Решение по дело №318/2021 на Софийски градски съд

Р       Е        Ш        Е         Н          И            Е

Гр.София, 12 октомври 2022 година

 

В        ИМЕТО        НА        НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на деветнадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                 СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№318 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Претенция с правно основание чл.405 КЗ.

         В исковата си молба ищецът община А., ЕИК ********, твърди, че е собственик на сграда-читалище с идентификатор 00415.503.1365.1, представляваща масивна едноетажна сграда, построена през 1962 година, със застроена площ от 295 кв.м, брой етажи: едни; разпределение:киносалон, библиотека, кинокабина и мазе; с предназначение: сграда за култура и изкуство, построена в ПИ с идентификатор 00415.503.1365, при граници на имота:00415.503.2238, 00415.503.1364, 00415.503.1363, 00415.503.2227 с административен адрес гр.А., ул.“********. За собствеността на сградата е съставен акт за публична общинска собственост №392 от 11.07.2013г. С решение №63 от 30.07.2004г. на ОбС-гр.А. и заповед №211/26.08.2004г. на кмета на общината, част от имота е предоставен за безвъзмездно ползване на Клуб на инвалида и пенсионера кв.попово, гр.А.. На основание решение №105/31.03.2005г. на ОбС-гр.А. върху част от имота(салон, кино кабина и мазе) е учредено безвъзмездно прано на ползване на НЧ „В.“, кв.Попово.

         Ищецът твърди, че през м.март 2020г. между община А. и „ДЗИ О.З.“ ЕАД е сключен договор за застраховка „Индустриален пожар“, за което е издадена полица №110120181000008. Срокът на застраховката е 12 месеца, като неговото начало започва да тече от 0,00часа на 18.03.2020 Застраховани са сгради и други ДМА на база действителна стойност за застрахованите суми съответно 4 344 567 лева и 42 120 лева. Платена е застрахователна премия в размер на 1 759,80лева, съгласно дебитно писмо №20032320151943/23.-03-200г. от „ДЗИ О.З.“ ЕАД и платежно нареждане от 17.03.2020г.

         Ищецът твърди, че в периода от 01.09.2020г. до 05.09.2020г. в район на гр.А. има процес на обилни валежи, като на 04.09.2020г. от 0,00 часа до 19,30 часа същия ден са паднали валежни количества, които представляват 105% изпълнение на месечната норма на валежите. Това обстоятелство се установява от писмо изх.№44/11.09.2020г. от Националния институт по метеорология и хидрология, филиал Варна, метеорологична обсерватория-Силистра.

         Ищецът твърди, че в резултат на проливни валеж и буря през целия ден на 04.09.2020г. се разместват керемиди на сградата на читалището, покривът и таванът на сградата се срутват. При срутването са унищожени напълно целият покрив и цялата покривна конструкция, част от дограмите и стъклопакетите-на входната врата, вътрешната врата и 3 прозореца. Унищожени са напълно електрическата и вентилационната инсталация, а отоплителната инсталация е частично повредена. Унищожен е ламинираният паркет на сцената, около задния вход и в залата на пенсионера и инвалида частично са счупени подовите плочки, унищожени са дървените парапети на сцената.

         Ищецът твърди, че своевременно е уведомил застрахователя за събитието. На 14.09.2020г.  и на 13.10.2020г. са направени огледи на място от представител на застрахователя, инж. В.А. и са съставени описи на увреденото и унищожено имущество. В описа от 14.09.2020г. са описани повредите на покривната конструкция, окачения таван, три броя стъклопакети и стъкла. Посочено е, че за определяне на точния размер на щетата е необходим втори оглед, след разчистване на строителните отпадъци. В описа от 13.10.2020г. са посочени електрическата инсталация, отоплителната и вентилационната инсталация, ламиниран паркет, дървени парапети и стълбище, гиспокартон и гранитогресни плочки.

         На 02.11.2020г. застрахователят писмено заявява на ищеца, че на основание т.7.8, 7.9 и 7.12 от ОУ не дължи обезщетение по щета №11012132000475/08.09.2020г и отказва да плати обезщетение. Според застрахователя в резултат на огледа, експертът е установил, че покривът е бил с висока степен на амортизация, имало и счупени керемиди и разместени билни капаци. Били установени изгнили дъски и ребра на покривната конструкция, проядени от дървояди. Вредите били настъпили пред дълъг период от време, вследствие на естествените климатични условия и влияние, както и на стареене на материалите. Извършените частични ремонти, изразяващи се в направа на окачен таван от ламинирани фазерни и пластмасови греди са довели до допълнително натоварване и носещите греди, което от своя страна е катализирало процеса. Застрахователят се е позовал на следните конкретни изключващи отговорността му обстоятелства: неотстранени повреди от по-рано настъпили събития; неправилно или безстопанствено съхранение и експлоатация на имуществото; експлоатация при липса на подходяща квалификация, в нарушение на утвърдените технологии, стандарти, изисквания и/или предписания от производител, от компетентен орган или от застраховател; влияние на естествени климатични условия, износване на части и остаряване, амортизация.

         Ищецът твърди, че постановеният отказ за заплащане на застрахователно обезщетение е неоснователен.

         Това е така, тъй като не е налице нито едно от посочените от застрахователя общи изключения за неговата имуществена отговорност.

         Ищецът твърди, че сградата е била добре поддържана, била е използвана по предназначение ежедневно, не е оставяна без надзор или охрана, частичните ремонти през годините са удължавали експлоатационния и живот, а не са го компрометирали, ремонтите са правени от компетентни лица при спазване на технологичните изисквания и съобразно естеството на влаганите материали. Твърди, че преди настъпване на застрахователното събитие на 04.09.2020г. не са настъпвали други събития, които да са нанесли вреди на сградата и другите ДМА и които да са останали неотстранени. Естествената амортизация на материалите, от които е била построена сградата, не е била в степен да доведе до самоунищожаването и. Към момента на настъпване на застрахователното събитие застрахованата имущество се е намирало в същото състояние, в което е било към момента на сключване на застраховката. Следователно, застрахователят е бил наясно с актуалното състояние на сградата.

         Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по застрахователния договор, тъй като е предоставил на застрахователя необходимата писмена и фактическа информация, съобразно която застрахователят е формирал съгласие за сключване на договора. По време на действието на договора застрахователят не е отправял каквото и да е искане до Общината, свързано с промени в състоянието на застрахованата имущество, а такива не са били и налице.

         Съгласно застрахователния договор сградите и другите ДМА са застраховани срещу преки материални вреди, настъпили в резултат на няколко различни риска, сред което е клауза “Б“ – буря, градушка, проливен дъжд, наводнение, тежест при естествено натрупване на сняг и/или лед, измръзване, замръзване.

         В резултата на настъпилото застрахователно събитие-проливен дъжд и буря през целия ден на 04.09.2020г. е разрушен покривът и покривната конструкция на сградата, които се срутват главно в сградата и я повреждат напълно, като я правят негодна за каквото и да е предназначение. Съобразно указанията за разчистване на отломките от страна на представителя на застрахователя, дадени с описа от 14.09.2020г., Общината е отстранила срутилите се части от покрива и другите елементи от сградата е и предоставила възможност за последващи огледи.

         Ищецът твърди, че съобразно нормата на чл.386, ал.2 КЗ застрахователят е длъжен при настъпване на застрахователно събитие, да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на събитието. В застрахователната полица е посочено, че базата, на която се определена застрахователната сума е действителната стойност на имуществото.

         Преди настъпване на застрахователното събитие застрахователят не е давал никакви указания за предпазване на имуществото от вреди, а ищецът се е грижил като добър стопанин за имуществото си и не ставал причина с действия или бездействие от негова страна за настъпване на вредите.

         Ищецът твърди, че грижата на добър стопанин се изразява от извършените през последните години частични ремонти и подобрения в читалището.

         След настъпване на застрахователното събитие Общината е предприела действия по разчистване на отломките, за запазване и укрепване на оцелялото имущество, включително за осъществяване на авариен ремонт, съдържащ описаните от ищеца действия, на стойност 59 907,81лева.

         Твърди, че за възстановяване на сградата са наложителни описаните дейности, чиято обща стойност е в размер на 134 000лева, опасани по пера.

         Моли съда, след като установи верността на изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати съдебно заявената сума, представляваща действителна застрахователна стойност на погинало и увредено имущество, ведно със законната лихва и разноските по това дело.

         В срока за отговор ответникът „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, оспорва исковата молба да е редовна, тъй като не съдържа справка по чл.366 ГПК.

         Оспорва основателност и размер на претенцията.

         Не спори, че страните по делото са сключили договор за имуществена застраховка, обективиран в полица №110120181000008, съгласно която предмет на застраховане е недвижими имущество по приложен списък, както и движимо имущество с обща застрахователна стойност 4 344 567,50лева за недвижимостите и 42 120лева за движимите вещи. Съобразно приложения списък на сградите публична общинска собственост на община А., подлежащи на задължителна застраховане, включително срещу природни бедствия и земетресение през 2020г., на основание чл.9, ал.1 ЗОС са застраховани общо 27 сгради с обща застрахователна стойност от 4 344 567,50лева, като в списъка е посочена застрахователна стойност на всеки имот.

         В т.5 от списъка като застрахован обект е посочено Народно читалище „В.“, сграда с идентификатор 00415.503.1365.1 със застроена площ от 295кв.м, като е посочен и застрахователната сума за този обект, а именно сумата от 49 650лева. Това е лимитът на отговорността на застрахователя.

