РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Търговище, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско
дело № 20233500500002 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по депозирана въззивна жалба от Л. И. М.
с ЕГН ********** и М. И. М., с ЕГН ********** и двамата от гр.********,
бул. ”********”, № 18, против Решение № 522 от 16.11.2022 година,
постановено по гр.дело № 655/22 година по описа на Районен съд –
Търговище, с което съдът е отхвърлил, предявения от Л. И. М. против И. А.
А., с ЕГН ********** и А. Х. А., с ЕГН **********, двамата от гр. ********,
бул. ”********”, № ****, ревандикационен иск за установяване на
собствеността и предаване на владението върху имот, представляващ жилище
с адм. адрес гр. ********, бул. ”********”, № **** ет.****, отразен в Схема
№ 15-250951/26.05.2016 г., изд. от СГКК гр. Търговище като самостоятелен
обект с ид. 73626.509.534.1.4 с площ от 80,21 кв.м., построено в сграда № 1
разположена в ПИ с ид.73626.509.534, при граници и съседи: на същия етаж
73626.509.534.1.5, под обекта 73626.509.534.1.2. Със същото решение съдът е
присъдил разноски в полза на ответниците.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че съдът е изградил
мотивите си само въз основа на показанията на свидетелите на ответната
страна и неправилно е приел за установено, че въззивницата М. е имала
„уговорка“ с ответниците, че ще им прехвърли едно от изградените в имота
жилища, изпълнявайки едно свое морално задължение към въззиваемите -
нейни родители. Неправилно е прието, че последните са установили владение
1
върху процесния имот, без противопоставяне от нейна страна. Излагат още,
че между тях не е имало уговорка за прехвърляне на процесното жилище, а те
са предоставили възможност на ответниците да се настанят в жилището в
изпълнение на свой синовен дълг. Поради горното последните са държатели и
е задължително да уведомят собствениците, че държането се променя във
владение и че считат вещта за своя. Единственото действие за отблъскване
владението на ищците е снабдяването на ответниците с акт за собственост по
обстоятелствена проверка, за което те са узнали от съсед, присъствал при
извършването на обстоятелствената проверка пред нотариуса. Поради това се
твърди, че ответниците не са владетели на имота и в тяхна полза не е изтекла
давност.
Молят да бъде отменено Решение № 522 от 16.11.2022 година,
постановено по гр.дело № 655/22 година по описа на Районен съд –
Търговище, като вместо него бъде постановено друго, с което исковете да
бъдат уважени. Претендират присъждане на разноски в двете съдебни
инстанции.
По депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от ответниците И.
А. А. и А. Х. А., чрез процесуалният им представител адв. Ст. М. АК –
********, в който се изразява становище, че постановеното решение е
правилно. Ответниците са установили владение върху имота от 2009 г.,
владението им продължава и към момента, без да бъде прекъсвано повече от
шест месеца. Между страните е имало уговорка срещу прехвърлянето на 2/3
ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, ответниците да
получат жилище и само нежеланието на ищцата да изпълни поетите към
ответниците задължения е мотивирало последните да защитят правата си на
владелци по реда на нотариалното производство и същите са се снабдили с
констативен нотариален акт за собственост. Ответниците не са
осъществявали „търпими действия”, живеейки в имота, а са установили свое
владение върху процесния имот, считано най-късно от датата на регистриране
на постоянния си адрес на 06.07.2010 г.,където продължават да живеят и до
момента. С оглед на това молят съда да се потвърди решението. Претендират
разноски.
В съдебно заседание въззивниците чрез адвокат М. поддържат
въззивната жалба и молят съда да я уважи.
В съдебно заседание ответната страна, представлявана от адвокат М.
моли съда да потвърди, постановеното решение, като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното
Производството пред Районен съд – Търговище е образувано по предявен
от Л. И. М., с ЕГН ********** и М. И. М., с ЕГН ********** и двамата от гр.
2
********, бул. ”********”, № **** против И. А. А., с ЕГН ********** и А. Х.
А., с ЕГН **********, двамата от гр. ********, бул. ”********”, № ****,
ревандикационен иск за установяване на собствеността и предаване на
владението върху имот, представляващ жилище с адм. адрес гр. ********,
бул. ”********”, № ****, ет.****, отразен в Схема № 15-250951/26.05.2016 г.,
изд. от СГКК гр.Търговище като самостоятелен обект с ид. 73626.509.534.1.4
с площ от 80,21 кв.м., построено в сграда № 1 разположена в ПИ с
ид.73626.509.534, при граници и съседи: на същия етаж 73626.509.534.1.5, под
обекта 73626.509.534.1.2. Като последица от уважаването на иска се прави
искане за отмяна на нотариален акт № 158, т. I, дело № 136/22 по описа на
нотариус Светослав Генчев, с район на действие, Районен съд – Търговище, с
който И. А. А. и А. Х. А. са признати за собственици на имота.
Фактите по така изложения спор са следните:
Не е спорно, че ответниците по делото И. А. А. и А. Х. А. са родители на
ищцата Л. И. М.. През 1993 г., по силата на реституционен закон, на ищцата и
родителите й е била възстановена собственост върху празно дворно място с
площ от 605 кв.м., находящо се в гр.Т ърговище, бул. ”********”, № ****.
Факт установен и от Договор за прехвърляне на държавен недвижим имот на
граждани от 13.12.1993 г., сключен между Кмета на Община Търговище от
една страна и ищцата и първия ответник - от друга страна. По силата на този
договор ищцата е придобила собствеността на 1/3 ид.ч. от мястото, а
ответникът - 2/3 ид.ч. С нотариален акт № 7, том III, рег.№ 3638, дело №
501/2006 г. по описа на нотариус Янка Бахчеванова, с район на действие РС –
Търговище, ищцата въз основа на дадените и пълномощни от страна на
нейните родители, под формата на договаряне сам със себе си, се е
разпоредила в нейна полза на притежаваните от тях 2/3 ид.ч. от имота. Това
се е случило с договор за дарение, като по този начин е придобила права по
отношение на целия имот.
Друг факт, който не се оспорва е, че ищците са построили и са
собственици на сградата в имота, в която е и процесното жилище, която
съгласно приложените писмени доказателства - удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж № РВЕ-01- 1/12.01.2009 г., изд. от гл. архитект на
Община Търговище, е въведена в експлоатация през 2009 г. Съгласно,
приложената Схема № 15- 250951/26.05.2016 г., изд. от СГКК гр. Търговище,
процесното жилище е отразено в КК на града като самостоятелен обект с ид.
73626.509.534.1.4 с площ от 80.21 кв.м., построено в сграда № 1, разположена
в ПИ с ид.73626.509.534, при граници и съседи: на същия етаж
73626.509.534.1.5, под обекта 73626.509.534.1.2, над обекта няма.
От гласните доказателства, събрани в първоинстанционното производство
се установява, че от построяването на сградата през 2009 година, ответниците
са били допуснати от ищците в един от техните апартаменти и от тогава и
към момента упражняват фактическата власт спрямо него. Установява се още,
че ответниците са извършили редица ремонтни дейности по довършването и
3
привеждането на имота в състояние, годно да се обитава. В тази част
показанията и на двете групи свидетели са безпротиворечиви и
последователни. Свидетелите, сочени от ответниците установяват, че
последните са и дарили свой имот, за да може дъщеря им да построи
жилищна сграда в него, като уговорката е била да им прехвърли
собствеността върху едно от построените жилища. Поради тази причина,
родителите и започнали да обзавеждат жилището, в което тя ги е допуснала и
да го превеждат състояние, годно за обитаване. Въпреки уговорката ищцата
отлагала във времето и не изпълнявала поетото обещание. През годините
родителите на ищцата продължавали да живеят в имота, като за няколко
месеца пребивавали при другата си дъщеря в Република Турция. В процесния
имот са отсядали и приятели на ищцата, като родителите и не са се
противопоставяли на това.
След като обсъди поотделно и в съвкупност и прецени съгласно чл. 172 от
ГПК, показанията на свидетелите и на двете страни, съдът намира, че следва
да ги кредитира, доколкото всъщност между тях не е налице противоречие за
общи факти. Разказът на свидетелите е логичен и последователен.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Предвид фактите, се поставя въпросът дали ответниците са владелци или
държатели на спорния имот, съответно в тяхна полза текла ли е придобивна
давност от момента, в който са установили фактическата власт по отношение
на него. Няма спор, а и съзнанието на ответниците е било през годините, че
построената сграда и жилищните имоти в нея, са собственост на тяхната
дъщеря и съпругът й – ищците. Поради естеството на техните семейни
отношения, ищцата ги е допуснала в имота си, но това им придава качеството
на държатели. Очевидно е от поведението и, че тя е възприемала имота като
свои и бранейки собствеността си е отказвала да изпълни уговорка между нея
и родителите и, да им учреди права върху него, а за наличието на такава
уговорка сочат показанията на свидетелите на ответниците. Според
настоящия съдебен състав, в конкретния случай става въпрос за извършването
на т.нар. търпими действия, предвид установените близки родствени
отношения между собствениците на имота и ответниците – тяхна дъщеря и
нейният съпруг. В много от решенията на ВКС са дадени разяснения относно
търпимите действия, част от които са Решение № 122 от 3.12.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 3549/2019 г., I г. о.; Решение № 483 от 11.12.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 493/2012 г., I г. о., съгласно които фактически състояния, при които се
извършват действия спрямо вещ, без те да произтичат от договор със
собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими,
т.к. почиват на близки приятелски или други лични отношения. Търпими
според правната теория са всички онези действия, които представляват според
обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на
един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо
съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се
4
извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за
извършени с неговото съгласие. Пример за такива действия е когато някой
разреши друг да се настани временно да живее в неговата къща. Търпимите
действия са именно действия, а не фактическа власт, поради което и не могат
да са основание за придобиване на владение. Имайки яснота, че имотът е на
дъщеря им, ответниците са предприели ремонтни дейности в него.
Поддържането на имота, превеждането му в състояние, годно за обитаване,
оборудването му с необходими за нормално живеене в битово отношение
домакински уреди, извършено от ответниците по жалбата, всъщност е било
израз на държане на този имот. Това е така, защото тези действия имат за цел
да облекчат обитаването на ответниците и не могат да бъдат възприети като
манифестиране спрямо ищците субективното им отношение за своене на
имота. Регистрация на административния адрес на имота също не е
доказателство за установено владение. Индиция в тази насока би било
откриване на партида за ел.ток и вода в имота, на името на ответниците, но
доказателства в тази насока няма представени. Извършените ремонти са
имали за цел създаване на обикновени удобства на обитателите, като
пораждат облигационни отношения между въззиваемите и собствениците –
въззивниците. Поради горното не се споделя становището на въззиваемите, че
всъщност тези действия, представляват демонстрация на намерението да се
свои веща.
В решение № 159 от 14.06.2013 г. по гр.д.№ 1492 от 2013 г. на ВКС, ГК,
второ г.о. е прието, че лицето, което е било допуснато до имота със съгласие
на собственика с уговорката за ползване /при т.нар.търпими действия/, е само
държател на имота, дори при наличие на уговорка за последващо
прехвърляне на правото на собственост. Такава уговорка изначално изключва
владение, с оглед на това, че от самото начало на установяване на
фактическата власт, лицето допуснато до имота, е със знанието, че правото на
собственост принадлежи на други лица и липсва субективния елемент за
своене. Очакването за придобиване на правото на собственост въз основа на
сделка изключва намерението вещта да се свои преди това. Държателят
упражнява фактическата власт със знанието, че веща не му принадлежи, но е с
очакване, че ще придобие собствеността в бъдеще. Наличието на такава
уговорка между страните се установява от свидетелските показания, а и се
твърди от самите ответници. Те позовават на нея намерението си за своене на
имота, но по същество такава уговорка изключва подобно намерение.
Държателят упражнява фактическа власт върху вещта за другиго, а не за себе
си и затова по отношение на него презумпцията на чл. 69 ЗС не намира
приложение. За да придобие качеството на владелец, държателят следва да
промени субективното отношение към веща и то по начин, по който да стане
достояние на собственика на имота, че неговото владение е отблъснато. В
този смисъл субективното отношение на ответниците към имота като към
техен не е достатъчно, за да се установи трансформиране на упражняваната
5
фактическа власт във владение, то следва да намери външна изява, чрез
конкретни действия, които недвусмислено говорят за такава промяна. Не на
последно място тези действия следва да са осъществени така, щото да станат
известни на собственика. Едва след като бъде обърнато по този начин
намерението на държателя, за него би могла да започне да тече придобивна
давност и да намери приложение презумпцията на чл. 68 от ЗС.
Действия, характеризиращи поведение за явно демонстриране на своене
на имота от 2009 година, когато са установили фактическа власт върху него,
до момента, в който те са се снабдили с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка – 13.05.2022 година, ответниците не са извършвали,
съответно в тяхна полза не е текла придобивна давност. Променили са своето
намерение и са започнали да владеят имота за себе си, като явно са
демонстрирали това, именно при снабдяването със съответният нотариален
акт. От тогава в тяхна полза е започнала да тече давността, но към момента не
е изтекъл нужният срок. Последователна е съдебната практика в разбирането
си, че не само материалното държане на вещта, но и волята фактическата
власт да се упражнява за себе си, определят характеристиките на едно
фактическо състояние като владение. Категорична е съдебната практика и, че
промяната на намерението на субекта, упражняващ фактическа власт, трябва
да бъде изразено по ясен и недвусмислен начин, т.е. чрез действия, които не
будят съмнение в промяната на намерението му. В обобщение следва да се
посочи, че ответниците не са придобили собственост по отношение на
спорния имот. Доколкото иска на собственикът е основателен, то
държателите – ответници, следва да бъдат осъдени да предадат владението
върху имота.
Като последица от основателността на ревандикационния иск, следва да
бъде отменен и издадения в полза на ответниците нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 158, том I, дело № 136/2022 година по
описа на нотариус с рег. № 627, Светослав Генчев, с район на действие
Районен съд – Търговище, с който И. А. А. и А. Х. А., са признати за
собственици на имот, представляващ жилище с адм. адрес гр. ********, бул.
”********”, № ****, ет.****, отразен в Схема № 15-250951/26.05.2016г., изд.
от СГКК гр. Търговище като самостоятелен обект с ид. 73626.509.534.1.4 с
площ от 80,21 кв.м., построено в сграда № 1, разположена в ПИ с
ид.73626.509.534, при граници и съседи: на същия етаж 73626.509.534.1.5, под
обекта 73626.509.534.1.2, над обекта няма.
По разноските: Страните имат претенции за разноски. С оглед изхода на
спора, право на разноски имат въззивниците, както пред настоящата
инстанция, така и пред първата такава. Пред настоящата инстанция
разноските са за заплатена държавна такса, в размер на 198 лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение, в размер на 1700 лв. Общо дължимите разноски,
са в размер на 1898 лв. Въззиваемата страна следва да понесе отговорност за
разноските, сторени от въззивниците пред първата инстанция, в размер на
6
2102 лв.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 522 от 16.11.2022 г. , постановено по гр. дело №
655/22 година, по описа на Районен съд – Търговище, с което е отхвърлен
предявеният от Л. И. М., с ЕГН ********** и М. И. М., с ЕГН **********,
двамата от гр. ********, бул. ”********”, № ****, против И. А. А., с ЕГН
********** и А. Х. А., с ЕГН **********, двамата от гр. ********, бул.
”********”, № ****, ревандикационен иск за установяване на собствеността
и предаване на владението върху имот, представляващ жилище с адм. адрес
гр. ********, бул. ”********”, № ****, ет.****, отразен в Схема № 15-
250951/26.05.2016 г., изд. от СГКК гр.Търговище като самостоятелен обект с
ид. 73626.509.534.1.4 с площ от 80,21 кв.м., построено в сграда № 1,
разположена в ПИ с ид.73626.509.534, при граници и съседи: на същия етаж
73626.509.534.1.5, под обекта 73626.509.534.1.2, над обекта няма, на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. А. А., с ЕГН
********** и А. Х. А., с ЕГН **********, двамата от гр. ********, бул.
”********”, № ****, че Л. И. М., с ЕГН ********** и М. И. М., с ЕГН
**********, двамата от гр. ********, бул. ”********”, № **** са
собственици на имот, представляващ жилище с административен адрес гр.
********, бул. ”********”, № ****, ет. ****, съгласно Схема № 15-
250951/26.05.2016 г., изд. от СГКК гр.Търговище като самостоятелен обект с
ид. 73626.509.534.1.4 с площ от 80.21 кв.м., построено в сграда № 1,
разположена в ПИ с ид.73626.509.534, при граници и съседи: на същия етаж
73626.509.534.1.5, под обекта 73626.509.534.1.2, над обекта няма, като
ОСЪЖДА И. А. А. и А. Х. А. да предадат на Л. И. М. и М. И. М.
собствеността и владението върху описания имот, на основание чл.108 от ЗС.
ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим имот № 158, том
I, дело № 136/2022 година по описа на нотариус с рег. № 627, Светослав
Генчев, с район на действие Районен съд – Търговище, с който И. А. А. и А.
Х. А., са признати за собственици на имот, представляващ жилище с адм.
адрес гр. ********, бул. ”********”, № ****, ет. ****, отразен в Схема № 15-
250951/26.05.2016 г., изд. от СГКК гр.Търговище като самостоятелен обект с
ид. 73626.509.534.1.4 с площ от 80,21 кв.м., построено в сграда № 1,
разположена в ПИ с ид.73626.509.534, при граници и съседи: на същия етаж
73626.509.534.1.5, под обекта 73626.509.534.1.2, над обекта няма, на осн.
чл.537, ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА И. А. А., с ЕГН ********** и А. Х. А., с ЕГН **********,
двамата от гр. ********, бул. ”********”, № **** да заплатят на Л. И. М. с
ЕГН ********** и М. И. М. с ЕГН **********, двамата от гр. ********, бул.
7
”********”, № ****, разноски във въззивната инстанция, в размер на 1898
лв., както и разноски пред първата инстанция, в размер на 2102 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд – София, при
условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8