Р Е Ш Е
Н И Е
№ 678 гр.
Пловдив 09.04.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г.и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното
от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 244 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на "СУИЙТ
МЕДЖИК ЕВРОПА" ООД, ЕИК *********, чрез адв.А., срещу решение на ПРС № 2298/13.12.2019г.,
постановено по АНД № 6770/2019г., V н.с., с
което е потвърдено Наказателно постановление № 372887- F410507 от 06.11.2018
г., издадено oт зам. директор на ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушаване
състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 Закон за счетоводството, на "Суийт Меджик Европа" ООД, на основание
чл. 74, ал. 1 Закон за счетоводството, е наложена имуществена санкция в размер от 3 147,09
лв. /три хиляди сто четиридесет и седем лева и девет стотинки/.
Жалбоподателят
излага касационни основания за отмяна на решението. Моли за неговата отмяна и съответно отмяна на НП. Претендира разноски.
Ответникът ТД на НАП Пловдив, чрез процесуален представител
юрк.Пойдовска оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Като се
запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
Административен съд Пловдив, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо правен интерес -
страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът
констатира,че не са налице касационни основания за отмяна. Решението е
мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни
изводи, които касационната инстанция споделя и препраща към тях на основание
чл.221,ал.2 от АПК.
Наведените касационни основания се свеждат до
неправилното приложение на чл.28 от ЗАНН.
С обжалваното съдебно решение по приложението
на чл. 28, б. "а" от ЗАНН са изложени подробни и ясни
мотиви. Съобразено е ТР № 1/ 2007
г. на ОСНК, както и разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК.
Посочено е, че процесният случай не разкрива белези, водещи до
дефинирането му като маловажен, а са налице обстоятелства,
типични за нарушение от този вид - възникналото за дружеството-жалбоподател
задължение за подаване на ГФО не е изпълнено в установения в закона срок. Мотивирано
е правилно, че обстоятелството нарушението да е извършено за пръв път, само по
себе си не обосновава извод за наличие на маловажност, а следва да се отчита
при индивидуализиране на наказанието и размера на наложената имуществена
санкция, което е и сторено.
Отбелязано е, че правилно е определена
санкцията, наложена на дружеството, а именно 3 147,09 лева, представляващи
0.1 на сто от нетните му приходи, декларирани в част V, т.1.1 от Годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО с
вх.№ 1600И0587686/29.03.2018г. в размер на
3 147 091,04 лева.
Решението е правилно.
Действително, не се спори, а и в самото
наказателно постановление е отразено изрично, че нарушението е за първи път.
Независимо от това, същото не може да се определи като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
посочения вид, а и обстоятелството, че нарушението е за първи път е отчетено
при определяне на санкцията, която е в минималния предвиден в закона размер.
Налице е неизпълнение на задължително
предписание на ЗСч, което е свързано с важното изискване за публичност на
финансовите отчети, както е озаглавена и Глава шеста на ЗСч, в която се намира
нарушената разпоредба.
Вярно е и, че е налице последващо
отстраняване на нарушението, но то в никакъв случай не може да бъде определено
като своевременно, доколкото е сторено два месеца след изтичане на
законоустановения срок за публикуване на ГФО чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в ТР.
Пред РС Пловдив жалбоподателят е навел довод
относно това, че дружеството е оказало пълно съдействие при осъществяване на
проверката, а ГФО е представен за обявяване преди съставяне на АУАН. Последното
също не е обстоятелство, водещо до извод за маловажност. Извършването на
търговска дейност е свързано с изисквания за предварителна подготовка и знания,
липсата на които не е оправдание за търговеца. Освен това, нарушителят е
бездействал в един значителен период от време в рамките на законоустановения
срок, с което е осъществил нарушението и значително време след изтичането му,
то с това си поведение съществено е засегнал обществените отношения, защитени с
нормата на чл. 38 от ЗСч, а именно изискването за публичност на финансовите
отчети.
Ето защо касационната инстанция намира, че обжалваното решение не страда от наведените в
касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.
За разноските: С оглед разпоредбата на чл.63,ал.3 ЗАНН, във
връзка с чл.228 АПК, вр. с чл.143,ал.4 от АПК, в полза на ответния
административен орган се следва юрисконсултско възнаграждение.
Същото съдът определя в размер
на 80лв. с оглед Тълкувателно решение № 3
от 13.05.2010 година, постановено по тълкувателно дело № 5/2009 година на
Върховния административен съд на Република България тълкуване, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение на ПРС № 2298/13.12.2019г.,
постановено по АНД № 6770/2019г., V н.с.
ОСЪЖДА "СУИЙТ МЕДЖИК ЕВРОПА" ООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 80/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: