РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Велико Търново, 29.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.
ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора ………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №469 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по
жалба на *** Й. Ц., в качеството му на пълномощник на Г.С.Г. от гр. В. Търново
срещу ревизионен акт №Р-04000419006342-091-001/08.04.2020г. на ТД на НАП – В.
Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение №114/29.06.2020г. на директора на
Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново част. Жалбоподателят твърди, че при
извършвани на ревизията и издаването на обжалвания ревизионен акт са били
допуснати съществени процесуални нарушения, като неправилно ревизията е
извършена по особените правила на чл. 122 от ДОПК. Изтъква, че за част от
ревизираните периоди е изтекъл давностният срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
Счита, че неправилно органите по приходите са определили данъчната основа за
облагане по ЗДДФЛ. Моли ревизионния акт да бъде отменен, като претендира за
присъждане на разноски по производството.
Ответникът по
жалбата, директора на Дирекция „ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата, по съображения,
изложени в съдебно заседание. Претендира за разноски, представляващи ...ско
възнаграждение в размер на 3 695,28 лв.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на
административния контрол. Ревизионния акт в частта, в която се обжалва пред
административния съд, е потвърден с Решение №114/29.06.2020г. на директора на
Дирекция ”ОДОП” – В. Търново. При това положение жалбата е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Обжалваният Ревизионен
акт №Р-04000419006342-091-001/08.04.2020г. е издаден от орган по приходите при
ТД на НАП – В. Търново след извършена ревизия на Г.С.Г. от гр. В. Търново,
възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№Р-04000419006342-020-001/30.09.2019г., изменена посредством ЗИЗВР
№Р-04000419006342-020-002/08.01.2020г. Ревизията е във връзка с Решение №137/24.09.2019г.
на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново, с което е отменен РА
№Р-04-1101292-091-001/28.06.2019г., като на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК
преписката е върната на ТД на НАП – В. Търново за възлагане на нова ревизия за
определяне на данъчните задължения на жалбоподателя за данък чл. 48 от ЗДДФЛ за
2008г., 2009г. и 2010г.
С РА са били
определени данъчни задължения общо в размер на 152 406,24 лв., от които главници общо в
размер на 75 603,67 лв. и лихви от 76 802,57 лв., а именно – за 2008 г.
главница в размер на 16 601,68 лв. и лихви в размер на 18 714,18 лв.; за 2009г.
главница в размер на 42 047,49 лв. и лихви в размер на 42 643,55 лв., и за 2010г.
главница в размер на 16 954,50 лв. и лихви в размер на 15 444,84 лв. След
обжалването по административен ред с решението на ответника РА е отменен в
обжалваните му части, в които са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за
2008г. в размер на 12 000 лв. и лихви в размер 13 526,96 лв. и данъци за 2009
г. в размер на 5 138,97 лв. и лихви в размер на 5 211,82 лв., като в останала
си част РА е потвърден. Законосъобразността на РА в тази му част е предмет на
спора по делото.
Ревизионен акт №Р-04000419006342-091-001/08.04.2020г.
е издаден от компетентен орган, определен на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК,
съгласно Заповед за определяне на компетентен орган
№Р-04000419006342-019-001/27.02.2020г., отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК/ред.
ДВ бр. 105/2005г./, поради което е валиден акт.
При
извършването на ревизията, органите по приходите са приели, че имуществото и
направените разходи от Г.Г. за ревизираните периоди надвишават получените от
него доходи, както и че са налице доходи от други източници, които не са
декларирани и съответно обложени по предвидения от закона ред. За процесните
данъчни периоди 2008г., 2009г. и 2010г. от жалбоподателя е подавал годишна
данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като е декларирал доходи от участие в 9
бр. търговски дружества, както и от наеми, като за 2010г. има доходи и от
трудово правоотношение.
Същевременно
ревизиращите органи са анализирали получени от жалбоподателя парични преводи,
както и извършени от него разходи, които не се покриват по размер от
декларираните доходи. Поради това са приели, че по отношение на Г. Аврамов са
налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно – налице са данни за
укрити доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период. Ето защо са пристъпили към определяне на
данъчната основа на жалбоподателя за ревизираните периоди по реда на чл. 122,
ал. 2 от ДОПК.
Тези констатации на ревизиращите органи и ответната
страна се оспорват от жалбоподателя с възражения, че са нарушени основни
принципи на административния процес, регламентирани в ДОПК, при събиране на
доказателствата и установяване на относимите спрямо данъчното облагане на Г. Г.
обстоятелства; жалбоподателят е бил възпрепятстван да се запознае със събраните
доказателства и да организира защитата си в хода на ревизионното производство;
изводите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК не
са надлежно установени. Тези възражения съдът намира за неоснователни.
На първо място
като възражение се поддържа, че ревизията е извършена по правилата на чл. 122 и
сл. от ДОПК, като органите по приходите бланкетно са посочили, че обосновават
процесуалните си действия с посоченото правно основание, без да се излагат
мотиви за това. В разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е визирано, че органът по приходите може да приложи
установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда
на ал. 2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, изброени в т., т. 1 –
7 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. Тъй като при установяване на обстоятелства,
посочени в хипотезата на цитираната разпоредба на ал. 1, начинът на определяне
на данъчната основа за облагане е предоставен на преценката на органа по
приходите, той не е длъжен да мотивира изрично тази своя преценка и тази
обосновка не подлежи на изричен съдебен контрол. На съдебен контрол в
производство по обжалване на РА ще подлежи наличието на установени
обстоятелства по ал. 1 на чл. 122 от ДОПК, а не преценката на административния
орган за начина на определяне на данъчната основа.
Второто
оплакване, което се поддържа по тази част от жалбата, за необсъждане на
направените срещу ревизионния акт възражения, както и за невъзможност за
упражняване на процесуални права по чл. 17, ал. 1 от ДОПК, също е
неоснователно. При първоначалната и при повторната ревизия на жалбоподателя са
били връчвани уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и многократно му е давана
възможност за обяснения и представяне на доказателства. Тези възможност не е
била преклудирана и в хода на производството по обжалването на РА по
административен ред. Вярно е, че не са били обсъдени конкретно изложените от
жалбоподателя възражения, но това дори да се приеме за процесуално нарушение не
е самостоятелно основание да се приеме незаконосъобразност на крайния акт,
който се обжалва. По арг. от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е инстанция по
същество и следва да реши въпроса дължи ли се определеният с ревизионния акт
данък и ако да, дали в посочения размер, а не да отменя ревизионния акт само
въз основа на твърдяни процесуални нарушения.
От събраните в хода на ревизията и приети по делото
писмени доказателства се установява, че за процесните данъчни периоди 2008г.,
2009г. и 2010г. жалбоподателят е разполагал с парични средства и разходвал
такива в размери, превишаващи декларираните доходи в подаваните от него годишни
данъчни декларации.
Било е установено, че по банковите сметки на
жалбоподателя са преведени суми от трети лица, като през 2008г. суми в общ размер
на 166 016,81 лв., през 2009г. в общ размер на 9 123,00 лв. и през 2010 г. в
размер на 27 314,36 лв., за които жалбоподателят не е дал изрично обяснение.
При съпоставка на декларираните доходи с извършени разходи са взети предвид
като разходвани средства такива за издръжка и живот, в т.ч. направените плащания
с банкови карти чрез ПОС терминал за закупени стоки и услуги; комунални разходи
по фактури от доставчици за консумирана ел. енергия и вода; разходи за
придобиване на МПС; разходи за погасяване по кредити – вноски към банки и
физически лица; както и предоставени от самия жалбоподател заеми на физически и
юридически лица/напр. предоставен заем на „Мите" ЕООД в размер на 120 000 лв. и предоставен заем на
„KMC АГРОМЕКС" ЕООД в размер на 400 000 лв. през 2009г./. Така извършената
съпоставка, след извършените корекции при частичната отмяна на обжалвания РА с
решението на ответника, води до извод за наличие на парични средства, които
превишават в значителен размер декларираните като получени доходи от Г. Г.,
което подкрепя направените изводи за наличие на хипотезите на чл. 122, ал. 1,
т., т. 2 и 7 от ДОПК.
Така за процесната 2008г. не е установено
превишение на разходите над приходите, а е определена данъчна основа за
облагане на доходи, квалифицирани като такива по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, а
именно – получените суми от трети лица,
за които липсва обяснение и доказателства да попадат в изключенията по чл. 13
от ЗДДФЛ. Определена е допълнителна данъчна основа в размер на 46 016,81 лв.
След постановяване на решението на директора
на Дирекция “ОДОП“ установеното превишение на разходите над декларираните
приходи за 2009 г. е в размер на 311 727,04 лв. Определена е годишна данъчна
основа за облагане съгласно чл. 34 от ЗДДФЛ в размер на 50 358,18 лв. и
данъчна основа за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ общо в размер на
318 727,04 лв.
За процесния данъчен период 2010г. е
установена данъчна основа за облагане в общ размер на 230 265,05 лв., вкл.
годишна данъчна основа по чл. 34 от ЗДДФЛ/за получени доходи от продажба на
недвижими имоти и движими вещи/ в размер на 118 908,10 лв. и за доходи,
квалифицирани като такива по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в общ размер на
50 634,95 лв.
Основателни обаче са възраженията за изтичане на погасителната
давност по отношение на част от определените публични вземания. Давностния срок
по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е петгодшен и започва да тече от следващата година,
през която е следвало да се заплати данъчното задължение. Задължението за
плащане на данъка за 2008г. е до 30.04.2009г., съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Следователно срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК изтича на 31.12.2014г. за данък
по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г. Към момента на приключване на ревизионното производство с
издаването на обжалвания РА несъмнено е бил изтекъл и срокът по чл. 171, ал. 2
от ДОПК за задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г.
С второто
изречение на чл. 160, ал. 4 ДОПК, в сила от 04.08.2017г., е въведено
изменение в правомощията на съда, по отношение на погасените по давност
задължения. Нормата предвижда, че когато давностният срок е изтекъл в хода на
ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се
произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че
ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. Ето защо настоящият
състав разглежда по същество законосъобразността на РА в тази му част.
В хода на ревизионните производства са събрани
доказателства за получаването на парични средства от трети лица, извън
декларираните с подадена годишна данъчна декларация доходи от отдаване под наем
на недвижим имот. Размерът на получените приходи то трети лица/сума от
166 016,81 лв./ не се оспорва, нито е дадено друго достоверно обяснения за
нейния произход. Поради това настоящият състав намира за доказани
предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.
Съдът намира, че при безспорно установено от фактическа
страна получаване на парични средства, които съвкупно не се покриват с
декларираните доходи от търговска дейност, а за доходи от друга дейност няма
данни и дори твърдения, правилни са изводите на органите по приходите за
наличието на обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Основателни са и направените изводи от ревизиращите органи, че след като
има установени извършени разходи от едно лице, което като факт не се спори, а
няма посочени източници на доходи/средства за издръжка, то са налице посочените хипотези на чл. 122,
ал. 1 от ДОПК. След като не е доказано по отношение на тези
разходвани средства, че попадат в хипотезите на чл. 13 от ЗДДФЛ, то същите по
аргумент за противното представляват облагаеми доходи, които следва да участват
при формирането на данъчната основа на лицето през периода на придобиването им.
От своя страна това косвено може да потвърди направеният извод за наличие на
разполагаем доход за ревизираните периоди, който подлежи на облагане по реда на
ЗДДФЛ.
Частично основателни са обаче
възраженията на жалбоподателя за начина на определяне на данъчната основа за
облагане с преки данъци. По делото са налични доказателства по отношение на
наличието на парични средства към началото на ревизираните периоди, както и за
получаване на парични средства от трети лица, които не са взети предвид
коректно при определянето на разполагаемите средства на жалбоподателя.
От представените по делото доказателства –
писмени извлечения от банкови преводи и свидетелски показания, съдът намира за
основателни възраженията на жалбоподателя досежно размера на началното салдо на
разполагаемите парични средства към началото на ревизирания период 2008г. Във
формирането на същото следва да участват сумите в размер на 413 586,55
лв., която сума представлява рекапитулация/резултат от налични и разполагаеми
парични средства за жалбоподателя от предходни отчетни периоди съгласно
издаденият РА №800731/26.11.2008г. на ТД на НАП – В. Търново, влязъл в сила,
както и сумата в размер на 45 739,32 лв., представляваща парични средства,
трансферирани от банкова сметка ***траната. Представените в тази връзка и
приети по делото в с.з. от 18.01.2021г. банкови извлечения/стр. 114-216/ не са
оспорени от ответната страна и като относими доказателства са годни да послужат
при определяне на данъчната основа. В показанията на разпитаните по делото
свидетели се дава информация относно налични и разполагаеми парични средства у
жалбоподателя през периода преди и след неговото завръщане в страната, които
подкрепят твърденията му, изразени в хода на ревизията.
Следва да се посочи, че само поради обстоятелството на
родствени връзки и приятелски отношения между свидетелите и жалбоподателя не
може априори да се приеме, че те ще дават неверни показания в негова полза, още
повече, когато предоставянето на парични средства в близък роднински кръг не е
нещо необичайно. Следва да се отбележи, че твърденията за предоставени парични
средства от тези лица са направени още в хода на първата ревизия на жалбоподателя,
когато са представени и приетите по делото доказателства. Тези твърдения обаче
не са изследвани и проверени с процесуалните способи по ДОПК, като становището
на ответната страна по отношение на тях се изчерпва до просто отрицание на
изнесените факти.
По делото обаче не са представени никакви други
доказателства, които да обосноват други, различни критерии, при определяне на
данъчната основа за облагане. Размерът на доходите, респ. на получени парични
средства, които по арг. от чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ следва да се третират като
облагаеми такива, не се оспорва с конкретни възражения, нито фактическите
констатации в тази част от РА са опровергани чрез пълно насрещно доказване.
Следва да се допълни, че правилно са определени по размер разходите на жалбоподателя,
за които има събрани относими писмени доказателства, а не е процедирано
бланкетно съобразно разходите за живот и издръжка, определени от НСИ.
При определянето на данъчната основа
за облагане ревизиращите органи са използвали подхода на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а отделно е образувана данъчна основа по реда на чл. 36 от ЗДДФЛ, като е
прието, че сумите, представляващи превишение на извършените разходи от
жалбоподателя над размера на установените и декларирани от него приходи,
представлява облагаем доход от други източници, съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Този подход не е в противоречие с материалноправни или процесуални разпореди,
доколкото ал. 1 на чл. 122 от ДОПК предвижда определянето на данъчната основа
по този ред да става при условията на оперативна самостоятелност, а от своя
страна разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ визира като облагаеми доходи всички други източници, които не са изрично посочени в този
закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на Закона за
корпоративното подоходно облагане.
По делото е допуснато заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, чиито основно и допълнителни заключения са
приети по делото. Независимо от оспорването от страните на част от изводите на
експертизата, приетите заключения се кредитират от съда. Оспорването не е такова по реда на чл. 200,
ал. 3 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, а представлява просто несъгласие с
изводите на експертизата, като следва да се посочи, че вещото лице е давало
отговори на задачи в различни варианти съгласно допуснатите от съда
задачи.
Експертизата е имала за задача да
изчисли размера на задълженията на жалбоподателя за преки данъци за
ревизираните периоди при условие, че бъдат уважени направените от него
възражения, вкл. и по отношение на наличието на разполагаеми парични средства
при жалбоподателя към началото на ревизираните периоди. Експертизата е дала
своите изчисления, като е обосновала подборно своите изводи относно размера на приходите
и формирането на паричния поток при съобразяване с дадените от жалбоподателя
възражения посочени по-горе.
Съобразно приетото за установено по
отношение на наличните и разполагаеми парични средства, съдът приема, че
достоверен подход за определяне на данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ на
жалбоподателя за процесния период 2008г. е този, посочен в първи вариант по
задача №1 във второто допълнително заключение на СИЕ, стр. 301-306 от делото.
Съгласно дадената рекапитулация на задълженията по този вариант от
експертизата/стр. 321 от делото/ за процесния период 2008г. са дължими данък по
чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 4 601,68 лв. и лихви върху него в размер на
5 187,22 лв., колкото са определени с РА.
По изложените по-горе съображения досежно
действието на разпоредбата на чл. 160, ал. 4, изр. посл. от ДОПК, съдът следва
да посочи изрично, че определените публични задължения за 2008г. са погасени по
давност и РА в тази му част не подлежи на принудително изпълнение.
Срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК за ревизираните
периоди 2009г. и 2010г. изтича съответно на 31.12.2020г. и на 31.12.2021г.
За данъчните задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ и
лихвите върху тях за 2009г. давностният срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК е
изтекъл в рамките на продължилото съдебно производство и към момента на
приключване на съденото дирене данъчните задължения и определените лихви са
погасени. Действително, разпоредбата на чл.
160, ал. 4, изр. второ от ДОПК сочи, че когато давностният срок е изтекъл в
хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност,
съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично
посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. В
конкретния случай обаче, 10-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК е изтекъл не в
хода на ревизионното, а на съдебното производство, поради което
първоинстанционният съд не дължи предвиденото в нормата на чл.
160, ал. 4, изр. второ от ДОПК произнасяне. Задължението на съда да се
произнесе по основанието и размера на задължението е ограничено с чл.
160, ал. 4, изр. второ от ДОПК само до хипотезите на изтекъл в хода на
ревизията давностен срок и уважено възражение за давност. При основателно
възражение за изтекла абсолютна погасителна давност в хода на съдебното
производство не е допустимо да се потвърди като законосъобразен РА, установяващ
погасени по давност задължения. Правилото на чл.
160, ал. 4, изр. второ ДОПК не може да се тълкува и прилага разширително,
поради което при изтекла погасителна давност в този случай съдът следва да
отмени РА като незаконосъобразен без да се произнася по основанието и размера
на задълженията в тази част.
За данъчния период по ЗДДФЛ 2010г.
давностният срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не е изтекъл.
Съобразно приетият от настоящия състав подход
за определяне на данъчната основа на базата на началното салдо към 01.01.2008г.
и извършените от жалбоподателя разходи през процесния период, които са
подкрепени от събрани в хода на ревизията доказателства, в допълнителното
заключението на СИЕ е определена данъчна основа за облагане в размер на
206 944,46 лв., на която съответства данък в размер на 20 694,45лв.,
от които след приспадане на внесеният от жалбоподателя данък в размер на
4 374,47 лв., остава данък за довнасяне/допълнително начислен данък в
размер на 16 319,98 лв. Върху това задължение се дължи лихва в размер на
14 866,82 лв./стр. 305-306 от делото/. Определените в повече данъчни
задължения и задължения за лихви в обжалвания РА следва да се отменят.
По изложените съображения обжалваният РА
следва да се отмени в частта за определените данъчни задължения по ЗДДФЛ и
лихви за 2009г. и в частта, за определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и лихви за
2010г. в размерите над посочените от предпочетения вариант на експертизата, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна в останалата й част.
При този изход
на делото и с оглед направените искания от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът следва да присъди такива по компенсация съобразно размера на
уважената, респ. отхвърлена част от жалбата, като като разлика между
направените такива от страните. За жалбоподателя те са за държавна такса,
депозит на вещото лице по СИЕ, съдебно-деловодни разноски за превод на
документи, както и договорено и внесено адвокатско възнаграждение в
претендирания размер. За неоснователни съдът намира възраженията на ответната
страна за включване в размер на разноските на разходите за превод/сума от 300
лв./, тъй като това представляват разноски по събиране и представяне на
доказателства, направени в хода на процеса и за нуждите на производството. Разноските
на ответника се определят по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като възражението на пълномощника на жалбоподателя
за начина на определяне на тези разноски съдът намира за неоснователно, предвид
категоричната и ясна разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. По
компенсация съдът следва да осъди ответника да заплати на жалбоподателя
разноски в размер на 418,76 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ ревизионен
акт №Р-04000419006342-091-001/08.04.2020г. на ТД на НАП – В. Търново, в
обжалваната и потвърдена с Решение №114/29.06.2020г. на директора на Дирекция
“ОДОП” – гр. В. Търново част, в обжалваната му част, в която са определени
данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 36 908,52 лв.
и лихви върху него в размер на 37 431,73 лв., както и в частта в която са
определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер над 16 319,98 лв. и
лихва върху това задължение в размер над 14 866,82 лв., или общо отменен размер на задълженията от 75 552,79 лв.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.С.Г. от гр. В. Търново срещу ревизионен акт №Р-04000419006342-091-001/08.04.2020г.
на ТД на НАП – В. Търново, в обжалваната и потвърдена с Решение
№114/29.06.2020г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново част, като
неоснователна в останалата й част, в която са определени данъчни задължения по
ЗДДФЛ и лихви върху тях в общ размер на 40 975,70 лв.
Определените
данъчни задължения за
2008г. са погасени по давност и ревизионния акт в тази му част не подлежи на
принудително изпълнение.
ОСЪЖДА ЦУ на
НАП да заплати на Г.С.Г. от гр. В. Търново разноски по делото по компенсация в
размер на 418,76лв./четиристотин и осемнадесет лева и седемдесет и шест
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: