РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Пловдив, 04.02. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на четиринадесети януари през две хиляди
двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и
участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.н.а.х дело № 3094 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от И.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Т.И., срещу решение № 260372 от
13.10.2020 г., постановено по а.н.д № 4747 по описа за 2020 г., на Районен съд
– Пловдив, XXII - ри наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № НП-813/2019 от 03.10.2019г. на
началник на Четвърто РУ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи /ОДМВР/ - Пловдив, с което на оспорващия на основание чл.80, т.5 от Закона
за българските лични документи /ЗБЛД/, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50 лв. за извършено административно нарушение по чл.6 от ЗБЛД.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на административно
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които засягат
правото на защита на оспорващия. Сочи се порок в правната квалификация на
деянието, поставящ пречка пред нарушителя да разбере с кои свои действия е
извършил административно нарушение. Поддържа се, че са налице предпоставките
деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Иска се присъждане на съдебни разноски в размер на 300 лева за
предходната инстанция.
3. Ответникът по
касационната жалба – Четвърто Районно управление при ОДМВР – Пловдив, чрез своя
началника, е представил отговор, в който се поддържа за неоснователност на
жалбата. Прави се възражение за прекомерност на заявените от другата страна
съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № НП-813/2019 от
03.10.2019г., издадено от началник на Четвърто Районно управление при ОДМВР -
Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №
НП-813/06.09.2019 г., съставен от А.С.Д.– на старши полицай при Четвърто
Районно управление към ОДМВР – Пловдив. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното:
На 06.09.2019 г. около
23.50 часа в гр. Пловдив, на бул. ”Цар Борис ІІІ Обединител” № 67, при
извършена полицейска проверка за установяване на самоличност, И.Д.И. не може да представи български документ за
самоличност /лична карта/ или друг заместващ я документ. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл. 6 от ЗБЛД.
Актът е връчен на
нарушителя, който е вписал че няма възражения.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от
административнонаказващия орган, който на осн. чл.80, т.5 от ЗБЛД е наложил на
нарушителя глоба в размер на петдесет лева.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията
си потвърждава изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. За правото:
9. Въведените в
обстоятелствената част на касационната жалба възражения са неоснователни.
Районният съд е обсъдил фактите по делото поотделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни
доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е
направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Нормата на чл. 6 от ЗБЛД
поставя императивно задължение при поискване от компетентните длъжностни лица,
определени със закон, гражданите да удостоверят своята самоличност.
В случая между страните
не седи спор, че на посочените в акта за установяване на административно
нарушение дата, място и част И.Д.И. не е могъл да представи документ за
удостоверяване на своята самоличност пред органите на полицията. Това
обстоятелство се потвърждава и от обясненията на нарушителя, вписани в акта. Непротиворечиво
както в АУАН, така и в НП извършеното нарушение е квалифицирано като
неизпълнение на задължението по чл.6 от ЗБЛД.
Доказателствата по делото сочат, че проверката на самоличността на
нарушителя е извършена от компетентни органи при и по повод изпълнение на
служебните им функции. При това положение за оспорващия е възникнало задължение
да съдейства на проверката като удостовери своята самоличност. Като не е сторил
това последният е реализирал състава на вмененото му административно нарушение.
Именно за това деяние е
приложена и санкцията, предвидена в чл. 80, т. 5 от ЗБЛД. Правото на нарушителя
да разбере с кои сови действия е извършил деянието не е засегнато, нито е
преградена възможността му да организира защитата си. Наказанието е определено
в минимално допустимия от закона размер, поради което не подлежи на корекция от
съда. Макар нарушението да се явява
изолирано, обществената му опасност е типична за нарушенията от същия вид.
Липсата или незначителността на вредните последици в случая не е достатъчна, за
да разкрие по – ниска степен на обществена опасност. Това че нарушението е
първо също не е достатъчно, за да го открои от типичните за случая
правонарушения. При липсата на други смекчаващи обстоятелства, разкриващи
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид, процесното нарушение не може да бъде квалифицирано
като „маловажен случай“.
От
изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
10. Ответникът в
настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260372 от 13.10.2020 г.,
постановено по а.н.д № 4747 по описа за 2020 г., на Районен съд – Пловдив, XXII
- ри наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.