№ 4600
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100505145 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ТП на НОИ - София град срещу решение №
4020/06.03.2024 г. по гр.д. № 18221/2022 г. по описа на СРС, 170 състав, с което е
признато за установено по отношение на жалбоподателя, че М. Л. Г., ЕГН **********,
има трудов и осигурителен стаж за работа на длъжност „регионален мениджър“ във
„В.” ЕООД, ЕИК *******, при непълно работно време от 4 часа, за периода от
22.02.2019 г. до 17.08.2020г., на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТОССР.
Жалбоподателят – ТП на НОИ - София град, твърди, че решението е
недопустимо, евентуално – неправилно. Счита, че решението е недопустимо,
доколкото чрез предявеният иск се цели преодоляване на последиците от влезли в сила
административни актове. Освен това, намира, че решението е неправилно, предвид
установеното при извършени проверки на дружеството „В.” ЕООД, че в процесния
период същото не е развивало никаква дейност и ищцата не е полагала труд. Ето защо,
моли обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално – отменено. Претендира
разноските.
Ответникът по жалбата – М. Л. Г., оспорва жалбата и моли решението да бъде
1
потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 3, вр. чл.
1, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред (ЗУТОССР).
Ищцата - М. Л. Г., твърди, че в периода от 22.02.2019 г. до 17.08.2020 г. се е
намирала в трудово правоотношение с „В.“ ООД, по силата на което е заемала
длъжността „регионален мениджър“, при 4-часов работен ден, срещу месечно
възнаграждение в размер на 3000 лв. Твърди, че работодателят „В.“ ООД се явява
заличен търговец, като в архива на НОИ липсват писмени данни за стажа , което
обуславя правния интерес от предявяване на иск за установяване на факта, че има
трудов и осигурителен стаж за работа на длъжност „регионален мениджър“ във „В.”
ЕООД, ЕИК *******, при непълно работно време от 4 часа, за периода от 22.02.2019 г.
до 17.08.2020г., на основание чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТОССР.
С обжалваното решение искът е уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото се явява и правилно. Решението
на СРС съдържа подробни мотиви във връзка с основателността на иска, които
настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
В допълнение на това и във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба,
съдът намира следното:
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1, т. 1
и 2 от ЗУТOССР, с оглед установяване на правния интерес на ищеца, е представянето
на удостоверение от съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж, в случай че осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник. Установява се от извършената справка в Търговския регистър, че
работодателят-осигурител „В.” ЕООД е заличен търговец. Видно от представеното по
делото удостоверение от 04.08.2022 г., издаденото от ТП на НОИ – София град,
липсват писмени данни за положен от ищцата М. Л. Г. трудов/осигурителен стаж при
работодателя „В.” ЕООД. Обстоятелството, че работодателят на ищцата е прекратил
дейността си без правоприемник и че няма писмени данни за претендирания стаж
обосновава наличието на правен интерес от съдебното установяване на трудов и
осигурителен стаж по специалния ЗУТОССР.
Освен това, спорът относно допустимостта на иска е решен с влязло в сила
2
определение на СГС. Действително, делото е било прекратено с разпореждане №
92845/04.10.2022 г., предвид липсата на правен интерес от търсената защита, тъй като
документацията във връзка с трудовия стаж на ищцата е налице, като документите за
осигурителния и трудовия стаж на ищцата не са изгубени или унищожени. Посоченото
разпореждане на СРС обаче е отменено с определение № 1614/07.02.2023 г. по ч.гр.д.
№ 521/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-А състав, като въззивният съд е изложил, че
искът е допустим, поради което е върнал делото на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия. Ето защо, следва да се приеме, че както предявеният
иск, така и постановеното решение се явяват допустими.
На следващо място, въззивният съд констатира, че при постановяване на
обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на
императивни материалноправни норми.
По отношение на доводите, изложени във въззивната жалба във връзка с
правилността на обжалваното решение, въззивният съд намира следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 1 т. 2 ЗУТОССР в
тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е полагал труд на посочената
от него в исковата молба длъжност при работодателя „В.” ЕООД, което време следва
да бъде зачетено като трудов и осигурителен стаж.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР по исковете за установяване на
трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР са
посочени писмените доказателства – трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ,
от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето
работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за
определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за
придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки,
решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори
за възлагане на управление и контрол, други подобни документи, като изброяването на
писмените доказателства не е изчерпателно. По отношение на тези писмени
доказателства в чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР е предвидено и кумулативното наличие на
следните предпоставки – да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, и да са издадени по време на полагане на стажа.
В случая, видно от трудов договор № 7/22.02.2019 г., ищцата е била в трудово
правоотношение с „В.” ЕООД, като е заемала длъжността „регионален мениджър“, при
4-часов работен ден, срещу дължимо възнаграждение в размер на 3000 лв.
Представено е заверено копие от трудовата книжка на ищцата, в която е
3
вписано, че в процесния период същата е била в трудово правоотношение с „В.”
ЕООД. Също така, видно от приложените ведомости за заплати на „В.” ЕООД, в
процесния период работодателят е начислявал трудово възнаграждение на ищцата,
което е получавано от същата в брой.
Фактът, че ищцата е била в трудово правоотношение с „В.” ЕООД, като е
получава трудово възнаграждение, се установява и от представеното удостоверение,
изх. № 15/06.06.2019 г., образец УП – 2, издадено от „В.” ЕООД.
Посочените документи представляват начало на писмено доказателство,
установяващо вероятността на трудовия стаж, съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 5 и т.
10 от ЗУТОССР, обосноваващи и допустимостта на установяването му със
свидетелски показания.
За установяване на обстоятелството, че през процесния период ищцата е полагал
труд по трудово правоотношение с „В.” ЕООД, е разпитан свидетелят П. В.Т.. От
представените заверено копие от трудовата книжка на свидетеля и заверено копие от
трудовия му договор се установява, че свидетелят е работил при същия работодател в
периода, предмет на делото, което на основание чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР представлява
предпоставка за допустимост на свидетелските показания. Свидетелят Т. сочи, че
ищцата е била в трудово правоотношение с „В.” ЕООД в периода от м.02.2019 г. до
м.08.2020 г., като е заемала длъжността „регионален мениджър“. Същата е
осъществявала контакт с клиенти на дружеството, организирала е рекламната дейност
в социалните мрежи, като е изпълнявала трудовите си функции предимно
дистанционно „от вкъщи“. Според показанията на свидетеля Т., за периода на
трудовото правоотношение работодателят е заплащал редовно трудово
възнаграждение, като плащането е извършвано в брой.
Показанията на разпитания свидетел кореспондират с посочените по-горе
писмени доказателства, от което може да се направи извод, че е установен положеният
от ищцата трудов стаж през процесния период на длъжността „регионален мениджър“
при „В.” ЕООД.
Доколкото ищцата е била в трудово правоотношение по трудов договор,
сключен с „В.” ЕООД, като за процесния период са дължими осигурителни вноски от
страна на работодателя, то следва да се признае и осигурителния стаж за периода,
предмет на делото, съгласно чл. 7 ЗУТОССР.
Ето защо, въззивният съд споделя извода, формиран в обжалваното решение, че
по делото е установено да е налице твърдения трудов и осигурителен стаж.
Действително, в издадените от ТП на НОИ – София град констативни протоколи
от 08.04.2020 г. и 08.07.2020 г. след извършена проверка от длъжностни лица при НОИ
е установено за целите на образуваното административно производство, че „В.” ЕООД
е фиктивен осигурител за периода след м.02.2019 г. Посочените документи обаче
4
нямат обвързваща доказателствена сила, доколкото не се явяват официални
удостоверителни, а официални диспозитивни такива, предвид това, че се касае за
административни актове, издадени във връзка с контролната функция на длъжностни
лица от НОИ за спазване на осигурителното законодателство. Следователно,
извършената преценка от длъжностите лица за липсата на дейност от страна на „В.”
ЕООД не обвързва съда, като констатираните в актовете обстоятелства подлежат на
доказване по общия ред. Доказателствената тежест за установяване на същите е на
ответника, като по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се
установява, че „В.” ЕООД не е осъществявало търговска дейност, съответно – че се
явява фиктивен работодател и осигурител.
Следователно, въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски
районен съд – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сумата в размер на 600 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4020/06.03.2024 г. по гр.д. № 18221/2022 г. по
описа на СРС, 170 състав.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – София град да заплати в полза на М. Л. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 600 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5