Р E Ш Е Н И Е
№ 162
гр.Плеве13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове:
1.Цветелина Кънева
2.Снежина Иванова
при секретаря Милена Кръстева и с участието
на прокурора Дойчо Тарев като разгледа докладваното от съдия Дилова
касационно административно-наказателно дело № 173 по описа на Административен
съд - Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 23 от 19.01.2022
г., постановено по АНД № 1918/2021 г., Районен съд – Плевен /РС/ е потвърдил Наказателно
постановление /НП/ № 494211-F535390/11.02.2020 г., издадено от Началник
Отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в ЦУНАП, с което на „Т.Х.-СОТА“ ЕТ, с
ЕИК ********* затова, че при проверка на 20.01.2020 г. в търговски обект по
смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС /Закон за данък върху добавената стойност/ – павилион, находящ се в гр.Тръстеник, ул.“Гурко“ №4, стопанисван и
експлоатиран от ЕТ, е установена разлика в касовата наличност на търговския
обект в размер на -114 лв., представляващи извеждане на пари от касата, което
не е регистрирано във фискалното устройство, в нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. /става въпрос за НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, по-долу Наредбата/, на
основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500,00 лева. РС е осъдил ЕТ и да заплати разноски в размер
на 150 лева.
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от ЕТ „Т.Х.-СОТА“, чрез адв. П., който счита, че решението е
неправилно. Твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. АУАН и НП са съставени
и издадени от некомпетентни лица – липсват доказателства за овластяването им от
министъра на финансите. В АУАН не са посочени свидетели, които да са очевидци,
а в НП не са описани доказателства, въз основа на които се приема, че
нарушението се потвърждава. Фактическата обстановка не е правилно отразена и не
съответства на реалността. Твърди, че деянието не е извършено от него като
търговец, а от трето лице. Твърди също, че не е извършена преценка за
маловажност, като същата преценка е такава по законосъобразност, и задължително
следва да бъде извършена. РС не е съобразил указанията,дадени от
Административен съд Плевен с решение № 487/08.10.2021 г. по к.а.х.д. №596/2021.
Моли да се отмени решението на РС, включително в частта относно осъждането за
разноски.
В съдебно заседание касаторът ЕТ „Т.Х. СОТА“ чрез представляващ Т.А.Х.,
редовно призован, се представлява от адв. Е.П. от Адвокатска колегия - гр. Плевен с пълномощно по делото. Моли да уважи подадената
касационна жалба, като се отмени решението на РС-Плевен. Събрани са достатъчно
доказателства - писмени и гласни. В случая става въпрос за един инвалид и
болната му майка, които стопанисват един павилион в собствената си къща, в
която живеят, с размери 1м х 1м и в тази връзка моли, тъй като съдът служебно
прилага чл. 28 от ЗАНН, да се приеме, че е налице маловажен случай, независимо
от другите основания, посочени в касационната жалба, а именно липсата на
извършено деяние по така установения ред, установено с протокола за извършена
проверка и акта за установяване на нарушението. Моли за решение в този смисъл.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – редовно призован,
се представлява от юрисконсулт М. Ж.. Моли да се остави жалбата без уважение и да се
потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно,
да се потвърди НП изцяло. Излага доводи, че случаят не може да се третира като
маловажен. ЕТ „Т.Х. *** има 2 търговски обекта, 2 магазина и в същия ден
органите по приходите са извършили проверка и на двата обекта. Моли да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, за
което представя списък на разноските.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение, че следва да се
остави така депозираната жалба без уважение, като неоснователна и да се
потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна – по отношение на разноските.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен
състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
В конкретния случай с касационната жалба
се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като РС
неправилно е приел, че нарушението е доказано и не е маловажно.
Настоящият съдебен състав намира, че
горните оплаквания са неоснователни.
В обстоятелствената част на оспореното
решение е изложена възприетата от РС - Плевен фактическата обстановка, че на
20.01.2020 г. в търговски обект-павилион, находящ се в гр.Тръстеник, ул.“Гурко“
№4, стопанисван и експлоатиран от Т.Х.-СОТА ЕТ, с ЕИК *********, е установено,
че съгласно дневен финансов „Х“ отчет №1002630/20.01.2020 г. от монтираното и
функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел „Дейзи“ с
индивидуален №DY438614 и фискална памет №36596650, разпечатаната
касова наличност е 182,10 лв. Фактическата наличност на парични средства в
касата на търговския обект съгласно съставен опис на паричните средства е в
размер на 68,10 лв., сумата на паричните средства е изброена от Т.А.Х. -
управител. Фискалното устройство притежава операциите „Служебни въведени“,
“Служебно изведени“ суми. Установената разлика в касовата наличност на
търговския обект е в размер на -114 лв., представляващи извеждане на пари от
касата, което не е регистрирано във фискалното устройство. За установените
факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер.АА
№0372673/20.01.2020 г. подписан без възражение от Н.а Й. Х. и Т.А.Х.. На
24.01.2020 година за така констатираното нарушение, е съставен АУАН, в който
като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Описаната в АУАН фактическа обстановка е
възпроизведена в наказателно постановление № 494211-F535390 от 11.02.2020
година, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. (петстотин лева) за
извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
РС е приел, че описаната в АУАН и в НП
фактическа обстановка се установява от ангажираните в хода на проведеното
съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Посочил е, че съгласно
разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 година за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. За фискалните устройства, които не
притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се
отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до
минута. РС е посочил, че от анализа на ангажираните по делото доказателства – гласни
и писмени, се установява по несъмнен начин, че към датата на извършената
проверка действително осигуреното в обекта фискално устройство е имало
техническата възможност за въвеждане на касовите наличности в началото на деня
посредством операция „Служебно въведени“. Несъмнено установен е и факта, че
тези средства не са били регистрирани във фискалното устройство посредством
операцията „Служебно изведени“. Констатираното деяние, осъществява всички
признаци на нарушение по чл. 33 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 година на МФ,
което и такова на формално извършване. Разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13. 12. 2006 г. на МФ е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства.
Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. Нормата има за цел създаване на условия
за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и
извеждане на суми във всеки един момент. Именно това задължение не е изпълнено
от търговеца, поради което с деянието си е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18
на МФ.
РС е приел, че случаят не носи белезите на
„ маловажен“ такъв по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Събраните в хода на делото
доказателства не установяват същият да се отличава от други подобни с по-ниска
степен на обществена опасност. Фактът, че нарушението е извършено за първи път
е релевантен към размера на имуществената санкция, който е съобразен в
настоящата хипотеза и поради това е наложена минимално предвидената от
законодателя. Неотносима е и липсата на други нарушения на фискалната политика
в обекта, тъй като за всяко извършено нарушение търговецът би носил съответната
административно-наказателна отговорност. В конкретният случай са от значение
обществените отношения, които се охраняват чрез санкциониране на неизпълнението
на задълженията свързани с регистрацията и отчетността на паричния поток, а
именно да се осигури своевременното и адекватно му проследяване от наличните и
документираните средства от търговеца. Предвид изложеното е приел, че чл.28 от ЗАНН е неприложим. Наказващият орган правилно е издирил и приложил съответната
на нарушението санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 185, ал.2 от ЗДДС вр.
с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, която предвижда имуществена санкция за нарушителите –
юридически лица или еднолични търговци в размер от 500,00 лева до 2000,00 лева
и е наложил такава в минимално предвидения от законодателя размер. При така
изложените правни и фактически съображения РС е потвърдил изцяло НП, като е
приел, че същото е издадено от компетентен по материя, място и степен орган, в
съответствие с материалния и процесуалния закон, и е осъдил ЕТ да заплати
разноски.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, освен в частта му за
разноските.
Първоначално по жалбата срещу НП е било
образувано дело №2334/2020 на РС. С решение №260150/11.06.2021 г. НП е било отменено
С решение №487/08.10.2021 г. по к.а.х.д.
№596/2021 Административен съд Плевен е отменил решението на РС и е върнал
делото на друг състав на РС за ново разглеждане. Посочил е, че АУАН е съставен
въз основа на официален свидетелстващ документ, с оглед на което АУАН е могъл
да се състави без свидетели. Посочил е, че въпреки че не е описано словесно, че
нарушението не води до неотразяване на приходи, е наложена санкция, каквато се
налага при нарушения, които не водят до неотразяване на приходи, с оглед на
което не е нарушено правото на защита. В конкретния случай се касае за
„отрицателна разлика“ – по-голям оборот, отразен във ФУ и по-малък размер на
налични пари в касата на търговския обект, поради което е невъзможно да не е
отчетена продажба от ФУ. Върнал е делото за разглеждане и произнасяне по
въпросите има ли съставомерно и доказано нарушение на чл.33, ал.1 от Наредбата,
компетентност, неописване на доказателствата, неприложение на чл.28 ЗАНН.
В обжалваното пред настоящия съд решение,
РС правилно е установил фактите, и към същите правилно е приложил закона. Решението
е неправилно само в частта му за разноските.
Твърдението, че АУАН и НП са съставени и
издадени от некомпетентни лица, доколкото липсват доказателства за
овластяването им от министъра на финансите, е неоснователно. Съгласно чл.193,
ал.2 от ЗДДС, актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Кои са органите по приходите е посочено в чл.7 от Закона за Националната
агенция за приходите /ЗНАП/, като от самия АУАН е видно, че е издаден от
инспектор по приходите, който е орган по приходите съгласно чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП. На л.л.19-21 от дело 2334/2020 на РС Плевен е приобщена заповед на
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с която се
упълномощават началниците на отдел “Оперативни дейности“ да издават НП по чл.185 ЗДДС – т.1.1 от същата.
НП е издадено от началник отдел “Оперативни дейности“. По тези причини АУАН е
съставен, а НП е издадено от компетентен орган. Министърът на финансите не е
лице, което има право да упълномощава за съставяне и издаване на НП по ЗДДС. Фактът,
че в АУАН не са посочени свидетели, които да са очевидци, а е посочен свидетел
само на съставянето на акта, не води до опорочаване на производството. Както е
посочено и в решение №487/08.10.2021 г. по к.а.х.д. №596/2021 на
Административен съд Плевен при предходното разглеждане на делото, АУАН е могъл
да се състави и без свидетели, като е налице официален свидетелстващ документ –
протокола от проверката, който е доказателство за фактите и обстоятелствата,
установени при тази проверка. В НП са описани доказателства, въз основа на
които се приема, че нарушението се потвърждава, като изрично е посочен
протокола за проверката. Фактическата обстановка е правилно отразена в АУАН и
съответства на реалността, както е установил и РС. Твърдението, че деянието не
е извършено от търговеца, а от трето лице, е неоснователно. Именно търговецът е
този, който носи отговорност за надлежното отразяване на извеждането на суми от
касата. Търговецът е този, който наема лица, които да осъществяват продажбите,
да приемат плащания, и ако изведат суми от касата, да отразят това извеждане. В
случая сумата в касата е по-малка от тази съгласно ФУ, което означава, че
изведена сума не е отразена като такава. Твърдението, че не е извършена преценка
за маловажност, която преценка е такава по законосъобразност, и задължително
следва да бъде извършена, е неоснователно. В случая РС е изложил мотиви, че
нарушението не е маловажно, и които мотиви напълно се споделят от настоящата
инстанция. Не се констатира наличието на основания и предпоставки за
определянето на случая за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради по-ниската
степен на обществена опасност на процесното деяние в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Твърденията, че представляващия ЕТ е инвалид,
а майка му, която извършва продажбите, е болна, дори да бяха доказани /по
делото липсват доказателства в тази насока/, не сочат сами по себе си, че
деянието е с по-ниска степен на обществена опасност. Нарушението е формално, т.
е. липсата на вредни последици също не представлява самостоятелно основание за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Липса на щета на
бюджета е съобразена, като е приложена ал.1, а не ал.2 на чл.185 ЗДДС. За
нарушения, които не са довели до неотразяване на приходите е определен състав
на административно деяние, т. е. този факт е съставомерен и не може да се
обсъжда като смекчаващо или отегчаващо обстоятелство. От друга страна
нарушението е типично за вида си, не са налице и многобройни или смекчаващи
отговорността на ЕТ обстоятелства.
По отношение на разноските, с които
касаторът е осъден съгласно решението на РС, настоящият съд съобразява
следното.Разноски пред РС са поискани в о.с.з. на 10.01.2022 г. по дело
1918/2021 от юрк.Жиянова в минимален размер, като такива не са били
претендирани нито при предходното разглеждане на делото пред РС, нито при
предходното разглеждане на делото пред Административен съд Плевен. РС
неправилно е осъдил ЕТ да заплати разноски в максимален размер, вместо в
минимален, доколкото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева е
максималното съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. С
оглед на този факт решението на РС следва да се отмени в частта за разноските
за сумата над 80 лева, като се остави в сила в останалата част. В тази част РС
е съобразил указанията, дадени от Административен съд Плевен с решение №
487/08.10.2021 г. по к.а.х.д. №596/2021.
При този изход на делото са частично основателни
претенциите на ответника по касация за разноски, като с оглед фактическата и
правна сложност на делото, на ответника по касация следва да се присъдят
разноски в размер на 80 лева на основание чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като претенцията над 80
лева до 150 лева следва да се отхвърли като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК вр. чл.63в и чл.63д, ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 23 от 19.01.2022 г., постановено по АНД №
1918/2021 г. на Районен съд – Плевен в частта за разноските, с която „Т.Х.-СОТА“
ЕТ, ЕИК ********* е осъден да заплати разноски, за разликата над 80 лв. /осемдесет/ лева до 150
лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23 от
19.01.2022 г., постановено по АНД № 1918/2021 г. на Районен съд – Плевен в
останалата му част.
ОСЪЖДА „Т.Х.-СОТА“ ЕТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Тръстеник, ул.“Гурко“ №4, да заплати на Националната агенция за приходите разноски
по делото пред касационната инстанция в размер на 80,00 лв. /осемдесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на НАП за присъждане на разноски по делото пред
касационната инстанция в частта му над 80 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:1.
/п/
2. /п/