№ 340
гр. Горна Оряховица, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20244120101706 по описа за 2024 година
за да произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищецът Ф. Ю. З. с ЕГН **********, с адрес: село Д., общ. Г.О., ул. ***, чрез
пълномощник – адв. М. Х. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че на 12.12.2013г. е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2165/2013г. по описа на ГОРС, в полза на кредитора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с ЕИК ********* против Ф. Ю. З. за следните суми,
произтичащи от договор за потребителски заем CASH 10003697, а именно: 451,60 лв. -
главница, 148,40 лв. - възнаградителна лихва; 56,96 лв. - мораторна лихва; законна лихва
върху главницата, считано от 19.11.2013г. до окончателно изплащане на задължението, 25 лв.
- разноски за държавна такса, 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Сочи, че въз основа на молба от 19.03.2014г. на кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и изпълнителния лист, описан по-горе, е образувано изпълнително дело №
201/2014г. по описа на ЧСИ М. Г. с рег. № 730.
Заявява, че с молба вх. № 06335/16.06.2016г. по описа на ЧСИ М. Г., ответникът „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е уведомил съдебния изпълнител, че на основание договор за
прехвърляне на вземания от 22.04.2016г. е придобил от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД вземането от Ф. З., описано по-горе, както и е поискал да бъде конституиран като
взискател по делото. Сочи, че с молба вх. № 06902/28.06.2016г. взискателят „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал пристъпване към принудително изпълнение чрез
насрочване и извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на
длъжника Ф. З.; насрочен е опис на движимо имущество на 25.07.2016г., но същият реално
1
не е извършен на посочената дата. Посочва, че с молба вх. № 08079/01.07.2019г., взискателят
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД отново е поискал извършване на опис на движими
вещи, като този път опис не е извършен поради констатирана от ЧСИ Г. настъпила
перемпция. Заявява, че с постановление от 04.10.2019г., ЧСИ Г. е прекратила производството
по делото на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК - поради констатирана перемпция в периода
2016 – 2019 г.
Посочва, че по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от 19.05.2022г.,
изпълнителният лист е изтеглен и предаден в оригинал, като с молба вх. №
11632/08.06.2022г., взискателят е подал молба за образуване на ново изпълнително дело до
ЧСИ Д.К., въз основа на цитирания по-горе изпълнителен лист. Твърди, че в резултат е
образувано ново изпълнително дело № 5041/2022г. по описа на ЧСИ Д.К. с рег. № 728, по
което е поискано извършването на принудителни действия (опис, оценка и продан на
движими вещи, както и запор на банкови сметки, запор/възбрана на открито имущество.)
Счита, че към датата на образуване на новото изпълнително дело № 5041/2022г. по опис
на ЧСИ Д.К., 5-годишната погасителна давност вече е била изтекла. Счита, че в периода до
26.06.2015г. същата не е текла, на основание ППВС 3/1980г., загубило сила на 26.06.2015г.,
когато е постановено Тълкувателно решение 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ОСГТК, ВКС
съгласно приетото разрешение съгл. Тълкувателно решение 3/28.03.2023г., постановено по
т.д. 3/2020г., ОСГТК, ВКС. Счита също, че тъй като описът на движими вещи, насрочен за
25.07.2016г., не е бил проведен, той не е годен да прекъсне давността. Посочва, че в случая
не е оспорена и констатацията на ЧСИ Г., че към 01.07.2019г. двугодишният срок по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, обуславящ перемпцията, в действителност е бил настъпил. Сочи
също, че новото изп.дело № 5041/2022г. по опис на ЧСИ Д.К. е образувано на 08.06.2022г.,
като към тази дата погасителната давност вече е била изтекла. Заявява, че в периода от
издаване на заповедта за изпълнение до новото образуване на делото през 08.06.2022г.
реално извършено принудително действие не е налице, евентуално налице едно действие от
25.07.2016г., поради което вземането е погасено с изтичането на погасителна давност.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае със сила на присъдено
нещо, че Ф. Ю. З. с ЕГН ********** не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с
ЕИК ********* следните суми: 451, 60 лв. - главница, 148,40 лв. - възнаградителна лихва;
56,96 лв. - мораторна лихва; законна лихва върху главницата, считано от 19.11.2013г. до
окончателно изплащане на задължението, 25 лв. - разноски за платена държавна такса, 100
лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 12.12.2013г.
по ч.гр.дело № 2165/2013г. по описа на ГОРС и за които понастоящем е образувано
изпълнително дело № 5041/2022г. по описа на ЧСИ Д.К. с рег. № 728, поради настъпила
погасителна давност. Моли съда в полза на Ф. Ю. З. да бъдат присъдени разноските, сторени
в производството по делото. Моли съда да присъди на адв. М.Х. от ВТАК адвокатско
възнаграждение за представителство и защита на ищеца на основание чл.38,ал.2 вр.
чл.38,ал.1,т.3 от ЗА.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. М. Х. от ВТАК, ищецът поддържа
2
предявения иск. Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск и да присъди
разноските по делото и адвокатско възнаграждение.
Ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК 20243225, със
седалище и адрес на управление: град София 1336, район „Люлин“, бул. „Панчо Владигеров“
№ 21, Бизнес Център „Люлин 6“, ет.2, чрез пълномощник – юрисконсулт И. С., депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Счита, че предявеният иск е допустим.
Оспорва изцяло иска като неоснователен.
Излага твърдения, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (с предишно
наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на кредитор, от една
страна, и Ф. Ю. З., в качеството му на кредитополучател, от друга, е подписан договор за
кредит № CASH-10003697, съгласно който за З. е възникнало задължение срещу отпуснатата
му в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия. Посочва,
че поради неспазване на поетия от ищеца ангажимент по сключения договор за кредит,
предишният взискател е пристъпил към принудително изпълнение, за което е образувано
изп. дело № 201/2014 г. по описа на ЧСИ М. Г.Г. (, загубила правоспособност на основание
чл.31 от ЗЧСИ), по молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс", и е приведен в изпълнение
изпълнителният лист, вземанията по който ищецът претендира да са погасени по давност.
Заявява, че впоследствие, след прехвърляне архива на ЧСИ Г. към ЧСИ К., е заведено второ
изпълнително дело с № 41/2022 г., което е образувано въз основа на същия изпълнителен
лист, след като изп. дело от 2014 г. е било прекратено на осн. чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Излага твърдения, че след като е издаден изпълнителен лист 12.12.2013 г. от PC- Горна
Оряховица, възможността за погасяване по давност на присъдените в същия суми е
препятствана с подаването на молба за образуване на ИД, с която първоначалният взискател
е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Г.. Посочва, че по този начин на
21.03.2014 г. е прекъсната погасителната давност, тъй като молбата за иницииране на
изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл.18 от ЗЧСИ е редовна и води
до прекъсване на започналата да тече с издаването на ИЛ в полза на кредитора погасителна
давност.
Относно твърденията на ищеца, че вземането е погасено по давност в рамките на
образувания срещу него изпълнителен процес, се позовава на задължителните тълкувания
на законовите разпоредби, дадени с TP № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и тези в ППВС
№ 3/1980г. и последно постановеното във връзка с посочените две решения - TP №
3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК. Сочи, че съгласно ТР 3/28.03.2023г. по
тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК, с което изрично и недвусмислено ВКС се произнася, че
„погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на TP № 2/6.06.2015г. по т.д.
№ 2/2013 г„ ОСГТК, ВКС“, а за изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата, се
прилага ППВС № 3 от 18.11.1980г. по гр. д. № 3/80г., което предвижда, че погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
3
на вземането. Счита, че с оглед правилото, изведено от ППВС № 3 от 18.11.1980 г., до датата
на влизане в сила на TP № 2/6.06.2015 г., независимо от предприетите или не изпълнителни
способи, давност за вземането не тече, а такава започва да тече считано от 26.06.2015 г. -
датата на влизане в сила на TP № 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Счита, че
така по отношение на вземанията по листа от 2013 г., които ищецът е бил осъден да заплати,
независимо от изброените в горните редове изпълнителни действия, давността е започнала
да тече след влизането в сила на TP № 2/2013г. на ОСГТК и релевантния момент, обуславящ
началото на нова погасителна давност, е най-рано датата 26.06.2015г. Поради това приема,
че давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г., след която дата отново е била
няколкократно прекъсвана със следните предприети по делото действия: 1/ С встъпването на
ответното дружество в производството, защото в молбата си за конституиране от 16.06.2016
г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ", освен че е възложило правомощията по чл.18 от ЗЧСИ -
действие, което е годно да прекъсне давността, така също е изискало и насрочването на дата
за опис, оценка и публична продан на движими вещи и независимо дали такъв е бил
насрочен или не, фактът на манифестиране желанието на взискателя по категоричен начин
показва, че същият проявява интерес към висящността на процеса и желае същата да се
поддържа и занапред; 2/ Ha 28.06.2016г. ответното дружество е депозирало молба, с която е
изискало от ЧСИ Г. да пристъпи към изпълнение, като насрочи дата за опис, оценка и
публична продан в дома на длъжника, а ЧСИ е насрочила дата за извършване на изисканото
действие на 25.07.2016г.; 3/ На 29.07.2016 г. от длъжника по делото, в полза на ЧСИ Г., е
постъпила погасителна сума в размер на 60,00 лв., която е погасила дълга съразмерно; 4/ На
21.03.2018г. и 01.07.2019г. от взискателя по делото са входирани молби за насрочване на дата
за опис, оценка и публична продан в дома на длъжника; 5/ На 02.06.2020г. е прекратено
делото по описа на ЧСИ Г. на осн. чл.433,ал.1,т.8 от ГПК; 6/ Делото по описа на ЧСИ Дияна
Живкова К.-С. е образувано на 08.06.2022 г. под № 5041/2022 г., като с молбата за
образуването на делото ответникът е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е поискал
извършването на конкретни изп. действия; 7/ На 20.06.2022 г. държавата, в лицето на НАП се
е присъединила с публично вземане, което има срещу длъжника, като посоченото действие
също е прекъснало давността, съгласно т.10 от мотивите на TP № 2/2013 ОСГТК на ВКС; 8/
На 15.08.2022 г. е наложен запор върху собствени на длъжника моторни превозни средства;
9/ Насрочена е дата за опис, оценка и публична продан в дома на длъжника на 19.09.2022 г.;
10/ На 13.03.2024 г. в кантората на ЧСИ К. е входирана молба за проучване имуществото на
длъжника и пристъпване към прнудително изпълнение, с която е поискана справка в ТД на
НАП за сключени трудови договори, както и справка в регистъра на БНБ и запор на
установените. Алтернативно са поискани опис, оценка и продан на движими вещи.
Счита, че като релевантно за изхода на делото следва да бъде прието също, че с
разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (в сила от 14.05.2020г.), се приема, че за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. давност не е текла. Твърди, че в случая, давностният срок е спрял да тече на
13.03.2020г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020г. Ето защо счита, че давността за
4
вземанията е била спряна за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., или за общо 68 дни,
които влизат в процесния период. Заявява, че след отпадане на съответното обстоятелство,
предизвикало спиране на течението на срока, давностният срок продължава да тече и този
срок се събира със срока, изтекъл до настъпването на обстоятелството. Поради това счита,
че от общия срок, в който давност е текла по отношение на вземанията по процесния
изпълнителен лист, следва да бъде приспаднат периодът от общо 68 дни. Твърди, че както
по отношение на главното, така и спрямо всички следващи се от него вземания, погасителна
давност не е настъпила.
По отношение на сроковете по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, се позовава на съдебна практика:
Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., 4 г.о., и Решение № 3 от
04.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г. 4-то г.о., по които е прието, че „настъпилата
перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по
право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по
същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116, б.„в" от ЗЗД".
Моли съда, в случай че приеме, че Ф. Ю. З. не е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземания, да връчи с отговора на исковата молба приложеното към него
уведомление от цедента за извършено прехвърляне на вземания, с което ищецът да бъде
уведомен за сключен на 22.04.2016г. договор за цесия между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, по силата на който „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредити. Пояснява, че вземането по договор за потребителски заем № CASH-
10003697 е описано в Приложение № 1, което е неразделна част от договора за цесия, като
на това основание, считано от 10.01.2017г. кредитор по вземането е цесионерът „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли в цялост като неоснователен и
недоказан депозирания от Ф. Ю. З. иск. Моли съда да му присъди и юрисконсултско
възнаграждение в гражданското производство в размер на 360.00 лв. на основание чл.78,ал.8
от ГПК, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв. на основание чл.13,т.2 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
В съдебно заседание, ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД,
редовно призован, не се представлява. Депозира писмено молба чрез пълномощника си –
юрисконсулт Соня Петрова, с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие.
Поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди
сторените разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че с разпореждане от 12.12.2013г., въз
5
основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 2728/19.11.2013г., е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2165/2013г. по описа на ГОРС, в полза на кредитора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с ЕИК ********* против длъжника Ф. Ю. З. за
следните суми, произтичащи от договор за потребителски заем CASH 10003697, а именно:
451,60 лв. - главница, 148,40 лв. - възнаградителна лихва; 56,96 лв. - мораторна лихва;
законна лихва върху главницата, считано от 19.11.2013г. до окончателно изплащане на
задължението, 25 лв. - разноски за държавна такса, 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Страните по делото не оспорват и фактите, че въз основа на издадения изпълнителен
лист от 12.12.2013г. по ч.гр.дело № 2165/2013г. по описа на РС Горна Оряховица, е
образувано изпълнително дело № 201/2014г. по описа на ЧСИ М. Г. с рег. № 730, с район на
действие ВТОС, с молба от 19.03.2014г. от взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД с ЕИК *********, против длъжника Ф. Ю. З., за принудително събиране в полза на
кредитора на присъдените с посоченото изпълнително основание парични суми, приета с
входящ № 2334 от 20.03.2014г. от ЧСИ М.Г. с рег. № 730 (лист 5 от настоящото дело). Видно
от цитираната молба, взискателят е възложил на ЧСИ М.Г. всички действия по чл.18 от
ЗЧСИ, като е поискал да бъде уведомяван за всички предприети действия по принудително
изпълнение.
По делото не се спорят и фактите, че с молба вх. № 06335/16.06.2016г. по изпълнително
дело № 201/2014г. по описа на ЧСИ М. Г., ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД е уведомил съдебния изпълнител, че на основание договор за прехвърляне на вземания
от 22.04.2016г. е придобил от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД вземането срещу
ответника Ф. З., описано по-горе, както и е поискал да бъде конституиран като взискател по
делото, като е приложил договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2016г., приложение №
1 към него, потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД,
пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в полза на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД за уведомяване на длъжника (листи 7-14 от настоящото дело). Видно
от цитираната молба, новоконституираният взискател е възложил на ЧСИ М.Г. да извършва
всички необходими действия за нормалния ход на принудителното изпълнение, на основание
чл.18 от ЗЧСИ.
Безспорни между страните по делото са фактите, че с молба вх. № 06902/28.06.2016г.
взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал пристъпване към
принудително изпълнение по изпълнително дело № 201/2014г. по описа на ЧСИ М. Г. чрез
насрочване и извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на
длъжника Ф. З..
Видно от протокол за опис на движимо имущество от 25.07.2016г. (лист 16 от настоящото
дело), на същата дата ЧСИ М. Г. е посетила адреса в с. Д., ул. ***, за извършване на
насрочения опис на движими вещи, като на място е установен длъжникът Ф. З., който от
своя страна е предал на ЧСИ сумата от 60 лв. за погасяване на част от паричните
задължения, като се е задължил всеки месец да заплаща сума от 60 лв., удостоверено с
6
подписа му в цитирания протокол.
С молба вх. № 08079/01.07.2019г. (лист 17 от настоящото дело), взискателят „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД отново е поискал извършване на опис, оценка и продажба на
движими вещи на длъжника по изпълнително дело № 201/2014г. по описа на ЧСИ М. Г., като
е внесъл и дължимата такса по ТТРЗЧСИ.
С постановление от 04.10.2019г. (лист 18 от настоящото дело), както и с отбелязване на
същите данни върху молба вх. № 08079/01.07.2019г., ЧСИ М.Г. с рег. № 730 е прогласила
настъпилата перемпция, на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, и е прекратила производството
по изпълнително дело № 201/2014г. по описа на ЧСИ М. Г. - поради констатирана перемпция
в периода 2016 – 2019 г.
Страните не спорят относно фактите, че по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД от 19.05.2022г., приета с вх. № 10539 от 20.05.2022г. от ЧСИ Д.К. – С. с рег. № 728, с
район на действие ВТОС, изпълнителният лист срещу длъжника Ф. З. е изтеглен в оригинал,
след което с молба вх. № 11632/08.06.2022г. (листи 19-22 от настоящото дело), ответното
дружество е подало молба за образуване на ново изпълнително дело до ЧСИ Д.К., въз основа
на издадения изпълнителен лист от 12.12.2013г. по ч.гр.дело № 2165/2013г. по описа на РС
Горна Оряховица; образувано е ново изпълнително дело № 5041/2022г. по описа на ЧСИ
Д.К. с рег. № 728, по което е поискано извършването на принудителни действия (опис,
оценка и продан на движими вещи, както и запор на банкови сметки, запор/възбрана на
открито имущество). Видно от цитираната молба, новоконституираният взискател е
възложил на ЧСИ М.Г. да извършва всички необходими действия за нормалния ход на
принудителното изпълнение, на основание чл.18 от ЗЧСИ.
Видно от приложените по делото преписи от изп.дело № 5041/2022г. (20227280405041) по
описа на ЧСИ Д.К., същото е образувано въз основа на посочената молба, депозирана от
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД - взискател, на основание договор за прехвърляне на
вземания от 22.04.2016г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, и приложения към него изпълнителен лист, описан по-горе,
против длъжник Ф. Ю. З., като след неговото образуване ЧСИ е изискала множество
справки относно имущественото и финансово състояние, както и трудовата заетост на З..
С разпореждане от 01.07.2022г., ЧСИ Д. К. е присъединила Държавата по изпълнителното
дело за задължения на Ф. З. към нея на стойност 5074,22 лв., на осн. чл.458 от ГПК.
По изпълнителното дело е изготвено съобщение за доброволно изпълнение изх. №
9398/04.07.2022г., като същото е връчено лично на длъжника З. на 20.07.2022г.
Видно от приложените по делото преписи от изп.дело № 5041/2022г. (20227280405041) по
описа на ЧСИ Д.К., с разпореждане от 01.08.2022г. ЧСИ Д.К. е наложила запори върху МПС,
собственост на ищеца Ф. З., както следва: лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***, лек
автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № ***, лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
***, лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***, лек автомобил „Форд Транзит“ с
рег. № ***. Видно от данните по изп.дело, запорно съобщение с изх. № 12065/15.08.2022г. е
7
получено от ОДП Велико Търново – Пътна полиция на 23.08.2022г., а запорно съобщение с
изх. № 12065/15.08.2022г. е получено от длъжника З. на 24.08.2022г.
С молба вх. № 4568/13.03.2024г., взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
отново е поискал извършване на опис, оценка и продажба на движими вещи на длъжника по
изп.дело № 5041/2022г. (20227280405041) по описа на ЧСИ Д.К., извършване на справки,
налагане на запори върху банковите сметки на длъжника и др., като е внесъл и дължимата
такса по ТТРЗЧСИ.
С Постановление от 22.08.2024г., ПЧСИ Илона Любенова при ЧСИ Д.К. с рег. № 728, е
постановил спиране на изпълнението по изп.дело № 20227280405041 на основание
чл.432,ал.1,т.1 от ГПК във вр. чл.397 от ГПК до посочената в издадената по настоящото дело
обезпечителна заповед цена на иска – 781,96 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК, който
съдът намира за допустим, а разгледан по същество, предявеният иск се явява неоснователен
по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл.439,ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като искът на длъжника
може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Въз основа на приетите в
настоящото съдебно производство писмени доказателства, съдът приема за установени по
безспорен начин по делото изложените в исковата молба факти, че след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено процесното изпълнително
основание, са настъпили нови факти, обуславящи недължимост на процесното вземане.
Безспорни по настоящото дело, подкрепени изцяло от приетите писмените доказателства,
са фактите, че въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично задължение №
2728/19.11.2013г., е издаден изпълнителен лист от 12.12.2013г. по ч.гр.д. № 2165/2013г. по
описа на ГОРС, в полза на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с ЕИК
********* против длъжника Ф. Ю. З. за суми, произтичащи от договор за потребителски
заем CASH 10003697, а именно: 451,60 лв. - главница, 148,40 лв. - възнаградителна лихва;
56,96 лв. - мораторна лихва; законна лихва върху главницата, считано от 19.11.2013г. до
окончателно изплащане на задължението, 25 лв. - разноски за държавна такса, 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради
наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение
чрез погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата
на чл.117,ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички последици
на съдебно решение – установително действие и преклудиране на обхванатите от
обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила – то спрямо същата не може
8
да се отрече приложимостта на общата петгодишна погасителна давност като вида и
характера на конкретното вземане е без значение. Срокът от пет години е започнал да тече в
случая, считано от влизане в сила на заповедта, т.е. от 12.12.2013г., съобразно
удостоверяванията, извършени върху издадения изп.лист въз основа на влязлата в сила
заповед. Такава е давността при преценка и на естеството на вземането, за което
постоянната практика на ВКС сочи като приложима общата давност по чл.110 от ЗЗД
(относно главницата по договор за заем/кредит). Доколкото се касае за съдебно признато
вземане, съдът намира, че в случая е приложима именно петгодишната давност, т.е. е налице
е съвпадане на срока по чл.110 и чл.117,ал.2 от ЗЗД. Влизането в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение не се оспорва от ищеца, нито се твърди, че същият е
упражнил правото си на възражение по чл.414 от ГПК или по чл.423 от ГПК.
Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния срок, вкл. основанията
за спиране и прекратяване на образуваното принудително изпълнение за събиране на
вземането по заповедта за изпълнение. В случая ищецът се позовава на изтекла погасителна
давност, считано до 08.06.2022г.
Съгласно чл.116,б.”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Погасителната давност се прекъсва на основание
чл.116,б.”в” от ЗЗД от датата, на която е поискано или предприето валидно изпълнително
действие, реализиращо съответния изпълнителен способ – независимо дали изпълнителният
способ е посочен от взискателя или се реализира от частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18,ал.1 от ЗЧСИ. По аргумент от чл.115,ал.1,б.”ж” от
ЗЗД, давността не тече докато трае съдебния процес. В случая, предявеният иск се основава
на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили
обстоятелства след влизане в сила на 12.12.2013г. на заповедта по чл.410 от ГПК по ч. гр.
дело № 2165/2013г. по описа на ГОРС, а именно: погасяване на вземанията поради изтекла
петгодишна погасителна давност.
Считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение - 12.12.2013г. е започнала да тече
давност за събиране на вземането по нея, като същото е могло да бъде и принудително
осъществено, т.е. събирането му зависи изцяло от волята на кредитора. Страните по делото
не спорят фактите, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 12.12.2013г. по
ч.гр.дело № 2165/2013г. по описа на ГОРС, е образувано изпълнително дело № 201/2014г. по
описа на ЧСИ М. Г. с рег. № 730, с район на действие ВТОС, с взискател БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД с ЕИК ********* и длъжник Ф. Ю. З., за принудително събиране в
полза на кредитора на присъдените с посоченото изпълнително основание парични суми,
като според настоящия съдебен състав изп.дело е образувано на 20.03.2014г. Според ППВС
№ 3/18.11.1980г., приложимо към датата на образуване на изп.дело, образуването на
изпълнителното производство прекъсва погасителната давност, като след това, докато
изпълнителният процес е висящ, давност не тече. Впоследствие обаче, с т.10
от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
дадено различно разрешение, според което в изпълнителното производство давността се
9
прекъсва с всяко изпълнително действие, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но през времетраенето на изпълнителния процес давността не спира, поради което
и цитираното ППВС е обявено за изгубило сила. Прилагането на даденото с горепосоченото
ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по
давност на вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, по които не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. Тогава давността би се счела за
изтекла със задна дата, преди момента на постановяване на новото тълкувателно решение,
при действието на ППВС №3/1980г. Поради това, извършената с т.10 от ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г., според
решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК (Решение № 170/17.09.2018г. по гр.
