Определение по дело №17476/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1769
Дата: 12 февруари 2018 г.
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20173110117476
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Варна,     .02.2018 г.

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

        

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.д. № 17476/2017г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Н.С. срещу ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. Варна иск с правно осн. чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Н.С. не дължи сумата от 7 428, 32 лв. по изп. дело № 20113110401300 по описа на СИС при ВРС, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. № 11569/2011г. по описа на Районен съд – Варна.

В исковата молба се твърди, че въз основа на издаден в производството по ч.гр.д. № 11569/2011г. по описа на Районен съд – Варна изпълнителен лист е образувано по молба на взискателя изпълнително производство по изп. дело № 20113110401300 по описа на СИС при ВРС срещу Н.С. за заплащане на сумата от 7 428.32 лева, представляваща сбор от дължими главници по незаплатена ел. енергия за периода от м. февруари 2007г. до м. декември 2010г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Наум” № 63 с аб. № **********, кл. № **********, както и сумата от 2 350.38 лева, представляваща сбор от дължима и незаплатена мораторна лихва върху всяка от горните главници, подробно описани по основание, размер и период в табличен вид в заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 411, ал. 2 от ГПК, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.08.2011г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и за сумата от 295.60 лева, представляваща реализирани по делото съдебно деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Сочи се още, че от 02.02.2012г., т.е. от деня, в който е извършено последното изпълнително действие по делото – запор върху трудово възнаграждение до деня на подаване на исковата молба – 16.11.2017г. са изтекли повече от 5 години и 8 месеца, т.е. настъпил е нов факт – изтичане на предвидения в закона давностен срок, имащ за последица недължимост на вземането по изпълнителното производство, поради което се настоява за уважаване на предявения иск по чл. 439 ГПК.

 

Съдът намира, че така учреденото производство е процесуално недопустимо поради липса на правен интерес, явяващ се абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по следните съображения:

При служебна справка по изп. дело № 20113110401300 по описа на СИС при ВРС настоящият състав на съда установи, че с постановление от 09.01.2018г., влязло в законна сила на 31.01.2018г., препис от който е приложен към делото към писмо от СИС, постъпило на 12.02.2018г., производството по делото, образувано по молба на взискателя ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД срещу длъжника Н.С., въз основа на издаден в производството по ч.гр.д. № 11569/2011г. по описа на Районен съд – Варна изпълнителен лист, е прекратено, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Прекратяване на изпълнителното производство с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител лишава длъжника по изпълнението и ищец в настоящото производство от възможността да предяви иск за недължимост на вземането, поради несъществуване на изпълнително производство. Макар и правен интерес от отричане на вземането в изпълнението да е съществувал към датата на подаване на исковата молба – 16.11.2017г, то с влизане в сила на постановлението – 31.01.2018г., същият е отпаднал.

Отпадането на правния интерес от воденето на иск по чл. 439 ГПК има за последица прекратяване на производството по делото, на осн. чл. 130 ГПК.

Водим от горното, на осн. чл. 130 ГПК, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

        

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 17476/2017г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 130 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Варна от връчването на препис от акта на ищеца, чрез процесуалния му представител адв. Искрен Игнатов.

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: