Р Е
Ш Е Н
И Е № 260185
гр. Пловдив,10.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на девети ноември,през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Силвия Алексова
при секретар Петя
Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1704/20г.по описа
на ПдОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на А.С.А.,ЕГН-********** ***
чрез пълномощника му адв.В.Р. против решение № 253/22.06.20г.,постановено по гр.д.№
1240/19г.по описа на РС-Асеновград,4-ти гр.с.,с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от А.С.А. искове за осъждане на С.Д.К.,ЕГН-**********
и Г.Б.К.,ЕГН-**********,***,да премахнат преграда и врата между антре № 1 и
антре № 8 в приземния етаж на сграда с
КИ 00702.509.199.5,разположена в ПИ 00702.509.199 по КК на гр. Асеновград,
съгласно техническа експертиза и скица,изготвени от М.Р. от м.07.2018г.,
представляваща неразделна част от НА №100,т.2 от 20.09.2018г. на СВ-Асеновград,
както и да премахнат прозорец от ПВЦ дограма,монтиран на външната стена на стая
№ 3 А – килер на приземния етаж откъм двора съгласно техническа експертиза и
скица изготвени от в.л. М.Р. от м.07.2018г., представляваща неразделна
част от НА № 100, т.2 от 20.09.2018г. на
СВ-Асеновград и да зазидат отвора.Излагат се доводи,че обжалваното решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон,нарушение на съдопроизводствените
правила,поради необоснованост и очевидна неправилност и се иска от съда отмяната
му,като се уважат изцяло предявените негаторни претенции.Претендират се
разноски.
Въззиваемите С.Д.К.,ЕГН-**********
и Г.Б.К.,ЕГН-**********,*** чрез пълномощника им адв.Н.М. са изразили
становище за неоснователност на жалбата по изложени в съд.заседание и писмена
защита съображения.Претендират разноски за въззивното производство.
Съдът,като съобрази оплакванията в жалбата и становището
на въззивата страна и след преценка на събраните доказателства,приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен
интерес да обжалва постановеното отхвърлително спрямо нея решение,отговаря на
изискванията по чл.259 и чл.260 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Пред АРС са предявени искове с правно основание чл.109 от
ЗС от А.С.А. против С.Д.К. и Г.Б.К..
В исковата молба се твърди,че по силата на НА №100,т.2 от 20.09.2018г на СВ
Асеновград страните са съсобственици при равни
права на дворно
място,заснето като ПИ 00702.509.199,чието реално ползване е разпределено между страните.В
дворното място е построена жилищна
сграда с идентификатор № 00702.509.199.5.,в която първият и вторият етаж са собственост съответно
на ищеца и на ответниците,като същите са съсобственици при равни права на приземието на жилищната сграда.От същата дата-20.09.18г.и съгласно техническа
експертиза,изготвена от вещо лице М.Р. са разпределени за реално
ползване отделните помещения в приземния
етаж,както следва:на
ответниците е разпределено за реално ползване стая № 3 А – килер с площ от 4,47
кв.м.,стая № 6 с площ от 11,55кв.м.,стая № 7 с площ от 3,12 кв.м.,а на ищеца е разпределено
правото на реално ползване на стая № 2-
баня с тоалетна с площ от 3,77 кв.м.,стая № 3 с площ от 4,23 кв.м.,стая № 5 с площ от 14,70кв.м.За общо ползване на
страните са останали антре № 1 с площ от 2,76 кв.м.,антре
№ 8 с площ от 2,30 кв.м. и коридор № 4 с площ от 4,2 кв.м.Сградата с идентификатор
00702.509.199.5 е с два самостоятелни входа - един от западната страна,ползван
от ответниците и един от източната сграна,ползван от ищеца и неговото
семейство,като двата
входа водят към обща стълбищна клетка,посредством която се осъществява достъпа
до самостоятелните етажи.
На 09.10.2018г.ищецът установил,че
ответниците са пробили външната стена на
стая № 3А откъм онази част от двора,която се ползвала от А. и са извършили
преустройство и изменение на фасадата на сградата,за което той не е уведомен и не е давал съгласие.
Ищецът поканил ответниците
с нотариална покана да възстановят съществуващото фактическо положение,но те
не го направили.Освен това ответниците не премахнали дървена преграда и
поставена на нея врата,която се заключва,
между антре № 1 и антре № 8 в приземния етаж,с което пречели на ищеца да ползва
разпределената за общо ползване площ на антре № 8.Твърди се,че непосредствено
пред отвореният
прозорец на външната стена на стая № 3А,разположен в ползваната от ищеца част от дворното място се намира
маса със столове,на която ищецът и неговото семейство и гости се събирали да почиват,а наличието на
прозореца правело достояние всички техни
разговори,смущавали се
от неговото затваряне и отваряне и пречело
на
ищеца да
упражнява спокойно правото си на собственост.
Ответниците не оспорват собственическите права на ищеца,но оспорват,че с поставянето на прозореца се пречи на същия да упражнява правото си на
ползване на дв.място при
сядането на масата на двора.Твърдят от своя страна,че по плана на къщата този прозорец в приземието е съществувал,но е бил зазидан
и с отварянето му отново
ответниците не са нарушили предвиденото
по плана.От изпратените писма от ДНСК и община Асеновград се установявало, че въпросният прозорец съществувал в плана.По отношение
вратата между Антре № 1 и Антре № 8 не оспорват,че са поставили на соченото място в приземието врата, през
която се влиза в Антре № 8,
водещо към Стая № 6 и Стая № 7, както и че ищецът им е изпратил нотариална
покана,която ответниците не са уважили.Не оспорват и твърденията относно начина
на разпределение на реалното
ползване на призема,но твърдят,че Анре № 8 води до
разпределените за ползване само от
ответниците стаи №№ 6 и 7 ,а за ищцовата стая № 5 има входна врата в Антре № 4,т.е.Антре № 8 обслужвало само стаите,разпределени за ползване на
ответниците. Освен това вратата,преграждаща антре № 8 била винаги отключена,като първият ответник предложил
на ищеца ключ за нея,но
той го отказал.Към датата на подаване на отговора по чл.131 от ГПК
ответниците твърдят,че са
свалили въпросната врата между Антре №
1 и Антре № 8 в призема на сградата.
По делото са
представени писмени доказателства,включително договора за доброволна
делба,обективиран в НА
№ 100,т.2 от 20.09.2018г. на СВ- Асеновград,техническата
експертиза на в.л.М.Р.,представляваща неразделна част от договора,с която е
разпределено реалното ползване на съсобствения имот,ведно със скиците към
нея,кореспонденция с Община Асеновград във вр.с постъпила от ищеца жалба за
извършвано строителство на приземния етаж,нотариална покана от ищеца,връчена на
ответниците на 16.10.18г.,копие от плана на процесния имот.Изготвена е СТЕ с
в.л. П.Л.,според която в приземието стая № 3А има предвиден по план прозорец и
действително е налице такъв.Събрани са и гласни доказателства,като са разпитани
по двама свидетели на всяка от страните,чиито показания почиват на техни преки
впечатления.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка АРС е
изследвал наличието на кумулативно дадените предпоставки за уважаване на негаторния
иск-ищецът да
е собственик и ответниците с неоснователни действия да му създават пречки при реализацията на
собственическите му права.
По делото е безспорно,а и се установява от писмените
доказателства,че ищецът и ответницата С.К. са съсобственици при равни квоти на
дворното място и на призема на жилищната сграда,като по силата на
договора за доброволна делба от 20.09.18г.са разпределили ползването на
призема и ищецът ползва помещения № 2,3 и 5,а ответниците-помещения № 3А,6 и 7.За
общо ползване са разпределени антре № 1 и 8 и коридор № 4.Безспорно е също,че
между антре №1 и антре № 8 е имало
изградена преградна дървена стена с врата,като впоследствие вратата била
свалена,както не се оспорва и избиването на прозорец в помещение № 3 А,ползвано
от ответниците.От разпита на свидетелите
М.А.,дъщеря на ищеца и Г. К. се установява,че действително е имало преградна
врата в призема между коридор № 1 и и № 8,която била отключена (св.К.),а в
момента била свалена,като останалата част от преградата е останала-над вратата
до тавана и отстрани до стените.
По отношение на прозореца-според свидетеля на ищеца А.К.,същият
се отварял всеки път,когато започвал разговор на ищеца със свидетеля,а под
прозореца имало пейка.Св.М.А. заявява,че преди разделянето на помещение 3 на
две-№ 3 и 3А,в него нямало прозорец,а мивка,но след като страните решили да
разделят помещението и била изградена преградна стена,ответниците без
съгласието на ищеца отворили прозорец към двора в частта,която се ползвала от
семейството на ищеца.Според тази свидетелка там имало плащадка с плочки и била
единственото място,на което можело да се сложи маса и пейка.Но когато ищецът и семейството му се събирало
отвън или с приятели,прозорецът се отварял и започвало да се тропа.Свидетелят Б.Д.,първи
братовчед на отв.К. пък заявява,че той е
изградил преградната стена между помещения № 3 и 3А,като стената откъм двора
била предвидена за прозорец,обаче била
затворена-зазидано с 12 см.тухла и на същото място имало мивка.Този
свидетел не бил видял да има отвън на
двора нито пейка,нито маса,а само тикли и
врата.Че в мястото на двора,ползвано от ищеца,нямало нищо,заявява и
другият свидетел на ответниците К..Потвърждава
думите на Д.,че имало само „някакви плочки и камъни“,а при последното му
посещение в имота няколко дни преди разпита му,видял сложена една пейка,която
преди я нямало.
Районният съд е намерил показанията на свидетелите за
противоречиви и без да посочва кои показания кредитира и защо,приел за
недоказано твърдението на ищцовата страна,че прозорецът на помещение № 3А му
пречи да упражнява спокойно правото си на собственост,тъй като нямат възможност да се събират с
приятели,още повече,че според СТЕ по плана на къщата от 1965г.имало предвиден
прозорец на външната стена на помещение № 3А.Изложил е мотиви,че архитектурният
проект на сградата не важи само до нейното изграждане,а е в сила до изготвянето
на нов,одобрен по надлежния ред.Според съда не се установявало преградата между
коридори № 1 и 8 след премахването на вратата да пречат на достъпа на ищеца до
помещение № 8,нито да пречи на ползването на помещението.
Негаторният иск е средство за правна защита на
собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което
му пречи да упражнява своето право на собственост според предназначението на
имота или в съответствие обема на правото на собственост.Задължителните условия за уважаването на
иска по чл.109 от ЗС са:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.Ако действията на ответника
са основателни,няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС,като преценката за това
кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело.Ако не е смутено правото на собственост или ограничено
вещно право на ищеца,отново няма да е налице хипотезата на чл.109 от
ЗС.Съгл.т.3 от ТР № 4/2015г.на ОСГК на ВКС за уважаването на негаторния иск във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само,че е собственик на имота и
че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие),но и че
това действие или бездействие на ответника създава на ищеца пречки за ползването
на собствения имот, по-големи от обикновените (чл.50 от ЗС).
В конкретния случай по отношение на избития във външната стена на помещението на
ответниците № 3А прозорец,с който се твърди,че се нарушава упражняването на
правото на собственост на ищеца,съдът намира,че е без значение дали този
прозорец е отворен през 2018г.в съответствие с
архитектурния проект на сградата от 1965г.и дали този арх.проект е в
сила и след построяването на сградата,тъй като след като негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко
неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява
своето право на собственост според предназначението на имота или в съответствие
с обема на правото на собственост,то той може да бъде
успешно проведен дори и когато се касае за
преустройства,осъществени въз основа на архитектурен проект или въобще издадено
техническо разрешение.Това е така,защото с това разрешение,респ.проект или план
органът,който го е издал,се произнася само относно техническата допустимост и правилната техническа осъществимост на преустройството,но
не и
относно правната допустимост с това преустройство,(в
случая избиването на прозорец на външна фасадна стена) ответникът да засегне и накърни личните субективни права на другия съсобственик относно съсобствения имот.
Следователно от значение е да се установи дали действията
на ответниците по избиването на прозореца са неоснователни и дали с
отварянето на прозореца се създават на ищеца пречки за ползването на
разпределената му за ползване част от дворното място по предназначение,като
тези пречки са по-големи от обикновените.Прозорците с оглед на естеството си
служат за осветление и за проветрение,но не са задължителни за помещения като
килери,какъвто представлява помещение № 3 А.В този смисъл може да се приеме,че
действията на ответниците по избиването на прозореца са неоснователни,но само
доколкото пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост.В случая се
твърди в исковата молба,че с отварянето на прозореца се пречи на ищеца да се
събира със семейството си и приятели на пейката и масата,които се намирали
непосредствено пред прозореца,тъй като прозореца винаги се отварял и се пречело
на разговорите.Настоящата инстанция намира,че самият факт на избиването на
прозорец на фасадната стена на сградата откъм онази част от дворното
място,която се ползва от ищеца,не представлява пречка за ползването на дворното
място,по-голяма от обичайните.Този прозорец не препятства ползването на площта
на дворното място,не ограничава обема на упражняваното от ищеца право на
собственост,не пречи на преминаването през дворното място,нито на поставянето
на предмети,включително маси и пейки,на изграждането на външна мивка и
др.Единствената пречка се състои в това,че точно под прозореца е поставена
пейка от ищеца и при събиране на семейството му и приятели на тази пейка (никой
от свидетелите не посочва,че там е имало и маса),те се чувствали неудобно да
разговарят,понеже прозорецът бил
отворен.Този дискомфорт обаче не може да се приеме за пречка за
ползването на дворното място,излизаща извън рамките на обичайното,тъй като
самата пейка може лесно да бъде преместена на друго място на двора.Единствено
св.А. в показанията си посочва,че мястото под прозореца било единственото,на което имало плочки и
можело да се сложат маса и столове,но съдът не кредитира показанията ѝ в
тази им част като заинтересовани и неподкрепени от други доказателства по
делото.
Следователно не е налице едната от двете кумулативно
дадени предпоставки за уважаването на иска по чл.109 от ЗС,а именно- ответниците да пречат на ищеца да
упражнява своето право на собственост според предназначението на имота или в
съответствие обема на правото на собственост.Ето
защо искът е неоснователен и като е стигнал до същия извод,първостепенният съд
е постановил правилно решение,което следва да се потвърди в тази му част.
По отношение на
преградата,останала след свалянето на вратата между коридори № 1 и 8 следва да
се отбележи,че ищецът не уточнява с какво тази преграда му пречи да ползва
коридор № 8,който,макар и да е разпределен за общо ползване между страните,обслужва
единствено помещенията на ответниците в призема.Вратата е премахната и той има достъп
до целия коридор № 8,като единствените ограничения от останалата преграда са,че
не е свободно пространството от около
20-30см.до тавана и малките прегради от страни на двете стени.Не се установява
от свидетелските показания да има някакъв праг,който да пречи на
преминаването.Като обща част коридорът може да се ползва по предназначение и
без да се премахва преградата.Предвид на което правилно районният съд е приел,че
не се доказва преградата да пречи на достъпа до антре № 8,нито на ползването на
самото антре.Ето защо и в тази част
атакуваното решение следва да се потвърди като правилно.
Предвид изхода на
делото,жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите
направените от тях разноски пред въззивната инстанция,които са в размер на
600лв.съгласно представените ДПЗС и
списък на разноските.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 253/22.06.20г.,постановено по гр.д.№
1240/19г.по описа на РС-Асеновград,4-ти гр.с.
ОСЪЖДА А.С.А.,ЕГН-**********,*** да заплати на С.Д.К.,ЕГН-********** и
Г.Б.К.,ЕГН-**********,*** разноски за адв.възнаграждение пред въззивната
инстанция в размер на 600(шестотин)лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: