Решение по дело №309/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Ивелина Карчева Янева
Дело: 20207060700309
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

287

 

гр.Велико Търново, 04.11.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                   

Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично заседание  на тридесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                                       Съдия: Ивелина Янева

 

при секретаря Д. С.,  като разгледа докладваното от съдията И. Янева  адм.дело N 309 по описа на Административен съд Велико Търново за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на П.Ф.П. *** против Решение № Ц 1012-04-5 # 4 / 16.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 2113-04-79#8 / 02.03.2020г. с което й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО. В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението поради неправилна преценка на категорията на полагания в периода 11.11.1981г. – 30.12.1982г. труд в предприятие „Винзавод Павликени”. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения. Моли за отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски.

Предмет на настоящото съдебно производство e Решение № Ц 1012-04-5 # 4 / 16.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което  е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане № 2113-04-79#8 / 02.03.2020г. с което й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

П.Ф.П. подава на 21.01.2020г. Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към него са приложени осигурителни книжки. Въз основа на отразените данни в трудовите книжки и допълнително събраните доказателства пенсионния орган зачита следния осигурителен стаж – 14г. 1 м. и 27 дни втора категория, 22г. 10м. и 14 дни трета категория. Поради липсата на 15г. трудов стаж от втора категория е прието липсата на предпоставките на чл.69б, ал.2 от КСО и е отказано отпускане на лична пенсия за стаж и възраст. Разпореждането е обжалвано пред горестоящ орган, който изисква допълнително документи от заявителката и от правоприемник на работодателя й за процесния период. Допълнителни данни за цех или звено, в което е полаган труда или длъжностна характеристика или удостоверение за категория труд не са представени. При тези данни с оспореното решение е отхвърлена жалбата на П..

В хода на настоящото производство ответникът ангажира нови писмени доказателства – теоретични данни за начина на производство на винена киселина.

По делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно дадено.

Пред съда са разпитани свидетелите Д.Ф.П. и Е.К. В., чиито показания съдът кредитира като обективни, непосредствени и непротиворечащи на писмените доказателства по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, и при спазване на формалните процесуални правила за издаването му.

Основният спор между страните е свързан с категоризацията на труда, положен от жалбоподателката в периода 11.11.1981г. – 30.12.1982г. в предприятието „Винзавод Павликени”

Настоящият състав намира за правилен извода на пенсионните органи, че трудът във винзавод за производство на винена киселина следва да се категоризира в трета категория.

От представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че производствения процес за получаване на винена киселина е опасен за здравето и включва исползване на сярна киселина, изпарения и условия изключително вредни за работниците. Тези факти обаче не са взети предвид от законодателя при определяне на категориите труд. Нито в Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, действащ към момента на полагане на труда. нито в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, действаща към настоящия момент, е налице включване на производството на винена киселина или винзаводите сред дейностите или предприятията, чиито служители полагат труд втора категория. След като нормативно не е уредено този вид труд да е втора категория, то нито органа, нито съда разполагат с правомощията да го определят като втора категория въз основа на данните за вредните за здравето последици от него.

Неоснователно е позоваването на жалбоподателката на разпоредбата на чл.2, т.10, б.”а” от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране. В този текст изчерпателно са посочени продуктите, в производството на които е полаган труда от работника, а не суровините, които се използват в производствения процес. Видно от представените от жалбоподателката писмени доказателства произвеждания продукт винена киселина е и с наименование калциев тартарат. Нито едно от тези наименования не е включено в законовия текст. Безспорно е използването на сярна киселина при производството като суровина, но този факт е без значение за категоризацията на труда съгласно нормативната база.

По изложените съображения съдът намира оспореното решение за издадено при спазване на процесуалния и материалния закони, поради което и цалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на П.Ф.П. *** против Решение № Ц 1012-04-5 # 4 / 16.04.2020г. на Директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което  

 

 

ОСЪЖДА П.Ф.П. *** да заплати на ТП на НОИ Велико Търново сумата от 100лв. / сто лева/.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

 

                                                           

Съдия: