Р E Ш Е Н И Е
№ 215
гр.Плевен, 12.03.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шести март
две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка
Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 127 по описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 865
от 17.12.2019 г.,
постановено по нахд № 2351/2019 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 19-0938-003384 от 2.07.2019 г. на Началник сектор
към ОД на МВР – Плевен, сектор „ПП“, с което на Т.К.Т. с ЕГН ********** от
гр.София, на основание чл.174 ал.3 предложение второ от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, за
това, че на 22.06.2019 г. в 14,58 часа в гр.Плевен на ул. „Дойран“ до № 19 по
посока на движение ул. „Ст.Заимов“ като водач на собствения си лек автомобил
„Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег***, отказала да й бъде извършена проверка с
техническо средство Дрегер 5000 с фабричен номер ARHJ-0005 за установяване употреба на
наркотични вещества или техните аналози (издаден талон за медицинско изследване
с номер 0036664 и 8 броя холограмни стикери фабричен номер АОО7377).
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от
Т.К.Т., която оспорва същото на основание чл.208 от АПК като необосновано.
Счита, че при установената фактическа обстановка неправилно е приложен
материалния закон, както и че при съставянето на АУАН и НП са били допуснати
процесуални нарушения, които съдът е намерил за несъществени. Според касатора районният
съд неправилно е приел, че административната процедура е спазена, т.к. съгласно
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози трябва да има протокол за
извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози,
изготвен в три екземпляра по образец, съгласно приложение № 2, какъвто протокол
липса по административно наказателното производство. Счита, че това е абсолютно
процесуално нарушение, което би следвало да доведе до отмяна на наказателното
постановление. Счита, че друга съществена предпоставка за отмяна на наказателното
постановление е неколкократното поправяне на часа в талона за медицинско
изследване. Твърди, че служителите на сектор Пътна полиция са я спрели за
проверка около 13,00 часа и са я държали до около 17,00 часа без да имат
основателна причина за това, т.к. направеният й тест за алкохол е бил
отрицателен, но въпреки това са я държали още, като са й казали да изчака в
колата и след около час са й казали, че ще трябва да направят и тест за
наркотици. Сочи, че е отказала, защото е била много изнервена от поведението на
служителите на полицията, т.к. проверката е била учудващо дълга и неотговаряща
на изискванията на закона. Сочи още, че часът на талона за медицинско
изследване е бил поправян многократно от контролните органи и е бил абсолютно
нечетлив и неразбираем, както и че не й е било обяснено къде трябва да отиде да
даде кръв. Счита тези нарушения на
процесуалните правила за груби, накърняващи правото й на защита, които водят до отмяната
на наказателното постановление. Сочи също, че не й е било дадено по надлежния
ред и начин, визиран в чл.6 ал.6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г- за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Намира, че изписването на
лечебното заведение в талона за медицинско изследване в тази насока не може да
санира липсата на нормативно установеното за целта устно обяснение, чиято цел е
не само да удостовери даването на предписанието за изследване, респективно – да
обвърже неизпълнението му с произтичащите от това правни последици, но и да
ангажира съответното лечебно заведение с дължимите според предписанието
действия. Ето защо, независимо, че в талона за медицинско изследване е посочено
лечебното заведение, след като това не й е било разяснено устно, имайки
предвид, че е от друг град, не би могло да се приеме, че за целта й е било
дадено предписание по надлежния ред, което тя да не е изпълнила, което означава,
че не е извършила вмененото й нарушение, за което е санкционирана с обжалваното
НП, дори и да е отказала извършването на тест за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, т.к. отказът й би бил съставомерен само ако е
отказала да получи талона за изследване или при даденото с него предписание,
каквото в случая не й е давано, не изпълни последното – не се яви в указаното
време в указаното лечебно заведение или се яви, но не даде кръв за изследване. Счита,
че противното би означавало да се допусне възможността водач на МПС да бъде
санкциониран за отказа му да бъде тестван за употреба на наркотични вещества
или техни аналози при условие, че впоследствие изпълни дадено му предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване или какъвто е случая – не е дала
кръв за изследване, защото контролният орган, макар да е бил длъжен при отказа
да й бъде извършена проверка с тест, не й е дал подобно предписание. Счита, че
не това е целта на закона, след като са предвидени различни начини за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и изборът на
който и да е от тях е предоставен на водача, доколкото контролният орган не го
е лишил от тази възможност поради неизпълнение на вменените му в тази насока
задължения. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът- Областна дирекция на МВР – Плевен в
съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че
при извършена проверка на
22.06.2019г. в 14:58 часа в гр. Плевен на ул. „Дойран“ до №19 по посока на
движение ул. „Ст. Заимов“, полицейските служители В.М.Т. и М.П.Н.спрели за
проверка управлявания от Т.К.Т. лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег. ***.
