РЕШЕНИЕ
№ 188/30.6.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №665/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът „Сид 91 Транс“ ЕООД гр. Шумен, ЕИК *********, твърди, че предоставил на ответника
„Демиров Транс 69” ЕООД с. Брестак, обл. Варна, ЕИК *********, транспортна услуга, изразяваща се в превоз на стоки, обективирана с
фактура №169 от 05.10.2017 г. Твърди, че ответникът не изпълнил задължението си
за плащане на сумата по процесната фактура. Твърди още, че многократно правил
опити да се свърже с ответника след неизпълнението на това задължение, но
безуспешно. Заявява, че е отправял и покана за доброволно плащане, но
ответникът отново не пристъпил към изпълнение, поради което предявил в РС Девня
заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу „Демиров Транс 69” ЕООД и било образувано ч. гр. дело. Моли
съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 4224.00 лв, представляваща дължима неплатена главница по фактура
№169 от 05.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване - 15.02.2019 г. до окончателното плащане; 547.94 лв – лихва за
периода от 06.10.2017 г. до 15.01.2019 г., както
и 95.44 лв – заплатена държавна такса в заповедното производство. Претендират
се и разноски в исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът,
чрез особен представител излага становище, че предявеният иск е допустим, но
изцяло неоснователен. Заявява, че не са ангажирани и представени доказателства,
които по безспорен и категоричен начин да докажат наличността на валидно
задължение от ответника „Демиров Транс 69” ЕООД за плащане на претендираната от
ищеца сума. Заявява също, че не се доказват по никакъв начин твърдените от
ищеца обстоятелства, като представената изходяща от него фактура сама по себе
си не може да докаже наличието на договореност между страните за извършването
на услугата, нито пък реалното изпълнение от страна на ищеца на съответната
услуга. В с. з. назначеният особен представител заявява, че не
оспорва твърдението за извършена транспортна услуга, за наличие на издадена и
неплатена фактура, както и основанието, на което същата е издадена като отправя
единствено възражение за изтекъл едногодишен давностен срок за предявяване на
вземането съгласно чл.32, ал.1 от Конвенция за договора за международен
автомобилен превоз на стоки. Моли съда, да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът,
след преценка на представените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не
се оспорват между страните и се установяват от представените документи
наведените от ищцовата страна твърдения за извършена от същата транспортна
услуга по възлагане от ответника, изразяваща се в
превоз на стоки, обективирана с фактура №169 от 05.10.2017 г., по
която не е извършено плащане от ответника.
Видно
от представената заявка – договор №13 от 27.09.2017 г., отразена в процесната
фактура, крайният срок за изпълнение на доставката съвпада с датата на издаване
на фактурата – 08.10.2017 г., от която до датата на предявяване на исковата
молба – 15.02.2019 г. е изминал период, надвишаващ едногодишния срок по чл.32,
ал.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.1, т.1 от Конвенция
за договора за международен автомобилен превоз на стоки, същата се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни
средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и
предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се
намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна като това е така
независимо от седалището и националността на страните. И процесният договор между ищеца и ответника
попада именно в обхвата на конвенцията, доколкото, видно от приобщената заявка
– договор №13 от 27.09.2017 г., мястото за приемане на стоката (Дания) и
предвиденото място за нейното доставяне (България), се намират в различни
държави, всяка от които е договаряща по конвенцията.
Същевременно, съобразно
приложимата към процесния договор разпоредба на чл.32, ал.1, изр.1 от
Конвенцията, предвидения погасителен давностен срок за предявяване на иск,
свързан с превоз, подчинен на конвенцията, е едногодишен, като в процесната
хипотеза на твърдяно неплащане на договорената цена за превоза, приравняващо на
забава на изискуемо плащане, даността тече от деня, в който стоката е
доставена, съобразно чл.32, ал.1, изр.2, б.“а“ от Конвенцията. И предвид факта,
че ищцовата страна не е навела твърдение за забавяне на доставката и е издала
фактурата именно в уговорения ден за доставка, следва да се приеме, че
давността за плащането тече от 08.10.2017 г., при което към датата на
предявяване – 15.02.2019 г., вземането се явява погасено, както за главницата,
така и за съответстващата лихва, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Сид 91 Транс“ ЕООД гр. Шумен,
ЕИК *********, срещу „Демиров Транс 69” ЕООД с.
Брестак, обл. Варна, ЕИК *********, за
установяване дължимост на парично вземане за сумите: 4224.00
лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване - 15.02.2019 г. до окончателното плащане, представляваща
неплатена главница по фактура №169 от 05.10.2017 г.; 547.94 лв, представляваща лихва
за забавено плащане върху главницата за периода от 06.10.2017 г. до 15.01.2019
г.; за които вземания е издадена Заповед №192 от 18.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №249/2019 г. на РС Девня, на основание чл.422, вр.
чл.124, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС
Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: