Р Е Ш Е Н И Е
№ 496
гр. П.***, 05.12.2019 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд-П.***, в открито съдебно заседание
проведено на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
при
секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 563/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 62 и сл.
от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ във вр. с чл. 146 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по
жалба на „***“ЕООД, със седалище и адрес
на управление на дейността гр. С.*** против акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 19-957-1 от 31.05.2019г., издаден от Г. Й.-гл.
експерт в дирекция „МПТ“ към община П.***, потвърден с решение с изх. №
19/ММО-3417-1 от 08.08.2019г. на Директор на дирекция “Местни приходи и такси“
при община П.*** С акта са установени размерите на задълженията за данъци и размерите
за такси за битови отпадъци за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г..
В жалбата се излагат
съображения, че актът е немотивиран. Липсват изложени фактически и правни
основания, което е основание за отмяна на акта.
При издаването му са допуснати съществени нарушения на производствените
правила и нарушение на материалния закон, тъй като органът не се е съобразил с
разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, съгласно която таксата се определя за услугите
по събиране, извозване и обезвреждане, като размерът на таксата се определя по
реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно. Липсата на установявания по
отделните компоненти, при положение, че са подавани декларации таксата за
сметосъбиране и извозване да се определя в зависимост от количеството
изхвърлени отпадъци и въз основа на декларации за освобождаване от такса за
сметосъбиране и сметоизвозване затруднява правото на защитата. По отношение на ДНИ се излагат доводи, че
АУЗД е немотивиран, тъй като не е отчетено извършено плащане на главницата,
нито е посочено по какъв начин е определен размера на лихвата. Поради изложеното се иска АУЗД да се отмени
изцяло като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят
чрез адв. В. Й.***, от АК-С. поддържа жалбата. По същество пледира същата да се
уважи по изложени в жалбата аргументи. Прави искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски, съгласно списък на разноските по чл. 80
от ГПК. В представения срок депозира писмени бележки.
Ответникът по жалбата–Директор на дирекция “Местни
приходи и такси“ при община П.*** редовно призован за представител изпраща адв.
Р.К.,***. Оспорва жалбата. По същество излага доводи за отхвърляне на жалбата.
Административен съд-П.***, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена против индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от надлежна страна,
адресат на акта. Жалбата е депозирана в
законоустановения преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 149
във вр. с чл. 145 от ДОПК и е процесуално допустима. Оспорва се акт, който е
преминал през административен контрол, което е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и се дължи
разглеждането й по същество.
По фактите:
В
случая органът по приходите е започнал административното производство служебно
по данни от подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с ДНИ и ТБО за
имоти на дружеството, тъй като задълженията не са били платени, видно от приети
по делото съобщения.
За установените задължения е изготвен
Акт за установяване на задължение по декларация № 19-957-1 от 31.05.2019г. издаден
от Г.Й.***-главен експерт РП, оправомощена със заповед № 245 от
13.02.2017г. на Кмета на община П.*** С АУЗД административният орган е установил
общо дължими задължения за ДНИ и ТБО за недвижими имоти собственост на
дружеството за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2018г., като установените
задължения са общо в размер на 12110.39лв., от които 10714.38лв.-главница и
лихва в размер на 1369.01лв., изчислена към 31.05.2019г.. Установените
задължения за ТБО, съответно са в размер на ***лв., от които ****лв.-главница и
лихва в размер на ***лв., изчислена към 31.05.2019г., а установените задължения
за ДНИ са в размер на ***лв. от които ***лв.-главница и лихва в размер на ***лв.,
изчислена към 31.05.2019г..
АУЗД е изпратен за връчване на адреса на управление на дружеството и видно
от обратна разписка приложена по делото е връчен на 12.06.2019г.. Срещу констатациите отразени в АУЗД е подадена
жалба. С решение изх. № 19/ММО-3417-1 от
08.08.2019г. директорът на „МПТ“ при община П.
е приел жалбата за допустима, но неоснователна и е потвърдил изцяло
установените с АУЗД №№ 19-957-1 от 31.05.2019г.
задължения за ДНИ и ТБО за 2017г. и 2018г..
По делото
са представени и приети доказателства свързани с установяването и начисляването
на задълженията по подадени по чл. 14 от ЗМДТ декларации за облагане с
данък недвижимите имоти. Представени са
договори за възлагане на обществени поръчки между Община П.*** и
дружествата–изпълнители по услугите сметосъбиране и сметоизвозване в
община П.*** и за почистване на
уличната мрежа – лятно и зимно поддържане, както и договори за третиране на битови отпадъци. Представени са
и доказателства, за съществуването на общинско депо и за оператор на депото за
БО. Има и фактури и протоколи за установяване и приемане на извършени дейности.
Пред настоящата съдебна инстанция е
допуснато изслушване на съдебно–икономическа експертиза, заключението по която
се цени като пълно, обективно и компетентно изготвено. Същото и като неоспорено
от страните се цени в цялост. Изводите на експерта, направени след необходимите
изчисления и въз основа на декларираните данни, и съпоставени с действащите
решения на Общински съвет-П.*** и на Наредбата за определяне и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на община П.*** и на Наредба
за определяне на размера на местните данъци на територията на община П.***,
както и на заповедите на кмета на община П.*** по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ изцяло
потвърждават установените от органа размери на задълженията за ДНИ и на ТБО за
процесния период. Заключението като обективно и компетентно дадено се цени от
състава, като в изложението по същество ще се разгледа подробно.
Горната фактическа обстановка се възприе от
представената и приета административна преписка. Документите съдържащи се в нея
като неоспорени от страните се ценят в цялост и като годно писмено
доказателство въз основа, на което ще се провери законосъобразността на
оспорвания акт.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав на Административен съд-П.*** като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Дружеството
жалбоподател е декларирало пред дирекция МДТ при община П.***, че е собственик
на недвижими имоти подлежащи на облагане с ДНИ и ТБО, по силата на силата на постановление
за възлагане на недвижим имот ***/15.01.2009г. на публичен изпълнител при
РД-София на АДВ, вписано под № 133, том ІІ/2009г.; постановление за възлагане
на недвижим имот № 1062/2003/010640/25.11.2008г. на публичен изпълнител при
РД-София на АДВ, вписано под № 24, том ІІІ/2008г., постановление за възлагане
на недвижим имот № ***/18.03.2009г. на публичен изпълнител при РД-София на АДВ
и постановление за допълване и поправка на очевидна фактическа грешка на
постановление за възлагане на недвижим имот № ***/18.03.2009г.. За имотите
посочени в постановленията за възлагане са открити две данъчни партиди, съответно
с партиден номер № ***за земя в кв. „***“/„***“ и партиден № ***-за земя и
сгради с административен адрес гр. П.***, кв. „Ц.***“, ул. „***“ №1.
В
партиден номер № ***е декларирана земя, находяща се в кв. „***“/ „***“, УПИ 14444, кв. 158 по плана
на гр. П.***, с отчетната стойност на имота
10657.50лв. и данъчна оценка 9817.50лв. Представено е постановление за
възлагане на недвижим имот ***/15.01.2009г. на публичен изпълнител при РД-София
на АДВ. Земята е декларирана с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 3572 от
29.06.2010г.
В
партиден номер № *** са декларирани земя с площ от 10 000кв.м. и 10 сгради
с административен адрес гр. П.***, кв. „Ц.***“, ул. „***“ №1, за който е
отреден УПИ ***, кв. *** по плана на гр. П.*** Сградите представляват нежилищни
обекти, както следва: 1.тенекеджийница, с отчетната стойност-1088.00лв. и
данъчна оценка-7891.20лв.; 2.Клуб на младежта-с отчетната стойност-9552.86лв. и
данъчна оценка-80713.80лв.; 3. Сграда ***- с отчетната стойност на имота 1370.63лв.
и данъчна оценка-87919.50лв.; 4.Склад готова продукция- с отчетната стойност-6461.37лв.
и данъчна оценка-151641.90лв.; 5. Библиотека- с отчетната стойност-5285.45лв. и
данъчна оценка-47037.10лв.; 6. Склад готова продукция и склад ГО- с отчетната
стойност-3357.10лв. и данъчна оценка-76172.00лв.; 7. Парова централа-с
отчетната стойност 4308.30лв. и данъчна оценка-86689.90лв.; 8. Сушилен цех- с
отчетната стойност-7350.15лв. и данъчна оценка-148336.10лв.; 9. Тоалетни-с
отчетната стойност-1495.31лв. и данъчна оценка-8141.30лв.; 10. Жилище за
пожарникари-с отчетната стойност-649.69лв. и данъчна оценка-5669.60лв. Земята и
сградите са посочени в постановление за възлагане на недвижим имот № ***/18.03.2009г.
на публичен изпълнител при РД-София на АДВ и постановление за допълване и
поправка на очевидна фактическа грешка на постановление за възлагане на
недвижим имот № ***/18.03.2009г.. Земята и сградите са декларирани с декларация
по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 3575 от 29.06.2010г.
По делото липсват индикации, от
страна на дружеството жалбоподател да е иницирано административно производство
по установяване на задължения по декларация. От представени съобщения е видно,
че ТБО и ДНИ не са платени в срок. Съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК органът по
приходите може да иницира такова производство за установяване на размера на
дължимите данъци за недвижими имоти и таксите за битови отпадъци за периода от
2017г. до 2018г..
Предмет на
съдебен контрол е установяване на задължения за такса битови отпадъци и данък
недвижими имоти, оформени в Акт за установяване на задължение по декларация №
19-957-1 от 31.05.2019г. издаден от орган по приходите при Община П.*** Актът е в писмена форма и има необходимото
съдържание посочено в чл. 59
от АПК. АУЗД произхожда от лице, определено със заповед на Кмета на община П.***, а потвърдителното
решение изхожда от компетентния по-горестоящ административен орган, в случая
директора на „МПТ“, действащ като териториален директор на НАП и изрично посочен
и в заповед № 245 от 13.02.2017г. на
кмета на община П.*** Поради това АУЗД е издаден от компетентен по
смисъла на чл. 9б от ЗМДТ във вр. с чл. 4
от ЗМДТ орган. Оспореният акт е мотивиран в обстоятелствената си
част, позовава се на правно релевантни факти, които са установени съгласно
писмените доказателства приложени по делото. Административните актове са мотивирани от
правна и фактическа страна. За да изготви
оспорвания акт, административния орган се е позовал на чл. 62 от ЗМДТ и на
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите
на територията на Община П.***, приета с решение № 42/20.12.2011г. на общински
съвет П.*** и на решение № 415 от 22.12.2016г. на Общински съвет П.*** за
определяне на промилите за жилищни и нежилищни имоти на предприятията, както и
чл. 14 и чл. 22 от ЗМДТ и на Наредба за определяне на размера на местните
данъци на територията на община П.*** Позовал се е и на подадените от
дружеството жалбоподател декларации по чл. 14 от ЗМДТ обсъдени по-горе. Размерите на ТБО са установени въз
основа на решението на ОбС-П.***, заповеди на Кмета на община П.***, подадена
молба-декларация за определяне ТБО според количеството на битовите отпадъци за
2018г. за имот партиден номер № *** и молба-декларация
за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2018г. за имот с
партиден № № ***и на подадените от жалбоподателя
декларации по чл. 14 от ЗМДТ. С
оглед на това се приема, че актът е постановен в изискуемата от закона форма и
същият е мотивиран. Наблюдава се известна непрецизност, касателно непосочването
на ТБО по отделни компоненти, но това не води до отмяна на акта. Като цяло в хода на
производството се приема, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения. С оглед
на изложеното не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т.
3 от АПК.
Не се спори между страните,
че имотите по отношение, на които са начислени задължения за ДНИ и ТБО са
собственост на дружеството жалбоподател. Видно от доказателствата по делото, имотите
на дружеството представляват урегулирани поземлени имоти, съответно УПИ-***,
кв.***** 4, и УПИ***, кв.***, попадащи в строителните граници на гр. П.***, съгласно
по застроителния и регулационен план на гр. П.*** Следователно същите са
облагаеми имоти, по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като попадат в
урбанизирана територия, имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ /производствени,
складови/ и за тях се дължи ДНИ.
Дължимостта на данъка не зависи от ползването или неползването на
подлежащия на облагане недвижим имот, т. к. ползването не е елемент на
фактическия данъчен състав за данък недвижими имоти – по аргумент на чл. 13 от ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ
същите са облагаеми имоти и за тях се дължи ДНИ. Никой от процесните имоти не попада в излюченията разписани в чл. 10, ал. 4 от ЗМДТ и чл. 24 ЗМДТ. Размерът на задълженията за ДНИ на тези
имоти е определен в размер на 2 на хиляда върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имотите,
съгласно чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 15 от Наредба за определяне размера на
местните данъци на територията на община П.*** и чл. 21 от ЗМДТ. Спазена
е разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 15 от наредбата, Общински съвет П.*** е определил с наредбата
по чл. 2, ал. 2, т. 1 размера на данъка на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Вещото лице посочи при изслушването на СИЕ,
че неговите изчисления като краен резултат напълно съответстват на изчисленията
на органа. В случая вещото лице посочва, че размерът за ДНИ за имот с партиден номер № ***е изчислен върху отчетната стойност и е в размер на по
21.32лв. за 2017г. и 2018г., а за партиден номер № *** е изчислен върху
данъчната оценка на обектите и съответно за 2017г. е в размер на 1740.22лв., а
за 2018г. е в размер на 1740.05лв. Вещото лице е взело предвид извършено
плащане от страна на жалбоподателя на дата 15.01.2018г. на ДНИ за 2017г. общо в
размер на 1761.54лв. /21.32лв.+ 1740.22лв./ и посочва, че дължимият за плащане ДНИ за 2018г.
по двете партиди към дата на установяване на задължението е в размер на
1761.37лв. Видно от АУЗД и административният орган е взел в предвид извършеното
плащане за ДНИ за 2017т. С оглед на изложеното състава приема, че
размера на ДНИ е определен в съответствие с нормативната база и е дължим в
установения от органа размер.
По отношение на установената лихва за ДНИ в АУЗД се
приема, че невнесените в срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2
от ЗМДТ, във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона за
лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на ДОПК.
В този смисъл е разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, който предвижда, че за
неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в
размер, определен в съответния закон. Задължението за данъци и такса битови
отпадъци представляват публично вземане
по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. С неплащането на задълженията
в регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва,
която е начислена за посочените имоти на жалбоподателя с акта. Съгласно чл. 28, ал.
1 от ЗМДТ, ДНИ се заплаща на две равни вноски в сроковете до 30 юни и до 30
октомври на годината за която е дължим, като за невнесените в срок задължения
се начислява лихва, съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. Жалбоподателя не ангажира
доказателства, които да се противопоставят и съответно оборят изводите на
ответника за дължимост на лихвите. Въз основа на заключението на експерта се приема,
че административният орган правилно е начислил размера на дължимите лихви, към
дата на установяване на задълженията. С
оглед на изложеното АУЗД в частта за ДНИ е правилен и законосъобразен, а
жалбата е неоснователна.
От заповеди с № 2368 от
28.10.2016г. и с № 1882 от 26.10.2017г. издадени по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ от
кмета на община П.*** е видно, че Община П.*** извършва услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване; третиране на битови отпадъци в депа и
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. От
съдебно-икономическата експертиза се приема, че имотите на дружеството
жалбоподател попадат в районите, където се извършват и трите вида услуги.
Настоящия
състав приема, че административния орган правилно е установил размера на ТБО по отношение на декларираните
обекти. Процесния поземлен имот-земя, в кв. “***”/“***“ и обектите в кв. “Ц.***“-земя
и нежилищни обекти-производствени помещения попадат в урбанизирана
територия и в строителните граници на населеното място гр. П.*** Имотите са
декларирани пред органа по приходите по съответния ред и подлежат на облагане с ТБО. Размерът на
таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно -
сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Със
заповеди с № 2368 от 28.10.2016г. и с № 1882 от 26.10.2017г. на Кмета на община
П.***, издадени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, са определени границите на
районите, видът на предлаганите услуги, както и
честотата на сметоизвозване. В тях в т. 3 са посочени
изрично и изчерпателно райони, в които единствено ще се извършват услуги само
по обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване. По отношение на
всички останали райони, които изрично не са изброени в т. 3, община П.***
извършва услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, по третиране на битови
отпадъци в депа и по поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване. Със заповедите са регламентирани и честота на извозване на битовите
отпадъци от фирмата, извършваща дейности по сметоизвозване и сметосъбиране.
С оглед на изложеното се приема, че имотите на жалбоподателя се намират в урбанизираните територии на гр. П.***
и че за тях са отредени урегулирани поземлени имоти, съответно УПИ-***, кв.***, и УПИ***, кв.***, по плана на гр. П.*** и същите тези имоти не попадат
в изключенията в т. 3 от заповедите на кмета на община П.*** и подлежат на
облагане с такса за битови отпадъци в трите и компонента.
Съгласно
нормата на чл.
11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с
данък недвижими имоти, а таксата за битови отпадъци на основание чл.
64, ал. 1 от същия закон се заплаща от лицата по чл. 11
от ЗМДТ.
Съгласно чл. 62 от
ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането
в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като
размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга
поотделно-сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Видно
от разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ не се събира такса за: 1). сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на
имота; 2). поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато
услугата не се предоставя от общината; 3). обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива.
Анализът на приложимата нормативна уредба води на
извод, че не се събира такса за първата услуга - сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината, или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на
имота.
В конкретния случай, от заключението на
съдебно-икономическата експертиза се приема, че декларации за 2017г., от които
да е видно, че обектите няма да се ползват не са подавани. Следователно
компонент сметосъбиране и сметоизвозване е дължим за 2017г..
За втората от услугите - поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, условието да не се събира такса е
непредоставянето на услугата от общината, а за третата - обезвреждането на
битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. Следователно, таксата
битови отпадъци е вземане, което е дължимо при реално предоставяне на услуга.
Това означава, че за да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде
установен фактът на действително извършени дейности по-горепосочените услуги.
За да е налице задължение за заплащане на такса за сметосъбиране и
сметоизвозване, за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване и обезвреждането на битови отпадъци и поддържане на депа е необходимо
общината да е престирала услугите. От доказателствата по делото се установява и
приема, че Община П.*** е предоставяла тези услуги през процесния
период-01.01.2017г. до 31.12.2018г., в т.ч. и конкретно по отношение на
територията, където се намират имотите на жалбоподателя. Има издадени заповеди
с № 2368 от 28.10.2016г. и с № 1882 от 26.10.2017г. на Кмета на община П.***, по реда на чл. 63,
ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени границите на районите, видът на
предлаганите услуги, както и честотата
на сметоизвозване. Процесните
имоти попадат в обхвата на тези
заповеди. От договор №56/01.04.2015г. за сметосъбиране и сметоизвозване,
за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, приложенията
към тях се установява, че общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по
поддържане на чистотата и в кв. “***” и в кв. “Ц.***”, в гр. П.*** От графици
на фирмите извършващи дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване по улици и
графици за ръчно метене, както и приемо-предавателни протоколи за извършени
дейности се установява, че дейността
реално е извършвана. От договор за възлагане на обществена поръчка № 119 от
31.07.2015г. и от разрешение за ползване № СТ-05-2612 от 29.12.2015г. се
установява, че на територията на общината има изградено депо за събиране,
транспортиране, временно съхраняване и депониране на отпадъци. Формален спор
между страните за реално предоставяне на тези услуги в гр. П.*** не съществува.
С оглед обсъдените доказателства се приема, че Община П.*** предоставя услугата
сметосъбиране и сметоизвозване, предоставя услугата чистота на териториите за
обществено ползване и разполага с депо за
обезвреждането на битови отпадъци, което поддържа. Въз основа на всички
така представени и неоспорени от страните доказателства, настоящия състав
приема, че община П.*** реално е предоставяла услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване, обезвреждане на битовите
отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци по
отношение на населените места, в това число и касателно посочените по-горе
имоти на жалбоподателя, находящи се в регулационните и строителни граници на гр. П.***
ТБО за 2017г.:
Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, ТБО се определя според
количеството на битовите отпадъци. В Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община П.***
в чл. 20, ал. 2 е предвидена процедура чрез подаване на декларация за
определяне на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване според количеството на
битовите отпадъци. Видно от заключението на експерта, такива декларации за
2017г. за имотите собственост на дружеството не са подавани.
Със законодателната промяна на чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ,
бр. 101 от 2013г., в сила от 1.01.2014г. е разписано, че не се събира такса за
сметоизвозване и сметосъбиране ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота. Както бе посочено
по-горе декларации освобождаване за 2017г. не са подавани.
Административният
орган твърди, че установените размери на ТБО за 2017г. са определени съгласно Наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услугите на
територията на Община П.***, както и въз основа на решение № 415 от 22.12.2016г. на Общински съвет П.*** С последното е приета основа за определяне на ТБО, която е
по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка и промилите за съответните услуги.
В
случая от съдебно-икономическата експертиза се установява, че за данъчна партида
с партиден номер № ***отчетната стойност е по-висока от данъчната оценка,
поради което същата е послужила за данъчна основа. Съгласно решение № 415 от 22.12.2016г. на
Общински съвет П.*** за нежилищните имоти на предприятията ТБО е в промил върху
по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка и е общо 6.5 на хиляда, в т.ч. 3.0 на хиляда за сметосъбиране
и сметоизвозване; 1 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 2.5
на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване. Както бе посочено
по-горе декларация за определяне на таксата за сметосъбиране и
сметоизвозване според количеството на битовите отпадъци за 2017г. за този обект
не е подавана. Не е подавана и декларация за
освобождаване. Услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и услугата по
чистота на териториите за обществено ползване е
реално престирана, а общината разполага и с депо за обезвреждането на битови отпадъци, което
поддържа. Следователно ТБО за тази партида е дължима
в трите й компонента. За партиден номер № ***данъчната оценка е 10657.50лв. и с
оглед на това промилите върху тази оценка за 2017г. са в размер съответно за
сметосъбиране и сметоизвозване: 3х10657.50=31.97лв., за обезвреждане на битови
отпадъци в депа 1x10657.50=10.66лв. и за чистота на териториите за
обществено ползване 2.5x10657.50=26.64лв. или общо за обект “***/“***” размера на ТБО за 2017г. е 69.27лв.
С оглед на това се приема, че ТБО е дължима в трите й компонента и е дължима в
размера установен от органа, чийто размер се потвърди изцяло от заключението на
експерта. Начислената лихва към дата на
издаване на акта е дължима.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за партиден
номер № *** данъчната оценка е сбор от данъчните оценки на декларираните
обекти-земя и десет сгради или данъчната оценка е в размер на 870 115.50лв.. За тези обекти данъчната
оценка е по-висока от отчетните им стойности, които са в размер на
111 047.98лв., с оглед на което базата за начисляване на ТБО е данъчната
оценка. Промилите върху тази оценка за 2017г., съгласно решение № 415 от 22.12.2016г. на
Общински съвет П.*** са в размер съответно за сметосъбиране и сметоизвозване:
3х870 115.50=2610.35лв., за обезвреждане на битови отпадъци в депа 1x870 115.50=870.12лв. и за чистота на териториите за
обществено ползване 2.5x870 115.50=2175.28лв. или общо за обект “Ц.***”/нежилищни имоти размера на
ТБО за 2017г. е 5655.74лв. Декларация за определяне
на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване според количеството на битовите
отпадъци за 2017г. и декларация за освобождаване
за този обект не са подавани. Услугата по сметосъбиране
и сметоизвозване и по чистота на териториите за обществено ползване е
реално престирана, а общината разполага и
с депо за обезвреждането на битови
отпадъци, което поддържа. С оглед на това се приема,
че ТБО е дължима в трите й компонента и е дължима в размера установен от
органа, чийто размер се потвърди изцяло от заключението на експерта. Начислената
лихва към дата на издаване на акта е дължима.
За 2017г. установените от административния
орган задължения по данъчни партиди № ***и партиден № *** са в размер на 5725.01лв.-/69.27+5655.74/-
главница и 1015.38лв. лихва към дата на издаване на акта. При извършени
изчисления и съдебно-икономическата експертиза получава същите установявания.
Въз основа на изложеното, при направената съпоставка и прилагане на действащите
нормативни актове се приема, че
установените в АУЗД размери на задълженията за ТБО за 2017г., ведно с
начислените лихви са правилни. Същите са установени правилно по размер и се
позовават на действащата за периода нормативна
уредба.
ТБО за 2018г.:
Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, ТБО се определя според
количеството на битовите отпадъци. В Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община П.***
в чл. 20, ал. 2 е предвидена процедура чрез подаване на декларация за
определяне на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване според количеството на
битовите отпадъци. Декларация за 2018г. за данъчна партида № *** е подадена в сроковете разписани в наредбата.
Със законодателната промяна на чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ,
бр. 101 от 2013г., в сила от 1.01.2014г. е разписано, че не се събира такса за
сметосъбиране и сметоизвозване ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота. Декларация за
освобождаване за 2018г. за данъчна
партида № ***е подадена в сроковете разписани в
наредбата.
Административният орган твърди, че
установените размери на ТБО за 2018г. са определени съгласно Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията
на Община П.***, както и въз основа на решение № 415 от
22.12.2016г. на Общински съвет П.*** С последното е
приета основа за определяне на ТБО, която е по-високата между отчетната им
стойност и данъчната оценка и промилите
за съответните услуги. За 2018г. не е прието решение, поради което изчисленията
са правени на база решението на общински съвет за предходната година. Съгласно
решение № 415 от 22.12.2016г. на Общински съвет П.*** за нежилищните имоти на предприятията ТБО е в промил върху
отчетната им стойност и е общо 6.5 на
хиляда, в т.ч. 3.0 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 1 на
хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 2.5 на хиляда за чистота на
териториите за обществено ползване.
В случая от доказателствата по делото се установява, че за данъчна партида № *********
001, в указаните срокове надлежно е подадена декларация с вх. №
883/30.11.2017г. за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване,
от която е видно, че имотът няма да се ползва през цялата година. От заключението на съдебно-икономическата
експертиза се приема, че за обект „***“/“***“
такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2018г. не е начислявана, а с АУЗД са
установени единствено размерите на ТБО за компоненти обезвреждане на битови
отпадъци в депа и чистота на териториите за обществено ползване. От
заключението на експерта се приема, че за данъчна партида № ***административния орган е установил размера на ТБО, въз
основа на отчетната стойност на обекта, тъй като същата е по-висока от данъчната
оценка, поради което същата е послужила за данъчна основа. Тези установявания
са в съответствие на чл. 21 от ЗМДТ. Съгласно решение № 415 от
22.12.2016г. на Общински съвет П.*** за нежилищните
имоти на предприятията ТБО е в промил върху по-високата между отчетната стойност
и данъчната оценка и е общо 6.5 на хиляда, в
т.ч. 3.0 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 1 на хиляда за
обезвреждане на битови отпадъци в депа и 2.5 на хиляда за чистота на
териториите за обществено ползване. Както бе посочено по-горе декларация за освобождаване
от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2018г. за този обект е
подадена. Съответно услугата по чистота на
териториите за обществено ползване е реално
престирана, а общината разполага и с депо за обезвреждането на битови отпадъци, което поддържа.
Следователно ТБО за тази партида е дължима в компоненти:
обезвреждане на битови отпадъци и чистота на териториите за обществено
ползване. За партиден номер № ***данъчната оценка е 10657.50лв. и с оглед на
това промилите върху тази оценка за 2018г. са в размер съответно за
сметосъбиране и сметоизвозване: 3х0=0лв., за обезвреждане на битови отпадъци в
депа 1x10657.50=10.66лв. и за чистота на териториите за
обществено ползване 2.5x10657.50=26.64лв. или общо за обект “***/“***” размера на ТБО за 2018г. е 37.30лв.
Това е установения от административния орган размер за ТБО и съответно и същият
размер е получило и вещото лице.
По отношение на данъчна партида № *** от доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят в указаните срокове надлежно е депозирал при ответника молба-декларация с вх. № 348/20.12.2017г. за определяне на таксата за сметосъбиране и сметосъбиране според количеството на битовите отпадъци. Същият е посочил, че през 2018г. ще използва съд за битови отпадъци: 1 брой кофи тип „Мева“ с вместимост 110л.
Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза се приема, че ТБО за 2018г. за обектите в кв. „Ц.***“ е определена въз основа на решение № 415 от 22.12.2016г. на Общински съвет П.***, което за нежилищните имоти на предприятията ТБО е в промил върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка и е общо 6.5 на хиляда, в т.ч. 3.0 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 1 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 2.5 на хиляда за чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно заповед № 1882/26.10.2017г. на кмета на община П.***, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на община П.***, както и честотата на сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци. Съгласно нея общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, по обезвреждане на битови отпадъци в депо и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Имотите на жалбоподателя, съгласно заключението попадат в районите, в които се извършват и трите вида услуги. По делото не се твърди честотата на извозване да е изменяна, нито има издадена заповед в тази връзка. Регламентираната честота на сметосъбиране и сметоизвозване за 2018г. за кофи тип „Мева“-52 пъти средно годишно. Видно от приетата и одобрена план сметка за дейностите по събиране, извозване, обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, с решение № 415 от 22.12.2016г. на Общински съвет П.*** е, че цената на еднократно събиране и транспортиране до депо на съд-кофа тип „Мева“ с вместимост 0.11куб.м. е 2.80лв. С оглед на това и без специални математически познания се приема, че размера на сметосъбирането и сметоизвозването е правилно установен в АУЗД на база един съд за сметосъбиране тип „Мева“, така както е заявено по цената приета от общинския съвет за извозването им и по честотата на сметоизвозване -2.80лв.х52=145.60лв. Именно такъв резултат е посочен и в съдебната експертиза.
По
отношение на останалите два компонента на ТБО-обезвереждане на битови отпадъци
и чистота на териториите за обществено ползване същите са дължими. От приетите
доказателства посочени по-горе и неоспорени от страните, се приема, че община П.***
реално е предоставяла услугата по поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване за 2018г., поради което този
компонент е дължим. Съгласно, решението на общински съвет ТБО в
компонент-чистота на териториите за обществено ползване е 2.5 на хиляда върху по-високата между отчетната стойност и
данъчната оценка. От заключението на експерта се приема, че за данъчна
партида № *** административния орган е установил
размера на ТБО, въз основа на данъчната оценка на обекта, тъй като същата е по-висока
от отчетната стойност, поради което същата е послужила за данъчна основа. Това
е в съответствие с чл. 21 от ЗМДТ. Съответно данъчната оценка умножена по
промилите се получава стойността на чистотата на териториите за обществено
ползване или 870028.00лв.х2.5=2175.07лв..
По отношение на компонент-обезвереждане на
битови отпадъци не се формира правен спор. От приетите по делото доказателства,
се следва еднозначен извод, че Община П.*** разполага с регионално депо за
неопасни отпадъци и завод за сепариране и компостиране на битови отпадъци.
Същите са въведени в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-2612 от
29.12.2015г. и се експлоатират и стопанисват по силата на договор № 119 от
31.07.2015г. от „Регионално депо-П.***“. Въз основа на това не са налице
предпоставките на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ да не се събира такса за обезвреждане на
битови отпадъци. Следователно, когато
депо има, както е в настоящият случай, такса се дължи, като таксата е за
поддържане на депо и не е необходимо да са налице и други доказателства за
предоставяне на услугата. Съответно ТБО, в компонент обезвреждане е дължима. Съгласно,
решението на общински съвет ТБО в компонент- обезвереждане
на битови отпадъци е 1 на хиляда върху
по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка. От заключението
на експерта се приема, че за данъчна партида № ***
административния орган е установил размера на ТБО, в компонент обезвреждане въз
основа на данъчната оценка на обекта, тъй като същата е по-висока от отчетната
стойност, поради което същата е послужила за данъчна основа. Съответно
данъчната оценка умножена по промилите се получава стойността на обезвереждане
на битови отпадъци или 870028.00лв.х1=870.03лв.. Размерът на ТБО за 2018г. за данъчна партида № *** е
3190.70лв. /145.60+870.03+2175.07=3190.70лв./. Това е установения от
административния орган размер за ТБО и съответно и същият размер е получило и
вещото лице.
Въз
основа на изложеното за 2018г. установените от административния орган
задължения за ТБО по данъчни партиди № *** са в размер на 3228.00лв.-/37.30+3190.70/-
главница и 244.35лв. лихва към дата на издаване на акта. При извършени
изчисления и съдебно-икономическата експертиза получава същите установявания.
Въз основа на изложеното, при направената съпоставка и прилагане на действащите
нормативни актове се приема, че
установените в АУЗД размери на задълженията за ТБО за 2018г. са правилни и
същите са направени въз основа на действащата за периода нормативна уредба. Същите, ведно с начислените към дата
на издаване на АУЗД лихви са дължими.
Установените
размери в АУЗД за ТБО за 2017г. и 2018г. са в общ размер на 8953.01лв.
/5725.01+3228.00=8953.01лв./
и лихва в размер на 1259.73лв., към дата на изготвяне на акта. Същите са правилно установени и дължими.
В писмените бележки пълномощникът на жалбоподателя
сочи, че АУЗД е незаконосъобразен, тъй като размерът на таксата не е определен
по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга по отделно и не е спазено изискването
на чл. 62 от ЗМДТ да се посочи размерът на таксата за всяка услуга по отделно. Изложеният
довод е резонен, но по разбиране на състава това не влече до отмяна на акта. Действително размерът на таксата е посочен общо по-години,
но той е установим с оглед на определените от общинския съвет размери на
таксата за отделните видове услуги чрез извършване на прости аритметични
действия – умножение и деление, а отделно от това вещото лице е изчислило за
всеки от компонентите на услугите за всеки от обектите размера на таксата, като
това не доведе до промяна на размера на дължимото задължение. В
настоящето производство и доколкото
съдът разполага с правомощието при осъществен съдебен контрол сам да провери размерът на ТБО във всичките й
компоненти, което в случая е сторено и съответно да реши делото по същество, се
приема, че допуснатото нарушение е несъществено. Това
правомощие на съда изрично е регламентирано в чл.
160, ал. 1 от приложим и по отношение на данъка върху недвижимите
имоти и таксата за битови отпадъци с оглед на чл.
4, ал. 1 от ЗМДТ. Само в специфичните
хипотези на чл.
160, ал. 3 от ДОПК съдът може да върне преписката на органа за ново
произнасяне, каквато хипотеза не е налице в случая.
Следващият
аргумент застъпен в писмените бележки е свързан с данъчните оценки на партиден
№ ***-кв. „Ц.***“ като се сочи, че квадратурата на имота била различна. Следва
да се посочи, че нито в оспорването по административен ред, нито в сезиращата
жалба въз основа, на която е образувано настоящето производство са въведени
аргументи касателно данъчните оценки на този обект. Съгласно чл.
14, ал. 1 от ЗМДТ собственикът или
носителят на ограничено вещно право на ползване е длъжен при придобиване на
имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна
декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С тази
декларация задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и
обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и
размера на данъка. Съответно облагаемата основа и размера на данъка, таксата се определят от данъчния
орган. Ако след придобиване на имота настъпят промени в някое обстоятелство,
което има значение за определяне на задълженията, в това число и квадратурата, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми
общината в указания чл.
14, ал. 3 от ЗМДТ срок. Следователно
подаването на данъчната декларация по чл.
14, ал. 1 и 3 ЗМДТ е задължение на данъчнозадълженото
лице, произтичащо пряко от закона и данъчната
декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие. Тя е частен
писмен документ, подписан от лицето, сочено като неин издател, и като такъв го
обвързва както поради наказателната отговорност, която носи за декларирането на
неверни факти и обстоятелства по силата на чл.
313, ал. 2 от Наказателния кодекс, така и поради декларирането на неизгодни
за него факти и обстоятелства, които водят до възникване на данъчно задължение. По делото нито се твърди,
нито има ангажирани доказателства, от които да е видно, че е подадена по
съответния ред декларация за промяна отразяваща „различна квадратура“ от
квадратурите на земята и обектите в имота на адрес кв. „Ц.***“, ул. „***“ № 1,
придобити въз основа на постановлението за възлагане на недвижим имот и
декларирани надлежно именно и съгласно документа за собственост. В хода на
съдебното производство не се и представя друг документ за собственост, от който
да се установи нова „различна квадратура“, която да се вземе предвид при
изчисляване на данъчната оценка по приложение № 2 към чл. 21 от ЗМДТ.
При осъществената съдебна проверка и при извършената
цялостна проверка на ТБО във всичките й
компоненти и като взе предвид, че по същество не се оспорва факта, че
дружеството генерира отпадъци и че услугите реално се извършват се приема, че
АУЗД следва да се потвърди изцяло. Същият е мотивиран. Правилно са установени
дължимите размери за задължения за ДНИ и ТБО за 2017г. и 2018г.. Невнесените в
срок местни данъци и такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, във вр. с чл. 9б
от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и
други подобни държавни вземания по реда на ДОПК. С неплащането на задълженията
в регламентирания срок, данъчно задълженото лице изпада в забава и дължи лихва.
Лихвите са начислени към дата на установяване на задълженията-31.05.2019г. и са
дължими в посочените размери. АУЗД е материално законосъобразен. Оспорения акт не
страда от отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
При осъществения контрол за законосъобразност не се
констатираха основания по чл. 146 от АПК, които да доведат до отмяната му.
Същият е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при
спазване на административно производствените правила. Административният орган
се е позовал на точните материално правни разпоредби и на основание на тях е
постановил материално законосъобразен акт. Жалбата е напълно неоснователна и
като такава ще бъде отхвърлена.
По
разноските:
При
този изход на спора ответната страна има право на разноски. Поискани са
разноски за юрисконсулско възнаграждение. Няма списък на разноските по чл. 80
от ГПК. Разноски за юрисконсулско
възнаграждение не се присъждат, тъй като ответната страна не е представлявана
от юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, Административен съд-П.***
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ЕООД, със седалище и адрес на управление на
дейността гр. С.*** против акт за установяване на задължения по декларация № 19-957-1 от 31.05.2019г., издаден от Г.Й.***-гл.
експерт в дирекция „МПТ“ към община П.***, потвърден с решение с изх. №
19/ММО-3417-1 от 08.08.2019г. на Директор на дирекция “Местни приходи и такси“
при община П.***
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република
България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/П/