщане на сума, платената на отпаднало основание, е
достатъчно ищецът да докаже плащането на цената, а в тежест на ответника е
установяването на основанието /виж в този смисъл решение № 276/17.01.2020 г. по
гр. дело № 4663/2018 г. на ВКС, IV ГО/.
В депозираната пред първоинстанционния съд искова молба са изложени
твърдения, че на 23.06.2017 г. между страните е сключен договор за наем, по
силата на който „А.С.“ ЕООД, в качеството му на наемодател, е следвало да
предостави на „К.С.“ ООД, в качеството му на наемател, недвижим имот, а именно:
самостоятелно функционално и пространствено обособена част от двуетажна сграда
с площ от 1 431,51 кв.м., която е част от масивна железобетонна сграда от
две части – едноетажна и двуетажна с обща застроена площ от 2 200 кв.м.,
представляваща „Студентски стол Академика – 4-ти километър“, която част е с
площ от 274 кв.м., предназначена за зала за групови /спортни/ занимания,
намираща се откъм паркинга на комплекса, съгласно проект за преустройство и
промяна на предназначението на студентски стол във фитнес център, бл. 0-8, м.
БАН-IV-ти км. Поддържа се, че към датата на подписване на договора за наем
наемното помещение не е било изградено, като същото е следвало да се изгради от
наемодателя като инвеститор чрез финансиране със заплащане на авансови наемни
вноски от наемателя в размер до сумата от 30 000 лева, които са се дължали
след писмено съгласие от наемателя с клаузите и начините на плащане по договора
за СМР, подписан от наемодателя. Сочи се, че „К.С.“ ООД е изпълнило своите
първоначални задължение по наемното правоотношение, като е заплатило на
ответника депозит в размер на 8 000 лева /един месечен наем в размер на
4 000 лева и един гаранционен депозит в размер на 4 000 лева/, но
също така е заплатило на „А.С.“ ЕООД и сумата от 16 000 лева във връзка с
изграждането на наемния обект без да са били налице предпоставките за плащане
на така посочената сума, предвидени в чл. 1(6), вр.
чл. 3(2) от договора за наем, поради което и ответникът се е обогатил
неоснователно с последната. Твърди се, че с връчена на ответника на 13.10.2017
г. нотариална покана, ищецът го е уведомил, че същият е в неизпълнение на
сключения между страните договор за наем – не е изпълнил задължението си по чл.
1(6), по чл. 1(3) и по чл. 6(2), т. 1 и т. 2 от съглашението, поканил го е в
разумен срок да изпълни посочените в поканата уговорки и го е предупредил, че в
случай, че не изпълни договорните си задължения в дадения срок, то „К.С.“ ООД
ще счита наемното правоотношение за прекратено и претендира в седмодневен срок
от прекратяването възстановяването на всички заплатени по банковата сметка на
ответника суми. Сочи се, че извън предоставения на „А.С.“ ЕООД срок, същият е
изпратил на ищцовото дружество отговор на нотариалната
покана, в който е заявил, че „К.С.“ ООД не е изпило основно свое задължение по
договора да финансира извършването на СМР на стойност до 30 000 лева.
Поради което се сочи, че считано от 16.10.2017 г. договорът за наем между
страните е бил развален на основание чл. 87 от ЗЗД. В петитума
на исковата молба е посочено искането, че се претендира осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от общи 24 000 лева, представляваща
неоснователно обогатяване на заплатени авансови суми по развален договор за
наем от 23.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното плащане.
При така заявените от ищеца в исковата му молба фактически твърдения
настоящият съдебен състав намира, че районната съдебна инстанция е била
сезирана с две искови претенции. Първата е такава с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
16 000 лева, получена от „А.С.“ ЕООД при начална липса на основание
предвид твърденията на ищеца, че тази сума е заплатена от него без да са били
налице предпоставките в чл. 1(6), вр. чл. 3(2) от договора
за наем за нейното плащане. Втората е такава с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 000
лева, представляваща връщане на даденото по основание, което е отпаднало с
обратна сила /с оглед изложените от ищцовото
дружество твърдения за упражнено от негова страна право на едностранно
разваляне на процесния договор за наем поради неизпълнение на същия от ответника/,
а именно връщане на заплатените от наемателя при сключване на процесния договор
за наем авансово един месечен наем в размер на 4 000 лева и един
гаранционен депозит в размер на 4 000 лева. Поради което, неправилно
районната съдебна инстанция е дала квалификация на цялата искова претенция като
такава, предявения на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Това обаче не води
до порок в съдебното решение, обуславящ неговата
недопустимост, респ. обезсилването му от въззивната инстанция, тъй като
първоинстанционният съд е разгледал изцяло наведените фактически твърдения
от ищеца в исковата молба - в този смисъл е и константната практика на ВКС,
която е препотвърдена и във формираната по чл. 290 от ГПК съдебна практика -
напр. решение № 375/26.10.2011 на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 931/2009 г. /„Ако
първоинстанционният съд се е произнесъл по спорното право, но
неправилно е квалифицирал същото, то това не означава произнасяне по
непредявен иск. След като в случая първоинстанционният съд се
произнесъл по предмета на делото така, както е индивидуализиран чрез
основанието и петитума на исковете, но е определил
неправилно правната им квалификация, то съобразно изложеното по-горе въззивният
съд няма правомощията да обезсили обжалваното решение.“/. В този смисъл са
и мотивите към ТР № 2/29.02.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2011 г., ОСГТК – „Правната квалификация на всеки иск е свързана с
допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното
решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по
спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва
такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата
претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на
решението му“. По настоящето дело въпреки дадената неправилна правна
квалификация от първоинстанционния съд, той се е произнесъл по очертаното
с исковата молба спорно материално право, правилно е разпределил доказателствената тежест и е разгледал всички предявени
факти, които обуславят възникването на спорното право. Поради това въззивният
съд само следва да отстрани неправилната правна квалификация на предявения
иск и да посочи правилната.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от
представените по делото доказателства се установява, че същите на 23.06.2017 г.
са се обвързали с валидно облигационно правоотношение по договор за наем, по
силата на което наемодателят „А.С.“ ЕООД предоставя на наемателя „К.С.“ ООД за временно и възмездно
ползване обособена част от недвижим имот, а именно: самостоятелно функционално
и пространствено обособена част от комплекс „Академика“ с площ от 274 кв.м., предназначена
съгласно проект за преустойство на комплекса за зала
за групови /спортни/ занимания, намираща се откъм паркинга на комплекса,
съгласно проект за преустройство и промяна на предназначението на студентски
стол във фитнес център, бл. 0-8, м. БАН-IV-ти км., която зала към момента на
подписване на договора за наем не е била изградена, а е следвало да бъде
изградена от наемодателя, като изграждането следва да бъде финансирана чрез
заплащане на авансови наемни вноски от наемателя. В чл. 1 (5) от наемния
договор е предвидено, че с оглед на това, че към датата на сключване на
последния имотът не е годен да бъде използван за уговореното в договора
предназначение и страните са наясно, че е необходимо да бъдат извършени
строителни и монтажни работи за привеждането му във вид, в който да може да
бъде използван по предназначение, то страните се съгласяват и наемателят се
задължава да финансира със собствени средства извършването на необходимите
строително-монтажни работи за извършване на ремонтни дейности, преустройство и
подобрения до сумата от 30 000 лева, която представлява авансово заплатени
наемни цени. Съгласно чл. 1 (6) и (7) от договора, страните се съгласяват
наемодателят като инвеститор да подпише договора за СМР с избрания/ите изпълнител/и само след писмено съгласие от наемателя с
клаузите и начините на плащане по
договора за СМР, като ако стойността на прогнозираните СМР по КСС първоначално
надвишава сумата от 30 000 лева, то разликата следва да бъде поета от
наемодателя, като тя не се прихваща от дължимия наем.
В чл. 3 (1) и (2) от договора за наем е уговорено, че наемателят се
задължава да заплаща на наемодателя месечна наемна цена без ДДС за наетия имот,
която за всеки от първите 12 месеца от срока на договор възлиза на сумата от
3 800 лева, а от 13-ия месец до края на договор възлиза на сумата от
4 000 лева. Наемната цена е платима авансово до 5-то число на месеца, за
който се плаща, с изключение на авансовите вноски за финансиране изграждането
на обекта, чието плащане ще бъде обвързано със сроковете и начините на плащане
с изпълнителя/ите на СМР. Съгласно чл. 1 (2) и чл. 5
(1) от договора, последният се счита сключен от датата, на която наемателят
заплати на наемодателя авансово един месечен наем в размер на 4 000 лева и
един гаранционен депозит в размер на 4 000 лева. От представените по
делото два броя платежни нареждания с № S27P71790035 и с № S27P71790034 се установява, че на 28.06.2017 г. така посочените суми от по 4 000
лева /или общо сума в размер на 8 000 лева/ са били заплатени от „К.С.“
ООД по посочената в чл. 5 (4) от договора за наем банкова сметка *** „А.С.“ ЕООД.
По делото е представено и платежно нареждане с № S27P72000014, от което се установява, че
на 19.07.2017 г. „К.С.“ ООД е превело по посочената в чл. 5 (4) от договора за
наем банкова сметка *** „А.С.“ ЕООД сумата от 16 000 лева, по отношения на
която е посочено като основание за плащане „аванс по предстоящи наеми“.
В проведеното пред СРС о.с.з. на 26.06.2018 г. процесуалният представител
на ответника изрично е заявил, че не възразява да бъде отделен като безспорен
по делото фактът, че „А.С.“ ЕООД е получило от „К.С.“ ООД сума в общ размер на
24 000 лева, платена по процесния договор за наем.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с това, налице ли е било
основание за „А.С.“ ЕООД да получи сумата от 16 000 лева, както и налице
ли са били за „К.С.“ ООД предпоставките да развали процесния договор за наем,
респ. надлежно ли е развален последният и съответно дължи ли се връщане от
страна на ответното дружество на получената от него сума в общ размер от
8 000 лева – авансово заплатената от наемателя на наемодателя сума в
размер на един месечен наем от 4 000 лева и сума за един гаранционен
депозит от 4 000 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява обстоятелството, че сумата от 16 000 лева, платена
от „К.С.“ ООД на „А.С.“ ЕООД е такава, получена от последния при начална липса
на основание, съображенията за което са следните:
Както вече беше посочено, към момента на сключване на процесния договор
за наем, наемният недвижим имот не е бил изграден, а е следвало да бъде
изграден от страна на наемодателя чрез извършването на съответните строителни и
монтажни работи за привеждането му във вид, в който да може да бъде използван
по предназначение. Доколкото страните са се съгласили и наемателят се е
задължил да финансира със собствени средства извършването на необходимите
строително-монтажни работи за извършване на ремонтните дейности, преустройство
и подобрения до сумата от 30 000 лева /представляваща платими авансово
месечни наемни вноски/, то наемодател се е задължил като инвеститор да подпише договора за СМР с
избрания/ите изпълнител/и само след писмено
съгласие от наемателя с клаузите и начините на плащане по договора за СМР.
Или, в договорното си правоотношение страните изрично са предвидили като
основание за заплащане от страна на наемателя на сума до 30 000 лева за
финансиране извършването на необходимите строително-монтажни работи за
изграждане на недвижимия имот, предмет на договора за наем, наличието на
писмено одобрени от страна на последния на клаузите и начините на плащане по
договора/ите за СМР, сключвани от наемодателя. По
делото обаче липсват ангажирани каквито и да било доказателства за това, „К.С.“
ООД да е одобрило писмено предложени му от ответното дружество договор/и за СМР
и в частност да е одобрил писмено клаузите и начините на плащане по последния/те.
Нещо повече, в разглежданата в настоящото въззивна жалба ответник изрично
посочва, че самият той не е одобрил договори със строителите на обекта.
Обстоятелството, че за изграждането на наемното помещение липсват сключени
съответни договори за СМР от страна на наемодателя към момента на действие на
процесния договор за наем се подкрепя и от заключението на допуснатата и
изслушана от районната съдебна инстанция съдебно-техническа експертиза. В последната
вещото лице е посочило, че от „А.С.“ ЕООД са му били представени фактури за
СМР, касаещи процесния обект, с дати от 20.06.2017 г., 22.08.2018 г.,
19.05.2018 г. и 27.06.2018 г., или същите са издадени към момент, в който
страните не са били обвързани от коментираното облигационно правоотношение.
Освен това, така посочените фактури, с оглед констатациите на експертът, се
отнасят само за част от извършените СМР по изграждане наемния обект, а именно
дограма и доставка на ел. материали, а по отношение на всички останали
реализирани строително-монтажни работни на обекта липсват представени от страна
на ответника фактури или други документи – одобрени проекти, строителни сметки,
актове и протоколи, съставени по време на строителството, от които да може да
се изведе стойността на извършените СМР. Допълнително, при изготвяне на
експертното си становище, и по конкретно с оглед възложената на вещото лице
задача да посочи степента на завършеност на процесния обект към датата на
заключението, последното е посочило, че за реализирания строеж – пристройка, от
ответника не са представени и строителни книжа – одобрени проекти, разрешение
за строеж, протоколи за определяне на строителна линия и ниво, актове и
протоколи, съставени по време на строителството /обр.
12, 14, 15/, като към датата на изготвяне на експертизата обектът не е въведен
в експлоатация по предназначение. В тази връзка, неоснователни са поддържаните
от жалбоподателя доводи, че в тази част експертизата не следва да бъде
кредитирана, доколкото на вещото лице не са му били поставяни съответни
въпроси. Това е така, защото при изготвяне на възложените на експерта задачи не
следва да му се ограничава възможността да изследва и да се запознава с
необходимата му по негова преценка информация и документация. Именно тази
експертна преценка и знания липсват на съда, което е създало и необходимостта
от назначаване по делото не съответно лице със специални знания и умения, което
за съставянето на обективно, безпристрастно и пълно становище следва да има
прерогатив да избере сам необходимите му източници за извличане на информация.
Не могат да бъдат споделени и поддържаните от въззивника доводи, че
доколкото по делото се установява, че част от процесния обект е бил изграден,
то не е налице неизпълнение от последния на договора за наем. Действително, в
заключението на СТЕ вещото лице подробно посочва по вид изпълнените видими и
скрити СМР в обекта. Това обстоятелство обаче само по себе си не може да
обуслови изпълнение на договорните задължения на наемателя, и в частност да
преодолее изрично уговорената между страните предпоставка за заплащане на
предвидените в договора авансови наемни вноски за извършване на ремонтни
дейности, преустройства и подобрения - даването на писмено съгласие от
наемателя с клаузите и начините на плащане по договора/ите
за СМР. Наличието на дадено писмено съгласие не може да се изведе и от
представената по делото електронна кореспонденция между страните, в каквато
насока се релевират твърдения от жалбоподателя. От
последната се установява единствено изпращането на съответни оферти във връзка
със СМР от страна на наемодателя на ищцовото
дружество, но не и тяхното приема от последното. Липсват наведени подобни
сведените и от страна на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка следва
да бъде посочено, че напълно изолирани и доказателствено
неподкрепи остават показания на свидетеля Р.в частта им, в която той заявява, че
за изграждането на металната конструкция на обекта /ферми/, наемодателят е
започнал работа с предложена от „К.С.“ ООД фирма, поради което и СГС не
кредитира казаното от този свидетел в посочената част. Подобни данни не се
съдържат както в наличните по делото писмени доказателства, така и в
заключението по СТЕ. Напротив, от представената по делото електронна
кореспонденция между страните се установява, че оферта за метална конструкция е
била изпратена от представител на наемодателя на наемателя, а не обратното.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че по делото
не се установява основание за „А.С.“ ЕООД да получи от „К.С.“ ООД сумата от
16 000 лева, заплатен като аванс по предстоящи наеми, поради което е
ответното дружество дължи нейното връщане на ищеца.
Съгласно чл. 6 (2), т. 5 от процесния договор за наем, наемодател се е
задължил да оказва необходимото съдействие при извършването от наемателя на
ремонтните работи, преустройствата и подобренията на имота. С оглед
анализирания до момента доказателствен материал и
установената фактическа обстановка СГС намира за несъмнено обстоятелството, че „А.С.“
ЕООД виновно не е изпълнило така поетото от негова страна задължение и не е
оказало необходимото съдействие на наемателя с оглед извършването на ремонтните
работи, преустройствата и подобренията на наемния обект, не му е предоставило
за писмено одобрение съответни договори за СМР във връзка с изграждането на
помещението, предмет на договора за наем, което изграждане е имплицитно
обвързано и с изпълнението на задължението на наемодателя, посочено в чл. 6
(2), т. 1 и т. 2 от договора, да предаде
наетия недвижим имот на наемателя в съответствие със задълженията по договор и
да му осигури спокойно и несмущавано ползване през целия период на договора.
Това е дало правото на „К.С.“ ООД да развали процесния договор за наем на
основание чл. 87 от ЗЗД в качеството му на изправна страна по него. Ищецът е
реализирал това свое право, като е изпратил на ответното дружество нотариална
покана, получена от последното на 11.10.2017 г., като в предоставения срок за
доброволно изпълнение не е последвало такова от страна на „А.С.“ ЕООД. След
реализираното надлежно разваляне на договора за наем, всичко престирано по последния се явява дадено на отпаднало
основание и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД. Затова и искът с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 8 000 лева, представляваща сбор от заплатените от наемателя при
сключване на договора авансово един месечен наем в размер на 4 000 лева и
един гаранционен депозит в размер на 4 000 лева, е основателен и следва да
бъде уважен.
Предвид изложеното, поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно
и законосъобразно в обжалваната му част.
Съобразявайки обстоятелството, че предмет
на разглеждане в настоящото производство са два иска – по чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, цената на всеки от
които е под 20 000 лева, то на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК
решението по настоящото дело не подлежи на касационно обжалване.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но
същата не е претендирала присъждането на такива.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147267 от 20.06.2019 г.,
постановено по гр. д. № 82224/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
144-ти състав, при правилната правна квалификация на исковете, а именно с което
„А.С.“ ЕООД, с ЕИК *******, е осъдено да заплати на „К.С.“ ООД, с ЕИК *******,
сумата от 8 000 лева, представляваща авансово заплатените от ищеца един
месечен наем от 4 000 лева и един гаранционен депозит от 4 000 лева,
получени от „А.С.“ ЕООД, с ЕИК *******, на отпаднало основание поради
развалянето на сключения между страните договор за наем от 23.06.2017 г. - чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и сумата от 16 000 лева, представляваща
авансово заплатени месечни наемни вноски от „К.С.“ ООД, с ЕИК *******, получена
от „А.С.“ ЕООД, с ЕИК *******, без основание - чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.