№ 34859
гр. София, 03.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110103429 по описа за 2023 година
В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2023 г. от
14.00 часа, за когато да се призоват страните.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявеният иск –
допустим, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 140 от ГПК, изготви следния
проект за доклад по делото:
1. Ищецът „Д.. – Д“ ООД е предявил срещу ответника „Н..“ ЕООД осъдителен иск
с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 4 020 лв., представляваща дължимо възнаграждение по
договор от 14.02.2019 г. за съвместно изграждане на техническо съоръжение –
топлопровод, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 23.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че на 14.02.2019 г. е сключил с ответника договор за съвместно
изграждане на техническо съоръжение – топлопровод. Страни били няколко
дружества, сред които страните в настоящото производство. Сочи, че били предвидени
два етапа, като първият следвало да бъде изпълнен от „Н..“ ООД, а вторият – от ищеца.
Изпълнението по втория етап започнало през февруари 2021 г., а на 19.10.2021 г. били
депозирани документи за издаване на разрешение за строеж, което било издадено на
14.12.2021 г. Поддържа, че съгласно договора в 5-дневен срок от уведомяването за
издаденото разрешение за строеж всеки участник е следвало да заплати на ищеца сума
1
в размер на 4 952, 09 лв., а ответникът – не повече от 3 350 лв. без ДДС или 4 020 лв. с
ДДС. Ответникът бил уведомен на 21.12.2022 г. на електронната си поща. На
29.12.2022 г. ответникът отговорил, че не дължи плащане и се отказва от договора на
основание чл. 26 от същия.
Представя към исковата молба под опис заверени преписи от документи, като тези
писмени доказателствени средства следва да бъдат приети като допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда материалноправен
спор.
2. В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника „Н..“ ЕООД е
постъпил отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на Договор
за съвместно изграждане на техническо съоръжение – топлопровод от 14.02.2019 г.,
както и че изграждането е следвало да стане в два етапа – първият от „Н..“ ООД, а
вторият – от ищеца. Първият бил завършен на 27.05.2020 г. с издаване на разрешение
за ползване № СТ-05-344, а ответникът заплатил дължимото възнаграждение. На
19.12.2022 г. ищецът бил уведомен, че ответникът прекратява договора на основание
чл. 26 от същия поради забава повече от 2 години за започване на изпълнението по
втория етап. Счита, че двугодишният срок е изтекъл на 27.05.2022 г., а реално
изпълнение не било започнало и към датата на депозиране на отговора на исковата
молба. Оспорва наличието на разрешение за строеж и нивелета да доказват започване
на втория етап. Изработването на улична нивелета се причислявало към етап
проектиране, за което ответникът не дължал пари. Прави изявление за прекратяване на
договора на основание чл. 26 от същия към месец февруари 2023 г., както и за
разваляне на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Поддържа, че съгласно чл. 19 от договора
изпълнението на втория етап е следвало да се осъществи за срок не по-дълъг от срока
за изграждане на първия етап – 140 дни. Твърди, че считано от датата на влизане в сила
на разрешението за строеж – 29.12.2021 г., отдавна са минали 140 дни без да са
предприети действия за реално изпълнение на договора. Счита, че забавата прави
изпълнението безполезно и прави изявление за разваляне на основание чл. 87, ал. 2
ЗЗД. Излага аргумент, че разрешение за строеж № Б-31 от 14.12.2021 г. не касае нито
ответника, нито управителя му, нито собствения му имот – УПИ-II – 867а, с
идентификатор ..., кв. 12г, м. „Суха река – Запад“. Посочва, че в разговор с управителя
на ищеца Кацаров е разбрал, че тръбопроводът ще бъде изграждан от „Т...“ ЕАД, а не
от ищеца. Твърди, че е уведомен на електронния си адрес за разрешението за строеж
година след издаването му, а не в 5-дневен срок, съгласно чл. 18 от договора.
Претендира разноски.
Представя към отговора на исковата молба под опис заверени преписи от
документи, като тези писмени доказателствени средства следва да бъдат приети като
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
2
материалноправен спор.
По исковете:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 154 ГПК:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по Договор за съвместно изграждане на техническо
съоръжение – топлопровод от 14.02.2019 г., по силата на което ищецът е престирал
дължимото във връзка с изпълнението на втори етап; съдържанието на договора,
включително задължението на ответника за заплащане на възнаграждение; размер на
претенцията.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора за
заплащане процесните суми, за което не сочи доказателства, както и останалите си
възражения.
По доказателствените искания:
Искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
свидетел при режим на довеждане за обстоятелствата, посочени в отговора на исковата
молба, следва да бъде уважено.
Следва да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи на ответника
пред „Т...“ ЕАД.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между
страните е възникнало валидно облигационно отношение съгласно договор за
съвместно изграждане на техническо съоръжение – топлопровод, от 14.02.2019 г., по
силата на което ищецът е следвало да изгради втори етап от договора.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите за
медиация по Закона за медиацията, ще направят по-малко разноски по производството,
като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство.
3
До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри,
ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
ПРИЕМА за разглеждане предявения иск.
ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца с исковата молба и от
ответника с отговора на исковата молба.
ДОПУСКА по искане на ответника до разпит един свидетел за първото съдебно
заседание за посочените в отговора на исковата молба обстоятелства, чието явяване
страната следва да ангажира.
Да се издаде на ответника съдебно удостоверение, което да послужи пред „Т...“
ЕАД.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на правния
спор, предмет на делото.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба, като съдът им указва, че могат най-късно в
първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В случай, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не
поискат допускането на гласни доказателствени средства за установяване на
обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат
доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4