№ 1561
гр. София , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002414 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 74519/24.07.2020 г. на „Билдинг-Кар“
ООД срещу решение № 864/22.06.2020 г. по т.д.№ 157/2019 г. по описа на СГС, VI-20
състав, с което с което е признато за установено по предявения от Г. В. М. иск с правно
основание чл.124, ал.1, пр.1 ГПК за установяване нищожност на решенията на общото
събрание на Билдинг-Кар ООД, ЕИК ***, от 13.06.2017 г. за търсене на отговорност от
управителя Г. В. М. за причинени на дружеството вреди, за предявяване на иск срещу него и
за назначаване на Р. Н. А. за представител за водене на процеса, поради тяхната липса и е
отхвърлен предявения от Билдинг-Кар ООД срещу Г. В. М., иск с правно основание чл.145
ТЗ за заплащане на сумата от 170 280 лв., представляваща обезщетение за причинени на
дружеството вреди в резултат от извършени действия по отчуждаване на магазин № 4 на
партерен етаж на жилищна сграда, построена в УПИ ХХ-253 от кв. 18 по плана на гр. ***, м.
***.
Жалбоподателят поддържа, че становището на съда за характеристиката на
протокола на общото събрание на съдружниците /ОСС/ била неправилно. В случаите като
процесния, при ООД с двама съдружници, при редовно свикано ОСС с писмена покана с
обявен дневен ред и изискуемо съдържание, своевременно връчена и получена от
съдружника-адресат на поканата и при неявяване на този съдружник, при възприемане на
аргументите на първоинстанционния съд, не би могло да се докаже провеждането и дори
изобщо да се проведе легитимно ОСС, ако на обявените дата, час и място се е явил само
съдружникът, свикал това ОСС. Съдът незаконосъобразно бил определил, че тежестта за
доказване на отразените в протокола юридически факти и взети решения принадлежи на
дружеството, което следва да ги доказва непременно с някакви други доказателствени
средства. След като авторството на протокола не било оспорено /не се твърдяло същият да е
неавтентичен, нито подписа на участвалия съдружник и съставител на протокола да е
1
неистински и фалшифициран/ и не се твърди неистинност на документа, не било налице
оспорване по смисъла на чл.193 ГПК. Съдът неправилно приел, че липсва материална
доказателствена сила. Жалбоподателят твърди, че протоколът е доказателство за
обстоятелствата, отразени в него, както и за направените изявления и взетите решения от
ОСС. Счита, че дружеството е доказало провеждането на ОСС на посочената дата и че на
това редовно свикано и редовно проведено събрание са взети решенията, както са отразени
в протокола.
Жалбоподателят твърди, че решението по иска на дружеството срещу М. като
управител по чл.145 ТЗ е неправилно, тъй като съдът неправилно счел, че не е налице
вредоносно поведение от управителя М. и че същият не е нанесъл вреда на
представляваното и управлявано от него дружество. Поддържа, че при наличие на сключен
предварителен договор, „Билдинг-Кар“ ООД не спазило задължението си да сключи
окончателен, тъй като ответникът като управител осуетил това нормално развитие на
правоотношенията, създал е предпоставки за предявяване на конститутивния иск за
обявяване на предварителния договор за окончателен като в хода на производството
признал иска и по този начин реализирал „особена" и „специфична" продажба на имот зад
гърба на другия съдружник и също управител, без взето решение на общото събрание, което
било задължително през 2007 г. Поведението на ответника по сключване на предварителния
договор, както и това в последвалия процес за сключване на окончателен договор сочело на
виновно нанасяне на умишлена вреда на дружеството по този заобиколен начин, който
позволявал продажбата на дружествената недвижима вещ да се извърши без знанието и
съгласието на другия съдружник и последващо присвояване на цената.
Неправилна била преценката на съда относно действителната пазарна цена на
имота, както и действителното състояние на имота към момента на прехвърлянето на
собствеността, което произтичало от неправилното интерпретиране на доказателствата -
свидетелските показания и заключенията на двете вещи лица. Съдът извършил преценки,
които били извън правната и правораздавателна дейност. Въззивникът поддържа, че
действитена пазарна цена е сумата 170 280 лв., посочена и определена от компетентното
вещо лице инж.П.Ц., притежаващ нужните специални знания. Изводите на съда и относно
счетоводството и счетоводните документи били неправилни с оглед некредитирането на
показанията на св.Т.. Не било съобразено, че фактурите относно плащанията за имота били
издавани от ответника М..
Съдът следвало да съобрази, че датата на сключване на предварителния
договор, трите плащания с необичайно кратък срок между тях, краткия срок на падеж на
задължението за сключване на окончателен договор, и също краткото време до завеждане на
делото и бързото му и безпроблемно приключване, благодарение на активното съдействие
на ответника сочели на вредоносна за дружеството дейност на ответника като управител.
Ответникът създал и устроил цялата операция около тази сделка по начин, че да се създаде
външна видимост за правна издържаност, но в действителност да съставлява заобикаляне на
закона и злоупотреба с право, действия зад гърба на другия съдружник и причиняване вреда
на дружеството в собствена изгода.
Въззивникът моли да бъде допусната повторна или разширена експертиза за
определяне на действителната пазарна стойност на имота с оглед изложените от съда
доводи.
Въззиваемият Г. В. М. не взема становище по подадената въззивна жалба.
2
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която
ищецът „Билдинг-Кар“ ООД твърди, че се представлява поотделно от двамата съдружници
Р. Н. А. и ответника Г. В. М.. Основната търговска дейност на дружеството била
строителство и продажба на недвижими имоти. Ответникът М., в качеството си на
управител, сключил предварителен договор за продажба на собствен на дружеството
недвижим имот - магазин № 4 на партерен етаж на жилищна сграда, построена в УПИ ХХ-
253 от кв. 18 по плана на гр. ***, м. *** и в съдебното производство по чл.19, ал.3 от ЗЗД за
сключване на окончателен договор направил признание на иска, предявен срещу
дружеството. В резултат от тези действия се стигнало до отчуждаване на имота без решение
на общото събрание на съдружниците и на цена, значително по-ниска от пазарната. Цената
по сделката не постъпила в касата на дружеството. Ищецът иска да бъде реализирана
отговорността на управителя М. за нанесените с описаните действия вреди, за което било
взето решение на общо събрание от 13.06.2017 г., както и по-късно – на общо събрание от
13.12.2019 г. Поради изложеното претендира заплащане на обезщетение в размер на 170 280
лв. – цената на иска е увеличена в о.с.з. на 03.06.2020 г. Претендира законната лихва от
предявяване на иска до погасяването и сторените по делото разноски.
С определение от 8.07.2019 г., по реда на чл. 213 ГПК съдът е присъединил за
съвместно разглеждане т.д. № 445/2019 г. на СГС, ТО, 20 състав, образувано по предявени
от Г. В. М. срещу Билдинг-Кар ООД искове за установяване нищожността, а евентуално
незаконосъобразността на решенията, обективирани в протокол за ОС от 13.06.2017 г., за
търсене на отговорност от него чрез предявяване на иск за обезщетение за вредите от
извършената отчуждителна сделка и за назначаване на другия управител за представител за
водене на делото.
Г. В. М. твърди, че искът по чл. 145 ТЗ е недопустим, тъй като решението за
реализиране на неговата отговорност е нищожно или при условията на евентуалност -
незаконосъобразно. Оспорва провеждането на процесното събрание, като твърди, че такова
не се е състояло и поради това не е налице взето решение в горепосочения смисъл.
Евентуално, ако се установи провеждане на събранието, М. счита, че взетите на него
решения са незаконосъобразни, тъй като събранието не било свикано надлежно, тъй като
връчването на нотариална покана чрез залепване на уведомление било извършено без
спазване на предпоставките на чл. 47 ГПК, като същевременно не бил правен опит за
връчване на действителния адрес, обитаван от него и известен на дружеството. Събранието
било проведено на място и в час, различни от посочените в поканата. Нарушено било
изискването за кворум, установено в чл. 8, ал. 2 от дружествения договор, с което са
накърнени правата на съдружника да участва и гласува в общото събрание. По същество
оспорва иска за обезщетение, като твърди, че имотът е отчужден със знанието на другия
съдружник и на цена, съответна на пазарната, която била реално заплатена. Моли съда да
уважи предявените от него искове и да прекрати производството по иска по чл. 145 ТЗ, а ако
го разгледа по същество – да го отхвърли. Претендира разноски.
Представен е протокол от проведено на 13.06.2017 г. общо събрание на
съдружниците на „Билдинг-Кар“ ООД с дневен ред вземане на решение по чл.137, ал.1, т.8
от ТЗ във вр. чл.145 от ТЗ за предявяване на искове на дружеството срещу управителя Г. В.
М. за ангажиране на имуществената му отговорност за причинени от него имуществени
вреди на дружеството. На събранието е присъствал само съдружникът Р. А., който е взел
решение за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу Г. М..
3
Представена е покана, изпратена от Р. А. в качеството му на управител на
„Билдинг-Кар“ ООД до Г. В. М., с която последният е поканен на Общо събрание на
съдружниците на „Билдинг-Кар“ ООД на 13.06.2017 г. от 13.00 часа на адреса на
управление на дружеството при дневен ред вземане на решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ
във вр. чл.145 от ТЗ за предявяване на искове на дружеството срещу управителя Г. В. М. за
ангажиране на имуществената му отговорност за причинени от него имуществени вреди на
дружеството. Покана е връчена по нотариален ред по реда на чл.47, ал.1 от ГПК като е
поставено уведомление.
Представен е протокол от проведено на 13.12.2019 г. общо събрание на
съдружниците на „Билдинг-Кар“ ООД с дневен ред вземане на решение по чл.137, ал.1, т.8
от ТЗ във вр. чл.145 от ТЗ за предявяване на искове на дружеството срещу управителя Г. В.
М. за ангажиране на имуществената му отговорност за причинени от него имуществени
вреди на дружеството. На събранието са присъствали двамата съдружници - Р. А. и Г. М..
Взето е решение за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу Г. М..
Представена е покана, изпратена от Р. А. в качеството му на управител на
„Билдинг-Кар“ ООД до Г. В. М., с която последният е поканен на Общо събрание на
съдружниците на „Билдинг-Кар“ ООД на 13.12.2019 г. от 13.00 часа на адреса на
управление на дружеството при дневен ред вземане на решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ
във вр. чл.145 от ТЗ за предявяване на искове на дружеството срещу управителя Г. В. М. за
ангажиране на имуществената му отговорност за причинени от него имуществени вреди на
дружеството. Поканата е връчена лично на Г. М. на 5.12.2019 г..
Представен е предварителен договор от 24.07.2007 г., сключен между
„Билдинг-Кар“ ООД, представлявано от Г. В. М. и М. Л. А. за продажба на правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ магазин № 4, находящ се в УПИ ХХ-253,
кв. 18, по плана на гр. ***, м. ***. Уговорената продажна цена за правото на собственост
върху процесния имот е 120 000 лв. с ДДС, платима на три вноски.
Представена е искова молба, с която М. Л. А. е сезирала Софийски районен
съд с иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД срещу „Билдинг-Кар“ ООД за сключване на
окончателен договор за имот магазин № 4 на партерен етаж на жилищна сграда, построена в
УПИ ХХ-253 от кв. 18 по плана на гр. ***, м. ***. Посочено е, че поради неявяване на
представител на продавача за сключване на окончателен договор купувачът М. А. предявила
иск по чл.19, ал.3 ГПК, в производството по който продавачът, представляван от М.,
признал иска. С влязло в сила решение от 11.02.2008 г., постановено по гр.д. № 4098/2007 г.
на СГС, І ГО, 1 състав, правото на собственост е прехвърлено.
Представени са фактура № **********/24.09.2007 г.; фактура №
**********/28.09.2007 г. и фактура № **********/04.10.2007 г., издадени от „Билдинг-Кар“
ООД към М. Л. А. за извършени плащания по договор за продажба на магазин 4 в общ
размер 120 000 лв. Към фактурите са приложени и касови бонове.
Представени са нотариални актове за покупко-продажби на недвижими имоти
за периода 2005 г., 2006 г. и 2007 г., по които продавач е „Билдинг-Кар“ ООД.
Представени са протоколите от проведените общи събрания на съдружниците
на „Билдинг-Кар“ ООД , на които са взети решенията за продажба на недвижимите имоти по
посочените нотариални актове.
Представен е протокол, подписан от „Билдинг-Кар“ ООД, представлявано от
Г. В. М. в качеството му на продавач и М. Л. А., в качеството й на купувач, съдържащ
4
техническо описание на степен на завършеност и вътрешно изпълнение на магазин № 4.
Представено е удостоверение № 68/18.10.2007 г. за въвеждане в експлоатация
на строеж жилищна сграда, построена в УПИ ХХ-253 от кв. 18 по плана на гр. ***, м. ***.
Представен е констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане
на строеж от 24.08.2007 г. за жилищна сграда, построена в УПИ ХХ-253 от кв. 18 по плана
на гр. ***, м. *** с възложител „Билдинг-Кар“ ООД, който е подписан от Г. В. М..
Установено е, че всички проекти са изпълнени и няма неизвършени, недовършени и лошо
извършени видове СМР. Прието е, че строежът е изпълнен съобразно одобрената
документация и законовите изисквания към строежите.
По делото е разпитан като свидетел В. И. Т., от чиито показания се установява,
че е водил счетоводството на „Билдинг-Кар“ ООД като външен счетоводител в периода от
2004 г. до 2007 г., до когато документите на дружеството били у него и той знаел какво се
продава и какво не. След това /началото на м.септември 2007 г./ Г. М. взел касовия апарат и
кочаните с фактури и от там нататък свидетелят не знаел за осъществената дейност.
Приложените по делото фактури според свидетеля не били издавани от „Билдинг-Кар“
ООД. Свидетелят сочи, че щом на касовия бон пише „Билдинг-Кар“ ООД, това означавало,
че е от касовия апарат на дружеството.
По отношение на показанията на свидетеля Т. следва да се имат предвид други
събрани по делото доказателства:
С нотариална покана, изпратена на 22.10.2010 г., находяща се на л. 588, т. ІІ В.
Т. е поканил Г. М. да получи документите, свързани със счетоводното обслужване на
дружеството.
В обяснителна записка от 13.05.2014 г., находяща се на л.586, т.II до Р. А., В.
Т. е посочил, че М. е отказал да предава документи след 31.03.2008 г.
С молба от 12.05.2014 г., находяща се на л. 597, т.ІІ, Р. А. е поискал от НАП да
получи акт за дерегистрация по ЗДДС. В молбата като адрес за получаване е посочен адреса
на счетоводна къща „Винор Консулт ЕООД“ и лице за контакт В. Т..
Това означава, че отношенията между свидетеля Т. и ищцовото дружество не
са приключили към посочената от свидетеля дата. Допълнително следва да се има предвид,
че възникват съмнения относно безпристрастността на сведенията на този свидетел предвид
установените обстоятелства в т.4 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза за
продължаващи отношения между него и дружества, свързани с Р. А.. Допълнително и от
показанията на свидетеля А., която сочи, че тя е подписвала и взимала фактурите, към които
са били закрепени фискалните бонове, от площад ***, където е имало счетоводна къща.
Този адрес кореспондира с местонахождението на счетоводната къща „Винор Консулт“,
посочен в молбата на А. до НАП и в Търговския регистър - бул. *** № 49.
По делото е разпитан като свидетел Р. Н. К., от чиито показания се установява,
че познава Г. М. и имота, в който е построена сградата, в която се намира магазин № 4.
Имотът имал ток, вода, дограма и някаква настилка, шпакловка и замазка.. Не е имало
течове.
По делото е разпитан като свидетел В. К. Т., от чиито показания са установява,
че познава Г. М. и процесния имот. Към есента на 2007 г., имотът бил на груб строеж и тъй
5
като предстояла продажба, свидетелят помогнал за изчистването му от боклуци. Свидетелят
помогнал за почистването на процесния магази, който бил на приземния етаж, почти
партерен и се състоял от едно помещение и някакви коридорчета. Било тъмно имало
стърчащи жици. Стените били на тухла, без шпакловка. Имало окабеляване, но нямало ток.
Нямало контакти. Имотът бил на бетонова замазка и таванът не бил шпаклован. Имало
дограма.
По делото е разпитана като свидетел М. Л. А., от чиито показания се
установява, че към момента на покупката на магазин № 4 имотът не бил в добро състояние.
Към момента на подписване на предварителния договор помещението било затрупано като
склад, подът бил на замазка. Стените не били шпакловани, а на тухла. Нямало мивки и не си
спомня дали имало тръби. След подписване на предварителния договор продавачите не се
явили и тя и съпругът й завели дело. Не била правена отстъпка в цената затова, че съпругът
й се познава с Г. М.. Впоследствие съпругът й дал оригиналните фактури на Г. М., тъй като
се водели дела.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните и като компетентно извършена съдът възприема. Съгласно заключението на
вещото лице продажбата на процесния имот е осъществена за сумата 120 000 лв. чрез
издаването на три броя фактури фактура № **********/24.09.2007 г.; фактура №
**********/28.09.2007 г. и фактура № **********/04.10.2007 г., които са осчетоводени в
счетоводната система на „Билдинг-Кар“ ООД и декларирани в дневник продажби по ЗДДС,
респективно отразени в справка-декларация по ЗДДС. Фактурите са платени в брой като
сумите са постъпили в касата на дружеството, за което са издадени касови бележки от касов
апарат, деклариран в НАП. Вещото лице след сравнение на касовите бонове с
идентификационния номер на касовия апарат в НАП дава заключение, че касовите бележки
са издадени именно от регистрираното фискално устройство в НАП, имат необходимите
реквизити и удостоверяват плащане.
По делото е изслушана е съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото
лице С. К.. Съгласно заключението му справедливата пазарна стойност на имота към м.март
2008 г. е 167 100 лв. Най голямата от определените от общото събрание на съдружниците
средни стойности за други продадени от „Билдинг-Кар“ ООД имоти от същата сграда,
редуцирана в единична цена е 735.39 лв./кв.м. и се равнява на около 50% от единичната цена
по предварителния договор, която е 1443.42 лв./кв.м.
След оспорване от страна на Г. М. е допусната и изслушана повторна съдебно-
техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице П. Ц. към 2008 г. средно
пазарната цена на процесния имот в завършен вид е 170 280 лв. Оценката на имота според
„Техническо описание за степен на завършеност“ от 24.09.2007 г. е 115 279 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
I./ По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 1 ГПК, предявен от Г. М. за установяване
нищожност на решението за реализиране на отговорността му като управител на ответника
„Билдинг-Кар“ ООД, взето на проведено на 13.06.2017 г. общо събрание на съдружниците
6
на „Билдинг-Кар“ ООД, съединен евентуално с иск с правно основание чл.74 от ТЗ за
отмяната му:
Съединяването на иск за установяване на нищожност на решение на общото
събрание с иск по чл. 74 от ТЗ за отмяната му е допустимо при условията на евентуалност на
конституивния иск, по отношение на който следва да бъде спазен преклузивният срок,
съгласно Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на
ВКС.
При спазване на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът носи доказателствена тежест
относно правния си интерес за предявяването на иска по чл.124, ал.1 от ГПК и качеството си
на съдружник по чл. 74, ал. 1 от ТЗ, а ответникът - относно законосъобразното свикване и
провеждане на общото събрание на съдружниците в съответствие със закона и дружествения
договор, както и че в случая оспорваните решения от 13.06.2017 г. са надлежно приети.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк.
дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС нищожност на решението на общото събрание може да се
релевира чрез иск пред компетентния окръжен съд безсрочно. В Тълкувателното решението
е прието, че нищожно е липсващото /невзето/ решение на общото събрание, което обаче е
отразено като съществуващо в протокола на общото събрание или в протоколната книга на
дружеството, а така също и ако е вписано в търговския регистър.
В процесния случай е предявен установителен иск за прогласяване
нищожността на липсващо /невзето/ решение, което е отразени в протокола на общото
събрание от 13.06.2017 г. като съществуващо. Решението не подлежи на вписване в
Търговския регистър и в този случай ищецът следва да се защити с общия установителен
иск по чл.124, ал.1 от ТЗ, при наличието на правен интерес. Такъв е налице по отношение на
Г. М., който е съдружник в „Билдинг-Кар“ ООД и по отношение на който решението е
задължително и подлежи на изпълнение.
Ищецът оспорва решенията на общото събрание, което по своята правна
същност представлява вид сделка, която се отличава по начина на сключването й и
приложното й поле. При приемане на решение на органа на едно търговско дружество, няма
противоположни страни, а една страна, чиято воля се формира. За тази цел се формира и
изразява волята на лицата в състава на общото събрание. За разлика от многостранните
сделки, които се сключват по съгласие на всички участници, при решенията на органа на
търговското дружество не е необходимо съгласието на всички лица, а волята се постига от
едно или много волеизявления на лицата, формиращи органа на търговското дружество, и за
приемане на решението се следва принципа на единодушие или принципа на висшегласие.
Формираната воля на общото събрание в дружеството под формата на прието решение, без
значение дали съдружникът е гласувал “за” или “против” предложението, или не е гласувал
на събранието, поражда еднакви правни последици и приетото решение е задължително за
всички съдружници в дружеството с ограничена отговорност.
Целта на заседанието на общото събрание е да се приемат решения по
въпросите от дневния ред, като решенията се приемат чрез гласуване на направените
предложения. Гласуването е способът за формиране на решенията.
Оспорваното решение е отразено в съставен протокол, съгласно който на
13.06.2017 г. е проведено общо събрание на съдружниците на Билдинг-Кар ООД, на което е
присъствал само съдружникът Р. А. и същият е взел решение за предявяване на иск по
чл.145 ТЗ срещу Г. М..
Протоколът е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с
материална доказателствена сила. Документът не е подписан от лицето, на което се
7
противопоставя - Г. М., поради което верността на удостоверените в него факти следва да
бъде установена с други доказателства. В доказателствена тежест на ответника е да
установи надлежното провеждане на общо събрание на 13.06.2017 г.
Независимо от дадените указания с извършения по делото доклад, ответникът
не е ангажирал доказателства за това, че се е провело общо събрание на посочената в
протокола дата и че на това събрание е направено волеизявление в удостоверения в
протокола смисъл. Единственият факт, индикиращ провеждането му, е отправената преди
това до Г. М. нотариална покана за свикване на събранието с дневен ред, съответстващ на
обективираните в протокола решения. Тъй като този факт обаче предхожда датата на
събранието, той, макар и достоверен с оглед нотариалното удостоверяване, не може да
докаже, още по-малко пълно, че впоследствие действително е проведено това събрание.
Необходимостта от доказване на обстоятелствата по провеждане на общото събрание стои,
независимо, че същото е проведено с участието на един съдружник, чието е изявлението,
формирало решението, вписано в протокола.
Искът за установяване нищожността на решенията, обективирани в протокола,
датиран от 13.06.2017 г. е основателен и следва да бъде уважен. Решенията на общото
събрание на дружество с ограничена отговорност се индивидуализират с датата, на която са
приети. По делото не се представиха от ответника, който носи доказателствената тежест за
това, доказателства, че на 13.06.2017 г. обективираните в протокола от тази дата решения на
общото събрание са надлежно приети.
II./ По иска с правно основание чл.145 ТЗ, предявен от „Билдинг-Кар“ ООД за
осъждане на Г. М. да заплати сумата 170 280 лв., представляващи обезщетение за вредите,
нанесени на дружеството в качеството му на управител:
За реализирането на тази отговорност трябва да са осъществени вредоносни
действия на управителя спрямо дружеството и да е взето решение на ОС по чл.137, ал.1, т.8
ТЗ за търсене на такава отговорност. Специалната имуществена отговорност на управителя
на ООД произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида
правоотношения - договорно и органно. Фактическият състав на този вид гражданска
отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията
на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са
последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от
неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността
му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т.нар. "управителски
деликт", изразяващ се както в активно поведение, така и в задължения за въздържащи се
действия, поради което и законодателят е овластил дружеството в лицето на върховния му
орган да вземе решение за предявяване на иска срещу управителя.
Независимо от извода на съда по иска с правно основание чл.124 от ЗЗД за
това, че решението по протокола от 13.06.2017 г. на съдружниците на „Билдинг-Кар“ ООД
са нищожни, с оглед взетото и неоспорено решение в същия смисъл, за което е съставен и
приет по делото протокол от 13.12.2019 г. този иск се явява допустим независимо, че е бил
предявен при липса на решение за реализиране отговорността на управителя. Такова е взето
в хода на процеса и съдът е длъжен да съобрази този факт.
По делото е установено, че основният предмет на дейност на ищеца е
строителство и продажба на недвижими имоти.
Не се спори между страните и от представените доказателства се установява,
че на 24.07.2007 г. ищецът, представляван от Г. М. е сключил предварителен договор за
8
продажба на правото на собственост върху недвижим имот, представляващ магазин № 4,
находящ се в УПИ ХХ-253, кв. 18, по плана на гр. ***, м. ***. Поради неявяване на
представител на продавача за сключване на окончателен договор купувачът М. А. предявила
иск по чл.19, ал.3 ГПК, в производството по който продавачът, представляван от М.,
признал иска и с влязло в сила решение от 11.02.2008 г., постановено по гр.д. № 4098/2007
г. на СГС, І ГО, 1 състав договорът е обявен за окончателен като правото на собственост е
прехвърлено.
Ищецът твърди, че с горепосоченото разпореждане с имота, извършено от М.,
последният е причинил на дружеството вреди, тъй като 1). имотът е продаден на цена под
пазарната, 2). цената не е реално платена и 3). не е постъпила в касата на дружеството.
Относно пазарната цена на имота настоящият състав напълно споделя
мотивите на първоинстанционния съд:
Уговорената по предварителния договор от 24.09.2007 г. продажна цена за
правото на собственост върху процесния имот е 120 000 лв. с ДДС, платима на три вноски.
Относно обстоятелството каква е била пазарната цена на имота към момента
на предварителния договор по делото са изслушани основна и повторна съдебно-техническа
експертиза, а относно състоянието на процесния имот към този момент са изслушани
показанията на свидетелите К., Т. и А. и писмени доказателства относно техническото
състояние на строежа.
Показанията на свидетеля Т. сочат, че имотът е бил на груб строеж – имало
стърчали жици, не е имало ток и контакти, стените са били на тухла, без шпакловка, таванът
също, а подът бил на бетонова замазка. Показанията на свидетеля К. сочат, че е имало
шпакловка, за подовата настилка заявява, че не може да каже каква е. И двамата свидетели
установяват наличие на монтирана дограма. Свидетелят А. също установява, че подът на
имота е бил с нещо като бетон или замазка като за стените посочва, че били на тухла.
В Констативен акт обр. 15 от 24.08.2007 г. дейностите по ОВ, Вик и Ел. части
са извършени, а в техническото описание към предварителния договор е посочено, че подът
е на плоча, без циментова замазка, без монтирана ВиК инсталация, само извод до
разклонение за водомер, без ел. инсталация, с оборудвана абонатна станция с разрешение за
ползване, но без разводки и монтирани радиатори. В Удостоверение № 68/18.10.2007 г. за
въвеждане в експлоатация на строежа е посочено, че абонатната станция, отоплителната
система и водопроводната мрежа за топла вода могат да се ползват след монтажа и приемане
на оборудването на станцията, подсигуряване на топлоносител и след получаване на
допълнителни писмени становища и разрешения от компетентните органи.
Заключението на основната експертиза представя оценката на имота в
завършен вид в размер 167 100 лв., а в състоянието съгласно техническото описание към
предварителния договор е 125 700 лв. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че това
е цена без ДДС. Повторната експертиза определя пазарната стойност на имота в завършен
вид на 170 280 лв., а в състоянието според техническото описание за степен на завършеност
е 115 279 лв.
Независимо от това, че свидетелските показания са частично противоречиви
относно състоянието на имота, от показанията и на тримата свидетели се установява, че
имотът не може да бъде оценен в състояние на напълно завършен вид. Същевременно не
може да бъде възприето състоянието на имота, описано в предварителния договор, тъй като
този документ е подписан единствено от М. от страна на дружеството, и освен това
описанието му в него противоречи частично на свидетелските показания и на данните в Акт
обр. 15. По отношение на Акт обр. 15 следва да се има предвид, че е документ, съставен в
9
хода на строителството от частноправни субекти и не се ползва с материална
доказателствена сила, поради което удостоверените в него факти могат да се опровергават с
други събрани доказателства.
Настоящият съдебен състав при съпоставка на всички събрани доказателства в
тяхната съвкупност, намира, че същите установяват, че имотът е бил с монтирана дограма,
имал е изводи за вода и окабеляване, както и канализация, но в незавършен вид са били
стенното и подовото покритие, санитарният възел, като пред нормалното му функциониране
са били налице ограниченията, посочени в удостоверението за въвеждане в експлоатация.
В повторното заключение на съдебно-техническата експертиза вещото лице
Ц., в Приложение 1 към заключението е представило алгоритъма за изчисление на пазарната
цена на имота, като в т.III е дало оценката на имота в завършен вид с изпълнени всички
довършителни работи, а в т. ІV е посочило в проценти необходимите СМР за довършването
на имота, които проценти следва да се приспаднат от определената в т.III оценка на имота.
Съдът като взема предвид възприетото от него като установено по делото състояние на
имота, счита, че процента на приспадане, даден от вещото лице следва да се намали
допълнително с тези дейности, чието извършване е установено – прозорци /(4.88%/,
водопровод /1.45 %/, канализация /0.94 %/, ел. инсталация /4 %/, ОиВ /1.4 %/. Вещото лице е
приело тези дейности за неизвършени и е приспаднало общо 38.18 %. По делото е
установено, че същите са извършени, поради което с отчитането им като извършени
процентът на приспадане следва да е 25.51. По формулата на изчисление на вещото лице Ц.
стойността на приспадане следва да бъде 43 438.57 лв. вместо 55 002 лв., в резултат на което
пазарната цена следва да бъде определена на 133 531.43 лв. Тази цена е обосновима и с
данните за последващо сключената сделка за същия имот, която видно от представения
нотариален акт е за сумата от 120 000 лв. и съгласно показанията на свидетеля А., действала
като купувач, няма данни тази цена да е била симулативна или с предоставена отстъпка към
купувача.
Установената пазарна цена от 133 531.43 лв. е по-висока от цената, на която
имотът е продаден. От друга страна по делото са събрани доказателства за цените, на които
дружеството по решение на общото събрание е продавало други имоти в същата сграда. При
съпоставката им се установява, че цените на другите сделки са били занижени, дори и ако се
отчете същата степен на завършеност като процесния обект. Този факт се установява и от
първоначалната и от повторната съдебно-техническа експертиза. Дружеството не е
поддържало твърдения, нито е представило доказателства за симулативност на сделките,
което означава, че сделките са действителни и отразяват волята на ищеца да отчужди
имотите при посочените в договорите цени. По тази причина настоящият състав намира, че
отклонението от установената пазарна цена в процесната сделка не дава основание да се
приеме, че ответникът е действал противоправно и в противоречие с действителната воля на
дружеството.
Относно плащането на цената и постъпването й в касата на дружеството:
С влязлото в сила решение по иска за обявяване на окончателен договор е
прието, че продажната цена, уговорена в предварителния договор, е платена от купувача. В
решението липсва условен диспозитив за присъждането й.
Този факт се установява и от издадените от името на дружеството фискални
бонове. Фискалният бон няма материална доказателствена сила за извършеното плащане, а
съставлява частна разписка за това. От значение в случая е дали издаването е извършено със
знанието на дружеството-ищец. Настоящият съдебен състав също не счита, че следва да
кредитира показанията на свидетелят Т., който е осъществявал счетоводството на
10
дружеството по силата на договор за счетоводни услуги, който твърди, че е извършвал
счетоводно обслужване до 2007 г., след което – през септември 2007 г. - Г. М. взел касовия
апарат и кочана с фактури, поради което свидетелят заявява, че не знае за процесния
договор, не го е осчетоводявал, както ти че не знае кой след този момент е осъществявал
счетоводството на дружеството. Тези показания се опровергават от посочените по-горе,
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства: нотариалната
покана, с която Т. кани М. да получи документите, свързани със счетоводното обслужване
на дружеството, изпратена на 22.10.2010 г.; обяснителна записка от 13.05.2014 г., в която Т.
сочи, че М. е отказал да предава документи след 31.03.2008 г.; молба от 12.05.2014 г., в
която Р. А., искайки от НАП да получи акт за дерегистрация по ЗДДС, е посочил адрес за
получаване адреса на „счетоводна къща Винор Консулт ЕООД“ и лице за контакт В. Т..
Допълнително съдът в мотивите си по-горе е изложил съображения относно това защо
намира Т. заинтересован /продължаващите му професионални отношение с другия
съдружник в ищцовото дружество/.
Предвид изложеното и с оглед установеното от счетоводната експертиза че
процесните фактури са декларирани в дневник продажби по ЗДДС за месец септември и
октомври 2007 г., а фискалните бонове са издадени от регистрираното в НАП на името на
продавача фискално устройство. С оглед констатациите на експерти, че всички документи в
периода януари – декември 2007 г. са издадени от специализиран счетоводен софтуер на
фирма Тасат ООД“ - идентичност на софтуера, използван за процесните осчетоводявания, и
този, използван в период, в който Т. не оспорва да е водел счетоводството, с който софтуер е
генерирана и главната книга през март 2008 г., от която е видно, че всички вземания от
клиенти, включително по процесните фактури, са закрити срещу дебита на сметка 501-каса
в лева. Предвид изложеното съдът намира, че ищцовото дружество е знаело за издадените
касови бонове.
Съдът намира установено, че уговорената с предварителния договор продажна
цена е платена от купувача на три вноски, за което от името на дружеството надлежно са
издадени три фактури с фискални бонове към тях.
Фактът, че платените суми са постъпили в касата на дружеството, също следва
да се приеме за доказан с оглед констатациите на съдебно-счетоводната експертиза и
изводите на вещото лице, че всички продажби през 2007 г. са платени в брой и са постъпили
в касата на дружеството, който факт се установява и от оборотната ведомост за 2007 г.
Тук следва да се има предвид и поведението на ищеца, който не е осигурил
достъп до счетоводството, което е отбелязано в счетоводната експертиза.
Съдът намира за доказано, че договорената цена е платена от купувача и е
постъпила в касата на дружеството, за което от името на дружеството и от лице, на което
надлежно е възложено осчетоводяването на дейността, са съставени съответните за тази
операция счетоводни записвания.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не се установяват
предпоставките за ангажиране на отговорността на управителя М. и искът срещу него
следва да бъде отхвърлен.
При този извод на въззивния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
11
Относно направените от страните разноски:
При този изход на спора отговорността за разноските, направени от страните
следва да бъде понесена от въззивника, който следва да заплати и разноските на
въззиваемия във въззивното производство, за които е представен списък в последното
съдебно заседание и доказателства за извършването им – 1500 лв. адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 864/22.06.2020 г. по т.д.№ 157/2019 г. по описа
на СГС, VI-20 състав.
ОСЪЖДА „Билдинг-Кар“ ООД да заплати на Г. В. М. на основание чл.78,
ал.3 от ГПК сумата 1500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване при условията на чл.280 в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12