№ 197
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20231001000209 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРЮЛНЦ вр. с Глава двадесет и първа ГПК.
Образувано е по частна жалба от заявителя – „Уесе интернационал“ ЕООД, чрез адв. К.
срещу решение № 1377 от 05.12.2022г., по т.д. № 20221100902081 по описа на СГС за
2022г., т.о., VI-6 състав, с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказ на
длъжностното лице по регистрация № 20221103143439 от 04.11.2022, поради наличието на
обстоятелства по чл. 141, ал. 8, изр. първо ТЗ за О. В. Н., ЕГН **********.
Частният жалбоподател/заявителят - „Уесе интернационал“ ЕООД счита, че обжалваният
отказ е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, тъй като е постановен в
противоречие с приложимия материален закон. На първо място твърди, че към датата на
вписване на заличаване на „Италия стил“ АД, ЕИК ********* и на „Италия стил консулт“
ЕООД, ЕИК *********, не е съществувала забраната по чл. 141, ал. 8 ТЗ/обн. ДВ бр. 14 от
2011г., в сила от 15.02.2011г./. Според него, приложение следвало да намери разпоредбата
на чл. 14, ал. 1 от ЗНА, поради което нормата на чл. 141, ал. 8 ТЗ нямала обратно действие и
действала само занапред, по отношение на случаите на прекратяване на дружеството поради
несъстоятелност и са останали неудовлетворени кредитори, но преди влизане в сила на
горепосочената забрана. На следващо място твърди, че и за двете дружества било открито
производство по несъстоятелност, но поради липса на средства за покриване на
първоначалните разноски, производството по делото било спряно и впоследствие
прекратено, но същите на са били обявени в несъстоятелност, на основание чл. 710 ТЗ, както
и в случаите на чл. 630, ал. 2, 632, ал. 1 и чл. 709, ал. 1 ТЗ. Според частния жалбоподател,
1
забраната регламентирана в чл. 141, ал. 8 ТЗ се отнасяла за лице, което е било член на
управителен и контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през
последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на
несъстоятелността. В случаите, когато дружеството не е било обявено в несъстоятелност,
забраната на чл. 141, ал. 8 ТЗ била неприложима.
Постъпил е в срок отговор на жалбата от Агенция по вписванията, чрез юр. И.. Счита, че
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, по подробно изложени
съображения, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите в частната
жалба. Моли въззивния съд да остави в сила обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за
осъществено процесуално представителство.
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в
законоустановения срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и от служебно
събраните по делото доказателства, се установява, че с решение № 5 от 17.05.2007г.,
постановено по т.д. № 21/2007г., по описа на Окръжен съд Кюстендил е открито
производство по несъстоятелност за „Италия стил“ АД, ЕИК *********. С решение от
07.03.2008г., постановено по т.д. № 21/2007г., по описа на Окръжен съд Кюстендил,
производство по несъстоятелност е спряно, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ. С решение от
11.05.2009г., постановено по т.д. № 21/2007г., по описа на Окръжен съд Кюстендил,
производство по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на „Италия
стил“ АД, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ. Видно от удостоверения за пререгистрация се
установява, че О. В. Н., ЕГН ********** е член на съвета на директорите и изпълнителен
директор на „Италия стил“ АД, към датата на откриване на производството по
несъстоятелност.
С решение № 4 от 17.05.2007г., постановено по т.д. № 22/2007г., по описа на Окръжен съд
Кюстендил е открито производство по несъстоятелност за „Италия стил консулт“ ЕООД,
ЕИК *********. С решение от 07.03.2008г., постановено по т.д. № 22/2007г., по описа на
Окръжен съд Кюстендил, производство по несъстоятелност е спряно, на основание чл. 632,
ал. 1 ТЗ. С решение от 20.03.2009г., постановено по т.д. № 22/2007г., по описа на Окръжен
съд Кюстендил, производство по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване
на „Италия стил консулт“ ЕООД, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ. Видно от удостоверения за
пререгистрация се установява, че О. В. Н., ЕГН ********** е управител на „Италия стил
консулт“ ЕООД, към датата на откриване на производството по несъстоятелност.
Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 141, ал. 8
ТЗ няма обратно действие и не намира приложение по отношение на дружества, които са
прекратени поради несъстоятелност преди нейното приемане. В процесният случай е
заявено вписване в ТР на нов управител за търговско дружество, което е след приемане на
2
законоустановената забрана, поради което не е налице хипотеза на обратно действие на
закона.
Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че „Италия стил“ АД и „Италия
стил консулт“ ЕООД не са били обявени в несъстоятелност, поради което забраната на чл.
141, ал. 8 не намирала приложение.
Според настоящия съдебен състав, пропускът на съда по несъстоятелността да постанови
нарочен диспозитив за обявяване на длъжника в несъстоятелност, което изискуемо от закона
задължително съдържание на решението постановено по реда на чл. 632, ал. 1 ГПК,
представлява очевидна фактическа грешка, която винаги може и следва да бъде отстранено
по реда на чл. 247 ГПК.
Регистърният съд е длъжен да съобрази ясно изразената и формирана воля на съда по
несъстоятелността да постанови решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, което задължително означава
и обявяване на длъжника в несъстоятелност. В производството по чл. 25, ал. 4 от
ЗТРРЮЛНЦ, въззивният съд не може служебно да иницира производство по реда на чл. 247
ГПК и да дава указания за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение,
постановено в производство по несъстоятелност.
Законоустановената императивна забрана в разпоредбата на чл. 141, ал. 8 ТЗ /обн. ДВ бр. 14
от 2011г., в сила от 15.02.2011г./, е установена в публичен интерес на търговския оборот и
намира приложение по отношение на всички лица, по чиято партида се иска вписване на
управител при наличие на предвидените в нея три самостоятелно уредени хипотези: 1. Лице
обявено в несъстоятелност; 2. Лице, което е било управител, член на управителен орган или
контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две
години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са
останали неудовлетворени кредитори и 3. Лице, което е било управител, член на
управителен орган или контролен орган на дружество, за което е било установено с влязло в
сила наказателно постановление неизпълнение на задължения по създаване и съхраняване
на определените му нива от запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопрудукти.
В процесния случай са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на
втората хипотеза - О. В. Н. е бил изпълнителен директор на „Италия стил“ АД и управител
на „Италия стил консулт“ ЕООД, както към датите на постановяване на решенията за
откриване на производството по несъстоятелност, така и към датите на постановяване на
решенията за обявяване на несъстоятелността, и двете дружества са прекратени поради
несъстоятелност и са останали неудовлетворени кредитори. Законодателят е ограничил
единствено правото на конкретно лице да бъде управител на търговско дружество, но не и
правото му да участва в търговския оборот като бъде съответно собственик на капитал на
търговско дружество, съдружник, акционер и т.н.
Неоснователно е искането на Агенция по вписванията за присъждане на разноски за
производството по частната жалба и следва да се остави без уважение.
Отговорността за разноски е присъща само на спорните съдебни производства, в които
3
право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството
по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а е охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК
и Агенцията по вписванията няма качеството на страна в това производство, като всички
процесуални възможности, предвидени по отношение на нея (подаване на отговор по
жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда), са обусловени
от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ специална компетентност. В този смисъл е трайно
установената и непротиворечива практика на съдилищата, включително и на ВКС,
споделяна и от настоящия състав.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1377 от 05.12.2022г., по т.д. № 20221100902081 по описа на
СГС за 2022г., т.о., VI-6 състав.
Препис от решението да се връчи на „Уесе интернационал“ ЕООД, чрез адв. К. и на
Агенция по вписванията за сведение.
Препис от решението да се изпрати на Окръжен съд град Кюстендил, за извършване на
преценка за наличието на предпоставките по чл. 247 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4