Присъда по дело №35/2017 на Софийски окръжен съд

П Р И С Ъ Д А

№ 37

гр.София, 17 октомври 2018 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски окръжен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                            Председател: КРИСТИНА Т.

 

                                Съдебни заседатели: Р.Р.

                                                                    Е.Н.

 

при секретаря И. и с участието на прокурор от СОП Петрова, като разгледа докладваното от съдията Т. н.о.х.д. № 35/2017 г. по описа на съда и въз основа на събраните по делото доказателства и закона:

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Х.Ф., роден на *** ***, Софийска област, ул.“********“ № **, ет.*, ап.**, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, работи като лекар-ординатор в МБАЛ Б., с ЕГН **********,  ЗА ВИНОВЕН в това, че на 06.07.2014 г., от 14,30 ч. до 17,30 ч., в Акушеро-гинекологичното отделение на лечебно заведение – „Многопрофилна болница за активно лечение – Б.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, в качеството си на правоспособен лекар с придобита специалност по акушерство и гинекология, назначен по трудов договор № 5 от 08.05.2014 г. на длъжност лекар-ординатор с месторабота в същото отделение, както и в качеството си на дежурен лекар по график от 08,00 ч. до 20,00 ч. на 06.07.2014 г., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана медицинска дейност, представляваща източник на повишена опасност, като не водил раждането на постъпилата в Акушеро-гинекологичното отделение със започнала родова дейност пациентка Р. П. Б. /в това число не отчел регистрираното с кардиотокографски запис вътреутробно страдание на плода на родилката, не извършил аускултация на детски сърдечни тонове и акушерска ехография, не изготвил прогноза на раждането, в частност прогноза на раждането в условията на разпозната акушерска спешност и не изготвил какъвто и да е план за акушерско поведение, в частност за овладяване на спешното състояние посредством родоразрешение чрез спешно цезарово сечение и не извършил последното/ е нарушил:

                 1. Наредба № 32 от 30.12.2008 г. (издадена от министъра на здравеопазването, отм. ДВ бр.66 от 8.08.2014 г.), §1 от Допълнителните разпоредби, а именно:

                  -         т. 6 „Водене на раждането" е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством: а) непрекъснато и комплексно диагностично обхващане; б) динамично прогнозиране; в) своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика и

                 - т. 28 „Спешно цезарово сечение (ЦС)" е цезарово сечение, индикациите за което: а) са поставени не повече от 2 часа преди извършване на кожния разрез; б) представляват заболяване (състояние), което в конкретния случай застрашава живота или здравето на майката и/или плода в по-голяма степен, отколкото самото цезарово сечение.

                2.         Медицинския стандарт „Акушерство и гинекология", утвърден с Наредба № 32 от 30.12.2008 г. (издадена от министъра на здравеопазването, отм. ДВ бр. 66 от 8.08.2014 г.), а именно:

               -   Изискванията на Глава XI за извършване на интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис;

               -   Произтичащите от т. 2.4., т. 2.5., т. 2.6. и т. 2.7. от Глава XXVII изисквания за извършване на: т. 2.4. Аускултация на детски сърдечни тонове, т. 2.5. Акушерска ехография, т. 2.6. Прогноза на раждането и т. 2.7. План за акушерско поведение;

              -    Произтичащите от Глава XII задължения за разпознаване на спешните случаи в АГ (включително раждане) и слагане началото на медицински мерки при тях - т. 2.2.1. и цялостно поемане на АГ частта в овладяването на спешни състояния в АГ - т.3.1.1. във връзка с Глава XIX, т. 1 „Акушерска спешност" означава синдром или нозологична единица, които представляват непосредствена заплаха за живота на майката и/или плода. ... Следните синдроми и нозологични единици също се приемат за акушерска спешност независимо дали в момента се установяват признаци на шок: 1.7. анте- и интрапартална асфиксия на плода и изискванията за поведение при раждане, усложнено с животозастрашаващо състояние по т.7 на Глава XIX, а именно т.7.1. ако пациентката е в напреднала бременност или раждаща: 7.1.2. родоразрешение чрез: 7.1.2.1. спешно цезарово сечение;

               във връзка с чл. 80, пр. 1 от Закона за здравето – „Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения"

във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения „Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването "

               3. Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в Република България (утвърдени със Заповед № РД-28-256 от 25.11.2013 г. на министъра на здравеопазването), както следва:

               -   т.9 „Добрата медицинска практика трябва да включва: 9.1. адекватна преценка на състоянието на пациента въз основа на историята на заболяването, симптомите и при необходимост, съответстващ медицински преглед; 9.2. навременни, достъпни и безопасни грижи за пациента; 9.3. провеждане, планиране на изследване или лечение, и/или клинична преценка, когато е необходимо, съобразно утвърдените медицински стандарти и протоколи за поведение в лечебно-диагностичната практика",

               -   т. 10 „В практиката си лекарят трябва да: 10.2. компетентно да диагностицира, провежда или насочва за лечение ",

във връзка с чл. 34, пр. 1, т. 2 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи - „Работещите в лечебните заведения за болнична помощ ... се задължават: 2. да спазват правилата на медицинската деонтология и добрата медицинска практика ",

във връзка с чл. 80, пр. 2 от Закона за здравето – „Качеството на медицинската помощ се основава на ... правилата за добрата медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина ",

                4. Разпоредбите на Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред (ПУДВР) на „МБАЛ – Б." ЕООД, утвърден от управителя на същото, в сила от 01.01.2014 г., а именно:

                 - да извършва налагащите се специализирани диагностични и лечебни дейности (Раздел II, т. 2, стр. 6, ред 13-14 от ПУДВР),

               -   при непредвидено отсъствие от работа, по каквито и да е причини, да уведомява при първа възможност лично или чрез оторизирано от него лице прекия си началник за причините (Раздел V, чл. 10, стр. 8, ред 46-48 от ПУДВР),

                -  да изпълнява професионално, качествено, адекватно, ефективно и срочно договорената работа и законните разпореждания на управителя и на прекия ръководител, произтичащи от трудов договор и допълнителни споразумения към него (Раздел V, чл. 12 от ПУДВР), в това число установените с индивидуалната му длъжностна характеристика задължения за: своевременно назначаване и извършване на диагностични изследвания и лечебни дейности и процедури, отговарящи на съвременното равнище на медицинските знания и на изискванията за лечение по клинични пътеки; участие в диагностичния и лечебния процес при постъпване на пациент в отделението,

 във връзка с чл.46, ал.3 от Закона за лечебните заведения - „Основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, както и условията и реда за откриване на структури и предоставяне на дейности по чл.20, ал. 2, се определят с Наредба на министъра на здравеопазването ",

във връзка с чл.31, пр. 1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. – „Вътрешният ред в лечебните заведения за болнична помощ ... се урежда с Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на заведението, който се утвърждава от неговия ръководител " и с чл.34, пр.1, т.1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. „Работещите в лечебните заведения за болнична помощ ... се задължават: 1.да спазват правилата за вътрешния ред на заведението и на съответната структура",

с което е причинил смъртта на потенциално жизнеспособен плод от женски пол по време на раждането му от Р. П. Б. с ЕГН **********, поради което и на основание чл.123 ал.1 пр.2 от НК и във вр. с чл.54 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия Д.Х.Ф., с установена по делото самоличност, наказание една година лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.160 ал.1, във вр. с чл.37 ал.1, т.7 от НК ЛИШАВА подсъдимия Д.Х.Ф. от право да упражнява лекарска професия ЗА СРОК ОТ 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата

ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Д.Х.Ф., с установена по делото самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР С., направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 1477,52 лева, както и тези, направени във фазата на съдебното производство - в размер на 1 619,20 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Д.Х.Ф., с установена по делото самоличност,  да заплати на повереника на частния обвинител С.П.Х. – адвокат Р.М. сумата от 800 лева /осемстотин лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38 ал.2,вр. чл.36 ал.2 от Закон за адвокатурата, вр. чл.чл.13 ал.1, т.3 от наредба № 1-09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. 

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд – гр.С. в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

                                                          Председател:......................

                                                                              /Кристина Т./

 

                                             Съдебни заседатели: 1.................

                                                                              /Р.Р./

                                                                             

                                                                                  2...................

                                                                              /Е.Н./

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

          МОТИВИ на присъда от 17.10.2018 г. по н.о.х.д. № 35/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр.С., ІV състав.

 

 

С.о.п. е внесла обвинителен акт за разглеждане в С. окръжен съд, с който срещу подсъдимия Д.Х.Ф. е повдигнато обвинение за това, че на датата 06.07.2014 г., от 14,30 ч. до 17,30 ч., в Акушеро-гинекологичното отделение на лечебно заведение – „Многопрофилна болница за активно лечение – Б.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, в качеството си на правоспособен лекар с придобита специалност по акушерство и гинекология, назначен по трудов договор № 5 от 08.05.2014 г. на длъжност лекар-ординатор с месторабота в същото отделение, както и в качеството си на дежурен лекар по график от 08,00 ч. до 20,00 ч. на 06.07.2014 г., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана медицинска дейност, представляваща източник на повишена опасност, като не водил раждането на постъпилата в Акушеро-гинекологичното отделение със започнала родова дейност пациентка Р. П. Б. /в това число не отчел регистрираното с кардиотокографски запис вътреутробно страдание на плода на родилката, не извършил аускултация на детски сърдечни тонове и акушерска ехография, не изготвил прогноза на раждането, в частност прогноза на раждането в условията на разпозната акушерска спешност и не изготвил какъвто и да е план за акушерско поведение, в частност за овладяване на спешното състояние посредством родоразрешение чрез спешно цезарово сечение и не извършил последното/ е нарушил:

                 1. Наредба № 32 от 30.12.2008 г. (издадена от министъра на здравеопазването, отм. ДВ бр.66 от 8.08.2014 г.), §1 от Допълнителните разпоредби, а именно:

                  -          т. 6 „Водене на раждането" е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством: а) непрекъснато и комплексно диагностично обхващане; б) динамично прогнозиране; в) своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика и

                 - т. 28 „Спешно цезарово сечение (ЦС)" е цезарово сечение, индикациите за което: а) са поставени не повече от 2 часа преди извършване на кожния разрез; б) представляват заболяване (състояние), което в конкретния случай застрашава живота или здравето на майката и/или плода в по-голяма степен, отколкото самото цезарово сечение.

                2.          Медицинския стандарт „Акушерство и гинекология", утвърден с Наредба № 32 от 30.12.2008 г. (издадена от министъра на здравеопазването, отм. ДВ бр. 66 от 8.08.2014 г.), а именно:

               -   Изискванията на Глава XI за извършване на интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис;

               -   Произтичащите от т. 2.4., т. 2.5., т. 2.6. и т. 2.7. от Глава XXVII изисквания за извършване на: т. 2.4. Аускултация на детски сърдечни тонове, т. 2.5. Акушерска ехография, т. 2.6. Прогноза на раждането и т. 2.7. План за акушерско поведение;

              -    Произтичащите от Глава XII задължения за разпознаване на спешните случаи в АГ (включително раждане) и слагане началото на медицински мерки при тях - т. 2.2.1. и цялостно поемане на АГ частта в овладяването на спешни състояния в АГ - т.3.1.1. във връзка с Глава XIX, т. 1 „Акушерска спешност" означава синдром или нозологична единица, които представляват непосредствена заплаха за живота на майката и/или плода. ... Следните синдроми и нозологични единици също се приемат за акушерска спешност независимо дали в момента се установяват признаци на шок: 1.7. анте- и интрапартална асфиксия на плода и изискванията за поведение при раждане, усложнено с животозастрашаващо състояние по т.7 на Глава XIX, а именно т.7.1. ако пациентката е в напреднала бременност или раждаща: 7.1.2. родоразрешение чрез: 7.1.2.1. спешно цезарово сечение;

               във връзка с чл. 80, пр. 1 от Закона за здравето – „Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения"

във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения „Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването "

               3. Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в Република България (утвърдени със Заповед № РД-28-256 от 25.11.2013 г. на министъра на здравеопазването), както следва:

               -   т.9 „Добрата медицинска практика трябва да включва: 9.1. адекватна преценка на състоянието на пациента въз основа на историята на заболяването, симптомите и при необходимост, съответстващ медицински преглед; 9.2. навременни, достъпни и безопасни грижи за пациента; 9.3. провеждане, планиране на изследване или лечение, и/или клинична преценка, когато е необходимо, съобразно утвърдените медицински стандарти и протоколи за поведение в лечебно-диагностичната практика",

               -   т. 10 „В практиката си лекарят трябва да: 10.2. компетентно да диагностицира, провежда или насочва за лечение ",

във връзка с чл. 34, пр. 1, т. 2 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи - „Работещите в лечебните заведения за болнична помощ ... се задължават: 2. да спазват правилата на медицинската деонтология и добрата медицинска практика ",

във връзка с чл. 80, пр. 2 от Закона за здравето – „Качеството на медицинската помощ се основава на ... правилата за добрата медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина ",

                4. Разпоредбите на Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред (ПУДВР) на „МБАЛ - Б." ЕООД, утвърден от управителя на същото, в сила от 01.01.2014 г., а именно:

                 - да извършва налагащите се специализирани диагностични и лечебни дейности (Раздел II, т. 2, стр. 6, ред 13-14 от ПУДВР),

               -   при непредвидено отсъствие от работа, по каквито и да е причини, да уведомява при първа възможност лично или чрез оторизирано от него лице прекия си началник за причините (Раздел V, чл. 10, стр. 8, ред 46-48 от ПУДВР),

                -  да изпълнява професионално, качествено, адекватно, ефективно и срочно договорената работа и законните разпореждания на управителя и на прекия ръководител, произтичащи от трудов договор и допълнителни споразумения към него (Раздел V, чл. 12 от ПУДВР), в това число установените с индивидуалната му длъжностна характеристика задължения за: своевременно назначаване и извършване на диагностични изследвания и лечебни дейности и процедури, отговарящи на съвременното равнище на медицинските знания и на изискванията за лечение по клинични пътеки; участие в диагностичния и лечебния процес при постъпване на пациент в отделението,

 във връзка с чл.46, ал.3 от Закона за лечебните заведения - „Основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, както и условията и реда за откриване на структури и предоставяне на дейности по чл.20, ал. 2, се определят с Наредба на министъра на здравеопазването ",

във връзка с чл.31, пр. 1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. – „Вътрешният ред в лечебните заведения за болнична помощ ... се урежда с Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на заведението, който се утвърждава от неговия ръководител " и с чл.34, пр.1, т.1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. „Работещите в лечебните заведения за болнична помощ ... се задължават: 1.да спазват правилата за вътрешния ред на заведението и на съответната структура", с което е причинил смъртта на потенциално жизнеспособен плод от женски пол по време на раждането му от Р. П. Б. с ЕГН ********** – престъпление по чл.123 ал.1от НК.

В съдебно заседание представителят на С.о.п. поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Д.Ф., като заявява, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Поддържа, че подсъдимия е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.123 ал.1 от НК и моли да бъде признат за виновен в извършването на това престъпление. В тази връзка се претендира да бъдат кредитирани, като напълно обективни, правдиви и безпротиворечиви, показанията на свидетелите Е.И., С.Х., Р.Т., Д.И., които наред с писмените доказателствени средства /приложени медицински документи/ и заключенията на съдебно-медицинските експертизи установяват раждането на мъртъв плод от Р. Б., както и причинната връзка на този престъпен резултат с поведението /бездействието/ на подсъдимия Ф.. Твърди се, че тези доказателствени материали са безспорен източник на данни за това, че на инкриминираната дата, подсъдимия в качеството си на правоспособен лекар с придобита специалност по акушерство и гинекология, не е предприел действия за водене на раждането на постъпилата в АГО на МБАЛ – Б., със започнала родова дейност пациентка Р. Б., с което е нарушил множеството, посочени в обвинителния акт нормативни разпоредби. Заявява се от прокурорът, че за установяването на това престъпно поведение на подсъдимия Ф., не следва да бъдат кредитирани в тяхната цялост показанията на свидетелите Ц. Н., С.Ф. и Г. Х., които са заинтересовани, противоречиви и не отразяват обективната истина. По мнение на прокурорът, посочените свидетелски показания обслужват единствено поддържаната от подсъдимия защитна стратегия, че влошеното му здравословно състояние на въпросната дата, не му е позволило да се яви на работното място и да изпълни служебните си задължения. В тази насока се излагат доводи, че посочената защитна версия на подсъдимия Ф. категорично се оборва от показанията на свидетелите Е.И., А.К., М.М., които не твърдят подсъдимия да ги е информирал по какъвто и да е начин, че здравословното му състояние въпросния ден, му е пречило да изпълнява трудовите си функции, като дежурен лекар в АГО на болницата в гр.Б.. Според прокурорът, също така се установявало от обективна страна, че подсъдимия е причинил настъпването на общественоопасните последици – смъртта на жизненоспособен плод по време на раждането му от Р. Б., поради немарливо изпълнение на възложената му по силата на трудов договор правно-регламентирана дейност /медицинска дейност/, чрез нарушаване на инкриминираните му норми за осъществяването й. Заявява се и, че това противоправно бездействие подсъдимия Ф. е извършил при форма на вината небрежност, доколкото не е искал или допускал смъртта на плода на Р. Б., но е могъл и е бил длъжен да я предвиди и съответно предотврати, като изпълни трудовите си задължения и предприеме необходимия, съгласно медицинския стандарт обем от диагностични и лечебни мерки спрямо родилката. По отношение на наказанието, представителят на държавното обвинение изразява становище, че същото следва да бъде определено при баланс на отегчаващите и  смекчаващите отговорността на подсъдимия Ф. обстоятелства, като от категорията на първите сочи големия брой на извършените от него нарушения на правилата за осъществяване на правно-регламентирана дейност, както и умишленото им неизпълнение, а обстоятелствата относно чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни за подсъдимия, като такива от естество да облекчат отговорността му. С оглед на това, прокурорът предлага на подсъдимия Ф. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да упражнява лекарска професия за срока на лишаването от свобода.

В съдебните прения в настоящото производство защитникът на подсъдимия Д.Х.Ф. – адвокат Д. пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй като повдигнатото срещу подзащитния му обвинение по законовия текст на чл.123 ал.1 от НК, не е доказано по категоричен начин от събраните по делото доказателства. По мнение на защитата, по делото не се установени претендирания от прокуратурата механизъм на извършване на деянието, причинната връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, проявена вина от страна на подсъдимия. Сочи се още от защитата, че безусловно следва да получат кредит на доверие от съда, показанията на свидетелите М.М., Е.И., Г. Н., С. Ф., от които се установяват правно значимите факти: - че въпросния ден подсъдимия не е бил дежурен лекар в МБАЛ Б. и съответно не е бил длъжен да се яви  в болницата за изпълнение на служебните си задължения; - че дежурната акушерка – свидетелката И. единствено е уведомила подсъдимия за постъпилата в АГО родилка, но не го е извикала да се яви в болницата, нито е извикала дежурния в болницата лекар – свидетеля М.Д.М.; - че самият подсъдим не бил в обективна възможност да се яви в болницата и да осъществи трудовите си функции, поради извършена му хирургическа операция и настъпила хипертонична криза след нея. Тези несъмнено установени по делото факти, според защитникът не обосновават от обективна страна осъществяването на претендираното изпълнително деяние на престъплението по чл.123 ал.1 от НК, а именно нарушаването на инкриминираните правни норми от страна на подсъдимия Ф., осъществено в рамките на упражняването на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. В тази връзка защитникът твърди, че случая подсъдимия не нарушил инкриминираната му разпоредба на чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения, тъй като същата създава задължения за спазване на медицинския стандарт единствено за лечебните заведения, а не и за физическите лица, осъществяващи със своя труд непосредствена медицинска дейност.

В подобен смисъл са и релевираните доводи в съдебно заседание от другият защитник на подсъдимия – адвокат Н.. Последният излага твърдения, че по делото не се доказа поддържаната обвинителна теза за настъпил престъпен резултат –  смърт на плода на Р. Б. по време на раждане, вследствие немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност от страна на подсъдимия, чрез нарушаване от последния на инкриминираните му нормативни и ненормативни изисквания за осъществяването на тази дейност. Според защитникът, подсъдимия Ф. не е проявил такава „немарливост” по смисъла на НК, тъй като той изобщо не се явил на работа и не е извършил никакви действия по водене на раждането на Р. Б.. Изтъква се още, че посочените обществено-опасни последици е щяло да настъпят и при положение, че подсъдимия Ф. се е явил в болницата за изпълнение на служебните си задължения, като дежурен акушер-гинеколог, доколкото от приетите по делото съдебно-медицински експертизи се установявало, че раждането на Р. Б. било „бурно, бързо раждане” и не били изяснени причините за настъпилата асфиксия на плода на родилката. Заявява се и становище, че по делото са събрани категорични гласни и писмени доказателства за това, че здравословното състояние на подсъдимия Ф. не му позволявало същия да изпълни трудовите си задължения въпросния ден. Предвид това и защитникът – адвокат Н. моли съда след като обсъди всички тези обстоятелства по делото, да постанови присъда, с която да оправдае подсъдимия по така повдигнатото му обвинение. Алтернативно се заявява искане от защитата в случай, че подсъдимия бъде признат за виновен по това обвинение, да му наложи наказание под минимума, предвиден за конкретното престъпление, предвид наличния превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства – чистото съдебно минало, положителните характеристични данни за личността му, както в личен, така и в професионален план. Счита и, че адекватно на тези смекчаващи отговорността на подсъдимия Ф. обстоятелства и напълно справедливо, би било решението на съда да не го лишава от правото да упражнява лекарска професия.

В последната си дума пред настоящата инстанция, подсъдимия Д.Х.Ф. заявява желанието си за оправдателна присъда, основавайки се на твърдението, че няма вина за деянието, за което е обвинен. Изразява съжаление за случилото се.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.Х.Ф. има завършено през 1970 г. висше образование по специалността „медицина” и съответно придобита правоспособност „лекар”, за което му е издадена диплома № 12323 от Висш медицински институт – С. /л.139, т.1 от ДП/. Съгласно диплома № 17993/23.104.1977 г., издадена от Медицинска академия С., на подсъдимия е призната специалност „акушерство и гинекология”. Същият е вписан и в Националният регистър на Български лекарски съюз, в регионалната структура – С. област. За длъжността „лекар-ординатор”, подсъдимия е назначен на трудов договор № 5/08.05.2014 г. в „Многопрофилна болница за активно лечение – Б.”ЕООД, с място на работа Акушеро-гинекологично отделение – Патологична бременност /л.204, т.1 от ДП/. С подписаната на същата дата от подсъдимия длъжностна характеристика за длъжността „Ординатор АГО” са му вменени следните основни трудови задължения: своевременно назначаване и извършване на диагностични изследвания, лечебни и рехабилитационни дейности и процедури, отговарящи на съвременното равнище на медицинските знания и на изискванията за лечение по клинични пътеки; участие в диагностичния, лечебния и рехабилитационен процес при постъпване на пациент в отделението; спазване на правилата за работа по клинични пътеки; своевременно и пълно отразяване на всички резултати в медицинската документация и навременно отчитане на клиничните пътеки /л.205-207, т.1 от ДП/.     

През 2014 г. свидетелката Р. П. Б. /починала в хода на досъдебното производство/ и частния обвинител /и свидетел/ С.П.Х. живеели на семейни начала в гр.Б.. От съвместното си съжителство имали родено едно дете и през същата година очаквали второ дете. Р. Б. следяла бременността си в извънболничната акушеро-гинекологична практика на подсъдимия –  „АИПСМПАГ доктор Д.Х.Ф.”. При прегледите на бременната Б., подсъдимия Ф. не констатирал усложнения или патология на бременността, и определил вероятен термин на раждането на *** г., което удостоверил в издадени медицински направления за извършените прегледи /л.24-26, т.2 от ДП/.

На 06.07.2014 г., неделя, свидетелите Р. Б. и С.Х. били в дома си в гр.Б.. Около обяд бременната Б. споделила на свидетеля Х., че не се чувства добре и има болки ниско в корема. Свидетелят Х. придружил Б. до Центъра за спешна помощ в гр.Б., където й бил издаден фиш за хоспитализация в родилно отделение /л.48, т.2 от ДП/.

Същият този ден в Акушеро-гинекологичното отделение на „МБАЛ – Б.”ЕООД, дежурни на работа дневна смяна за времето от 08,00 ч. до 20,00 ч. били подсъдимия Д.Ф. – акушер-гинеколог и свидетелката Е.Г.И. – акушерка. Посочените обстоятелства били вписани в график за работното време на лекарите от МБАЛ Б. за м.юли 2014 г. в АГ отделение, утвърден от зав.отделението и управителя на болницата /л.139,т.2 от ДП/ и график за работното време на акушерки и санитари в АГ отделение на МБАЛ Б. за м. юли 2014 г., утвърден от управителя на болницата. По същото време дежурен лекар по болница „МБАЛ Б.”ЕООД бил свидетеля – доктор М.Д.М. /л.260 от н.о.х.д. № 35/2017 г./. Началник АГО на болницата била свидетелката – доктор Д.Г.И., която на тази дата ползвала платен годишен отпуск и била замествана от свидетелката – доктор А.Г. В.-К..   

Около 08,30 ч. на същата дата, подсъдимият Ф. се явил в АГО на болницата цивилен и разпоредил на дежурната акушерка – свидетелката И. ако има нещо, да му се обади по мобилния телефон и да не му пише извънреден труд. Свидетелката И. знаела, че при дежурство по график на лекарите, не се отчита извънреден труд и присъствието на дежурния лекар в отделението е задължително по време на цялото дежурство. След това подсъдимия напуснал отделението и заминал за с.Т.. Около обяд подсъдимия Ф. се явил в кабинета на свидетеля – доктор Ц. Н. Н. /хирург на частна практика/, който се намирал също в сградата на „МБАЛ Б.”ЕООД, за да му бъде извършена превръзка на рана в областта на лява глезена става, която същия получил след ухапване от насекомо преди около пет дни. След извършената хирургическа обработка на раната от доктор Н., подсъдимия Ф. отново заминал за дома си в с.Т.. 

Около 14,30 ч. на вратата на АГО в „МБАЛ Б.”ЕООД позвънили свидетеля С.Х. и бременната Р. Б.. Дежурната акушерка – свидетелката И. приела Р. Б. непосредствено след въвеждането й в отделението. Настанила я в приемния кабинет, снела личните й данни и попълнила паспортната част на лист „История на заболяването” № 3198 /л.38, т.2 от ДП/, прегледала я, направила й клизма. При прегледа установила разкритие от 4 см., наличие на маточни контракции и запазен околоплоден мехур. Междувременно обяснила на свидетеля С.Х., че с родилката всичко е наред и не е необходимо да стои пред вратата на отделението, в резултат на което Х. си тръгнал. След това свидетелката И. поставила Р. Б. на монитор за отчитане на детските сърдечни тонове и установила децелерация - честота на сърдечния ритъм на плода  под установената долна граница около и под 100, които показания били под нормалните граници 120-160. Свидетелката И. знаела, че това било признак за възникнало животозастращаващо състояние на плода – вътреутробно страдание.

В 14:43:16 часа свидетелката Е.Г.И. се обадила от служебния телефон с № 0885 ****** на подсъдимия - д-р.Ф. /на номер № 0889******/ и го уведомила за приетата родилка, както и за притеснението си от констатираните ниски стойности на детските сърдечни тонове на родилката. Казала му и името на пациентката, и че е от неговата АГ практика. Подсъдимият казал на свидетелката И., че ще дойде в отделението.

Видно от изходяща от БТК ЕАД справка /л.132, т.2 от ДП/, телефонен номер 0885 ****** е регистриран на бизнес абонат – „Многопрофилна болница за активно лечение Б.”ЕООД, а от справка на „М.”ЕАД /л.134, т.2 от ДП/ се установява, че телефонен номер 0889******* е регистриран на ЕТ”АИПСМП по АГ – Др.Д.Ф.”.

След проведения разговор с подсъдимия, свидетелката И. настанила Р. Б. на легло в предродилна зала, взела й кръв за лабораторни изследвания и направила кардиотокографски запис на плода за времето от 14,46 ч. до 14,55 ч. Тъй като единствения дежурен акушер-гинеколог в отделението – подсъдимия Ф. не бил на работното си място, на Р. Б. не й бил извършен задължителния при приемането на родилки, ехографски преглед /изследване/, който можело да бъде извършен само от лекар. По същата причина и записите от детските сърдечни тонове на плода на Р. Б. не били разчетени от лекар.

В 14,58 часа, от село Т., в АГО на болницата позвънил по служебния телефон с №0885 ******* подсъдимия Ф., отново от неговия личен телефон с № 0889*******. В разговор със свидетелката И., попитал същата „Какво става с жената”, на което същата му обяснила, че тоновете й в момента са нормални, направила им е запис и я настанила на легло. Подсъдимия Ф. отново потвърдил, че ще дойде в отделението. 

След това свидетелката Е.И. проследила още няколко пъти на монитор детските сърдечни тонове на плода на Р. Б., но направила само още два кардиотокографски записа съответно в 15,12 ч. до 15,22 ч. и в 16,05 ч. /л.56,57, т.2 от ДП/. През останалото време свидетелката И. изпълнявала другите си задължения в родилното отделение, а Р. Б. се разхождала в коридора.

Около 17,00 часа Р. Б. се оплакала от много силни болки. Свидетелката И. я прегледала, установила разкритие от 6-7 см. и започнала да подготвя родилната зала. Б. съобщила, че са започнали много силни напъни и при прегледа свидетелката И. видяла, че главата на бебето започва да се показва в родовия канал. Помогнала на Р. Б. да се премести на родилното легло и отново позвънила по телефона на подсъдимия Ф.. Той не отговорил на обаждането. Тогава свидетелката И. оставила телефона и започнала да води раждането. С излизането на главата на бебето от родовия канал, околоплодния мехур се спукал и свидетелката И. видяла, че от него изтекли зеленикави, кални води. С два родилни напъна Р. Б. родила дете от женски пол, с тегло 2650 грама и дължина 50 сантиметра. Свидетелката И. го поела и започнала мероприятия по първична ресусцитация – аспирирала течността в носа и устата му, обдишала го с Амбу, но бебето не изплакало. Свидетелката И. повикала дошлата в отделението старша акушерка и я помолила да се обади по телефона на дежурния неонатолог. Продължила ренимационните мероприятия спрямо детето – обдишвала го, направила му сърдечен масаж, поставила му инжекция с адреналин, но и в резултат на това не се появила дихателна и сърдечна дейност при новороденото.

На същата дата – 06.07.2014 г. неонатолог на разположение в АГО на „МБАЛ Б.”ЕООД била свидетелката – доктор Р. Й.Т.-П.. Дежурството „на разположение” като специалист по детски болести, се изразявало в готовност за незабавно явяване в болницата при повикване и оказване на медицинска помощ. В 17,22 ч. свидетелката П. получила повикване по телефона за спешен случай в АГО на болницата, веднага слязла пред блока, в който живеела, качила се в пристигналата линейка и в 17,31 ч. била в родилната зала на отделението. Там била единствено акушерката – свидетелката Е.И. и нямало лекар. Свидетелката П. прегледала новороденото, констатирала, че няма сърдечна дейност, не диша и зениците му са разширени, направила му отново сърдечен масаж, но жизнени функции не се появили. Съобщила на Р. Б., че бебето не е живо. След това започнала да попълва на необходимата документация за смъртта на новороденото. Свидетелката Е.И. от своя страна пристъпила към израждане на плацентата на Р. Б.. В този момент на вратата на родилната зала се появил подсъдимия Ф., цивилен. Той погледнал в залата и след като свидетелката П. му съобщила, че плода на Б. е мъртъв, без да извърши преглед на родилката, без да каже каквото и да било, се обърнал и излязъл. В това време Р. Б. продължила да плаче и се обадила на свидетеля С.Х., съобщила му,че бебето им е починало и го помолила да дойде в болницата.

След като свидетелят С.Х. пристигнал в АГО на болницата, свидетелката И. извела Р. Б. при него. Обяснила му, че се е наложило да води раждането сама, че доктор Ф. не е бил в отделението и не се е отзовал на повикванията й, както и че е направила всичко по силите си, но не е успяла да спаси бебето. От своя страна Р. Б. също му разказала с подробности случилото се – че акушерката е звъняла на доктор Ф., но той не е вдигнал, че при второто позвъняване той й е казал да подготви всичко за раждането, но не е дошъл; че чула акушерката да обяснява на доктор Ф., че не може да се справи сама с раждането; че дори и след третото позвъняване по телефона на акушерката, доктор Ф. не дошъл в отделението, за да поеме раждането й. В това време пред отделението излязъл подсъдимия Ф.. Свидетелят Х. забелязал, че доктора е облечен с къси панталони, и че изглежда употребил алкохол. Свидетелят Х. го попитал кой е дежурния лекар, къде е бил при раждането на Р. и защо детето им е починало. Подсъдимият отговорил, че той е дежурен лекар и че бебето е било с оплетена пъпна връв и зелени води. Р. Б. била много разстроена и въпреки, че й била разяснена необходимостта да остане под лекарско наблюдение още един ден, тя подписала необходимите документи за изписването й по нейно желание, и напуснала болницата.

Свидетелят С.Х. подал сигнал за случилото се на спешния телефон 112. На място пристигнала ДОГ на ОД на МВР С.. Бил извършен и оглед на местопроизшествието /включително и на трупа на новороденото/ от разследващ полицай при ОД на МВР С., резултатите от който били удостоверени в съставен протокол от 06.07.2014 г. /л.16-18, т.1 от ДП/.

В хода на образуваното досъдебно производство е назначена и извършена съдебно-медицинска експертиза № 503/07.07.2014 г. /л.59,60, т.1 от ДП/. Видно от извършените от експерта по същата,  оглед и аутопсия на трупа на новороденото от Р. Б. дете от женски пол /с тегло 2650 гр. и ръст 50 см./ се установява следното: тежък оток на мозъка и на белия дроб; макроскопски и микроскопски данни за тежък остър кръвен застой на вътрешните органи, раздути с накъсани алвеоларни прегради бели дробове, тъмна течна кръв на трупа; точковидни кръвоизливи по серозите; изразена цианоза на лицето, шията и гръдния кош в горната му трета; липса на етилов алкохол в кръвта; липса на вродени аномалии в развитието на органите и системите, както и уродства. Така извършеното аутопсионно изследване на трупа на новороденото е дало основание на вещото лице да приеме, че то е било доносено и жизнеспособно. Констатираната трупна картина на новороденото и наличието на аспириран от него мекониум са обосновали експертния извод, че причината за смъртта му се дължи на вътреутробна асфиксия.

На другият ден – 07.07.2014 г.  подсъдимият Д.Ф. се явил на преглед при свидетеля – доктор Ц. Н., по повод на раната му в областта на глезена, за което бил издаден амбулаторен лист № 917/07.07.2014 г. /л.174 от НОХД № 35/2017 г. на СОС/. В същият било отбелязано, че лекарят е констатирал добро общо състояние на Ф.; инфектирана рана в областта на лява глезена става, със секреция, оток и зачервяване по вътрешната повърхност на лява подбедрица и бедро, която била промита и сменен раневия дренаж. Видно от издаден амбулаторен лист № 917 с дата 09.07.2014 г., подсъдимия Ф. се явил за преглед при доктор Н. и на тази дата, като последния констатирал намаляли оток, зачервяване и секреция на раната на глезена на Ф..

За установяване здравословното състояние на подсъдимия Д.Ф. към процесната дата 06.07.2014 г., настоящата инстанция е назначила, изслушала и приела съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. Вещите лица по същата са изследвали наличната по делото медицинска документация, касаеща този въпрос и са дали заключение, че към посочената дата, подсъдимия Ф. е страдал от следните заболявания: исхемична болест на сърцето; състояние след преживян долен миокарден инфаркт – 1994 г.; триклонова коронарна болест; дислипидемия, захараен диабет втори тип; язва на дуоденума в клинична ремисия; алергия към полен и алергичен ринит причинен от полени; наличие на рана в областта на ляв глезен с оток на подбедрицата и зачервяване по хода на лимфните възли. Така констатираните заболявания, според експертите са с хроничен характер и не са затруднявали извършването на служебните задължения на подсъдимия през годините. Конкретно за раната на лявата подбедрица на подсъдимия, за която е посещавал личен лекар за лечение и превръзка на датите 03.07.2014 г. и 07.07.2014 г., както и регистрирания алергичен ринит на датата 06.07.2014 г., вещите лица са посочили, че тези заболявания не са затруднявали извършването на ежедневните дейности на подсъдимия и изпълнението на служебните му задължения.   

Със заповед на директора на МБАЛ Б. от 15.07.2014 г. е определена комисия за извършване на вътрешна проверка, която в съставен протокол /л.208, т.1 от ДП/ е констатирала нарушения от страна на дежурния акушер-гинеколог, който не е бил на работното си място, като и че неговото присъствие е било задължително с оглед разчитането на записа на сърдечните тонове и „факта, че те са говорили за страдащ плод”.

Извършена е и проверка от Изпълнителна агенция „Медицински одит” към Министерство на здравеопазването, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № КП-27-160/29.07.2014 Г. /л.212, т.1 от ДП/. Съдържащите се в него изводи са за извършени от подсъдимия Ф. нарушения по гл.27 на Медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, при хоспитилизацията, наблюдението и родоразрешението на родилката Р. Б.; непълна медицинска документация по случая, поради липса на дежурния специалист – акушер-гинеколог; липсата на осъществяван контрол върху дежурствата на лекарите; липса в АГО на лекари със специализация по оперативна гинекология  и тазова хирургия.  

На 23.09.2014 г., при настъпило пътно-транспортно произшествие Р. П. Б. починала.     

По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от вещите лица проф.д-р.Е.Х. – неонатолог, д-р.Л.Д. – акушер-гинеколог и д-р.З.Т. – съдебен лекар /л.69-72, т.1 от ДП/. От заключението по същата се установява, че смъртта на новороденото от женски пол дете от майка Р. П. Б. се дължи на вътреутробна асфиксия, придружена от аспирация на околоплодни води. Асфиксията при новороденото е дефинирана от вещите лица, като нарушение на обмяната на газове /кислород и въглероден диоксид/ по време на родовия процес, водещо до невъзможност за поява и установяване на собствено дишане и циркулация след раждане на новороденото. Съществуването на други причини за раждането на мъртъв плод от Р. Б., като установени аномалии в развитието му или заболявания при самата родилка, експертите са посочили, че не откриват. Вещите лица са отбелязали още, че доколкото в случая липсват кардиотокографски записи, проследяващи детските сърдечни тонове /ДСТ/, за да може да се проследи обективното развитие на състоянието на новороденото от постъпването на родилката в родилното отделение до раждането на мъртъв плод, депресивното състояние на плода се установява единствено по свидетелски показания на акушерката. Обсъжданата експертиза е дала заключение и за допуснатите пропуски при водене на раждането на Р. Б., станали пряка причина за смъртта на роденото от нея дете. В тази насока е посочено от вещите лица, че при приемането на родилката и по време на целия родов процес от 14,30 ч. до 17,30 ч. не е присъствал лекар – акушер-гинеколог, който да прецени състоянието на родилката и да направи план за акушерско поведение, както и да назначи необходимите изследвания на родилката и плода; при данните за ДСТ на плода при приемането 100 и под 100 удара /мин. е следвало да се вземат мерки за преодоляване децелерацията на ДСТ, вкл. решение за родоразрешение зрез Цезарово сечение, което в случая не е било възможно поради липсата на дежурен лекар в отделението. Ако тези условия са били спазени в конкретния случай, според вещите лица шансовете за избягване на мъртво раждане биха били значително по-големи. При разпита им в съдебно заседание вещите лица, изготвили експертизата са допълнили, че в случая категорично са касае за остро фетално страдание на плода на Р. Б. /наличието на мекониални води е показател за настъпване на най-дългия период на фетално страдание/, което е могло да бъде установено навреме, в случай че са били проследявани на монитор детските сърдечни тонове и съответно да се предприеме родоразрешение по оперативен път. Тази преценка за начина на родоразрешение, вещите лица изрично са посочили, че може да бъде направена единствено от лекар, който е следвало след приемане на родилката да я прегледа и да направи план за акушерско поведение. Освен това вещите лица изрично са заявили в съдебно заседание, че според установените медицински стандарти раждането винаги се води, извършва и контролира от лекар, а акушерката само го подпомага.

В заключението на изготвената от същите вещи лица допълнителна съдебно-медицинска експертиза /л.86-90, т.1 от ДП/, конкретно са допълнили, че именно отсъствието на лекар-специалист по акушерство и гинекология по време на раждането на родилката Р. Б. е било причината да не бъде отчетено забавянето на ДСТ, като израз на вътреутробно страдание на плода и вземането на адекватно акушерско решение за извършване на Цезарово сечение по спешност. По-конкретно, експертите са посочили, че поради липса на акушер-гинеколог при започналото раждане при Р. Б., не са извършени следните задължителни процедури при родилката: в ИЗ няма попълнени данни за „вход” от приемащ лекар; липсват реквизити на болничната документация за постъпване на раждаща жена; липсват реквизити от общия и акушерски статус на родилката; не е извършена задължителна акушерска ехография; няма разчитане на токографски запис от специалист акушер-гинеколог, от който е видно, че е налично страдание на плода; не е определен числения израз на pelvic siore; не е направена прогноза на раждането; не е направен план за акушерско поведение. Така допуснатите пропуски вещите лица са посочили за нарушения на медицинския стандарт по акушерство и гинекология, визиран в гл.27 от МС по АГ. В заключението е отбелязано също, че в АГО на МБАЛ Б. са били налице всички организационни и материално-технически условия за нормалното извършване на акушеро-гинекологична дейност, вкл. и родилна, съгласно нивото на компетентност на отделението. Както в тази експертиза, така и при разпита им в съдебно заседание, вещите лица категорично са заявили, че към момента на постъпването на Р. Б. в АГО на МБАЛ Б. – на 06.07.2014 г., около 14,30 ч., същата е била с клинична картина на започнало раждане /родовия процес е бил в ход/ - с разкритие от 4 см., запазен околоплоден мехур и болки ниско в корема.

Горепосочените експертни констатации са потвърдени изцяло и в заключението на назначената и изготвена по делото втора допълнителна съдебно-медицинска експертиза /л.105-107, т.1 от ДП/. От същата се установява, че поради установена в конкретния случай при раждането от Р. Б. вътреутробна асфиксия на плода, раждането е следвало да се води от лекар, а акушерката съгласно Медицински стандарт „Акушерство и гинекология”, гл.11, може „да акушира при нормално раждане в главично предлежание”, като всички други случаи са от компетентност на лекарско ниво 1 и 2. Посочено е още и, че вещите лица не могат да определят точния час на настъпване на плода на Р. Б., тъй като същата може да бъде установена със сигурност при проследяване на ДСТ, каквито записи липсват в медицинската документация на родилката. 

По делото е изготвена и допълнителна съдебно-медицинска експертиза /л.116-118, т.1 от ДП/, изследвала наличните кардиотокографски записи на Р. Б.. Съгласно заключението на експертизата, тези записи обхващат времеви период от 14,46 до 14,55 ч. за първи запис, от 15,12 до 15,22 ч. за втори  и 16,05 ч. за трети запис. На тези записи експертите са разчели визуализирана честота на ДСТ и маточните контракции – акцелерации /ускорена сърдечна дейност/  от 180-210 уд./мин. и децелерации /забавена сърдечна дейност/ до 90 уд./мин. с вариабилност от 10 уд/мин. Въз основа на тези показатели, вещите лица са стигнали до извод, че през целият времеви период на записите от 14,46 ч. до 16,05 ч. е била налице изключително нестабилна хемодинамика на плода, която категорично говори за феталното му страдание, без да може да се посочи причината за него. Именно наличието на регистрирана сърдечна честота и вариабилност, според вещите лица са показатели, които определят плода като жив за периода на записите, т.е. посочените показатели са им дали основание за категоричен извод, че до 16,05 ч. на процесната дата, плода в утробата на Р. Б. е бил жив.

            Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателствени материали, а именно:

- гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Е.Г.И. /включително и от тези, дадени от нея на досъдебното производство и приобщени по делото, чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 НПК/, С.П.Х. /включително и депозираните от него в първата фаза на процеса показания, прочетени в съответната им част по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК/, Д.Г.И., Р.Й.Т.-П. /в това число и тези, дадени от нея на досъдебното производство и приобщени по делото, чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.1 и 2 НПК/, А.Г. В.-К., А. М. С., М.Д.М., отчасти от показанията на свидетелите Ц. Н. Н., С.Г.Ф., Г. Н. Х.;

- писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие /л.16-19, т.1 от ДП/, ксерокопия на диплома за висше образование и диплома за призната специалност на подсъдимия /л.139,140, т.1 от ДП/, заповед на министъра на здравеопазването /л.145 т.1 от ДП/, Правилник за устройство и дейността и вътрешния ред на МБАЛ Б., ПУДВР на АГО на МБАЛ Б., ксерокопия на рапортна книга и журнал на АГО при МБАЛ Б. /л.195-201, т.1 от ДП/, трудов договор и длъжностна характеристика за лекар ординатор в АГО /л.204-207, т.1 от ДП/, протокол за извършена проверка /л.208, т.1 от ДП/, констативен протокол /л.212, т.1 от ДП/, акт за смърт /л.3, т.2 от ДП/, графици /л.8,9, т.2 от ДП/, медицински документи, касаещи Р. Б. /л.24 – 66, т.2 ДП/, справки от мобилни оператори /л.129-136, т.2 от ДП/, протоколи за доброволно предаване /л.136-138, т.2 от ДП/, графици /л.19,140, т.2 от ДП/, свидетелство за съдимост на подсъдимия, характеристична справка и декларация;

- способите за доказване -  заключение на съдебно медицинската експертиза на труп; заключение на съдебнохимическа експертиза; заключение на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л.67-72, т.1 от ДП/, заключенията на допълнителните съдебно-медицински експертизи /л.86-90, л. 105-107, л.116-118, т.1 от ДП/, както и от заключението по назначената, изслушана и приета от настоящият съдебен състав съдебно-медицинска експертиза.  

Изложените по-горе релевантни фактически констатации, настоящият състав на СОС прие за безспорно установени, доверявайки се изцяло на показанията на свидетелите Е.И., С.Х., Д.И., Р.Т., А. В.-К.. Между събраните гласни доказателства чрез разпита на посочените свидетели и останалия доказателствен обем по делото, съдът не намери съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани. Противоречия от такъв характер /съществени за относимите по делото обстоятелства/ съдът не откри и между отделните показания на така посочените свидетели. На първо място, съдът даде вяра на показанията на свидетелката Е.Г.И., включително на депозираните от нея пред друг състав на съда, приобщени чрез прочитането им, тъй като същите са обективни, последователни, детайлни, незаинтересовани, непротиворечиви, като в тях правдиво са пресъздадени непосредствените възприятия на тази свидетелка за отделните етапи на случилото се. Посочените свидетелски показания са от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, като носят информация за следните значими факти: че на инкриминираната дата, в Акушеро-гинекологичното отделение /АГО/ на „МБАЛ Б.”ЕООД, според утвърдения по установения ред график за работното време на лекарите в това отделение, дежурен акушер-гинеколог за времето от 08,00 ч. до 20,00 ч. бил подсъдимия Ф., а свидетелката И. била дежурна акушерка; че полагането на такъв вид дежурство изисквало личното присъствие на лекаря в отделението; че подсъдимия – доктор Ф. не присъствал на работното си място, като единствено предупредил свидетелката И. да го извика по телефона при необходимост; че в рамките на това работно време на подсъдимия, в АГО постъпила за раждане Р. Б.; че при извършения преглед на Б. от свидетелката И., последната констатирала, че родовия процес при нея е в ход, тъй като същата била с 4 см. разкритие и слаби маточни контракции; че при проследяване на детските сърдечни тонове на родилката, свидетелката И. констатирала, че същите не са в нормални граници – честота на сърдечния ритъм на плода бил под долната граница /децелерация/, което за нея било показател „че бебето страда”; че веднага след това свидетелката И. уведомила подсъдимия Ф. за постъпилата родилка и състоянието й, при което той й казал, че ще дойде в болницата; че поради отсъствието на подсъдимия Ф., на родилката Р. Б. не било извършено ехографско изследване, както и разчитане от лекар на кардиотокографските записи на ДСТ на плода; че при проведен няколко минути по-късно разговор по телефона между свидетелката И. и подсъдимия, последният отново потвърдил, че ще дойде в болницата; че след 17,00 ч. започнал активния родов процес при Р. Б., който бил воден единствено от свидетелката И.; че в това време свидетелката И. отново позвънила по телефона на подсъдимия, но той не й отговорил; че при излизането на бебето от родовия канал, от спукания околоплоден мехур изтекли „зеленикави” води и бебето било без жизнени показатели; че такива не се появили и в резултат на извършените спрямо него реанимационни мероприятия от свидетелката И. и повикания по спешност в отделението неонатолог – свидетелката Р.Т.; че едва след 18,00 ч. подсъдимия Ф. пристигнал в АГО. В показанията си, свидетелката Е.И. дава сведения и за това, че при проведените въпросния ден телефонни разговори с подсъдимия Ф., той нито веднъж не й казал, че е възпрепятстван по някакъв начин да се яви на работното си място в АГО на болницата, респ. да поеме изпълнението на служебните си задължения.

Относно всички тези горепосочени обстоятелства, показанията на свидетелката Е.И. срещат пълна подкрепа от събраните по делото писмени доказателствени средства и в частност – от приложените по делото графици за работното време на лекарите и акушерите в АГО на „МБАЛ Б.” ЕООД /л.8,9 и чл.139,140, т.2 от ДП/, удостоверяващи задължението на подсъдимия Ф. да положи труд за времето от 08,00 ч. до 20,00 ч. на процесния ден, като дежурен акушер-гинеколог в АГО на болницата; от медицинските документи – История на заболяването № 3198 /л.39, т.2 от ДП/  и кардитокографските записи /л.55-57,т.2 от ДП/ установяващи хоспитализирането на родилката Р. Б. в АГО на болницата в 14,30 ч. с клинична картина на започнало раждане, както и визуализацията на колебанията в честотата на сърдечния ритъм на плода извън нормалните му граници; протокола за оглед на местопроизшествие, съдържащ данни, потвърждаващи обстоятелството за родено от Р. Б. мъртво дете от женски пол. Показанията на свидетелката И. за провеждани от нея с подсъдимия Ф. в часовете – 14,43 ч., 14,58 ч. и последно след 17,00 ч. телефонни разговори, напълно кореспондират на приложените по делото справки от мобилните оператори /л.132,134, т.2 ат ДП/, съдържащи идентични данни за имената на титулярите на съответните абонатни номера и времето на провежданите входящи/изходящи разговори по между им. Изложените от свидетелката И. сведения, че при проследяване на детските сърдечни тонове на родилката Р. Б., констатирала, че същите не са в нормални граници, което за нея било показател „че бебето страда” намират опора в приетите по делото съдебно-медицински експертизи по писмени данни. Въз основа на експертното изследване и анализ на направените кардиотокографски записи на детските сърдечни тонове на родилката, посочените експертизи са стигнали до извод, че по време на раждането на Б. в периода от 14,46 ч. до 16,05 ч. е била налице изключително нестабилна хемодинамика на плода, която е израз на фетално страдание, което пък от своя страна не е отчетено и не са взети адекватни мерки за преодоляването му, поради отсъствието на акушер-гинеколог. 

По-нататък, коментираните показания на свидетелката Е.И. изцяло корелират с показанията на свидетелите Р.Т.-П., Д.И., А. В.-К., М.М., А. С., на които съдът не намери основания да не се довери, доколкото тези свидетели добросъвестно и правдиво възпроизвеждат интересуващите процеса факти. От показанията на свидетелката Р.Т., включително и от тези, дадени от нея в първата фаза на процеса и приобщени по съответния процесуален ред, се установява, че тя като лекар-специалист по детски болести „на разположение” към болницата на процесния ден, пристигнала в АГО около 17,30 ч. и констатирала липсата на жизнени функции при новороденото от Р. Б. дете. Освен това, показанията на тази свидетелка потвърждават и заявеното от свидетелката И. за отсъствието на дежурния по това време лекар /подсъдимия Ф./ в акушеро-гинекологичното отделение на болницата; за пристигането на подсъдимия в отделението след 18,00 ч.; за поведението и действията му в този момент /погледнал случващото се в родилната зала и веднага излязъл/. В показанията си свидетелите Д.И., А. В.-К., М.М., А. С. съобщават за начина на организация на дежурствата на лекарите в  „МБАЛ Б.” ЕООД и в частност – в акушеро-гинекологичното отделение на същата, като всички категорично заявяват, че полагането на труд по дежурство на лекар в болницата, предполага задължителното явяване и присъствие на същия на работното му място в определения, съгласно утвърден график времеви диапазон /работно време/. В обсъжданите показания, всички тези свидетели също така несъмнено твърдят, че въпросния ден не са били информирани по какъвто и да било начин /в качеството им съответно на началник АГО – св. И., временно заместващ я лекар – св.К., дежурен лекар за цялата болница – св.М. и акушер-гинеколог в АГО – св.С./ от страна на подсъдимия Ф., за възникнал при него здравословен проблем или друга причина, непозволяваща му да се яви на работното си място и да осъществи трудовата си функция. В тази насока посочените доказателствени източници са изцяло съответни и на заявеното от свидетелката И. за липса на съобщен й от подсъдимия Ф. проблем, съставляващ пречка същия да се яви на работа.

На следващо място достоверността на показанията на свидетелката Е.И. се проверява от показанията на свидетеля С.Х.. При излагане на показанията си и в двете фази на процеса, свидетелят Х. последователно, детайлно, подробно и непротиворечиво възпроизвежда както лично възприетите от него обстоятелства от случилото се /хоспитализирането на Р. Б. в АГО на болницата, поради започнала родилна дейност при нея; отсъствието на подсъдимия Ф., при пристигането на св.Х. в АГО, след като разбрал за смъртта на новороденото си дете; поведението на подсъдимия Ф. при срещата му със св.Х. и проведения между тях разговор/, така и  съобщеното му от починалата свидетелка Р. Б. относно осъществените от свидетелката И. телефонни повиквания /три на брой/ на подсъдимия Ф. да се яви в болницата, за да поеме раждането й и воденето на същото единствено от св.И., поради отсъствието на подсъдимия. Настоящият състав на СОС кредитира изцяло тези показания на свидетеля С.Х., доколкото не е налице никакво съмнение в неговата обективност, коректност и добросъвестност при възпроизвеждане на фактите и обстоятелствата, за които е разпитван и които имат отношение към предмета на делото.

    След като съпостави по посочения начин показанията на  свидетелката Е.И. /като основен източник на преки доказателства/ с останалите доказателствени материали, като отчете пълната им кореспонденция с тях, съдът прие същите за истинни. Доколкото е налице известно колебание в показанията й от двете фази на процеса, касаещо конкретни детайли на случилото се, според този състав на СОС, това не води до  дискредитирането им и може да се обясни с избледняването на спомена, с отдалечаването във времето от участието в събитието до даване на сведения за него пред съда /повече от три години/. 

Този съдебен състав на СОС единствено не кредитира показанията на свидетелката И., дадени в хода на съдебното следствие, в частта им относно твърдението й, че когато сутринта на процесната дата подсъдимия Ф. дошъл в отделението, св.И. му поставила инжекция с антибиотик. В тази им част показанията на свидетелката И. са несъответни на показанията й, дадени в досъдебната фаза на производството пред друг състав на съда и приобщени по делото, чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.1, т.1 и 2 от НПК. В същите, както и в депозираните показания от свидетелката И. преди това, пред разследващия орган, тя никъде не е дала сведения за това да е извършвала каквито и да било манипулации на подсъдимия и същия да й се е оплакал от възникнали при него здравословни проблеми. Заявила е единствено, че след 08,00 ч. процесния ден, подсъдимия Ф. се явил в отделението, разпоредил й ако има нещо, да му се обади по телефона и си тръгнал. Ако в действителност дадените пред настоящата инстанция показания на свидетелката И. в обсъжданата им част са обективни и отговарящи на истината, то не може да се даде логично обяснение защо едва в първоинстанционното производство тя е решила да свидетелства за налични проблеми от здравословно естество при подсъдимия Ф. и то съществуващи именно на инкриминираната дата. Това обстоятелство, мотивира настоящият съдебен състав убедено да приеме, че свидетелските показания на И. в тази им част са необективни и преднамерени, и единствено целят да подкрепят защитната версия на подсъдимия.

СОС, в настоящият му състав, не дава вяра на показанията на свидетелката С.Ф. /съпруга на подсъдимия/ в частта им относно твърденията й, че въпросния ден подсъдимия Ф. не е бил на работа в акушеро-гинекологичното отделение на болницата, като дежурен лекар към това отделение, а е бил единствено „на разположение”; че този ден подсъдимия се движил трудно, получил алергична реакция, от която му се подул езика и гласът му станал дрезгав; че около 08,30 ч. сутринта, пристигайки в АГО акушерката поставила на подсъдимия венозен антибиотик и му сменила абоката. Тези показания на свидетелката С.Ф. в пълна степен противостоят на останалия кредитиран доказателствен материал, недостоверни са и неотговарящи на действителността. На първо място – опровергават се от показанията на свидетелите Е.И., Д.И., Р.Т.-П., А.К., М.М., всеки един от които при разпита си заявява, че организацията на работата на лекарите в акушеро-гинекологичното отделение на болницата и в самата болница под формата на дежурство, винаги налага присъствието му на работното място през определените часове за дежурство, докато работата „на разположение” вменява на лекаря задължение да бъде на разположение на болницата извън територията й, с готовност да осъществи по необходимост трудовата си функция. На следващо място – обсъжданите показания на свидетелката С.Ф. по несъмнен начин се оборват от данните, съдържащи се писмените доказателствени източници – приложения на л.8, т.2 от ДП график за работното време на лекари от АГО на МБАЛ Б., съгласно който на процесната дата подсъдимия Ф. е бил дежурен лекар към това отделение за времето от 08,00 ч. до 20,00 ч. Отделно от това показанията на свидетелката С.Ф. са объркани, непоследователни, некатегорични, за да бъдат достатъчно убедителни относно истинността на пресъздадените в тях факти. В тази насока следва да се подчертае и вътрешната противоречивост в показанията на тази свидетелка относно твърдяното от нея обстоятелство, че здравословното състояние на подсъдимия Ф. въпросния ден е било силно влошено и не му е позволявало да се яви в болницата за изпълнение на трудовата си функция като лекар - така веднъж твърди, че поради раната на крака си, подсъдимия трудно се движил,  получил алергичен шок, от който езика му се подул, гласа му станал дрезгав и повишил кръвно налягане, а след това на конкретно поставен й въпрос при разпита, дали подсъдимия е имал възможност да говори, свидетелката цитирана дословно заявява: „Разбира се, че можеше да говори…той даже говори по телефона с акушерката”; веднъж твърди, че здравословното състояние на подсъдимия е било изключително и внезапно влошено, а втори път заявява, че подсъдимия не е уведомил нито прекия си ръководител, нито някой от колегите си /вкл. и свидетелката Е.И., с която няколко пъти е говорил по телефона/, че няма физическа възможност да се яви на работа защото „разчитал, че ще оправи и ще отиде”. Освен това заявените в този смисъл в показанията й, твърдения на свидетелката С.Ф. /че влошаването на здравето на подсъдимия е било пречка той да се яви на работа/ не намират и доказателствена опора – както в показанията на свидетелите Е.И. и С.Х., които същия този ден са видели подсъдимия, но не дават сведения да са забелязали такива очевидни отклонения от нормалното му физическо състояние, така и в установеното по делото по експертен път /заключение на назначената и приета от настоящата инстанция съдебно-медицинска експертиза сочещо, че наличните при Ф. здравословни проблеми процесния ден, не са затруднявали ежедневните дейности и изпълнението на служебните му задължения/. Всъщност настоящият съд не отрича достоверността на твърдението на свидетелката С.Ф. за наличие при подсъдимия на проблеми от здравословно естество на процесния ден, като прие от фактическа страна, че същия този ден, около обяд, той /подсъдимия/ се явил в кабинета на свидетеля Н. /хирург на частна практика в същата болница/, за да му бъде извършена превръзка на рана в областта на глезена.  Позовавайки се обаче на изложените по-горе съображения при оценката на показанията на свидетелката С.Ф. съвкупно с останалите доказателствени източници, съдът прие, че в частта им, в която се твърди, че имено здравословното неразположение на подсъдимия е било причината той да не се яви на работа, съдът счете, че тези показания са неправдиви, заинтересовани и нагласени.

Поради тези аргументи, не могат да заслужат доверието на настоящата съдебна инстанция и показанията на свидетеля Ц. Н. относно твърдяните от него обстоятелства, че когато подсъдимия посетил кабинета му за превръзка, не можел да се движи нормално – куцал и се подпирал по стените, бил много зачервен в лицето и видимо притеснен, както и че това негово състояние налагало лечението му в домашни условия. Тези показания на свидетеля Н. са несъответни на показанията на свидетелите Е.И. и С.Х., които показания както бе отбелязано по-горе не са източник на информация в този смисъл. В кредитираните от съда показания на свидетелката И., която е видяла подсъдимия, както сутринта на инкриминираната дата, така и по-късно през деня /след 18,00 ч./ когато същия пристигнал в болницата след приключилото раждане на Р. Б., същата не твърди да е забелязала някакви затруднения в придвижването на подсъдимия или пък други физически проблеми. Наличието на проблеми от соченото естество при подсъдимия, не се установява да са възприети и от свидетелката Р.Т., която също е видяла Ф. веднага при пристигането му в болницата, след раждането на Б.. По същото това време подсъдимия Ф. е бил видян в болницата за пръв път през деня и от свидетеля С.Х., който дава показания за това, че подсъдимия е бил облечен с къси панталони и лъхал на алкохол. Показанията на свидетелят Н. относно тези обстоятелства са и вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се –  заявява, че констатираното от него тежко здравословно състояние на подсъдимия, налагало домашното му лечение въпросния ден, а същевременно твърди, че не му е предписал такъв вид лечение /не му е издал болничен лист/, въпреки че е компетентен да стори това. При това положение тези показания на свидетеля Н. се явяват напълно компрометирани /логически и житейски неиздържани/ и затова ненадеждни и неправдиви. В останалата им част, в която се установяват относими към предмета на делото обстоятелства, съставът на СОС кредитира показанията на свидетеля Н.. 

Съдът категорично не кредитира и показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка Г. Х. относно представените от нея обстоятелства целящи подкрепа на поддържаната от подсъдимия защитна версия – че на процесната дата 06.07.2014 г. посетила дома на подсъдимия, поради необходимост да й бъде извършен медицински преглед на ушите от доктор С.Ф., когато видяла подсъдимия да лежи на леглото „неадекватен”, зачервен и облян в пот. Така, свидетелката Х. в разпита си не даде никакво логично и смислено обяснение по каква причина си спомня в детайли случилото се на датата 06.07.2014 г., при условие, че твърди да е посещавала многократно доктор Ф. в дома й през последните пет-шест години, по повод на болки в ушите. Т.е. липсва логично обяснение защо тази свидетелка си спомня събитията именно от тази дата, макар твърдяните от нея обстоятелства, случили се този ден, да не се отличават с никаква изключителност, която да ги свързва по запомнящ се начин точно с така визираната дата. Още повече, че свидетелката Х. е призована да свидетелства за първи път в хода на съдебното следствие, близо четири години след събитията, за които дава сведения, с оглед на което звучи нелогично и неубедително точността, с която се възпроизвежда възприето от нея във времето и самото му случване, така както е заявено от свидетелката. Освен това, показанията на свидетелката Х. са в разногласие и със събраните по делото доказателства, които се възприемат и кредитират от съда, доказващи по категоричен начин, че при подсъдимия Ф. не са съществували пречки от здравословно естество да не се яви на работа за изпълнение на трудовите си задължения на процесния ден. Това обстоятелство, преценено във връзка с гореизложеното, налага решаващия извод на настоящият съд, че показанията на свидетелката Х. са заинтересовани, тенденциозни и неправдиви.

При преценка на обясненията на подсъдимия Д.Ф., този състав на СОС взе предвид, че от една страна те са процесуален способ и средство за осъществяване на защита, но от друга са и доказателствено средство за фактите, които установяват. С оглед на това дадените от подсъдимия сведения за случилото се следва внимателно да се анализират, като се съпоставят с другите доказателствени източници. Съдът, съобразявайки тези условия, анализира дадените от подсъдимия Ф. обяснения, които се свеждат до твърдения в две основни насоки: че причината за смъртта на плода на Р. Б. е къса пъпна връв – под нормата от 35 см., както и че в случая предприемането на оперативно родоразрешение чрез цезарово сечение при родилката Б., не би имало животоспасяващ ефект за плода й. Не се установява от събраните по делото доказателства, твърдението на подсъдимия, че единствената причина за смъртта на новороденото от Р. Б. дете е късата дължина на пъпната връв на плода, станала причина за изпадането му в асфикция, настъпването на която е било неизбежно, дори и при извършване на оперативно родоразрешение от страна подсъдимия или друг лекар. Така изложеното от подсъдимия Ф. в обясненията му, категорично се опровергава от заключението на съдебно-медицинската експертиза /л.69-72, т.1 от ДП/ относно причините за смъртта на новороденото от Р. Б., начина на протичане на родовия процес при същата и допуснатите при последния пропуски от медицинска гледна точка, станали пряка причина за смъртта на плода. Видно от заключението на цитираната СМЕ смъртта на новороденото от женски пол дете от Р. Б. се дължи на вътреутробна асфиксия, придружена от аспирация на околоплодни води. Съществуването на други причини за раждането на мъртъв плод от Р. Б., като установени аномалии в развитието му или заболявания при самата родилка, експертите са посочили, че не откриват. При разпита им в съдебно заседание вещите лица, изготвили експертизата са допълнили, че в случая без съмнение се касае за остро фетално страдание на плода на Р. Б. /наличието на мекониални води е показател за настъпване на най-дългия период на фетално страдание/, което е могло да бъде установено навреме, в случай че са били проследявани на монитор детските сърдечни тонове и съответно да се предприеме родоразрешение по оперативен път. Тази преценка за начина на родоразрешение, вещите лица изрично са посочили, че може да бъде направена единствено от лекар, който е следвало след приемане на родилката да я прегледа и да направи план за акушерско поведение. Ако тези условия са били спазени в конкретния случай, според вещите лица шансовете за избягване на мъртво раждане са били значително по-големи. Следователно, заключението на СМЕ, изцяло кореспондиращо и с показанията на свидетелите Е.И. и Р.Т., несъмнено опровергава обясненията на подсъдимия, че вземането на решение от страна на акушер-гинеколог за извършване на оперативно родоразрешение, в случая не би предотвратило леталния изход за новороденото от Р. Б. дете. В показанията си свидетелката Р.Т., която в качеството си на специалист по детски болести, прегледала починалото дете веднага след раждането му от Б., никъде не твърди да е констатирала анормална дължина на анатомичната връв, свързваща ембриона с плацентата. Твърдение в този смисъл не се заявява и от свидетелката Е.И., която водила родилния процес при Б., и която на конкретно зададен й в този смисъл въпрос е отговорила, че дължината на пъпната връв на плода на Б. е била в нормата. Ето защо, коментираните доказателствени източници, а не обясненията на подсъдимия Ф. следва да заслужат доверието на настоящия съдебен състав, като отговарящи на действителното фактическо положение.

Съдът възприе изцяло заключенията на приетите по делото експертизи, а именно: заключение на съдебно медицинската експертиза на труп; заключение на съдебнохимическа експертиза; заключение на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни /л.67-72, т.1 от ДП/, заключенията на допълнителните съдебно-медицински експертизи /л.86-90, л. 105-107, л.116-118, т.1 от ДП/. Посочените експертни заключения са компетентно изготвени, обосновани са и с оглед на останалите доказателства по делото не пораждат съмнение относно достоверността на съдържащите се в тях данни. Чрез експертният анализ се изясняват основни въпроси от предмета на доказване като причините за смъртта на новороденото от Р. Б. дете; начина на протичане на родовия процес при същата и допуснатите при последния пропуски от медицинска гледна точка, станали пряка причина за смъртта на плода; в какви времеви периоди плода на Б. е претърпял фетално страдание и до кой времеви момент е бил жив; какви медицински дейности, като последователност, обем и относимост, е следвало да се приложат спрямо родилката и реално изпълнени ли са в случая, както и неизпълнението на последните стои ли в причинна връзка със смъртта на бебето. С оглед изясняване на поставени в проведеното пред настоящата инстанция съдебно следствие, въпроси за здравословното състояние на подсъдимия Ф. на процесната дата и възможността му съобразно него, подсъдимия да извършва ежедневните си дейности и да изпълнява служебните си задължения, СОС допусна, изслуша и прие съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. Съдът счете, че по тези въпроси следва да кредитира това заключение на СМЕ, тъй като същото е пълно, точно, ясно и обосновано.  

От доказателствения материал, събран по делото, следва да се ценят и всички събрани писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като те са изготвени съобразно изискванията на процесуалния закон.

При така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия Д.Х.Ф. на датата 06.07.2014 г., от 14,30 ч. до 17,30 ч., в Акушеро-гинекологичното отделение на лечебно заведение – „Многопрофилна болница за активно лечение – Б.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, в качеството си на правоспособен лекар с придобита специалност по акушерство и гинекология, назначен по трудов договор № * от 08.05.2014 г. на длъжност лекар-ординатор с месторабота в същото отделение, както и в качеството си на дежурен лекар по график от 08,00 ч. до 20,00 ч. на 06.07.2014 г., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана медицинска дейност, представляваща източник на повишена опасност, като не водил раждането на постъпилата в Акушеро-гинекологичното отделение със започнала родова дейност пациентка Р. П. Б. /в това число не отчел регистрираното с кардиотокографски запис вътреутробно страдание на плода на родилката, не извършил аускултация на детски сърдечни тонове и акушерска ехография, не изготвил прогноза на раждането, в частност прогноза на раждането в условията на разпозната акушерска спешност и не изготвил какъвто и да е план за акушерско поведение, в частност за овладяване на спешното състояние посредством родоразрешение чрез спешно цезарово сечение и не извършил последното/ е нарушил:

                 1. Наредба № 32 от 30.12.2008 г. (издадена от министъра на здравеопазването, отм. ДВ бр.66 от 8.08.2014 г.), §1 от Допълнителните разпоредби, а именно:

                  -          т. 6 „Водене на раждането" е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством: а) непрекъснато и комплексно диагностично обхващане; б) динамично прогнозиране; в) своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика и

                 - т. 28 „Спешно цезарово сечение (ЦС)" е цезарово сечение, индикациите за което: а) са поставени не повече от 2 часа преди извършване на кожния разрез; б) представляват заболяване (състояние), което в конкретния случай застрашава живота или здравето на майката и/или плода в по-голяма степен, отколкото самото цезарово сечение.

                2.          Медицинския стандарт „Акушерство и гинекология", утвърден с Наредба № 32 от 30.12.2008 г. (издадена от министъра на здравеопазването, отм. ДВ бр. 66 от 8.08.2014 г.), а именно:

               -   Изискванията на Глава XI за извършване на интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис;

               -   Произтичащите от т. 2.4., т. 2.5., т. 2.6. и т. 2.7. от Глава XXVII изисквания за извършване на: т. 2.4. Аускултация на детски сърдечни тонове, т. 2.5. Акушерска ехография, т. 2.6. Прогноза на раждането и т. 2.7. План за акушерско поведение;

              -    Произтичащите от Глава XII задължения за разпознаване на спешните случаи в АГ (включително раждане) и слагане началото на медицински мерки при тях - т. 2.2.1. и цялостно поемане на АГ частта в овладяването на спешни състояния в АГ - т.3.1.1. във връзка с Глава XIX, т. 1 „Акушерска спешност" означава синдром или нозологична единица, които представляват непосредствена заплаха за живота на майката и/или плода. ... Следните синдроми и нозологични единици също се приемат за акушерска спешност независимо дали в момента се установяват признаци на шок: 1.7. анте- и интрапартална асфиксия на плода и изискванията за поведение при раждане, усложнено с животозастрашаващо състояние по т.7 на Глава XIX, а именно т.7.1. ако пациентката е в напреднала бременност или раждаща: 7.1.2. родоразрешение чрез: 7.1.2.1. спешно цезарово сечение,

               във връзка с чл. 80, пр. 1 от Закона за здравето – „Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения",

във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения -„Лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването ";

               3. Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в Република България (утвърдени със Заповед № РД-28-256 от 25.11.2013 г. на министъра на здравеопазването), както следва:

               -   т.9 „Добрата медицинска практика трябва да включва: 9.1. адекватна преценка на състоянието на пациента въз основа на историята на заболяването, симптомите и при необходимост, съответстващ медицински преглед; 9.2. навременни, достъпни и безопасни грижи за пациента; 9.3. провеждане, планиране на изследване или лечение, и/или клинична преценка, когато е необходимо, съобразно утвърдените медицински стандарти и протоколи за поведение в лечебно-диагностичната практика",

               -   т. 10 „В практиката си лекарят трябва да: 10.2. компетентно да диагностицира, провежда или насочва за лечение ",

във връзка с чл. 34, пр. 1, т. 2 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи - „Работещите в лечебните заведения за болнична помощ ... се задължават: 2. да спазват правилата на медицинската деонтология и добрата медицинска практика ",

във връзка с чл. 80, пр. 2 от Закона за здравето – „Качеството на медицинската помощ се основава на ... правилата за добрата медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина ",

                4. Разпоредбите на Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред (ПУДВР) на „МБАЛ - Б." ЕООД, утвърден от управителя на същото, в сила от 01.01.2014 г., а именно:

                 - да извършва налагащите се специализирани диагностични и лечебни дейности (Раздел II, т. 2, стр. 6, ред 13-14 от ПУДВР),

               -   при непредвидено отсъствие от работа, по каквито и да е причини, да уведомява при първа възможност лично или чрез оторизирано от него лице прекия си началник за причините (Раздел V, чл. 10, стр. 8, ред 46-48 от ПУДВР),

                -  да изпълнява професионално, качествено, адекватно, ефективно и срочно договорената работа и законните разпореждания на управителя и на прекия ръководител, произтичащи от трудов договор и допълнителни споразумения към него (Раздел V, чл. 12 от ПУДВР), в това число установените с индивидуалната му длъжностна характеристика задължения за: своевременно назначаване и извършване на диагностични изследвания и лечебни дейности и процедури, отговарящи на съвременното равнище на медицинските знания и на изискванията за лечение по клинични пътеки; участие в диагностичния и лечебния процес при постъпване на пациент в отделението,

 във връзка с чл.46, ал.3 от Закона за лечебните заведения - „Основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, както и условията и реда за откриване на структури и предоставяне на дейности по чл.20, ал. 2, се определят с Наредба на министъра на здравеопазването ",

във връзка с чл.31, пр. 1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. – „Вътрешният ред в лечебните заведения за болнична помощ ... се урежда с Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на заведението, който се утвърждава от неговия ръководител " и с чл.34, пр.1, т.1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. „Работещите в лечебните заведения за болнична помощ ... се задължават: 1. да спазват правилата за вътрешния ред на заведението и на съответната структура", с което е причинил смъртта на потенциално жизнеспособен плод от женски пол по време на раждането му от Р. П. Б.. По този начин подсъдимия Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

От обективна страна, безспорно и категорично се установи, че подсъдимия Д.Ф. е лице, упражняващо медицинска професия, за което притежава съответната професионална квалификация - висше образование по специалността „медицина” и съответно придобита правоспособност „лекар”, както и призната специалност „акушерство и гинекология”. Към инкриминираната дата – 06.07.2014 г. подсъдимия Ф. е извършвал медицинска дейност, доколкото е бил назначен на трудов договор № 5/08.05.2014 г., за длъжността „лекар-ординатор” в „Многопрофилна болница за активно лечение – Б.”ЕООД, с място на работа Акушеро-гинекологично отделение – Патологична бременност. Следователно подсъдимия Д.Ф. се явява субект на престъплението по чл.123 ал.1 от НК.

Безспорно се установи по делото и, че осъществяваната от подсъдимия Ф., в качеството му на лекар и назначен по трудов договор в горепосоченото лечебно заведение, медицинска дейност е правнорегламентирана и представлява източник на повишена опасност. Това е така, доколкото медицинската дейност е детайлно правно регламентирана – по отношение на лицата, които имат право да я упражняват, изискванията за правоспособност, условията и реда за нейното придобиване и удостоверяване, изсикванията /правилата/ при осъществяването на дейността. В същото време и най-малкото отклонение от регламента за извършване на тази дейност крие риск за здравето и живота на на други лица, което я прави и източник на повишена опасност. По-конкретно, правната уредба на медицинската дейност е установена в Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, в издадените за тяхното прилагане  подзаконови нормативни актове, в съответните медицински стандарти и общи правила за добра медицинска практика на лекарите в РБ, както и в издадените за всяко лечебно заведение вътрешни актове. Така, разпоредбата на чл.80 от Закона за здравето предвижда, че „качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина”. В нормата на чл.46 ал.3 от Закона за лечебните заведения е посочено, че „основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ….се определят с наредба на министъра на здравеопазването” – Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Съгласно чл.31 ал.1 от същата, „вътрешният ред в лечебните заведения за болнична помощ и в домовете за медико-социални грижи се урежда с правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на заведението, който се утвърждава от неговия ръководител”.  

Доколкото в конкретният случай подсъдимия Д.Ф. е осъществявал медицинска дейност в специалността „Акушерство и гинекология”, правната уредба на тази дейност се допълва от действащата към процесната дата Наредба № 32/30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология” /отм. с пар.4 от ПЗР на Наредба № 12/21.07.2014 г. за увтържзаване на медицински стандарт АГ, която е отменена с Наредба № 19/22.12.2014 г./ и вътрешните правилници за устройството, дейността и вътрешния ред на „МБАЛ Б.” ЕООД и на самото отделение „Акушерство и гинекология” /аргумент от т.37 от ДР на Медицински стандарт „Акушерство и гинекология”/.

Безспорно се установи и, че подсъдимия Ф., в качеството му на лекар в АГО на МБАЛ Б., чрез полагане на подпис в трудовия договор с това лечебно заведение и съответно в приложената към него длъжностна характеристика, се е задължил да осъществява медицинската /лечебна/ дейност при спазване на горецитираните нормативни и ненормативни актове. В частност, подсъдимия е поел задължението да осъществява трудовите си функции на длъжността /посочени в т.2 от длъжностната му характеристика – л.205, т.1 от ДП/, в съотвествие с правилата за добра медицинска практика и съвременното равнище на медицинските знания и лечебно-диагностичния процес в АГО, като отговаря за спазване изискванията за повеждане на лечебната дейност съагласно нормативните актове и най-добрата медицинска практика.    

В обвинителният акт, на подсъдимия Д.Ф.  са инкриминирани извършени от него нарушения на т.6 и т.28, пар.1 от ДР на Наредба № 32/30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология”; т.3.2 от гл.11, т.2.4,2.5, 2.6 и т.2.7 от гл.27, т.2.2.1, т.3.1.1 от гл.12, вр. т.1 и т.7 от гл.19 от Медицинския стандарт „АГ” /утвърден с Наредба № 32/30.12.2008 г./, приложени във вр. с чл.80 от Закона за здравето и чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения; т.9 и т.10 от Общите правила за добра медицинска парктика на лекарите в РБ, приложими в случая във вр. с чл.34 т.2 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи и с чл.80 от Закона за здравето; разпоредбите на чл.2, раздел 2, чл.10, раздел 5, чл.12 раздел 5 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред /ПУДВР/ на „МБАЛ Б.”ЕООД, приложени във вр. с чл.46 ал.3 от Закона за лечебните заведение и чл.31, чл.34, т.1 от Наредба № 49/18.10.2010 г. В частност – фактически е обвинен, че е причинил смъртта на жизненоспособен плод от женски пол по време на раждането му от Р. Б., поради немарливо изпълнение на упражняваната от него медицинска дейност, намерило израз в несъобразяване с горепосочените установени правила за извършването на тази дейност. Въз основа на доказателствата по делото несъмнено се установи, че подсъдимия Д.Ф. действително не се е съобразил с тези изисквания за правилното осъществяване на медицинската дейност, като въпреки че на процесната дата е бил дежурен лекар по график в АГО на МБАЛ Б. и е бил уведомен за приетата в АГО родилка с нестабилна хемодинамика на плода /отклонение в нормите на детските сърдечни тонове/, същият не е се явил на работа в отделението /без да информира прекия си началник за причините за това/ и съответно не е изпълнил трудовите си задължения да извърши действия по водене на раждането на Р. Б., в това число не е направил прогноза на раждането в условията на разпозната акушерска спешност и овладяването на последната посредством родоразрешение чрез цезарово сечение, в резултат на което изпълнението на дейността от него се е оказало „немарливо”. След като въз основа на доказателствата по делото обективно са установени обстоятелствата, че подсъдимия Ф. е лекар с призната специалност по акушерство и гинекология, с над 40-годишен трудов опит, запознат е бил с трудовите си задължения за заемната от него длъжност „лекар-ординатор” в АГО на МБАЛ Б. и с нормативните изисквания за осъществяването на упражняваната от него медицинска дейност, то изискването към него за познаване на правилата за осъществяване на тази дейност, съдържа знанието за това, че дейността има нормативен регламент, свързан с правилата за нейното осъществяване /подсъдимия е имал „знание” за дейността/. Подсъдимият е подценил и игнорирал /на практика изобщо не е изпълнил/ именно тези правила /посочени по-горе/ за упражняване на тази правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, т.е онтесъл се е немарливо по смисъла на закона.

От обективна страна също така се установи, че подсъдимия Ф. е осъществил изпълнителното деяние на инкриминираното му престъпление чрез бездействие, като не е предприел дължимите по силата на трудовата си функция в лечебното заведение и действащата правна уредба, действия за водене на раждането на постъпилата в АГО на МБАЛ Б., със започнала родова дейност пациентка Р. Б., с което е нарушил на първо място правилата на Наредба № 32/30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология”. В т.6 от ДР на Наредбата се сочи, че „водене на раждането” е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством непрекъснато и комплексно диагностично обхващане, динамично прогнозиране, своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска практика. Подсъдимият е нарушил посоченото правило на Наредбата защото процесния ден не се явил на работа, като дежурен лекар в АГО на МБАЛ Б. и съответно не поел воденето на раждането на постъпилата същия ден родилка Р. Б., като същия не се явил на работа и съответно не извършил действия по водене на раждането в течение на цялото си дежурство, дори и след като бил уведомен по телефона за констатираното отклонение в нормите на детските сърдечни тонове на родилката. Това негово поведение без съмнение е в противоречие с изискването на посочената разпоредба за постигане на „оптимален резултат” от посочената лекарска дейност и съставлява липса на динамично прогнозиране, непрекъснато и комплексно диагностично обхващане, и своевременно възприемане и прилагане на акушерска тактика. Съгласно изисванията на гл.11 от Медицински стандарат „Акушерство и гинекология”, утвърден с Наредба 32/30.12.2008 г., всички дейности свързани с водене на нормално раждане могат да бъдат извършване само от лекар – на ниво 1 /общо практикуващ лекар/ и на ниво 2 /специалист по АГ/. При разпита си в съдебно заседание, вещите лица изготвили заключението на допълнителна съдебно-медицинска експертиза /л.105-107, т.1 от ДП/ също категорично заявиха, че в случая и поради установената при раждането на Р. Б. нестабилна хемодинамика на плода, раждането е следвало задължително да се води от лекар.

Като не водил раждането на Р. Б., подсъдимия е извършил конкретно и нарушения на изискванията на т.3.2 от гл.11, т.2.4, 2.5, 2.6 и т.2.7 от гл.27, т.2.2.1, т.3.1.1 от гл.12, вр. т.1 и т.7 от гл.19 от Медицинския стандарт „Акушерство и гинекология”, утвърден с действащата към процесната дата Наредба № 32/30.12.2008 г. В частност – подсъдимия Ф. не е изпълнил предвидените в тези разпоредби задължения да извърши интрапратална оценка на рисковете за майката и плода, вкл. да разчете напавените кардитокографски записи на родилката Р. Б., визуализиращи колебанията в ДСТ на плода; - да извърши аускултация на ДСТ, акушерска ехография, прогноза на раждането и план за акушерско поведение; - да разпознае наличието на спешен случай в АГ и да предприеме адекватни медицински мерки при този случай, както и овладяването на това спешно състояние, посредством предприемане на родоразрешение, чрез спешно цезарово сечение. В тази връзка изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза /л.69-72, т.1 от ДП/ е дала заключение, че при водене на раждането на Р. Б. са били допуснати пропуски, станали пряка причина за смъртта на роденото от нея дете, в следните насоки: при приемането на родилката и по време на целия родов процес от 14,30 ч. до 17,30 ч. не е присъствал лекар – акушер-гинеколог, който да прецени състоянието на родилката и да направи план за акушерско поведение, както и да назначи необходимите изследвания на родилката и плода; при данните за ДСТ на плода при приемането 100 и под 100 удара /мин. е следвало да се вземат мерки за преодоляване децелерацията на ДСТ, вкл. решение за родоразрешение зрез Цезарово сечение, което в случая не е било възможно поради липсата на дежурен лекар в отделението. Ако тези условия са били спазени в конкретния случай, според вещите лица шансовете за избягване на мъртво раждане са били значително по-големи. При разпита им в съдебно заседание вещите лица, изготвили експертизата са допълнили, че в случая категорично са касае за остро фетално страдание на плода на Р. Б. /наличието на мекониални води е показател за настъпване на най-дългия период на фетално страдание/, което е могло да бъде установено навреме, в случай че са били проследявани от лекар детските сърдечни тонове и съответно се предприеме родоразрешение по оперативен път. Тази преценка за начина на родоразрешение, вещите лица изрично са посочили, че може да бъде направена единствено от лекар, който е следвало след приемане на родилката да я прегледа и да направи план за акушерско поведение. Следователно, с непредприемане извършването на родоразрешение на родилката Р. Б., чрез спешно цезарово сечение, от страна на подсъдимия Ф., последният е нарушил и т.28 от ДР на Наредба 32/30.12.2008 г., доколкото посочената хирургична намеса е била безусловно необходима.

С поведението си на инкриминираната дата подсъдимия Д.Ф. е нарушил и Общте правила за добра медицинска практика на лекарите в РБ /т.9 и т.10 от същите/, които в случая намират приложение във връзка с разпоредбите на чл.34 т.2 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи и чл.80 от Закона за здравето. Съгласно т.9 от посочените правила, добрата медицинска практика трябва да включва адекватна преценка състоянието на пациента въз основа история на заболяването, симптомите и при необходимост съответстващ медицински преглед. В случая, по делото несъмнено се установи, че поради неявяването на подсъдимия на работа, в качеството му на лекар в АГО на болницата, същият на практика не е извършил адекватна преценка на състоянието на постъпващата за раждане в отделението пациентка Р. Б., не е направил диагностична преценка на същата, чрез извършването на акушерска ехография, аускултация на ДСТ и разчитане на кардитокографски записи, показателите на които записи са щяли да потвърдят започналото фетално страдание на плода, за избягването на което предприеме и съответните лечебни мерки. Съгласно т.10 от коментираните Общи правила, „в практиката си лекарят трябва компетнтно да диагностицира, провежда или насочва за лечение. От изложеното до тук е видно, че подсъдимия Ф. е нарушил и тези си задължения при упражняване на лекарската дейност – нито е диагностицирал в случая състоянието на постъпилата в АГО родилка, нито е извършил необходимото лечение – спешната оперативна намеса, която е могла да спаси плода на родилката. По този начин, подсъдимия е нарушил и чл.2, раздел 2 от Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред /ПУДВР/ на „МБАЛ Б.”ЕООД, съгласно който „началниците на отделения и ординаторите извършват налагащите се специализирани диагностични и лечебни дейности”, както и установените с индивидуалната му длъжностна характеристика задължения „за своевременно назначаване и извършване на диагностични изследвания и лечебни дейности и процедури, отговарящи на съвременното равнище на медицинските знания и на изискванията за лечение по клинични пътеки; - за участие в диагностичния и лечебния процес при постъпване на пациент в отделението”.

По несъмнен начин се установи по делото и, че с конкретните действия на подсъдимия Ф. на инкриминираната дата – неявяването на работа в АГО на лечебното заведение за периода на определеното му работно време, той е допуснал и нарушение на задължанията си, предвидени в чл.10 и чл.12 от раздел 5 на ПУДВР на МБАЛ Б., които в случая са приложими по силата на чл.46 ал.3 от Закона за лечебните заведение, чл.31 и чл.34, т.1 от Наредба № 49/18.10.2010 г. В частност – установи се по делото, че подсъдимия Д.Ф. е бил лекарят, който на датата 06.07.2014 г. е бил дежурен по график в АГО на „МБАЛ Б.”ЕООД и е следвало да се яви на работното си място за времето на определеното му дежурство. Въпреки това, подсъдимия не се явил на работа, като не сторил това и след като бил информиран от дежурната акушерка – св.И. за прием в отделението на родилка с нестабилна хемодинамика на плода. Като дежурен лекар, именно подсъдимия е следвало да води раждането на Р. Б., включително да отчете регистрираното с кардиотокографски запис фетално страдание на плода на същата и съответно да вземе адекватно акушерско решение за извършване на спешно цезарово сечение и да предприеме реално извършването му. Ако по някаква причина подсъдимия не е могъл да изпълни тези си задължения, той  е трябвало съгласно чл.10, разд.5 от ПУДВР да уведоми при първа възможност, лично или чрез оторизирано от него лице прекия си началник, за да бъде осигурен негов заместник. В случая по делото безспорно се установи, че въпросния ден подсъдимия не е предприел такива действия, поради което с това си поведение е нарушил и задължението си, предвидено в горецитираната разпоредба, а така също и общото си задължение по чл.12 от разд.5 от ПУДВР на МБАЛ Б..

Тук е мястото да се отбележи за неоснователно твърдението на защитата на подсъдимия, че на процесната дата подсъдимия Ф. не е бил дежурен лекар в АГО на болничното заведение, а е бил единствено „на разположение” на същото. Според защитата, задължението на подсъдимия да полага труд, като остане „на разположение” на болницата, не е предпоставяло присъствието му на работното място въпросния ден и съответно вменяване на задълженията му, свързани с изпълнение на трудовите му функции. Тези твърдения на защитата, съдът намира за неверни, доколкото същите на стъпват на приетите за установени от доказателствата, факти по делото. На първо място – източници на такива са показанията на свидетелите Е.И., Д.И., Р.Т.-П., А.К., М.М., всеки един от които при разпита си заявява, че организацията на работата на лекарите в акушеро-гинекологичното отделение на болницата и в самата болница под формата на дежурство, винаги налага присъствието му на работното място през определените часове за дежурство, докато работата „на разположение” вменява на лекаря задължение да бъде на разположение на болницата извън територията й, с готовност да осъществи по необходимост трудовата си функция. На следващо място –  основно значение в тази насока имат данните, съдържащи се в писмените доказателствени източници – приложения на л.8, т.2 от ДП график за работното време на лекари от АГО на МБАЛ Б., съгласно който на процесната дата подсъдимия Ф. е бил дежурен лекар към това отделение за времето от 08,00 ч. до 20,00 ч. С оглед на това, без всякакво съмнение съдът приема, че в посочения времеви диапазон на датата 06.07.2014 г. подсъдимия Ф. е бил длъжен да се яви и да присъства на работното си място в АГО на МБАЛ Б., за изпълнение на трудовите си задължения.

Без основание е и другото релевирано от защитата възражение - че влошаването на здравето на подсъдимия е било пречка той да се яви на работа на процесната дата. Твърдение в този смисъл не намира опора в съществуващите по делото доказателства, които се възприемат и кредитират от съда – както в показанията на свидетелите Е.И. и С.Х., които същия този ден са видели подсъдимия, но не дават сведения да са забелязали някакви отлонения от нормалното физическо състояние на подсъдимия Ф., като затруднения в придвижването му, зачервяване на лицето, затруднения в говора му, така и в установеното по делото по експертен път - заключение на назначената и приета от настоящата инстанция съдебно-медицинска експертиза сочещо, че наличните при Ф. здравословни проблеми процесния ден, не са затруднявали ежедневните дейности и изпълнението на служебните му задължения. Освен това, от показанията на свидетелите Е.И., А.К., Д.И., М.М. не се установява и някой от тези свидетели да е бил информиран от подсъдимия Ф. за възникнали при него проблеми от здравословно естество, които да са били пречка той да се яви на работа въпросния ден.

От обективна страна, също така се установи и, че вследствие именно на извършените нарушения на посочените правила за осъществяване на медицинската дейност, описани по-горе, подсъдимия е причинил смъртта на жизненоспособен плод от женски пол по време на раждането му от Р. Б.. В правната доктрина и съдебната практика еднозначно се приема, че за причиняването на смърт на жив човек може да се говори от началото на родовата дейност, макар детето още да не е започнало самостоятелен извънутробен живот. Следователно, в случая е налице годен обект на изпълнителното деяние на престъплението „убийство при професионална непредпазливост”, тъй като подсъдимия е осъществил същото спрямо жив, доносен /с тегло 2650 гр. и дължина 50 см./, потенциално жизненоспособен и без вродени аномалии в развитието си плод от женски пол, по време на раждането му от Р. Б.. Това обстоятелство, съдът приема за установено по делото по експертен път – съгласно заключенията на всички приети по делото съдебно-медицински експертизи, както и от разпита на вещите лица, изготвили същите, по несъмнен начин се установи, че при приемане на родилката Р. Б. в 14,30 ч на 06.07.2014 г. в АГО на МБАЛ Б., същата е била със започнала родова дейност. Съгласно заключението на допълнителната СМЕ /л.116-118, т.1 от ДП/,  показателите относно регистрирана при токографските записи сърдечна честота на плода на Б. за целият времеви период на записите от 14,46 ч. до 16,05 ч., са дали основание на вещите лица за категоричен извод, че до 16,05 ч. на процесната дата, плода в утробата на Р. Б. е бил жив. От обективна страна, е налице и пряка причинна връзка между описаните по-горе нарушения на правилата за осъществяване на медицинска дейност от страна на подсъдимия Ф. и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на плода на родилката Р. Б.. Ако подсъдимият Ф. беше изпълнил задълженията си да се яви на работа на процесната дата, да води раждането на Р. Б., включително да отчете регистрираното с кардиотокографски запис, вътреутробно страдание на плода на родилката, съобразно което да веме адекватно акушерско решение за извършване на родоразрешение  по оперативен път и съответно да предприеме извършването му, то същият обективно е могъл да предотврати настъпването на вредоносния резултат - смъртта на плода на Р. Б..

От субективна страна подсъдимия Д.Ф. е извършил посоченото деяние при форма на вината небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Субективно подсъдимият е бил длъжен като лекар, осъществяващ правно-регламентирана дейност - медицинска /лечебна/ дейност, да предприеме дължимите по силата на трудовата си функция в лечебното заведение и действащата правна уредба, действия за водене на раждането на постъпилата в АГО на МБАЛ Б., със започнала родова дейност пациентка Р. Б. /в това число да изпълни задълженията си за извършване на интрапратална оценка на рисковете за майката и плода; извършване на аускултация на ДСТ, акушерска ехография, прогноза на раждането и план за акушерско поведение; разпознаване наличието на спешен случай в АГ и предприемането на адекватни медицински мерки в този случай, както и овладяването на това спешно състояние, посредством предприемане на родоразрешение, чрез спешно цезарово сечение/. В частност, подсъдимия Ф. е могъл да знае и да не нарушава правилата за осъществяване на тази медицинска дейност, регламентирани в съответните /посочени по-горе/ разпоредби от Медицинския стандарт „Акушерство и гинекология” утвърден с Наредба № 32 от 30.12.2008 г. на министъра на здравеопазването, Общите правила за добра медицинска практика на лекарите в РБ, Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на „МБАЛ Б.”ЕООД, Закона за лечебните заведения, Закона за здравето. За подсъдимия е съществувало и задължение, а и същият е могъл при ангажиране на интелектуалния си капацитет и психични възможности, и да предвиди възможното настъпване на общественоопасните последици от нарушаването на тези правила при пряко осъществяваната от него правно регламентирана дейност  – причиняването на смърт на плода на пациентката Р. Б. в поцеса на раждането, и е могъл да спазва такова поведение, което да предотврати настъпването им. В подкрепа на този извод съдът следва да посочи обстоятелствата относно дългогодишния професионален опит на подсъдимия като акушер-гинеколог, съобщената му информация от акушерката за постъпваща в АГО родилка, дадените му от същата сведения по телефона за колебания /децелерации/ в отчетените с кардитокографски записи сърдечни тонове на плода на родилката, които били показател за налично вътрематочно страдание на плода; еднозначният експертен извод, съдържащ се в заключенията на съдебно-медицинските експертизи за предотвратимост на леталния изход при правилно и своевременно проведено оперативно лечение на родилката Р. Б., чрез извършване на спешно цезарово сечение. Тези обстоятелства категорично сочат, че подсъдимия Ф. е бил длъжен и е могъл да предвиди и предотврати настъпването на общественоопасните последици.

С оглед на всичко гореизложено, съдът намери, че подсъдимия Д.Х.Ф. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл.123 ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна, и го призна за виновен в извършването на това престъпление, като на основание тази разпоредба от НК, приложена във връзка с разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година. На основание чл.160 ал.1, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът постанови по отношение на този подсъдим и лишаване от право да упражнява лекарска професия за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

За да индивидуализира така наложеното на подсъдимия Д.Ф. наказание лишаване от свобода в посочения размер, съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства чистото съдебно минало, преклонната му възраст /същият към настоящия момент е на 73 години/, данните относно личността му, която е изцяло положително определена /добър професионалист с дългогодишен стаж – близо 40 години по специалността „акушерство и гинекология”; смейно и социално вграден в обществото; без данни за други професионални нарушения извън процесните, които да са били основание за ангажиране на административна или наказателна отговорност/, изразеното от подсъдимия в съдебно заседание съжаление за случилото се, недоброто му здравословно състояние /същият страда от множество хронични заболявания – състояние след преживян миокарден инфаркт, триклонова коронарна болест, захарен диабет втори тип, язва на дуоденума, алергия към полени/. Като обстоятелства, отегчаващи отговорността на подсъдимия Ф., съдът взе в предвид тези относно множеството допуснати от него нарушения на установения правен регламент за осъществяване на медицинската дейност и изключително грубото погазване на дължимите по силата на трудовата си функция задължения /същият не се явил на работа в рамките на работния ден, без да уведоми за това съответните ръководни органи на лечебното заведение, като не се явил дори и след повикването му по телефона и съобщаването му за постъпила родилка в отделението/. При определяне размера на наложеното на подсъдимия Ф. наказание лишаване от свобода съдът взе в предвид и степента на обществена опасност на деянието – сравнително завишена, с оглед вида и характера на обществените отношения, които се засягат с извършването му, и предвид настъпилия от него общественоопасен резултат – смъртта на новородено дете, което е било доносено и напълно жизнеспособно, както и от друга страна - ниската степен на обществена опасност на самия подсъдим, доколкото последния не е регистриран за криминални прояви, не е осъждан, липсват данни за наложени санкции за допуснати от него дисциплинарни нарушения като лекар.

След като анализира горепосочените, значими за наказателно правното положение на подсъдимия Д.Ф. обстоятелства, степента му на обществена опасност и тази на извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в тяхната съвкупност, съдът определи размера на наложеното наказание лишаване от свобода при наличието на значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства -  в минималния размер от една година, предвиден в особената част на НК за конкретното престъпление. 

Размерът на наложеното на подсъдимия Ф. наказание лишаване от право да упражнява лекарска професия, съдът определи при отчитане на обстоятелството, че същото не може да бъде за по-кратък срок от размера на наложеното наказание лишаване от свобода /ТР № 61/1980 г. ОСНК на ВС/. Това наказание също е определено при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, но и при съобразяване на факта, че като лекар с дългогодишен стаж, подсъдимия е допуснал изключително грубо нарушаване на правилата /нормативни и ненормативни/ за осъществяване на медицинската дейност. Освен това, откъсването на подсъдимия от дейността му на акушер-гинеколог за този продължителен период от време, по мнение на настоящият съдебен състав ще подейства на същия в пълна степен поправително и същевременно ще го възпре от извършване на други такива деяния.

Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като наложеното на подсъдимия Д.Ф. наказание една година лишаване от свобода, по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимия не е осъждан, а и предвид приетите и изложени по-горе от съда смекчаващи отговорността обстоятелства, същият не представлява голяма обществена опасност и целите на наказанието по отношение на него могат да се постигнат и без ефективното му изтърпяване. Наличните смекчаващи обстоятелства, техния брой, относителна тежест и значение,  обуславят извод относно възможността за успешно постигане на целите по чл.36 от НК с приложение на института на условното осъждане. Принудителното изолиране на подсъдимия от обществото и семейството му, в случая не е необходимо и обществено оправдано, като с нищо не би допринесло за поправянето му. Обстоятелството относно възрастта на подсъдимия понастоящем /73 години/, предпоставя достатъчно житейски опит, който в съвкупност с неговата дългогодишна трудова ангажираност и семейна среда са достатъчни, за да се направи положителен извод за резултатно прилагане на условното осъждане спрямо него. Поради това съдът отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия Ф. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. С така посочения размер на изпитателния срок, според настоящата инстанция ще бъде постигнат необходимия баланс между поправянето и превъзпитанието на осъденото лице, и общопревантивната функция на наказанието. 

Противно на доводите на защитата, СОС намери, че не са налице предпоставките на чл.55 ал.1, т.1 от НК, които да предопределят приложението по отношение на подсъдимия Ф.  на смекчения режим на наказателната отговорност по цитирания законов текст, тъй като посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито изключителни по своя характер, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което не могат да обусловят толкова ниска степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние, че и най-лекото предвидено в закона наказание да бъде несъразмерно тежко за извършеното от същия.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д.Ф. да заплати по сметка на ОД на МВР гр.С., направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 1477,52 лева, както и в полза на държавата – по сметка на ВСС, направените във фазата на първоинстанционното съдебно производство разноски в размер на 1619,20 лева.

На посоченото процесуално основание, съдът осъди подсъдимия Ф. да заплати и на повереника на частния обвинител С.П.Х. – адвокат Р.М. сумата от 800 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.13 ал.1, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. чл.38 ал.2, вр. ал.1,т.2, вр. чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата.

По тези съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                      Председател:

                                       

                                                                           /Кристина Т./