№ 1385
гр. Варна, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. И.ова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501840 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 56507/11.07.2024г. /вх. No на ВРС/, подадена
от ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, представлявано заедно от Миролюб И.ов и Константин Велев - изп.
директори, срещу Решение № 2270/17.06.2024г., постановено по гр.д.№14063/2023г. по
описа на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на П. З. А., ЕГН **********,
адрес: ***********, на основание чл. 405, ал.1 КЗ, сумата от 3487,74 лева, представляващ
дължимото обезщетение по застрахователна полица № 0307Х0042579/07.07.2022 г. за
застраховка „Каско“ със срок на действие от 07.07.2022 г. до 06.07.2023 г. за настъпило на
14.05.2023г. застрахователно събитие, в резултат на което са причинени имуществени вреди
на застрахования при ЗАД „Армеец“, ЕИК ********* л.а. Мазда, модел ЦХ5 с ДК *****,
изразяващи се в увреждане на предна броня, предна лява врата, задна лява врата, задна
броня, бленда задна лява странична стена, бленда задна дясна странична стена, декоративна
бленда заден капак, заден ляв панел, долна лайсна задна дясна врата ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
27.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като е в
противоречие и със събраните доказателства. Сочи, че в тежест на ищеца е да установи
1
обстоятелството, че на посочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че
вследствие на събитието е претърпял вредите. Твърди, че в хода на производството ищецът
не е ангажирал доказателства в тази насока, а изготвеното и кредитирано заключение на
вещото лице се основава единствено на твърденията на ищеца. Ответникът бил оспорил още
в отговора на исковата молба механизма на настъпване на ПТП, поради което и ищецът е
следвало да ангажира доказателства за този механизъм. Заключението не вещото лице не
било годно доказателствено средство, защото се базира на твърденията на ищеца, а отделно
същото само сочи, че щетите е възможно, вероятно, но не и категорично да са настъпили по
описания в исковата молба начин. Обобщава, че ищецът не е ангажирал надлежни
доказателства за установяване на твърдението си за начина на настъпване на процесното
ПТП. Моли за отмяна на решението и за присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
сочи, че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба неоснователна и
недоказана. Твърди, че между страните не бил налице спор, че процесното събитие било
настъпило на 14.05.2023г. Многобройните писмени доказателства установявали този факт.
Приетата от съда експертиза била допустимо и годно доказателствено средство за
изясняване на механизма на застрахователното събитие и констатираните по МПС
увреждания. Експертът бил категоричен, че твърденият от ищеца механизъм на
произшествието бил комплексен, възможен и реален при наличните увреждания на
автомобила и характеристиките на пътния участък. Ответникът не бил възразил по
приемането на САТЕ, не бил ангажирал други доказателства, които да оборят констатациите.
От друга страна, ответникът не бил доказал правоизключващото си възражение за наличие
на основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Моли за
потвърждаване на постановеното решение и за присъждане на разноските за въззивната
инстанция.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и представляват, като са
депозирали писмени становища, с които съответно жалбоподателят поддържа въззивната си
жалба, а въззиваемата страна я оспорва. Страните претендират и разноски по списъци,
обективирани в писмените им становища. Въззивникът – застраховател е направил и
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по искова молба,
депозирана от П. З. А., ЕГН **********, адрес: *********** срещу ЗАД „Армеец“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, с
която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати
на ищеца сумата от 3487,74 лева, представляващ дължимо обезщетение по застрахователна
полица № 0307Х0042579/07.07.2022 г. за застраховка „Каско“ със срок на действие от
07.07.2022 г. до 06.07.2023 г. за настъпило на 14.05.2023 г. застрахователно събитие, в
резултат на което са причинени имуществени вреди - предна броня, предна лява врата, задна
2
лява врата, задна броня, бленда задна лява странична стена, бленда задна дясна странична
стена, декоративна бленда заден капак, заден ляв панел, долна лайсна задна дясна врата, на
застрахования при ответника л.а. Мазда, модел ЦХ5 с ДК *****, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 27.10.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че като лизингополучател по договор за финансов лизинг от
23.06.2022г., управлява л.а. „Мазда“, модел „ЦХ-5“ с рег. № *****, който е застрахован при
ответника по силата на договор за застраховка „Каско на МПС“, с покрити рискове „Пълно
каско“ по полица № 0307Х0042579, със срок на действие 07.07.2022 г. до 06.07.2023 г.
Твърди, че по договора за застраховка е заплатил изцяло дължимата застрахователна премия.
Посочва, че по отношение на горепосочения автомобил също е налице и сключена
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите и злополука №
BG/11/122001995779, за периода от 07.07.2022г. до 06.07.2023г. като и за нея е заплатена
дължимата застрахователна премия. Заявява, че на 14.05.2023г. шофирайки по третокласен
път № 609 от град Трявна към с. Кръстец през Плачковци, в района преди с. Кръстец
извършва маневра обратен завой с цел връщане обратно към град Трявна и
самокатастрофира. В град Варна установил, че освен щетите по задната част на колата има и
други, които не са му били известни преди пътуването. Заявява, че поради факта, че колата е
нова и вътрешният й салон е обезшумен не усетил леките надрасквания по боята по време
на движението му през горепосочения път, който бил асфалтиран, но без каквато и да е
хоризонтална и вертикална маркировка, със земни маси и растителност върху платното,
дупки и неравности и преминаващ покрай планини. Заведена е щета при ответника №
13023030101864/15.05.2023 г. като са констатирани увреждания по 9 позиции – предна
броня, предна лява врата, задна лява врата, задна броня, бленда задна лява странична стена,
бленда задна дясна странична стена, декоративна бленда заден капак, заден ляв панел, долна
лайсна задна дясна врата. На 29.05.2023 г. получава отказ от ответника за заплащане на
обезщетение, позовавайки се на т.10.18 от ОУ, тъй като уврежданията са настъпили извън
регламентираната пътна мрежа, в участъци с повишен риск от увреждане като горски и
черни пътища. Твърди, че на 08.06.2023г. е подал възражение като уточнил, че не се е
движел по черен или нерегламентиран път, а поради непознаване на терена е допуснал
неточност при завеждане на щетата. На 22.06.2023г. ответникът заявява, че няма да промени
становището си. Предвид отказа на застрахователя, ищецът отстранил щетите за своя сметка
в оторизиран сервиз на Мазда в град Варна – „Експрес Кар“ ООД и заплатил сумата от
3487,74 лева, за което му е издадена фактура № **********/20.07.2023г., включваща
детайлна справка за извършените ремонтни дейности. Заявява, че отказът на застрахователя,
е неоснователен. Твърди, че в случая не намира приложение разпоредбата на ОУ, на която
ответникът се позовава, нито намира приложение законова норма от КЗ. Твърди, че е налице
основание за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение. Заявява, че не е
налице изключен застрахователен риск и посочва, че пътният участък между град Трявна и с.
Кръстец е регламентиран, утвърден за третокласен път от републиканската пътна мрежа, за
който се дължи заплащане на винетна такса. Същият е покрит с асфалтова настилка, която
3
макар и в лошо състояние не покрива характерните белези на черен път. Оспорва и че
щетите са настъпили от различни събития по различно време. Моли за уважаване на
исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на предявената искова претенция, с който
заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Заявява, че разпоредбата на
т.10.18 от ОУ е неизчерпателна и не обхваща само „черните пътища“, но и всички участъци
с повишен риск, където съществува реална опасност от увреждане на застрахованото
имущество. Твърди, че водачът на застрахования л.а., не го е пазил с грижата на добър
стопанин и е допуснал да възникнат вреди по застрахования автомобил като е преминал по
„черен горски път“ както е декларирал при завеждане на щетата и едва при получения отказ
е изменил твърдението си, че е преминал по път от републиканската пътна мрежа, но горист
и лош. Дори и да се приеме, че е преминал по път от републиканската пътна мрежа, това е
участък с повишен риск – непочистен, със земни маси и растителност върху платното, осеян
със завои и дупки, поради което водачът явно е осъзнавал възможността да увреди
автомобила като движението е било между 27 и 43 км, с което е нарушил разпоредбите на т.
76.1 и т.79.2 ОУ като е създал предпоставки за увреждане на автомобила. Заявява, че отказът
за заплащане на обезщетение е законосъобразен и освен това в случая се касае и до
множество увреждания, настъпили по различно време и място в резултат на различни
причини. Поведението на водача е в разрез с нормата и на чл. 395 КЗ. В условията на
евентуалност моли за намаляване на обезщетението съответно на степента на принос на
застрахования, а именно най-малко на половина. Оспорва и претендирания размер на
обезщетението като твърди, че са включени и дейности, които не са били необходими, а
трудът е за неоправдано висока сума. Претендира присъждането на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда относно доказването на настъпили вреди при сочения механизъм.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, съгласно който при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Съобразно чл. 400 от КЗ и съдебната
4
практика по приложението му, застрахователното обезщетение по договор за имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, а за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Съгласно императивната
правна норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати обезщетение равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. А съобразно чл. 387 от КЗ,
страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна
стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага.
Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес
при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните, като
за различните застрахователни рискове по един застрахователен договор могат да бъдат
определени различни застрахователни стойности.
Не се спори между страните, че ищецът е сключил с «ОТП Лизинг» ЕООД, - клон
Варна, ЕИК 1313913690011, договор за лизинг за л.а. Мазда, СХ – ***** с доставчик
„Експрескар“ ООД. Не се спори и по отношение на правото на ищеца /като
лизингополучател/ на застрахован по чл. 384 ал.2 т.1 от КЗ да получи обезщетението при
частични вреди, каквито са процесните.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване са приети и следните обстоятелства, че е
налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“, сключен по отношение на л.а.
„Мазда“, модел „ЦХ-5“ с рег. № ***** и ответника, валиден към датата на
застрахователното събитие; че на 15.05.2023г. е уведомил застрахователя за настъпило
застрахователно събитие и е съставен опис заключение и е извършен оглед като е
образувана, от страна на ответника, щета № 13023030101864 като са констатирани следните
щети - предна броня, предна лява врата, задна лява врата, задна броня, бленда задна лява
странична стена, бленда задна дясна странична стена, декоративна бленда заден капак, заден
ляв панел, долна лайсна задна дясна врата.
Няма спор между страните и че ищецът е отстранил за своя сметка в официалния
сервиз на марката на лекия автомобил щетите, за което е заплатил и сумата от 3 487,74 лв.
по представената фактура и касов бон.
Единственият спорен момент, който се поддържа от жалбоподателя пред въззивната
инстанция е дали е установен конкретният механизъм на настъпване на ПТП. Възраженията
са с оглед на двете разминаващи се твърдения на ищеца при предявяване на претенцията
пред застрахователя. С оглед на правилата за разпределение на доказателствената тежест и
именно ищецът следва да установи твърденията си, от които черпи изгодни за себе си
правни последици, а именно, че е настъпило процесното ПТП или както ищецът го е
определил „самокатастрофиране“ при посочените от него място и начин. Заключението на
вещото лице би било достатъчно доказателствено средство за установяване на твърденията
5
на ищеца, но в случай, че изявленията на ищеца, отправени пред застрахователя не бяха
противоречиви. В първото заявление, отправено до застрахователя ищецът е признал
неизгоден за него факт, а именно шофиране по горски път. Това обстоятелство не следва да
бъде пренебрегнато, като твърденията на ищеца след като е получил отказ и доколкото са за
изгодни за него факти, не се ползват със същата доказателствена стойност, като признанието
на ищеца, че шофирането е било по горски път. В тази хипотеза, заключението единствено
сочи, че второто твърдение на ищеца, което го ползва, е възможен механизъм, но не
опровергава вече признатия веднъж от ищеца неизгоден факт. Въззивната инстанция
намира, че с това признание всъщност се установява и наличието на изключения риск по
т.10.18 от ОУ, на който се позовава и въззивникът – останалите доказателства не сочат друго
и не опровергават признанието на ищеца.
Поради различие в крайните изводи на двете инстанции и решението на ВРС следва
да бъде отменено.
По разноските в производството:
При този изход от делото отговорността за разноски следва да бъде ревизирана, като
решението в тази част бъде изцяло отменено и разноските, сторени от ответника бъдат
възложени в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. За първоинстанционното
производство му се дължат разноски в размер на 350 лв. – заплатено възнаграждение за
вещо лице и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на тази
стойност, съобразно чл. 78 ал.8 от ГПК, или общо разноските за първа инстанция възлизат
на 450 лв. В рамките на въззивното производство следва да се присъдят следните суми, за
които се установява да са заплатени: 69,76лв. – заплатена държавна такса за въззивната
жалба и 100 лв. -юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на тази стойност,
съобразно чл. 78 ал.8 от ГПК.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2270/17.06.2024г., постановено по гр.д.№14063/2023г.
по описа на Районен съд – Варна и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. З. А., ЕГН **********, адрес: ***********, срещу
ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2, представлявано заедно от Миролюб И.ов и Константин Велев - изп.
директори, иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 3487,74 лева, представляващ дължимото обезщетение по застрахователна
полица № 0307Х0042579/07.07.2022 г. за застраховка „Каско“ със срок на действие от
07.07.2022 г. до 06.07.2023 г. за настъпило на 14.05.2023г. застрахователно събитие, в
6
резултат на което са причинени имуществени вреди на застрахования при ЗАД „Армеец“,
ЕИК ********* л.а. Мазда, модел ЦХ5 с ДК *****, изразяващи се в увреждане на предна
броня, предна лява врата, задна лява врата, задна броня, бленда задна лява странична стена,
бленда задна дясна странична стена, декоративна бленда заден капак, заден ляв панел, долна
лайсна задна дясна врата ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 27.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. З. А., ЕГН **********, адрес: ***********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
„Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, представлявано заедно от Миролюб И.ов и Константин Велев - изп.
директори следните суми: сумата от общо 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща сторените в производството пред първоинстанционния съд разноски;
сумата от общо 169,76 лв. /сто шестдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляващи сторените разноски в настоящото - въззивно производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7