МОТИВИ към Присъда №32/05.02.2014г. по НОХД №2267/2013г. по описа на РАЙОНЕН СЪД -
ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала
обвинение срещу И.С.Т. ЕГН: ********** за това, че на 29.08.2013г, в гр.ПЛЕВЕН,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „ХОНДА”, модел „ПРЕЛЮД“
с рег. № ВР 3074 ВА, без съответно свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с
Наказателно постановление №761/26.11.2012г на Началника на РУ „ПОЛИЦИЯ“ – гр. ЯБЛАНИЦА,
влязло в сила на 09.01.2013г. – престъпление по чл.343в ал.2 вр.ал.1 НК.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа така повдигнатото
обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин. Пледира за осъдителна
присъда, с която на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер, съответстващ на обществената опасност на деянието и дееца и отговарящ
на необходимостта от поправянето и превъзпитанието му.
Подсъдимият И.С.Т., нередовно призован, не се
явява. Представлява се в започналото при условията на чл. 269 ал. ІІІ т. 1 и 2 НПК задочно производство от АДВ.Ж.Н. ***. Защитникът счита, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин. Изтъква, че в хода на делото не е установено въз
основа на кое наказателно постановление подзащитният му е лишен от
правоспособност, кога му е връчено същото и налице ли е НП влязло в сила.
Пледира за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, от
фактическа страна намира за установено следното:
Подсъдимият И.С.Т. е роден на ***г***,
обл.Плевен, ул. **, българин, български гражданин, основно образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.
Към 29.08.2013г. подсъдимият Т. не притежавал
правоспособност за нито една категория моторни превозни средства съгласно
Закона за движението по пътищата. Бил многократно (тридесет и пет пъти)
санкциониран по административен ред за различни нарушения на ЗДвП, включително
– по чл.177 ал.1 т.2 пр.1 ЗДвП. Бил и многократно осъждан за престъпления от
общ характер, включително - за деяния по
смисъла на чл.343в ал.2 вр.ал.1 НК.
С Наказателно постановление № 761/26.11.2012 г.
на НАЧАЛНИКА на РУ „ПОЛИЦИЯ“- ЯБЛАНИЦА, на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 ЗДвП,
на подсъдимия Т. било наложено административно наказание – глоба в размер на
300 лева, за извършено нарушение на чл.150 ЗДвП - за това, че на 22.11.2012 г.
управлявал моторно превозно средство без съответно свидетелство за
правоуправление. Наказателното постановление било връчено на обвиняемия, като
влязло в сила на 09.01.2013 година.
Въпреки
така наложеното му административно наказание, на 29.08.2013 г. вечерта
подсъдимият Т. привел в движение моторно превозно средство - лек автомобил
марка “Хонда”, модел „Прелюд“ с рег. № ВР 30 74 ВА, като предприел управление
на същото на територията на гр.ПЛЕВЕН. Около 22.35 часа на същата дата, при
движение в гр. ПЛЕВЕН, бул. „ДАНАИЛ
ПОПОВ”, автомобилът, управляван от И.Т. бил
спрян за проверка от патрул при ВТОРО РУ „ПОЛИЦИЯ“ - ПЛЕВЕН в състав –
свидетелите Я.С.М. и А.С.Д..
В хода на извършената проверка за нарушения по
ЗДвП, свидетелите М. и Д. установили, че водачът Т. е неправоспособен по ЗДвП.
По случая съставили АУАН №463/29.08.2013г. С разпит на свидетел – очевидец – А.С.Д.,
извършен на 30.08.2013г. при условията на чл.356 ал.3 НПК, започнало бързо досъдебно
производство №Б - 261/2013г. по описа на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН.
Така изложената фактическа обстановка се
доказва от следните доказателства и доказателствени средства: показания на
свидетелите Я.С.М. и А.С.Д.; справка за съдимост (л.8 - 26 от делото); заверен
препис на Наказателно постановление № 761/26.11.2012 г. на НАЧАЛНИКА на РУ
„ПОЛИЦИЯ“- ЯБЛАНИЦА (л.84 - 85 от делото); както и от доказателствените
материали, приобщени по реда на чл.283 НПК от досъдебното производство – АУАН
№463/29.08.2013г. (л.6 от досъдебното производство); справка за нарушител от
региона (л.8 от досъдебното производство). От тези доказателствени материали по
ясен, безпротиворечив и последователен начин се установяват обстоятелствата,
предмет на изясняване по делото.
При така установената фактическа обстановка
Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият И.С.Т. ЕГН: **********
е осъществил състав на престъпление по чл.343в ал.2 вр.ал.1 НК - на
29.08.2013г, в гр.ПЛЕВЕН, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „ХОНДА”, модел „ПРЕЛЮД“ с рег. № ВР 3074 ВА, без съответно свидетелство
за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за същото деяние с Наказателно постановление №761/26.11.2012г на Началника
на РУ „ПОЛИЦИЯ“ – гр. ЯБЛАНИЦА, влязло в сила на 09.01.2013г.
Безспорно са установени всички обективни
признаци на деянието на подсъдимия: липса на правоспособност за управление на
МПС, предходно влязло в сила административно наказание за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление на МПС, както и управление на МПС в
едногодишен срок от споменатата санкция по административен ред.
От субективна страна, подсъдимият Т. е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е обсъдените по –
горе негови обективни признаци, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял тяхното настъпване. Деянието е от вида на формалните, т.е.
не предвижда настъпване на други престъпни последици, освен самото му
обективиране в действителността.
Въз основа на изложените фактически и правни
съображения Съдът намери обвинението, повдигнато спрямо И.С.Т. ЕГН: ********** за
доказано по несъмнен начин и го призна за ВИНОВЕН в извършването на
престъпление по смисъла на чл.343в ал.2 вр.ал.1 НК.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на дееца, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, следваща от
предвидената в закона наказуемост, е ниска: за престъплението по чл.343в ал.2
вр.ал.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода в размер до две години,
т.е. т.е. престъплението не е “тежко” по смисъла на чл.93 т.7 НК. От друга
страна, изхождайки от актуалното развитие на обществените отношения и високия
ръст на транспортната престъпност в страната, следва да се приеме, че
обществената опасност на деянието е по – скоро умерена.
Личната обществена опасност на подсъдимия,
следваща от приобщената справка за съдимост, следва да се приеме за висока –
същият е осъждан многократно за извършени престъпления от общ характер.
Началото на съдимостта датира още от времето когато е бил непълнолетен, като са
налице осъждания за посегателства срещу различни обществени отношения – както
срещу личността, така и срещу собствеността и транспорта. Подсъдимият
нееднократно е изтърпявал и наказания „лишаване от свобода” – без това да има
необходимия поправителен, превъзпитателен и превантивен ефект върху неговата
личност, което налага извода за необходимост от по – строго наказателно
въздействие.
Смекчаващи отговорността обстоятелства в
случая не са налице.
Като отегчаващи отговорността на Т.
обстоятелства, следва да бъдат взети предвид:
·
Многократните
наказания за различни нарушения на ЗДвП, сочещи на явно незачитане на правилата
за движение по пътищата
·
Миналата съдимост,
включително – наличието на предходни осъждания за престъпления по транспорта и
в частност – по чл.343в ал.2 вр. ал.1 НК. Необходимо е да бъде отбелязано и
това, че предходното осъждане на И.Т. за престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 НК е влязло в сила на 02.07.2013г., т.е. деянието по настоящото наказателно
производство е извършено по – малко от два месеца след тази дата – което отново
демонстрира абсолютна липса на критичност към собственото поведение и откровено
пренебрежително отношение към правопорядъка в страната.
При така приетите и обсъдени обществена
опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Следователно, наказанието лишаване от свобода,
което в случая е единствено възможно, е наложително да бъде в размер, по –
голям от средния, предвиден в санкцията на чл.343в ал.2 вр. ал.1 НК. Надделя
схващането, че справедливият размер на наказанието, определено при условията на
чл.54 НК, е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК
ОТ 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА. Така прецененият размер, Съдът счита, че е
в съответствие с изискването на чл.35 ал.3 НК - наказанието да бъде съответно
на престъплението, както и с предвидените в чл.36 НК цели на наказанието: за
поправяне и превъзпитание на дееца, индивидуална и генерална превенция.
Предвид миналата съдимост на Т., на основание
чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС така определеното
наказание в размер на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален СТРОГ режим.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: