Р Е Ш
Е Н И Е N 260041
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Поморие, 25.11.2020год.
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря Валентина А.
като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело N612 по описа за 2020год. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ПРС е образувано въз основа на постъпила молба от молителите Г.Т.А. и Д.С.А. за прекратяване на брака на основание чл.50 от СК. В молбата молителите твърдят, че са сключили гр.брак на 14.02.1990г. в гр.Бургас и от брака си имат две деца – Г. Г. А. и Д. Г. А., които са пълнолетни към датата на подаване на исковата молба. Твърдят, че с течение на годините са се отчуждили един от друг и бракът им е изчерпан напълно от съдържание и на практика е само по документи. Не поддържат никакви отношения помежду си и брачната им връзка е само формална. Представили са писмено споразумение по чл.51 от СК за прекратяване на брака по взаимно съгласие.
В съдебно заседание страните се явяват лично и заявяват, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака, като не желаят съда да се произнася по въпроса за вината и са постигнали споразумение, относно личните и имуществените отношения. Молят, съда да прекрати брака и утвърди постигнатото споразумение по смисъла на чл.51 от СК, като заявяват, че разноските остават така както са направени от страните. Представят доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 14.02.1990г. в гр.Б., за което е съставен Акт за граждански брак №0031 от 14.02.1990г. и това се установява от представеното у-ние за сключен гр.брак изд. от общ.Бургас.
От брака съпрузите имат две деца – Г. Г. А., ЕГН ********** и Д. Г. А., ЕГН **********, които са пълнолетни и това се установява от представеното Удостоверение за съпруг и родствени връзки с изх. № 94-01-32905/08.10.2020г. изд. от Община Б.. Представено е удостоверение от АВ видно от което в регистъра за имуществени отношения на съпрузите за Д.С.А. не е регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите.
От извършената служебна проверка на представеното споразумение, съдът констатира, че то изчерпателно, не противоречи на закона, добрите нрави и интересите на страните и детето.
На основание чл. 330 ал.3 от ГПК и
след като ПРС се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е взаимно,
сериозно и непоколебимо и като намери, че постигнатото споразумение по чл.51 от СК, не противоречи на закона морала и е в интерес на детето счита, че
следва с решението си да допусне развод между съпрузите без да издирва мотивите
им за прекратяването на брака и да утвърди постигнатото споразумение.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 14.02.1990г. с Акт за граждански брак №0031/14.02.1990г., съставен в гр.Б. между Г.Т.А., ЕГН**********, с адрес *** и Д.С.А., ЕГН **********, с адрес ***, поради постигнато сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение, по силата на което:
1.Ползването на семейното жилище – представляващо едноетажна жилищна сграда находяща ес в гр.А. ул....собственост на Т. А. се предоставя на съпруга - Г.Т.А., като съпругата - Д.С.А., следва да го освободи на датата на влизане в сила на решението по настоящото дело.
2.След развода съпругата ще носи брачното фамилно име - А..
3.След развода издръжка между съпрузите няма да се дължи.
4.По време на брака съпрузите не са придобили в режим на СИО недвижими имоти, МПС и движими вещи на значителна стойност, а останалите вещи са поделени и нямат претенции едни спрямо друг.
5.Страните не притежават парични влогове и нямат взаимни претенции по отношение наличните авоари по разкритите на тяхно име банкови сметки.
6.Всеки от съпрузите е получил вещите, които са с извънбрачен произход и собственост на трети лица.
7.Разноските по делото се поемат по равно от страните.
ОСЪЖДА Д.С.А. ЕГН********** с адрес ***, да заплати разноски по делото, по сметка на ПРС в размер на 20 /двадесет/лв. д.т. по чл.6 т.3 от Тарифата за д.т. които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Г.Т.А. ЕГН********** с адрес *** да заплати, по сметка на ПРС сумата в размер на 20.00 лв. – д.т. по чл.6 т.3 от Тарифата, за д.т. които се събират от съдилищата по ГПК.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: