Решение по дело №601/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260048

 

гр. Тутракан, 30.11.2022 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ Г.

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 601/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 262 и чл. 128 от КТ, както и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца (изменение по реда на чл. 214 от ГПК) К.Г.В., упълномощил с приложено към исковата молба пълномощно адв. Д.Ч. от Адвокатска колегия – гр. С., за осъждането на ответника да му заплати:

1.1. възнаграждение за положен извънреден труд по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 262 и чл. 128 от КТ, за периода 14.11.2016 г. - 01.04.2019 г. (31.03.2019 г., вкл.), възлизащо на 1 409,29 лв.,

1.2. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД  върху възнаграждението за  извънреден труд за периода 14.11.2016 г. - 01.04.2019 г. (31.03.2019 г., вкл.), възлизащо на 213,48 лв.; както и  

1.3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД  върху същото възнаграждение за периода от завеждането на исковата молба (14.11.2019 г.) до датата на окончателното плащане.

1.4. Ищецът твърди, че полагал непрекъснати 12-часови смени. Липсвало изрична регламентация за изчисляване на нощния труд в дневен. При изчисляване на работното време, нощните часове следвало да се превръщат в дневни с коефициент 1,143 равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Нощния труд от тези смени не бил преизчисляван с коефициент 1,143 и не било ясно на колко часа дневен труд се равняват и колко от тези часове били извънреден труд, който трябвало да му бъде платен допълнително.  

1.5.  През процесният период не му било заплатено възнаграждение за положения извънреден труд.

2. Ответникът ОД МВР  - ГР. С. е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт В. Г., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че в настоящия случай била неприложима регламентацията в НСОРЗ. В чл. 187, ал. 1 от ЗМВР била предвидена специална разпоредба, която предвиждала нормална продължителност на работното време през нощта - 8 часа.

 

 

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. По отношение на служебното правоотношение на ищеца:

3.1. На 01.04.2015 г. ищецът встъпил в длъжност като „Полицай” в група „ОП“ към РУ – Тутракан, към ОД на МВР - гр. С.;

3.2. На 08.04.2019 г. ищецът е встъпил в длъжност като „Младши автоконрольор II-ра степен” в група „ОП“ към РУ – Тутракан, към ОД на МВР - гр. С.;

3.3. Няма данни към настоящия момент (момента на приключване на устните състезания) служебното правоотношение да е прекратено.

4. Разпределението на работното време е уредено със заповеди на Директора на ОД на МВР - гр. С., като за процесната длъжност, свързана с непрекъсваем работен процес, са въведени 12-часови работни смени.

5. Изслушана е съдебна икономическа експертиза (СИЕ), която е изчислила размера на възнаграждението за положения извънреден труд.

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

6. Съдът намира, че исковете за присъждане на възнаграждение за извънреден труд, положен за периода: 14.11.2016 г. - 31.12.2016 г. (вкл.) е недопустим. В тази част искът се отнасят до част от отчетния период на сумираното отчитане на работното време, поради което установяването на положен извънреден труд само в него е в разрез с алгоритъма на отчитане на сумираното време. За да бъде постигната по - добра структурираност на изложението подробни доводи в тази насока са изложени в Раздел III (вж. т. 28 и сл.).   

7. В тази връзка недопустим се явява и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава върху възнаграждението за този период.

8. В останалата им част исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

 

II. Относно продължителността на нощния труд за служителите на МВР

 

9. По делото не се спори, че между страните е възникнало служебно правоотношение, което не е прекратено към настоящия момент.

10. Установено е, че за процесният период ищецът е полагал труд в рамките на 12-часови смени, при сумирано изчисляване на работното време.   

11. В процесния период (14.11.2016 г. - 01.04.2019 г.) е приложима следната законова регламентация:

11.1. Закон за МВР: В началото на период е действала разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, която е предвиждала нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 60 от 2020 г. (в сила от 11.07.2020), като в алинея първа е добавено изречение второ, предвиждащо, че нормалната продължителност на работното време и през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Въведена е и нова ал. 4, в която е посочено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. (Въвеждането на тази разпоредба е безпредметно от логическа гледна точка, тъй като ал. 1 установява еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта, което не налага „приравняване”).

11.2. Подзаконова нормативна база към ЗМВР: В процесния период са действали разпоредбите на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн. ДВ бр. 60/2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в която е възпроизведена редакцията на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР преди изменението (ДВ, бр. 60 от 2020 г.). Преди този период е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в чл. 31, ал. 2 е предвиждала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

11.3. Приложими разпоредби на други закони и подзаконови нормативни актове: Чл. 140, ал. 1 от КТ въвежда нормална продължителност на труда през нощта от 7 часа. В тази връзка в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) предвижда, че при сумирано отчитане на работното време нощните часове се преизчисляват в дневни с  коефициент, равен на  съотношението  на нормалната  продължителност  на  дневното и нощното работно време, а полученият коефициент е 1,143.  

12. По отношение на законодателната празнота и възможността за субсидиарното прилагане на разпоредбите на КТ до изменението на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР през 2020 г.

13. Законодателната празнота е създадена с Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн. ДВ бр. 60/2016 г., в сила от 02.08.2016 г.), с която е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която е предвиждала изрично преизчисляването на продължителността на нощния труд при полученият коефициент е 1,143, като по този начин е закрепвала 7-часовата нормална продължителност на работното време при полагане на нощен труд (вж. т. 11.2).

14. Тази празнота следва да бъде преодоляна чрез прилагането на разпоредбите на общия закон - Кодекса на труда. Приложението на последния не е изключено от ЗМВР, с оглед множеството препратки към КТ, включително и разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 6:00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Аргумент в тази насока е и факта, че намалената продължителност на работното време през нощта е закрепена до 2016 г. в подзаконова нормативен акт (вж. предходната точка).

15. В тази връзка съдът намира, че приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ като нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно  време,  установени  за  подневно  отчитане  на  работното  време  за  съответното  работно място, т. е. приложим е коефициентът 1,143.

16. Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6, ал. 2 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. 

17. Възприемането на обратното разрешение би довело до дискриминационно третиране на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР спрямо останалите държавни  служители (които прилагат разпоредбите на КТ на осн. чл. 50а от ЗДСл) и служителите  по  трудово  правоотношение. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, нарушава биологичните ритми и е свързано с вредни за организма последици, които могат да се компенсират както чрез допълнителното заплащане, така и с намалена продължителност на нощния труд. Дискриминационното третиране се изразява в това, че от втората привилегия няма да могат да се ползват държавните служители в МВР, за разлика от останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение.

18.  По отношение на опита да се преодолее празнотата с изменението на  на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР през 2020 г.

19. С изменението на разпоредбата законодателят е въвел нормална продължителност на работното време през нощта за държавните служители в МВР от 8 часа (т. е. продължителността на работното време през деня и през нощта е изравнена).

20. С Решение от 24.02.2022 г. на Съда на ЕС по дело С-262/2020 е прието, че:

20.1. Член 8 и член 12, буква „а” от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по - кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.

20.2. Членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.

21. Както вече бе отбелязано по - горе, въвеждането на равна 8-часова продължителност на дневния и нощния труд за държавните служители в МВР ги поставя в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудови правоотношения (вж. т. 17). Поради тази причина решението на СЕС предвижда, че тази разпоредба може да има недискриминационен характер, единствено ако в полза на държавните служители в МВР са въведени други мерки за защита (напр. намалена продължителност на работното време през деня, заплащане, обезщетения или сходни придобивки), които да позволяват да се компенсира увеличената продължителност (спрямо останалите държавни служители и работниците по трудово правоотношение) на полагания от тях нощен труд.

22. Следва да бъде отбелязано, че с изменението на ЗМВР (обн. ДВ, бр. № 60/2020 г.) не са въведени никакви придобивки за държавните служители в МВР. Т. е. към момента въвеждането на промяната законодателят не имал намерение да компенсира тези служителите на МВР по никакъв начин.

23. На следващо място, не са налице разпоредби, които да въвеждат пряка корелация между определи придобивки и увеличената продължителност на работното време през нощта. Чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР например предвижда допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта, което е обвързано с факта на полагания труд в тъмната част на денонощието, а не с увеличеното времетраене на работното време за държавните служители в МВР. От друга страна предвиденото в Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г., Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи заплащане от 0,25 лв. на час нощен труд (увеличено със Заповед № 8121з-156 на МВР от 5.02.2020 г. на 1 лв.) не съответства по какъвто и да било начин на конституционното задължение трудовото възнаграждение да е съответно на положения труд, а още по - малко може да компенсира увеличеното времетраене на работното време на държавните служители в МВР през нощта.

24. В ЗМВР са предвидени редица привилегии на служителите на МВР, като това, че служителите, които са първа категория труд, ползват привилегиите по чл. 69 от КСО, че имат 30 дни платен годишен отпуск и за всяка прослужена година получават по 1 ден допълнително до достигане на 40 дни годишен отпуск, получават обезщетения  при  прекратяване  на  служебното  правоотношение,  че  получават  допълнително възнаграждение   за   прослужено   време и др. Тези обезщетения обаче се ползват всички държавни служители на МВР, а не само полагащите нощен труд, поради което на тях не може да се придава качеството на обезщетение, след като не са насочени специално към категорията  служители,  полагащи  нощен  труд,  нито  пък  се  предоставят  поради  и  съобразно продължителността на труда им през нощта. Освен това тези придобивки, както вече бе отбелязано по - горе, са съществували и преди изменението на ЗМВР (обн. ДВ, бр. № 60/2020 г.).

25. Не са приведени каквито и да е доказателства относно наличието допустима от закона цел за въвеждането на разлика в третирането и въведен с оглед целта обективен и разумен критерий за реализирането ѝ. В конкретния случай финасовите цели да бъдат намалени разходите на държавата за заплащане на извънреден труд на тази категория служители (които работят значителна част от работното време в тъмната част на денонощието) очевидно не могат да бъдат такава цел.  

26.  В тази връзка съдът приема, че изменението на разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР (обн. ДВ, бр. № 60/2020 г.), с което е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, неравенството в третирането на държавните служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1, полагащи  нощен  труд, е закрепено законово и противоречи на следните международни и вътрешнодържавни актове:

26.1. Хартата на основните права на Европейския съюз - в частност чл. 21, която забранява всяка форма на дискриминация;

26.2. принципите на Директива № 2003/88 ЕО - в частност изискването на т. 10 от Преамбюла по отношение на работниците, които полагат нощен труд и работниците на работа на смени, равнището на опазване на безопасността и здравето да се привежда в съответствие с естеството на тяхната работа, във връзка с чл. 10 от Директивата, който позволява на държавите - членки да въведат допълнителни гаранции за служители, които излагат безопасността и здравето си във връзка с полагания нощен труд (в конкретният случай българският законодател е приложил мерки с обратен интензитет, като условията, при които се полага нощния труд от пожарникари и полицаи, безспорно излагащи живота и здравето си на опасност, са влошени);

26.3. КРБ - в частност чл. 6, който също забранява всякаква форма на дискриминация;

26.4. на чл. 188, ал. 2 от самия ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 6:00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ.

27. Съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право, като   те имат предимство пред вътрешните норми, които им противоречат. В тази връзка изр. второ на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР не следва да се прилага, като вместо това отново приложение следва да намери разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от КТ, определяща нормалната продължителност на работното време през нощта на 7 часа. Последното от своя страна на осн. чл. 187, ал. 4 от ЗМВР и чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ обуславя преизчисляването на положените часове нощен труд с коефициент 1,143.

 

III. По основателността на исковете

 

28. Относно отчетните периоди при сумираното отчитане на работното време

28.1. При подневно отчитане на работното време положените часове извънреден труд могат да бъдат установени веднага след полагането му. При сумираното отчитане на работното време обаче отработването на месечната часова норма, а оттам и положения извънреден труд са строго обвързани с периода на отчитане и могат да бъдат установени едва след неговото приключване (когато се установява дали служителя е изпълнил и съответно превишил часовата норма). Поради тази причина изискуемостта на вземането за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд възниква след приключването на съответния период на отчитане.

28.2. В тази връзка съдът приема, че изплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд може да бъде претендирано за един или повече отчетни периоди, но не и за част от отчетен период. Последният извод се налага от факта, че превишаването на часовата норма се изчислява винаги спрямо часовата норма на целия период (редуцирана евентуално с периодите в които е ползван отпуск съгл. т. 2 от Тълкувателно решение № 8/2013 г. на ВКС, ОСГК).

28.3. При сумираното изчисляване на работното време трудът се полага на различни интервали от време, които могат да са с по - голям интензитет в отделни части от отчетния период. Изчисляването на положения извънреден труд за част от отчетен период съответно налага редуциране на часовата норма (извън хипотезата по предходната подточка), като при концентриране на работните смени в тази част от периода би могло действително да се установи полагане на извънреден труд. С оглед спецификата на сумираното отчитане на работното време обаче, служителят ще бъде компенсиран с почивки в остатъка от отчетния период, във връзка с което в края на отчетния период може да се констатира, че не е положен извънреден труд въобще или че времетраенето му е различно от това за първоначално изследваната част от отчетния период.     

28.4. Изключение от това правило е налице, когато работникът или служителя е започнал работа след началото на отчетния период или трудовото, респ. служебното му правоотношение е прекратено преди края на отчетния период. В тези случаи месечната му норма се намалява съответно, което позволява да бъде установено дали същият е положил извънреден труд в „намаления” отчетен период или не.

 

29. В конкретният случай с изменението на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (обн., ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г., в сила от същата дата)[1] е въведено сумирано изчисляване на работното време за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - за тримесечен период.

30. Съдейки по заключението на СИЕ, ответникът е прилагал календарни тримесечни периоди на отчитане, както следва: 01.01. - 31.03., 01.04. - 30.06., 01.07. - 30.09., 01.10. - 31.12.

31. Именно поради тази причина съдът е приел за недопустима претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 14.11.2016 г. до 31.12.2016 г. (вкл.), тъй като този период попада в тримесечния отчетен период от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г.

32. По делото е установено че ищецът е бил в служебно правоотношение през целите отчетни периоди (т. е. за целия период 01.10.2016 г. - 31.03.2019 г., вкл.), поради което не са налице горепосочените изключения, обуславящи възможността да се претендира възнаграждение за част от отчетен период (вж. т. 28.4).  

  

33. Вещото лице (в първата експертиза) е изчислило положения извънреден труд за всички тримесечни периоди, включени в процесния период, т. е. за периода: 01.01.2017 г. - 31.03.2019 г. (вкл.), като обаче е включило и период м. ноември - м. декември 2016 г., за което искът е приет за недопустим.

34. Установено е че ищецът е положил в периода 404 часа извънреден труд, които са заплатени. При преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1,143 сборът на положените часове извънреден труд се увеличава с 191 ч., за което се дължи допълнително възнаграждение от 1 272,87 лв.

35. От така установената стойност следва да бъде извадена стойността на часовете незаплатен извънреден труд за периодът, за който съдът е приел иска за недопустим (вж. таблицата към заключението, колона „М”), а именно м. ноември - декември 2016 г. - 46,59 лв.;

36. Така преизчислената стойност на незаплатения извънреден труд възлиза на    1 226,28 лв.

37. Това възнаграждение не е заплатено на ищеца, поради което иска се явява основателен.

38. С оглед уважаването на част от иска следва да бъде уважено и искането за присъждане на мораторна лихва върху него по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

39. Лихвата е изчислена от вещото лице на 133,43 лв. От тази сума обаче следва да бъде извадена лихвата върху стойността на извънредния труд в периодът, в които съдът е приел иска за недопустим (вж. таблицата към заключението, колона „L”), а именно м. ноември - декември 2016 г. - 10,62 лв.

40. Така преизчислената стойност на мораторната лихва възлиза на 122,81 лв.

41. Вещото лице е депозирало втора експертиза, с която е изчислило вземанията за извънреден труд и мораторна лихва върху него за периода до 14.11.2019 г. В тази връзка ищецът е изменил исковете, като е увеличил размерът им, без обаче да изменя периода на претенцията за възнаграждение за извънреден труд, посочен в исковата молба - до 31.03.2019 г., вкл. (което би било и принципно недопустимо), т. е. същия претендира, както е посочено и по - горе:

41.1. възнаграждение за положен извънреден труд за периода 14.11.2016 г. - 31.03.2019 г. (вкл.), възлизащо на 1 409,29 лв. и

41.2. мораторна лихва върху възнаграждението за  извънреден труд за периода 14.11.2016 г. - 31.03.2019 г. (вкл.), възлизащо на 213,48 лв.

42. Съдът е приел, че са недопустими исковете за заплащане на извънреден труд за периода: 14.11.2016 г. - 31.12.206 г., вкл. (46,59 лв.) и мораторна лихва върху това възнаграждение (10,62 лв.).

43. Следователно допустимата част от иска за заплащане на извънреден труд за периода 01.01.2017 г. - 31.03.2019 г. (вкл.) е редуцирана до 1 362,70 лв. (1 409,29 - 46,59), а на мораторната лихва върху възнаграждението - на 202,86 лв. (213,48 - 10,62 лв.)

44. Исковете за разликата между уважената част и допустимата такава се явяват неоснователни.

45. За по - голяма яснота, основателната, съответно допустима част от исковете е представена в табличен вид:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разноски

 

46. На осн. чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адв. Д.Ч. следва да бъде присъдена част от претендираното адвокатско възнаграждение (328,44 лв.) съобразно уважената част от исковете в размер на 224,38 лв.

47. На основание чл. 78, ал. 3, 4 и 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, част от дължимото съобразно намаленият размер на исковете, прекратената част от производството и отхвърлената част от исковете. Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ на 200 лв. В тази връзка на ответника следва да бъде присъдена част от направените разноски, възлизаща на 63,37 лв.

48. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда част от дължимите държавни такси съобразно уважената част от исковете, която част възлиза на  175,14 лв.

49. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

            ВРЪЩА като недопустима исковата молба в частта, с която е претендирано заплащането на възнаграждение за положен извънреден за периода от 14.11.2016 г. до 31.12.2016 г. (вкл.), възлизащо на 46,59 лв., както и за заплащане на мораторна лихва върху това възнаграждение, възлизаща на 10,62 лв.

 ПРЕКРАТЯВА производството по делото в съответната част.

 

ОСЪЖДА ответника ОД МВР- ГР. С. да заплати на ищеца К.Г.В., с ЕГН **********, възнаграждение за положен извънреден труд, за периода 01.01.2017 г. - 31.03.2019 г. (вкл.), възлизащо на 1 226,28 лв. (хиляда двеста двадесет и шест лева и двадесет и осем стотинки); мораторна лихва върху възнаграждението за извънреден труд за периода 01.01.2017 г. - 31.03.2019 г. (вкл.), възлизащо на 122,81 лв. (сто двадесет и два лева и осемдесет и една стотинки); както и законната лихва върху същото възнаграждение за периода от завеждането на исковата молба (14.11.2019 г.) до датата на окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, поради недоказаност исковете за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за периода: 01.01.2017 г. - 31.03.2019 г. (вкл.), за разликата между уважения размер - 1 226,28 лв. и допустимия размер на претенцията - 1362,70 лв.; както и за заплащане на мораторна лихва върху това възнаграждение, за разликата между уважения размер - 122,81 лв. и допустимия размер на претенцията - 202,86 лв.

 

ОСЪЖДА ответника ОД МВР  - ГР. С., да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адвокат Д.В.Ч., с личен номер ***********, регистриран в Адвокатска колегия - гр. С., адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 224,38 лв. (двеста двадесет и четири лева и тридесет и осем стотинки).

ОСЪЖДА ищеца К.Г.В., с ЕГН **********, да заплати на ответника ОД МВР  - ГР. С. част от направените разноски по делото съобразно намаленият размер на исковете и прекратената част от производството и отхвърлената част от исковете, в размер на 63,37 лв. (шестдесет и три лева и тридесет и седем стотинки).

            ОСЪЖДА ответника ОД МВР  - ГР. С., да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан дължимата от нея част от държавната такса за разглеждането на делото и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице в общ размер от 175,14 лв. (сто седемдесет и пет лева и четиринадесет стотинки).

 

            Решението в частта, с която е прекратено производството, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. С..

            Решението в останалата част (извън разноските) подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. С..

            Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна в същият срок.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: