Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

                                         04.01.2019г.

                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

  СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета  година,  в състав:

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря МАРИЙКА Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4022 по описа на съда за 2018 год., за  да се произнесе съобрази следното:

 

Предявен е осъдителен иск, който намира правното си основание в ЗМВР, ЗИНЗС и правилника за приложението му, а именно чл.229, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 212, ал. 5, т. 2, предложение второ от ЗМВР от 1997 г. /отм./ и по чл. 212, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 211, ал. 5, т. 2 предложение второ от ЗМВР 2006 г. /отм./.

В исковата молба на ищцата се твърди, че до 10.08.2015 г. е работила като държавен служител в ответната ГДИН към Министерството на правосъдието на длъжност „надзирател” в Затвора гр. Сливен. Сочи се как  е изпълнявала служебните задължения и дежурства и се позовава на правни норми относно отчитането и заплащането на труда. Изложена е подробна хронология относно твърденията на ищцата за положен извънреден труд, за който счита, че й се дължи обезщетение за неизползваните по 12 дни допълнителен отпуск за положен  извънреден труд над 50 часа на тримесечие за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. за общо 1152 часа в общ размер на сумата 7200 лева.  От съда се иска да постанови решение, с  което да осъди ответната страна да заплати на ищцата исковата сума, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Претендират се и разноските по делото.

От страна на ответника е представен отговор на исковата молба, в който се оспорва изцяло нейната основателност като са прави възражение за изтекла погасителна давност и се счита, че иска е изцяло погасен по давност, като са изложени подробни съображения в тази насока. Освен това са изложени съображения и за недоказаност на претенцията. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата не се явява  и не се представлява. Пълномощникът й изпраща писмено становище за даване ход на делото и прави изменение на размера на иска, който да се счита предявен за заплащане на сумата 5010 лева.

Ответната страна, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който поддържа становището за неоснователност на исковата претенция и прави възражение за прекомерност на адвокатското  възнаграждение, заплатено от ищеца. Претендират се разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищцата Т.У. е работила по служебно правоотношение като държавен служител-надзирател в ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” пир Министерство на правосъдието” до 10.08.2015г.

За периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. е положила извънреден труд над 50 часа за тримесечие, за който е следвало да получи компенсация с допълнителен платен отпуск в размер на 822,50 часа. Този отпуск не се установява да е предоставен от работодателя и не е ползван от служителя. По години размера на отпуска е по 96 часа за 2003г. ,2004г., 2006г., 2007г.2011г. и 2012г., за 2005г. е 77,50 часа,  за 2008г. и 2009г. няма такова право , за 2010г.-56 часа, за 2013г.-49 часа и за 2014г.-64 часа.Часовата ставка към момента на прекратяване на служебното правоотношение на ищцата е 4,7075 лева /съобразно изричното изявление на вещото лице в съдебно заседание за корекция на заключението-37,66  делено на 8 часа/.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства-писмени документи и заключението на вещото лице.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Претенцията с правно основание чл.229, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 212, ал. 5, т. 2, предложение второ от ЗМВР от 1997 г. /отм./ и по чл. 212, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 211, ал. 5, т. 2 предложение второ от ЗМВР 2006 г. /отм./. е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Безспорно ищцата е работила в ответното юридическо лице по служебно правоотношение като държавен служител и за отношенията между страните са приложими разпоредбите на  ЗМВР, ЗИНЗС и съответните подзаконови нормативни актове. Несъмнено е установено, че е полагала извънреден труд за процесния период над 50 часа на тримесечие и ответната страна не е предоставила като компенсация допълнителен отпуск. Поради това след прекратяване на служебното правоотношение правото на ползване на допълнителен компенсаторен отпуск, което не е погасено по давност се е трансформирало в право на парично обезщетение. В случая възражението на ответната страна за наличие на давност е частично основателно. Правото на отпуск на ищцата за периода от 2003г. до 2007г. /за 2008г. и 2009г. няма установено такова право/ не е погасено по давност предвид разпоредбите на параграф 8В и чл.59А от Закона за държавния служител и поради това правото след прекратяване на правоотношението се е трансформирало в право на парично обезщетение, за което от момента на прекратяване на правоотношението между страните на 10.08.2015г. до завеждане на исковата молба на 09.08.2018г. не е изтекла предвидената в чл.125 от Закона за държавния служител тригодишна давност. За периода от 2010г. до 2012г. включително,  е налице погасяване на правото на ищцата да ползва отпуск, тъй като това право  при действието на разпоредбата на чл. 59а и параграф 8в от Закона за държавния служител  се е погасявало по давност с изтичане на две години от края на всяка година, за която се полага, а полагаемия за  2010г. до 31.12.2012г. С оглед на изложеното съдът намира, че исковата претенция е частично основателна за  периода от 2003г. до 2007г. включително и за 2013г. и 2014г., тъй като за тези години правото на отпуск на ищцата не е погасено по давност и се е трансформирало след прекратяване на служебното правоотношение в право на парично обезщетение, което също не е погасено по давност. За посочените години общият размер на отпуска е 574,50 часа, за който на ищцата се полага парично обезщетение в размер на сумата 2704,46 лева, която е брутна без приспадане на данък. До този размер исковата претенция следва да се уважи, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, а в останалата част за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 5010 лева /след изменението на иска/  да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на процеса следва на ищцата да се присъдят разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от ищцовата страна е основателно. Заплатен е адвокатски хонорар в размер на сумата  1000 лева, която се явява прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на делото и следва да се намали на 700 лева, като на тази база съобразно уважения размер на иска се присъди сумата 378 лева.

На ответната страна следва да се присъди съобразно отхвърления размер на иска юрисконсултско възнаграждение в размер на 46 лева.

По правилата на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт държавна такса върху уважения иск в размер на 108,18 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 300 лева.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

                                            Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на  Т.Г.У. с ЕГН-********** ***, както следва:

-сумата 2704,46 лева /две хиляди седемстотин и четири лева и 46 стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван  допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие /общо в размер на 574,50 часа/ за периода от 01.01.2003г. до 31.12.2007г. и за периода от 01.01.2013г. до 30.06.2014г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.08.2018г. до окончателното изплащане;

-сумата 378 /триста седемдесет и осем/ лева, представляваща разноски по делото съобразно уважения размер на иска.

ОТХВЪРЛЯ иска в останала му част за разликата над уважения до пълния претендиран размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Т.Г.У. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 сумата 46 /четиридесет и шест/ лева, представляваща разноски по делото съобразно отхвърления размер на иска.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен държавна такса в размер на 108,18 лева /сто и осем лева и 18 стотинки/  и разноски за вещо лице в размер на 300 /триста/ лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: