Определение по дело №486/2024 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 346
Дата: 29 юли 2024 г. (в сила от 12 август 2024 г.)
Съдия: Петя Петрова Вълчева-Чукачева
Дело: 20241400200486
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 346
гр. Враца, 29.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и девети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора К. Мл. Т.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно наказателно
дело № 20241400200486 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз
основа на молба от А. К. Ш., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в
Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от
неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от
началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяната част от
наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание, осъденият Ш. участва лично, като поддържа
молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Оспорва
констатациите в доклада по чл.155 от ЗИНЗС за наличие на негативно
отношение от негова страна към правосъдната система и констатацията за
наличие на дефицит в зоната "умение за мислене". Желае да бъде освободен,
тъй като има възможност да започне работа.
Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за
неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъдения с
поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя
актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на
неизтърпения остатък от това наказание.
1
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава
становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане
същата да не бъде уважавана.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
С присъда, постановена по НОХД № 24/2018г. на ОС Монтана на л.св. А.
Ш. е наложено наказание в размер на 13 години „лишаване от свобода“, за
престъпление по чл.116, ал.1, т.6 НК, което е започнал да търпи на
15.12.2023год. Към настоящият момент е изтърпял фактически 7 месеца и 14
дни, като от работа му се зачитат 2 месеца и 4 дни, а от предварителен арест
зачетените са 6 години, 9 месеца и 26 дни или общо изтърпяната част от
наказанието е в размер на 7 години, 7 месеца и 14 дни. Неизтърпяната част от
наказанието е в размер на 5 години, 4 месеца и 16 дни.
При това положение, съдът намира, че осъденият А. Ш. е изтърпял
фактически половината от наложеното му наказание съгласно разпоредбата на
чл.70, ал.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно
чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е
отчетена с ниски стойности – 37 точки. Маркираните дефицитните зони са
както следва: Отношение към правонарушението - не поема отговорността за
деянието, отрича го като твърди, че е невинен. Поддържа собствена версия за
случилото се и пренебрегва последствията, не изразява съчувствие;
Междуличностни проблеми- негативно настроен към представителите на
правосъдната система и към семейството на жертвата; Умения за мислене-
отрича наличието на проблеми, не се заема пряко с проблемите. Склонен е да
действа необмислено. Има цели, но твърде неясни стъпки за постигането им.
Рискът от вреди е отчетен нисък за служителите на затвора и останалите
лишени от свобода. Л.св. Ш. проявява толерантно отношение към
служителите на затвора и другите лишени от свобода. Настроен е да избягва
конфликти. Не декларира дискриминационни нагласи. Рискът от суицид и
самоувреждане е също нисък, тъй като не споделя за суицидни мисли и
автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен тип поведение в
затвора. Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното
2
наказание, УПО или прекъсване е отчетен с високи стойности, обусловен от
характера на настоящото правонарушение - умишлено убийство, извършено
по начин опА. за живота на мнозина. Рискът от бягство е отчетен с ниски
стойности, обусловен от липсата на данни за подобни действия в миналото.
В първоначалния план са заложени следните цели и задачи:Осъзнаване
на причините довели до правонарушението; Формиране на способност за
адекватно разрешаване на проблемите; Формиране на ясни и реалистични
цели в живота; Включване в корекционна програма „Умения за мислене“; Във
връзка с принципа за прогресивната система се цели смяна на режима в
следващия по-лек;
Извършената ревизия на оценката на рискът от рецидив показва
запазване на рискът в ниският диапазон. Отчита се промяна на точките от 37
на 35, като за причината за това намаляване се сочи завършването на четири
специализирани корекционни програми. Рискът от вреди е нисък за
служителите на затвора и останалите лишени от свобода, рискът от суицид и
самоувреждане и рискът от бягство се запазват с ниски стойности, а рискът от
вреди за обществото след изтърпяване на наложеното наказание, УПО или
прекъсване остава висок.
При последната преоценка, числовата стойност на риска от рецидив
остава нисък -35 точки. Очертаните зони с дефицити са следните: Отношение
към правонарушението - продължава да не поема отговорност за деянието.
Все още се смята за невинен; Междуличностни проблеми - на моменти
показва негативно настроение към представителите на правосъдната система
и към семейството на жертвата; Умения за мислене - макар и да е завършил
корекционна програма свързана с дефицитите на тази зона е налице
затруднение от страна на л.св. Ш. да взема адекватни и законосъобразни
решения на проблемите. Изразените от него цели, са с неясни стъпки за
реализирането им;
Затворническата администрация в доклада по чл.155 от ЗИНЗС отчита
факта, че л.св. Ш. постъпва в затвора Враца на 15.12.2023г. Тъй като има
завършено средно гимназиално образование и придобита професионална
квалификация технология на машиностроенето- заваряване, трудовата му
дейност в затвора започва на 21.03.2024 г. като общ работник кухня, по щата
на затвора. Към момента продължава да работи там. Справя се добре със
3
задълженията на работното място, но предстои да се проследи поведението
му, с цел затвърждаване на трудовите навици и констатиране наличието на
устойчивост при спазване на трудовата дисциплина и изпълнение на
възложените задачи. Отчетено е, че до момента не е наказван и не е
награждаван. Завършил е следните корекционни програми: „Подготовка
живот на свобода“ от, 06.03.2024 г. до 15.03.2024 г. ; „Овладяване на гнева“ от
15.04.2024 г. до 23.04.2024г.; „Толерантност в затвора, толерантност в живота“
от 15.04.2024 г. до 26.04.2024 г. и „Умения за мислене“ от 11.06.2024 г. до
21.06.2024 г. Участвал е турнир по шахмат проведен от 18.06.2024 до
20.06.2024 г.
Социалните му контакти са съхранени. Поддържа позитивни контакти с
близките си. По време на престоя си в затвора периодично провежда
свиждане.
Администрацията на затвора счита, че отношението на л.св.Ш. към
плана на присъда е формално и до момента не са изпълнени всички заложени
цели и задачи от него. Все още не е приложена прогресивната система и по-
конкретно смяна на режима в следващият по-лек, с оглед на факта, че същият
не е придобил формално право за промяна на режима. Договорените цели и
задачи в индивидуалния план на присъдата се реализират в частта си за
оползотворяване престоя в затвора чрез включване в подходящи корекционни
програми, но е необходимо по-продължително възпитателно въздействие.
Въпреки участието в програма „Умение за мислене“, този раздел остава с
отчетени дефицитни стойности и е препоръчително работата да продължи,
чрез периодично провеждане на индивидуална работа под формата на
разговори и беседи. Поставените в тази връзка цели са насочени към
анализиране на досегашния начин на живот, осъзнаване на факторите, довели
до криминалните прояви и формиране на умения за правилно формулиране на
проблемите и намиране на законосъобразни решения и осъзнаване на
нанесените вреди върху жертвата на престъплението. Самият той е добре
запознат с плана на присъдата, тъй като на същия му е предоставена
възможност да участва в съставянето му, за което се е подписал на дата
02.02.2024 г.
Л.св.Ш. не е преминал през етапите на прогресивната система, частично
залегнали в разпоредбата на чл. 155, ал. 2 и чл. 171, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС,
4
изразяващи се в замяна на режима в по-лек, прекатегоризиране в открит тип и
последваща замяна на режима от общ в лек, при което лишените от свобода се
възползват от ползването на месечен домашен отпуск до две денонощия по
право, съгласно чл. 51, ал. 3 от ППЗИНЗС, което ще доведе до по-плавен и
успешен преход към живот на свобода.
Мнението изразено в доклада по чл.155 от ЗИНЗС е, че на този етап от
изтърпяване на присъдата л.св.Ш. все още не е дал достатъчно категорични
доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин
на живот. Сочи се необходимост, в бъдеще да продължи да се оказва
възпитателно въздействие, което да доведе не само до външно съобразяване с
правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни убеждения: осъзнаване
на причините довели до престъплението, нанесените вреди, разбирането на
преживяванията на жертвата и нейните близки, намиране на алтернативни и
адекватни начини за решаване на проблеми, конфликтни ситуации и други
определени в чл. 36, ал.1 от НК. Счита се, че доброто поведение в
контролирана среда и отчетената тенденция за положителна промяна, през
сравнително краткия период на престой на л.св. Ш., все още не е достатъчно
основание да се смята, че са налице устойчиви и трайни нагласи за
законосъобразно поведение след освобождаване и че ресоциализацията му ще
бъде успешна.
В обощение от доклада по чл.155 от ЗИНЗС е видно, че на този етап от
изтърпяване на наказанието, липсват убедителни доказателства за поправяне
на осъдения Ш. и е необходимо корекционната работа да продължи в
условията на затвора, за трайна положителна промяна и постигане на целите
на чл.36 НК.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК,
обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
В разпоредбата на ал.2 на чл.439а НПК изрично се предвижда, че
доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по
чл.155 ЗИНЗС и от работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от същия закон. Прочита на приложените по делото
5
доказателства и най-вече на доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от
компетентно длъжностно лице– ИСДВР, сочи че не са налице данни за
окончателна положителна промяна у л.св.Ш..
В случая, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно Щанков е изтърпял фактически
половината от наложеното му наказание, но същият с поведението си не е дал
достатъчно доказателства за своето поправяне. Индивидуално- корекционната
работа с л.св. Ш. следва да продължи в посока изпълнение на заложените в
плана на присъдата дейности и постигане на позитивни промени в
регистрираните зони с дефицити, тъй като все още не може да се направи
извод за поправяне на лицето, с оглед краткия му престой от около 8 месеца в
пенитенциарното заведение.
Всичко това е основание да бъде постановен отказ на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание. Съдът намира за препоръчително процеса на
ресоциализация на л.св. Ш. да продължи в условията на затвора за изпълнение
на плана на присъдата в пълен обем и изграждане на нагласи в подкрепа на
законосъобразно поведение. Наведените от л.св. Ш. доводи, че по време на
наложената му МН, той не я е нарушавал, съдействал е на органите на
разследването и прочие, съдът намира, че същите не са от категорията факти,
които да бъдат съобразявани и преценявани в производството по УПО.
Съгласно императивната норма на закона осъденият не може да подаде
нова молба за УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на
настоящето определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1
НК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А. К. Ш., роден на
*** в гр.Лом, обл.Монтана, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на
определеното му наказание "лишаване от свобода" в размер на 13 години, с
остатък от 5/пет/ години, 4/четири/ месеца и 16/шестнадесет/ дни.
6
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението да се изпрати на л.св.Ш., а на Затвора гр.
Враца след влизането му в сила.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
7