М О Т И В И към Присъда
№260033/06.10.2020 г., постановена по НОХД № 427/2019 г. по описа на Пловдивски
районен съд, ХХІV н. с.
РП
Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия
А.О.А. - роден на *** г. в гр. С., т., български гражданин,
със средно образование, в момента е **, работещ, осъждан, с адрес за
призоваване: ***, ЕГН ********** за това, че
на 25.09.2019 год. в гр. Пловдив да е управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил „Мерцедес 220 Е" с регистрационен номер **, след употреба на
наркотични вещества - амфетамин, като деянието е извършено повторно-извършил е
деянието, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, а именно - Споразумение №95/05.11.2018 г., постановено по НОХД №
2010/2018 г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив – престъпление по
чл. 343б, ал. 4, вр.с ал. 3 вр.
с чл.28, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, прави анализ на
доказателствата, като предлага той да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд и да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на две години, което да се изтърпи при
първоначален строг режим, както и наказание глоба в размер на 700 лева.
Предлага се подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС. По отношение
на вещественото доказателство се предлага да бъде унищожено като вещ без
стойност.
Защитникът
на подсъдимият адв. И.Ш. сочи в пледоарията си, че е опорочена процедурата по
извършване на пробата, допуснати са съществени процесуални нарушения, следва от
доказателствата по делото да се изключи вещественото доказателство, тъй като не
е приобщено по надлежния ред. Сочи, че в случая е недоказано въздействие на
наркотични вещества при управлението на МПС, което съгласно практиката на ВКС е
задължително. Навежда аргументи за приемани лекарствени препарати и наличие на
заболяване, които може да са довели до фалшиво положителен тест, сочи че е
опорочена процедурата по тестване, както и че са ограничени правата на
подсъдимия, като му е отказано да даде само проба за урина.
Пълномощника
на подсъдимия – майка му Е.А. сочи, че ако е бил употребил наркотици синът и е
щял да откаже тестване. Сочи, че е нормално с оглед заболяването му да не иска
да дава кръв за изследване.
Подсъдимият
А.О.А. дава обяснения, не се признава за виновен в извършване на деянието, във
връзка с което му е повдигнато обвинение
и заявява, че иска да бъде оправдан.
Съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
А.О.А. е роден на *** г. в гр. С., т.,
български гражданин, със средно образование, в момента е **, работещ, осъждан,
с адрес за призоваване: ***, ЕГН **********.
Подсъдимият А.О.А. е правоспособен водач
на моторно превозно средство /МПС/ за категориите В, В1 и АМ от 2014 г.
Притежава СУМПС № *********. Същият имал три предходни АУАН съставени за предходни
нарушения на ЗДвП и още три издадени фиша за нарушения на ЗДвП преди датата на
проверката.
С Определение за одобряване на
споразумение №95/05.11.2018 г., постановено по НОХД№ 2010/2018 г. по описа на
Окръжен съд- гр. Пловдив подсъдимият А.О.А. е бил признат за виновен за
извършено на 02.11.2018 г. в гр. Пловдив престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК и
за извършено на 02.11.2018 г. престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК, като му е
било наложено едно общо най-тежко наказание за двете деяния-,, Лишаване от
свобода" в размер на една година и шест месеца, чието изтърпяване на
основание чл. 66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години, както и
глоба в размер на 250,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 9/ девет/ месеца. Съдебният акт на ОС- Пловдив е влязъл в сила на
05.11.2018 г.
Подсъдимият А.О.А. работел като ** в
заведение „М.“ в гр.П.. На 24.09.2019 г. подс.А.А. бил на работа. По същото
време на работа били и свидетелите Г.П., С.Г., Г.И. и С.И.. В заведението имало
практика барманите да правят „шотове“ – смес от сок от различни плодове и
алкохол, които били сервирани в малки чашки. Обикновено тези шотове се
приготвяли от барманите. Имало случаи, в които те се консумирали от персонала
на заведението или с тях се черпели клиенти на заведението. По времето, когато
подс.А. бил на работа били приготвени шотове, от които консумирали подсъдимият,
св.П., св.Г., св.И. и св.И.. Последният не изпил опитания шот, като заявил на
подс.А., че шотът не му е харесал. След приключване на работното време, около
полунощ, подс.А. си тръгнал от заведението, управлявайки личния си автомобил „
Мерцедес Е 200" с per. № **. В автомобила се качили и свидетелите Г.П. и С.Г.,
на които подсъдимият обещал да ги закара до домовете им.
На 25.09.2019 г. св. А.Н. Г.- служител
на ** РУ при ОД на МВР- Пловдив в сектор „**" в група „**" изпълнявал
служебните си задължения като автопатрул ** за времето от 18.00 часа на
24.09.2019 до 06.00 часа на 25.09.2019 г. съвместно с колегата му св. С.И.Б..
Около 00.30 часа на 25.09.2019 г. двамата се били установили на
бул."Княгиня Мария- Луиза" в подлеза на Централна поща. Около 01.20
часа спрели за рутинна проверка лек автомобил марка „ Мерцедес Е 200" с
per. № **. В автомобила имало двама пътника – св.Г.П. и св.С.Г. и водач, за
когото полицейските служители установили, че бил подсъдимия А.О.А.. При започване на проверката св.С.Г. направил опит да
изхвърли някакъв предмет, което било забелязано от полицейските служители. При извършване на проверката полицейските
служители установили и че водачът А.О.А. бил с разширени зеници. След направена
справка в ОДЧ свидетелите Г. и Б. установили, че подсъдимият е осъждан за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества. С оглед на това било
предприето отвеждане на лицата от автомобила в сградата на 04 РУ на МВР при ОД
на МВР Пловдив. Там било установено, че св.Г. държи у себе си малко количество
наркотични вещества. С оглед установеното, в районното управление спрямо
подсъдимия А. била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „Дрегер
Дръг чек 3000“ с фабричен номер ARLN-0461 от св.А.Т. – **. Проверката била извършена във фоайето
на първия етаж, на налична на това място маса. Техническото средство отчело
положителна проба за употреба на амфетамин. Подсъдимият бил запознат с
резултатите, но не се съгласил с показателите на техническо то средство. Бил
изготвен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества
или техни аналози съгласно изискванията на чл.5, ал.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози, в който било отразено, че шофирането
е било сигурно, настроението на подсъдимия е било възбудено, походката му е
била провлачена, показвал е безпокойство, произношението му е било ясно. По
отношение на състоянието на очите е било отбелязано, че са зачервени, а
зениците му са били с размери около 7 мм и е имало забавена реакция на светлина.
При проверката с техническото средство, на соченото място присъствали и св.С.Б.,
св.П. и св.Г.. От тях св.Б. и св.П. разбрали, че тестът на подсъдимия за
употреба на наркотични вещества е положителен, а св.Г. сочи, че не помни дали е
разбрал какъв е резултата. С оглед на резултатите от теста, спрямо подсъдимия А.О.А.
бил съставен АУАН, серия Д бл.№775329 от 25.09.2019 г./ л.45 ДП/ и му бил
издаден талон за медицинско изследване бл.№ 0041131/ Л.46ДП/. В талонът било
записано, че същият е връчен в 02.45 часа на 25.09.2019 г. и че до 40 минути
лицето следва да се яви за даване на биологични проби от кръв и урина за
химико-токсикологично лабораторно изследване. Подсъдимият заявил на
полицейските служители, че му става лошо при даване на кръв за изследване. Със
съставянето на АУАН, серия Д бл.№ 775329 е било иззето СУМПС №*********. След
излизане резултата от теста, със заповед от 25.10.2019 г., в 02.15 часа
подсъдимият бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок от 24
часа. След това подсъдимият А. се обадил
на родителите си и ги известил за случващото се. Пред полицейското управления
дошли майка му Е.А. /негов защитник по делото/, баща му св.О.А.А., леля му Н.А.
и съпругът и Д.А.. След това подсъдимият бил отведен от ** Б. и Г. ***, Спешно
отделение за даване на биологични проби от кръв и урина за
химико-токсикологично лабораторно изследване. При потеглянето към болничното
заведение между подсъдимият А. и близките му били разменени реплики, а майка му
дори му зашлевила шамар. Подсъдимият А. постъпил в болничното заведение в 03.09
часа. По това време дежурен лекар бил св. д-р П.К.. Същият изготвил протокол за
медицинско изследване съгласно чл.14, ал.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, в който отразил данните на А.О.А., това че
същият отрича употребата на наркотични вещества. Соченият протокол бил подписан
от д-р К., подсъдимия А. и присъстващия на място ** – св.Б.. Бил изготвен и
лист за преглед на пациент в КДБ/СО №081613/25.09.2019 г., в който д-р К.
удостоверил, че в 03.10 часа подсъдимият А.О.А. е отказал да даде кръв и урина
за опиати в присъствието на св.С.Б.. При прегледа пред д-р К., подсъдимият не
съобщил да е приемал медикаменти в последните 24 часа, както и да страда от
някакви заболявания, включително таласемия майор, поради което да не иска да
даде кръвна проба за изследване. След направения отказ за даване на проби,
подсъдимият бил върнат в сградата на 04 РУ на МВР.
Горната
фактическа обстановка се подкрепя от следните доказателства – показанията на
свидетелите А.Г., С.Б., А.Т., П.К., Г.П., С.Г., Г.И., С.И., частично от
показанията на св.О.А., Н.А. и Д.А., както и частично от обясненията на
подсъдимия, Методически указания относно реда за установяване на употребата на
наркотични вещества, или техни аналози от водачите на МПС с орален тест Dräger DrugCheck 3000, писмо от
Изпълнителна агенция по лекарствата относно пускане на пазара и съответствие на
медицинско изделие „Dräger DrugCheck
3000”, АУАН, протокол за извършване
на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, талон за
медицинско изследване, лист за преглед на пациент, справка за нарушител водач,
касета от техническо средство с фабричен номер ARLN - 0461,
справка съдимост, характеристична справка. По делото
като характеристични материали са приобщени документи от ПУ „**“ удостоверяващи
обстоятелството, че подсъдимият е ** и правата му не са прекъснати, както и
трудов договор на същия с дружеството „**“ ООД от 24.02.2020 г.
Обясненията
на подсъдимия следва да се подложат на критичен анализ, доколкото същите имат
двояка функция – от една страна са средство за защита, а от друга страна могат
да внасят в делото доказателства за определени факти. Следва да се има предвид
и че подсъдимият няма задължението да казва истината. Обясненията му частично
се подкрепят от показанията на свидетелите Г.П., С.Г., С.И. и Г.И., които
твърдят, че същият е пил един шот по време на работа в заведение „М.“, както и
че има практика за приготвяне на шотове, с които да се черпи персонала и част
от клиентите на заведението. Обясненията
му по отношение консумацията на дъвка непосредствено преди тестването за
употреба на наркотични вещества с техническото средство в сградата на 04 РУ при
ОД на МВР Пловдив обаче противоречат на показанията на свидетелите служители на
МВР А.Т. и С.Б.. В тази част обясненията на подсъдимия не се подкрепят и от
показанията на присъствалите на тестването негови колеги от заведението – св.Г.П.
и св.С.Г.. С оглед на това и съдът приема, че по отношение на тази част от
обясненията му същите са израз на правото му на защита и подсъдимият цели да
внесе доказателства, които да аргументират нарушаване на процедурата по
тестването му за употреба на наркотични вещества. По отношение на друга част от
обясненията му, а именно защо не е дал проби за изследване – кръв и урина
следва да се посочи, че частично обясненията му се подкрепят от показанията на
неговите близки – св.О.А., св.Н.А. и св.Д.А., които сочат че при връщането му
от болничното заведение той е сочел на полицейските служители, че е искал да
даде само проба за урина, а това му е било отказано. При преценката на
показанията на св.А., и св.А.следва от една страна да се отчитат близките им
родствени връзки с подсъдимия, а от друга страна следва да се отчита, че същите
не са присъствали в болничното заведение. С оглед на това и показанията им не
могат да бъдат единствените доказателства, въз основа на които да се приеме опорочаване
на процедурата по доказване употребата на наркотични вещества от подсъдимия.
Този извод не се променя дори и да се приеме, че соченото от тях отговаря на
истината и действително при връщането си от болничното заведение подсъдимият А.
се е оплаквал, че не му е било разрешено да даде само проба от урина за
изследване. Това е така, тъй като подсъдимият има ясно очертан интерес да
докаже опорочаване на процедурата по тестване с оглед отпадане на наказателната
му отговорност. С оглед на това и съдът счита, че обясненията му в тази част
следва да бъдат съпоставени и с всички други доказателства по делото, които
касаят събитията в УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив и едва след това да се прецени
дали подсъдимият е отказал да даде проба за изследване за кръв и урина или е
отказал само кръвна проба, а е искал да даде проба от урина. На първо място
следва да се отчитат показанията на полицейските служители св.А.Г. и св.С.Б.,
които са отвели подсъдимия до болничното заведение. Свидетелят Б. потвърждава,
че в негово присъствие подсъдимият е отказал да даде проби за изследване, сочи
че няма спомен дали е искал да даде само урина или не, както и след прочитане на
показанията на св. Б. в частта относно обяснения на подсъдимия, че му става
лошо при даване на кръв потвърждава това. Св. Г. сочи, че е станал свидетел на
категоричен отказ на подсъдимия да даде кръвна проба и е заявявал, че му става
лошо. Сочи обаче и че по пътя към
болничното заведение подсъдимият се е опитвал да придобие информация какъв тест
ще му се прави и колко назад във времето би показал дали са употребени
наркотични вещества. Само от показанията на полицейските служители по категоричен
начин не може да се приеме, че обясненията на подсъдимия не отговарят на
истината. Следва обаче да се има предвид, че по делото като свидетел е разпитан
и медикът, пред когото са направени отказите – св.П.К.. Същият категорично
сочи, че при снемане на анамнеза лицата се питат страдат ли от някакви
заболявания, заявява че не е имало лице, което да му заяви че ще даде само
урина, но не и кръв за изследване, тъй като страна от таласемия майор. При
предявяване на наличните по делото документи – лист за преглед на пациент и
протокол за медицинско изследване сочи, че е изготвил той същите и те са
подписани от него. В листа за преглед на пациент е отразено от св.К., че подс.А.
отказва да даде кръв и урина за опиати, сочи се датата и часът на отказа. С
оглед на това и съдът счита, че обясненията на подсъдимия, че е искал да даде
само урина, но му е било отказано това целят единствено да аргументират
твърденията му за нарушена процедура по установяване употребата на наркотични
вещества. В подкрепа на този извод е и едно друго обстоятелство свързано с
даването на обяснения от подсъдимия. При даването на обяснения на подсъдимия
бяха предявени всички изготвени във връзка с проверката документи, като подс.А.
сочи, че е отразил собственоръчно в документ, че иска да даде само урина за
изследване. Такъв документ в кориците на делото липсва, като се установява
същевременно че са приложени всички изискуеми за изготвяне съгласно Наредбата
документи. Тези показания обаче са дадени след като са предявени документите.
Преди предявяването им подсъдимият сочи в обясненията си, че лекарят се е
държал арогантно и му е казал да напише в протокола, че отказва да даде кръв и
урина, което и подсъдимият сторил, макар да заявявал, че желае да даде само
проба от урина. При предявяването на документите такова твърдение не се излага
и предвид на липсата на такова саморъчно изявление от подсъдимия се излага
сочената различна версия за изписване на такъв текст на отделен документ, който
липсва по делото. С оглед на вътрешната противоречивост на обясненията на
подсъдимия относно това кога и какво е удостоверявал саморъчно в какъв документ
и оборването на първоначалото му твърдение при предявяване на документите,
съдът счита, че няма как да приеме за доказано, че е опорочена процедурата по
установяване употребата на наркотични вещества от подсъдимия и в болничното
заведение. Напротив не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да
оборват показанията на полицейските служители и на д-р К., както и да оборват
фактите отразени в изготвените документи за извършените действия. Не са
ангажирани и каквито и да било доказателства, които да водят на извод, че
полицейските служители и лекарят имат заинтересованост – пряка или косвена от
изхода на делото, както и че умишлено са нарушили служебните си задължения и
процедурата по установяване употребата на наркотични вещества от подсъдимия,
включително и са съставили умишлено документи, в които са отразили неверни
обстоятелства с цел те да бъдат използвани срещу подсъдимия и за отегчаване на
положението му. От друга страна се забелязва неистов стремеж от подсъдимия и
неговите близки да докажат по всевъзможен начин опорочаване на процедурата с
цел избягване наказателната отговорност на подсъдимия. В тази връзка са и
излаганите нееднократно твърдения за наличието на медицинска документация за
заболявания, макар да не е представена такава както за таласемия майор, така и
за други заболявания на подсъдимия А.. Липсват и доказателства за приемането от
подсъдимия на сочените от защитата му в пледоарията медикаменти. Следва от
доказателствата по делото да се считат за оборени и обясненията на подсъдимия,
че не е бил запознат с резултатите от тестването с техническото средство. На
първо място при тази преценка следва да се отчитат показанията на св.П. и св.Б.,
които сочат че са присъствали при тестването на подсъдимия и им е станало
известно, че резултатът от теста е положителен. От друга страна подсъдимият
собственоръчно е отбелязал в талона за медицинско изследване, че не приема
резултатите от пробата с техническо средство. Всичко това води на единствено
възможния извод, че подсъдимият е бил запознат с резултата от теста. С оглед на всичко това и съдът счита, че
обясненията на подсъдимия касателно действията на полицейските служители и на
лекаря, с които се твърди да са нарушени изискванията за установяване
употребата на наркотични вещества са проява на правото на защита на подсъдимия
и не съответстват на реално случили се събития.
От
показанията на свидетелите по делото се установяват две групи свидетелски показания.
В едната група попадат показанията на близките на подсъдимия – св.О.А., св.Н.А.и
св.Д.А.. Същите сочат, че при тръгване към болничното заведение майката на
подсъдимия – неговия защитник Е.А. е ударила шамар на подсъдимия, както и че
при завръщането му от болничното заведение подсъдимият А. е обяснявал, че е бил
лишен от възможността да даде проба от урина за изследване. Показанията на тази
група свидетели следва да се подложи на сериозна критика с оглед ясно очертания
интерес от изхода на делото. Техните показания касаят обстоятелства, които
частично касаят процедурата по установяване употребил ли е подсъдимият
наркотични вещества или не. При прочит на показанията на тези свидетели се
установява, че в тях преобладават емоционални оценки за личността на подсъдимия.
Бащата на подсъдимия О.А. сочи, че синът му след осъждането му редовно е
тестван от съпругата му дали употребява наркотични вещества, описва че с жена
му са считали за невероятно синът им да е употребил наркотици. Свидетелят Д.А.
сочи, че той е взел поука от осъждането си и би отказал тест, ако е знаел че е
употребил наркотични вещества. Свидетелката Н.А. пък сочи, че се е интересувала
много от подсъдимия след осъждането му, както и че майката на подсъдимия му е
правила постоянно тестове за наркотици след осъждането му и е била спокойна. Тези
разсъждения и оценки няма как да бъдат приети за годни доказателства, въз
основа на които да се изгради извод за това, че подсъдимият не е бил употребил
наркотици, което да е установено по надлежния ред. Показанията и на тримата
свидетели, че подсъдимият при връщането си е казал, че е искал да даде проба от
урина, а му е било отказано не могат да са достатъчен аргумент да се приеме, че
е опорочена процедурата по установяване употребени ли са наркотични вещества от
подсъдимия. Това е така, независимо дали ще бъде прието за доказано изричането
на такава реплика от подс.А. или не. Причината за това е, че такова изказване на
подсъдимия обслужва единствено защитната му позиция, а и противоречи на
документите изготвени във връзка с проверката, както и на показанията на
полицейските служители Б. и Г. и на д-р К.. Именно тези лица имат пряко
отношение към извършените действия спрямо подсъдимия в болничното заведение.
Вече беше посочено, че при никой от тях не се установява да има пряка или
косвена заинтересованост от изхода на делото, а писмените доказателства по
делото са категорични, че подсъдимият е отказал и двата вида проби за употреба
на наркотични вещества – кръвна и урина. От друга страна никой от близките му
/св.А., св.А.или св.А./ не е присъствал в болничното заведение при откарването
на подсъдимия и няма как да свидетелства за това дали той е отказал само кръвна
проба и е бил препятстван да даде проба
от урина. С оглед на това и показанията на тази група свидетели се кредитира
частично с доверие по отношение на това, че в миналото преди инцидента са
правени тестове на подсъдимия за наркотични вещества, както и че майката на
подсъдимия му е зашлевила шамар пред полицейското управление, но не се
кредитират с доверие по отношение на соченото, че подсъдимият е бил ограничен
във възможността да даде проба урина за изследване.
От
останалите събрани в хода на делото гласни доказателства се оформят две групи
свидетелски показания – такива на
лица присъствали на проверката на подсъдимия с техническото средство
/полицейските служители Т., Г., Б. и колегите на подсъдимия – св.П. и Г./ и
такива, които не са присъствали на тази проверка – колегите на подсъдимия св.И.
и св.И., както и д-р К.. Показанията на тези свидетели касаят различни
обстоятелства, като от показанията на св.И. и св.И. категорично не могат да се
правят изводи относно действията на полицейските служители при проверката на
подсъдимия А.. Техните показания имат значение с оглед информация касаеща
времето, в което подсъдимият е бил на работното си място преди да си тръгне със
свидетелите П. и Г.. Нито св.И., нито св.И. сочат категорично да са забелязали
трети лица да поставят някакви вещества в шотовете, които са били приготвени в
заведението. Те сочат на хипотетична възможност такава намеса да може да бъде
осъществена. Това им предположение обаче не може да доведе до категоричен
извод, че именно въпросната вечер някой е сложил наркотични вещества и то
амфетамини в приготвените шотове, както и че именно шот или шотове с добавени
по подобен начин вещества е консумирал подсъдимият. Показанията на свидетелите И.
и И. се кредитират с доверие от съдебния състав, тъй като същите не са пряко
заинтересовани от изхода на делото, а констатираните противоречия в показанията
на св.И. с тези от досъдебното производство се дължат на изминалия период от
време. Ето защо и съдът кредитира с доверие показанията на двамата свидетели,
като по отношение на показанията на св.И., за които е констатирано противоречие
и са приобщени показанията му от досъдебното производство по реда на чл.281 от НПК се кредитират показанията му от досъдебното производсто.
Що се касае до показанията на св.П. същият
сочи какви действия са извършили полицейските служители при спирането на
управлявания от подсъдимия лек автомобил, какво е било поведението на подс.А.,
какво са предприели полицейските служители по отношение на него и останалите
лица в автомобила. Сочи, че е присъствал на изпробването с техническо средство
на подсъдимия за употреба на наркотични вещества, както и че е разбрал че
резултатът от теста е положителен. След приобщаване по реда на чл.281 от НПК на
показанията от досъдебното производство по отношение на дата на проверката и на
резултата от теста, потвърждава показанията си от досъдебното производство.
Именно те се кредитират с доверие и от съда. Свидетелят П. сочи и, че не е
забелязал подсъдимият да е имал нещо в устата си или да е дъвчел дъвка.
Доколкото не се установява заинтересованост на св.П. от изхода на делото и не
се оборват по категоричен начин показанията му, то същите се кредитират с
доверие от съдебния състав.
По
отношение на показанията на св.С.Г., то същите се кредитират почти изцяло с
доверие от съдебния състав. Свидетелят Г. описва поведението на подсъдимия
преди да си тръгнат от работа, кога и с кого са били в автомобила, от кого е
управляван същия, кога са били спрени за проверка от полицейските служители и
защо е било извършена проверка на автомобила. Сочи и че у него самия
е била намерена марихуана, както и че е присъствал на тестването с техническо
средство на подсъдимия за употреба на наркотици. Св.Г. сочи, че няма спомен
подсъдимият да е ял нещо или да е имал нещо в устата си при спирането им за
проверка от полицейските служители. По отношение на всички тези обстоятелства,
показанията му се подкрепят от други доказателства по делото и следва да се
кредитират с доверие. Единствено по отношение на заявеното, че подсъдимият не е
консумирал шотове в заведението показанията му не се кредитират с доверие, тъй
като от показанията на значителна част от останалите свидетели, а и от
обясненията на подсъдимия се установява такава консумация. Соченото
обстоятелство обаче не може да стане причина да се приеме, че показанията на
св.Г. са дискредитирани до степен, която да налага изключването им от
доказателствената съвкупност по делото.
В
показанията си полицейският служител – св.А.Т. описва подробно какви действия е
извършил по отношение на подсъдимия А. при тестването му за употреба на наркотични
вещества в сградата на 04 РУ Пловдив с техническо средство. Сочи къде е
извършен теста, как е извършена самата проба, какви действия е извършвал докато
са чакали да излезе резултата от пробата. Сочи какви документи е изготвил във
връзка с направеното тестване на подсъдимия, отрича категорично пред него
подсъдимият да е дъвчел дъвка. Свидетелят Т. описва и спомените си за
физическото състояние на подсъдимия при тестването, като заявява че очите му са
били по-изцъклени от състоянието на очите на подсъдимия в съдебното заседание. При предявяване на съставените
документи потвърждава авторството на същите. Доколкото показанията на
свидетелят Т. не се оборват по категоричен начин от каквито и да било гласни
или писмени доказателства, съдът счита същите за логични, последователни и
непротиворечиви. С оглед на това и те се кредитират изцяло с доверие от
съдебния състав.
Показанията
на свидетелят С.Б. също се кредитират с доверие от съдебния състав. Същият
подробно излага действията, които той и колегата му – св.А.Г. са извършили по
проверка на лекия автомобил, управляван от подсъдимия. Сочи и каква е била
причината за отвеждане на лицата от автомобила в районното управление, както и
какви действия са извършени по тестване на подсъдимия за употреба на наркотични
вещества с техническо средство и в последствие при отвеждането му за изследване
в болничното заведение. Излага и какви действия е възприел от майката на
подсъдимия спрямо последния, както и че подсъдимия е споделил, че му прилошава.
Последната част от показанията му са приобщени след прочитането им по реда на
чл.281 от НПК от досъдебното производство. Показанията на св.Б. са логични,
последователни и липсват в тях вътрешни противоречия, поради което и се
кредитират с доверие от съдебния състав изцяло.
Показанията
на св.А.Г. също се кредитират изцяло с доверие от съдебния състав. Св.Г. дава
показания относно същите обстоятелства, за които са свидетелствали свидетелите Б.
и Т.. При сравнителен прочит на техните показания не се откриват съществени
противоречия, които да дават основание да се направи извод че свидетелят Г. или
някой от другите полицейски служители дават неверни показания. Свидетелят Г.
показва в значителна степен запазени спомени относно поведението на подсъдимия
при проверката, сочи че ръцете на същия са започнали да треперят, когато е
разбрал, че ще бъде тестван за употреба на алкохол и наркотици. Сочи и че по
пътя към УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив, подсъдимият е опитвал да получи
информация какъв тест ще му бъде правен в лечебното заведение и колко назад във
времето би показал той. Показанията на свидетелят Г. не се оборват от писмени
или гласни доказателства по делото, поради което и се кредитират с доверие от
съдебния състав.
Обобщаващо
по отношение показанията и на тримата полицейски служители следва да бъде
отбелязано, че при разпитите им никой от тях не се опитва да отрича
обстоятелството, че подсъдимият е заявил че при даване на кръв изпитва
дискомфорт. Всеки от тях сочи в показанията си това обстоятелство, но никой от
тримата не сочи подсъдимият да е обяснявал страда ли от някакви заболявания и
от какви точно, както и конкретно да е сочил таласемия като основание да откаже
да даде кръвна проба. Тези обстоятелства са от значение за съдебния състав, тъй
като аргументират наличието на извод за липса на доказателства за
заинтересованост на полицейските служители от изхода на делото и извършване на
действия, с които умишлено да се отежнява положението на подсъдимия.
По
отношение на показанията на свидетелят д-р П.К., съдът счита че същите следва
да бъдат кредитирани с доверие. В показанията си д-р К. сочи какви действия
извършва по принцип при вземане на проби за изследване на лица доведени от
служители на МВР, сочи на липса на спомен конкретно лице да му е споделяло, че
страда от таласемия и това да не е било отразено в изготвяната документация.
При предявявана на изготвените документи потвърждава авторството на същите и
отразените в тях обстоятелства. По делото не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да водят на извод, че св.К. има заинтересованост от изхода
на делото и е нарушил служебните си задължения отразявайки неверни
обстоятелства в изготвената медицинска документация. От друга страна липсват и
каквито и да било доказателства подкрепящи твърденията на подсъдимия, че д-р К.
се е държал арогантно при прегледа. С оглед на това и съдът счита, че липсват
основания показанията на св.К. да бъдат изключени от доказателствата по делото.
Съдът
счита, че всички приети по делото писмени доказателства подкрепят показанията
на свидетелите имащи отношение към проверката на подсъдимия и водят на
еднозначен и категоричен извод, че е доказана употребата на наркотични вещества
– амфетамини от подсъдимия при извършената с техническо средство проверка на
25.09.2019 г. Този извод се подкрепя и
от наличното по делото веществено доказателство – тестовата касета използвана
за изпробване на подсъдимия - „Дрегер
Дръгчек 3000“ с фабричен номер ARLN-0461.
По
отношение на направените възражения касаещи опорочаване на процедурата по
установяване употребата на наркотични вещества следва да се посочи, че същите
се считат за неоснователни от съда. След запознаване с приобщените методически
указания за осъществяване на тест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, съдът констатира че се съдържа указание минимум 10 минути преди
вземането на проба лицето, което ще се тества да няма в устата си субстанции
като храна, дъвка или тютюн. Установяването на такива обстоятелства би
означавало неправилна подготовка на теста. Същевременно единствено в
обясненията на подсъдимия се сочи, че е консумирал дъвка непосредствено преди
да му бъде извършен теста с техническо средство „Дрегер Дръг чек 3000“ с
фабричен номер ARLN-0461. Както вече
беше посочено тези обяснения на подсъдимия се приемат за проявление на правото
му на защита и не се кредитират с доверие от съдебния състав. В показанията си
полицейските служители отричат подобно поведение на подсъдимия. От друга страна
на тестването са присъствали и колегите на подсъдимия – св.П. и св.Г., които
също не сочат подсъдимият да е консумирал дъвка непосредствено преди да бъде
тестван. Липсват и доказателства, които да водят на извод, че св.Т. не е спазил
процедурата по вземане на пробата от подсъдимия, както и че не е отразил
резултата от изследването надлежно в съставения протокол за проверката. Следва
да се приеме за безспорно установено, че с показанията на техническото средство
е бил запознат и самият подсъдим, който не е приел резултатите от извършената
проверка /видно от отбелязването „ не приемам” в съставения талон за медицинско
изследване/. За установяване на спазването на процедурата има значение и
обстоятелството, че в сочения в талона за медицинско изследване срок,
подсъдимият е бил отведен за вземане и на кръвна проба и проба за урина за
изследване, но е отказал такива, което е било надлежно отразено в лист за
преглед на пациент. Следва да се посочи, че твърденията за нарушена процедура
по отношение даването на проби за изследване в лечебното заведение също не може
да се считат за доказани. Обясненията на подсъдимия за това, че е искал да даде
проба за урина противоречат на съставените документи в лечебното заведение и се
оборват от показанията на доктор К.. От друга страна не е доказано по
категоричен начин и твърдението на подсъдимия и неговите близки, че той е
отказал даването на кръвна проба с оглед на заболяването таласемия майор.
Очевидно е, че такова заболяване не е посочено в медицинската документация
изготвена във връзка с отказа за даване на проби за изследване. От друга страна
такива изявления не са били правени и пред полицейските служители или пред
медицинския специалист. Съгласно показанията на полицейските служители Т., Б. и
Г., подсъдимият е казвал, че му става лошо при вземане на кръв и има страх от
игли, но не е посочил като причина за това именно соченото заболяване. Съгласно
показанията на св.К., ако е била подадена в анамнезата такава информация, то
същата е щяла да бъде отразена в медицинската документация. Доколкото се
констатира и противоречие на обясненията на подсъдимия относно това какви
документи е подписвал и какво е изписвал като текст в тях в болничното заведение,
обясненията му се приемат за проява на правото му на защита и не се кредитират
с доверие. За извършените действия от полицейските служители по тестване на
подсъдимия с техническо средство „Дрегер Дръг чек 3000“ с фабричен номер ARLN-0461 са изготвени следните документи :
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози съгласно бланка Приложение №2 към
чл.5, ал.2 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, талон за
медицинско изследване с № 0041131 и АУАН серия Д, бл. № 775329 от 25.09.2020 г. В тези
документи били подробно описани състоянието на подсъдимия към момента на
тестването, резултата от изследването,
становището на подсъдимия относно резултатите, времето и мястото, където
следва да даде проби за изследване на кръв и урина, времето в което е връчен
талонът за медицинско изследване – 02.45 часа, както и кои норми на ЗДвП е
нарушил с поведението си подсъдимия. При отвеждането му в УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив
за изследване били изготвени следните документи от дежурния лекар – св. д-р К.
: Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол или наркотични вещества или техни аналози /Приложение №4 към
чл.14, ал.2 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/ и лист за преглед на пациент в КДБ/СО. В тези
документи били отразени данните на подсъдимия, изявлението му че отрича
употребата на наркотични вещества и изявлението му, че отказва да даде кръв и
урина за опиати. Отразен бил и часът на отказът – 03.10 часа на 25.09.2019 г.
Съгласно изискванията на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози когато
с тест е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози,
полицейски орган съпровожда лицето до мястото за извършване на медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване. От доказателствата по делото безспорно се установява, че това изискване
е спазено, тъй като подсъдимият е бил отведен в болничното заведение от св.Б. и
св.Г.. Съгласно изискванията на чл.14 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози медицинският специалист е длъжен да извърши следното
при вземане на пробите за изследване : Съгласно
изискванията на ал.1 при медицинското изследване медицинският специалист по чл.
12, ал. 1 описва състоянието на изследваното лице, поведенческите му реакции,
степента на съзнанието му, както и абстинентните му прояви, когато има такива.
Съгласно изискванията на ал.2 резултатът от
изследването, събраните анамнестични данни за налични заболявания (диабет,
епилепсия и др.) и за приетите от изследваното лице лекарствени продукти през
последните 24 часа се вписват в протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози по образец съгласно приложение № 4.
Протоколът се подписва от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1, извършил
изследването. При
запознаване с доказателствата по делото се установява, че всички тези
изисквания са спазени от свидетеля К.. В изготвения протокол по чл.14, ал.2
липсват изявления на подсъдимия за налични заболявания, приети лекарствени
продукти за последните 24 часа. Съгласно чл. 15, ал.1 при медицинското
изследване се вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване. Необходимите проби за изследване относно наркотичните вещества са
уредени в ал.3 на чл.15 от сочената наредба. Съгласно тази разпоредба за
изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози се вземат две
проби кръв, всяка от които с обем не по-малък от 7 мл, и една проба урина с
препоръчителен обем не по-малък от 20 мл. За осигуряване на необходимото
количество кръв се допуска използване на няколко вакуумни епруветки от същия
тип по отношение на обем, антикоагулант и производител. Действията,
които следва да се предприемат при отказ да се дадат проби за изследване са
уредени в ал.7 на чл.15. Съгласно тази разпоредба отказът на лицето да бъде
изследвано се отразява от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1 в
амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола по чл. 14, ал. 2, като
се удостоверява с подписа на изследваното лице. От доказателствата по делото
безспорно се установява, че подсъдимият е подписал протокола по чл.14, ал.2 с
отказ да се подложи на изследване. В този протокол отсъства изявление на
подсъдимия, че отразеното в лист за преглед на пациент, съставен от св.К. не
съответства на истината, а подс.А. желае да даде проба урина за
химико-токсикологично лабораторно изследване. С оглед на всички коментирани дотук писмени доказателства и отчитайки
гласните доказателства на свидетелите К., Б., Т. и Г. съдът счита, че са
извършени всички необходими действия за установяване по законоустановения ред
на това дали подсъдимият е употребил наркотични вещества или не. С оглед на това и е било осигурено и правото му
на защита.
По
отношение на направените възражения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила относно приобщаването като веществено доказателство на
касетата от техническо средство „Дрегер Дръг чек 3000“ с фабричен номер ARLN-0461, респективно изключване на същото
като доказателство от доказателствената съвкупност по делото, съдът счита
същите за неоснователни. Действително по отношение на тест касетата не са
спазени стриктно визираните в чл.110 от НПК процесуални действия по подробното
и описване в съответни протоколи и фотографиране. В процесуалния кодекс обаче е
предвидена възможност приобщаването да стане и опосредено – чрез писмени
доказателства и веществени доказателствени средства – протоколи за оглед,
претърсване и изземване, фотоснимки, диспозитиви и др. В конкретния случай са
изготвени множество документи, в които се сочи конкретната касета - с фабричен
номер ARLN-0461, както и показанията от теста. Сред
тези документи са съставения АУАН, талона за медицинско изследване, протокола
по чл.5, ал.2 от Наредбата, както и листа за преглед на пациент в спешно
отделение. Предвиждането на различни доказателствени способи за събиране на
веществени доказателства цели като процесуален резултат да се съхрани тяхната
истинност и запазеност в първоначален вид. Поради това всички отклонения от
визираните в чл.110 от НПК стандарти следва да се преценяват в контекста на
тяхното влияние върху постигането на посочената цел. Въпреки пропуските в
процесуално-следствената дейност във връзка с приобщаването на вещественото
доказателство, съдът намира, че по делото не са събрани данни за
компрометирането му, за оказано въздействие, довело до повреждане или
изменението му. По делото е налична касетата от теста поставена в джоб формат
А4, съдържащ сив на цвят плик от специално фолио, съдържащ проба от техническо
средство „Дрегер Дръгчек 3000“ с фабричен номер ARLN-0461.
Тази касета, както вече беше посочено, безспорно е била използвана за теста на
подсъдимия, като е отчетен положителен резултат за амфетамини, който се
наблюдава непроменен и при предявяването на вещественото доказателство на
страните по реда на чл.284 от НПК. С оглед на това и съдът счита, че в
конкретния случай е съхранена истинността и запазеност в първоначален вид на
касетата от теста. Това е така, независимо че не е спазена в детайли
процедурата разписана в т.III.6 от
Методическите указания за реда за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози от водачите на МПС с орален тест „Дрегер ДръгЧек
3000“, съобразно изисквания за провеждане на досъдебно производство за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Не може да има съмнение, че именно тази
касета е предадена от св.Т. на разследващия полицай по делото. За това
свидетелства и докладната записка, която св.Т. е изготвил след приключването на
работата си с подсъдимия. Действително липсва протокол за доброволно предаване
или протокол за претърсване и изземване, но както вече беше посочено по делото
са налични множество писмени доказателства, които сочат че именно наличното по
делото веществено доказателство, е тестовата касета използвана при тестването
на подсъдимия и няма спор, че на органите на досъдебното производство е
предадена именно тестовата касета използвана при теста на подсъдимия.
Относно
възражението, че не е отразен ЕГН на тестваното лице върху касетата, както и че
пликът, в който е поставена същата не е бил запечатан съгласно изискванията на
т.III.6 от Методическите указания за реда за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите
на МПС с орален тест „Дрегер ДръгЧек 3000“, съобразно изисквания за провеждане
на досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, следва да се
посочи отново, че неотразяването на тези обстоятелства не поставя под съмнение
идентичността на тестовата касета по делото с тази, която е била използвана при
тестването на лицето. Това е така, тъй като тестът е направен в сградата на
полицейското управление и незабавно след тестването са съставени необходимите
документи, в които е отразена и идентификацията на тестовата касета с
посочването на фабричния и номер.
Предвид
всичко изложено липсват основания да се счита, че приложеният като веществено
доказателство по делото тест е компрометиран, както и че не е този, с който е
било извършено изпробването на подсъдимия. Предвид на всичко изложено и се
приема, че липсват основания да се изключи от доказателствената съвкупност
вещественото доказателство Дрегер Дръгчек 3000“ с фабричен номер ARLN-0461, а допуснатите нарушения при
приобщаване на същото се считат за несъществени.
При
така установената фактическа обстановка следва да се прецени дали е осъществен
съставът на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимият.
От
обективна страна престъплението по чл.343б, ал.4 вр.ал.3 вр.чл.28, ал.1 от НК е
осъществено от подсъдимият чрез действия, а именно с управляването на
25.09.2019 г. в гр.Пловдив на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес
220 Е“ с рег. №**, след
употреба на наркотични вещества – амфетамин. Управлението на моторно превозно
средство е безспорно установено от показанията на свидетелите Б., Г., П. и Г..
Що се касае до това кога са били употребени констатираните при пробата
наркотични вещества, то съдът счита, че липсват каквито и да било доказателства,
които да могат да доведат на извод, че това е станало след преустановяване
управлението на МПС. Установено е по законоустановения ред, че подсъдимият е
употребил наркотични вещества – амфетамин. Спазени са от полицейските служители
и от медицинския специалист всички изисквания на Наредба № 1 от 19 юли 2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Следва изрично да се подчертае, че
подсъдимият сам се е отказал от възможността да даде за изследване проби от
кръв и урина, поради което и няма как да не бъде отчитан резултатът от
извършения с техническо средство тест. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.9
от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията
на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или
на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В конкретния
случай следва да се приеме за доказано, че е реализирана една от хипотезите на
тази разпоредба, а именно установен е по категоричен и безспорен начин отказ на
подсъдимия да даде проби за изследване. Ето защо и, при преценката дали
подсъдимият е употребил наркотични вещества или не, следва да се отчитат
показанията на техническото средство „Дрегер Дръг чек 3000“ с фабричен
номер ARLN-0461. За съставомерността на деянието не
е необходимо да е определено точното количество наркотично вещество, така както
се предвижда за управлението на МПС след употреба на алкохол. Достатъчно е да е
установено, че лицето е употребило наркотични вещества или техни аналози и да е
предприело управлението на МПС. Следва да се отбележи, че ползваните в
системата на МВР одобрени тестове поради обстоятелството, че са предназначени
да се ползват при извършване на проверка на място от контролните органи и
изследването се извършва посредством проба, която се взима от устата на лицето,
поради което и нямат прецизен капацитет за измерване на точния вид наркотично
вещество /положителния тест сочи група наркотични вещества и/или техни аналози/
и количество, което може да стане само с даване на кръвна проба и проба урина,
от която възможност подсъдимият сам се е отказал. С оглед на това следва да се
приеме за безспорно доказано, че подсъдимият е употребил наркотични вещества –
амфетамин. Амфетаминът е включен в
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък І от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, като вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. В конкретния
случай не може да се приеме, че лицето не е било под въздействие на
наркотичните вещества, тъй като макар същият да не е проявявал агресия спрямо
полицейските служители, то в изготвения протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози по чл.5, ал.2 от Наредбата се
сочи, че същият е бил във възбудено състояние, изговарял е думите ясно, но е
бил с провлачена походка и зачервени очи, със забавена реакция на светлина и
зеници – лява и дясна около 7 мм. Всички тези данни не са оборени по какъвто и
да било начин от други доказателства по делото и дават основание на съда да
приеме, че към момента на проверката подсъдимият се е намирал в състояние
повлияно от употребените наркотични вещества. Данните, които са отразени в
протокола не могат да бъдат обяснени и само с притеснение относно извършваната
проверка от полицейските служители, тъй като значителна част от наблюдаваните
признаци са с физическо проявление и не се дължат на психическо напрежение.
По отношение на това
дали от обективна страна е налице повторност при осъществяване на
престъплението, съдът счита това за безспорно доказано. Установява се по
категоричен начин, че с Определение на Окръжен съд гр.Пловдив от 05.11.2018 г.
е било одобрено споразумение, с което подсъдимият е бил осъден за извършване на
престъпления по чл.343б, ал.3 от НК и по чл.354а, ал.1 от НК. Доколкото от
влизане в сила на соченото определение до установяване на управлението на МПС
след употреба на наркотични вещества на 25.09.2019 г. е изминала по-малко от
година е очевидно, че не е изтекъл определения изпитателен срок от 3 години, за
който е било отложено изпълнението на наложеното най-тежко наказание „Лишаване
от свобода“. С оглед на това не може да се приеме, че е настъпила реабилитация за
предходното осъждане или пък да се приеме, че следва да намери приложение
разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК. Ето защо и съдът приема за безспорно
доказано, че от обективна страна е налице основание деянието на подсъдимия А.О.А.
да се квалифицира като повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. С оглед на
коментираните факти и следва да се приеме, че от обективна страна е доказано
осъществяването на престъпление по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като от доказателствата по делото се установява наличието на всички
изискуеми от закона факти за това – наличие на управление на МПС под
въздействие на наркотични вещества /от група амфетамини/ на сочената в
обвинението дата и на соченото място, както и доказателства, че деянието на
подсъдимия е извършено при условията на повторност.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл -
същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял тяхното настъпване,
като ясно е съзнавал че е употребил наркотични вещества, но въпреки това е пристъпил
към управление на МПС. Косвено доказателство за това се явява и поведението му
след извършването на тестване с техническо средство за употреба на наркотични
вещества, доколкото подсъдимият е опитвал да добие информация от полицейските
служители, при даване на проби за химико-токсикологично
лабораторно изследване колко назад във времето би се установила такава
употреба. Соченото според настоящия съдебен състав води на извод, че към онзи
момент подсъдимият е съзнавал, че е управлявал МПС под въздействието на
наркотични вещества, но се е стремял да намери начин да опорочи процедурата по
установяване на това обстоятелство, за да облекчи положението си. Това от своя
страна води на извод, че същият е действал при пряк умисъл.
Съдът,
като взе в предвид принципа на законноустановеност на наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на извършителя – подсъдимия А.А.,
съдебното му минало, възрастта му, определи по следния начин наказанието : При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия А. за
престъплението по чл.343б, ал.4 вр. ал.3
вр. чл.28, ал.1 от НК съдът отчете отново всички необходими белези на
извършеното, доказателствата по делото, съответно смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства : за престъплението по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.28,
ал.1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до пет
години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Като
отегчаващи вината съдът отчете предходни налагани нарушения по ЗДвП,
осъществяване на деянието в изпитателен срок на предходно осъждане по-малко от
година след влизане в сила на това осъждане, наличието на осъждане за държане
на наркотични вещества с цел разпространение. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчита добрите характеристични данни. Ето защо, при
съпоставяне на всички тези факти и при съпоставяне с подбудите на извършеното
от него и като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства,
настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице значителен превес
на отегчаващите вината обстоятелства, поради което и прие, че следва да наложи
на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК над предвидения от закона
минимум. Същевременно с оглед наличието и на смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът счете, че следва наложеното наказание да е под средния
размер. При индивидуализиране размера на наказанието съдът счете, че минимално предвидените наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” в размер на ДВЕ ГОДИНИ и глоба в размер на 1000 лева отговарят на
тежестта на престъпното деяние, както и на обществената опасност на самия деец.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл.343г от НК съдът е бил длъжен да
определени и наказание лишаване от права по смисъла на чл.37, ал.1, т.7 от НК
или в конкретния случай лишаване от право да управлява моторно превозно
средство. Доколкото размерът на това наказание не може да е по-малък от размера
на наказанието лишаване от свобода, а същевременно не може да надвишава същото
с повече от три години, съдебният състав прецени че следва да наложи на
подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
За да не наложи наказание лишаване от права равно по размер на наказанието
лишаване от свобода, съдът отчете, че в конкретния случай е налице отегчаващо
отговорността обстоятелство – предходни санкционирания за нарушение по ЗДвП, а
от друга страна подсъдимият е управлявал МПС под въздействието наркотични
вещества – амфетамини малко време след като е осъден за друго такова
престъпление. Ето защо съдът счете, че именно този размер на наказанието
лишаване от правоуправление се явява съответен на тежестта на извършеното
престъпление, както и на обществената опасност на самия деец и ще препятства
възможността подсъдимият да продължи с противоправното си поведение при управление
на МПС.
С оглед
наличието на предходно осъждане на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗИНЗС
е определен първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното на
подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК от
така наложеното на подсъдимия А.О.А. наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато времето,
през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 25.09.2019
г. до 11.12.2019 г., като един ден „задържане“ да се зачита за един ден
„лишаване от свобода“.
На основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато, от така
определеното и наложено на подсъдимия А.О.А. наказание “лишаване от право да
управлява МПС” времето, през което е бил лишен по административен ред от възможността
да упражнява това право, считано от 25.09.2019 г.
На
основание чл. 68, ал.1 от НК е постановено наложеното на подсъдимия А.О.А. наказание
в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 2010/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, да се изтърпи изцяло и отделно от наказанието, наложено му по НОХД № 427/2020 г. по описа на РС – Пловдив, ХХІV
н.с.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определен първоначален "СТРОГ" режим за
изтърпяване на така наложеното
на подс. А.О.А. наказание в размер на 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 2010/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО
- „Drugcheck
3000" с LOT № ARLN-
0461, приложен по корицата на делото, ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без
стойност, след влизане в сила на настоящата присъда.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
В.Ш.