Р Е Ш Е
Н И Е №
225
гр.
Шумен, 29.10.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Ж.Дучева като разгледа
докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело
№307 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №167/21.05.2019г. по гр.д.№258/2018г. Районен съд-гр.Н. п., на основание чл.422,ал.1 от ГПК е признал за установено, че Н.З.Р. дължи на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - гр. С., адрес на управление: ...,
представлявано от управителите
С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г., с пълномощник по делото юрисконсулт Р.И.И., сумата от 2 101, 09 лв., дължима по договор за
потребителски кредит №********** от 31.08.2016 г..
Със същото решение е отхвърлен искът, да бъде придзнато за установено по
отношение на Н.З.Р., че дължи на дружеството сумата от 1 312, 32 лв., съставляваща
задължение по договор за потребителски кредит №********** от 31.08.2016 г., за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №738 от 23.10.2017
г. по ч.гр.д. №1318/2017 г. на РС – Н..
Признато е, че оспорването истинността на представени
по делото документи - договор за потребителски кредит №********** от 31.08.2016
г.; декларации от 31.08.2016 г.; споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 31.08.2016 г.
и общите условия към договор за потребителски кредит №********** от 31.08.2016
г., е недоказано и са присъдени деловодните разноски извършени в
исковото и
в заповедното производство , съразмерно на уважената част от иска.
Решението е обжалвано от ищцовата страна в частта, с която е отхвърлен
предявения срещу ответника иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК относно дължимостта на възнаграждение по
споразумение за предоставен пакет от допълнителни услуги в размер на
1312.32лв.. Жалбоподателят намира същото
за неправилно, по подробно изложени съображения. Неправилен се явявал изводът
на съда, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги било
нищожно, като заобикалящо императивни правни норми, на основание чл.10а, ал.2
от ЗПК. Длъжникът имал възможност да прецени дали параметрите на уговорения
кредит отговарят на финансовите му възможности. Била му дадена възможност и да
се откаже от договора, без да дължи неустойка, което Р. не била направила.
Клаузите, определящи задължението за заплащане на закупения пакет от
допълнителни услуги не противоречали и на добрите нрави. В българското действащо
право , в отношенията между правните субекти действал принципа на свободното
договаряне. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и вместо
него постановено друго, с което заявената установителна претенция бъде уважена
изцяло. Претендира и присъждане на
направените разноски.
Въззиваемата страна, чрез назначения й особен представител адв.В.Я. при ШАК, взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въз основа на депозирано от „ Профи Кредит България“ ЕООД- гр.Ш., представлявано от С.Н.Н.
, Д.Х., И.Х.Г.
и О.Л.- управители, заявление по реда на чл.410 от ГПК, е
издадена заповед №№738/23.10.2017г. по ч.гр.д.
№1318/2017г. на НПРС , по силата на която е разпоредено Н.З.Р. да заплати на
ищцовото дружество сумите: 3413.41лв. –
главница,
13.85лв.-законна лихва за забава от 21.01.2017г.-04.04.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от 19.10.2017г. до окончателното плащане,
както и направените по делото разноски в размер на 68.55лв-държалвана такса и
50лв.-юрисконсултско възнаграждение, като е посочено, че вземането произтича от
договор за потребителски кредит №**********/31.08.2016г.. Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, поради
което на заявителя е указана възможността на предяви иск за вземането. Последният в дадения срок е
сторил това и е предявил настоящия установителен иск - че в полза на „
Профи Кредит България“ ЕООД- гр.Ш. срещу Р. съществува вземане за
сумата от 3412.41лв. -
задължение
по договор за потребителски кредит № 3012130530, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. до окончателното изплащане на вземането.
На 31.08.2016г.
между „ Профи Кредит България“ ЕООД- гр.Ш. и Н.З.Р. бил сключен договор за потребителски
кредит № 3012130530, по силата на който, дружеството
предоставило на последната потребителски
кредит в размер на 1 750 лева , със срок на връщане – 24 месеца , при равни месечни вноски от 108.19лв. , включваща главница и
лихва . На същата дата, във връзка с договора за кредит
между страните е постигнато и споразумение, по силата на което, на ответницата е
предоставен
пакет допълнителни услуги , с който последната се задължила
да заплати на ищцовото дружество цена за услугата в размер на 1312.32лв.,
която следвало да се изплати разсрочено за 24 месеца ,
на равни месечни вноски от 54.68лв..
Стойността на пакета е добавена към размера на главницата по кредита, като по този начин общата дължима от Р.
месечна вноска възлизала на 162.87лв..
Съгласно
представеното споразумение за допълнителен пакет услуги, кредиторът следвало да
предостави на клиента, по негово искане и
при изпълнение на изискванията залегнали в ОУ, една или всички от посочените
услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски;възможност за смяна на дата на
падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Страните се договорили, че 15 % от
възнаграждението по закупения пакет, но не повече от 300 лв., представляват
стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит, която била дължима изцяло при
сключване на споразумението за предоставяне на пакета от допълнителни услуги
към договора за потребителски кредит, но заплащането й е разсрочено за срока на
договора и е част от вноските по
закупения пакет, като се дължи и при предсрочно погасяване.
Договорът,
погасителният план към него, споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, както и общите условия към договора, са подписани и от
двете страни. Не е спорно, че кредитът
бил усвоен, а това се установява и от
представеното извлечение от транзакция от 31.08.2016г.. В изпълнение на задълженията си по договора ответницата
изплатила три погасителни вноски от по 162, 87 лв., като последната вноска е
била платена на 08.12.2016 г., както и сумата от 6, 86 лв. Размерът на погасеното задължение възлизал от 495, 47 лв.
При така установената по-горе
фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Заявена е претенция с правно основание чл.422
от ГПК за установяване съществуването на вземане – неиздължена главница по
договор за потребителски кредит, както и възнаграждение по сключено във връзка
с него споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги.
Доколкото предмет на настоящото
производство е депозирана въззивна жалба
срещу решението само в отхвърлителната му част - с която е отхвърлена
претенцията за заплащане на възнаграждение за закупения пакет допълнителни
услуги, то само тя следва да бъде разгледана в настоящото въззивно производство.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/,
ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор
и ответницата, настъпване изискуемостта
на паричното задължение на последната, изпълнение на задължението на кредитора по
конкретното споразумение за предоставяне пакет за допълнителни услуги. Ответната страна следва да установи факта на
заплащане на дължимото възнаграждение.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че Профи Кредит
България“ ЕООД-
гр.Ш. и Н.З.Р. са били в облигационни отношения, уредени от сключения
между тях договор за потребителски
кредит № 3012130530/ 31.08.2016г., във връзка с който, и на същата дата, е
подписано и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд касателно нищожността на
клаузите за предоставяне на ответницата
на пакет от допълнителни услуги и на основание чл.272 от ГПК препраща към
същите.
Изброените допълнителни услуги не водят до
някакава икономическа полза за ответника, която да е еквивалентна на уговорената
цена. На практика е уговорено
заплащането на възнаграждение за една възможност - възможността за
предоставянето на услугите/в този смисъл е и изложеното от жалбоподателя, че
възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за възможността на
длъжника да поиска промяна в договора му
за кредит във всеки един момент от живота на договора/, а не за реално
предоставени такива. Не са ангажирани и доказателства по делото, на ответника
да е предоставена някоя от сочените услуги. В случая и възнаграждението,
което следва да се заплати за пакета от допълнителни услуги е в размер на 1312.32лв.., а кредита е в размер на
1750лв., Или касае се до близки
по размер суми, което води до извода, че уговореното
възнаграждение е прекомерно и е
в противоречие с принципите на справедливост. На практика,
заплаща се сума в размер близка до размера на кредита, но без насрещно
задължение на кредитодателя да отпусне допълнителна сума за кредит или
еквивалентна престация.
В §1, т.1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане
на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но в случая
не е налице тази хипотеза. Допълнителни услуги според чл.10а, ал.1 от ЗПК са
такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат
пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на
различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за
размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за
които въззивникът претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги
са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не
се дължи заплащане от кредитополучателя на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК
Освен това, съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а в
случая е определено общо възнаграждение за всички посочени допълнителни услуги,
като от сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
може да бъде изведена единствено стойността на възнаграждение за първата
услуга, но не и на останалите такива.
Само за пълнота следва да се отбележи, че
разпоредбите, уреждащи заплащането на цената на допълнителните услуги се явяват
и неравноправни по смисъла на чл.143,
ал.1, т.3 от ЗПК, тъй като за да се възползва длъжникът от всички допълнителни
услуги по сключеното споразумение се изисква одобрение от кредитора, което
означава, че той следва да плати предварително за възможност, която е изцяло
зависи от волята на кредитора. С тези
клаузи се въвежда задължение на едната
страна по договора да заплати за нещо, което
има по силата на самия закон - правото на страните да променят срока на
падежа на договора, както и свободата им да отложат една или повече погасителни
вноски, което води до значителна неравноправност на същите.
Предвид
изложеното и настоящата инстанция намира, че е клаузите, с които е уговорено
заплащане на възнаграждение за допълнителния пакет услуги се явяват нищожни, поради което и за ответната
страна не е възникнало задължение да заплати претендираното възнаграждение в
размер на 1312.32лв.. Ето защо и претенцията за заплащане на възнаграждение за
пакет допълнителни услуги се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Решението
в обжалваната му част се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
В останалата, необжалвана част,
решението е влязло в законна сила.
Водим
от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №167/21.05.2019г. по гр.д.№258/2018г. на НПРС в частта, с която е отхвърлена претенцията да бъде признато за установено по отношение на Н.З.Р. с ЕГН********** ***, чрез особения му представител адв. В.Я. при ШАК,, че дължи на “Профи кредит България“ ЕООД - гр. С., адрес на управление: ..., представлявано от управителите С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г., чрез юрисконсулт Р.И.И., сумата от 1 312, 32 лв., съставляваща задължение по договор за потребителски кредит №********** от 31.08.2016 г.-възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 31.08.2016г., за която сума има издадена заповед за изпълнение на парично задължение №738 от 23.10.2017 г. по ч.гр.д. №1318/2017 г. на РС – Н.,
В останалата, необжалвана
част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.2 от ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.