Решение по дело №3127/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1260
Дата: 26 септември 2018 г. (в сила от 28 декември 2018 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20182120203127
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

   Р Е Ш Е Н И Е

         

1260                                                  26.09.2018 г.                                        гр. Бургас

 

                                   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА    

 

Бургаският районен съд,                                                        V-ти наказателен състав

на четиринадесети септември                               две хиляди и осемнадесета година 

в публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА

 

Секретар: Илияна Георгиева    

Като разгледа докладваното от съдия Стефанова наказателно от административен характер дело № 3127 по описа на БРС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН и е образувано  по повод жалбата на С. „Ю. Ч. Р. л.-в. к.“, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.Б., против наказателно постановление №1306-F378266/15.05.2018 г., издадено от зам.директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП- Бургас, с което за нарушение на чл.5 ал.4 т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) вр. чл.2 ал.2 вр. чл.3 ал.3 т.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, като и от самоосигуряващите се лица и на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)  на сдружението е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер от 500 (петстотин) лева.

 С жалбата се иска да бъде отменено НП. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и алтернативно се моли да се счете деянието за маловажен случай. Сочат се нови доказателства.

В открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се  явява. Не се представлява.

Жалбата съдържа изискуемите в закона реквизити. Подадена в преклузивния 7-мо дневен срок пред материално и териториално компетентен съд от легитимирано да обжалва лице. Производството пред БРС е редовно образувано.

Процесуалният представител на ТД на НАП-Бургас - ЮК А.  надлежно упълномощен оспорва жалбата. Иска да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа и правна страна следното:

От акта за установяване на административно нарушение серия АА №F378266 от 26.03.2018 г. (лист №14 от делото) съставен на същата дата от свидетелката Г. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, в присъствието на свидетеля Д. и описаното в него като фактическа обстановка е видно, че сдружението –жалбоподател „Ю. Ч. Р. л.-в. к.“, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.Б., като осигурител  нарушило разпоредбата на чл.5 ал.4 т.2 от КСО като не е подало в срок данни с декларация образец 6 в ТД на НАП – Бургас за месец декември на 2017 г.

Декларация образец 6 с данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „ГВРС”, следва да се подаде в срока за подаване на декларация образец 1, като следва: А) до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните ; Б) при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок (25 число) – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждение –чл.3 ал.1 т.1 б.”а” от Наредба Н-8/2005 г. на МФ .

 Декларацията е следвало да бъде подадена до 25.01.2018 г.   

Декларацията е подадена по Интернет с КЕП на 20.01.2018 г. видно от Протокол с вх.№ 02000183019720 в 20,43 часа с електронен подпис (лист 22 от делото). Датата, посочена в декларацията за начисляване/изплащане на заплатите е 31.12.2017 г Декларацията  обаче е била отхвърлена поради допуснати неточности, като е видно от протокола. Предоставен бил нов 7-мо дневен срок от датата на получаване на известието за подаване на нова декларация. В този нов 7-мо дневен срок обаче не била подадена нова декларация. Свидетелката Г. отчела, че е налице нарушение на чл.5 ал.4 т.2 от КСО и поканила представител на сдружението за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (лист 20 от делото). Тази покана  била получена от Д. Г. в качеството му на пълномощник (пълномощно на лист 16 от делото) на 16.03.2018 г.  На 16.03.2018 г сдружението подало нова декларация отново по интернет и е била приета с вх.№ 020001802341034/16.03.2018 г (лист 21 от делото). На 26.03.2018 г представител на сдружението не се явил и на тази дата бил съставен АУАН № F378266 (лист 14 от делото) на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. 

Правната квалификация на нарушението в АУАН е по чл.5 ал.4 т.2 от КСО вр. чл.2 ал.2 вр. чл.3 ал.3 т.1 от Наредба Н-8 /29.12.2005 г. на МФ.   Актът е бил връчен на 13.04.2018 г. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не са били направени писмени възражения.

            Като е взел предвид акта и писмените доказателства административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление на 15.05.2018 г. В него е описана същата фактическа обстановка и е направена същата правна квалификация. На основание чл.355 ал.1 от КСО на дружеството била наложена имуществена санкция в размер от 500 (петстотин) лева.

          В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя и свидетеля при съставянето на акта. От показанията им се установява фактическата обстановка, такава, каквато е отразена в НП и в АУАН.  

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи по аргумент на Заповед ЗЦУ-28/06.01.2010 г. на лист 17,18 и 19 от делото и в предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове.  

Не се спори, а и в НП е посочено, че декларацията Образец 6 за месец декември на 2017г. е била подадена по електронен път на 20.01.2015 г., а датата на начисляване/изплащане на заплата е била на 31.12.2017 г. Тази декларация обаче е била отхвърлена заради разликата от 1 стотинка. Разпоредбата на чл.5 ал.4 т.2 от КСО вр. чл.2 ал.2 от Наредба Н-8/2005 г на МФ задължава всеки осигурител да подаде декларация образец 6 относно сумите за дължими осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, Учителски пенсионен фонд, здравно осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване,  вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Декларацията образец 6 се подава в съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите до 25 –то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец, след този срок –до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. Отнесено към настоящия случай, дружеството-жалбоподател е следвало да подаде декларация образец 6 до 25.01.2018 г., а доказателствата по делото безспорно установяват, че изискуемата декларация образец 6 е подадена на 20.01.2018 г., т.е. в законоустановения срок, обстоятелство, което не се оспорва нито от жалбоподателя, нито от наказващия орган. Прави впечатление, че въпреки формалното нарушение на чл.8 ал.3 от Наредба Н-8 от 29.12.2005г (неспазване на дадения нов 7-мо дневен срок) отговорността в акта и в НП е за това, че не е спазен срокът по 3 ал.1 т.1 б.“а“ от Наредба Н-8 /2005 г на МФ.

Нарушението, за което е наложена административната санкция е формално по своя характер. Изпълнителното деяние се изразява в бездействие.

Тъй като наказаният обект е ЮЛ, въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за отговорност, която е обективна и невиновна, чрез налагане на имуществена санкция по чл.83 от ЗАНН.

Съдът намира, че правилно наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл.355 ал.1 от КСО и е наложил имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер от 500 лева.

Съдът обаче намира и че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН по следните съображения:

Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г на т.н.дело №1/2005 г на ВАС преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Предвид посочената разпоредба преценка относно наличието на основанията на чл.28 б.“а“ от ЗАНН следва да се извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до закъснението за подаване на данъчната декларация, причинени ли са вреди от това нарушение и други смекчаващи вината обстоятелства.

Няма спор, че е налице извършено нарушение на посочената в атакуваното НП правна норма. Действително обществените отношения, които са предмет на регулиране от КСО са важни, тъй като касаят осигурителното законодателство. Но също така следва да се преценява и конкретното нарушение, което се санкционира, обстоятелствата, при които е било извършено, формата на вината, както и причините способствали извършването му. В случая става въпрос за върната декларация в която била открита разлика от 1 стотинка. Данъчнозадълженото лице е осъществило  задължението си, макар и с налична грешка и то от 1 ст. Веднага след покана само е предприело действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок.

Нарушението е възможно най-лекия вид –неподаване в срок, т.е само за забава, а не липса на изпълнение.

В НП наказващия орган не вписал защо не е приел, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да  се приложи разпоредбата на чл.28 б.“а“ от ЗАНН, като нарушителят е следвало да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите граждани, така както визира чл.12 от ЗАНН.

В този случай обжалваното НП следва бъде отменено. 

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 предложение трето  от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление №1306-F378266/15.05.2018 г., издадено от зам.Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП- Бургас, с което на С. „Ю. Ч. Р. л.-в. к.“, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.Б., за нарушение на чл.5 ал.4 т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) вр. чл.2 ал.2 вр. чл.3 ал.3 т.1 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, като и от самоосигуряващите се лица и на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)  на сдружението е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер от 500 (петстотин) лева.

  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.