д. № 2382/2017г. на ВКС, IV г.о., Решение № 51/21.02.2019г. по гр.д. № 2917/2018г. на ВКС,
IV г.о.), поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015г.,
като даденото с последното задължително разрешение се прилага от тази дата и само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това. Такъв отговор на поставения правен въпрос действително
съответства и на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6,пар.1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, според която при аналогични
хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005г. на ОСГК на ВКС/,
отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964г./ и придаващи различно задължително тълкуване
на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт
означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл.6, пар. 1 от
КЗПЧОС. Настоящият съдебен състав споделя тази съдебна практика, поради което намира,
че в конкретния случай, с обявяване на ТР на 26.06.2015г. е било налице висящо изп.
производство относно вземането на взискателя БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД от
длъжника Ф. Ю. З., като спрялата да тече погасителна давност по време на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 201/2014г. по описа на ЧСИ М. Г., съгласно
постановките на действащото по същото време ППВС от 1980 г., е започнала да тече отново,
считано от този момент - 26.06.2015г. като до конституирането на 16.06.2016г. на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в изпълнителното производство като частен правоприемник
на първоначалния кредитор и заявител „БНП Париба Пърсънъл Файнънс“ ЕАД по силата на
договор за цесия от 22.04.2016г., по изпълнително дело № 201/2014г. по описа на ЧСИ М. Г.
не са предприемани и извършвани никакви действия по принудително изпълнение, но не е
изтекъл и петгодишният срок за погасяване на вземането (,започнал да тече от 26.06.2015г.).
Съдът намира за установено от цитираните по-горе писмени доказателства по делото, че
първото действие по принудително изпълнение в изпълнителното производство по изп. дело
№ 201/2014г. по описа на ЧСИ М. Г. представляват предприетите на 25.07.2016г. реални
изпълнителни действия от ЧСИ по извършване на опис на движими вещи в дома на
длъжника в с. Д., ул. ***, в хода на които длъжникът е признал вземането, погасявайки
частично същото със сума в размер от 60 лв., както и е поел задължението да внася
ежемесечно сума в същия размер за погасяване на част от присъдените в полза на кредитора
парични вземания (т.5 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017г. по тълк. дело №
10
3/2015г. на ОСГТК на ВКС). При тези факти, съдът счита, че в случая давността е
прекъсната с описаното изпълнително действие, като от момента на извършване на същото
на 25.07.2016г. е започнала да тече нова петгодишна давност.
Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по
т.д. № 2/2013г. на ВКС на РБ, ОСГТК, изпълнителният процес не може да съществува сам по
себе си, а той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични
вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Поради това, предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от
взискателя), прекъсва давността: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. /В този смисъл са и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2306/2015г., IV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК по въпроса ,
както и Решение № 325 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2015г., III г.о., ГК/.
В конкретния случай новата петгодишна давност е започнала да тече от 25.07.2016г. за
паричното задължение, произтичащо от договор за заем/кредит, присъдено със заповед за
изпълнение на парично задължение № 2728/19.11.213г. и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист от 12.12.2013г., като не се спори от страните по делото, че вземането не е
платено от Ф. З. след влизане в сила на заповедта. При тези обстоятелства петгодишната
давност по отношение на процесното вземане би изтекла на 25.07.2021г.
Въз основа на приетите писмени доказателства, обаче, в случая се формира извод, че
впоследствие давността отново е спряна в периода 13.03.2020г.-13.05.2020г. В тази връзка
съдът взе предвид факта, че съгласно чл.3,т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /загл. доп. ДВ. бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./,
давността следва да се счита за спряна в периода от 13 март 2020 г. до 13 май 2020 г., т.е.
след като давностният петгодишен срок за вземането е започнал да тече отново на
25.07.2016г., то посоченият петгодишен срок е спрял да тече за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г. (68 дни) и е продължил да тече считано от 20.05.2020г., при което е изтекъл на
01.10.2021г. Това е така, защото според § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона
11
за здравето, обн. ДВ бр. 44/13.05.2020г., сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник" (13.05.2020г.), т.е. считано от 20.05.2020г., при което в случая
давността би могла да изтече на 01.10.2021г.
Същевременно, приетите по делото писмени доказателства удостоверяват по категоричен
начин, че в периода на течене на петгодишната погасителна давност от 25.07.2016г., с оглед
установеното по делото бездействие на взискателя, с постановление от 04.10.2019г. ЧСИ
М.Г. е прекратила производството по изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 от
ГПК - поради констатирана перемпция в периода 2016 – 2019 г. Съгласно задължителните
разяснения, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като в този случай новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. С оглед
изложеното по-горе, в случая се установява, че от последното валидно изпълнително
действие по образуваното от ответника изп. дело № 201/2014г. по описа на ЧСИ М. Г.,
датиращо от 25.07.2016г., изразяващо се в опис на движими вещи на ищеца, давността е
прекъсната по аргумент от чл.116,б.„в“ от ЗЗД. След тази дата в продължение на две години
не са предприема други изпълнителни действия, поради което на основание чл.433,ал.1,т.8
от ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, т.е. считано от
26.07.2018г., като изявлението за настъпила перемпция е обективирано в постановление на
ЧСИ М.Г. едва на 04.10.2019г. Въпреки това, дори изпълнителното дело да е било
перемирано, необразуването на постъпили нови искания от взискателя в отделно дело нямат
значение за прекъсването на давността. От приетите писмени доказателства безспорно се
установява, че взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е депозирал писмена
молба вх. № 08079/01.07.2019г., с която е поискал от ЧСИ М.Г. да пристъпи към
принудително изпълнение по изп.дело № 201/2014г., като насрочи дата за извършване на
опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника, за което е приложил и
вносна бележка за заплатена такса съгласно ТТРЗЧСИ. Данните по делото сочат, че
произнасяне по тази молба от ЧСИ М.Г. не е осъществено и същата не е предприела
поисканите от взискателя изпълнителни действия, вместо което три месеца по-късно
(съобразно отбелязванията, извършени от ЧСИ М.Г. ръкописно), а според деловодната
програма – на 02.06.2020г. (11 месеца след депозиране на искането от взискателя), ЧСИ е
12
постановил прекратяване на изп.дело поради настъпила перемпция. В тази връзка и с оглед
изложеното по-горе относно даденото разрешение с т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът взе предвид, че когато
молбата за изпълнение съдържа искане за изпълнителни действия, които са от категорията да
прекъснат давността – те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им, какъвто се
явава и конкретният случай, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане, без значение на това дали е
настъпила перемция или не по конкретното изпълнително дело /в този смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 93 от 17.05.2021г., постановено по гр.д.
2766/2020г., Определение № 248 от 01.04.2021г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020г., IV г.о., ГК, и
др./. Не на последно място, константна е практиката на съдилищата, че ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно,
ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство (Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г. на ВКС, IV г.о.). В тази в
конкретния случай следва да се има предвид, че няколкократно в хода на образуваното
изп.дело № 401/2014г. по описа на ЧСИ М.Г. първоначалният взискател, а впоследствие и
новоконституираният взискател писмено са възложили на посочения ЧСИ да извършва
всички необходими действия за нормалния ход на принудителното изпълнение и събиране
на процесните вземания, на основание чл.18 от ЗЧСИ, но поради бездействието на ЧСИ
такива действия реално не са извършени.
Поради това, настоящият съдебен състав намира за основателни възраженията на
ответника, че давността, която е започнала да тече на 25.07.2016г., е прекъсната с молбата за
извършване на изпълнително действие – опис на движими вещи на длъжника, предявена от
взискателя с вх. № 08079/01.07.2019г., като от 02.07.2019г. е започнала да тече нова
петгодишна давност за погасяване на процесните вземания. Това е така, защото когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Предшестващото или
съпровождащото „прекратяване“ на изпълнителното дело поради перемция е без правно
значение, с оглед посочено по-горе. По изложените съображения, съдът счита, че в случая
давността е била прекъсната на 01.07.2019г. и от 02.07.2019г. е започнала да тече нова
петгодишна давност, която би изтекла на 02.07.2024г.
Страните по настоящото дело не спорят и от приетите писмени доказателства се
установяват фактите, че по искане на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (с
молба вх. № 11632/08.06.2022г.) е образувано и изпълнително дело № 20227280405041 по
описа на ЧСИ Д.К. с рег. № 728 за събиране на спорните вземания, като в искането е заявено
13
изрично, че взискателят възлага изрично на ЧСИ да извършва всички необходими действия
за нормалния ход на изп.производство на основание чл.18 от ЗЧДИ. С оглед задължителното
тълкуване на закона, дадено в т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС на РБ,
ОСГТК, съдът споделя изводите на ответника, че с така подадената молба вх. №
11632/08.06.2022г. от взискателя до ЧСИ Д.К. би могла да бъде прекъсната давността и да
започне да тече нов давностен срок. В мотивите на Тълкувателното решение се поставя
акцент и върху молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в
рамките на изпълнителния способ, като се приема, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение, т.е. искането също представлява юридически
факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено от съдебния изпълнител и действието
е предприето. В този смисъл, трябва да се приеме, че е необходимо двете действия да са
налице кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект. Тази конструкция може
да се обясни като се признае ретроактивен ефект на действията на съдебния изпълнител
спрямо искането на взискателя. Давността се прекъсва както с искане на взискателя за
извършване на изпълнителното действие, така и с предприемането му от съдебния
изпълнител. Двете действия имат самостоятелно правно значение относно давността, но
съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо
действие без наличие на другото. Изключение от това правило има само при възлагане по
смисъла на чл.18,ал.1 от ЗЧСИ, при което не е необходимо наличието на искане от
взискателя, за да бъде валидно предприето изпълнителното действие и да бъде прекъсната
давността. Тя се прекъсва със самото му предприемане в рамките на приложения
изпълнителен способ. Въз основа на приетите по настоящото дело писмени доказателства,
може да се формира и извод, че впоследствие давността, която е текла от 02.07.2019г.,
отново е прекъсната на 01.07.2022г., когато Държавата е присъединена като кредитор по изп.
дело № 20227280405041 по описа на ЧСИ Д.К. с рег. № 728, както и на 23.08.2022г., когато е
наложен запор върху притежаваните от длъжника МПС, подробно описани по-горе (датата
на получаване на запорното съобщение от ОДП – В.Търново, Пътна полиция), като това
реално е последното извършено изпълнително действие по изп.дело.
С оглед изложените дотук съображения, съдът намира за основателни възраженията на
ответника, че давността, започнала отново да тече от 02.07.2019г., не е изтекла към датата на
следващите реално извършени изпълнителни действия, прекъснали тази давност –
присъединяване на Държавата като кредитор по изп. дело № 20227280405041 по описа на
ЧСИ Д.К. с рег. № 728 на 01.07.2022г., нито към момента на налагане на запор върху
притежаваните от длъжника МПС на 23.08.2022г. Същевременно, от датата, следваща това
последно извършено изпълнително действие по изп.дело № 20227280405041 по описа на
ЧСИ Д.К., - 24.08.2022г. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която не
е изтекла към момента на предявяване на исковата молба по настоящото дело (12.08.2024г.).
Същевременно, след подаване на исковата молба по настоящото дело давност относно
14
вземането, предмет на спора, не тече, независимо че предявеният иск е отрицателен
установителен, тъй като същият е относно спорното вземане – чл.115,ал.1,б.“ж“ от ЗЗД, в
който смисъл е трайната съдебна практика на ВКС.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че нито към датата 08.06.2022г. - моментът на
подаване на молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за образуване на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 5041/2022г. по описа на ЧСИ Д.К. с
рег. № 728, нито към датата на предявяване на настоящия иск – 12.08.2024г., вземането на
ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като частен правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за суми, произтичащи от договор за потребителски заем
CASH 10003697, а именно: 451,60 лв. - главница, 148,40 лв. - възнаградителна лихва; 56,96
лв. - мораторна лихва; законна лихва върху главницата, считано от 19.11.2013г. до
окончателно изплащане на задължението, 25 лв. - разноски за държавна такса, 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, е било погасено поради изтичането на 5-годишната
погасителна давност, поради което тези вземания са дължими от ищеца Ф. З.. По тези
съображения съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане в негова полза на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което следва да бъде възложено в тежест на ищеца, съразмерно на
отхвърлената част от иска, т.е. изцяло в размер от 400 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.439 от ГПК, предявен Ф. Ю. З. с ЕГН
**********, с адрес: село Д., общ. Г.О., ул. ***, чрез пълномощник – адв. М. Х. от ВТАК, с
адрес за призоваване и съобщения: гр. В.Т., ул. ***, телефон: **********, ел.поща:
**********, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК 20243225, със
седалище и адрес на управление: град София 1336, район „Люлин“, бул. „Панчо Владигеров“
№ 21, Бизнес Център „Люлин 6“, ет.2, за признаване за установено по отношение на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че Ф. Ю. З. не му дължи, поради погасяването им по
давност, следните суми: 451,60 лв. - главница, 148,40 лв. - възнаградителна лихва; 56,96 лв. -
мораторна лихва; законна лихва върху главницата, считано от 19.11.2013г. до окончателно
изплащане на задължението, 25 лв. - разноски за платена държавна такса, 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 12.12.2013г. по
ч.гр.дело № 2165/2013г. по описа на ГОРС и за които понастоящем е образувано
изпълнително дело № 5041/2022г. по описа на ЧСИ Д.К. с рег. № 728, с район на действие
ВТОС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ф. Ю. З. с ЕГН **********, с адрес: село Д., общ. Г.О., ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК 20243225, със
15
седалище и адрес на управление: град София 1336, район „Люлин“, бул. „Панчо Владигеров“
№ 21, Бизнес Център „Люлин 6“, ет.2, по банкова сметка с IBAN:***, BIC: UBBSBGSF, в
„Обединена Българска Банка“ АД, СУМАТА от 400,00 лв. /четиристотин лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
16