Р Е Ш Е Н И Е
Номер 766 Година 10.06.2022 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на седемнадесети
май две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор Андрей Червеняков
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело № 2385 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на Д.Ч.Г. с ЕГН: **********,
лишен от свобода в Затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора гр.Бургас
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“. Ищецът претендира
обезщетение в общ размер на 25 000,00 лева, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане,
за неимуществени вреди нанесени през периода от 09.11.2020г. до 13.08.2021г.,
произтичащи от незачитането на човешките му права, изразяващи се в психически
тормоз, дискриминация, чувство за малоценност, безпомощност, породени от
ограничения му достъп до района на общежитието, престоя му в непригодни
съгласно изискванията на чл.71а от ППЗИНЗС помещения, третирането му в
условията на строг режим, неизпращането на жалбите му до ГДИН, до съд и други.
Твърди, че е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода и при лоши битови условия.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерството на правосъдието гр.София, редовно уведомен,
оспорва исковата молба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Бургас, изразява мотивирано становище за неоснователност на исковата молба.
Исковата молба е процесуално допустима, тъй като са
налице обуславящите я положителните процесуални предпоставки.
Претенцията на ищеца е за присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от незаконосъобразни действия
и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас – Затворническо
общежитие Дебелт, за периода от 09.11.2020г.
до 13.08.2021г. Първоначално, в исковата молба претенцията за присъждане на
обезщетение е за периода от 09.11.2020г.
до 06.10.2021г., но в проведеното на 15.03.2022г. открито съдебно заседание, е
изменена за периода от 09.11.2020г. до 13.08.2021г., по искане на процесуалния
представител на ищеца.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. След като има
твърдения за причинена вреда на ищеца, която е в причинна връзка с
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията
на Затвора Бургас, е налице спор за вреди от административна дейност, който е
подсъден на административните съдилища.
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.204, ал.4 от АПК,
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението, поради което са налице
предпоставките за завеждане на иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и исковата претенция е процесуално допустима.
Обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата, се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред. В случая
не са налице всички елементи.
С искът по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, ищецът претендира обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му при престоя в Затворническо общежитие
с.Дебелт, общ.Бургас към Затвора Бургас, от бездействието на длъжностни лица,
представляващи администрацията Затвора Бургас, които са подчинени на ответника
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Излага оплаквания за незачитане на човешките
му права, изразяващи се в психически тормоз, дискриминация, чувство за малоценност,
безпомощност, породени от ограничения му достъп до района на общежитието,
престоя му в непригодни съгласно изискванията на чл.71а от ППЗИНЗС помещения,
третирането му в условията на строг режим, неизпращането на жалбите му до ГДИН,
до съд. По-конкретно възразява за: настаняване и обитаване на малко по площ
помещение; липса на препарати и пособия за почистване; наличие на хлебарки и
дървеници и безрезултатна дезинсекция и дератизация; предоставяне на малко
количество храна, с лошо качество, развалена и с изтекъл срок. За тази донесена
му при свиждане посочва, че се третира от надзирателите като се реже на
половина, което е причина за бързото и разваляне, за което до принася и липсата
на хладилник за съхранение; ограничен достъп до лавката до 1 час на ден в
диапазона 12,30-13,30ч., което ограничава възможността за пазаруване поради
формиране на опашки и и липса на график, както и за ограничена възможност за
закупуване на тонизиращи напитки до 2бр. на ден; ограничен престой в двора на
общежитието за по 60 мин. сутрин и веднъж следобед на ден, за който посочва, че
е малък по размер, около 100кв.м. и недостатъчен за 80 човека при липса на маси
и пейки, като недостатъчният престой на открито влияе негативно на
здравословното му състояние; ограничена продължителност на свижданията с
близки и роднини, както и провеждането
им през преграда чрез интерком и неизпращане
на изходяща кореспонденция – писма и жалби.
От ответника е представена справка
изготвена от инспектор РД с данни за престоя на Д.Г. на територията на
Затвора-Бургас и ЗООТ „Дебелт - 1“, в която е посочено, че лишеният от свобода
е постъпил в затвора Бургас на 29.10.2020г., с начало 28.09.2020г. е започнал
да изтърпява наказание при първоначално определен общ режим, а от 02.02.2021г.
при лек режим и е освободен от затвора Бургас на 13.08.2021г. При постъпването
си Г. е настанен в Приемно отделение на корпуса на затвора, а от 05.11.2020г.
до освобождаването си е бил настанен в ЗО „Дебелт-1“ към затвора Бургас.
Представена
е и справка от инспектор
М. М.– СДВР, в която е посочено, че Д.Г. от началото на разглеждания
период до освобождаването му на 13.08.2021г. е бил настанен в ЗООТ
„Дебелт 1“ в спални помещения: № 251, № 259, № 255, които са с размери от 19,38 кв.м. до 21,02 кв. м., като в тях се настаняват до
четирима или петима лишени от свобода, в зависимост от квадратурата, съобразно
изискването за минимум 4 кв.м. жилищна площ на човек. Помещенията са обзаведени
с метални легла и шкафове, съответстващи на броя настанени лишени от свобода,
маса и столове. Прозорците са с размери ширина 1,60м. и височина 1,40м., с
поставени решетки, които не възпрепятстват достъпа на естествена светлина, а
отоплението се извършва чрез централно парно като във всички спални помещения
са монтирани радиатори, като през зимния сезон количеството топлина се подава в
зависимост от моментните климатични условия и температура. Посочено е, че във всяко спално помещение има
обособен санитарен възел - душ, тоалетна и умивалня, които са на разположение
на лишените от свобода денонощно, непрекъснато се подава течаща вода, а топла -
два пъти дневно по утвърден график, като помещенията се проветряват
по естествен начин - чрез отваряне на врати и прозорци, а по желание лишените
от свобода, прозорците могат да бъдат оставяни постоянно отворени, за да се
повишава естествената вентилация. Съгласно справката и
предвид графика,
който е бил в сила до 28.04.2021г. престоят на открито се е провеждал 2 пъти на
ден по един час, като закупуването на стоки от затворническата лавка е било
възможно по време на двата престоя на открито. В справката се сочи, че на
мястото за престой на открито, в което се ползва и лавка има изградени спортни
уреди, позволяващи на лишените от свобода тренировки на открито, които могат да
ползват в определеното им за лавка време, а отделно е предвидено време за спорт
на открито с продължителност половин час, както и един час за тренировки в
специално оборудвана фитнес зала. Относно свиждането с близките, в справката е
посочено, че същото се е провеждало всяка събота, а ползване на
видеоконферентна връзка е било разрешено всеки петък, в последствие е разрешена
веднъж месечно - всеки втори четвъртък от месеца. Отбелязано
е, че във връзка с откриване на ново място за престой на открито, предназначено
само за лишените от свобода от ЗООТ „Дебелт 1“ е изготвен нов график на
28.04.2021 г., съобразно който престой на открито е разрешен от 08:30 часа до
11:30 часа и от 13:30 часа до 17:30 часа, а за закупуване на стоки от лавката е
предвидено времето от 12:30 часа до 13:30 часа. В последствие е изготвен график
от 08.07.2021г. и в него е добавен още един ден за свиждане с близките — всяка
събота и неделя. Във връзка с провеждане на свиждането е
посочено, че
преди възникване на епидемиологичната обстановка лишените от свобода от ЗООТ
„Дебелт 1“ са провеждали свиждане с близките си всяка събота и неделя,
съобразно утвърден график в специално оборудвана за целта зала, където са имали
възможност за непосредствен контакт с посетителите, а след настъпилата промяна
във връзка с разпространението на корона вируса лишените от свобода от ЗООТ
„Дебелт 1“ са провеждали свиждане всяка събота, като на тези, които работят в
събота на външен работен обект се разрешава свиждане в неделя. Предвид
заповедите на министъра на здравеопазването и епидемиологичната обстановка в
страната и в гр. Бургас е решено свиждането на лишените от свобода в
общежитието да се провежда с прегради и връзка с интерком, с цел опазване на
живота и здравето на служителите, посетителите и лишените от свобода и
неразпространение на COVID 19. По отношение
на храненето е посочено, че лишените от свобода получават безплатна храна, достатъчна по калориен и
химически състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието,
съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите, три пъти
дневно, по утвърдено меню с четири възможности, което се излага ежеседмично в
столовата.
Поддържането на чистотата и хигиената в спалните помещения е задължение на лишените от свобода, а администрацията на затвора ежемесечно осигурява сапун и миещи препарати, метли, лопатки за смет, стирки и кофи. Ежемесечно се предоставят сапуни и хигиенни материали, които назначен за отговорник лишен от свобода разпределя раздава, а освен предоставяните им безплатно хигиенни материали, лишените от свобода могат да си закупуват такива от затворническата лавка. За дезинсекцията на паразити в ЗО „Дебелт“ е посочено, че се извършва по договор от ангажирана за целта специализирана фирма и със собствени средства, а през периода на епидемиологичната обстановка ежедневно се извършва и дезинфекция на помещенията три пъти дневно. Във връзка с кореспонденцията на лишените от свобода е посочено, че се процедира съобразно предвиденото в ППЗИНЗС, като по отношение на Д.Г. не е имало случай да се откаже изпращането или предаването на кореспонденция. По отношение на достъпът до медицинска помощ и обслужване е посочено, че ЗО „Дебелт“ разполага с медицински център, който лишените от свобода имат възможност да посещават по утвърден график, а при необходимост и при спешни състояния - ежедневно, като при всички случаи в които лишеният от свобода Г. е заявявал такова желание му е осигурявана възможност да посети медицинския център или да бъде изведен на външен специалист. Освен това общопрактикуващ лекар на затвора Бургас приема лишени от свобода за преглед по график всеки вторник и четвъртък, а тези лишени от свобода, за които има направление за преглед при медицински специалист се конвоират до съответното лечебно заведение също по график. По отношение на ищеца Г. се сочи, че не е имало необходимост да му бъде оказвана спешна медицинска помощ и няма установени случаи на отказ от предоставяне на спешна медицинска помощ по отношение на него.
От ответника е представена докладна записка до началника на Затвор Бургас, рег.№ 6430/03.11.2021г. (л.43 от делото); заповед № 402/30.06.2021г. на началника на Затвор Бургас касаеща режима на свиждане в епидемична обстановка (л.48 от делото); заповед № 304/13.05.2020г. на началника на Затвор Бургас за възстановяване на свижданията след отмяна на извънредното положение в Р България (л.49 от делото) и писмо peг.№ 4554/13.05.2020г. на ГДИН (л.50 от делото); утвърден график за разпределение на времето на лишените от свобода настанени в ЗООТ „Дебелт 1“ (л.51 от делото); утвърден график за разпределение на времето на лишените от свобода настанени в ЗООТ „Дебелт 1“, peг. № 1116 от 28.04.2021г. (л.52 от делото); утвърден график за разпределение на времето на лишените от свобода настанени в ЗООТ „Дебелт 1“, peг. № 1919 от 08.07.2021г. (л.53 от делото); утвърден график за престой на открито, спортни дейности, ползване на фитнес зала в ЗООТ „Дебелт“ и ЗООТ „Дебелт 1“ от 20.03.2020г. (л.54 от делото); договор за възлагане на обществена поръчка № 650 от 20.01.2021г. с предмет: „Дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН“ (л.55-66 от делото) и протоколи за извършени услуги от изпълнителните по договорите за „Дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН“ (л.67-79 от делото); схема на втори етаж и корпус В1 на сградата на ЗО „Дебелт“ и Зона от част „Архитектура“ на работен проект на обект "Преустройство и смяна на предназначението на бивши сгради на МВР в землището на с.Дебелт в затворническо общежитие „Дебелт“ към затвора гр.Бургас” находящ се в ПИ № 295, землището на с.Дебелт, община Средец (л.80-82 от делото).
По делото е представена и утвърдена таблица №1
за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен
от свобода на Министъра на правосъдието, която е свързана с изхранването на
лишените от свобода, както и 6 утвърдени от началника на затвора Бургас
седмични менюта за изхранване на лишените от свобода за процесния период.
По делото са ангажирани и свидетелски
показания на Ангел Тодоров, които е постъпил в затворническото общежитие на
03.03.2021г., като е бил в един коридор с ищеца Г., като отбелязва, че не са
обитавали едно и също спално помещение. Посочва,
че килиите са еднакви, като едни са за 4 човека, а други за 5 човека, като
площта им е около 14-16кв.м., която площ е недостатъчна според него Килията на
ищеца е била за 4 човека, като в нея е имало две двойни вишки, 4 шкафа, баня и
тоалетна. Всяка калия има баня и тоалетна, които по принцип могат да се ползват
постоянно, но топлата вода не е постоянна, като такава има към 16,00-16,30ч. Не
са постоянно заключени и излизат от килиите, като уж са на общ режим, но все
едно са на строг. Целодневно ползват каре на открито, което е за медицинския
център и е с площ от 80 кв.м., а те са 832 човека. В карето има 2 маси с по 4
стола, но няма тоалетна, чешма, лавка. В стаите трябва да има два прозореца, а
има само един, като само някой прозорци се отворят. Храната не е хубава и не е
достатъчна, според него, като в менюто няма зеленчуци – домати, краставици.
Почистването е от затворниците, с каквото има, като от скоро им дават малко
препарати – 100 гр. за седмица. Имат достъп до друго каре, на което е лавката,
но само от 12,30ч. до 13,30ч. и немогат да си пазарят всички, защото са 80
човека. Свиждането е или събота или неделя, по избор на затворника, като
продължителността му е 40 минути. Свижданията са в обща зала, в която са 4
човека и всеки си има маса с по 4-5 стола. Преди е имало прегради от стъкло,
като от май-юни 2021г. са преместили свижданията в друга зала в която няма
прегради. Всеки носи облеклото което има, като нямат ограничения. Нямат достъп
до хладилник, като храната се съхранява в шкаф и за една седмица се разваля.
Имат право на хранителни пратки. Имат ограничения за закупуване на тонизиращи
напитки – до 3 хела или ред бул на ден. Пълно е с хлебарки и дървеница, но няма
плъхове. Дезинфекцията и пръскането против хлебарки тази година е по-често, а
миналата не толкова. Преди е била на 3-4 месеца един път, а сета по празниците
Коледа и преди и след Нова година е пръскано. Хлебарките излизат постоянно.
Парното не работи, като се пукат тръби и те излизат. Миналата година парното е
било добре, но тази година е било развалено през януари месец. Тъй не е ставал
свидетел на Д.Г. да му е отказвано да му вземат кореспонденцията, но него му се
е случвало. Подал е молба за преместване миналата година, но няма никакъв
отговор . кореспонденцията се взема, но не отива където трябва и са останали с
убеждението, че я изхвърлят. На лавката има пресни плодове и зеленчуци.
Краставици има и в диетичните менюта, но не и в общите, като в тях има само
манджи. Сутрин им дават кифла или макарони, пастет или русенско варено и едно
парче хляб. На обед им дават кюфтета с бял сос, кюфтета по чирпански, които не
са такива, мусака с макарони, пържени кюфтета. Супи не получават. Вечер леща,
боб, ябълка и вафла. Около 20 човека работят в Средец, Дебел и в Промет, като
сутрин тръгват в 7ч. и се прибират в 17ч. Д. не е работил.
По своята същност
непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните
елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата. Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в
случая не се изследва. Под деянието се разбира конкретна външна проява на едно
лице, изразено както в действие, така и в бездействие, което е противоправно,
когато противоречи на правните норми.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от
страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от
10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България), разделянето на исковата претенция
като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода
като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки елемент
при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява
неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както
изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би
могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе
си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би
могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било
преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига
прага по чл.3 от Конвенцията. Ето защо, исковите претенции следва да се
разгледат като едно цяло, а именно да се прецени как са се отразили на ищеца
условията при които изтърпява наказанието си лишаване от свобода, през
процесния период. В този смисъл е и настъпилата законодателна промяна, като
съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.3, ал.2 съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените не
могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение.
Съгласно чл.3, ал.2 от същия закон, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбата на чл.3 и чл. 43, ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата
за лишаване от свобода.
В този смисъл са и Минималните стандарти за
третиране на лишените от свобода, приети от
Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година,
и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите, а именно:
10.
Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено
помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване.
11.
Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни размери,
за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците
трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух,
независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно,
за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за
тяхното зрение.
12.
Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от
свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва
нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13.
Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко
лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ
при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
В случая, не се установява незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е
възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване
на наложено с присъда наказание са осигурили на ищеца такива условия, които да
не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве,
нито на човешкото му достойнство за времето от 09.11.2020г. до 13.08.2021г., в
ЗО „Дебелт”.
В чл.43, ал.4
от ЗИНЗС е установено изискване минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4кв.м. Според чл.43, ал.5
от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за
прилагане на закона, като в чл.20, ал.3
от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
По данни на ответника, спалните помещения, в
които е бил настаняван ищецът Г. са с № 251, № 259, № 255 и размери от 19,38кв.м до 21,02кв.м., в които
са настанени четирима или петима лишени от свобода, в зависимост от квадратурата. Ответникът е представил архитектурен план на
Корпус В, втори етаж, и Корпус В1 на ЗО „Дебелт 1“, видно от който обитаваните
от ищеца помещения в процесния период са, както следва: В 251– с площ от
19,41кв.м. и с настанени четирима лишени от свобода; В 255 – с площ от
19,41кв.м. и с настанени четирима лишени от свобода и В 259 – с площ от
21,02кв.м. и с настанени петима лишени. Ето защо съдът преценява, че същите
съответстват на изискванията за необходима площ за ползване на едно лице и по
отношение на ищеца е спазено минималното изискване за площ в спално помещение
от 4кв.м. на всеки лишен от свобода, съгласно чл.43, ал.4 ЗИНЗС. От
събраните по делото доказателства се установява, че в спалните помещения,
включително и това, което е обитавал лишеният от свобода Г. има обособен
санитарен възел - душ, тоалетна и умивалня и непрекъснато се подава течаща
вода, а топла - два пъти дневно по утвърден график. Осигурена е възможност за
проветряване, отопление и приток на дневна светлина, неограничен достъп до
санитарно помещение с течаща вода и при оптимални условия за хигиенизиране. Прозорците
са с размери 1,60м. ширина и 1,40м. височина, с поставени решетки, които не
възпрепятстват достъпа на естествена светлина. Помещенията се проветряват по
естествен начин - чрез отваряне на врати и прозорци. По желание лишените от
свобода, обитаващи спалните помещения, оставят прозорците постоянно отворени,
за да се повишава естествената вентилация. Хигиената в спалните и общите
помещения на групите се поддържа ежедневно от самите лишени от свобода -
хигиенисти и дежурни по поддържане на чистотата и хигиената, като в началото на
всеки месец получават необходимите материали за поддържане хигиената в
помещенията и коридора. Отоплението на спалните помещения се извършва чрез централно
парно като във всички спални помещения са монтирани радиатори. През зимния
сезон количеството топлина се подава в зависимост от моментните климатични
условия и температура.
Описаните данни отнесени към цитираните правни
норми, налагат извода, че помещенията, които е обитавал ищеца при изтърпяване
на наложеното му наказание в периода от 09.11.2020г. до 13.08.2021г. са
разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, обзаведени са с
отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна
светлина и възможност за проветряване, а отоплението се е осъществявало
посредством централно парно.
На следващо място неоснователни са
оплакванията на ищеца за непредприемане от страна на администрацията на мерки
по обезпаразитяване на спалните помещения в затворническото общежитие в процесния
период. Действително по делото не се опровергава твърдението на ищеца, че в
помещенията, където е пребивавал е имало дървеници
и хлебарки, но не може да бъде прието, че затворническата администрация е
бездействала. По делото е представен договор за възлагане на обществена
поръчка № 650 от 20.01.2021г. с предмет: „Дезинсекция и дератизация на сградите
на ГДИН“ (л.55-66 от делото)
сключен между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ с предмет извършване на услуги
по дезинсекция и дератизация на сгради на ГДИН. В изпълнение на договора в
помещенията на ЗО „Дебелт“ за процесния период, по делото са представени и шест
протокола за извършена химична дезинсекция за процесния период според които е
обработвано и планирано по договор е извършван мониторинг и обработка с
биоцидни препарати против хлебарки, дървеници, бълхи, плъхове и мишки на
следните дати: 27.01.2021г., 12.03.2021г., 07.05.2021г., 03.06.2021г.,
29.07.2021г., 07.09.2021г. (л.67-78 от делото), с което ответникът доказва, че
не е бездействал и които действия обхващат почти целия период за който ищеца
претендира, и те сочат на предприети последователни мерки за разрешаване на
този проблем. С оглед така ангажираните доказателства, следва да се приеме, че
от страна на ГДИН са извършени действия по подобряване хигиената и
здравословните условия на спалните помещения, а наличието на хлебарки и дървеници не е в резултат от
незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация, а по-скоро
въпреки предприетите от нея мерки. Липсата на незаконосъобразно бездействие от
страна на затворническата администрация да предприеме мерки за справяне с
хлебарките и дървениците води до неоснователност на исковата претенция в тази
ѝ част.
Не се доказва да е нарушена и разпоредбата на
чл.84, ал.2, т.1 ЗИНЗС, съгласно която лишените от свобода имат право на
безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите. Ответникът е представил
доказателства за начина, по който е организирано храненето в затворническото
общежитие, както и начина, по който е определено количеството храна,
предоставяно на лишените от свобода, а именно таблица №1 за състава на дневната
дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода според
възрастта, както и вида и интензитета на полагания труд, на Министъра на
правосъдието, която е свързана с изхранването на лишените от свобода, както и 6
утвърдени от началника на затвора Бургас седмични менюта за изхранване на
лишените от свобода за процесния период. Видно е, че храненето е било
организирано в съответствие с горепосочената разпоредба – предоставяла се
безплатна храна, достатъчна по калориен и химически състав съгласно таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието. Изхранването е 3 пъти дневно съгласно
утвърдено меню, с предлагано 4 вида меню според предпочитанията на лишените от
свобода: общо, вегетарианско, мюсюлманско и диетично. Не се доказва по делото
да е предлагана негодна храна – мухлясала, развалена, с червеи и такава извън
срока на годност.
На следващо
място недоказани са твърденията на ищеца касаещи престоят на открито и достъпът
до лавката на затвора. Съгласно
чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на престой на открито
не по-малко от един час на ден. Съгласно разпоредбата на чл.276 от ППЗИНЗС се
изготвя график за разпределение на времето на лишените от свобода, като от доказателствата по делото, се установява,
че за всички лишени от свобода в Затворническо общежитие Дебелт се е осигурявал
престой на открито по няколко графика. Съгласно справката и предвид графика,
който е бил в сила до 28.04.2021г.(л.51 от делото) престоят на открито се е
провеждал 2 пъти на ден по един час, в последствие с такъв, изготвен на
28.04.2021г. (л.53 от делото) във връзка с откриване на ново място за престой
на открито, предназначено само за лишените от свобода от ЗООТ „Дебелт 1“
престоят втория график престой на открито е разрешен от 08:30 часа до 11:30
часа и от 13:30 часа до 17:30ч.,
т. е. затворническата администрация не само е спазила това нормативно
изискване, но и го е разширила в интерес на лишените от свобода. В тази връзка недоказани се явяват и твърденията за
ограничен достъп до лавката на общежитието, като тази възможност също е
обезпечена ежедневно видно от представените от ответника графици. Следва да се има
предвид и разпоредбата на чл.71, ал.13 от ППЗИНЗС, съгласно която във
времето, определено за престой на открито, лишените от свобода могат да
закупуват желаните от тях стоки в лавката на затвора.
По делото не се установява и твърдяното от
ищеца нарушение на чл.71а от ППЗИНЗС. Посочената разпоредба предвижда, че
лишените от свобода могат да се движат в района на затворническото общежитие от
открит тип самостоятелно или на групи без придружител, т.е. предвижда се
задължение на ответника да осигури възможност на настанените в такива общежития
от открит тип да се придвижват без придружител. Не се установява от събраните
по делото доказателства това да не е сторено, дори и да се възприеме, че
мястото на открито, обособено за тази цел, не е оборудвано с пейки и маси т.е
както твърди ищецът е непригодно за целта, това обстоятелство според съда не
може да се приеме за нарушение на разпоредбата на чл.71 от ППЗИНЗС. Според чл.71,
ал.2 от ППЗИНЗС, престоят на открито се провежда под надзора на служители от
надзорно-охранителния състав на специално определени места в затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие, като по възможност същите
предлагат защита при лошо време. По време на престоя на открито администрацията
на затвора осигурява подходящи условия - съоръжения, екипировка и организирани
дейности, насърчаващи поддържането на добро физическо здраве /ал.3/. На
лишените от свобода по време на престой на открито се разрешава да се
обединяват за участието им във физически упражнения или спортни игри /ал.4/.
Лишените от свобода, чиято работа е свързана с достатъчно движения или които по
здравословни причини не могат или не желаят да участват в предлаганите
дейности, прекарват времето за престой на открито на определените за отдих и
разходки места /ал. 5/. Не се установява по делото ответникът да не е изпълнил
изискванията на така цитираните разпоредби. От друга страна, сам ищецът в
исковата молба сочи, че заграденото място за престой на открито е с площ около
100 кв. м., което не дава основание съдът да приеме, че предвидената за престой
на открито площ е крайно недостатъчна за настанените около 80 души, за да
изпълни целите на чл.71 и
на чл.71а
ППЗИНЗС.
Неоснователни са и оплакванията, свързани с
ограничение на свижданията на лишените от свобода, доколкото от данните по
делото се установява, че такава възможност им е предоставяна в съответствие с
конкретната епидемиологична обстановка и при спазване на мерките за
безопасност. От представената от ответника справка е видно, че свижданията са
се провеждали по утвърден график, през преграда и връзка с интерком, с цел
опазване живота и здравето на служителите, посетителите и лишените от свобода,
осигурена е и видеоконферентна връзка. В този смисъл, не може да бъде
възприето, че предприетите от затворническата администрация мерки за
безопасност представляват нечовешко отношение, а точно обратното – грижа за
живота и здравето на лишените от свобода.
Недоказани са и твърденията за незаконосъобразни
действия и/или бездействия по отношение на водената кореспонденция, като
изолирано остава изявлението на ищеца, че служителите на затворническото
общежитие редовно му отказват да изпращат писма и жалби. В този смисъл от
свидетелските показания на свидетеля Ш. се установява, че кореспонденцията
винаги е вземана. По отношение на кореспонденцията на
лишените от свобода е отбелязано, че се процедира съобразно предвиденото в
чл.75, чл.76 и чл.77, чл.78 от ППЗИНЗС, като по отношение на ищеца не е имало
случай да се откаже изпращането или предаването на кореспонденция, като винаги
е получавал и исканите от него изходящи и регистрационни номера. Поради
това и предвид обстоятелството, че всички подавани молби са били регистрирани,
т.е. проследими, изключва извода за
незаконосъобразни действия и/или бездействия от страна на ответника.
Не се доказва и твърдението на ищеца, че
фактически е търпял наказанието си при строг режим, предвид налаганите
ограничения в придвижването му. Видно от представената по делото справка,
наказанието „лишаване от свобода” в ЗО „Дебелт 1” е търпяно от ищеца в
условията на общ режим. По делото не се доказва да е било нарушено някое от
изискванията на чл.52 ППЗИНЗС, дори напротив – ищецът е бил настанен в
общежитие от открит тип, като е имал свободен достъп до всички помещения на
втори етаж на корпус В1, определени за ползване от лишените от свобода,
настанени в общежитие от открит тип, както и директен достъп до мястото за
престой на открито, като достъпа до карето е бил целодневен според
свидетелските показания на свидетеля Ш..
Следва да се имат предвид и резултатите от
извършена проверка в ЗООТ „Дебелт 1“ в периода 31.08.-04.09.2020г., възложена
от Омбудсмана на Република България, обективирани в доклад на Националния превантивен
механизъм, във връзка с която са направени констатации и са дадени препоръки на
министъра на вътрешните работи, на главния директор на ГД „ИН“ София и на
началника на Затвора град Бургас. По отношение на ОЗТ „Дебелт“ е посочено, че това е най-модерното пенитенциарно
заведение от закрит тип, в което има стая за среща с адвокат и място за
провеждане на свиждане, позволяващо спазване на необходимата дистанция, както и
възможност за провеждане на онлайн свиждане, в присъствието на работник „Социални
дейности“.
С оглед на изложеното, следва да
се приеме, че по делото не е установено Д.Г. докато е изтърпявал наказание
лишаване от свобода в Затворническо общежитие „Дебелт“, през периода от 09.11.2020г.
до 13.08.2021г., да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, поради което предявения иск с
правно основание чл.284 от ЗИНЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Независимо от този изход на
процеса, в полза на ответната страна не е дължимо присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Видно от нормата на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, законът прави
разграничение между разноски, държавна такса и възнаграждение за адвокат. В
случай на отхвърляне на иска, в полза на ответната страна се присъждат само
разноски, но в настоящия случай такива не са направени. След като законът прави
разграничение между разноски (схващани като такива, извършени за процесуални
действия – назначаване на експертиза, разходи за свидетели) и възнаграждение,
то няма основание възнаграждението за юрисконсулт да се счита като форма на
разноски.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд гр.Бургас, десети състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Д.Ч.Г. с ЕГН: **********, лишен от свобода в Затворническо
общежитие „Дебелт“ към Затвора гр.Бургас срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанието“, гр.София за заплащане на обезщетение в общ размер на
25 000,00 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното заплащане, за нанесени през
периода от 09.11.2020г. до 13.08.2021г. неимуществени вреди, произтичащи от
незачитането на човешките му права, изразяващи се в психически тормоз,
дискриминация, чувство за малоценност, безпомощност, породени от ограничения му
достъп до района на общежитието, престоя му в непригодни съгласно изискванията
на чл.71а от ППЗИНЗС помещения, третирането му в условията на строг режим,
неизпращането на жалбите му до ГДИН, до съд и други.
Решението
може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: