№ 191
гр. Варна, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500375 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена
въззивна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния представител
държавен инспектор Г.Г., против решение № 756/13.06.2022г., постановено по
гр.д.№2319/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество против Р. Н. С. иск за отнемане в полза на държавата
от Р. Н. С. на имущество на обща стойност 120 967,50лв., на основание
чл.142, ал.2, т.1, във връзка с чл.141 и чл.151 от ЗПКОНПИ, както следва: 1/ 1
080 дружествени дяла, всеки един от тях по 100лв., с обща номинална
стойност 108 000лв. от капитала на „Супер оил комерс“ ЕООД; 2/ сумата в
размер на 12 967,50лв., представляваща паричната равностойност на
отчуждено имущество, в размер на 1/4 от причинената имотна вреда, цялата в
размер на 51 870 лв., причинена на пострадалите лица по ДП №11938 ЗМ
162/2015 г. по описа на ГДНП - МВР - София, пр.пр. № 2067/13г. по описа на
РП - Ихтиман, а именно ¼ от изтеглената сума от банкова сметка, открита на
името на Д.Г.М. в “Първа инвестиционна банка” АД от четиримата
съучастници в престъплението, както и е осъдена Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество да заплати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВОС сумата от 4 838, 70лв. на осн. чл.157, ал.2 от
ЗПКОНПИ, вр. с чл.78, ал.6 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението е
1
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният
иск бъде уважен. Претендират се разноски.
Въззиваемият Р. Н. С., редовно уведомен, не е депозирал отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. В о.с.з. не се явява, не се
представлява, не е изразил становище по жалбата.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
Производството е образувано по предявени от Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество против Р. Н. С. искове за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество.В исковата молба, подадена в изпълнение на
взетото от Комисията решение № 2620/15.09.2021г., както и в уточняващите
молби към нея от 06.10.2021г., 25.10.2021г. и 10.11.2021г., депозирани след
оставяне на производството без движение за отстраняване нередовности на
исковата молба, се излага, че ответникът Р. Н. С. е привлечен в качеството му
на обвиняем по ДП № 11938 ЗМ-162/2015г. по описа на ГДНП-МВР-София,
пр.пр. № 2067/13г. по описа на РП-Ихтиман, за извършено престъпление по
чл.211, вр. чл.209, ал.1 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.10 от
ЗПКОНПИ. Уведомлението за привличане на Р. Н. С. като обвиняем за
посоченото престъпление е постъпило в ТД на КПКОНПИ гр.Варна на
25.02.2020г.С протокол от 27.02.2020г. е образувана проверка за установяване
значително несъответствие в имуществото му. Проверяваният 10 годишен
период е от 27.02.2010г. до 27.02.2020г.В периода до 24.06.2013г. Р. Н. С. е
бил в брак с М.И.С., но според решението за развод, постановено по гр.д.
№232/13г. по описа на РС-Ямбол, същите са били във фактическа раздяла от
2009г., предвид което и бившата съпруга не е включена в кръга на
проверяваните лица, така и лицето М.Г.Г., от която ответникът има дете,
родено 2011г., но не са живели заедно във фактическо съжителство по см. на
§1, т.18 от ДР на ЗПКОНПИ.
Обобщено, според изложеното в исковата молба и горепосочените
уточняващи молби към нея, твърденията и претенцията са както следва:
Към началото на проверявания период ответникът не е притежавал
имущество, с което да се е разпоредил в хода на периода.
През проверявания период е придобил:
- парични средства, генерирани от престъпната дейност, за която му е
повдигнато обвинение, в размер на 12 967, 50лв.
- дружествени дялове от „Супер оил комерс“ ЕООД, гр.Варна, придобити
чрез договор за покупко-продажба от 21.12.2011г., общо 1 080бр., на стойност
всеки от 100лв., с обща номинална стойност 108 000лв.
Така общо придобитото в периода имуществото е на стойност от 120 967,
50лв.
2
В същия период общо обичайните и извънредни разходи възлизат на 50
950лв., включващи само издръжката на проверяваното лице.Няма установени
за периода доходи, приходи или източници на финансиране. Нетният доход е
в отрицателен размер на 50 950лв. Придобитото имущество е на обща
стойност от 120 967, 50лв. или несъответствието е значително - в размер на
171 917, 50лв. Предвид гореизложеното се претендира да бъде отнето от
ответника в полза на държавата следното имущество:
I/ На основание чл.141, вр. чл.142, ал.2, т.1 от ЗПКОНПИ:
- 1 080 дружествени дяла, всеки един от тях по 100лв., с обща номинална
стойност 108 000лв. от капитала на „Супер оил комерс“ЕООД.
II/ На основание чл.151, вр. чл.141, вр. чл.142, ал.2, т.1 от ЗПКОНПИ:
- сумата в размер на 12 967, 50 лв., представляваща ¼ от стойността на
причинената имотна вреда на пострадалите лица по ДП №11938 ЗМ-
162/2015г.
Ответникът Р. Н. С., редовно уведомен, не е депозирал отговор по
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.В о.с.з. оспорва предявените искове
и моли да бъдат отхвърлени, като твърди, че понастоящем не е осъден за
извършване на престъплението, за което е привлечен като обвиняем, нито е
теглил сумите, посочени в постановлението, както и, че не е заплащал сумата
от 108 000лв. за придобиване на дружествени дялове от „Супер оил комерс“
ЕООД.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.153 от ЗПКОНПИ.
С постановление от 02.03.2016г. по ДП №11938 ЗМ-162/2015г. по описа на
ГДНП-МВР-София, пр.пр. № 2067/13г. по описа на РП-Ихтиман, ответникът
Р. Н. С. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено в периода
12.12.2013г.-16.12.2013г. продължавано престъпление по чл.211, вр. чл.209,
ал.1 от НК - на територията на различни градове в страната/гр.Шабла и
гр.Ихтиман/ в съучастие като помагач с Д.Г.М./извършител/, В.Д.Ш.
/подбудител/ и Д.П.К. /помагач/, умишлено улеснил М., с цел да набави за
себе си или за другиго имотна облага, да възбуди и поддържа у различни
граждани заблуждение, че е посредник на фирма „Афер България“ ЕООД,
гр.Девня, и продава амонев нитрат на цена 455 лв. без ДДС за тон, който
следвало да се достави на купувачите след заплащане по откритата от М.
банкова сметка в „ПИБ“ АД, по която били преведени и изтеглени сумите, но
не са доставени продуктите и с това е причинена имотна вреда на
пострадалите /А. Н. и М.Г./ в особено големи размери на обща стойност 51
870лв. и деянието представлява особено тежък случай. Престъплението
попада в предметния обхват на чл.108, ал.1, т.10 от ЗПКОНПИ.
Уведомлението за привличане на Р. Н. С. като обвиняем за посоченото
престъпление е постъпило в ТД на КПКОНПИ гр.Варна на 25.02.2020г. С
3
протокол от 27.02.2020г. е образувана проверка за установяване значително
несъответствие в имуществото му. Проверяваният 10 годишен период е от
27.02.2010г. до 27.02.2020г. С решение № 1639/16.06.2021г. КПКОНПИ е
образувала производство за отнемане на незаконно придобито имущество, а с
решение № 2620/15.09.2021г. е взела решение за внасяне на искане за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Комисията поддържа, че е налице значително несъответствие по см. на §1,
т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, а именно над 150 000лв., между имуществото и
нетния доход на ответника за проверявания период, предвид което това
имущество следва да се счете за незаконно придобито и да бъде отнето в
полза на държавата.
Съгласно преобладаваща понастоящем съдебна практика, обективирана в
решение №97/18.05.2018г. по гр.д.№3224/17г., ВКС, IV гр.о.; решение
№200/14.02.2019г. по гр.д.№4143/17г., ВКС, III гр.о., решение №
147/16.09.2019г. по гр.д. №1998/18г., ВКС, IV гр.о.; решение №
263/18.12.2020г. по гр.д.№1293/20г., ВКС, IV гр.о., решение
№191/15.02.2021г. по гр.д. № 4768/19г., ВКС, IV гр.о. и др., формирана
основно по приложението на ЗОПДНПИ /обн.2012г., отм.2018г.//чийто
разпоредби обаче, уреждащи материята, са аналогични на тези от
приложимия за настоящото производство ЗПКОНПИ, обн.2018г./, както и по
ЗПКОНПИ, основната предпоставка за отнемането е установяване дали
между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края
на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането
може да бъде извършено, в случай че имуществото /с дефиниция в §1, т.4 от
ДР на ЗПКОНПИ/ в края на проверявания период се е увеличило в сравнение
с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в §1, т.
3 от ДР на ЗПКОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение
подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер.
Отнемането е възможно при наличието на несъответствие, а несъответствие е
налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания
период законен доход. Съгласно §1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ доходи, приходи
и източници на финансиране са: възнаграждение, получено от лице по
трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен
труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от
предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и
недвижима собственост, за придобиването, на които е установен законен
източник, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други
доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни
възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за придобиването, на
които е установен законен източник, от застраховка, от съдебни дела,
отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица. Липсва посочването
за това, че за доход се считат и всякакви други доходи, приходи и източници
от финансиране, но това не означава, че такива са изключени, тъй като
изброяването не е изчерпателно. От текста на разпоредбите следва, че
4
акцентът се поставя върху изискването за законност на доходите, т.е. те да не
са придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена от
закона дейност. Начинът на получаването на парични средства-в брой, превод
по сметка в банка, системи за бързи разплащания и др. е без значение за това
дали същите представляват законен доход. Законността на доходите се
определя от основанието за тяхното плащане, съответно за получаването им.
На отнемане обаче подлежи имущество-чл.141 от ЗПКОНПИ, а не доход
/доход може да бъде отнет само на основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК/.За да е
възможно отнемането на някакво имущество, то: 1/ трябва да съществува
реално /да е налично/ към момента на приключването на проверката, като
част от патримониума на проверяваното или 2/ да е във владение на лицата по
чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ /защото разпорежданията, които
са направени в тяхна полза, са непротивопоставими на държавата/, а само 3/ в
случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето
добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно/защото
разпореждането е противопоставимо на държавата/, се присъжда паричната
равностойност. В случаите, когато чрез получените парични средства, които
не са налични към момента на предявяване на иска, са придобити имущества,
то на отнемане ще подлежат тези имущества. Паричните средства, които са
изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са
трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на
проверяването лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от
ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142, ал. 2 от
ЗПКОНПИ и не подлежат на отнемане. Тези парични средства могат да бъдат
третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице, но не
може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през
патримониума на проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на
изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че
равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е
вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период.
Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания
от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи,
тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица.Част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи.
Ако те са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие
и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки.
В тежест на ищеца е да докаже, какво имущество притежават проверяваното
или свързаните с него лица в края на проверявания период. Не е в тежест на
ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са
вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения,
както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено /в т.
5
ч. повредено или изхабено/, унищожено или погинало. В случая разпоредбите
на чл.142, ал.1 от ЗПКОНПИ, съответно чл.151 от ЗПКОНПИ не могат да
намерят приложение. Парите могат да бъдат предмет на отнемане в
качеството им на родово определени вещи, поради което се отнемат, когато
са налице съответните парични знаци. Посочените по-горе разпоредби имат
предвид имущества, които са оценими в пари, което дава възможност при
невъзможност за отнемането им, те да бъдат заместени с паричната им
равностойност, докато парите не могат да бъдат заместени от самите себе си.
Освен това правилото е приложимо в случаите, когато от имуществото на
проверяваното лице не може да бъде обособена отделна част, която да
подлежи на отнемане, а също така и когато конкретното имущество е налично
към датата на предявяване на исковете, но не може да бъде отнето тъй като е
било прехвърлено чрез възмездна разпоредителна сделка на трето
добросъвестно лице или не е било прехвърляно, но липсва в патримониума на
проверяваното лице и тази липса се дължи на причини, за които лицето
отговаря. Ако обаче липсата на имуществото се дължи на обстоятелства,
които са от такова естество, че не могат да ангажират отговорността на
проверяваното лице, то не може да бъде отнемана паричната равностойност
на имуществото.
По въпросите: 1/ Представляват ли „имущество" по смисъла на §1, т.4 от
ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието,
съобразно нормата на §1, т.З от ДР на ЗПКОНПИ, получените от
проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както
и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период; 2/ Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната
равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго
имущество, е образувано т.д. №4/21г. на ОСГК на ВКС, по което
понастоящем не е постановено решение.
Настоящият състав на ВАпС споделя горепосочената преобладаваща
понастоящем съдебна практика, предвид което и при определяне на
имуществото на проверяваното лице и свързаните му лица и съответно
извършване на икономическия анализ по делото се съобразява с
разрешенията, дадени в нея.
I/ Имущество:
1/ Не се твърди и не са установява от представените по делото
доказателства ответникът да е притежавал имущество към началото на
проверявания период, с което да се е разпоредил в хода на периода.
6
2/ през проверявания период ответникът е придобил с договор за покупко-
продажба от 21.12.2011г., сключен в изискуемата форма, общо 1 080
дружествени дяла в „Супер оил комерс“ООД, гр.Варна на стойност всеки от
по 100лв., с обща номинална стойност 108 000лв., за сумата от 108 000лв.
3/ претендира се като имущество и сумата от 12 967, 50лв.,
представляваща 1/4 от причинената имотна вреда /общо 51 870лв./, съгласно
постановлението за привличане на ответника като обвиняем по посоченото
ДП. По твърдения на ищеца и според представените по делото доказателства
това досъдебно производство не е приключило, т.е. липсва влязла в сила
присъда, с която ответникът да е признат за виновен в извършване на
посоченото престъпление, за да се приеме, че това престъпление е извършено,
като е причинена имотна вреда в посочения размер, съответно, че тази сума е
била преведена по открита сметка на извършителя Д.Г.М. предвид
извършеното престъпление.Извън изложеното, дори и горното да не бъде
споделено, то няма данни част от тази сума да е била получена от ответника,
както и данни да е налична към края на проверявания период, т.е. да
съставляват имущество на ответника, което да може да бъде отнето или с нея
да е придобито движимо или недвижимо имущество.
Общо имуществото, придобито през проверявания период, възлиза на
сумата от 108 000лв./дружествени дялове на посочената стойност/.
ІІ/ Доходите, приходите и източниците на финансиране-според
заключението на СИЕ от 10.05.2022г., изслушано пред първоинстанционния
съд, съгласно представената справка от ТД на НАП Варна няма данни
ответникът да е получавал през периода суми по трудови или приравнени на
тях правоотношения.Няма данни и за други приходи или източници на
финансиране.
Общо приходите възлизат на 0лв.
ІІІ/ Извършените разходи са както следва:
1/ разходи за издръжка - 56 046, 78лв./т.2 от СИЕ/.
Общо разходите възлизат на 56 046, 78лв.
Видно от гореустановеното, ответникът няма положителен нетен доход за
проверявания период.Имуществото, което е придобил и което е налично
и/или разпоредено по противопоставим на държавата начин, поради което
отнемането му е невъзможно, възлиза на 108 000лв. Тъй като размерът на
несъответствието между имуществото-108 000лв. и нетния доход-0лв.
/доходът не следва да се пресмята като отрицателна величина, т.к. съставлява
благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на
разходите, извършени за придобиване на това благо, и съответно, ако няма
подобно увеличение, не би следвало да се залага като положителна величина,
която да се сумира със сумата на имуществото/, не надвишава посоченият в
§1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период,
следва да се приеме, че не е налице значително несъответствие по смисъла на
цитираната разпоредба. Този извод не би се променил дори и ако твърдяната
7
от ищеца като имущество сума от 12 967, 50лв. бъде прибавена към сумата от
108 000лв., т.к. отново не би се надвишил размерът по §1, т.3 от ДР на
ЗПКОНПИ.
Поради липсата на значително несъответствие и не може да се направи
обосновано предположението, че имуществото на ответника е незаконно
придобито, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в
ЗПКОНПИ, за неговото отнемане в полза на държавата.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Предвид съвпадане крайните
правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. На осн.чл.157, ал.2 от
ЗПКОНПИ и според изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса за въззивна инстанция в размер от 2%
върху цената на исковете/общо 120 967, 50лв./, която възлиза на 2 419, 35лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №756/13.06.2022г., постановено по гр.д.
№2319/21г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-Варна сумата от 2
419, 35лв., представляваща държавна такса, на осн. чл.157, ал.2 от
ЗПКОНПИ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8