№ 95
гр. Оряхово, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на осми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100909
по описа за 2024 година
Производството е по предявени положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК *********, с адрес в гр. София, община Столична, бул.
„България” №49, бл.53Е, вх.“В“, представлявано от С.Н.Н., Н.М.Л. и Я.К.Ч.-
Управители, с пълномощник юрисконсулт Е. С. К., с която е предявил против
С. В. Х. ЕГН: **********, с адрес в гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул.
„Сергей Румянцев” №9 установителни искове по чл.422 от ГПК за признаване
за установено, че ответникът му дължи сумата от 1000,00 лева /хиляда лева/ –
главница по Договор за потребителски кредит №********** от 07.11.2018г.;
сумата от 268,49 лева /двеста шестдесет и осем лева и 49 ст./ – договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2019г. до 27.08.2019г.;
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1200,48
лева /хиляда и двеста лева и 48 ст./; сумата от 68,17 лева /шестдесет и осем
лева и 17 ст./ – лихва за забава, дължима за периода от 02.01.2019г. до
27.08.2019г. и законна лихва за забава в размер на 1252,20 лева /хиляда двеста
петдесет и два лева и 20 ст./, дължима от 27.08.2019г. – датата на обявяване на
предсрочната изискуемост до 29.07.2024г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се и направените в заповедното производство и в
настоящия процес разноски.
Ищецът твърди и иска да бъде установено по отношение на ответника,
че последният му дължи сумата от 1000,00 лева /хиляда лева/ – главница по
Договор за потребителски кредит №********** от 07.11.2018г.; сумата от
1
268,49 лева /двеста шестдесет и осем лева и 49 ст./ – договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2019г. до 27.08.2019г.;
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1200,48 лева /хиляда и двеста лева и 48 ст./; сумата от 68,17 лева /шестдесет
и осем лева и 17 ст./ – лихва за забава, дължима за периода от 02.01.2019г. до
27.08.2019г. и законна лихва за забава в размер на 1252,20 лева /хиляда
двеста петдесет и два лева и 20 ст./, дължима от 27.08.2019г. – датата на
обявяване на предсрочната изискуемост до 29.07.2024г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира и направените в заповедното и в настоящето производство
разноски.
Излагат се доводи, че на 07.11.2018 г. между „Профи Кредит България”
ЕООД /Кредитор/ и С. В. Х. /Кредитополучател/ е сключен Договор за
потребителски кредит №********** от 07.11.2018г. в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Сочи се, че договорът е сключен при следните параметри – 1000 лв. –
главница; срок 24 месеца; размер на вноската 61,82 лв.; Годишен процент на
разходите /ГПР/ - 49.89%; Годишен лихвен процент – 41.17%; Лихвен процент
на ден – 0.11%, като общото задължение по кредита е в размер на 1483,68 лв..
Твърди се, че кредитополучателят е поискал и закупил пакет от
допълнителни услуги, дължимото възнаграждение по който е в размер на
1200,48 лв., като размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е
50,02 лв.. Отразено е, че пакетът от допълнителни услуги, предоставя
възможност на кредитополучателя искането му за кредит да бъде разгледано в
най-кратки срокове, да намалява размера на месечни вноски, да променя
датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.
Според ищеца, така общото задължение по кредита е станало в размер
на 2684,16 лева, а размерът на вноската от 111,84 лева, дължима на 1-ви ден от
месеца.
Релевира се, че клиентът се е запознал с общите условия по кредита,
като ги е приел без забележки, преди самото му подписване.
Излагат се доводи, че от своя страна „Профи Кредит България” ЕООД е
изпълнило своето задължение по договора за кредит и е предоставило на
ответника сумата в размер на 1000 лева, като я е превело на посочена от
последния банкова сметка.
В исковата молба е отразено, че С. В. Х. от своя страна не е изпълнил
задължението си по договора за кредит, като не е превел нито една
погасителна вноска, вследствие на което е изпаднал в забава.
Сочи се, че на 27.08.2019г. Договор за потребителски кредит
№********** от 07.11.2018г. е обявен за предсрочно изискуем от страна на
ищцовото дружество. Конкретизирано е, че последната погасителна вноска е
била на 01.12.2020г., като към настоящия момент вземането е дължимо в
пълния размер.
2
Твърди се, че след обявяването на кредита за предсрочно изискуем на
27.08.2019г. е започнало начисляване на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, което до входиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда е
в размер на 1252,20 лева.
Към момента на подаване на исковата молба в съда общият размер на
задължението на ответника по кредита претендиран от ищцовото дружество
възлиза на сумата от 3789,34 лв. /три хиляди седемстотин осемдесет и девет
лева и 34 ст./.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника, не е представен
отговор на исковата молба, като не са представени доказателства и не са
направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват. Ищцовото
дружество в изпратено до съда становище поддържа предявените искове и
моли съда да постанови решение, с което да ги уважи.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело №803/2024г. по описа на РС-Оряхово,
въз основа на заявление, подадено от ищеца по настоящето дело, съдът на
22.10.2024г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №518, с която е осъдил ответника С. В. Х. ЕГН: **********, да
заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на
4 219.34 лв. /четири хиляди двеста и деветнадесет лева и тридесет и четири
ст./, задължение по Договор за потребителски кредит №
**********/07.11.2018 г., от които: главница в размер на 1 000.00 лв. /хиляда
лева и нула ст./, договорно възнаграждение за периода от 01.01.2019 г. до
27.08.2019 г. в размер на 268.49 лв. /двеста шестдесет и осем лева и
четиридесет и девет ст./, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 1 200.48 лв. /хиляда и двеста лева и четиридесет и осем
ст./, непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30.00 лв. /тридесет лева и нула ст./, за периода 16.01.2019 г. до
27.08.2019 г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договора за кредит в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева и нула ст./,
начислени на 27.08.2019 г., лихва за забава за периода 02.01.2019 г. до
27.08.2019 г. в размер на 68.17 лв. /шестдесет и осем лева и седемнадесет ст./,
законна лихва за периода 27.08.2019 г. до 29.07.2024 г. в размер на 1 252.20 лв.
/хиляда двеста петдесет и два лева и двадесет ст./, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.07.2024 г. – датата на входиране на
заявлението, до изплащане на вземането, както и сумата от 71.73 лв.
/седемдесет и един лева и седемдесет и три ст./ държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 180.00 лв. /сто и осемдесет лева
и нула ст./.
Посочената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на
длъжника на 28.10.2024г.. На 30.10.2024г. същият е подал в РС-Оряхово
3
възражение по чл.414 от ГПК с вх. №4125 срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №518, като е заявил, че
не дължи изпълнение на вземането издадената заповед за изпълнение. Поради
това, на заявителя е указано да предяви положителния установителен иск по
чл.422 от ГПК, за установяване на вземането му по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение.
Заявителят, по настоящето дело ищец, е спазил едномесечния срок по
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и е предявил иска по чл.422 от ГПК.
От приложени по делото Договор за потребителски кредит
№********** от 07.11.2018г., Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, Погасителен план към договор за потребителски кредит
№**********, Общи условия към него и СЕФ сключен между „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София и Т.Д.Ш., с дрес в
гр. Бяла Слатина, се установява, че ответникът е получил в заем сумата от
1000,00 лева, като се задължил да върне сумата в общ размер на 1483,68 лева.
В договорът е посочено, че длъжникът закупува пакет от допълнителни услуги
в размер на 1200,48 лева, като така общата дължима сума по кредита става в
размер на 2684.16 лева. Погасяването на заема е трябвало да стане на 24
вноски в размер на 111,84 лв. /сто и единадесет лева и 84 ст./, всяка,
включваща 61,82 лева размер на вноска по кредита, към която е включена и
договорната лихва, както и 50,02 лева размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги, при ГПР 49,89℅, годишен лихвен процент по заема
41,17℅ и лихвен процент на ден в размер на 0.11℅. Датата на първата
погасителна вноска е била 01.01.2019г., а на последната 01.12.2020г..
Представено е по делото и извлечение от сметката на ответника към
дата 29.11.2024г., от което се установява, че по кредита не са заплащани
никакви суми за погасяването му, като към 29.11.2024г. задължението е в общ
размер на 3789,34 лева.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че заемната сума от 1000
лева е преведена на ответника на 07.11.2018г.. Посочено е, че дължимата от
ответника мораторна лихва в периода от 02.01.2019г. до 27.08.2019г. е в размер
на 68,17 лева, а дължимата лихва за забава за периода от 27.08.2019г. до
29.07.2024г. е в размер на 1252,46 лева.
Според вещото лице непогасените и дължими от ответника суми по
кредита са както следва: главница в размер на 1000 лева, договорна лихва в
периода от 01.01.2019г. до 27.08.2019г. в размер на 268,60 лева, обезщетение
за забава в периода от 02.01.2019г. до 27.08.2019г. в размер на 68,17 лева и в
периода от 27.08.2019г. до 29.07.2024г. в размер на 1252,46 лева,
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1200,48
лева.
Реалният ГПР, след прибавянето на таксите за допълнителни услуги е
изчислен, че възлиза на 216,05 %, а размерът на ГЛП е 90,59 лева.
Съдът кредитира заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
4
експертиза като обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания за главница, договорна лихва, обезщетение за забава и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит № ********** от 07.11.2018 г..
Исковете са с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С тези искове ищецът претендира правото си да получи от ответника
цитираните суми, поради което в негова тежест е при условията на пълно и
главно доказване да установи съществуването на това право.
Между страните е налице спор относно наличието на облигационно
правоотношение между тях, по силата на което ищецът като кредитор на
вземане по Договор за потребителски кредит №********** от 07.11.2018г.,
има право да иска от ответника изпълнение на задълженията му по договора.
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че има правен интерес от воденето на иска и право да получи
изпълнение по претендираното право.
В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на
облигационно правоотношение с ответника по силата на валидно сключен
Договор за потребителски кредит №********** от 07.11.2018г.; 2. Реално
предоставяне на заемната сума в твърдения размер от 1000 лева; 3.
Настъпване на падежа на вземанията; 4. Размерът на всяка една от
претенциите за главница, лихви и допълнителни услуги.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, като в конкретния случай при евентуално доказване твърденията
на ищеца носи тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си за
заплащане на претендираните суми по Договор за потребителски кредит
№40005216564 от 02.08.2021г., както и че го е изпълнил точно.
Към настоящия момент няма признати права и ненуждаещи се от
доказване факти и обстоятелства.
Съдът приема, че Договор за потребителски кредит № ********** от
07.11.2018 г. попада в приложното поле на потребителската защита и следва
да се произнесе има ли неравноправни клаузи в процесния договор.
С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Съгласно практиката на ВКС, съдът, приемайки, че следва да се
произнесе служебно по неравноправна клауза, следва да обяви това
5
обстоятелство на страните.
Предвид горното, с определението по чл.140 от ГПК за насрочване на
делото в открито съдебно заседание, обяви на страните, че ще се произнесе за
наличие на неравноправни клаузи в сключения между тях Договор за
потребителски кредит № ********** от 07.11.2018 г. и предостави
възможност на всяка от тях да ангажира доказателства до първото открито
съдебно заседание във връзка с направеното обявяване, че съдът ще се
произнесе за наличие на неравноправни клаузи в сключения договор за
потребителски кредит.
Предявените искове са допустими, като предявени от правен субект с
правен интерес.
Между страните не се спори, а и от приетия по делото без възражения
Договор за потребителски кредит № ********** от 07.11.2018 г. се
установява, възникнало облигационно правоотношение между „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София и С. В. Х.,
с адрес в гр. Оряхово.
С Решение №23/07.07.2016 год., постановено по т.д. № 3686/2014 год.
по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е приел, че първоинстанционният и
въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. В мотивите си ВКС е приел, че нормите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски
договор, са повелителни. В параграф 13а, т.9 ДР на ЗЗП, изрично е посочено,
че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на
Директива 93(13) ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Националният съд /дори и без възражения/ е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Националният съд, който констатира неравноправния характер на договорна
клауза, е длъжен от една страна, без да чака потребителя да направи искане в
този смисъл, да изведе всички последици, произтичащи според националното
право от това заключение, за да се увери, че потребителят не е обвързан от
тази клауза. Горното се потвърждава и от измененията на ГПК с ДВ бр. 100 от
20.12.2019г., където в чл.7, ал.3 е предвидено, че съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит №
********** от 07.11.2018 г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК,
поради което попада в приложното поле на потребителската защита и следва
да се произнесе има ли неравноправни клаузи в процесния договор.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
6
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
В Договор за потребителски кредит № ********** от 07.11.2018 г. е
уговорено, че клиентът закупува пакет от допълнителни услуги.
Видно от Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, закупеният пакет от допълнителни услуги от кредитополучателя,
включва: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.
Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 5.
Възможност за смяна на дата на падеж и 6. Улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства.
В т.15 от приложимите Общи условия към договора за потребителски
кредит е формулирано, в какво точно се изразява, всяка една допълнителна
услуга, закупена от кредитополучателя.
В т.15.1 е посочено, че „Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит”, представлява предоставяне на възможност на
клиента закупил пакет от допълнителни услуги да получи приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане
на отпуснатата сума преди ДПК, без закупен пакет от допълнителни услуги;
В т.15.2 е посочено, че „Отлагане на вноски”, представлява
предоставяне на възможност на клиента, който е сключил договор за
потребителски кредит със срок от 24 месеца, да отложи четири погасителни
вноски, след платена трета вноска по ДПК.
В т.15.3 е посочено, че „Намаляване на погасителни вноски”,
представлява предоставяне на възможност на клиента, който е закупил пакет
от допълнителни услуги и е погасил втора вноска по кредита да поиска
кредитора да му намали четири погасителни вноски при ДПК със срок от 24
месеца.
В т.15.4 е посочено, че „Промяна на дата на падеж”, представлява
предоставяне на възможност на клиента, закупил пакет от допълнителни
услуги да поиска от кредитора да му промени датата на падежа.
В т.15.5 е посочено, че „Улеснена процедура за получаване на
7
допълнителни парични средства”, представлява предоставяне на възможност
на клиента, който е закупил пакет от допълнителни услуги да получи от
кредитора улеснена процедура за получаване на следващи парични средства.
Допълнителните услуги трябва да не са свързани с основните
задължения на страните по договора – да се предостави определена сума в
заем и същата да бъде върната по уговорен начин, срещу определена „цена“ –
възнаградителна лихва, както и имплицитно свързаните с това задължения за
кредитора – търговец да събира и осчетоводява плащанията по кредита, да
проследява движението по кредита и др.
Дейностите, за които в настоящия случай ищцовото дружество е
уговорило цена за допълнителен пакет услуги, са с цел улесняване на
взаимоотношенията между страните при отпускане и събиране на вземането, а
това е същинско управление на кредита.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
С включването на възнаграждението за закупения от кретитополучателя,
понастоящем ответник допълнителен пакет услуги размерът на ГПР става
216,05 %, а размерът на ГЛП е 90,59 лева, което е в противоречие на чл.19,
ал.4 от ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен кредит е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
49,89 % е неточен и заблуждава заемолучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвидената в Договор за потребителски кредит
№ ********** от 07.11.2018 г. обща сума в размер на 1200,48 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, следва да се
включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това
ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания
ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В случая след прибавянето на таксите за допълнителни услуги към ГПР,
ще се стигне до нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като значително ще се
надвиши законовоопределеният му размер от пет пъти размера на законната
лихва.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Посочените нарушения на чл.11 от ЗПК водят до недействителността на
8
Договор за потребителски кредит № ********** от 07.11.2018 г., сключен
между страните на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно нормата на чл.23, ал.1 от Закона за потребителския кредит,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Предвид изложеното съдът, намира, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1000 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от 07.11.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 31.07.2024 г. до
изплащане на вземането, като в останалата част предявените искове за сумата
от 268,49 лева /двеста шестдесет и осем лева и 49 ст./ – договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2019г. до 27.08.2019г.;
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1200,48
лева /хиляда и двеста лева и 48 ст./; сумата от 68,17 лева /шестдесет и осем
лева и 17 ст./ – лихва за забава, дължима за периода от 02.01.2019г. до
27.08.2019г. и законна лихва за забава в размер на 1252,20 лева /хиляда двеста
петдесет и два лева и 20 ст./, дължима от 27.08.2019г. – датата на обявяване на
предсрочната изискуемост до 29.07.2024г., следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК страните имат право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
Съдът, счита поискания от ищцовото дружество размер от 360 лева за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 180 лева в
заповедното производство за прекомерен, поради което и на основание чл.78,
ал.8, изр.1-во от ГПК определя размер на възнаграждението за пълния обем на
претенциите му, в размер на 100.00 лв. за исковото производство и 50 лева за
заповедното производство.
С оглед уважената част от предявените искове, разноските за
юрисконсултско възнаграждение, за заплатена държавна такса и за депозит за
вещо лице, които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
възлизат на сумата в общ размер от 147,35 лева.
В полза на ищцовото дружество следва да се определят разноски по
съразмерност и в заповедното, за юрисконсултско възнаграждение и за
държавна такса в общ размер на сумата от 53,24 лева, съразмерно на уважения
размер на исковете.
Ответникът не е представил доказателства за направени по делото
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.
1, т.1 от ГПК, че С. В. Х. ЕГН: **********, с адрес в гр. Оряхово, общ.
Оряхово, обл. Враца, ул. „Сергей Румянцев” №9 дължи на „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, с адрес в гр. София, община Столична,
бул. „България” №49, бл.53Е, вх.“В“, представлявано от С.Н.Н., Н.М.Л. и
Я.К.Ч.-Управители, с пълномощник юрисконсулт Е. С. К., сумата от 1000 лева
/хиляда лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№********** от 07.11.2018г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 31.07.2024 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед №518/22.10.2024 г. по ч.гр.д.
№803/2024 г. на Районен съд-Оряхово.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове с правно основание чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, с адрес в гр. София, община Столична, бул. „България” №49,
бл.53Е, вх.“В“, представлявано от С.Н.Н., Н.М.Л. и Я.К.Ч.-Управители, с
пълномощник юрисконсулт Е. С. К. против С. В. Х. ЕГН: **********, с адрес
в гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „Сергей Румянцев” №9 за
дължимост на сумата от 268,49 лева /двеста шестдесет и осем лева и 49 ст./ –
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2019г. до
27.08.2019г.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 1200,48 лева /хиляда и двеста лева и 48 ст./; сумата от 68,17 лева
/шестдесет и осем лева и 17 ст./ – лихва за забава, дължима за периода от
02.01.2019г. до 27.08.2019г. и законна лихва за забава в размер на 1252,20 лева
/хиляда двеста петдесет и два лева и 20 ст./, дължима от 27.08.2019г. – датата
на обявяване на предсрочната изискуемост до 29.07.2024г., за които суми е
издадена Заповед №518/22.10.2024 г. по ч.гр.д.№803/2024 г. на Районен съд-
Оряхово като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С. В. Х. ЕГН: **********, с адрес в гр. Оряхово, общ.
Оряхово, обл. Враца, ул. „Сергей Румянцев” №9 да заплати на „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, с адрес в гр. София, община Столична,
бул. „България” №49, бл.53Е, вх.“В“, представлявано от С.Н.Н., Н.М.Л. и
Я.К.Ч.-Управители, с пълномощник юрисконсулт Е. С. К., направените пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 147.35 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение и в заповедното производство по ч. гр.д.
№803/2024 г. на Районен съд – Оряхово в размер на 53.24 лв., съобразно
уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
10