МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №84/07.11.2012 Г. ПО НОХД №405/2012 Г. НА НПРС
Подсъдимият Ф.Л.З.
е предаден на съд за това, че в
периода от 13.01.2012 г. до 16.01.2012 г. в гр. П., обл.
Ш., при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди
движими вещи, които пазил – 27 броя овце /майки/ с поставени ушни марки, както
следва: BG15D0374455; BG15D0481412; BG12D0481425; BG15D0481430; BG15D0481416; BG15D0481442; BG15D0481447; BG15D0484729; BG19D0011279; BG19D0315661; BG19D0315652; BG19D0315677; BG19D0034874; BG27D0009636; BG27D0009635; BG27D0240486; BG30D1166160; BG30D1166190; BG30D1166223; BG30D1166224;BG30D1166259; BG30D1166230; BG30D0549954; BG30D0553764; BG30D0553894; BG30D0554893; BG06D0407275 – всичко на обща
стойност 5 540 лв., собственост на Т.Т.М. *** - престъпление по чл.206,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
От страна на
пострадалата Т.Т.М. е предявен граждански иск с цена на иска от 5 540 лв.,
съставляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди и претендирана
ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до
окончателното плащане. Гражданският иск бе приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство.
По предявеното
му обвинение подсъдимият се признава за виновен. Производството по делото в
съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и седма от НПК,
т.е. по реда на съкратеното съдебно следствие, където подсъдимият се признава
за виновен и заявява, че признава всички посочени в обвинителния акт факти и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти, съгласно разпоредбата
на чл.371, т.2 от НПК.
Като съобрази
всички доказателства по делото, събрани на досъдебното
производство, както и направените от подсъдимия признания, съдът счете за установено
от фактическа страна следното: Пострадалата Т.Т.М. ***. Преди четири години се
регистрирала като земеделски
производител с основна дейност - отглеждане на животни. За дейността си
наела кошара в гр. П.. През месец май 2011 г. М. наела подсъдимия Ф. Л. като овчар, срещу
заплащане. Тогава подсъдимият
започнал да пасе общо 104 бр. майки овце, 4
коча, 7 кози и един прьч. В края на
месец ноември 2011 г. кьм стадото си свидетелката М. пуснала още 38 бр. шилета и
4 бр. кочлета. До месец декември 2011 г.,
свидетелката М. и сьпругьт й брояли животните всяка вечер при доене и не се натъкнА.на
липси. Поради тежките метереологични условия
подсъдимият Ф.З. извеждал животните на паша само в периода от 13.01.2012 г.
до 16.01.2012 г. Вечерта на 16.01.2012 г. около 18.00 ч., подсъдимият
довел стадото с овце в кошарата. Още
тогава на свидетелката М. й направило впечатление, че няколко овце липсват. На следващия ден
подсъдимият З. не отишьл да пасе животните, а
свидетелката М. започнала да ги брои и установила липсата на 27 броя овце
майки. Всички били с поставени ушни
марки. Сьвместно с ветеринарния лекар проверили овцете, намиращи се в
кошарата и по този начин установили
липсващите 27 броя заплодени овце по ушните им марки. От тях 9 бр. овце майки били на четвьрто агне,
13 бр. овце майки били на второ агне и 5 бр. овце майки на трето агне. Породата
им била местна, крьстоска между „Черноглав
плевенски коч” и „Източнофризийска”, а 5 броя били от порода медночервени „Ш.ски”.
В хода на проведеното разследване се установило, че на 13.01.2012 г.
подсъдимият З. заделил от стадото общо 9
броя овце, като ги вкарал в изоставен сайвант, намиращ се в края на гр. П..
Около 15.00 ч. отишьл в гр. Н.. Там намерил свидетеля
А.М.И. и му споделил, че има овце за продан. Свидетелят се с баджанака си
свидетеля М.Х.А.,***. Подсъдимият З.
обяснил, че овцете се намират в гр. П., кьдето той
ги отглежда, продава и въобще разпорежда
с тях. Преди да потеглят за гр. П., свидетелкага
С. Ч. се обадила по телефона на зети си - свидетеля А.Х.А.,
също с предложение да закупят овца за клане с дьщеря
й и ако желаят, да се срещнат в центьра на гр. П.. Така всички се отправили с два
автомобила и пристигнА.
в гр. П., до сайванта, кьдето преди това подсъдимияг оставил овцете. Така подсъдимият продал на
свидетелите общо 8 овце за различни суми всяка, вариращи от 100 лв. до 35 лв.
За деветата овца подсъдимия З. не можал да намерил купувач, поради което я пуснал при стадото на
следващия ден, когато изкарал животните на паша. На 14.01.2012 г. подсъдимият
продал от стадото 5 броя овце, още от
поляната, където ги пасял, на различни купувачи. На 15.01.2012 г. подсъдимият
отново продал на Х.И.Х. четири овце, за които получил по 45 лева за всяка. На
16.01.2012 г. подсъдимият З. продал на сьщия Х.Х. пет
овце, всяка по 35 лева, като и продал на брат си З. /З.Л.З./ от гр. П. пет броя
овце за сумата от 200 лева. При продажбата на всичките 27 броя овце, подсъдимият ги представял като негова
собственост. На 17.01.2012 г. сьпругьт на свидетелката М. посетил дома на подсъдимия и
го попитал за липсващите животни, но подсъдимият отрекъл да е отговорен за
това.
В хода на досъдебното производство е назначена сьдебно
- оценителна експертиза и видно от заключението й, стойността присвоените общо
27 овце е в размер на 5 540.00 лева.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен начин, тъй като
именно горепосочените факти се установяват от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показанията на
свидетелите Т.Т.М., Д.Г.Д., Х.С.А., А.М.И., С.А.Ч., М.Х.А., А. Х.А., Б.В.И. и Ф.В.И.,
от протокол за доброволно предаване от 14.06.2012 г., от заключението по
назначената по делото оценителна експертиза, както и от признанията на
подсъдимия, които признания напълно се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства. От анА.за на доказателствения материал се достига до
категоричния извод, че в периода от 13.01.2012 г. до 16.01.2012 г. подсъдимият
противозаконно е присвоил 27 броя овце, собственост на свидетелката М., които
той пазел, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.206, ал.1 от НК. На първо място е безспорен фактът, че
през деня в посочения период цялото стадо овце е било поверено за паша и пазене
на подсъдимия З.. Безспорен е фактът, че животните са били собственост на
свидетелката М.. С деянието си подсъдимият е осъществил именно състава на
престъплението обсебване, тъй като присвоените животни са се намирА. у него. В конкретния случай стадото с овце на
свидетелката М. са се намирА. у подсъдимия, въз
основа на постигната между тях договорка подсъдимият
да е овчар на стадото, намерението на подсъдимия за своене
е безспорно предвид факта, че той се е разпоредил с животните в свой интерес.
От субективна страна деянието подсъдимият е осъществил с пряк умисъл, тъй като
той е съзнавал обещственоопасния характер на деянието
си, предвиждал е и е искал настъпването на обественоопасните
му последици. Подсъдиомият е осъществил няколко
отделни деяния, съставляващи престъплениу по чл.206,
ал.1 от НК. Но цялостната му престъпна деятелност се квА.фицира
като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като са
деянията осъществяват един и същ сътав на
престъплението обсебване, извършени са през непродължетелен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
всяко последващото деяние от обективна и субективна страна представлява
продължение на предшестващото.
Предвид
гореизложеното, съдът намери, че обвинението спрямо подсъдимия е доказано
напълно и по категоричен начин и затова призна Ф.Л.З. за виновен в извършването
на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, във вр. с чл.
26,ал.1 от НК. При определяне на следващото се на подсъдимия наказание съдът
съобрази, че разглеждайки делото по реда на съкратеното съдебно следствие
следва да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.373, ал.2 от НПК, т.е. при приложението на чл.58а от НК. Определяйки при тези условия
наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на извършеното
от З. – то представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Обстоятелството, че подсъдимият има предишни осъждания следва да се отчете
като отегчаващо вината му обстоятелство, както и конкретните факти по случая -
това, че е обсебил голямо количество животни - общо 27 броя овце, които са на
висока стойност и то в кратък период от време – четири дни. Като смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете тези, че подсъдимият е в тежко
материално положение – безработен, не реА.зира
трудови доходи. Същият е баща на пет непълнолетни деца и мотивът за
извършването на престъплението е бил именно липсата на средства. Отчитайки
всички тези обстоятелства, на основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът определи
наказанието ориентирано към средния размер, а именно лишаване от свобода от ТРИ
ГОДИНИ, като намА. така определеното наказание с една
трета и осъди подсъдимия на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.
66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така определеното наказание с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, тъй като намери, че за поправянето на дееца не
е наложително да изтърпи наказанието си, а и като счете, че са нА.це всички предпоставки за прилагане института на условнато осъждане.
От приложената
по делото справка за съдимост съдът констатира, че спрямо подсъдимия са
постановени две присъди, последната от които – определение на съда, одобряващо
споразумение по НОХД №522/2012 г. на
НпРС, влязло в законна сила на 12.10.2012 г. за престъпление по чл.194, ал.3
във вр. с ал.1 от НК, извършено на 22/23.06.2012 г.
Видно е, че деянието по тази присъда, както и деянието по настоящата присъда,
са извършени преди за което и да е от тях да има влязъл в сила съдебен акт. Ето
защо са нА.це условията за кумулиране
на наложените наказания и на основание чл.25, ал.1 във вр.
с чл.23, ал.1 от НК съдът вместо наказанието на подсъдимия, наложено с
настоящата присъда и наказанието му, наложено с определение, одобряващо
споразумение по НОХД №522/2012 г. на
НпРС, влязло в законна сила на 12.10.2012 г. – пробация,
със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 4 месеца, с периодичност на
явяване и подписване пред пробационен служител два
пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 1 година и 4 месеца и безвъзмезден труд в полза на
обществото от 220 часа годишно за срок от 1 година, съдът му определи едно общо
наказание, а именно от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66,
ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното на подсъдимия общо
наказание, с изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
Относно
предявения граждански иск, съдът прие, че същият е основателен и доказан.
Деянието на подсъдимия е установено безспорно от горепосочените доказателства
по делото и е с категоричност установено, че с него на гражданския ищец е
причинена имуществена вреда в размер на 5 540 лв. Размерът на щетата е
доказан, предвид приетото от съда заключение по назначената по делото
оценителна експертиза. Ето защо, като счете, че исковата претенция е основателна
и доказана, съдът осъди подсъдимия Ф.Л.З. *** да заплати на Т.Т.М.,***, с ЕГН **********
сумата от 5 540 лв. /пет хиляди петстотин и четиридесет лева/,
съставляваща причинени й имуществени вреди, ведно със законната лихва считано
от 17.01.2012 г. до окончателното плащане. Подсъдимият бе осъден също и да
заплати на ищцата направените от нея по делото разноски, във връзка с
гражданския иск, в размер на 300 лв. /триста лева/. Подсъдимият бе осъден и да
заплати по сметка на НпРС държавна такса върху
размера на уважения граждански иск от 221,60 лв.
Подсъдимият
бе осъден и да заплати направените по делото разноски в размер на 40 лв. по
сметка на ОД “Полиция” – гр. Ш..
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
16.11.2012
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: