Р Е Ш Е Н И Е
№ 89/22.2.2018г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори януари, две хиляди и осемнадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 774 по
описа на съда за 2017 г. |
||
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е
образувано по искане на Т.Т.К. ***, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане да бъде осъден
ответникът да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14 000
лева, ведно със законната лихва от 18.02.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В съдебно заседание от 20.11.2017 г. ищецът с процесуалния си представител
е направил искане за увеличаване цената на иска на 30 000 лв. за
съответния период. Съдът е счел направеното искане за изменение на исковата
претенция относно нейния размер за своевременно направено и допустимо, поради
което с определение е допуснал увеличение на иска.
В исковата молба се твърди, че ищецът е изтърпявал наказание „Лишаване от
свобода“ в Затвора Пазарджик за периода от 18.02.2016 г. до 25.09.2017 г.
Първоначално същият е бил настанен в килия № 909, а впоследствие в килия № 806,
където е пребивавал до момента на подаване на исковата молба. Посочено е, че и
двете килии са пренаселени по смисъла на ЕКЗПЧ и практиката на ЕСПЧ – падат се
под 3 кв. м. на човек. Килия № 909 е с площ от 23 кв. м., при настанени 9
човека, а в килия № 806 с площ от 15 кв. м. са настанени 10 човека. В
помещенията няма топла вода, хигиената е лоша – има мухъл, плесен, хлебарки,
дървеници и гризачи. Ищецът е посочил, че е в лошо здравословно състояние
вследствие на интервенция, направена му през 2014 г. в Гърция. За тези си
оплаквания същият е сигнализирал лекаря на затвора, който го е лекувал с
болкоуспокояващи хапчета. Предлаганата храна според него не съответства на
необходимото качество и количество и не е подходяща за неговото здравословно
състояние. В продължение на 6 месеца ищецът е работил към Затвора Пазарджик,
като при извършваната дейност – търкане на пластмасови кутии, се е вдигал прах,
за който не са му били предоставени защитни средства. Вследствие на това
твърди, че е претърпял неимуществени вреди – обида, огорчение, възмущение,
чувство на малоценност и принуда да търпи неща, противни на волята му. Тези
неимуществени вреди, ищецът оценява на 30 000 лв., като моли съда да осъди
ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ да заплати посочената сума, ведно със
законовите лихви от 18.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с адв. С., който поддържа
предявения иск и ангажира доказателства. Счита, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства са се доказали твърденията, изложени в исковата
молба.
За ответника се явява юрисконсулт Ч., който оспорва иска и моли да бъде
отхвърлен като неоснователен. Счита, че в хода на съдебното производство са
останали недоказани твърденията на ищеца за причинените му вреди, вследствие на
незаконосъобразни действия или бездействия на служители на Затвора в гр.
Пазарджик, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Претендира заплащането
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че
предявеният иск е частично основателен. Моли да се уважи исковата молба, като
се присъди обезщетение в справедлив размер.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът Т.Т.К. *** на 17.02.2016
г., където до 11.03.2016 г. е бил настанен с още трима лишени от свобода в
спално помещение № 206 с площ от 13,5 кв. м. Със санитарен възел с течаща вода
разполага съседното - № 207 спално помещение, което е преходно. От 11.03.2016
г. до 03.04.2016 г. е бил настанен с още 13 други лишени от свобода в № 807
спално помещение с площ от 36,42 кв. м., което разполага със санитарен възел и
течаща вода. От 03.04.2016 г. до 16.05.2017 г. е бил настанен с още 3-6 други
лишени от свобода в № 805 спално помещение с площ от 13,94 кв. м. Със санитарен
възел с течаща вода разполага съседното № 806 спално помещение, което е
преходно. От 16.05.2017 г. до настоящия момент ищецът е настанен в № 909 спално
помещение с площ от 24,05 кв. м. с още между 4 и 6 други лишени от свобода. Със
санитарен възел с течаща вода разполага съседното № 908 спално помещение, което
е преходно. При престоя си в Затвора Пазарджик лишеният от свобода Т.К. не е
пребивавал в наказателна килия.
По делото са разпитани като
свидетели лицата Г.А.Г. и Ц.Б.С., чиито показания съдът възприема като
достоверни, последователни и непротиворечиви на събраните по делото
доказателства. В отговор на поставените им въпроси свидетелите заявиха пред
съда, че с ищеца са били в една килия в Затвора Пазарджик, където условията са
били изключително лоши. Помещенията, в които са били настанени са били целите в
мухъл, влага, обитавани от хлебарки и дървеници и плъхове. Хигиената в килията
била трудна за поддържане независимо от това, че са им предоставени препарати.
С топла вода лишените от свобода разполагали в общата тоалетна, която се
използва от много хора. В килиите е тясно, недобре осветено и недобре отоплено.
Прозорците не са добре уплътнени, в помещението духа вятър.
На въпроси от юрисконсулт Ч.
свидетелите са заявили, че в тоалетната стените са с плочки, макар и някои
изпочупени. Килиите разполагат с тоалетна, която се намира в преходната килия.
През деня лишените от свобода могат по всяко време да излязат в коридора,
когато няма проверка. И двамата свидетели заявиха, че ищецът имал здравословни
проблеми, за които е сигнализирал лекаря на затвора. Лекуван е с лекарства,
които не му действат.
По делото е допусната и изслушана
експертиза, която като неоспорена от страните съдът възприема като компетентно
изготвена и непротиворечаща на останалите събрани по делото доказателства. В
отговор на поставените му въпроси вещото лице д-р Д.Д. е заявил, че на базата
на приложените медицински документи и извършения преглед на Т.К. е
констатирано, че същият е в добро общо състояние, т.е. не е налице влошаване на
здравословното му състояние. Не са налице страдания, които значително да
нарушават качеството му на живот. Вследствие на операциите му през 1990 г.
/отстранен далак/, през 2007 г. /брид илеус/ и през 2014 г. /апендицектомия по
време на престой в затвор в Гърция/ ищецът е с установена гастроезофагеална
рефлуксна болест и рефлукс езофагита, които са лечими заболявания без
инвалидизация и които с оглед честотата на разпространението им не поставят
лицето в ситуация, условията в затвора да водят до страдания, по-големи от тези
на другите затворници. Заболяванията на ищеца предполагат промяна в стила на
живот и хранене– диетични ограничения, спирането на тютюнопушенето и алкохола.
Според вещото лице Т.К. е включен в списъка диетично хранене – диета І.
Установи се от представените по
делото протоколи от 12.04.2016 г.; 22.03.2016 г.; 08.06.2017 г.; 14.07.2017 г.;
04.08.2017 г. /л. 53-56/, че в Затвора Пазарджик е извършвана дезинфекция,
дератизация и дезинсекция.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 1 от ЗОДОВ, който регламентира отговорността за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Предвид очертания от ищеца предмет на иска, се претендират неимуществени вреди изразяващи се в обида,
огорчение, възмущение, чувство на малоценност и принуда да търпи неща, противни
на волята му.
Така предявеният иск, съдът счита за частично доказан по основание и
размер.
За да бъде доказана основателността на иск по чл. 203 от АПК във във връзка
с чл. 1 от ЗОДОВ е задължително наличието на следните предпоставки, които
трябва да са в кумулативна връзка: причинена вреда; незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по
повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата
вреда.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко
отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания,
жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия,
които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което
уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме
действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или
малоценност.
Разпоредбите на чл. 3 и на чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС
са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за
лишаване от свобода и задържане под стража. Тези разпоредби са действали през
процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при
предявен иск за обезщетение на това основание доколко тези законови гаранции са
реализирани в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът
изтърпява наказанието си лишаване от свобода и задържане под стража.
Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба
на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4
от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й
противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Безспорно по делото е установено,
че ищецът е постъпил в Затвора Пазарджик на 17.02.2016 г.,
където пребивава и до момента и е бил настанен през посочените по-горе периоди
в спални помещения с № № 206, 807, 805 и 909. През през периода от 17.02.2016
г. – 11.03.2016 г. и от 16.07.2017 г. до настоящия момент ищецът е пребивавал в
спално помещение № 206 и № 909, където лишените от свобода са разполагали
съответно с 4.50 кв.м. и 4.00 кв.м., по предоставена справка от Затвора
Пазарджик /лист 38/. През останалия период от 11.03.2016 г. до 03.04.2016 г. и
от 03.04.2016 г. до 16.05.2017 г. /около 14 месеца/ е пребивавал в спални
помещения № 807 /36.42 кв.м. на тринадесет лишени от свобода или по 2.80 кв.м.
на човек/ и № 805 /13.94 кв.м. на шест лишени от свобода или 2.33 кв.м. на
човек/, тоест лицата са разполагали с не повече от 3 кв.м. площ.
Със санитарен възел с течаща вода разполага единствено
спално помещение № 807, а в останалите с № 206, 805 и 909 ползвали съответно
тоалетната на спални помещения № 207, 806 и 908, които са преходни. Тоест
ищецът е имал постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
От гореизложеното е видно, че
през една част от посочения период ищецът е пребивавал в килии, в които
жизненото му пространство е било значително под предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на
човека, включително в пилотното решение „Нешков и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основни те свободи.
Освен това, от разпита на допуснатите по делото
свидетели безспорно се установява, че помещенията в които ищецът е бил задържан
са с изключително лоши хигиенни и битови условия, но лишените от свобода са
имали свободен достъп през цялото денонощие до санитарен възел и течаща вода.
Същите са имали възможност по всяко време на деня, когато няма проверка да
излязат в коридора, както и да ползват общия санитарен възел, където имало и
топла течаща вода. Следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и
намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода,
които се грижат за почистването. Според разпитаните по делото свидетели, от
администрацията на Затвора периодично са им предоставяни препарати за
почистване, както и са извършвани мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, което се установява и от представените писмени доказателства –
протоколи от фирмите изпълнители на услугата.
В случая, съдът намира, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
"Изпълнение на наказанията" само по отношение на конкретно установените факти по делото
относно пренаселеността в килиите и лошите битови условия в спалните помещения,
изразяващи се наличие на мухъл и плесен по стените, които водят до извода, че
битовите условия в Затвора Пазарджик създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване
на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за
заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни
стандарти.
От друга страна съдът намира за недоказани твърденията в
исковата молба за незаконосъобразно бездействие от администрацията на Затвора
Пазарджик относно липсата на достъп до топла вода, наличие на хлебарки,
дървеници и гризачи. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
действително се установи, че спалните помещения се обитават от хлебарки,
дървеници и гризачи, но администрацията на затвора не е бездействала, а е
предприемала своевременно действия по унищожаването на вредителите.
Недоказани останаха и твърденията, че администрацията не
е положила медицински грижи за лишения от свобода. Относно здравословното
състояние на ищеца съдът възприема изцяло приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, която счита за компетентно изготвена. Съгласно заключението на
вещото лице д-р Д., изготвено на базата на приложените медицински документи и
извършения преглед на Т.К., ищецът е в добро общо състояние, т.е. не е налице
влошаване на здравословното му състояние. Не са налице страдания, които
значително да нарушават качеството му на живот. Заболяванията, които има Т.К.
са в резултат от проведени оперативни лечения и предполагат промяна в стила на живот
и хранене – диетични ограничения, спирането на тютюнопушенето и алкохола,
поради което и същият е включен в списъка диетично хранене – диета І.
Недоказани останаха и твърденията в исковата молба, че в
продължение на 6 месеца ищецът е работил към Затвора Пазарджик, като при
извършваната дейност – търкане на пластмасови кутии, се е вдигал прах, за който
не са му били предоставени защитни средства. В тази насока ищецът не е
ангажирал доказателства въпреки дадените указания от съда относно
доказателствената тежест.
Предвид тези доказателства настоящата инстанция намира
исковата претенция за обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие от
незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията в Затвора Пазарджик,
за частично основателна по основание и размер. В случая бездействието е осъществено от длъжностни
лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", който е и
надлежният ответник съгласно чл. 205 от АПК.
По отношение на
размера на дължимото обезщетение, при спазване на принципа на съразмерност
между установените факти и действията на страните, настоящата инстанция намира,
че съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено по справедливост. Ето защо и с
оглед характера на деянието извършено от служителите на ответника, естеството и
степента на претърпените морални страдания, както и времето на престой на ищеца
в тези условия – приблизително 14 месеца, съдът счита, че справедливото
обезщетение е в размер на 200 лева, за целия период. В този размер искът следва да
бъде уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, при частично уважен иск ответникът заплаща разноските по
производството, както и на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за
един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, ако са поискани
своевременно. С оглед на това следва да бъдат заплатени направените от бюджета
на Административен съд гр. Пазарджик разноски за възнаграждения и осигуровки на
вещи лица в размер на 270 лева. От ищеца и процесуалния му представител не са
направени искания за заплащане на разноски, поради което съдът не следва да се
произнася в този смисъл.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София да заплати на Т.Т.К. ***,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни
лица на същата неимуществени вреди в размер на 200 /двеста/ лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на
Т.Т.К.
***, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" в останалата част до предявения
размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София да заплати в полза на Административен съд –
Пазарджик по сметката за държавните такси, сума за възнаграждения на вещи лица
в размер на 270 /двеста и седемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Решение
№ 9500 от 20.06.2019г. на ВАС - Трето отделение по АД № 5498/2018г. ОТМЕНЯ
решение № 89 от 22.02.2018г., постановено по адм.д. № 774 по описа 2017г. на
Административен съд - Пазарджик в частта му с която е отхвърлен искът на Т.
Кузманов против ГД"ИН" над уважената част от 200 лв. и до размер на
700 лв. , като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Т.
Кузманов от с. ***,
понастоящем в Затвора гр. ***
обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на
същата неимуществени вреди в размер на 500 /петстотин / лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
Оставя в сила решение № 89 от 22.02.2018г., постановено по адм.д. № 774 по
описа 2017г. на Административен съд - Пазарджик в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.