Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 813
гр. Пловдив, 01.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7852/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № К– 0047855/24.01.2019г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора, със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 289/22.04.2015 г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на А.А.Р., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 1 100 лв. за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 210а от ЗЗП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят А.А.Р., чрез
процесуалния си представител адв. Я.К. моли съда да отмени обжалваното НП, като излага съображения за това.
Въззиваемата страна КЗП Пловдив чрез процесуалния си представител адв. В.К. оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът приема че жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е
допустима. Отбелязването
сторено върху издаденото НП че жалбоподателя не бил открит на известния по
делото адрес, поради което НП било влязло в сила 7 дни след отбелязването на
този факт, не се приема от съда. Видно от приложената обратна разписка, НП е
било изпратено за връчване на адрес различен от адреса на който е бил
регистриран жалбоподателя –…… По делото служебно от съда беше изискана справка
ГРАО видно от която жалбоподателя е адресно регистриран по постоянен адрес до
месец март 2019г. именно на посочения адрес който обаче е бил непълен на
обратната разписка - ….... Поради това
настоящия състав приема че АНО не е сторил всичко необходимо за да връчи на
жалбоподателя издаденото НП и поради това неправилно е приложил хипотезата на
чл. 58а от ЗАНН. Разгледана по същество същата е основателна.
В РД Пловдив при КЗП постъпил сигнал от потребител, препратен от Министерство на туризма,
за това че във втора вилна зона на с. Дедево, функционира къща за гости „Х.К.“
която не била регистрирана като такава. Сигнала бил подаден от М. К. в
Министерство на туризма на 09.07.2018г. като в него г-жа К. посочила че била
извършила проверка чрез сайта на министерство на туризма от която установила че
посочения обект не бил регистриран като къща за гости. С резоляция на Директора
на РД на КЗП, от 31.07.2018г., във връзка с писмото от Министерство на туризма
и сигнала на г-жа К. била възложена проверка по постъпилия сигнал, която била възложена
на актосъставителя и свидетеля по акта. На 06.08.2018г. актосъставителя Х.
извършила проверка на интернет сайт www.bgvakanciq.com/offer/7312.
При отваряне на сайта на позиция къща за гости излязла къща за
гости „ХаджиР.и“, като в сайта била
предоставена информация за обекта, брой наематели, контакти, удобства,
местоположение. Като лице за контакт бил посочен жалбоподателя А.Р. и телефон
за връзка. За проверката на интернет сайта бил съставен Констативен протокол №
К 2642638 от 06.08.2018г. на същата дата от служители на КЗП била направена
резервация по телефон за две нощувки в „Х.К.“, за 08.08.2018г. и
09.08.2018г. Съобщено било че цената за
две нощувки е 340 лв. На 08.08.2018г. била направена проверка на мястото за
настаняване, като обектът бил в работен режим. Направена била контролна покупка
на две нощувки в къща за гости „Х.К.“, като била заплатена сумата от 340лв. за
две нощувки за четири човека. Не бил издаден платежен документ. При проверката
било установено че дейност в обекта извършва жалбоподателя А.А.Р., ЕГН **********.
Същия нямал издадено удостоверение за категоризация с определен вид обект. Въпреки
това обаче на сайта www.bgvakanciq.com обекта стопанисван от жалбоподателя
обекта бил рекламиран като къща за гости.
Проверката била обективирана в Констативен протокол № К-2642643/08.08.2018г. В протокола бил поканен жалбородателя да
се яви на 21.08.2018г. в КЗП и да представи актуален документ за открита
процедура по категоризация. Нареждането било адресирано до управителя.
Във връзка с
постъпилия сигнал и направените проверки в КЗП, РД Пловдив до жалбоподателя А.Р. била изпратена покана за съставяне на
АУАН. В поканата било отразено че жалбоподателя следва да се яви в КЗП за
съставяне на АУАН на 08.11.2018г. в 11.00ч. Поканата не била изпратена по
пощата, а на email на 07.11.2018г. в 16.01ч. Жалбоподателя
не бил уведомен нито по телефон, нито чрез писмо с обратна разписка.
На 08.11.2018г. жалбоподателя Р. не се явил в КЗП и АУАН бил съставен в
негово отсъствие. Същия бил съставен за нарушение по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, за това че на интерент сайта www.bgvakanciq.com обекта стопанисван от жалбоподателя се
рекламирал като къща за гости, без да имал издадено удостоверение за категоризация
с определен вид обект, като по този начин търговецът въвеждал в заблуждание
потребителите за изложените факти и по този начин било възможно потребителят да
избере неговия обект пред други подобни. С жалбоподателя извършвал нелоялна
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1, съдържаща
невярна информация, и следователно подвеждаща във връзка с чл. 68г, ал. 4, вр.
чл. 68в от ЗЗП
С Протокол № К 2655195/27.11.2018 г. било обективирано решение на
КЗП, че извършените от жалбоподателя действия представляват нелоялна
заблуждаваща търговска практика и била връчена на жалбоподателя Заповед № 904 от
15.11.2018г. Протоколът бил съставен и връчен на жалбоподателя Р..
На същата дата – 27.11.2018г. на жалбоподателя бил предявен и съставения в
негово отсъствие АУАН, който го подписал, а в графата за възражения отразил
„Запознат съм с правото си на възражение и ще обжалвам получения акт в
законовия срок“.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя били
депозирани писмени възражения.
Административнонаказващият орган счел възраженията за неоснователни и
въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на което
на А.А.Р., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1 100 лв. за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
В съдебно заседание в качеството на свидетел по делото е разпитана
актосъставителят П.И.Х., на длъжност главен инспектор в РД Пловдив.
От показанията на свидетеля се установява обстановка, идентична с така
описаната в АУАН и НП. В допълнение свидетелят сочи,че дружеството-жалбоподател
било поканено за съставяне на
АУАН с писмо с обратна разписка, което не се кредитира от съда, тъй като не
беше подкрепено от доказателствата по делото. Беше установено че до
жалбоподателя е била изпратена покана за съставяне на АУАН на email на 07.11.2018г. в 16.01ч. без да е установено че
жалбоподателя е получил същата. Не бяха представени доказателства жалбоподателя
да е бил уведомен по телефон който е бил известен на проверяващите, нито чрез
писмо с обратна разписка. В останалата част, показанията на св. Х. се
кредитират от съда като съответни на събраните по делото доказателства и доколкото
всички те в своята съвкупност служат за установяване на обективната
действителност по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По делото се установява, че обекта „Х.К.“ се рекламирал на интернет сайта www.bgvakanciq.com, което не се оспорва от жалбоподателя,
макар и от страна на проверяващите органи да не е представено като писмено
доказателство извадка на видяното от тях при извършената на 06.08.2018г.
проверка на посочения интернет сайт.
По делото няма спор и по отношение на въпроса че към датата на проверката,
жалбоподателя не е имал издадено удостоверение за категоризация и определен вид
обект.
По делото обаче е останало неустановено кое е лицето или дружеството което
стопанисва обекта „Х.К.“, и съответно би могло да носи отговорност за
извършеното нарушение. По делото е приложено копие на обявеното в обекта
работно време, видно от което обекта се стопанисва от „Столово хранене – Х.“
ЕООД с МОЛ А.Р. Издаденото в последствие, след извършената проверка
Удостоверение № 298 от 10.09.2018г. за категоризация на обект: Къща за гости е
с ползвател „Столово хранене - ХаджиР.“ ЕООД. От разпита на актосъставителя се
установи че в тази насока проверката не е била извършена. В АУАН и НП е
отразено само че „в обекта се извършва дейност от А.А.Р.“, без обаче да е
уточнено за каква дейност става въпрос – търговска, дейност по поддържане на
обекта, управителска дейност и др. Самия актосъставител е отразил в Констативен
протокол № К-2642643/08.08.2018г. за извършената на място проверка че
именно управителя следва да се яви на 21.08.2018г. в КЗП и да представи
актуален документ за открита процедура по категоризация. Липсва яснота обаче
управителя на кое дружество следва да се яви, и жалбоподателя Р. какъв
се явява в това дружество. В този смисъл не е ясно дали търговецът извършил
нелоялна търговска практика е жалбоподателя Р. който извършвал дейност в обекта
като физическо лице или „Столово хранене – Х.“ ЕООД като стопанисващо обекта
дружество.
Нарушението по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ може да бъде извършено от търговец. В чл. 68в от ЗЗП е въведена забрана за
нелоялни търговски практики. Кои практики са нелоялни указва чл. 68 г, ал. 1 от
ЗЗП – това са търговски практики извършвани от страна на търговец към
потребител които противоречат на добросъвестността и професионалната
компетентност, и които променят или е възможно да променят съществено
икономическото поведение на средния потребител. В настоящия случай при
описанието на извършеното нарушение липсва яснота кой е търговецът стопанисвал
обекта, както и възможно ли е било с дейността му съществено да се промени
икономическото поведение на средния потребител, което безспорно е съществен
елемент от обективната страна на извършеното нарушение. Понятието търговец
намира своето легално определение в чл. 1 от ТЗ „Търговец по смисъла на този закон е всяко
физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: т. 13 хотелиерски, туристически“. По делото не са
събрани доказателства че жалбоподателя извършва търговска дейност по занятие за
да се приеме че би могъл да се определи като търговец и би могъл да бъде субект
на нарушението по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/. Такива факти не се и твърдят в обжалваното НП.
В допълнение, съдът констатира и други допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, рефлектирали върху
правото на защита на жалбоподателя.
В издаденото НП и АУАН станал повод за издаването му липсва посочване на
датата на която е извършено нарушението. Посочени са датите на които са
извършени проверки, но липсва посочване на датата на извършеното нарушение
което само по себе си е съществено нарушение рефлектиращо върху правото на
защита на жалбоподателя.
Наред с горното следва да се отбележи, че АУАН е съставен в отсъствие
на нарушителя. Съгласно чл. 40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но
не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя в негово отсъствие. В случая по делото не бяха ангажирани
доказателства, с които да се обоснове една от двете хипотези. Едва в съдебно
заседание разпитаният актосъставител заявява, че нарушителят бил поканен с обратна разписка, но доказателства в
тази насока не бяха предоставени. От събраните по делото доказателства беше
установено че е била изпратена покана по email едва на 07.11.2018г. в 16.01ч. и
липсват обективни данни че жалбоподателя е получил поканата и не се е явил.
Самия актосъставител заяви че е бил оповестен телефон за контакт с жалбоподателя,
и той е бил известен, но от доказателствата по делото не се установи тази
възможност да е била използвана. В крайна сметка от доказателствата по делото
беше установено че жалбоподателя не е бил уведомен нито по телефон, нито чрез
писмо с обратна разписка, за да се яви за съставяне на АУАН. Съгласно
разпоредбата на чл. 178, ал.8 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН в бързи случаи
призоваването става и по телефона, телекса или факса. Призоваването по телефона
или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило.
По делото обаче отсъстват каквито и да било доказателства, както по отношение
на това,че настоящият случай се характеризира като "бърз" такъв, така
и относно налично писменото удостоверяване от страна на длъжностното лице за
призоваване по телефона. С оглед неспазването на процедурата по връчване на
покана за съставяне на АУАН е била нарушена не само разпоредбата по чл. 40,
ал.2 от ЗАНН, но щом като настоящият случай не може да бъде подведен под
хипотезата, посочена в цитирания член, е било допуснато нарушение и на
правилото по чл. 40, ал.1 от ЗАНН, изискващо съставяне на АУАН в присъствието
на нарушителя. По този начин жалбоподателят е бил лишен и от възможността да
възрази непосредствено и на място срещу така съставения срещу него акт.
На следващо място
съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. От
доказателствата по делото, в частност от приложения по делото Констативен
протокол № К-2642638/06.08.2018г., става ясно, че още тогава е бил проверен интернет сайта www.bgvakanciq.com и е било установено че обекта „Х.К.“, се рекламира като
къща за гости. Липсата на издадено удостоверение за регистрация, е било
установено още през месец юли 2018г. Г-жа М. К., която направила обикновенна
проверка на регистъра публикуван на официалната страница на Министерство на
туризма в интернет установила липсата на регистрация още през месец юли и
сигнализирала Министерство на туризма. То от своя страна сигнализирало и КЗП,
като още на 31.07.2018г. била възложена проверка. Факта че обекта „Х.К.“
функционира без издадено удостоверение за регистрация и определен вид обект е
можело да бъде установен от проверяващите още тогава, а това твърдение се
съдържа и в писмото до КЗП от Министерство на туризма. Следователно след
извършената на 06.08.2018г. проверка на интернет сайта www.bgvakanciq.com, и успешно направената резервация в
обекта, актосъставителя е имал цялата необходима информация че е извършено
нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, тъй като била установена заблуждаваща и нелоялна търговска практика от страна на
жалбоподателя или
стопанисваното от него дружество. Тримесечния срок за съставяне на АУАН по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН е изтекъл на
06.11.2018г., тъй като тогава са били открити всички елементи на извършеното
нарушение – обекта „Х.К.“ се рекламират като къщи за гости, без да имат
издадено удостоверение за категоризация и определяне на вид обект с което
създават възможност от объркване на потребителите и предпоставка този обект да
бъде предпочетен пред други. Именно в това се състои извършеното нарушение. АУАН е бил съставен чак на 08.11.2018г. и то
без надлежната покана на жалбоподателя за това. Ето защо съдът намира,че АУАН е
съставен след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя.
Констатираните от съда допуснати нарушения на процесуалните правила са
ограничили възможността на жалбоподателя да упражни защитата си в пълен обем.
Същите са съществени и не подлежат на корекция от настоящата инстанция, поради
което обжалваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Относно направеното в съдебно заседание
в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски в полза на наказания за направените от
него разноски, и с оглед очерталия се изход на производството – при отмяна на
атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда
основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН „В
съдебните производство по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК“, а според чл. 143, ал. 1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания
акт или отказва да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателя
на жалбата е имал такъв, се възстановават от бюджета на органа издал отменения
акт или отказ“. В конкретния случай процесуалното представителство на
жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, като
съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 18.11.2019г. е било
договорено възнаграждение в размер на 400 лв. което е платено в брой. Съгласно
чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на
глоба, адвокатското възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, когато наложената глоба е от 1 000лв. до
5 000лв. минималното адвокатско възнаграждение следва да е 200лв. плюс 6
процента за горницата над 1 000лв. В настоящия случай наложената
административна санкция е глоба в размер на 1 100лв. следователно минималното
адвокатско възнаграждение се равнява на 206лв. В настоящия случай обаче няма
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и съдът
не може да намали същото до предвидения в закона минимум. Предвид отмяната на
обжалваното НП и наличните доказателства за направени по делото разноски от
страна на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по процесуално
представителство в размер на 400лв., платени в брой от жалбоподателя, съдът
следва да възложи тези разноски в тежест на юридическото лице в чиято структера
е административния орган издал процесното наказателно постановление – в тежест
на КЗП.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № К– 0047855/24.01.2019г. на Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище
Пловдив, упълномощена със Заповед № 289/22.04.2015 г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите, с което на А.А.Р., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 1 100 лв. за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4, вр. чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 210а от ЗЗП.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителя с БУЛСТАТ: № 12 15
16 918 да заплати на А.А.Р., ЕГН **********,***, сумата от 400 лева представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.