Решение по дело №173/2022 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 162
Дата: 13 април 2022 г.
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20227170700173
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р  E  Ш  Е  Н  И  Е

 

          №   162

    

гр.Плеве13.04.2022 г.

 

    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:                                                

       Председател: Даниела Дилова

                                                                   Членове: 1.Цветелина Кънева

                                                                                           2.Снежина Иванова

 

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Дойчо Тарев като разгледа докладваното от съдия Дилова касационно административно-наказателно дело № 173 по описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

  С Решение № 23 от 19.01.2022 г., постановено по АНД № 1918/2021 г., Районен съд – Плевен /РС/ е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 494211-F535390/11.02.2020 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в ЦУНАП, с което на „Т.Х.-СОТА“ ЕТ, с ЕИК ********* затова, че при проверка на 20.01.2020 г. в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС /Закон за данък върху добавената стойност/ – павилион, находящ се в гр.Тръстеник, ул.“Гурко“ №4, стопанисван и експлоатиран от ЕТ, е установена разлика в касовата наличност на търговския обект в размер на -114 лв., представляващи извеждане на пари от касата, което не е регистрирано във фискалното устройство, в нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. /става въпрос за НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, по-долу Наредбата/, на основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева. РС е осъдил ЕТ и да заплати разноски в размер на 150 лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ „Т.Х.-СОТА“, чрез адв. П., който счита, че решението е неправилно. Твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. АУАН и НП са съставени и издадени от некомпетентни лица – липсват доказателства за овластяването им от министъра на финансите. В АУАН не са посочени свидетели, които да са очевидци, а в НП не са описани доказателства, въз основа на които се приема, че нарушението се потвърждава. Фактическата обстановка не е правилно отразена и не съответства на реалността. Твърди, че деянието не е извършено от него като търговец, а от трето лице. Твърди също, че не е извършена преценка за маловажност, като същата преценка е такава по законосъобразност, и задължително следва да бъде извършена. РС не е съобразил указанията,дадени от Административен съд Плевен с решение № 487/08.10.2021 г. по к.а.х.д. №596/2021. Моли да се отмени решението на РС, включително в частта относно осъждането за разноски.

В съдебно заседание касаторът ЕТ „Т.Х. СОТА“ чрез представляващ Т.А.Х., редовно призован, се представлява от адв. Е.П. от Адвокатска колегия  - гр. Плевен с пълномощно по делото. Моли да уважи подадената касационна жалба, като се отмени решението на РС-Плевен. Събрани са достатъчно доказателства - писмени и гласни. В случая става въпрос за един инвалид и болната му майка, които стопанисват един павилион в собствената си къща, в която живеят, с размери 1м х 1м и в тази връзка моли, тъй като съдът служебно прилага чл. 28 от ЗАНН, да се приеме, че е налице маловажен случай, независимо от другите основания, посочени в касационната жалба, а именно липсата на извършено деяние по така установения ред, установено с протокола за извършена проверка и акта за установяване на нарушението. Моли за решение в този смисъл.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – редовно призован, се представлява от юрисконсулт М. Ж.. Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, да се потвърди НП изцяло. Излага доводи, че случаят не може да се третира като маловажен. ЕТ „Т.Х. *** има 2 търговски обекта, 2 магазина и в същия ден органите по приходите са извършили проверка и на двата обекта. Моли да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, за което представя списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че следва да се остави така депозираната жалба без уважение, като неоснователна и да се потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна – по отношение на разноските.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като РС неправилно е приел, че нарушението е доказано и не е маловажно.

Настоящият съдебен състав намира, че горните оплаквания са неоснователни.

В обстоятелствената част на оспореното решение е изложена възприетата от РС - Плевен фактическата обстановка, че на 20.01.2020 г. в търговски обект-павилион, находящ се в гр.Тръстеник, ул.“Гурко“ №4, стопанисван и експлоатиран от Т.Х.-СОТА ЕТ, с ЕИК *********, е установено, че съгласно дневен финансов „Х“ отчет №1002630/20.01.2020 г. от монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел „Дейзи“ с индивидуален №DY438614 и фискална памет №36596650, разпечатаната касова наличност е 182,10 лв. Фактическата наличност на парични средства в касата на търговския обект съгласно съставен опис на паричните средства е в размер на 68,10 лв., сумата на паричните средства е изброена от Т.А.Х. - управител. Фискалното устройство притежава операциите „Служебни въведени“, “Служебно изведени“ суми. Установената разлика в касовата наличност на търговския обект е в размер на -114 лв., представляващи извеждане на пари от касата, което не е регистрирано във фискалното устройство. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер.АА №0372673/20.01.2020 г. подписан без възражение от Н.а Й. Х. и Т.А.Х.. На 24.01.2020 година за така констатираното нарушение, е съставен АУАН, в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в наказателно постановление № 494211-F535390 от 11.02.2020 година, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. (петстотин лева) за извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

РС е приел, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се установява от ангажираните в хода на проведеното съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. За фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. РС е посочил, че от анализа на ангажираните по делото доказателства – гласни и писмени, се установява по несъмнен начин, че към датата на извършената проверка действително осигуреното в обекта фискално устройство е имало техническата възможност за въвеждане на касовите наличности в началото на деня посредством операция „Служебно въведени“. Несъмнено установен е и факта, че тези средства не са били регистрирани във фискалното устройство посредством операцията „Служебно изведени“. Констатираното деяние, осъществява всички признаци на нарушение по чл. 33 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 година на МФ, което и такова на формално извършване. Разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13. 12. 2006 г. на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно това задължение не е изпълнено от търговеца, поради което с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ.

РС е приел, че случаят не носи белезите на „ маловажен“ такъв по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Събраните в хода на делото доказателства не установяват същият да се отличава от други подобни с по-ниска степен на обществена опасност. Фактът, че нарушението е извършено за първи път е релевантен към размера на имуществената санкция, който е съобразен в настоящата хипотеза и поради това е наложена минимално предвидената от законодателя. Неотносима е и липсата на други нарушения на фискалната политика в обекта, тъй като за всяко извършено нарушение търговецът би носил съответната административно-наказателна отговорност. В конкретният случай са от значение обществените отношения, които се охраняват чрез санкциониране на неизпълнението на задълженията свързани с регистрацията и отчетността на паричния поток, а именно да се осигури своевременното и адекватно му проследяване от наличните и документираните средства от търговеца. Предвид изложеното е приел, че чл.28 от ЗАНН е неприложим. Наказващият орган правилно е издирил и приложил съответната на нарушението санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 185, ал.2 от ЗДДС вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, която предвижда имуществена санкция за нарушителите – юридически лица или еднолични търговци в размер от 500,00 лева до 2000,00 лева и е наложил такава в минимално предвидения от законодателя размер. При така изложените правни и фактически съображения РС е потвърдил изцяло НП, като е приел, че същото е издадено от компетентен по материя, място и степен орган, в съответствие с материалния и процесуалния закон, и е осъдил ЕТ да заплати разноски.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, освен в частта му за разноските.

Първоначално по жалбата срещу НП е било образувано дело №2334/2020 на РС. С решение №260150/11.06.2021 г. НП е било отменено

С решение №487/08.10.2021 г. по к.а.х.д. №596/2021 Административен съд Плевен е отменил решението на РС и е върнал делото на друг състав на РС за ново разглеждане. Посочил е, че АУАН е съставен въз основа на официален свидетелстващ документ, с оглед на което АУАН е могъл да се състави без свидетели. Посочил е, че въпреки че не е описано словесно, че нарушението не води до неотразяване на приходи, е наложена санкция, каквато се налага при нарушения, които не водят до неотразяване на приходи, с оглед на което не е нарушено правото на защита. В конкретния случай се касае за „отрицателна разлика“ – по-голям оборот, отразен във ФУ и по-малък размер на налични пари в касата на търговския обект, поради което е невъзможно да не е отчетена продажба от ФУ. Върнал е делото за разглеждане и произнасяне по въпросите има ли съставомерно и доказано нарушение на чл.33, ал.1 от Наредбата, компетентност, неописване на доказателствата, неприложение на чл.28 ЗАНН.

В обжалваното пред настоящия съд решение, РС правилно е установил фактите, и към същите правилно е приложил закона. Решението е неправилно само в частта му за разноските.

Твърдението, че АУАН и НП са съставени и издадени от некомпетентни лица, доколкото липсват доказателства за овластяването им от министъра на финансите, е неоснователно. Съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС, актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Кои са органите по приходите е посочено в чл.7 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/, като от самия АУАН е видно, че е издаден от инспектор по приходите, който е орган по приходите съгласно чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП. На л.л.19-21 от дело 2334/2020 на РС Плевен е приобщена заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с която се упълномощават началниците на отдел “Оперативни дейности“  да издават НП по чл.185 ЗДДС – т.1.1 от същата. НП е издадено от началник отдел “Оперативни дейности“. По тези причини АУАН е съставен, а НП е издадено от компетентен орган. Министърът на финансите не е лице, което има право да упълномощава за съставяне и издаване на НП по ЗДДС. Фактът, че в АУАН не са посочени свидетели, които да са очевидци, а е посочен свидетел само на съставянето на акта, не води до опорочаване на производството. Както е посочено и в решение №487/08.10.2021 г. по к.а.х.д. №596/2021 на Административен съд Плевен при предходното разглеждане на делото, АУАН е могъл да се състави и без свидетели, като е налице официален свидетелстващ документ – протокола от проверката, който е доказателство за фактите и обстоятелствата, установени при тази проверка. В НП са описани доказателства, въз основа на които се приема, че нарушението се потвърждава, като изрично е посочен протокола за проверката. Фактическата обстановка е правилно отразена в АУАН и съответства на реалността, както е установил и РС. Твърдението, че деянието не е извършено от търговеца, а от трето лице, е неоснователно. Именно търговецът е този, който носи отговорност за надлежното отразяване на извеждането на суми от касата. Търговецът е този, който наема лица, които да осъществяват продажбите, да приемат плащания, и ако изведат суми от касата, да отразят това извеждане. В случая сумата в касата е по-малка от тази съгласно ФУ, което означава, че изведена сума не е отразена като такава. Твърдението, че не е извършена преценка за маловажност, която преценка е такава по законосъобразност, и задължително следва да бъде извършена, е неоснователно. В случая РС е изложил мотиви, че нарушението не е маловажно, и които мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция. Не се констатира наличието на основания и предпоставки за определянето на случая за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради по-ниската степен на обществена опасност на процесното деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Твърденията, че представляващия ЕТ е инвалид, а майка му, която извършва продажбите, е болна, дори да бяха доказани /по делото липсват доказателства в тази насока/, не сочат сами по себе си, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност. Нарушението е формално, т. е. липсата на вредни последици също не представлява самостоятелно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Липса на щета на бюджета е съобразена, като е приложена ал.1, а не ал.2 на чл.185 ЗДДС. За нарушения, които не са довели до неотразяване на приходите е определен състав на административно деяние, т. е. този факт е съставомерен и не може да се обсъжда като смекчаващо или отегчаващо обстоятелство. От друга страна нарушението е типично за вида си, не са налице и многобройни или смекчаващи отговорността на ЕТ обстоятелства.

По отношение на разноските, с които касаторът е осъден съгласно решението на РС, настоящият съд съобразява следното.Разноски пред РС са поискани в о.с.з. на 10.01.2022 г. по дело 1918/2021 от юрк.Жиянова в минимален размер, като такива не са били претендирани нито при предходното разглеждане на делото пред РС, нито при предходното разглеждане на делото пред Административен съд Плевен. РС неправилно е осъдил ЕТ да заплати разноски в максимален размер, вместо в минимален, доколкото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева е максималното съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед на този факт решението на РС следва да се отмени в частта за разноските за сумата над 80 лева, като се остави в сила в останалата част. В тази част РС е съобразил указанията, дадени от Административен съд Плевен с решение № 487/08.10.2021 г. по к.а.х.д. №596/2021.

При този изход на делото са частично основателни претенциите на ответника по касация за разноски, като с оглед фактическата и правна сложност на делото, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 80 лева на основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като претенцията над 80 лева до 150 лева следва да се отхвърли като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в и чл.63д, ал.3 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 23 от 19.01.2022 г., постановено по АНД № 1918/2021 г. на Районен съд – Плевен в частта за разноските, с която „Т.Х.-СОТА“ ЕТ, ЕИК ********* е осъден да заплати разноски, за  разликата над 80 лв. /осемдесет/ лева до 150 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 23 от 19.01.2022 г., постановено по АНД № 1918/2021 г. на Районен съд – Плевен в останалата му част.

ОСЪЖДА „Т.Х.-СОТА“ ЕТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Тръстеник, ул.“Гурко“ №4, да заплати на Националната агенция за приходите разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 80,00 лв. /осемдесет/ лева.

ОТХВЪРЛЯ искането на НАП за присъждане на разноски по делото пред касационната инстанция в частта му над 80 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                         ЧЛЕНОВЕ:1. /п/

 

                                                                              

                                                                              2.  /п/