№ 5680
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110148861 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е предявил осъдителни искове срещу С. В. Д.
– в качеството на наследник на Г. Х. Д. , за заплащане на сумите, както следва:
сумата от 3097,90 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на
дължимото; сумата от 713,55 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2020 г. до 18.04.2023 г.; сумата от 23,16 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, лихва в размер
на 5,93 лева за периода от 15.06.2020 г. до 18.04.2023 г.
В исковата молба ищецът твърди, че Г. Х. Д. е била клиент на “Топлофикация –
София” ЕАД, в качеството на наемател на недвижим имот с адрес: гр. София, ул. ж.к.
„Надежда-3“, блок 303, вх. Б, ет. 8, ап. 22 и същата е потребявала топлинна енергия за
абонатен № 153736, инсталация № **********, като не е заплатила начислените суми
за процесния период. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва иска по основание и размер, и
моли да бъде отхвърлен. Сочи, че наследодателката не е била клиент на топлинна
енергия в периода 05.2019 г. – 04.2021 г., тъй като е починала на 02.05.2019 г. Твърди,
че наследодателката е ползвала имота на основание договор за наем, който е
1
прекратен със смъртта . Излага, че наетото жилище е освободено от 02.05.2019 г.,
като самата ответница не го е ползвала, потребител на енергия за периода бил
собственикът на имота. Прави възражение за изтекла погасителна давност за периода
01.05.2019 г. – 31.07.2020 г., по обща фактура от 31.07.2020 г., издадена за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., в размер на 1998,24 лв. и за периода 05.07.2020 г. сума в
размер на 207,29 лв., общо в размер на 2 205,53 лв. Твърди, че сумата от 713,55 лв. не е
дължима, данните за задълженията за главница не са публикувани на интернет
страницата на ищеца, ответницата не е изпадала в забава. Оспорва вземанията за
дялово разпределение и мораторна лихва, сочи, че такава услуга не е изпълнявана.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответникът е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга, както и възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването
на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, но само когато между тези трети лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за
2
битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Съдът намира, че от страна на ищеца по делото, като носител на доказателствената
тежест за този релевантен факт, не бе проведено доказване ответницата да е
потребител на топлинна енергия за процесния апартамент № 22, находящ се в гр.
София, ул. ж.к. „Надежда-3“, блок 303, вх. Б, ет. 8. По делото е представена Заповед №
29/10.08.1998 г. на кмета на район „Надежда“, Столична община, издадена на
основание чл. 43 ЗОС /л. 18/, по силата на която Генка Хаританова Д. –
наследодателката на ответницата, е настанена заедно с членовете на семейството в
стая и кухня – помещения, находящи се на адрес: гр. София, ж.к. „Надежда-3“, бл. 303,
вх. „А“, ет. 8, ап. 22. Съгласно молба-декларация от 28.09.1998 г., Генка Д. е поискала
да бъде открита партида на нейно име за процесния имот, поради което може да се
приеме, че същата е била страна по сключен с „Топлофикация София“ ЕАД
индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия.
Видно от удостоверение за наследници на Г. Х. Д. /л. 40 от делото/, последната е
починала на 02.05.2019 г., т.е. преди исковия период м.05.2019 г. - м.04.2021 г. Искът
не е заведен срещу ответницата С. В. Д. в лично качество, а в качеството на
наследник на Г. Х. Д.. При това положение тя не е материалноправно легитимирана да
отговаря по иск за период, за който наследодателят не отговаря като наемател, тъй
като е починал преди този период.
Независимо от изложеното, за пълнота следва да се посочи, че съгласно депозирано
от Столична община до ищеца писмо от 09.11.2021 г. /л. 15 от делото/, жилището,
находящо се на адрес гр. София, ж.к. „Надежда-3“, бл. 303, вх. „А“, ет. 8, ап. 22, за
периода от м.05.2018 г. до 02.05.2019 г. е отдадено под наем на основание
настанителна заповед № 29/10.08.1998 г., издадена от СО-район „Надежда“ и договор
за наем от 14.07.2005 г. на Генка Х. Д. и членовете на семейството . Посочено е, че на
дата 02.05.2019 г. жилището е опожарено, като считано от 20.04.2021 г. до настоящия
момент същото е отдадено под наем на основание настанителна заповед № РНД21-
РД66-5/20.04.2021 г., издадена от СО – район „Надежда“ и договор за наем № РНД21-
ДГ66-5/20.04.2021 г. на Александър Георгиев Митов и семейството му – трети за
настоящия спор лица. Същевременно, по делото са налице данни, че за периода от
11.06.2019 г. до 28.10.2020 г. С. В. Д. е била хоспитализирана в ДПБ „Св. Иван
Рилски“, видно от посочената анамнеза в амбулаторен лист № 23300305914В от
27.10.2023 г., издаден от д-р Сибила Д.-Митова /л. 58/. По делото не са представени
никакви доказателства ответницата да е подавала молба за откриване на партида на
нейно име за процесния имот във времето нито преди, нито след настаняването в
лечебното заведение, съответно липсват други доказателства, които да са от естество
да обосноват извод за възникнало между нея и топлопреносното предприятие
облигационно правоотношение, а съгласно разясненията в цитираното вече
3
тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС, договорът между трето ползващо
имота лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК и не се презумира.
Ето защо и предвид липсата на облигационно правоотношение, предявените срещу
С. В. Д. искове за установяване вземане за топлинна енергия и възнаграждение за
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия се явяват изцяло
неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на тези искове предполага наличието на главни дългове и забава в
погасяването на същите. Предвид правните изводи за липса на главен дълг на
ответницата за цена на доставена топлинна енергия на адреса на процесния имот и за
услуга дялово разпределение на ТЕ, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за
акцесорните вземания за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение,
което е действително заплатено от ответницата на адв. П. К., видно от договор за
правна защита и съдействие № 18 от 17.11.2023 г., представляващ разписка за
получената сума /л. 64 от делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „То, срещу С. В. Д., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3097,90 лева – главница,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата от 713,55 лева, представляваща законна лихва
за забава за периода 15.09.2020 г. до 18.04.2023 г.; сумата от 23,16 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., сумата от 5,93 лева – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 18.04.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „То,, да заплати на С. В. Д., ЕГН
**********, сумата от 700 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на “Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
4
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5