О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр. Габрово, 24.01.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от двадесет
и четвърти януари, две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 255 по описа за
2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-2225 от 30.12.2022 г., подадена от „***“ ***,
гр. Г., с ЕИК: ***, против Заповед № 03-РД/5184 от 23.11.2022 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - София за удължаване
на срока за произнасяне по Заявка за
окончателно плащане по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ № *** от *** г. и удължаване срока за обработка на същата заявка.
С процесния ИАА е удължен срокът за произнасяне
по подадената от жалбоподателя заявка за плащане по посочения по-горе проект по
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ № 500 от 17.11.2014 г., сключен между дружеството и
МИГР „***“, с наименование на проекта „Обогатяване на туристически атракции в ***
„***“, чрез закупуване но плавателен съд за круизи и морски развлечения.
Удължаването за произнасяне е с „още три месеца“,
до приключване на ДП № 136/2019 по описа на Главна дирекция „***, образувано с
постановление на прокурор при СГП.“. Съгласно полученото писмо вх. №
02-0400/1372#8 от 13.10.2022 г. на
Главна дирекция „***“, разследването по образуваното ДП не е приключило,
продължава извършването на действия по разследването с цел събиране на
доказателства, необходими за установяване на обективната истина по казуса.
Разследването е във връзка със съмнения за нередност по договор, с който е
одобрен проект на бенефициента за изпълнението на сключен договор с фирма „***“
*** за доставка на лодка, произведена от посочена фирма, модел и на стойност ***
лв. без ДДС или *** лв. с ДДС. Посочено е, че в процеса на обработка на
заявката за плащане са направени проверки, при които е възникнало съмнение, че
проектът не се изпълнява на територията на рибарска област на МИРГ в нарушение
на Наредба № 15 от 21.05.2-1- г. по мярка 4.1. „Развитие на рибарските
области“. Освен това след направена справка от ГД „***“ към МВР е установено,
че корабният дневник на ветроходната яхта е с невярно съдържание, като са
налице доказателства за манипулиране на същия от страна на бенефициента, поради
което възниква съмнение за нарушаване на принципа за добро финансово управление
на средствата от Европейските фондове и Националния бюджет. Горепосочените
документи и информация създават съмнение за нередност, поради което е
необходимо становището на СГП по образуваното досъдебно производство. С оглед
така изложеното се разпорежда „удължаване на срока за произнасяне по процесната
Заявка с още три месеца за извършване на всички проверки от ГД „***“– МВР по ДП
№ 136/2019 по описа на същата и издаване на постановление“ от СГП.
Жалбоподателят пресъздава хронологията на
отношенията си с администрацията, представлявана от административния орган,
автор на процесния ИАА и моли за отмяна на същия, като счита, че той се явява
незаконосъобразен като издаден с неясно съдържание, фактически и правно
необоснован. В него не е посочено коя от двете хипотези на чл. 42, ал. 3, т. 2
от Наредбата има предвид административният орган – нужда от становище на друг
орган или събрани документи/информация, създаващи съмнение за нередност. Излагат
се съображения за неприложимост и на двете хипотези на нормата. Актът е
фактически необоснован, липсват твърдения и доказателства в насока, че
цитираното в него ДП е свързано с
цитираните в него фактически основания. Също така въпреки наличието на формално
посочен срок /бъдещо сигурно събитие/ на удължаване на производството се
визират условия /бъдещи несигурни събития/, при които то може да се продължи,
поради което е налице съществено противоречие и в самия диспозитив. Налице са
решени аналогични случаи между същите страни, като авторът на ИАА не се
съобразил със СПН на съдебните актове по тях. Налице е злоупотреба с право,
т.к. в продължение на шест години и въпреки две окончателни съдебни решения в
такава насока, административният орган продължава да бездейства и не приключва
административното производство по подаденото заявление за плащане. Поради така
изложените съображения жалбоподателят моли за отмяна на ИАА.
С Разпореждане № 31 от 10.01.2023г. съдът е
указал на изп. директор на ДФЗ, като орган, издал оспорения ИАА, кои
обстоятелства следва да установи, като е предоставил на страната и срок за
това. Разпореждането е връчено на ответника на 11.01.2023 г., като в
предоставения срок по делото не са представени други документи.
По делото е приложено адм. д. № 46 от 2022 г. на
АСГ с аналогичен предмет на правния спор, както и съдебни актове по адм. д. №
92 от 2016 г. и адм. д. № 73 от 2019 г. на АСГ, отново свързани с подаденото
заявление от жалбоподателя за изплащане на БФП по същия договор и същата програма.
По адм.д. № 92 от 2016 г. е оспорен отказ от изплащане на помощта, като в
случая е налице произнасяне на административния орган по съществото на
подаденото заявление. Този отказ е отменен с влязло в сила съдебно решение и
преписката е върната за ново произнасяне по заявката за окончателно плащане от
31.08.2015 г. С Решение № 143 от 31.10.2019 г. по адм. д. № 73/2019 г. АСГ е
отменил последващ отказ на същия орган за изплащане на помощта и преписката
отново е върната за ново произнасяне с определяне на срок за произнасянето.
Със Заповед № 03-РД/270 от 28.01.2022 г. зам.
изпълнителният директор на ДФЗ е разпоредил спиране обработката на заявката за
плащане на „***“ *** до приключването на всички проверки по ДП № 136/2019 г. на
ГД „***“ – *** и удължаване на срока за обработка на заявката за плащане с
времето, необходимо за извършване на всички проверки по случая от Главната
дирекция при МВР по така посоченото ДП. С Определение № 328 от 15.04.2022 г.
АСГ отменил тази Заповед, а с Определение № 7087 от 13.07.2022 г. по адм.д. №
5833/2022 г. на четвърто отделение на ВАС първоинстанционният съдебен акт е
оставен в сила.
С процесния ИАА на същите фактически и правни
основания е разпоредено удължаване на срока за произнасяне, като не са налице
нови посочени основания. Административният орган не е приложил нови
доказателства, не е посочил новонастъпили обстоятелства.
С процесния административен акт /АА/ на основание
чл. 42, ал. 3, т. 2 от Наредба № 15/21.05.2010 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1. „Развитие на
рибарските области“, подмярка 4.1.А „Финансова подкрепа за прилагане на
местните стратегии за развитие и покриване на текущи разходи на рибарските
групи“ по приоритетна Ос № 4 „Устойчиво развитие на рибарските области“ от ОП за
развитие на сектор „Рибарство“ на Република България за програмен период 2007 –
2013 г. се разпорежда спиране
обработката на Заявка за плащане по проект №
B-DCH-D/3-3.1-016, УНР: 633542,
по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 500 от 17.11.2014
г., сключен между жалбоподателя – „***“ ***, ИАРА и МИРГ „***“, с наименование
на проекта: „Обогатяване на туристическите атракции в МИРГ „***“ чрез закупуване
на плавателен съд тип Bavaria Sailing, за круизи и морски развлечения“ до приключване
на проверки по ДП № 136/2019 г. по описа на Главна дирекция „***“ – МВР,
образувано с Постановление от прокурор при Софийска градска прокуратура. Разследването
е във връзка със съмнения за нередност по договор, с който е одобрен проекта на
бенефициента от изпълнението на сключен договор с фирма „*** г.“ АД за доставка
на лодка, произведена от ***, модел
***, на стойност *** лв. без ДДС или *** лв. с ДДС.
Посочено е допълнително, че е получено писмо с
вх. № 02-0400/1372#8 от 13.10.2022 г. от ГД
„***“, според което разследването по образуваното досъдебно производство не е
приключило, продължава извършването на действия по разследването с цел събиране
на доказателства, необходими за установяване на обективната истина по казуса. С
това писмо релевантната фактическа обстановка не се променя, същото не
съставлява ново обстоятелство, което отличава обективната обстановка при
издаване на настоящата Заповед от наличната такава при издаване на предходната
отменена такава от 28.01.2022 г. С него не са отстранени дефектите и слабостите
на предходния отменен ИАА и то не е основание за повторно удължаване на срока
за произнасяне по подаденото през 2015 година заявление за плащане.
В процесната Заповед е повторено отново, че в процеса
на обработка на заявката за плащане са направени проверки, при които е
възникнало съмнение, че проектът не се изпълнява на територията на рибарската
област на МИРГ „***“, което е в нарушение на Наредба № 15 от 21.05.2010 г. Също
така, след представената справка от Главна дирекция „***“ към МВР е установено,
че Корабният дневник на ветроходна яхта тип ***, с наименование „***“ е с
невярно съдържание, като са налице доказателства за манипулиране на същия от
страна на бенефициента. С оглед на това е нарушен принципът за добро финансово
управление на средствата от Европейски фондове и Националния бюджет. По така
изложените причини е предвидено и удължаване на срока за произнасяне на посочената
в т. 1 Заявка за плащане с времето, необходимо за извършване на всички проверки
по случая от страна на ГД „***“ – МВР по ДП № 136/2019 г. по описа на същата с
още 3 месеца.
С жалбата отново се оспорва административен акт
/АА/, с който на практика се спира административното производство по подадено
искане за издаване на такъв /Заявление за плащане/, поради което делото подлежи
на разглеждане по реда на глава десета, раздел четвърти от АПК, на основание
чл. 54, ал. 5 и чл. 200, т. 2 от същия нормативен акт, като то следва да се
разгледа в закрито съдебно заседание /з.с.з/. Страните са уведомени за
производството, жалбата е подадена чрез административния орган, имали са
възможност да вземат отношение по нея, с горепосоченото съдебно Разпореждане е
разпределена доказателствената тежест и са им дадени указания за необходими
доказателства с оглед съдържанието на ИАА и жалбата. В 7-дневния срок по чл.
198 от АПК възражения не са подадени.
Въпреки изрично указание в тази насока, ответната
страна не е представила по делото доказателства за начина и датата на
съобщаване на административния акт на неговия адресат. Нито в процесната
Заповед, нито в придружителното писмо, с което тя е изпратена, няма указания за
начин и срок на обжалването й, поради което и да е била подадена след 14 дни от
връчването, то на основание чл. 140, ал. 1 от АПК срокът за обжалване на ИАА се
удължава на два месеца, като този срок в случая не може да е изтекъл. Като
подадена от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно оспорване ИАА жалбата
се явява допустима.
В жалбата си дружеството е изтъкнало следните
съображения, мотивирали искането му за отмяна на процесния АА: Подробно е
разяснена фактологията около подаване на заявление от жалбоподателя за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключването на договор през 2014 г.,
издавани два броя заповеди за отказ за изплащане и отмяната им по съдебен ред,
за които се упоменава и в настоящия съдебен акт, по-горе. При обжалването на
втората заповед част от оспорването е твърдението на административния орган, че
ползването на плавателния съд извън акваторията на *** не е в разрез със
сключения договор, нито с Наредба № 15/2010 г., като този мотив е ползван и в предходния,
и в настоящия случай за спиране на производството /удължаване на срока за
произнасяне/. Административният орган е следвало да издаде решение по
съществото на искането на жалбоподателя до 10.10.2021 г., съгласно даден му от
съда с влязъл в сила съдебен акт срок за произнасяне – Решение № 143 от 31.10.2019 г. по адм. д. № 73/2019 г.,
влязло в сила на 10.08.2021г., като от тази дата е започнал да тече 2-месечният
срок за произнасяне съгласно мотивите на този съдебен акт. Поради непроизнасяне
на АО в този срок е налице мълчалив отказ, който дружеството е обжалвало пред
министъра на ЗГ на 9.12.2021 г., а поради непроизнасяне от висшестоящия
административен орган в законния срок същото е подало жалба до АСГ на
24.01.2022 г., като делото по настоящем е висящо пред ВАС към настоящия момент.
Жалбоподателят счита, че нормата на чл. 42, ал. 3, т. 2 от Наредба № 15/2010 г.
не предоставя правомощия на АО да спре производството на посочените основания
чрез удължаване на срока за произнасяне и/или обработка на заявлението по
изложените в ИАА съображения. Евентуално общото правило на чл. 54, ал. 1,т. 3
от АПК, макар и да не е посочено в процесната заповед, също не може да послужи
като такова основание, т.к. не са изложени и доказани твърдения за установяване
на престъпни обстоятелства, свързани с издаването на АА. Не са „разкрити“
такива обстоятелства при наличието само на започнало ДП, при което е налице
„евентуална“ престъпна дейност, като не е ясно нито кой е реализирал такава,
нито каква е тя по своя вид, а от там и каква е връзката й с административното
производство. Не става ясно по какъв начин цитираното ДП № 136/2019 г. на ГД
„Национална полиция“ е свързано с процесния правен спор.
Не става ясно коя от двете хипотези на чл. 42,
ал. 3, т. 2 от Наредба № 15/2010 г. се има предвид за удължаване на срока за
произнасяне, тъй като в ИАА е посочен както конкретен срок, така и условие, а
от съдържанието на текста не може да се направи извод, че мотивировката съвпада
с първата предпоставка, като жалбоподателят намира, че МВР не е компетентно да
дава „становища“ по проектите, свързани с финансирания по процесния ред. Ако
пък се има предвид втората хипотеза на нормата, то жалбоподателят препраща към
изложените аргументи в жалбата си по отношение липсата на твърдения и
доказателства за разкрити престъпни обстоятелства и други конкретни актове –
„документи или информация, създаващи съмнение за нередност“. Твърди се
злоупотреба с правото, допусната от страна на административния орган, т.к. в
продължение на 8 години и въпреки две влезли в сила съдебни решения, АО не е
осъществил задълженията си, съобразно дадените му от съда указания, а въпреки
това на практика спира и бави производството, позовавайки се отново на
основания, вече разглеждани преди това в предходните съдебни производства.
Поради така изложените съображения жалбоподателят
моли за отмяна на ИАА.
От представените по настоящото дело и по
предходното адм. д. № 46 от 2022 г. на ГАС административни преписки е видно, че
на 17.11.2014 г. е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ с № 500, рег. № на проекта – ***, с наименование: „*** „***“, чрез
закупуване на плавателен съд тип *** за круизи и морски развлечения, по мярка 4.1. – „***“, подмярка 4.1.А – „***“.
Срокът за реализация е определен на 5 месеца. Бенефициент по договора е
настоящият жалбоподател, а управляващ орган – Изпълнителна Агенция по рибарство
и аквакултури чрез изпълнителен директор и началник отдел ФСО; както и Местна
инициативна рибарска група /МИРГ/. Управляващият орган е предвидено да
финансира постъпилите проектни предложения и чрез ДФЗ – РА предоставя
безвъзмездна финансова помощ при извършване на проекта съобразно договора.
Договорен е размер на помощта. На 26.03.2015 е сключен анекс към договора, с
който е определен краен срок на изпълнение – 31.08.2015 г. На 31.08.2015 г. е
подадена Заявка за плащане от жалбоподателя, въз основа на която
административният орган двукратно е отказал да постанови такова и отказът е бил
отменян с влезли в сила съдебни актове по същество /приложени и към настоящото
дело/.
В Докладна записка от 12.11.2021 г. на
директор дирекция „РА“ до директор дирекция „***“ и зам. изпълнителен директор
на ДФЗ, е посочено, че е подаден сигнал от 13.12.2018 г. от ДФЗ до ВКП за
извършване на проверка по случай, която да установи извършено ли е престъпление
по НК от „страна на „***“ ***, бенефициент по ОПРСР /2007 – 2013 г./, поради
което се иска предоставяне на информация на какъв етап се намира проверката,
приключило ли е ДП, има ли произнасяне по подадения от ДФЗ сигнал.
В отговор от 9.12.2021 г. директорът на
дирекция „Противодействие с измамите“ сочи само, че е получил информация, че
към този момент разследването по ДП не е приключило. Приложен е и отговорът на
ст. разследващ полицай от 1.12.2021 г., в който се съдържа тази информация –
„ДП № 1362019/г. по описа на ГДНП – МВР е образувано с постановление на
прокурор при СГП, с оглед на извършено престъпление по чл. 248а, ал. 3, пр.
първо, във вр. с ал. 2, пр. първо от НК, след което е изпратено на ГДНП – МВР
за разследване. Към настоящия момент разследването по ДП не е приключило.“. От
този отговор не става ясно изобщо какво престъпление се разследва и дали то има
нещо общо със сключения договор и подаденото заявление за плащане от страна на
жалбоподателя.
По същия начин стоят нещата и с
единственото ново обстоятелство, посочено в настоящата Заповед, а именно – цитираното в нея писмо вх. №
02-0400/1372#8 от 13.10.2022 г. на ГД
„НП“, с което е налице поредното уведомление, че ДП не е приключило, но в него
не се съдържа каквато и да било конкретика относно вид на деянието, извършителя
му, а от там и не може да се направи връзка между него и настоящия обжалван
ИАА.
Приложен в адм. д. № 46 от 2022 г. на АСГ е и препис
от корабния дневник на яхтата, в който са отразени дестинации на същата по
дати, но съдържащата се в него информация не съставлява данни за престъпление
или административно нарушение. Не е нарушения на сключения договор за
финансиране, а в случай, че е такова, то е следвало да се постанови отказ от
плащане и то с такива мотиви, а не да се спира производството и/или удължава
срока за произнасяне на такова основание. При обжалването на издадените два
отказа за плащане обаче съдът е счел, че изложените основания за това, сред
които и напускането на яхтата пределите на МИРГ, както и този корабен дневник,
не водят до недължимост на плащането от страна на финансиращата институция и по
тази причина те са били отменени.
Съгласно договора, плащане се извършва до три
месеца от регистриране на Заявката за плащане, каквато е подадена още през
август, 2015 година, като е предвидено и авансово плащане. В чл. 12 от договора
са предвидени основания за отказ от плащане, но не и основания за спиране или
удължаване на сроковете на самото производство. Несъответствие между одобрените
и фактически извършените разходи, недопустими разходи, липса на документи –
това са основания за отказ от финансиране или налагане на финансова корекция,
но такива обстоятелства са неотносими към настоящото производство.
В Заповедта като правно основание отново е
посочена нормата на чл. 42, ал. 3, т. 2 от Наредба № 15 от 21.05.2010 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1.,
издадена от МЗХ. Според чл. 42 от тази Наредба в срок до три месеца от регистриране на
заявката за плащане заедно с всички необходими документи, доказващи завършения
проект, изпълнителният директор на ДФЗ – РА, извършва административни проверки
на представените документи, заявените данни и други обстоятелства, свързани със
заявката за плащане; 2. при необходимост назначава извършването на проверка на място за
установяване на фактическото съответствие с представените документи; 3. одобрява с оторизационно писмо или
мотивирано отказва със заповед изплащането на безвъзмездната финансова помощ
след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие
по документи между одобрения и изпълнения проект; 4. изплаща безвъзмездната финансова помощ на
бенефициента; 5. изпраща уведомително писмо на бенефициента и на МИРГ за извършеното
плащане. В случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота в
заявените данни и посочените факти ЦУ - РА, уведомява писмено бенефициента,
който в срок до 10 работни дни от деня на уведомлението може да отстрани
констатираните нередовности, непълноти и/или неясноти чрез представяне на
допълнителни и/или нови документи, извън изискуемите по реда на настоящата
наредба.
Според цитираната норма на чл. 42, ал. 3 от
Наредбата срокът
може да бъде удължен в следните случаи: 1. когато е изпратено писмо за отстраняване на
нередовности, този срок се удължава със срока за получаване на отговор, като хипотезата е
неприложима в случая; 2. със заповед на изпълнителния директор на
ДФЗ - РА, в случай че по даден проект е необходимо становище на други органи
или институции, както и в случаите, когато в резултат от дейностите по ал. 1 са
събрани документи и/или информация, които създават съмнение за нередност. Административният орган
се е мотивирал с т. 2, която норма, за да се реализира, предвижда две различни
хипотези: 1. По даден проект е необходимо становище на други органи или
институции; 2. В случаите, в които като резултат от дейности по ал. 1 са
събрани документи и/или информация, които създават съмнение за нередност.
Процесната Заповед не съдържа информация за това, коя от двете хипотези има
предвид административния орган, което я прави недостатъчно мотивирана и това е
самостоятелно основание за отмяна на оспорения АА, т.к. е недопустимо да се
прави такава конкретизация след издаване на заповедта. Освен това дори при
издаденото Разпореждане на съда с разпределение на доказателствената тежест
между страните и дадени им указания, такова уточнение административният орган
не е правил дори при наличния висящ правен спор.
Въпреки това съдът разгледа наличието на всяка
една от двете хипотези, като счита, че нито една от тях не е установена като
налична по несъмнен начин. Не е налице правно основание, въз основа на което да
се счита, че за да се направи плащане по заявлението е необходимо становище на
друг орган или институция. В ИАА липсва такова изрично посочване - на какво
правно основание е необходимо становище и на кой друг орган. За да е налице
втората хипотеза пък е необходимо да се посочи точно какви документи и каква
информация е събрана при изпълнение на дейностите по чл. 42, ал. 1 от
Наредбата, и за каква конкретна по вид нередност става въпрос, т.к. понятието
има легална дефиниция и не може по субективни съображения на един
административен орган да се определят различни факти и обстоятелства като нередности.
Такива данни не са изложени в заповедта, нито се съдържат в изисканата от съда
преписка. Нередност не е описана като конкретен вид и като нормативно
основание, за да се счита, че такава е налице и да се направи проверка за нея. За
установяването на такава е налице специално производство, за каквото не са
налице индиции, че е било проведено. Наличието на заведено ДП, неясно срещу
кого и за какво по вид престъпление, не е основание да се счита, че е налице
нередност, свързана с изпълнението на сключения договор за финансиране, с
плащанията по него. В случай, че проектът не се изпълнява, за доказването на
което обстоятелство административният орган е разполагал с близо осем години,
или не се изпълнява съобразно изискванията, решението е постановяване на отказ
за плащане, а не на спиране на производството или спиране на обработката на
заявлението, възобновяване или удължаване на срока за произнасяне, които правни
институти по съществото си и по своя характер и последици са именно спиране на
производството. Във връзка с така изложеното съдът намира, че не са налице
мотиви и доказателства за наличието на която и да било от предпоставките по чл.
42, ал. 3 от Наредба № 15/21.05.2010 г.
На следващо място
посоченото правно основание не предоставя възможност на административния
орган да удължава срока за произнасяне до безкрайност с по „още три месеца“.
Като бъдещо сигурно събитие срокът, за разлика от условието, следва да се
удължи в рамките на посочен времеви периметър, а не да зависи от настъпването
на бъдещото несигурно събитие, каквото се явява, например, „извършването на
всички проверки по случая от страна на ГД „***“ – *** по ДП № 136/2019 г.“. Тези
проверки могат да продължат с години, но определено волята на законодателя за
финализиране на подпомагане по оперативни програми не е тази процедурите по
програмите да текат също с години. В чл. 42, ал. 3, във вр. с ал. 1 от
Наредбата е предвидена само една възможност за удължаване на срока и това е три
месеца от „регистриране
на заявката за плащане заедно с всички необходими документи, доказващи
завършения проект“ при наличие на някое от обстоятелствата по ал. 3.
Заявката за плащане е от месец август, 2015 г. и сроковете по ал. 1 и ал. 3 са
изтекли отдавна. Няма данни да не са били представени необходимите документи,
доказващи завършването на проекта, а и административният орган не твърди такива
обстоятелства.
Освен това следва да се вземе предвид и това, че
до 10.10.2021 г., обосновано по-горе със съдебно решение № 143 от 41.10.2019 г.
по адм. д. № 73 от 2019 г. на АСГ, административният орган е бил длъжен да се
произнесе. До тази дата срокът за произнасяне не е бил удължен на основание чл.
42, ал. 3 от Наредбата и следва да се счита, че трите месеца по ал. 1 за
произнасяне са изтекли към тази дата. Преклудирана е възможността за удължаване
на срока, т.к. той вече е изтекъл и би могъл евентуално да бъде възобновен, но
не и удължен или продължен и то не за първи път.
Не са визирани, нито се установяват и
обстоятелства за спиране на производството по чл. 54 от АПК. Не е налице
хипотезата на чл. 54, т. 3 от Кодекса – „когато в хода на производството се разкрият
престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта“, т.к. престъпни
обстоятелства не са описани – ползването на яхтата извън териториалния обхват
на МИРГ не е такова обстоятелство. Не се доказва, че е налице и наказателно
производство по повод съставяне на документ /корабен дневник, напр. или друг/.
Не е налице и хипотезата на т. 5 – „при наличието на образувано друго административно или съдебно
производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото
приключване“, т.к. по никакъв начин не се установява, че ДП е
преюдициално за воденото административно производство по заявлението за
плащане, подадено от настоящия жалбоподател. Наличието просто на ДП и то, както
е посочено, срещу дружество, което е недопустимо, не съставлява доказана
хипотеза на т. 3 или т. 5 от чл. 54 на АПК. Останалите хипотези от тази норма нито
се твърдят като налични, нито се установяват като такива. Освен това според чл.
54, ал. 3 от АПК при
спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да
текат. В случая обаче срокът за произнасяне на административния орган е изтекъл
още на 10.10.2021 г. и той се намира вече в забава, както е обсъдено по-горе.
Съгласно чл. 57 от АПК, административният акт се
издава до 14 дни от датата на започване на производството. Нормата на чл. 42,
ал. 1 от Наредбата предвижда 3-месечен срок, който също е изтекъл отдавна. Дори
когато издаването на акт или извършването на действие по ал. 2 включва
експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на
заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни. Не са налице хипотезите на
чл. 57, ал. 3 - ал. 6 от АПК. Съгласно ал. 7, когато трябва да се поиска
съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята
съответно продължен, но с не повече от 14 дни, като в случаите по ал. 5 - 7
административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока.
В заключение съдът намира че не са налице
основания за удължаване на срока за произнасяне „с още три месеца“ поради липса
на основания за това както по общия АПК, така и по специалния нормативен акт–
цитираната в процесната Заповед Наредба № 15 от 21.05.2010 г.
В заключение съдът намира, че процесната Заповед
следва да бъде отменена, като издадена при съществено нарушение на процесуалния
закон, неспазване формата на акта, необоснованост и липса на предпоставки за
издаването й.
В тази връзка и на основание чл. 200 от АПК, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по Жалба вх. № СДА-01-2225 от 30.12.2022 г. на „***“ ***, Г., ЕИК: ***,
Заповед № *** от *** г., издадена от изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – София, с която на основание чл. 42, ал. 3, т. 2 от Наредба № 15
от 21.06.2010 г. е разпоредено да бъде удължен срокът за произнасяне по
Заявление за заплащане по проект № ***, УНР: *** по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № *** от ***
г., сключен между жалбоподателя, и МИРГ и е предвидено удължаване на срока за произнасяне
на същата Заявка за плащане с „още три месеца“, за извършване на всички
проверки по случая от страна на Главна дирекция „***“ – *** по ДП № 136/2019
г., по описа на същата.
ВРЪЩА на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София
преписката за произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящия
съдебен акт.
Препис от Определението да се изпрати на страните в едно със съобщенията за
изготвянето му.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба, подадена
от страните, участващи в административното производство, чрез Административен съд Габрово до Върховен
административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/