         На 14.09.2020г. застрахованият е уведомил официално застрахователя за събитие, като е посочил, че след „целодневен проливен дъжд на 04.09.2020г. придружен с буря, в резултат на разместени керемиди се срутва покривът и таванът на сградата на читалището.“ Въз основа на това уведомление е образувана преписка № 11012132000475.

         Твърди, че е назначен оглед на място, извършен от независим експерт-вещо лице, инж. В.Г.А.. По информация от служителите на Общината срутването на покрива се е получило поради проникване на вода през разместени керемиди и увредено стъкло на капандура. Вещото лице е констатирало, че покривът е изграден от дървени греди и камъшени рогозки, като гредите и летвите са проядени от дървояди, а ремонт на покривната конструкция не е извършван от построяване на сградата. Таваните на помещенията са изградени от пръст и камъшени рогозки. Констатирано е, че през различните периоди са правени козметични ремонти на таваните, като са направени окачени тавани от ламинирани фазерни и пластмасови плоскости, което е довело до допълнително натоварване на носещите греди на покривната конструкция.

         Ответникът твърди, че вещото лице сочи, че покривът е бил с висока степен на амортизация и при голямо количество счупени и липсващи керемиди е проникнало голямо количество вода. Носещите греди са се напоили с вода и са увеличили значително теглото си. Окачените тавани от ламинирани фазерни и пластмасови плоскости допълнително са утежнили конструкцията и са допринесли за събарянето и. Тези обстоятелства са предизвикали счупване на някои от носещите греди и по метода на „доминото“ са се счупили и останалите. Така  е пропаднал и целият покрив. Като водеща причина се сочи силната степен на амортизация на покривната конструкция, която не е ремонтирана от построяване на сградата през 1962 година.

         Вещото лице е изложило становище, че към момента на настъпване на събитието, покривът на сградата е бил разпокрит поради започнало извършване на ремонтни действия преди датата на събитието. Този извод се базира на факта, че пи навлизане на вода само през увредената капандура, количеството не би било толкова голямо, че да се срути цялата покривна конструкция. Към датата на събитието керемидите са били свалени от покрива, което е позволило навлизане на големи количество вода директно върху дървената конструкция и по този начин е пропаднал целият покрив. За това, че към момента на събитието са започнати ремонтни дейности и покривът е бил със свалени керемиди, свидетелствува и наличието на големи количества пакетирани нови керемиди, които са били в непосредствена близост до сградата към момента на извършване на първия оглед, което се вижда и от направените снимки.

         Ответникът твърди, че мястото е посетено още на 10.09.2020 година от служител на ДЗИ, Т.Д.-главен специалист застраховане, в Главна дирекция – Силистра, чиято основна задача е била да изготви детайлен снимков материал. Видно от представените с отговора на исковата молба снимки, на мястото на събитието не е установено наличие на стари керемиди сред елементите, паднали от покрива, което също доказва, че покривът е бил разпокрит.

         Ето защо, твърди ответникът, ищецът сам е станал причина за настъпване на уврежданията, в посочените от него размери.

         Съгласно приложимите ОУ по клауза „Б“ бедствия, не се обезщетяват вреди в резултат на проникване на дъжд през оставени незатворени прозорци, външни врати и през други отвори на сградата.

         Съгласно т.7. от трети раздел ОУ застрахователят не дължи обезщетение при настъпване на преки вреди, резултат от щети по време на ремонтни дейности на застрахования.

         Ответникът твърди, че при извършените огледи е било установено, че покривът е бил с висока степен на амортизация, счупени керемиди, разместени билни капаци. Установени са изгнили греди и ребра на покривната конструкция, проядени от дървояди. Вредите са настъпвали през дълъг период от време, вследствие на естествени климатични условия и влияния, както и на стареене на материалите. Основен ремонт на покривната конструкция не е правен. Извършени са частични ремонти на таваните, изразяващи се в направа на окачен таван от ламинирани фазерни и пластмасови плоскости, което е довело до допълнително натоварване, което е катализирало процеса.

         Ответникът твърди, че съгласно т.7.8 от ОУ застрахователят не дължи обезщетение при настъпването на преки и косвени вреди застрахователят не дължи обезщетение при настъпване на преки или косвени вреди в резултат на неотстранени повреди от по-рано настъпили събития.Съгласно т.7.9 от ОУ застрахователят не дължи обезщетение при неправилно безстопанствено съхранение и експлоатация на имуществото, както и съгласно т.7.13 когато вредите са резултат на влияние и естествени климатични условия,.. износване на части и остаряване, амортизация.

         Оспорва размера на претенцията, позовавайки се на уговорена застрахователна сума от 49 650лева за този имот.

         Моли съда да отхвърли иска, като претендира разноските по това дело.

         В допълнителната искова молба ищецът твърдението на ответника, че отговорността му е лимитирана до сумата от 49 650лева.

         Твърди, че застрахователят дължи обезщетение в размер на действително претърпените вреди към датата на събитието,  подобно ограничение, на каквото се позовава ответникът, застрахователният договор не съдържа. Списъкът на сградите, на основание чл.9, ал.1 ЗОС не съдържа признаване на права или отказ от права, на които застрахователят би могъл да се позове. Застрахователният договор е сключен за общата сумата от 4 344 567 за сградите и 42 120лева за други ДМА, като имуществото е застраховано на база на действителната му стойност.

         Оспорва посочените в допълнителната молба твърдения на ответника, чиято обосновка е снимковият материал направен от негов служител, за който се твърди, че е посетил мястото на събитието на 10.09.2020г. Оспорва тези твърдения. По отношение на представения диск, то ищецът твърди, че не е в състояние да възпроизведе съдържащата се в него информация и да се запознае с неговото съдържание. В тази връзка оспорва авторството, датата и автентичността на съдържанието на това веществено доказателство.

         Твърди, че сградите на общината и пострадали от поройния дъжд на 04.09.2020г. са били посетени единствено от инж.В.А., като представител на ответника на 14.09.2020г. и на 13.10.2020г. Не оспорва заключението на това лице от 10.09.2020г., но оспорва изготвеното допълнително заключение от А. от 23.10.2020г.

         Твърди, че от представената с отговора КСС по щета №11012132000475/08.09.2020 от 20.10.2020г. е видно, че застрахователят е бил уведомен от собствения си експерт, че за възстановяване на погиналото и увредено имущество е необходимо да бъде извършени посочените в документа дейности.

         Поддържа твърденията си, изложени в първоначалната искова молба и направените доказателствени искания и уточнява какви обстоятелства ще се установяват с представените с нея доказателства. Представя справка по чл.366 ГПК.

         В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа заявената теза.

         Страните са направили своите доказателствени искания.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Видно от представения от ищеца община А. акт №392/11.07.2013г. за публична   общинска собственост  се установява, че той е собственик на  поземлен имот с идентификатор 00415.503.1365 с площ от 1 553 кв.м и сгради, които попадат в него, представляващи читалище – сграда с идентификатор 00415.503.1365.1, построена през 1962г., със застроена площ от 295 кв.м, един етаж, с разпределение- киносалон, библиотека, кино кабина и мазе и предназначение – сграда за култура и изкуство и сграда с идентификатор 00415.503.1365.2 със застроена площ от 36 кв.м на един етаж с предназначение – сграда за битови нужди.

По делото е представен списък на сградите,  представляващи обект на публична общинска собственост на община А., подлежащи на задължителна застраховане, включително срещу природни бедствия и земетресения през 2020 г., на основание чл.9, ал.1 ЗОС. Под №5 в този списък е посочена сградата на читалище „В.“, включващо сграда с идентификатор  00414.503.1365.1 със застроена площ от 295 в.м, предназначена за култура и изкуство и сграда с идентификатор 00415.503.1362.2 със застроена площ от 36 кв.м с предназначение- сграда за битови услуги. Съобразно този списък, подписан от кмета на Община А., е посочено, че правото на собственост по отношение на този имот е удостоверено въз основа на акт № 455/24.03.2016г.; посочено е, че балансовата стойност на сградите е 39 767,49лв. и договорена стойност в лева – сумата от 49 650лв.

Страните не спорят и е видно от приложените по делото доказателства, че са сключили договор, обективиран в полица №110120181000008, с предмет на застраховане на недвижими имущество по приложен списък, както и движимо имущество,  с обща застрахователна стойност 4 344 567,50 лева за недвижимостите и 42 120 лева за останалите ДМА. Съгласно процесния списък част от застрахованото имущество са и две едноетажни сгради с идентификатори 00415.503.1365.1 и 00415.503.1365.2, представляващи народно читалище „В.“, първата със застроена площ от 295 кв.м. и предназначение за култура и изкуство, а втората със застроена площ от 26 кв.м., с предназначение за битови услуги.

Съобразно представеният застрахователен договор, същият е сключен на 13.03.2020г., със срок на действие 12 месеца, считано от 00:00часа на 18.03.20202г. и краен срок на договора – 24:00 часа на 17.03.2021година.

Съобразно постигнатото между страните съгласие, застрахователното покритие е съгласно клауза Д1, както за недвижимото, така и за движимото имущество. По отношение на сградите и други ДМА покритите рискове са съгласно А, А1, Б, Д2, Д5, Д7 от общите условия (ОУ) на застрахователя, като база за определяне на обезщетението е действителната стойност на актива ( сгради и и ДМА) по отношение на покрити рискове А, А1, Б, Д2, Д5 и Д7. По отношение на недвижимото и движимо имущество покритието на риска е съгласно клауза Д1, а по отношение на клауза „Б“ от ОУ е налице съгласие за застраховане на сгради и дълготрайни материални активи (ДМА) до размер на посочената застрахователна сума в полицата.

Между страните не се спори и относно това, че приложените Общи условия на ответника са действащи към момента на сключване на договора. Съгласно раздел II „Застрахователно покритие“,  на обезщетяване подлежи, пълна или частично вреда на застраховането имущество, в резултат на непредвидими и внезапно проявили се застрахователни събития по време на действието на застраховката, освен ако не е уговорено друго.

Прието е, че н обезщетение подлежат само преките материални вреди в резултат на рисковете, дефинирани в приложение „Клаузи“ към тези ОУ.

Съобразно тази разпоредба и съдържащата се в нея клауза „Б“ покритието включва покритие при буря, градушка, проливен дъжд, наводнение, тежест при натрупване на сняг и/ или лед, измръзване/замръзване. Клауза „Д2“, включва изтичане на вода и пара. В Приложение “Клаузи“ от ОУ на застрахователя се съдържат дефинициите  на бедствията, представляващи покрит риск по клауза „Б“ и другите, посочени в полицата. Съобразно т.4.1 застрахователното покритие представлява комбинация от клаузи, които са записани в полицата., както и други разходи, свързани с ограничаване на вредите в размер на 55 от застрахователната сума ( арг. от т.5 от ОУ).

         В действащите към момента на сключване на застрахователния договор ОУ са посочени в раздел III „Общи изключения“, хипотезите, при които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно тях застрахователят не дължи обезщетение при настъпване на преки и/или косвени вреди в резултат на неотстранени повреди от по-рано настъпили събития, при неправилно и безстопанствено съхранение и експлоатация на имуществото, в нарушение на утвърдените стандарти, както и при влияние на естествени климатични условия, при износване на части, амортизация и т.н – напр.т.7.7, т..7.8 и следващите.

Съобразно раздел VII „Застрахователна сума и отговорност“ за действителна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, вид и състояние, а възстановителна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка.

По делото е представен предложение – въпросник на застрахователя, попълнен от ищеца чрез кмета на общината, касаещ застраховка „Индустриален пожар“ и административна сграда (офис), попълнен на 18.03.2020г.

         По делото не се спори относно това, че настоящият ищец е заплатил уговорената застрахователна премия на ответника, като това обстоятелство се установява и от представените по делото писмени доказателства, а именно: с дебитно писмо № 20032320151943/23-03-2020 г. от „ДЗИ О.З.“ ЕАД до ищеца е изискано плащане на застрахователна премия. С платежно нареждане от 17.03.2020 г. застрахованият е наредил заплащането на застрахователната премия в размер на 1 769,80 лв. по полица №110120181000008 в полза на застрахователя.

Между страните не е спорно и е видно от Уведомление за щета № 11012132000475 по застрахователна полица № 110120181000008, че на 14.09.2020г. застрахованото лице и настоящ ищец е уведомил застрахователя, че на 04.09.2020 г. е настъпило събитие, представляващо покрит риск, съобразно договора. Според описанието в бланката, попълнена от застрахования „след целодневен проливен дъжд, придружен с буря, в резултат на разместени керемиди се срутва покривът и таванът в сградата на читалището“.

По делото е представено писмо до община А., изпратено от Национален институт по метеорология и хирдология, филиал Варна-Метеорологична обсерватория- Силистра, съобразно което са посочени измерени валежни количества от станция А. за периода от 01.09.2020г. -05.09.2020г., а именно, че сумата на валеж литър/ кв.м на 04.05.2020г. е от 5,7 литър на кв.м, а на 05.09.2020година – 49,8литра на кв.м. Посочено, че стойността се измерва веднъж в денонощието, сутрин в 07:10ч. поясно време, като обхваща изтеклия 24-часов период от време, а липсата на вертикален валеж и обозначена с тире. В този документ компетентният орган е удостоверил, че има „ един процес с обилни валежи на 04.09.2020г., който започва в полунощ ( в часовия интервал между 00:00  и 07:00 часа) на 04.09.2020г. и продължава до 19:30 часа на 04.09.2020г.“, като падналите количества на 04.09.2020г. представляват 105% изпълнение на месечната норма. Верността на документа не е оспорена от ответника по делото.

По делото не се спори, че е извършен опис на увреденото и/ или унищожено имущество от експерт на застрахователя, въз основа на оглед извършен на 14.09.2020г. и на 13.10.2020година, констатациите от които са обективирани в представените по делото описи от преждепосочените дати.

Съобразно тези частни свидетелстващи документи е констатирано,  наличие на вреди касателно покривна конструкция; окачени тавани, стъклопакети, тъмни стъкла и стъкла с рел. (не се чете точно), с посочване на количества и е направена забележка от извършващия огледа инж. В.А., че за определяне на точния размер на щетата е необходим втори оглед след разчистване на строителните отпадъци в сградата( опис от 14.09.2020г.). Във втория документ от огледа, извършен на 13.10.2020г. от същия експерт на застрахователя, е посочено, че е засегната ел. инсталация, отоплителна инсталация, вентилационна инсталация, ламиниран паркет, дървени парапети и стълбище, гиспокартон и гранитогресни плочки, в посочените количества.

Въз основа на извършеното уведомление за щета и след извършения първи оглед от експерта на ответника, на 20.09.2020година последният изготвя експертно заключение, съобразно което излага следните констатации: покривът е изграден от дървени греди, летви и камъшени рогозки, като гредите и летвите са изядени то места от дървояд; таваните са изградени от камъшени рогозки, като през различни периоди са им правени козметични ремонти, което е довело до допълнително натоварване на носещите греди, налице е счупване на 3 стъклопакета, увредени са отоплителната, вентилационната и електрическата инсталация; налице е частично разместване на билни капаци и керемиди, счупване на стъкло на капандурата, което е довило да проникване на дъждовна вода през покрива и е увредило част от таваните на помещенията.

Експертът е изразил становище, че покривът е в значителна степен амортизиран и при голямо количество счупени и липсващи керемиди е проникнало голямо количество дъждовна вода; носещите греди са се напоили обилно с вода и са увеличили значително теглото си, като тези обстоятелства са предизвикали счупване на някои от носещите греди и по метода на „доминото“ са се счупили и останалите. В резултат на това таванът е пропаднал. Посочило е необходимост от втори оглед след разчистване на строителните отпадъци в сградата.

След втория оглед експертът е изготвил ново становище, на 23.10.2020г., в което е описал своите констатации: че покривът е изграден от дървени греди, летви и камъшни рогозки, като летвите и гредите са силно проядени от дървояди и част от тях, на места, са се превърнали в пепел; че таваните на помещенията са изградени от пръст и камъшни рогозки, като през различни периоди са им правени козметични ремонти (окачени тавани от ламинирани фазери и пластмасови плоскости), което е довело до допълнително натоварване на носещите греди.

Посочил е, че предполага и наличие на откриване на покрива преди появата на проливния дъжд, с цел извършване на частичен ремонт, при който керемидите не се свалят, а се натрупват в краищата на покрива, което пък натрупване в големи количества води до допълнително натоварване на градите.

Повтаряйки наличието на проядени греди и летви и при голямо количество счупени и липсващи керемиди, довело до проникнало голямо количество дъждовна вода, което пък довело до обилно напояване с вода на проядени греди, което е довело до значително увеличаване на теглото им. В резултат на това някои от носещите греди са се счупили и по метода на „доминото“ са се счупили и останалите, в резултат на това е пропаднал целият покрив, а оттам и тавана на сградата.

На 02.11.2020г. ответникът изпраща на ищеца отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на ОУ, а именно, че са налице неотстранени повреди от настъпили по- рано събития ( т.7.8 от ОУ), неправилно или безстопанствено съхранение и експлоатация на имуществото, експлоатация при липса на подходяща квалификация, в нарушение на утвърдените технологии, стандарти, изисквания и/или предписания от производител, от компетентен орган или от застрахователя ( т.7.9 от ОУ), както и влияние на естествени климатични условия…., износване на части и остаряване, амортизация ( т.7.13 от ОУ).

По делото са представени Договор от 04.08.2014 г. между НЧ „В.“ и „Д.**С.“ ЕООД за извършване на вътрешен ремонт в читалището, като след завършване на възложената работа е съставен и двустранно подписан протокол за установяване на СМР от 08.09.2014 г. между НЧ „В." и „Д.**С.“ ЕООД, съобразно който стойността на извършената от изпълнителя работа е 19 999,55лв.

Документът е двустранно подписан от страните по договора.

         По делото е представен договор №257/21.09.2020г., сключен от община А. и „Б. „ АД, ЕИК********,, по силата на който Общината е възложила на това дружество, във връзка с настъпили изключителни обстоятелства, предизвикани от непредвидими за възложителя събития, съгласно §2, т.17 от ЗОП (съгласно дефиницията, съдържаща се в тази норма, непредвидими обстоятелства са  са обстоятелства, предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативноустановени дейности на възложителя), както е уговорено в чл.5 от този договор, да извърши ремонта на покрива на читалището, съгласно видовете дейности и количества в КСС, като съобрази техническата спецификация на възложителя, в съответствие с нормативните и техническите изисквания за тези видове работа, изискванията на ЗУТ и свързаните с него подзаконови нормативни актове. По делото не е налице спор, че тази сума е заплатена от ищеца.

На 08.11.2020г. страните са подписали протокол за извършените от изпълнителя по договора СМР на стойност 29 466, 45лв., двустранно подписан от страните.

         Издадени са фактура № 835/16.09.2014 г. от „Д.**С.“ ЕООД и фактура № 293/08.07.2019 г. от „М.**“ ЕООД.

По делото са представени и документи за извършени други ремонтни работи и закупено обзавеждане за читалището, които са удостоверени от ищеца с представянето на:

Протокол за извършени СМР от 16.12.2016 г. и фактура № 2598/16.12.2016 г. между Община А. и „Е.**“ ЕООД гр. Силистра; фактура № 2 **********/28.03.2018 г. от Мебели „В.“ фактура № 370/31.07.2019 г. и № 376/07.08.2019 г. от „М.61“ ЕООД, фактура № 53389/07.08.2019 г. и № 53458/09.03.2020 г. от „Д." ООД, фактура № 35880/29.08.2019 г., № 36357/16.12.2019 г. и № 36706/25.03.2020 г. от „Е. 2002“ ЕООД, фактура № 2 129/19.12.2019 г. от „Е.“ ЕООД, фактура № 2 **********/31.05.2019 г. от „Ж.“ ЕООД, фактура № 113881/20.03.2019 г. от „КИК- Н., К.И С.“ СД фактура № 250028/01.07.2020 г. от „Д.**“ ЕООД.

Ищецът е сключил и дреуги договори с различни изпълнители за ремонтни дейности в читалище „В.“ гр. А. - № 154/17.09.2019 г., № 155/17.09.2019 г., № 2 164/02.09.2019 г., № 224/01.11.2019 г., № 254/01.12.2019 г., № 27/02.01.2020 г., № 45/03.02.2020 г., № 73/02.03.2020 г., № 89/01.04.2020 г. и № 99/04.05.2020 г.

Ищецът е предприел действия по възстановяване на пострадалата от застрахователното събитие сграда чрез извършване на СМР, които се установяват от представените от него по делото – Фактура № 5051/29.10.2020 г. от „Р.6“ ЕООД, платежно нареждане в полза на „Р.6“ ЕООД от м.10.2020 г. приемо-предавателен протокол от 03.11.2020 г. между Община А. и „Б.“ АД; Констативен протокол за установяване годността за ползване на строеж от 03.11.2020 г. между Община А. и „Б.“ АД; Фактура № 5639/12.10.2020 г. от „Б.“ АД; Платежно нареждане в полза на „Б.“ АД за сумата по фактура № 5639/12.10.2020 г., фактура № 5705/04.11.2020 г. от „Б.“ АД; фактура № 5739/07.12.2020 г. от „Б.“ АД; Платежно нареждане в полза на „Б.“ АД за сумата по фактура № 5739/07.12.2020 г.; Платежно нареждане от м. 11.2020 г. в полза на „Б.“ АД; Фактура № 5886/27.04.2021 г. в полза на „Б.“ АД; Приемо-предавателен протокол от 17.06.2021 г. между Община А. и „СК-В.2007“ ЕООД; Фактура № 790/17.06.2021 г. от „СК-В.2007“ ЕООД; Платежно нареждане от м. 6.2021 г. в полза на „СК-В.2007“ ЕООД; Акт обр. 19 от 15.06.2021 г. от „СК-В.2007“ ЕООД; Проформа фактура N9 189/19.05.2021 г. от „СК-В.2007“ ЕООД; Платежно нареждане от 01.06.2021 г. в полза на „СК-В.2007“ ЕООД; Фактура № 789/17.06.2021 г. от „СК-В.2007“ ЕООД; Платежно нареждане от 22.06.2021 г. в полза на „СК-В.2007“ ЕООД; Фактура № 200/29.06.2021 г. от „ЕМСА-Метал“ ЕООД; Платежно нареждане от 07.2021 г. в полза на „ЕМСА-Метал“ ЕООД; Фактура № 114514/29.06.2021 г. от „КиК-Н., К. и с-ие“ СД; Протокол за изпълнени СМР от 27.04.2021 г. от „Б.“ АД. Истиността на тези документи, които имат частен свидетелствуващ характер, не е оспорена в процеса.

По делото са допуснати и изслушани гласни доказателствени средства- свидетелски показания, изслушани в о.с.з., проведено на 13.07.2021 година.

От свидетелските показания на Н.Г., която работи в община А. от 2006г., а от 2014г. заема длъжността „Старши експерт“ Капиталово и незаконно строителство, се установява, че читалището има активна дейност и в последните 10 г. постоянно се е ползвало. На 04.09.2020 г. валял много силен дъжд, придружен със силен, бурен вятър. Започнало да вали през нощта на 3-ти срещу 4-ти. На 04.09.2020 г. валяло през целия ден. Дъждът продължил през целия ден на 04.09.2020 г. до късно вечерта. Преди дъждовете увреждане на сградата на читалището не е имало. След силния дъжд се получило увреждане на сградата, което се изразявало в увреждане на покривната конструкция, на покрива, който паднал в залата. Вследствие на това се увредили стъклопакети, врати, цялата електрическа инсталация, която върви по тавана, тя била разрушена. Вентилационната система е била напълно разрушена, както и отоплителната система – радиатори и печка. От падането на тавана се счупили гранитогреса по пода и ламинирания паркет. Заявява, че целият тава е паднал вътре в сградата – покрив, с керемиди „и всичко, дъски, керемиди, паднаха вътре и разрушиха вътрешността“. Посетила заедно с кмета сградата на 08.09.2020г. , но били възпрепятствани да влязат не само поради заключената врата, но и поради препятствията от срутването. Видели падналия покрив, увредените стени., видели вътре нараняванията по стените и водата от дъжда- локви от води и пропита от сградата вода, строителни отпадъци от покрива, тъй като той е правен от слама и с пръст, отломки от който виждали.

 Покривът преди дъждовете бил в добро състояние. Основен ремонт на покрива е правен през 2014 г. и профилактично всяка година се извършвали огледи за евентуално разместване или повредени керемиди. През 2020 г., след снеготопенето, в началото на пролетта, извършили такава проверка. Дефектни керемиди нямало, само разместени две-три керемиди, които били оправени.

         В началото на месец септември, към датата на бурята, не е имало махнати керемиди, покривът бил в пълната си цялост. На покрива имало капандура, която била непрекъснато плътно затворена. Тя била ремонтирана, когато правили ремонт на покрива. Тогава сменили цялата ламаринена обшивка около капандурата, сменили и рамката и се затваряла вече плътно.

         В района на читалището имало складирани палета с керемиди е имало, както и дървен материал, които материали били предназначени за обект строен от фонд „Красива България“. Тези строителни материали не били предназначени за читалището. Към момента на бурята не са извършвани никакви ремонтни дейности на читалището.

         Във вътрешната част на сградата в залата имало монтирани декоративни плексигласови панели в таванската част. Те имали декоративна цел и на места се наложило да изравняват тавана, закрепени били на бетонови греди, които са на залата. Тези греди не паднали при бурята, защото са здрави. И в момента съществували. Те не били закрепени за тавана. Конструкцията им се държала на бетоновите греди.

         Декорациите не могат да задържат вода. Те са съвсем тънки и ако падне вода, може по краищата да изтече вода.

Заявява, че за случилото се застрахователят бил уведомен от кмета на общината в същия ден – на 08.09.2020 г. Първият оглед, по информация на кмета, бил направен на 10.09.2020 г. След това на 14.09.2020 г. с представител на застрахователя извършили огледа. Месец след това , по предписание на застрахователя, разчистили и им се обадили за повторен оглед, за да видят щетите, които са нанесени под строителните отпадъци.

Твърди, че към момента сградата е напълно възстановена изцяло. Възстановена е от Общината. Възстановен е бил надзидът, който е преди покрива, дървена покривна конструкция с хидроизолация и топлоизолация, с керемиди, подменили са счупени стъклопакети, врата, която била счупена, всички подови плочки сменили, гранитогресът, защото бил счупен, ламинираният паркет. Възстановили се вентилацията, направили са нова вентилационна система. Направена е шпакловка и бояджийски дейности, осъществени са всички довършителни работи във всички помещения и ламиниран паркет в помещенията, където не става за плочки – сложили ламиниран паркет. 

Свидетелската Г.заявява, че в деня на събитието вода имало из целите помещения. През 2014 г. правили основен ремонт на читалището. Той се изразявал в подмяна на компрометирани дървени елементи и с подмяна на всички повреди по покрива. На покрива само са подменяли детайли, включително и покривните керемиди. Частичните ремонти, които са извършвани на обекта се изразяват в подмяна на дограма, поставяне на вентилационна система, отоплителна система, изграден е таванът. Има направени ново стълбище със струговани парапети дървени, които също са разрушени, направена е подова настилка, направени са нови санитарни помещения и вътре изцяло са правили всякакви ремонти. По отношение на покривната част на сградата, освен ремонтът през 2014 г., тези периодични ремонтни дейности, които са извършвани, те не са засягали частта на покрива, защото не е имало необходимост. Твърди, че от тази буря са пострадали и други общински сгради в А., както и частни сгради и нейният личен дом.

От свидетелските показания на свидетеля Д.С., представител на читалищното настоятелство, се установява, че най-големият порой бил на 4-5.09.2020 г. Валяло целия ден и на другия ден празникът на града бил отложен, защото отново валяло.

Разбрал за случилото се на 08.09.2020г., когато отивал на работа. Отишъл в сградата на читалището около 18 часа на посочената дата и за първи пят видял „този ужас“.

         Видял, че целият таван, заедно с покривната конструкция, бил паднал в голямата зала. Целият покрив тотално се бил сринал вътре в самата сграда. Всичко било подгизнало от дървета, цигли, керемиди.

Имало голямо количество прах и пръст. Таванът, който има дървена обшивка, на нея има сложена изолация, всичко това било паднало в сградата. Когато влезли вътре през аварийния вход установили, че всичко е заринато в кал.

         Той и членове на управителния съвет се подписали в протокола.

Твърди, че в сградата на читалището са правени частични ремонти:  направили парното отопление и двата радиатора били пуснати направили, нова топлинна инсталация за парно отопление,  направили аспирацията с въздуховоди, която отвежда мръсния въздух.

Твърди, че цялата аспирация почти била смачкана. Една част била паднала долу на земята, една част висяла в крайната част на залата.

Имали нужда от струговани подкови към самата сцена. Били направили декоративни дървени стъпала и много красиви парапети.

Отоплителната инсталация също била паднала. Там, където едната част била паднала върху пода на самата зала, в лявата част, там цялата стена била ожулена, паднала мазилката и отгоре всичката се сипала точно пред самата врата и стъклопакетът на вътрешната врата, от която се влиза към салона, бил изцяло счупен, както били счупени и стъкла на прозорците. Имало счупени стъкла и на цялата сграда.

         Настилките били унищожени. Ламинатът бил прекършен направо, виждала се цялата изолация, която били сложили отдолу.

Във вътрешната част имали направен параден плакат. Цялата северна стена била олющена. Камъкът в първата част на сцената единият му край бил съборен от носещите конструкции.

Заявява, че  частичен ремонт на покрива е правен през 2014  г. и впоследствие всяка година. Всяка година след тежките снегове и дъждове проверявали циглите. От години нямали никакви течове. Били направили много добра обшивка на комините, много добра обшивка на капандурата. Северната част на читалището от към покрива два пъти го проверявали. Преди дъждовете нямаше компрометирани части от покрива. Те правили съвсем други вътрешни подобрения, без да отварят тавана. Покривът бил в пълна цялост, не са му правили нищо. Имало частично разместени цигли, разместени от животни, капаци, които те наредили през 2020 г.

В момента покривът на читалището  е направен с носещи метални греди. Всичко е подменено. Стените са измазани и са подменени под, гранитогрес. Отоплителната им инсталация вече е с климатици. Кухнята е съвсем нова в пенсионерския клуб. Стаите са абсолютно нови. Покривът отгоре-надолу, е направено с хидроизолация, с топлинна изолация, с окачени тавани, нова инсталация. Това го направила фирма от Шумен. 

Преди наводнението били поставили окачени плоскости в таванската част на основната сграда. Бетонните им колони не паднали при наводнението, стоят си и сега момента на тях е направена конструкцията.

Възстановяването на сградата го осигурила Общината.

Основен ремонт на читалището от 1948 г. до сега не е правен, частични ремонти са правени.  Течовете на северната част на стената, това са течове на външната част на сградата. Тя с тясната си част е на север, а с широката си част е на изток и на запад. Течовете, които имало, са от външната страна. Понеже там няма улуци и има често голяма растителност, от там дъждът като идва, цялата вода се стича по външния скат на покрива и там са отдушниците за мазето из цялата северна стена от външната страна много често се стича водата директно, защото нямало сложени улуци. През 2014 г.  сменили циглите на ската и след това нямало течове.   

От показанията на свидетеля К. К.а, директор на Дирекция „Специализирана администрация“ в община А., се установява, че разбрали, че покривът е паднал на 08.09.2020 г. Тогава получили сигнал в общината. Кметът на общината издал заповед в същия ден на събитието и тогава на 08.09.2021 г. те извършили проверка. Констатирали, че по-голямата част от покрива на сградата липсва. Събитието, което предизвикало това  бил проливният дъжд на 04.09.2020г. покривът бил пропаднал вътре в сградата, гледката била ужасяваща. И вътре в сградата имало щети. Когато направили оглед установили, че има счупени три броя прозорци, както и врати  - външната/входната врата, която е алуминиева, с монтирано стъкло и вътрешната, която е към големия салон също, тя е ПВЦ. Изградената вентилационна система била пропаднала заедно с тавана, кабелите, които преминавали през тавана, били на земята. Имало спукано стъкло на печка, част от срутището било върху печката, радиатори били увредени. Установили, че има също увреждане по ламинати, по плочки, които са гранитогрес. Към датата 04.09.2020 г. покривът бил цял. Открити части нямало. Нямали планове за ремонт на тази сграда.

         В съседство се строяла сграда по инициативна на Общината – център за настаняване от семеен тип. Общината складирала материали в близост до сградата на читалището. Кметът, госпожа Я.Г., уведомила застрахователя за събитието. Сградата била възстановена от общината, с нейни средства. Всичко от разрушеното е възстановено в читалището. Към момента сградата е завършена от посоченото дружество.  Заявява, че когато е бил сключен договора за застраховка, представител на застрахователя не и бил на място.

От показанията на свидетеля Т.Д., главен специалист по застраховане в „Д.З.“ ЕАД, се установява, че като представител на застрахователят той е отишъл да заснеме и да види какво е събитието, какви са последствията и пораженията, тъй като вещото лице в този момент отсъствало. Видял, че има паднал покрив, но му направило впечатление, че имало малко цигли там, където е паднал покрива. А в дясната част на покрива, долу в помещението са кухни, битови помещения. Там горе на покрива нямало паднали цигли. А също така старите цигли били свалени и ги нямало, но ги нямало в самия двор на читалището. Имало паднали цигли, но в много малко количество. Гредоредът стоял вътре, там, където е сцената. Отвън, от дясната външна страна нямало цигли горе на покрива, което го е документирал според техните изисквания, направили снимки и ги е представил на управителя да ги гледа. Количеството паднали керемиди според него са били малко.

Преценка за количеството на цигли, което се намира на земята, направил, на база на това, че при положение, че в дясната страна, като се застане срещу сградата, няма никакви цигли, а има гредоред, който не е паднал, а е паднало само това нещо, което е в лявата част и е смесено с дървен материал и има много малка част от цигли. Ако било покрито това нещо, първото, което е от дясната страна, също ще има цигли и много по-малко ще се вижда това, където е паднало покрива, ще бъде повече с тези керемиди. Отзад се извършвало изграждане на нова сграда, тип социална.

Покривът на този нов обект не бил покрит с керемиди.

От показанията на свидетеля В.А., вещо лице към дружеството-ответник, се установява, че в това си качество е ходил на проверка още през 2013 г. и установил, „…че преди това събитие е посещавал два пъти на оглед и това било следствие пак на покрива, на някакви пропуски“( има предвид сградата на читалището-бел. моя Е. Р.). Падали части от тавана в салона в рамките на две години. 2014 г. септември валял силен дъжд и 2015 г. пролетта имало обилен снеговалеж. Когато посетил сградата на читалището за настоящия случай, установил, че има много строителни материали като керемиди. Заявява, че такова падане на покрив в живота си не е виждал. Твърди, че покривът е изграден от дървени греди, дъски и плоскости, глина, която е смесена със нещо. И върху това слагат керемидите. Впечатление му направил фактът, че гредите и дъските били силно проядени от дървояд, били станали като кифла. Другото, което го впечатлило е това, че вътре, в самата сграда, нямало голямо наличие на керемиди. Предполага, че или са били свалени или дъждът е предизвикал намокряне и самата конструкция набъбва, натежава и теглото може да се е увеличило два-три пъти, конструкцията да не е издържала и то просто става като пепел.

На последния оглед не му е направило впечатление да има някаква промяна в конструкцията, заздравяване или поставяне на нови греди, укрепване на конструкцията. Правени са козметични ремонти на самия таван на помещението. Слагани са декоративни плоскости, ламинирани плоскости, фазерни плоскости и боядисване с латекс.

При първия оглед, на който отишъл, обектът не бил разчистен и не можел да види всичко - в какво състояние е електрическата инсталация и в какво състояние е отоплителната инсталация и отдолу на пода какво е, защото едната част била в дъски, а другата част била в плочки и каква е щетата. Затова казал на застрахования, че първоначално ще огледа и направил снимките.

Съгласно заключението на вещото лице инж. В.К. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът е приел като годно доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано, се установява, че действителната (посочена от вещото лице като пазарна)  стойност на процесните сгради към 04.09.2020 г. - датата на застрахователното събитие  - на масивна едноетажна сграда читалище с идентификатор 00415.503.1365.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град А., община А., област Силистра, одобрени със Заповед № РД-18-73/15.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, вид собственост: Общинска публична, функционално предназначение: Сграда за култура и изкуство; брой етажи: 1; застроена площ 295 кв. м, построена през 1962 г., разпределение на помещенията: киносалон, библиотека, кинокабина и мазе. Сградата е построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 00415.503.1365, административен адрес град А., община А., област Силистра, кв. Попово, ул. „*********вид собственост: Общинска публична; вид територия: Урбанизирана; начин на трайно ползване: За друг обществен обект, комплекс; площ 1553 кв. м, стар номер 1365, квартал 123, парцел 10, при граници на поземления имот: ПИ с идентификатори 00415.503.1363, 00415.503.1365, 00415.503.2238 (ул. *****"), 00415.503.2227 (ул. "*********“) е в размер на 134 800 лева.

Според експертизата разходите за възстановяване на сградата са в размер на 118 899,39 лв. без ДДС или 142 679,27 лв. с ДДС.

Вещото лице е дало заключение, че покривната конструкция на сградата е дървена и при извършена проверка от вещото лице в община А. вещото лице не е установило наличие на документи за извършени основни ремонти на покрива на читалището от построяването му до 04.09.2020г.

Поради липса на проектна и строителна документация за изграждането на процесната сграда в архива на община А., вещото лице не е дало отговор на въпросите какво количество вода е необходимо да попадне върху дървения гредоред, за да се счупят гредите, до степен пропадане на цялата конструкция.

Поради липса на архитектурни проекти на сградата вещото лице не е дало отговор на въпроса какви са размерите на капандурата, но е изразило становище, че не е възможно цялата покривна конструкция да се срути от навлизане на вода само чрез счупен прозорец на капандурата, но при навлизане на вода през целия покрив в резултат на въздействието на вятъра, е вероятно да се увреди цялата конструкция.

Съгласно заключението по експертизата монтирането на окачен таван от леки материали не увеличава съществено натоварването върху носещата конструкция на сградата. Той не оказва влияние върху водоносимостта на покривната конструкция.

В дадените в открито съдебно заседания, проведено на 07.06.2022 година, обяснения от вещото лице инж. К., вещото лице е посочило, че уговорените цени по договорите, касателно ремонтните дейности, са близки до пазарните, като е посочило, че само „възрастта“ на сградата не е определящ фактор при формиране на нейната цена и стойност, тъй като има и други фактори, които влияят върху тях- осъществени основни ремонти, в резултат на които може да се повиши стойността на имота, поддръжката на сграда. Ето защо вещото лице е посочило, че към датата на изготвяне на експертизата състоянието на сградата е много добро. Вещото лице сочи, че на сградата са правени ремонти, в резултат на които са налице подобрения, като ремонтните дейности касая период от 2014 – 2020 година, преди събитието. В резултат на разрушенията има видимост относно наличие на подобрения, напр. вентилационната инсталация. Изрично сочи, че извършените СМР са в пряка причинно-следствена връзка и са резултат от проливния дъжд. Обосновава произхода на щетите с вятъра и дъжда. Изрично сочи, че осъществените по сградата СМР са в резултат на настъпилата увреда по сградата, като разликата между посочената от вещото лице стойност е справката, дадена от ищеца, е в резултат на това, че в заключението не е включена старата отоплителна инсталация, която е на твърдо гориво, тъй като са включени климатици, чиято стойност вещото лице не е зачело, тъй като не са причинно-следствена връзка с вредата. Вещото лице е формирало извода си относно сумата от 134 800лв., на база констатациите относно това, което е извършено, съпоставяйки го в отразените увреждания на сградата, които са предпоставили извода относно неотложност и необходимост от извършване на ремонтните дейности. Посочило е, че ремонтът, който ищецът е направил е за материали и труд за изграждане на нова сграда

Съгласно заключението на вещото лице инж. В.К. по допуснатата допълнителна съдебно-техническа експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, се установява, че стойността на разходите за възстановяване на нанесените в сградата щети съобразно представените към ликвидационната преписка описи, изготвени от застрахователя са в два варианта: I вариант, при който вещото лице е изчислило стойността на разходите, по средни цени за страната от „Справочник за цените в строителството“, бр.3 от 2020година, съобразно който тази стойност е в размер на сумата от 75 170,40лв. с ДДС и II вариант – стойността е определена на база представените от ищеца счетоводни документи за платени от община А. разходи, съобразно който вариант стойността на тези разходи е сумата от 92 720,51лв. с ДДС.

Вещото лице е посочило, че доставката на някои видове материали, на база „Справочник за цените в строителството“ бр. 3 от 2020 г., е в размер на 20 757,39 лв. с ДДС.

В дадените в откритото съдебно заседание обяснения от вещото лице (лист 353 от делото) същото пояснява, че относно това, че за някои материали, макар и да не са налице счетоводни документи, са констатирани от вещото лице при огледа. Поради това следва да се приеме, че тези материали са вложени при ремонта, като посочените стойности на тези материал са средните цени за страната, на които те могат да бъдат закупени. Без влагането на тези материали не е възможно да има възстановяване на сградата на читалището – „..няма да има покрив.“ – вещото лице на лист 353 от делото.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

        Съгласно чл.343 ал.1 от КЗ и чл.405 ал.1  КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в размер в посочените от закона срокове.

Застрахователят има право да откаже заплащане на уговореното обезщетение, ако са налице основания за това- предвидени в закона или договора (аргумент от нормата на чл.408 КЗ). Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 405 КЗ, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка на съответното увредено/погинало имущество с покритие към датата на настъпване на събитието, сключена в полза на ищеца; настъпване на застрахователното събитие, от което са последвал и вреди/щети на застрахованото имущество. От друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.

При така установеното по делото следва да се приеме, че страните са обвързани от валиден застрахователен договор и по време на неговото действие е настъпило събитие, представляващо покрит риск по смисъла на дефиницията, дадена в ОУ за природно бедствие- проливен дъжд, в каквато насока са събраните в хода на процеса доказателства – справката от БАН  и метеорологичната експертиза. Съобразно клауза „Б“ от ОУ проливният дъжд, наводнението и др., посочени в клаузата събития, представляват юридически факти, с настъпване на които се приема, че се осъществява застрахователно събитие, от което могат да настъпят имуществени вреди, които, ако се намират в пряка причинно-следствена връзка със събитието, следва да бъдат обезвъзмездени от застрахователя по силата на поетото от него задължение за това, въз основа на застрахователния договор. Следователно, проливният дъжд представлява юридическо събитие, предвидено като покрит риск, при настъпване на което за застрахователя възниква задължение да заплати обезщетение, при наличие на щети от това събитие.

По делото не е налице спор, а се установява и от представения свидетелствуващ документ, че на 04.09.2020година е паднал проливен дъжд, представляващ изпълнение от 105% от месечната норма. Това обстоятелства се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателствени средства- свидетелските показания на посочените по- горе свидетели, които макар и да се намират в някакви правоотношения с ищеца, съдът кредитира като добросъвестно дадени. Тези показания са непротиворечиви и се намират в логическа връзка и последователонст. Не се спори по делото, че проливният дъжд е валял по време на действието на процесната застрахователен договор. Съобразно последния страните са се съгласили, че предмет на застраховане са сгради и дълготрайни материални активи (ДМА), касателно клауза „Б“ от ОУ, като лимита на отговорността на застрахователя за сградите и сумата от 4 344 567,60лв. и за ДМА – 42 120лв.

По възражението на ответника, че отговорността му била лимитирана до стойността, посочена в списъка, изготвен от ищеца, касателно подлежащото на застраховане имущество.

Такова ограничение полицата не съдържа.

Изготвеният от Общината списък на обектите, предмет на застраховане, е в изпълнение на нормата на чл.9 ЗОС, съгласно която застроените имоти - публична общинска собственост, задължително се застраховат, включително срещу природни бедствия и земетресения(ал.1), като Общинският съвет определя имотите - частна общинска собственост, които подлежат на задължително застраховане, включително срещу застрахователните рискове по ал. 1(ал.2) и се здължава кметът на общината да определи вещите- общинска собственост, които подлежат на задължително застраховане (ал.3).

За да се приеме, че е налице ограничение в отговорността на застрахователя до размер на определена сума, следва подобно ограничение изрично да е посочено в договора или да се извежда по тълкувателен път (чл.20 ЗЗД) от обективираната воля на страните по облигационната връзка. В представената по делото застрахователна полицакато ограничение на имуществената отговорност на застрахователя следва да се приеме сумата от 4 344 567,60лв, представляваща застрахователната сума, която сочи границата на отговорността на застрахователя касателно сградите, при наличие на застрахователно събитие, съобразно клауза „Б“ от действащите ОУ и сумата от 42 120лв. за ДМА. В обвързващия страните договор не е уговорена възможност да се лимитира за всяка от застрахованите сгради размер на дължимото застрахователно обезщетение. Ето защо подобно възражение на ответника не намира опора в събраните по делото доказателства.

Другият спорен момент в процеса е дали щетите по имота са в резултат на падналия проливен дъжд или не; налични ли са обстоятелства, които изключват, респективно ограничават отговорността на застрахователя.

По въпроса за освобождаване на застрахователя от отговорност, в каквато насока е стореното от ответника възражение.

Основание за такава хипотеза е нормата на чл.211 КЗ/отм./ и съобразно действащият КЗ – разпоредбата на чл.408. Основанията за заплащане на обезщетение и в двата текста на идентични, като по прилагането на тази разпоредба ВКС последователно приема (в постановените по реда на чл. 290 ГПК: Решение № 105/11.07.2017 г. по т.д. № 1325/2016 г. на ВКС, I т.о., Решение № 86 от 18.07.2014 г. по т.д. № 2230/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 185 от 5.03.2014 г. по т.д. № 350/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 2 от 20.05.2013 г. по т.д. № 1031/2011 г. на ВКС, I т.о. и др.)/ че, за да бъде отказано от застрахователя плащане на застрахователно обезщетение на основание чл.211, т.2 КЗ/ отм./, аналогична на т.3 от действащия чл.408 КЗ, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2/ неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/ настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т. е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. Само неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да обуслови като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие, респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или се явява препятстващо доказването им може да обуслови отказ за плащане на застрахователно обезщетение.

В настоящия случай хипотези, които да се субсумират от цитираната разпоредба на КЗ (т. 1 и т.2 на чл.408 КЗ) не са твърдени и не са установени в процеса.

Във връзка с оспорване дължимостта на застрахователното обезщетение, ответникът - застраховател е въвел в предмета на спора, че не дължи заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като към момента на настъпване на застрахователното събитие ( на 04.09.2020г.) покривът на процесната сграда, попадаща в обсега на имуществената застраховка е бил: амортизиран (проядени от дървояди греди, изградени от пръст тавани и от камъшени рогозки, незначителни козметични ремонти, част от които са довели до допълнително натоварване на покривната конструкция), разпокрит- разместени керемиди и увредено стъкло на капандура, поради което е проникнало значително количество вода и от това гредите са се напоили и са увеличи значително теглото си, което съчетано с горните обстоятелства е довело до пропадане на покрива; разпокриването на покрива се дължи и на започнал, но недовършен ремонт към датата на събитието, поради което са били налице свалени керемиди и което също е способствало навлизане на голямо количество вода, което е довело до срутването на конструкцията). Ето защо застрахователят твърди, че ищецът сам си е виновен за настъпване на уврежданията.

Позовава се и на разпоредбите на т.7.7; т.7.8; т.7.9 и т.7.13 от ОУ.

Съгласно първите три разпоредби на ОУ ( т.7.7, т.7.8 и т.7.9) общите изключения на отговорността на застрахователя касаят случаи, при които има наличие на конструктивен и строителен недостатък, настъпили са щети по време на ремонтни дейности, вкл. недоброкачествен ремонт и др., изрично посочени в текста на т.7.7; в т.7.8 е предвидена хипотеза на неотстранени по- рано настъпили събития, а съгласно т.7.9 основание за освобождаване на застрахователя от имуществено отговорност е неправилно или безстопанствено съхранение, експлоатация на имуществото, извършено в нарушение на утвърдени технологии, стандарти и/ или изисквания, предписания на производител  др. Това са случаи, при които е налице небрежно, респ. виновно поведение на застрахованото лице или пък наличие на конструктивен и строителен недостатък. Съобразно разпоредбата на т.7.13 отговорността на застрахователя ще е изключена и тогава, когато увредите са в резултат на посочените причини.

Всъщност тези твърдения и сторените във връзка с тях възражения могат да се определят като неизпълнение на задължение от страна на застрахования свързано с полагане на дължимата грижа по поддържане и запазване на застрахованото имущество, което е значително с оглед на интереса на застрахователя и е било предвидено в застрахователния договор, в настоящия случай, част от договорното съдържание, а именно т.7.7, т.7.8 и т.7.9 от ОУ, станали неразделна част от приетата между страните договорна регламентация.

Във връзка с тези твърдения и направените от ответника своевременно възражения за липса на основание за ангажиране на неговата отговорност, съгласно разпределената му доказателствена тежест, ответникът е ангажирал по делото писмени и гласни доказателствени средства.

Това са описите, съставени от експерта на застрахователя, свидетелят А. и съдържащите се в ликвидационната преписка документи, част от които са двете експертни заключения, изготвени от същия свидетел, които се явява частни свидетелствуващи документи, съдържащи умозаключение на този експерт към ответното дружество, които се градят на неговите възприятия и предположения. С оглед характера на тези документи и фактът, че същите са изготвени от служител на ответника, като съдържащ изгодни за тази страна изводи, съдът не приема двете заключения като надлежни и годни доказателствени средства, които могат да обвържат съда касателно констатациите и изводите на лицето, които ги е съставило. Касае се за частни свидетелствуващи документи, които имат единствено формална доказателствена сила, а тяхната истинност е предмет на проверка в процеса.

В подкрепа на тезата си относно амортизираност на сградата и в частност на нейната покривна конструкция, ответникът е ангажирал свидетелските показания на св. Т.Д. и св. В.А., първият от които е направил снимки на сградата на читалището след настъпване на застрахователното събитие. Той свидетелствува, че при посещението на мястото на настъпилото застрахователно събитие и огледа на сградата на читалището, че усещането му било, че  на мястото на аварията имало твърде малко цигли, при констатирано пропадане на покрива на сграда, самите цигли, които са свалени не са били налични, макар количествени измервания да не е правил.

Свидетелят В.А. заявява каква е конструкцията на покрива- дървени греди, дъски, плоскости и глина, смесена със сено, върху които се слагат керемидите. Заявява, че силно впечатление му направил фактът, че гредите и дъските са били силно проядени от дървояд, както и това, че вътре в сградата е имало малко количество керемиди. Последното го навело на мисълта, че тези керемиди са или били предварително свалени или дъждът е предизвикал намокряне, довело до утежняване на конструкцията и нейното пропадане. Заявява, че са му известни козметични ремонти.

Относно това каква е покривната конструкция на читалището по делото няма спор, а тя е установена фактически от вещото лице инж. К., в резултат на извършения оглед, че тази конструкция представлява дървена конструкция, върху чиято долна част има окачени тавани. Покритието е от керамични керемиди. Носещата конструкция е от надлъжни подложни греди, покрити от покривна обшивка и покривка. Обшивката е от кал и рогозки, а покривката, както е посочено – от керамични керемиди.

Вещото лице е констатирало, че дървените елементи от тази конструкция са обработени по различен начин, като някои от гредите са дялани и проядени от дървояд, а други бичени и по-светли на цвят, което означава, че са извършени ремонти.

Вещото лице е посочило, че липсата на проекти на сградата възпрепятства извод относно това какво количество вода е необходимо да попадне върху дървения гредоред, за да се счупят гредите до степен на пропадане на цялата покривна конструкция.

Съобразявайки събраните по делото доказателства и липсата на архитектурна документация на сградата, вещото лице е посочило, че повредено/счупено стъкло на капандура не може да доведе до навлизане на такова количество вода, което да компрометира цялата покривна конструкция до степен на пропадане, но при навлизане на вода от целия покрив това е възможно да се получи като резултат, като по отношение на навлизането на вода през целия покрив, се е позовало на св. показания за наличие на силен вятър, който може да размести керемиди или да повдигне част от покривната конструкция. Поради такова нарушаване на нейната цялост и разрушаване на зидовете, върху които покривът е стъпил, е възможно да навлезе достатъчно количество вода, която да увреди таванската конструкция.

Преценявайки тези изводи на вещото лице, които са в резултат на направения от него оглед на сградата, както и на свидетелските показания, дадени от посочените от ищеца свидетели, чиято достоверност не е компроментирана в процеса, съдът намира, че твърденията на ответника, че пораженията по застрахованата сграда на читалището  да са в резултат на неполагане на грижа по съхраняване, опазване и поддържане на сградата, са неоснователни.

Фактът, че покривната конструкция включва гредоред, част от който представляват проядени от дървояд дъски, не представлява определящ фактор за настъпване на пропадането на покрива. За да се приеме такава теза е необходимо да се установи при пълно и главно доказване, че проядените дъски, съчетани с необходимото количество вода, са предопределили неблагоприятния за ищеца резултат, а именно настъпилите увреди. Вещото лице изрично сочи, че  дървените елементи от тази конструкция имат различни характеристики и е налице основание да се приеме, че част от тези греди са били подменени. Не се установява, че наядените от дървояд греди са били в състояние на разруха и в такава степен на амортизация, че това е единствената и достатъчна причината за пропадане на покрива (основание по т.7.13 от ОУ) или иначе казано, че срутването на покривната конструкция, в резултат на което са настъпили и другите увреди в сградата е в резултат на посочените в т.7.13 от ОУ причини, част от които представляват естествени процеси, които влияят върху възможността за съхранение на имота, а другата част са причинени от човешки действия.

Тук е мястото да се отбележи и следното: с решение № 173/22.11.13 г. по т.д. № 727/12 г. на ВКС, второ т.о., касационната инстанция приема, че правно значимо за отказа на застрахователя да плати претендираното обезщетение при настъпило събитие, представляващо покрит риск, е само такова поведение на правоимащото лице, което следва възникване на застрахователното праоотношение и съставлява неизпълнение на поетите с него задължения, включително и такива, които произтичат от действащите ОУ, респ. закона. Прието е, че отказът на застрахователя по имуществената застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпването на застрахователното събитие не може да бъде основан на такива факти от поведението на застрахования, които по естеството си предполагат настъпване или улесняване настъпването на събитието и с оглед на това са значителни за застрахователния му интерес, ако те са съществували при сключването на договора и са му били известни, тъй като те са били правно значими към момента преди сключване на договора е са могли да повлияят върху избора на застрахователя относно това дали да сключи договора и ако го сключи при какви условия. В този смисъл е и постановеното от ВКС решение № 95 от 04.07.2017г. по т.д.№1805/2016 г., Т.К., І т.о.

 Посочената практика се споделя от настоящия състав и възприемайки същата, може да се достигне до извод, че наличието на проядени от дървояд греди касае период, който предшества сключване на договора, като това обстоятелство, ако е било значимо за застрахователя, е следвало да бъде включено във въпросника, който застрахователят представя на желаещото да сключи застраховка лица, за да бъде отчетено това обстоятелство. От представеният по делото въпросник не се установява за настоящия ответник състоянието на сградата, която е построена през 1962 година, видно от акта за публична държавна собственост, да е било значимо при сключване на поредния договор за застраховка на сградите по чл.9 ЗОС. С решение№ 95 от 04.07.2017г. по т.д.№1805/2016 г., Т.К., І т.о. се приема следното: „Застрахователят, поемайки задължение да плати застрахователно обезщетение при настъпването на определени обстоятелства, дължи грижа на добър търговец (чл. 302 ТЗ), поради което в негов интерес е да прецени тежестта на поетия от него със сключването на договора риск. Именно затова законодателят е определил с разпоредбата на чл. 188, ал. 2 КЗ(отм.) като съществени /от значение за риска/ онези обстоятелства, за които застрахователят, изхождайки от собствения си интерес, е поставил съответни въпроси. В случай, че не е сторил това при положение, че е знаел за съответното обстоятелство, съществувало към момента на сключването на договора или е могъл да го узнае при положена от него грижа на добър търговец, той не би могъл по-късно да се позове на него нито като основание за отказ в хипотезата на чл. 189, ал. 4 изр.1 КЗ(отм.), нито като изключен риск, освобождаващ го по силата на договора /Общите условия/ от отговорността да плати.“

 Ето защо възражението за амортизация на гредите на покривната конструкция като основна причина за настъпилото срутище на покривната констуркиця, се явява неоснователно и недоказано, като правоизключващо обстоятелство, което да освободи застрахователя от отговорност.

Заключението на вещото лице не установява и твърдението на ответника, че извършените от ищеца ремонти са довели до неотстранени повреди, конструктивни и строителни недостатъци, респ. към момента на настъпване на събитието са били налице повреди, които са в резултат на прежденастъпили събития, както не са събрани и доказателства, че имуществото – сградата на читалището - е била неправилно съхранявано, използвана или друго или пък и била безстопанствена, за да се приеме, че са налице хипотезите на т.7.7, т.7.8 и т.7.9. Напротив, разпитаните по делото свидетели сочат, че състоянието на сградата на читалището е било добро, сградата е ползвана от местното население непрекъснато по предназначение и към момента на събитието е била облагородявана, макар и ремонтите да не са били основни. Едновременно с това вещото лице е направило извод, че прикрепените орнаменти към тавана не са били от такова естество, че да застрашат неговата цялост и да натежат на същия, за да способстват на рухването на покривната конструкция.

За да се освободи от отговорност и в изпълнение на указаната му доказателствена тежест, ответникът следва да установи при пълно и главно доказване, обстоятелствата, които по негово виждане представляват основание за изключване на отговорността му. Такова пълно доказване на твърденията относно наличните хипотези, посочени в отговора на исковата молба, на които ответникът гради възраженията си за недължимост на съдебно заявеното вземане в процеса не е осъществено.

         Гласните доказателствени средства (св. показания на Д. и А.) установяват посещенията на мястото на застрахователното събитие;  фактът, че св. Д. е направил снимки на сградата и нейните поражения;  фактът на изготвяне на описите от експерта на ответника – св. Д. и предположенията на тези свидетели относно състоянието на покривната конструкция, количеството паднали керемиди и причините за това.

Констатациите на вещото лице инж. К. потвърждават твърдението на ответника, че са налице части от тази конструкция, които са поразени от дървояд, като последното обстоятелство не се оспорва и от ищеца по делото, но както е посочено по –горе това обстоятелства не е било неизвестно на ответника или поне не е било правно значимо за него, за да сключи договора. Освен това, обстоятелство  за проядени от дървояд греди, не се явява единствената причина, която дори и извън останалите установени факти, би довела да срутване на покривната конструкция, а това означава, че не се явява достатъчна и необходима причина за настъпване на увредите.

Изводите на вещото лице са, че счупено стъкло на капандура, без покривът да е засегнат по друг начин, както и самото наличие на частично засягане от дървояд, да доведе до подобно разрушаване на конструкцията, е невъзможно.

Вещото лице изрично сочи, че при това количество дъжд, съчетано със силен вятър, както сочат показанията на свидетелите (св. показания на Г.- силен дъжд, придружен със силен, бурен вятър; св. С., който говори за смерч), е възможно да причини откриване на покрива, чрез разместване на керемиди, което да доведе до обилно напояване на дъждовна вода на дървените елементи, калта и камъшените рогозки, в резултат на което да настъпи пропадане на покривната конструкция, а това да доведе до увреди вътре в сградата- разрушаване на посочените инсталации, стени и подови настилки. Вещото лице категорично заявява, че така описаните увреждания по сградата се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата застрахователно събитие.

Констатациите на вещото лице от направения оглед на сградата съвпадат със свидетелските показания, между тях не е налице логическа несвързаност или противоречия, поради което съдът приема, че даденото от инж. К. заключение се явява правилно и съответно на събраните доказателства в процеса. Ето защо направеното бланкетно оспорване на основното заключение от страна на ответника не води съда до извод, че при постановяване на решението заключението от СТЕ не следва да бъде възприето като годно доказателствено средство. От събраните по делото гласни доказателствени средства на доведените от ищеца свидетели се установява, че в резултат на срутването са унищожени напълно целият покрив и цялата покривна конструкция, част от дограмите и стъклопакетите-на входната врата, вътрешната врата и 3 прозореца. Унищожени са напълно електрическата и вентилационната инсталация, а отоплителната инсталация е частично повредена. Унищожен е ламинираният паркет на сцената, около задния вход и в залата на пенсионера и инвалида частично са счупени подовите плочки, унищожени са дървените парапети на сцената.Следователно е налице установяване на вредата, която се явява в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.

При така изложеното настоящият състав на съда приема, че ищецът е собственик на процесния имот и е установил елементите от състава на своята осъдителна претенция, а възраженията на ответника за липса на предпоставки за ангажиране на неговата имуществено договорна отговорност са неоснователни, тъй като са останали недоказани в процеса.

По отношение на размера на вредата.

В основното заключение, при определяне на обезщетението, вещото лице е базирало своите изводи въз основа на представените от ищеца доказателства за вложени труд и материали за отстраняване на уврежданията на сградата и ДМА. Приело, че тези разходи са били наложителни, за да се отстранят пораженията по застрахованото имущество, както и фактът, че ако не са били направени, имотът не би могъл да има покрив и посочените инсталации, както и че направените от ищеца разходи са на цени, които са близки до пазарните. При тази обосновка вещото лице е дало заключение, че размерът на вредата е стойност от  134 800лв., представляваща действителната/ пазарна стойност на застрахованата сграда. Разходите на ищеца за отстраняване на вредите по нея, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото по време на действието застрахователно събитие е 118 889,39лв. без ДДС и с ДДС – 142 679,27лв.

Съгласно разпоредбата на чл.405 КЗ застрахователното обезщетение е равно на размера на вредата. Вредата се равнява на действителната стойност на увреденото имущество (стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество/ или възстановителната стойност на имуществото /цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка).

Условията на процесния договор сочат, че страните са уговорили обезщетението да е по действителна цена и в размера на застрахователната сума, явяваща се лимит на отговорността на застрахователя, то съдът приема, че предявената претенция е установена по своя размер, който в хода на процеса не е бил увеличен от ищеца, поради което искът следва да бъде предявен в претендирания от него размер, попадащ в посочените от вещото лице граници на разходите, които са направени от общината за отстраняване на уврежданията по имота.

По отношение на допусната допълнителна експертиза, която да даде отговор на въпроса каква е стойността на вазстановителните разходи на ищеца, съобразно описите на вредите, направени от застраховател.

Съдът намира, че това заключение не следва да се кредитира като основополагащо за размера на обезвредата, тъй като достоверността на описите е опровергана от събраните по делото гласни доказателствени средства, които установяват възникнали увреждания освен, посочените от експерта на застрахователя и на други части от сградата и на ДМА, които се явяват нейни трайно закрепени елементи. Ето защо съдът приема, че при определяне на размера на иска следва да се приеме за база на изводите му основното заключение.

При така изложеното съдът приема, че искът се явява доказан и поради това основателно предявен в съдебно заявения от ищеца размер, в който следва да бъде уважен.

По разноските.

Страните по делото своевременно са поискали присъгдане на разноски, като страните са представили списък по чл.80. Ищецът претендира разноски в общ размер на 11 060лв.,ведно с доказателства за реалното им извършване, а ответникът е представил списък на същите, в размер общо на сумата от 1 220лв., за които с изключение на юрисконсултското възнаграждение е представил доказателства, че са реално извършени.

Ответникът своевременно е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК касателно адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца в размер на 5 200лв.

Съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. на ВАС при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. - 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение в този случай, при конкретния материален интерес и 4 210лв. Заплатеното от ищеца е 5 200лв., като надвишава минималния размер с по-малко от 1 000лв.

Преценявайки сложността на процеса, броя на проведините открито съдебни заседания, осъществените от съд и страни процесуални действия по делото, съдът намира, че възражението за прекомерност, макар и допустимо се явява неоснователно, поради което следва да се остави без уважение.

При извод на съда за основателност на иска и неоснователност на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и доказаност на извършените в процеса разходи от ищеца, на основние чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 11 060лв.

Водим от изложеното съдът

 

         Р          Е          Ш           И :

 

         ОСЪЖДА, на основание чл.405 КЗ, „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ОБЩИНА А., ЕИК ******** с адрес гр.А., обл.Силистра, ул.“*********, със съдебен адрес ***, офис 43, чрез адв. Р.Т., застрахователно обезщетение в размер на 134 000лв.(сто тридесет и четири хиляди лева), по силата на застрахователен договор, сключен между страните и обективиран в застрахователна полица №110120181000008/13.03.2020, поради настъпило на 04.09.2020г., по време на действието на застрахователния договор,  застрахователно събитие по клауза „Б“ от полицата и ОУ на застрахователя, действали към момента на сключване на договора, в резултат на което е увредено застраховано имущество на ищеца, ведно с лихвата върху тази сума, начиная от 18.02.2020година до окончателното изплащане на същата.

         ОСЪЖДА, на основание чл.78, а.1 ГПК, „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ОБЩИНА А., ЕИК ******** с адрес гр.А., обл.Силистра, ул.“*********, със съдебен адрес ***, офис 43, чрез адв. Р.Т., разноски по водене на делото в размер на 11 060лв.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                       СЪДИЯ: