МОТИВИ:
Производството
е образувано по тъжба от Г.А.В. с ЕГН ********** *** срещу М.Р.П. *** за
престъпления по чл.130, ал.2 от НК;
чл.146, ал.1 от НК и по чл.144, ал.1 от НК, за това, че:
1.
На 10.04.2016 г. в град Плевен около 17:20 часа е причинил лека телесна повреда
на Г.А.В. с ЕГН ********** *** изразяваща се в причиняването на болка и
страдание без разстройство на здравето, вследствие на нанесен удар с юмрук в
областта на лицето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
2.
На 10.04.2016г. в град Плевен около 17:20 часа е казал на Г.А.В. с ЕГН **********
***,***: „***“ в негово присъствие, като му е причинил обида – престъпление по
чл.146, ал.1 от НК.
3.
На 10.04.2016г. в град Плевен около 17:20 часа се заканил на Г.А.В. с ЕГН **********
***,*** с престъпление против неговата личност и имот и против личността на
неговите ближни с думите: „Ще те потроша целия! Няма да можеш да ходиш! Ще те хвърля
през терасата да полетиш! Ще ви запаля всичките у вас! Живи няма да ви оставя!
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление
по чл.144, ал.1 от НК.
С
Присъда №228 от 21.11.2017г., постановена по н.ч.х.д.№1944/2016г. по описа на РС-Плевен,
І-ви наказателен състав е признал подс. М.Р.П. ***, ЕГН ********** за виновен в
това, че на 10.04.2016г. в гр. Плевен около 17.20 часа причинил лека телесна
повреда на гр. ищец Г.А.В., изразяваща се в причиняването на болка и страдание
без разстройство на здравето вследствие на нанесен удар с юмрук в областта на
лицето, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК и чл.305, ал.5 от НПК
освобождава подсъдимия М.Р.П. от наказателна отговорност за престъпление по
чл.130, ал.2 от НК и му налага административно наказание ГЛОБА в полза на
държавата в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Със
същата присъда съдът е признал за невинен подсъдимия М.Р.П. ***, ЕГН **********,
като е оправдал същия в извършване на престъпленията по чл.146, ал.1 от НК и по
чл.144, ал.1 от НК.
Недоволен
от така постановената присъда е останал подс. М.Р.П., който я е обжалвал.
Плевенски окръжен съд с Решение №72 от 22.03.2018г. е отменил Присъда №228 от
21.11.2017г., постановена по н.ч.х.д.№1944/2016г. по описа на РС-Плевен, в
частта, с която подсъдимият М.Р.П. е признат за виновен в това, че на
10.04.2016 г. в гр. Плевен, около 17.20 часа причинил лека телесна повреда на
гражданския ищец Г.А.В., изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 НК, но на основание
чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000 лева.
Присъдата
не е обжалвана от частния тъжител и е влязла в сила по отношение на обвиненията за престъпления
по чл.144, ал.1 от НК и чл.146, а.1 от НК.
Обвинението
против подсъдимия от гр. Плевен, ЕГН ********** е за това, че:
На
10.04.2016г. в гр. Плевен около 17:20 часа причинил лека телесна повреда на Г.А.В.,
изразяваща се в причиняването на болка и страдание без разстройство на
здравето, вследствие на нанесен удар с юмрук в областта на лицето –
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Тъжителят
Г.А.В. *** е конституиран и в качеството на граждански ищец, като за съвместно
разглеждане в наказателния процес е приет предявения от тъжителя срещу подсъдимия на основание чл.45,
във вр. с чл.52 от ЗЗД граждански иск за причинените му неимуществени вреди, пряка
и непосредствена последица от деянието по чл.130, ал.2 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането – 10.04.2016г.,
до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание повеР.кът на частния тъжител
– адв. Д.Ц., пледира за постановяване на осъдителна присъда. Счита, че от
събраните по делото доказателства се установява извършеното престъпление и
авторството на подсъдимия в осъществяването му. Поддържа предявения граждански
иск за неимуществени вреди.
Защитникът
на подсъдимия в лицето на адв. А.К. пледира
за постановяване на оправдателна присъда и развива подробни съображения в тази
насока. Излага твърдения, че от доказателствата по делото не може да бъде направен
несъмнен извод, че М.П. е извършил престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Съдът,
като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен поотделно
и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият
М.Р.П. е роден на ***г***, *** гражданин, със завършено висше образование,
женен е, не работи и е пенсионер, не е осъждан към момента на извършване на
деянието, с ЕГН **********.
Тъжителят
Г.В. и подсъдимият М.П. ***. Не били в лоши отношения. Тъжителят и семейството
му обитавали ап.7 на полуетаж между ***
на кооперацията, а на следващия *** на подс.
М.П..
В
същия вход на третия етаж се намирал
апартамента на св. М.П.. На 10.04.2016г.
малко след 17:00 часа свидетелката М.П.П. тръгнала
да пазарува хляб. На излизане от
апартамента чула, че вратата на общата тераса силно се хлопа. Тъй като подс. М. П. забранявал
на живущите във входа да затварят входните врати на терасите си,
помислила, че вратата се блъска
от вятъра. Веднага след това чула, че се
блъска по друга врата. В това време тъжителят Г. В. отворил вратата на апартамента си и видял,
че на площадката е подс. М.П.. Попитал го какво става. Подсъдимият М.П. издърпал
В. от вратата и започнал да го удря, като му нанесъл удар с юмрук в областта на
лицето. От удара от носа на Г.В. потекло кръв, която се стекла по дрехите
му. Действията на подс. М.П. били възприети от св. М.П., която се изплашила от
случващото се и от кръвотечението от носа на тъжителя. Св. П. започнала да вика
„Полиция! Полиция!”. Подс. М.П. оставил Г.
В. и побягнал надолу по стъпалата. В резултат на удара Г.В. на момента
получил кръвотечение, защото боледувал от заболяването *** – „***“. Поради
разликата в теглото, физическото състояние, изненадата, причинения стрес и
заболяването В. не могъл да се защити, като отговори на агресията на П. и се
прибрал в апартамента си.
Св.
М.П. отишла за хляб и след като се върнала се обадила на *** си Р. Г.Т., която
разтревожена отишла да види какво се е случило. Когато се качвала по стъпалата
възприела, че на площадката на стълбището пред апартамента на Г.В. имало следи
и петна от кръв.
Св.
М.П. разказала на *** си Р.Т., че е видяла М.П. да удря Г.В.. Тъжителят
уведомил за случилото се по телефона ***та си В.В., която била на почивка в град **. Тъй като знаела, че
***ът й В. В. бил дежурен, В.В. съобщила
за случилото се на свидетелката Я.М. – нейна ***, която веднага се отправила
към дома на Г.В., притеснена за
състоянието на двегодишната си ***. Пред входната врата на апартамента на ***а
си забелязала петна от кръв. Отключила, но
влязла трудно, тъй като вратата била залостена отвътре. Намерила тъжителят Г. В.
легнал на легло и възприела, че от носа му тече кръв. Направила тампони и
спряла кръвотечението. Успокоила детето
и разговаряла със ***а си Г.В., който й разказал за инцидента с подс. М.П..
Горната
фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на подсъдимия М.Р.П.,
изцяло от показанията на свидетелите В. Ц. В., Я.К.М., В. Г. В., М.П.П., Р. Г.Т.;
отчасти от показанията на свидетеля И.Л.Т.;
от Етапна епикриза на Г.А.В., ЕГН ********** от Клиника по кожни и венерически
заболявания към УМБАЛ „Д-р Г. ***; от Експертно решение №1289 от
070/11.04.2016г. за ТЕЛК на Г.А.В.; от заключението на вещите лица доц.д-р В.В.Д.
и д-р С.И.П. по назначената комплексна съдебномедицинска експертиза, както и
свидетелство за съдимост по отношение на подсъдимия П..
Св. В. Ц.
В. дава показания, че за времето от 08.04.2016г. до 17.04.2016г. била на
санаториум в гр. **. На 10.04.2016г. около 18:00 часа ***ът й Г.В. и се обадил
по телефона. Бил много разстроен. Разказал й, че след обяд взел да гледа
внучката им, тъй като ***ът им бил дежурен. Около 20 минути след като се прибрал
чул силен шум от блъскане по входната врата на апартамента. Когато излязъл,
видял на площадката на стълбището подс. М.П. и му направил забележка. В този
момент М.П. се насочил към *** й. Започнал да го заплашва и блъска с рамене
в гърдите. П. нанесъл силен удар с юмрук
в областта на лицето, в резултат на което от носа *** й потекла кръв.
Действията на подс. П. били забелязани от св. М.П., която започнала да вика
„Помощ! Полиция!”. Тогава подс. М.П. слязъл по стълбите и напуснал жилищната
сграда. Посочва, че била обезпокоена за състоянието на *** си и тъй като тя и ***ът й нямали възможност да
му окажат помощ, се обадила на *** си Я.К.М.. Помолила я да отиде да успокои
детето и да помогне на *** й. Сочи, че ***ът й Г.В. страда от рядко кожно
заболяване ”***”, при която кожата е много лесно ранима, дори и при
незначителни въздействия. Обяснява, че при физически удар, механична травма,
носенето на неудобни дрехи по кожата се получават мехури и рани. Твърди, че
поради тази причина и защото подс. М.П. е по-висок и физически здрав, ***ът й
не е успял да отблъсне дори с ръце нападението.
Св. Я.К.М.,
дава показания, че на
10.04.2016г. около 18:15 часа по телефона и се обадила ***ва й В. В.а.
Обяснила й, че между подс. М.П. и ***а й
Г.В. е станал инцидент и я помолила да отиде при него, за да види какво е
състоянието му и да успокои детето, което плачело. Веднага отишла до
апартамента на ***а си, който се намирал на ***. На площадката пред апартамента
на ***а й забелязала кръв. Отключила входната врата, но влязла трудно, тъй като
вратата била залостена отвътре.
Намерила тъжителят Г. В. на легло и възприела, че от
носа му тече кръв. Направила тампони и спряла кръвотечението. Успокоила детето
и разговаряла със ***а си Г.В., който й разказал за инцидента с подс. П..
Свидетелят
В. Г. В. дава показания, че на датата на процесното събитие бил
дежурен. На другия ден сутринта около
08:30 часа се прибрал в къщи и от жена си Я.М. научил, че е имало спречкване
между *** му Г. В. и подс. М.П., при което последният ударил *** му в лицето. Свързал се по телефона
с *** си Г.В., който в момента бил на ТЕЛК и се разбрали към 13 часа да се
видят. На 12.04.2016г. двамата се срещнали в гаража на *** му. Заявява, че ***
му бил притеснен и унил, а носът му бил подут и имал охлузна рана в основата на
носа между очите. От *** си разбрал, че спречкването с М.П. възникнало във
връзка с входната врата на външната тераса на апартамента. Твърди, че два дни
след нанасянето на удара бил в гаража заедно с *** си. Тогава възприел, че подс. М.П.
минал покрай *** му и му казал подигравателно, че още го боли ръката от удара,
който му нанесъл и че никой не му се е опъвал.
От
показанията на св. М.П.П. се
установява, че на 10.04.2016 г. след 17:00 часа тръгнала да си купи хляб. На
излизане от апартамента чула, че вратата на общата тераса силно се хлопа. Тъй като
подс. М.П. забранявал на живущите във входа да затварят входните врати на
терасите си, помислила, че причината за блъскането е от вятъра. Веднага
след това чула, че се блъска по друга врата. Възприела, че тъжителят
Г.В. отворил вратата на апартамента си и
попитал М.П. какво става. Подсъдимият М.П. издърпал В. от вратата и започнал да
го псува и удря. Възприела, че от носа на Г.В. потекло кръв, която се стичала по дрехите му. Тъй като много се изплашила започнала да вика
„Полиция! Полиция!”. М.П. оставил тъжителя и побягнал надолу по стъпалата. Сочи, че
отишла за хляб и след като се върнала се обадила на *** си Р. Г.Т.. По-нататък
на въпроси, поставени й от страните и при
проведената очна ставка със свидетеля Р.
П., св. М.П. категорично заявява, че освен подс. М. П. по време на инцидента с тъжителя Г.В. във
входа не е имало друго лице. Посочва, че когато е отишла за хляб, пред гаража
на подсъдимия М.П. не е имало никой. Категорично заявява, че е нямало никой
пред гаража на подс. П. и след 15-20
минути, когато се е върнала.
Св.
Р. Г.Т., дава показания, че на
10.04.2016г. около 17:30-18:00 часа се прибирала вкъщи. Заявява, че по телефона
й позвънила майка й св. М.П. и я помолила да отиде при нея. Когато се
качвала по стълбите забелязала на площадката на третия етаж следи и петна от
кръв. Отишла при майка си и я попитала какво
се е случило. Заявява, че майка й била много притеснена и изплашена. От нея
разбрала, че подс. П.
е заплашвал тъжителя В. и му е нанесъл удар с ръка в областта на лицето.
Твърди, че няколко дена след случая чула викове по стълбището. Излязла навън и
видяла, че подс. П. потупал В. по рамото и се обърнал към него с думите „Много
обичам да бия вашето семейство”.
В показанията на св. И.Л.Т. си твърди, че живее на първия етаж в жилищен блок, находящ
се на ***, ап.9. Тъжителят Г.В. и подсъдимият М.П. са негови съседи. Твърди, че
на датата на процесното събитие бил пред блока с М.П. и Р. П.. Решили да пият
бира и да си изпържат дроб и риба. Той си отишъл за малко до апартамента и на
излизане чул, че някой вика. Познал, че това е гласа на свидетелката М.П.. В
това време по стълбите слизали М.П., Р. П. и Г. Г., които носели тенджери с
дроб и риба. Той отишъл с тях пред гаража на подсъдимия. В този момент покрай тях
минал тъжителят Г.В., който носел внучето си на ръце.
В показанията на св. Г. Г.Г. твърди, че на 10.04.2016г. бил заедно с подс. М.П. и Р. П. ***.
Решили да пият бира. Подс. М.П. предложил да се качат до апартамента и да
вземат дроб и изчистена риба. Тримата се качили в апартамента на подс.
П., откъдето взели посуда и хранителни продукти. Тръгнали да слизат по стъпалата,
като той носел съдинки, подс. П. тавички с дроб и риба, а ***ът му Р. П. – газов
котлон и бутилка олио. На една от площадките подс. М.П. казал, че миришело на
застояло и бутнал с рамо вратата на терасата, която се ударила в стената. Малко след това се отворила входната врата на
апартамента на Г.В.. Той излязъл и се обърнал
на висок глас към подс. П. с думите: ”*** с ***, ти що блъскаш вратите”. М.П. се върнал две стъпала нагоре и попитал В.:
„Ти на мен ли викаш „***“?“. Тогава В. блъснал с ръце подс. П., който политнал
назад и си ударил главата в стената. След това В. се прибрал, а те продължили
надолу по стъпалата. Чул, че се отваря врата от горните апартаменти и викове на
св. М.П.. Тримата отишли в гаража, където започнали да си пържат риба и дроб, а
някой от тях отишъл за бира. Твърди още, че след около 10 минути покрай тях
минал тъжителят Г.В. с едно малко
детенце.
В
показанията св. Р. М. П. твърди, че
на 10.04.2016г. заедно с *** си М.П. и Г. Г. били пред жилищната кооперация. Решили
да си изпържат риба и черен дроб и да изпият по някоя бира. В изпълнение на намисленото
се качили в апартамента, който се намирал на третия етаж в жилищната
кооперация. Влезли вътре и взели продуктите. Г. Г. тръгнал пред него, като
носел две тенджерки със стъклен похлупак. Той излязъл с газов котлон и една
бутилка олио след него. От апартамента последен излязъл *** му М.П., който
носел две чинийки, в едната от които имало риба, а в другата – черен дроб. Минали
първото ниво от стъпалата и стъпили на междуетажната площадка, където се
намирал апартамента на тъжителя Г.В.. Вървейки надолу по стъпалата *** му М.П.
казал, че мирише на канализация и на застоял въздух. Обърнал се и видял, че ***
му бутнал вратата на терасата, която се ударила в стената. В този момент рязко
се отворила вратата от апартамента на тъжителя В.. Той се обърнал към *** му М.П.
с думите: „*** с ***, защо блъскаш вратата?!”. *** му се върнал на площадката и
попитал тъжителя: „На мен ли казваш ***?”. Тогава Г.В. с две ръце изблъскал *** му М.П. в
гърдите, който залитнал назад и си ударил главата в стената. Г.В. бързо влезнал в апартамента и затворил
вратата след себе си. Той казал на *** си М.П. да слизат надолу и да не се
разправят, тъй като са съседи. Когато слезли на първия етаж чул, че се отваря
врата от горния етаж на кооперацията, от която излязла М.П. и започнала нещо да
крещи и да вика. Никой не й обърнал внимание, защото това доста често се случвало.
На външната входна врата срещнали И.Т., който ги попитал, защо вика *** М.. Той
му отговорил, че тя така си вика – нали си я знаят. Излезли навън и отишли в
гаража. Започнали да пържат рибата и черния дроб. След няколко минути покрай
тях минал В., който носел на ръце внучката си и заминал към другия вход.
Св. Д.М.П.,
дава показания, че на датата на процесното събитие била навън с децата. Видяла,
че ***ът й М.П., ***ът й Р. Питвоски и
други техни приятели били в гаража, където пържели риба и пиели бира.
От показанията на св. Т.Б.А. не се установяват правно релевантни факти, включени в предмета
на доказване.
В
хода на съдебното следствие са разпитани 10 свидетели, чиито показания съдът
възприема и кредитира по различен начин при формиране на вътрешното си
убеждение и установяване на фактическата обстановка по делото, а именно: Съдът
кредитира и възприема показанията на свидетелите М.П.П., В. Ц. В., Я.К.М., В. Г. В., М.П.П., Р. Г.Т..
Свидетелката М.П.П. е непосредствен и единствен очевидец на инкриминираното деяние.
Показанията В. Ц. В., Я.К.М., В. Г. В. и Р. Г.Т. са последователни, пълни, непротиворечиви,
ориентирани по време и място и получените от тях фактически данни се подкрепят
от повечето събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът не
възприема и не кредитира показанията на свидетелите Р. М.П., Д.П. и Г. П. Г. по следните съображения:
Присъствието им на процесното събитие като
очевидци беше сериозно оспорено от
свидетелката М.П., като според нея освен подсъдимият М.П. и тъжителят Г.В. не е имало други лица във входа на жилищната
кооперация. Нещо повече, св. П. беше категорична, че посочените свидетели не са
били на мястото по време на инцидента и че след случката не е имало никой пред
гаража на подс. П..
По същество показанията на
тази група свидетели, макар и взаимно подкрепящи се, противоречат на останалия
събран по делото доказателствен материал. Част от тях са вътрешно
противоречиви, според мнението на съда са опосредени и се явяват единствено в
подкрепа на защитната теза на подс. М.П..
Разгледани в частност, Р. П.
е *** на подсъдимия, а Д.П. – негова ***. Свидетелят Г. Г.Г., както сам заяви е работил в фирмата
на подсъдимия. Изброените по-горе свидетели са от най-близкото обкръжение на
подсъдимия и няма как да не са заинтересовани от изхода на настоящото
производство.
По тези съображения съдът не
възприема техните показания, целящи единствено да осигурят алиби на подсъдимия
за инкриминираното деяние.
Ето защо съдът не възприема и
не кредитира показанията на тази група свидетели като неистински, опосредени и
противоречащи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът не кредитира
показанията на св. И.Л.Т., в частта им, в която твърди, че е излязъл от входа
на кооперацията заедно с М.П. и свидетелите Р.
П. и Г. Г., както и че са пили бира заедно с тях пред гаража на
подсъдимия, тъй като се опровергават от показанията на св. М.П..
В обясненията си подс. М.Р.П., твърди, че на 10.04.2016г.
към 17:00 часа, той ***ът му Р. П. и св.
Г. Г. били пред гаражно помещение на жилищната кооперация. ***ът му Р. П. предложил
да изпържат риба и тримата се качили до апартамента, откъдето взели газов
котлон, олио и продукти. На слизане по стълбите бутнал с рамо вратата на терасата, която се ударила силно. Сочи,
че Г. В. излязъл от апартамента си и
извикал на висок глас „Ей, *** с ***, защо блъскаш вратите!?”. Върнал се едно
стъпало нагоре и попитал Г.В. на кого вика „***“. Твърди, че Г.В. го бутнал с
ръце в гърдите, при което си ударил главата в вратата, а тъжителят бързо влязъл
в жилището си. Слезли на първия етаж, където бил св. И.Т.. В този момента чул,
че св. М.П. започнала да вика, но не й обърнал внимание, тъй като това се случвало всеки ден. Настанили се пред
гаражното помещение, където започнал да пържи риба и дроб. След около 10 минути
Г.В. минал покрай тях с внучката си, но не му обърнал внимание.
Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия П., в частта им, в която
твърди, че не е удрял тъжителя, че В. го е обиждал и блъснал. На първо място
следва да се отбележи, че същите освен доказателствено средство са и средство
за защита, поради което са повлияни от желанието на подсъдимия да се оневини за
извършеното от него престъпление. На второ място, обясненията на подсъдимия
досежно твърдението, че не е ударил тъжителя, не отговаря на истината. Това е
така, тъй като същите се опровергават по категоричен начин от останалите гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на анализираните по-горе свидетели, а
именно показанията на св. М.П.П., В. Ц. В., Я.К.М., В. Г. В., М.П.П., Р. Г.Т..
Съдът кредитира заключението на вещите лица доц.д-р В.В.Д.
и д-р С.И.П. по назначената комплексна съдебномедицинска експертиза, прието и
неоспорено от страните в съдебно заседание, от което е видно, че:
1. Относно: Характера и степента на телесната повреда,
причинена на Г.А.В. ***:
На 10.04.2016г. възникнал инцидент във входа на блока,
където живеел Г.А.В..
В делото няма обективни медицински данни по отношение на
евентуални травми, които да е получил тъжителя В.. В този смисъл експертизата
не се ангажира да квалифицира характер и степен на получена телесна повреда.
Свидетелските данни по отношение на наличие на травми
получени от В. са противоречиви. Част от свидетелите сочат, че носа му е бил
подут и зачервен, че е имало кръвотечение от носа, други – че е имало и рана в
областта на корена на носа, трети „някакво увреждане” под ноздрите. Друга част
от свидетелите не са виждали да е имало механични увреждания по В..
Ако съда приеме за достоверни показания на свидетели,
които не са виждали увреждания по лицето на В., то съответно не е била
причинена телесна повреда на В..
Ако съда приеме за достоверни показанията на свидетелите,
сочещи за оток и зачервяване на носа – то такава травма би довела до чуство на
болка, без разстройство на здравето.
Ако съда приеме за достоверни показанията на свидетели,
сочещи за наличието на рана в основата на носа, оток и зачервяване на носа, както
и кръвотечение от носа – то такова увреждане може да се квалифицира като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
2. При така събраните по делото доказателства може ли да
се твърди, че т.нар. кръвоизлив, твърдяните увреждания не се дължат на кожното
заболяване на Г.А.В.?
Ако са достоверни показанията на свидетелите за наличие
на кръв по пода при налично заболяване *** хередитария симплекс –
генерализирана форма е възможно по време на инцидента да са били налични мехури
или болестни рани по кожните повърхности на тялото, които при спукването си да
доведат до зацапвания по тялото или по пода с кръвенист вид.
Не може да се изключи и възможността, ако са достоверни
показанията на част от свидетелите, да е имало кръвотечение директно от носа в
резултат на механична травма.
Въз основа на гореизложените гласни
доказателства следва безспорният извод, че събитията на инкриминираната дата са
се развили именно по описания в настоящите мотиви начин.
В тази връзка както тъжителят в частната
тъжба, така и разпитаните свидетели
подробно и еднопосочно описват инцидента възникнал на 10.04.2016г. между
тъжителя и подсъдимия.
При така изяснената фактическа обстановка,
съдът прецени, че подсъдимият М.Р.П. ***, ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.130, ал.2 от НК, като на 10.04.2016г.
в гр. Плевен около 17:20 часа причинил лека телесна повреда на Г.А.В.,
изразяваща се в причиняването на болка и страдание без разстройство на
здравето, вследствие на нанесен удар с юмрук в областта на лицето.
Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия М.Р.П..
Извършено е виновно, при форма на вината - пряк умисъл - деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. Деянието
съставлява престъпления според Наказателния закон на Република България и е
обхванато като съставомерно от нормите на чл.130, ал.2 от НК.
Деецът подлежи на съответно наказание.
За извършеното от подсъдимия М.П. деяние в закона е предвидена наказание лишаване
от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на
престъплението и на дееца.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост същият не е не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НК, и
от деянието му няма настъпили съставомерни имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки
за приложението на чл.78а от НК, съдът счита, М.Р.П. следва да бъде освободен
от наказателна отговорност за деянието, като му се наложи административно
наказание “глоба”. При индивидуализация размера на така посоченото наказание,
съдът отчита всички обстоятелства по делото – сравнително невисокота степен на
обществена опасност на извършеното от подсъдимия. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът доброто процесуално поведение, като и самият той следва да
се определи като лице с ниска степен на обществена опасност. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установяват. С оглед на така изложеното,
най-справедливо е на подс. М.П. да се определи и наложи наказание “глоба” в размер на минимално
предвидения, а именно – ХИЛЯДА ЛЕВА.
Съдът намира, че така наложеното
наказание би подействало поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо
на подсъдимия.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В резултат на виновното поведение на подсъдимия М.Р.П. ***, ЕГН **********,
за гражданския ищец и частен тъжител Г.А.В. *** – пострадал от деянието, са
настъпили определени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания. В конкретния казус са налице всички елементи на сложния фактически
състав на непозволеното увреждане: деяние, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка между деянието и вредата, и вина. Душевните болки представляват
морални вреди, търпени от пострадалия и материализират противоправния резултат
на осъществено от подсъдимия деяние.
Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да обезщети, като по този начин
възстанови, вредите, които виновно е причинил другиму. Репарирането на
претърпените неимуществени вреди съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът преценява по
справедливост. Тези вреди подлежат на обезщетяване към датата на тяхното
причиняване – 10.04.2016г. При определяне на размера на обезщетението за
причинените неимуществени вреди, съдът съобрази интензивността и
продължителността във времето на болките и страданията, които гр. ищец е
претърпял и намира, че подс. П. следва да заплати на тъжителя Г.А.В. ***, ЕГН **********
обезщетение за описаните по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания, вследствие на нанесената телесна повреда, в
размер на 300 лв. за престъплението по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната
лихва върху тази сума от деня на увреждането – 10.04.2016г. до окончателното й
изплащане, като в останалата му част до пълния
предявен размер от 5000 лева – да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М.Р.П.
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Плевен
държавна такса върху уважения размер на гр. иск в размер на 50,00 лева, както и
да заплати на частния тъжител и граждански ищец Г.А.В. *** направените по
делото разноски в размер на 1400,00 лева за адвокатско възнаграждение и 730,00
лева за възнаграждения на вещите лица.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: