№ 18883
гр. София, 03.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110170887 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 06.12.2023 г., подадена от М.
С. А. срещу „.........“ АД.
По направените доказателствени искания:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи следва
да бъдат приети като писмени доказателства по делото, тъй като са относими и
необходими за правилното решаване на правния спор.
Съдът счита, че не са налице основания за изслушване на съдебно – счетоводна
експертиза, доколкото поставените от ищеца задачи не са необходими за изясняване на
правнорелевантните факти по делото.
Искането на ищеца по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване на ответника да
представи договор за потребителски кредит „............, следва да бъде оставено без
уважение, тъй като същият е представен с отговора на исковата молба.
С оглед на горното, доколкото исковата молба е допустима и предвид
извършената размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 07.06.2024 г. от 10:00 часа, за което
да се призоват страните, с връчване на препис от настоящото определение на
известните им по делото съдебни адреси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане
на съдебно – счетоводна експертиза по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 190, ал.
1 ГПК.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с
1
писмена молба, с препис за ищеца, да посочи оспорва ли твърдението на ищеца, че по
процесния Анекс от 07.03.2022 г. е извършил плащания в общ размер на 4 200 лв.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 146 ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
07.03.2022 г. сключила с ответника Анекс към договор за потребителски кредит
„............ по транш с пореден № ....., по силата на който й били предоставени в заем
3500 лв. със срок за погасяване 24 седмици, при годишна лихва в размер на 768,16 лв. и
ГПР от 49 %. В съдържанието на Анекса било предвидено, че при неизпълнение на
задължението за осигуряване на обезпечение съгласно т. 6.6. от договора, заемателят
ще заплаща неустойка в размер 8,89 лв. на ден или 3200,40 лв. за целия срок за
договора. В чл. 13 от анекса било предвидено, че с неустойката общият размер на
задълженията възлизал стойност 7798, 56 лв. Съгласно чл. 11 от Анекса, при забава на
заемателя за изпълнение, същият следвало да заплати такса в размер на 30 лв., която се
събирала не повече от пет пъти, съставляваща разходите на кредитора за извънсъдебно
събиране на задълженията. В чл. 12 било уговорено, че при забава повече от 90 дни,
кредиторът начислява еднократна такса в размер на 300 лв. Ищцата твърди, че не й е
предоставен договор за потребителски кредит „............, а само сключения Анекс от
07.03.2022 г. Сочи, че в изпълнение на договора е погасила сумата от 4200 лв., но не
дължи престирането на други вземания по него. Излага доводи за нищожност на
процесния договор, по аргумент на чл. 22 ЗПК, предвид изначалната недействителност
на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК -
договорната лихва, която не е породила валидни правни последици поради
противоречието й с добрите нрави и нейната неравноправност. Поддържа, че
уговорената договорна лихва надхвърля три пъти размера на законната лихва, поради
което в разрез с добросъвестността, кредиторът използвал материалната затрудненост
на кредитополучателя, за да получи престация, значително неравностойна на
предоставения от него кредитен ресурс. Твърди, че размерът на записаната в договора
възнаградителна лихва е неточен и подвеждащ, тъй като в нея не е включено
вземането, което е неправилно обозначено като „неустойка“, имащо характер на скрита
договорна лихва. Поддържа, че с посочените клаузи от договора се заобикалят
изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК. Поддържа, че
разписаният в договора ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена
скритата под формата на неустойка договорна лихва. Поддържа, че уговореният с
договора ГПР не отговаря на изискванията за яснота и прозрачност на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, както и че в договора липсва ясно разписана методика за формиране на годишния
процент на разходите по кредита. Съобразно изложеното е направено искане
процесният анекс от 07.03.2022 г. да бъде прогласен за недействителен. При условията
на евентуалност е направено искане съдът да прогласи за нищожни клаузите на чл. 9,
чл. 11 и чл. 12 от анекса. Предявен е и осъдителен иск за сума в размер на 700 лв.,
която се твърди да е платена без основание по процесния анекс. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Не
се оспорва наличието на сключен с ищцата договор за потребителски кредит, въз
основа на който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 3500 лв. Твърди, че
ищцата се е задължила да погаси кредита с 24 равни 15 – дневни вноски, като размерът
на всяка от тях бил на стойност 177,84 лева, съгласно приложения към договора
погасителен план. Оспорва твърденията на ищцата относно недействителността на
2
договора поради противоречието на уговорената клауза за възнаградителна лихва с
добрите нрави. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на
нищожността на Анекс от 07.03.2022 г. към договор за потребителски кредит „............ с
пореден № ....., обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника за възстановяването на платена без
правно основание – по твърдения за нищожен анекс, от ищцата сума в размер на 700
лева.
В условията на евентуалност са предявени установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на
клаузите на чл. 9, чл. 11 и чл. 12 от Анекс от 07.03.2022 г. към процесния договор за
потребителски кредит „............ с пореден № ......
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
При съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест,
следва че в тежест на ищцата е да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
основанията обуславящи нищожността на процесния Анекс към договор за
потребителски кредит „............ по транш с пореден № ..... от 07.03.2022 г., както и на
оспорваните клаузи на чл. 9, чл. 11 и чл. 12 от него.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Следователно, за основателността на предявения осъдителен
иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, факта на получаване на процесната сума от ответника въз основа на
твърдения за нищожен Анекс от 07.03.2022 г., включително и нищожността на същия
на сочените от него основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже релевираните възражения в
депозирания писмен отговор.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
Безспорни в отношенията между страните са обстоятелствата свързани със
сключването на процесния Анекс към договор за потребителски кредит „............ по
транш с пореден № ..... от 07.03.2022 г., както и че въз основа на него ответникът е
предоставил в заем на ищцата сума в размер на 3500 лева.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за плащане на претендираната
сума в размер на 700 лв. в полза на ответника.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
3
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4