№ 911
гр. Варна, 20.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20243100900452 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Валдес 19“ ООД, ЕИК
********* срещу „Иес“ ООД, ЕИК *********, с която, след постановяване на
влязло в сила на 10.01.2024 год. Решение № 103/21.03.2022 год. по т. д. №
1314/2020 год. на ВОС, с което предявените от „Валдес 19“ ООД срещу „Иес“
ООД частични искове са уважени частично, се предявяват последващи
частични искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните
суми:
53 946,56 лв. - частичен иск от сумата от 75 241,98 лв., последната
съставляваща 2/3 от общо направените разходи в размер на 107 090 лв. за
извършени съгласно приложение № 2 и 3 към сключения между страните
договор за наем от 12.08.2019 год. подобрения, с която се е увеличила
стойността на наетия имот, описани в т. 1-16 от молба с вх. №
10282/09.04.2025 год. по делото на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД;
26 923,73 лв. – обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
сумата от 54 359,02 лв., за периода от 09.06.2020 год. – датата на
прекратяване на договора за наем, в евентуалност датата на връчване на
нотариалната покана на ответника до 23.08.2024 год., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД;
4 268,86 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 26 438,13 лв., присъдена с Решение № 103/21.03.2022 год. по т.
д. № 1314/2020 год. на ВОС за периода от 09.06.2021 год. до 09.01.2023
год. – датата на образуване на ИД № */**** год. на ЧСИ, рег. № 711 в
КЧСИ, в което сумата е събрана принудително, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД;
7 388,98 лв. – обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
главницата от 27 179,51 лв. – представляваща ½ от 54 359,02 лв. (втората
1/3 от дължимата сума) за периода от 09.06.2022 год. до 23.08.2024 год. –
датата на депозиране на исковата молба, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
1
претендирана в условията на евентуалност в случай че бъде прието, че
изискуемостта на вземането за втората 1/3 от разходите за подобрения
настъпва не от поканата за плащане, получена от ответника на 09.06.2020
год., а от изтичането на уговорения в договора за наем двугодишен срок
за заплащане на втората 1/3 от разходите, съответно при отхвърляне на
иска за сумата от 26 923,73 лв.;
4 462,82 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 27 179,51 лв. – представляваща ½ от 54359,02 лв. (третата
1/3 от дължимата сума) за периода от 09.06.2023 год. до 23.08.2024 год. -
датата на подаване на исковата молба, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
претендирана в условията на евентуалност в случай че бъде прието, че
изискуемостта на вземането за третата 1/3 от разходите за подобрения
настъпва не от поканата за плащане, получена от ответника на 09.06.2020
год., а от изтичането на уговорения в договора за наем тригодишен срок
за заплащане на третата 1/3 от разходите, съответно при отхвърляне на
иска за сумата от 26 923,73 лв.;
както и законна лихва върху сумата от 75 241,98 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението
В условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че подобренията,
описани по вид и стойност в т. 1-16 от молба с вх. № 10282/09.04.2025 год. по
делото, не са извършени в наетия имот съобразно приложение № 2 и 3 към
договора за наем, се отправя искане за присъждане на исковата сума от 53
946,56 лв., представляваща разходи, извършени в наетия обект със знанието и
без противопоставянето на ответника, описани по пера в т. 1-16 от молба с вх.
№ 10282/09.04.2025 год. по делото, на основание чл. 59 ЗЗД.
В условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че подобренията,
описани по вид и стойност в т. 1-16 от молба с вх. № 10282/09.04.2025 год. по
делото са извършени в наетия имот без знанието и съгласието на ответника, се
отправя искане за осъждането на ответника да заплати на ищеца исковата сума
от 53 946,56 лв., включваща описаните по пера в посочената молба разходи,
на основание чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който изцяло оспорва предявените искове.
По депозираната в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК допълнителна искова
молба, с която исковете се поддържат като допустими и основателни,
ответникът депозира допълнителен отговор, с който изразява противоположно
становище.
По допустимостта на претенциите:
По оплакването, наведено в отговора на исковата молба, за
недопустимост на исковете поради наличието на по-рано образувано
производство между същите страните – т. д. № 1106/2020 год. на ВОС, съдът
намира същото за неоснователно, доколкото производството по т. д. №
2
1106/2020 год. на ВОС е с предмет заплащане на обезщетение за пропуснати
от „Валдес 19“ ООД ползи, а настоящият спор произтича от неизпълнение на
поети от ответника с договора за наем от 12.08.2019 год. задължения за
заплащане на разходи, сторени за подобрения в наетия имот.
По релевираното от ответника възражението за прихващане със
сумата от 7200 лв., представляваща заплатени от ответника разноски по
премахване на поставен павилион, ел. инсталация и почистване след
премахване и извозване на отпадъци и съхранение на отпадъците, съдът
намира същото за недопустимо, доколкото то е било релевирано и разгледано
в производството по т. д. № 1314/2020 год. на ВОС. Липсата на нарочен
диспозитив в решението за отхвърлянето на възражението не налага противен
извод, доколкото такъв не е необходим с оглед изложеното в мотивите на т. 2
от ТР № 2/18.03.2022 год. по тълк. дело № 2/2020 год. на ОСГТК на ВКС.
По предварителните въпроси:
С Решение № 103/21.03.2022 год. по т. д. № 1314/2020 год. на ВОС, „Иес“
ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Валдес“ 19 ООД, ЕИК
*********, сумата от 25 896,65 /двадесет и пет хиляди осемстотин деветдесет
и шест лева и 0,65/ лв., представляваща дължимата 1/3 от извършени разходи
съгласно приложение 2 от договор за наем от 12.08.2019 год., и сумата от
541,48 /петстотин четиридесет и един и 0,48/ лв., представляваща половината
от дължимата 1/3 от извършени разходи съгласно приложение 3 от договор за
наем от 12.08.19г., на основание чл. 79 ЗЗД, като исковете са отхвърлени
съответно за горницата над 25 896,65 лв. до пълния размер от 32 107,16 лв. и
за горницата над 541,48 лв. до пълния размер от 1794,75 лв.
Съгласно дадените в т. 2 от ТР № 3/ 2016 год. по тълк. дело № 3/2016
год. на ОСГТК на ВКС разяснения, влязлото в сила решение, с което е уважен
предявеният частичен иск, формира задължителна за настоящия съд СПН
относно фактите, релевантни за съществуването на претендираното право,
макар и заявено в частичен обем /размер/. Затова и позоваването в последващ
процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от
същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното
материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението
факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Макар
правоизключващите и правоунищожаващите възражения да са преклудирани,
не са такива правопогасяващите и дилаторните възражения на ответника в
последващия процес.
Съдът констатира, че ищецът не е посочил банкова сметка или друг
начин на плащане, съгласно чл.127, ал.4 ГПК, за което следва да му бъдат
дадени указания.
По доказателствата:
Съдът намира, че писмените доказателства, представени от ищеца с
молба с вх. № 27139/29.10.2024 год. и от ответника с първоначалния и
допълнителния отговор на съответната искова молба, следва да бъдат
3
допуснати до събиране в открито съдебно заседание, с изключение на
долуописаните документи, като относимостта им към предмета на спора, ще
бъде преценявана от съда при произнасяне по същество на спора.
Не следва да бъдат допускани до събиране представените с отговора на
исковата и допълнителната искова молба снимки, доколкото същите не са
изготвени и събрани по надлежния ред. Не следва да бъде допускано до
събиране и копието от определение № 149/16.01.2025 год. по т. д. № 388/2024
год. на ВКС, II ТО поради неотносимостта му към настоящия спор.
С оглед принципа за непосредственост на гражданското
съдопроизводство, не следва да бъдат допускани до събиране и представените
с отговора на исковата молба преписи от заключение по първоначална и
повторна ССчЕ, изготвени по т. д. № 1314/2020 год. на ВОС.
Следва да бъде уважено искането на ищцовата страна за приобщаване на
т. д. № 1314/2020 год. на ВОС.
Като неотносимо към предмета на спора следва да бъде оставено
искането на ищеца за изискване на информация от МВР, Дирекция
„Национална система 112“ относно получаването на сигнал за пожар през
месец ноември 2019 год. за ресторант „К.“, с. о. „Б. ч., М. р., Д.“ в гр. Варна.
По искането на ответника за допускане на събирането на гласни
доказателства чрез разпита на двама свидетели, съдът счита, че произнасянето
следва да бъде отложено за първо съдебно заседание, в което да бъдат
уточнени обстоятелствата, които ще бъдат доказвани с тях. Макар на две
места в отговора на допълнителната искова молба, касателно изложени в него
твърдения, да е посочено, че се поддържа искането за свидетелски разпит, то
не е ясно дали това искане се отправя само за тези или и за други
обстоятелства. На ответната страна следва да бъде указано, че следва да води
свидетелите на датата на съдебното заседание в случай на уважаване на
отправеното доказателствено искане.
Съдът счита, че на ответника следва да бъде предоставена възможност
да завери за вярност с оригинала по реда на чл. 183 ГПК писменото
доказателство, находящо се на л. 194 (гръб), представено с отговора на
допълнителната искова молба.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ след постановяване на влязло в сила на
10.01.2024 год. Решение № 103/21.03.2022 год. по т. д. № 1314/2020 год. на
ВОС, предявените от „Валдес 19“ ООД срещу „Иес“ ООД последващи
частични искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните
суми:
53 946,56 лв. - частичен иск от сумата от 75 241,98 лв., последната
4
съставляваща 2/3 от общо направените разходи в размер на 107 090 лв. за
извършени съгласно приложение № 2 и 3 към сключения между страните
договор за наем от 12.08.2019 год. подобрения, с която се е увеличила
стойността на наетия имот, описани в т. 1-16 от молба с вх. №
10282/09.04.2025 год. по делото на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД;
26 923,73 лв. – обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
сумата от 54 359,02 лв ., за периода от 09.06.2020 год. – датата на
прекратяване на договора за наем, в евентуалност датата на връчване на
нотариалната покана на ответника до 23.08.2024 год., на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД;
4 268,86 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 26 438,13 лв., присъдена с Решение № 103/21.03.2022 год. по т.
д. № 1314/2020 год. на ВОС за периода от 09.06.2021 год. до 09.01.2023
год. – датата на образуване на ИД № */**** год. на ЧСИ, рег. № 711 в
КЧСИ, в което сумата е събрана принудително, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД;
7 388,98 лв. – обезщетение за забава в размер на законна лихва върху
главницата от 27 179,51 лв. – представляваща ½ от 54 359,02 лв. (втората
1/3 от дължимата сума) за периода от 09.06.2022 год. до 23.08.2024 год. –
датата на депозиране на исковата молба, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
претендирана в условията на евентуалност в случай че бъде прието, че
изискуемостта на вземането за втората 1/3 от разходите за подобрения
настъпва не от поканата за плащане, получена от ответника на 09.06.2020
год., а от изтичането на уговорения в договора за наем двугодишен срок
за заплащане на втората 1/3 от разходите, съответно при отхвърляне на
иска за сумата от 26 923,73 лв.;
4 462,82 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 27 179,51 лв. – представляваща ½ от 54359,02 лв. (третата
1/3 от дължимата сума) за периода от 09.06.2023 год. до 23.08.2024 год. -
датата на подаване на исковата молба, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
претендирана в условията на евентуалност в случай че бъде прието, че
изискуемостта на вземането за третата 1/3 от разходите за подобрения
настъпва не от поканата за плащане, получена от ответника на 09.06.2020
год., а от изтичането на уговорения в договора за наем тригодишен срок
за заплащане на третата 1/3 от разходите, съответно при отхвърляне на
иска за сумата от 26 923,73 лв.;
както и законна лихва върху сумата от 75 241,98 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението;
в условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че подобренията,
описани по вид и стойност в т. 1-16 от молба с вх. № 10282/09.04.2025
год. по делото, не са извършени съобразно приложение № 2 и 3 към
договора за наем – иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца
исковата сума от 53 946,56 лв. – разходи, извършени в наетия обект със
5
знанието и без противопоставянето на ответника, описани в в т. 1-16 от
молба с вх. № 10282/09.04.2025 год. по делото на основание чл. 59 ЗЗД;
в условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че подобренията,
описани по вид и стойност в т. 1-16 от молба с вх. № 10282/09.04.2025
год. са извършени в наетия имот без знанието и съгласието на ответника –
иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца исковата сума от 53
946,56 лв., представляваща описани по пера в т. 1-16 от молба с вх. №
10282/09.04.2025 год. разходи за подобрения на основание чл. 61, ал. 3 вр.
чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
НЕ ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо възражението за
прихващане на ответника, със сумата от 7200 лв., представляваща заплатени
от него на трето лице разноски за премахване на поставен павилион, ел.
инсталация и почистване след премахване и извозване на отпадъци и
съхранение на отпадъците.
УКАЗВА на ищеца в срок до датата на съдебно заседание да посочи
банкова сметка, по която би могло да му бъде заплатена процесната сума или
друг начин на плащане, съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XXXII от
ГПК.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:
В исковата си молба, ищецът твърди, че на 12.08.2019 год. между него,
в качеството му на наемател, и ответника, в качеството му на наемодател, е
сключен договор за наем за срок от 3 години относно недвижим имот с
кадастрален идентификатор № *****.****.****.*, построен в поземлен имот с
кадастрален идентификатор № *****.****.****, находящ се в гр. Варна, с. о.
„М. р., Б. ч. и Д.“. Сочи се, че имотът е следвало да се използва за търговска
цел. Според чл. 23 от договора наемателят има право да извършва трайни
подобрения и реконструкции в имота със съгласието на наемодателя. Същите
са били описани в приложение № 2 и № 3, биващи неразделна част от
договора. Според чл. 24 от съглашението, наемодателят поема задължение да
заплати на наемателя в тригодишен срок всички направени инвестиции,
описани в приложение № 2 в случай на предсрочно прекратяване на договора.
Онези, описани в приложение № 3 е уговорено, че са за сметка на двете страни
поравно и се приспадат от дължимата наемна цена. Пояснява се, че и в двете
приложения страните уговарят, че наемодателят се задължава в края на всяка
година да покрива 1/3 от направените първоначални разходи.
Ищецът излага, че е осъществявал търговска дейност до момента на
обявяване на извънредното положение в страната поради разпространение на
COVID-19 – 13.03.2020 г. Твърди, че на 09.05.2020 г. получава от наемодателя
едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, с изрично упоменати
в него основания за това. В едноседмичен срок ищецът е възразил срещу
прекратяването. На 09.06.2020 г. е отправил покана до ответника, в която
освен че отново е възразил срещу прекратяването, доколкото е изправна
6
страна по договора и счита, че наемодателят няма право да го прекратява
едностранно, е поискал да му бъде заплатена сумата от 160 000 лв. – стойност
на направените разходи и сумата от 150 000 лв. – обезщетение за пропуснати
ползи за периода 09.06.2020 год. – 12.08.2021 год. Ищецът твърди, че на
10.06.2020 г. е получил от ответника имейл, в който последният го уведомява,
че забранява достъпа му до обекта. „Валдес 19“ ООД счита, че за
прекратяването ответната страна се е позовала неправомерно на чл. 16 от
договора за наем, доколкото не са настъпили предвидените в клаузата
обстоятелства.
Ищецът сочи и че е предявил частичен иск за заплащане на 1/3 от
дължимите разходи за направените по недвижимия имот подобрения съгласно
приложение № 2 и № 3, като е било образувано т. д. № 1314/2020 год. по
описа на ВОС, решението по което е влязло в сила на 10.01.2024 год. С него
съдът е присъдил на ищеца сумата от 25 896,65 лв. за разходите по
приложение № 2 и 541,48 лв., представляващи 1/2 от дължимата 1/3 за
извършени разходи по приложение № 3, на основание чл. 79 ЗЗД.
В настоящия случай претендира общо 53 946,56 лв. като част от
75 241,98 лв. По пера, сумата е описана в т. 1-16 от молба с вх. №
10282/09.04.2025 год. по делото – л. 205. Пояснява се, че разходите по т. 1, 2,
4, 7, 8, 9, 10, 15 и 16 са включени в приложение № 2, а тези по т. 3, 5, 6, 11, 12,
13 и 14 – в приложение № 3.
Във връзка с разхода по т. 13, включен в приложение № 3 към договора,
в молба с вх. № 27139/29.10.2024 год. ищецът пояснява, че претендира цялата,
а не половината сума, тъй като тя не е била приспадната от ответника от
дължимата му наемна цена. Наред с това, уговорката за приспадане по чл. 24
от договора, счита, че е приложима само при ползване на наетия обект и
съответно при дължимост на възнаграждението, което не е налице в
конкретния случай, поради едностранното прекратяване на договора.
Поддържа се, че всички подобрения в имота са били направени със
знанието и съгласието на наемодателя, като същият ги е приел без възражения.
В случай че бъдело установено, че той се е противопоставил на
осъществяването на каквито и да е подобрения без неговото съгласие, освен
на обикновени поправки по смисъла на чл. 231, ал. 1 ЗЗД, ищецът счита, че ще
са налице визираните в чл. 230, ал. 2 и чл. 231 ЗЗД хипотези или тази по чл. 61,
ал. 3 вр. чл. 59 ЗЗД.
Ищцовата страна желае присъждането и на законна лихва в размер на
26 923,73 лв. върху претендираната главница от 54 359,02 лв. за периода
09.06.2020 год. - 23.08.2024 год. Началният момент се обвързва с датата на
прекратяване на договора, а в евентуалност и със съвпадащата с нея дата на
получаване на нотариалната покана от ответника. Крайната дата пък се сочи,
че е датата на депозиране на исковата молба.
В условията на евентуалност, ищецът претендира и заплащането на
сумата от 4 268,86 лв., представляваща законна лихва за забава върху общия
7
размер на сумите присъдени с решението по т. д. № 1314/2020 год. на ВОС –
26 438,13 лв. за периода 09.06.2021 год. – 09.01.2023 год. Началния момент
ищецът базира на дължимостта на сумата една година след прекратяване на
договора за наем, а крайния – на датата на образуване на ИД № */**** год.
В евентуалност се претендира присъждането законна лихва за забава в
размер на 7 388,98 лв. върху главницата от 27 179,51 лв. – представляваща ½
от 54 359,02 лв. (втората 1/3 от дължимата сума) за периода 09.06.2022 год. –
23.08.2024 год. Началния момент ищецът обвързва с дължимостта на сумата
една година след прекратяване на договора за наем, а крайният – с датата на
депозиране на исковата молба, с която е сезиран настоящият състав.
Процесуалното условие със сбъдването на което ищецът обвързва
разглеждането на този евентуален иск е приемането, че изискуемостта на
вземането за втората 1/3 от разходите за подобрения настъпва не от поканата
за плащане, получена от ответника на 09.06.2020 год., а от изтичането на
уговорения в договора за наем двугодишен срок за заплащане на втората 1/3 от
разходите, съответно при отхвърляне на иска за сумата от 26 923,73 лв.
В евентуалност се претендира присъждането законна лихва за забава в
размер на 4 462,82 лв. върху главницата от 27 179,51 лв. – представляваща ½
от 54 359,02 лв. (третата 1/3 от дължимата сума) за периода 09.06.2023 год. –
23.08.2024 год. Началния момент ищецът свързва с дължимостта на сумата
две години след прекратяване на договора за наем, а крайният – с датата на
депозиране на исковата молба, с която е сезиран настоящият състав.
Процесуалното условие при сбъдването на което желае да бъде разгледан този
евентуален иск сочи, че е приемането от съда, че изискуемостта на вземането
за третата 1/3 от разходите за подобрения настъпва не от поканата за плащане,
получена от ответника на 09.06.2020 год., а от изтичането на уговорения в
договора за наем тригодишен срок за заплащане на третата 1/3 от разходите,
съответно при отхвърляне на иска за сумата от 26 923,73 лв.
В депозирания в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК отговор на исковата
молба, ответникът отправя искане за отхвърляне на предявените искове като
недопустими и неоснователни. На първо място се признава наличието на
влязло в сила между него и ищеца решение по т. д. № 1314/2020 год. на ВОС,
като изхождайки от съдържанието му ответникът поддържа, че е изпълнил
всичко дължимо по договора. Цитира се релевантна казуална и тълкувателна
практика относно принципа за непосредственост и последиците от
произнасянето на съда по частичен иск. Възразява се, че част от претенциите
са погасени по давност. Признава се наличието на сключен с ответника
договор за наем от 12.08.2019 год. Излага се, че към него е бил сключен и
анекс от 22.11.2019 год., оформен като споразумение. Поддържа се, че ищецът
никога не е заплащал дължимата на ответника наемна цена с оглед занижаване
на действително реализирания от него финансов резултат, а освен това и че е
представил и съответните протоколи за финансовите отчети със забава от
четири месеца. В тази връзка се твърди, че с това свое виновно поведение
ищецът е станал повод за надлежното предсрочно прекратяване на договора за
8
наем. Поддържа се, че е стореното приспадане на разходи за извършени
строително довършителни ремонтни дейности от дължимия наем. Бланкетно
се оспорват всички извършени в имота подобрения и разходи. Отделно от това
се твърди, че ищецът е изпълнил трайни подобрения и реконструкции,
упоменати в отговора (л. 58), без неговото съгласие и въпреки изричното му
противопоставяне, както и без разрешение на надлежните административни
органи, с което му е причинил сериозни вреди. Всичко това е послужило като
допълнително основание за предсрочното прекратяване на договора.
Пояснява се, че подобренията и реконструкциите са негодни за обикновеното
и предвиденото в договора предназначение. Възразява се, че ищецът не е
изпълнявал задълженията си по чл. 20 от договора за наем за полагане на
грижата на добрия стопанин или търговец относно наетите помещения,
спазвайки изискванията на Закона за туризма, противопожарни и хигиенни
правила и др., като в отговора се излагат подробни аргументи. Това виновно
неизпълнение на ищеца, ответникът счита, че е било още едно основание за
законосъобразното прекратяване на договора. Поддържа се, че е налице
цялостно неизпълнение на поетите от ищеца задължение по сключения към
договора за наем анекс от 22.11.2019 год. – допълнително основание за
предсрочното прекратяване на договора за наем. Излага се, че в противоречие
с поетото в приложение № 2 към договора задължение на ищеца да изгради
слънцезащитна тента, той е изградил, без знанието и съгласието на ответника,
трайно прикрепен павилион, с който възпрепятствал достъпа и ползването на
терасата, лишило го от възможността да ползва имота си в пълен обем. Сочи
се, че ищецът е бил поканен по нотариален ред да премахне съоръжението, но
това не е било сторено. Ответникът излага, че на 15.07.2020 год. е сключил с
трето лице договор за наем на същия недвижим имот, който обаче е бил
прекратен поради невъзможност на наемателя да ползва имота вследствие
бездействието на ищеца да демонтира съоръжението. Твърди се, че отново по
нотариален ред ответникът е поканил ищеца, в срок до 30.11.2020 год., да му
заплати сумата от 7 200 лв., представляваща разноски, сторени за
премахването на павилиона от терасата на недвижимия имот, за почистване на
отпадъците и извозването им, както и за съхранението на съответни остатъци,
вкл. металната конструкция, в склад. Ответникът се противопоставя и срещу
претенцията за заплащане на разходите на ищеца, свързани с осъществяване
на евентуалната му търговска дейност – за реклама, електронни съобщителни
услуги и др., без те да имат връзка с прекратеното облигационно
правоотношение. Исковете се оспорват и като недоказани по размер с оглед
съдържанието на посочените в исковата молба и уточнителните молби към
нея фактури.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба,
в която ищецът на първо място излага подробни аргументи във връзка с
възражението на ответника за липсата на плащане на наемно възнаграждение
поради занижаване на месечния му финансов резултат и възраженията,
свързани с неполагането на грижата на добрия търговец и стопанин относно
9
наетия обект. Поддържа се, че слънцезащитното съоръжение е изградено със
знанието и съгласието на ответника. Възразява се, че представеният договор за
наем е бил съставен за целите на настоящото производство.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК по допълнителната искова молба е
постъпил отговор, с който ответникът поддържа становището си за
неоснователност на исковете на база изложените в първоначалния отговор
доводи, като попълва част от тях с допълнителни пояснения. Поддържа и
формулираните доказателствени искания.
По уточнителна молба с вх. № 10282/09.04.2025 год. на ищеца, от
ответника постъпва молба с вх. № 13492/13.05.2025 год., с която оспорва
ищцовото твърдение за получаване от ответника на нотариална покана за
плащане на 09.06.2020 год.
УКАЗВА на ответника за датата на съдебно заседание да конкретизира
направеното в срок възражение за погасяване на част от претенциите по
давност като конкретизира по отношение на кои от предявените искове твърди
да е налице настъпила погасителна давност.
С оглед влязлото в сила Решение № 103/21.03.2022 год. по т. д. №
1314/2020 год. на ВОС, УКАЗВА на страните, че със сила на пресъдено нещо
са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално
право.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си
По главните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
Указва на ищеца, че следва да докаже исковете си в заявените в
настоящото производство размери, връчването на нотариална покана на
ответника на 09.06.2020 год.; образуването на ИД № */**** год. по описа на
ЧСИ, рег. № 711 в КЧСИ на 09.01.2023 год.; постигането на уговорка за
заплащане от ответника в полза на ищеца на 1/3 от направените
инвестиционни разходи в края на всяка година;
Указва на ответника, че следва да докаже правопогасяващите и
правоотлагащите си възражения.
По евентуалния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
Указва на ищеца, че следва да докаже извършването на подобрения в
наетия обект, излизащи извън уговореното в приложение № 2 и 3 към
договора за наем и знанието на ответника за извършването им.
В тежест на ответника е доказването на противопоставянето си срещу
въпросните подобрения.
По евентуалния иск с правно основание чл. 61, ал. 3 вр. чл. 59, ал. 1
10
ЗЗД
Указва на ищеца, че следва да докаже извършването на подобренията и
разходите за тях, упоменати в т. 1-16 от молба с вх. № 10282/09.04.2025 год.,
равняващи се на 53 946,56 лв.
Указва на ответника, че следва да докаже, отсъствието на свои знание
и съгласие с извършването на въпросните подобрения, както и всички други
свои правопогасяващи и правоотлагащи възражения.
УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за
очертаване на основанието на иска, както и че са ангажирали допустими
доказателствени средства за твърдените от тях факти и обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за:
размера на исковете за извършените дейности по приложение № 2 и 3
към договора за наем. В тази връзка следва да бъде съобразено, че с оглед
принципа за непосредственост на гражданското съдопроизводство, не
могат да бъдат използвани експертни заключения от други производства;
връчване на нотариалната покана за плащане на дължимите суми за
подобрения на 09.06.2020 год.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към
молба с вх. № 27139/29.10.2024 год. от ищеца и към отговорите на исковите
молби писмени доказателства, с изключение на: представените с отговора на
исковата и допълнителната искова молба снимки, копие от определение №
149/16.01.2025 год. по т. д. № 388/2024 год. на ВКС, II ТО, преписи от
заключение по първоначална и повторна ССчЕ, изготвени по т. д. № 1314/2020
год. на ВОС.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в срок до първото открито
съдебно заседание да завери за вярност с оригинала по реда на чл. 183 ГПК
писменото доказателство, находящо се на л. 194 (гръб), представено с
отговора на допълнителната искова молба.
ДА СЕ ИЗИСКА т. д. № 1314/2020 год. по описа на Варненски окръжен
съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ищеца за изискване на
информация от МВР, Дирекция „Национална система 112“.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО за първото открито съдебно заседание
по искането на ответника за допускане на събирането на гласни доказателства
чрез разпита на двама свидетели.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна за датата на съдебно
заседание да уточни за доказване на кои факти и обстоятелства, наведени с
отговора, иска събиране на гласни доказателства чрез разпита на двама
свидетели.
УКАЗВА на ответната страна, че следва да води свидетелите на датата
на съдебното заседание с цел извършване на техния разпит в случай на
уважаване на отправеното искане.
11
УКАЗВА на страните възможността в съдебно заседание да изложат
становището си във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор – чрез сключване на
спогодба или чрез съдействието на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на основание чл.140, ал. 2 ГПК и чл. 11, ал. 2 от
Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение. За съдействие към
Центъра могат да се обърнат страни по неприключили граждански, частни
наказателни и търговски дела, разглеждани в съдилищата от съдебния район
на Окръжен съд Варна, вкл. Окръжен съд – Варна. Медиацията може да бъде
осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес
гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС
при ВРС/, без заплащане на такси, всеки работен ден от 9 до 17 ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и да
изпратят запитване на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че за предприемане действия по започване на
процедура по медиация следва да уведомят съда.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявка за участие в медиация.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
14.10.2025 год. от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните. Препис
от настоящото определение да се връчи на ищеца и ответника, като ищеца
бъде връчен препис и от отговора на допълнителната искова молба.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12