В хода на проверката проверяващите извършили прба за употреба на алкохол
с техническо средство на Т., която отчела отрицателен резултат. При покана да
бъде изпробвана с техническо средство Дрегер 5000 с фабричен номер ARHJ-0005 за установяване употреба на наркотични вещества или
техните аналози, Т. категорично онтказала да бъде изпробвана, след
което на същата били издадени талон за медицинско изследване с номер:0036664 и
8 броя холограмни стикери фабричен номер
АОО7377. С оглед констатираното
нарушение, актосъставителят В.М.Т. в присъствието на свидетеля М.П.Н.съставил
против Т.К.Т. АУАН с номер на бланката 201115 от 22.06.2019 година, който К.
отказала да подпише. Отказът бил удостоверен с подпис на свидетеля В.К.Л.. Като
нарушена била посочена разпоредбата на
чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН на 2.07.2019г.
било издадено Наказателно постановление № 19-0938-003384 на Началник сектор към
ОДМВР Плевен, с-р „ПП“, с което на Т.К.Т. с ЕГН ********** от гр. София на
основание чл. 174, ал.3, пр. 2-ро от ЗДвП са нложени административни наказания
- глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът установил
по несъмнен и категоричен начин след анализ на ангажираните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства и въз основа на показанията на порицейските
служители, които съдът кредитирал с доверие като обективни, логични,
непротивореиви и взаимно допълващи се. Съдът изложил доводи, че актосъставителят
Т. и свидетелят Н. възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления
относно релевантните за делото факти, според които на посочените в АУАН и в НП
дата и място в качеството си на служители в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен
извършили проверка на управлявания от жалбоподателката лек автомобил, марка
„Мерцедес“, при която поканили водача Т. да и бъде извършена проба за употреба
на наркотични вещества или техните аналози, като същата категорично отказал.а
Посочват, че подробно обяснили в кое конкретно здравно заведение трябва да
отиде, за да даде проба и в какъв интервал от време, като вписали съответните
обстоятелства и в издадения и талон за медицинско изследване. Съдът кредитирал
показанията на свидетеля Л. като основани на негови преки и непосредствени
впечатления, според които лично в негово присъствие жалбоподателката Т.
отказала да подпише съставения и АУАН АА № 201115/22.06.2019 година. Съдът
обсъдил и показанията на свидетеля И.И.К., като приел същите с доверие в частта, в която твърди, че на
посочените в АУАН и в НП дата, време и място пътувал с жалбоподателката в
управлявания от нея лек автомобил и че същата била спряна за проверка от
служители на Сектор „ПП“-КАТ-Плевен, в хода на която К. отказала да даде проба
за употреба на наркотични вещества и техни аналози. В тази част показанията на
свидетеля Кюрчев съдът приел за логични и напълно съответстващи на останалия
събран по делото доказателствен материал. Съдът не приел с доверие показанията
на този свидетел в частта им, в която твърди, че жалбоподателката отказала да
даде исканата и проба, като още в момента на проверката изтъкнала, че приема
лекарства за нарушена функция на щитовидната жлеза, като приел същите за
изолирани и неубедителни.
При така
установените факти съдът направил извод, че Т. е автор на нарушението, за което
е санкционирана с Наказателно постановление № 19-0938-003384 от 02.07.2019г. на
Началник сектор към ОДМВР Плевен, с-р „ПП“. Позовал се на разпоредбата на чл.174,
ал. ІІІ от ЗДвП, и направил извод, че субект на нарушението е водач,
включително на МПС, като изпълнителното деяние може да бъде осъществено по два
алтернативни начина - чрез отказ за извършване на проверка за наличието на
алкохол или упойващи вещества с техническо средство или чрез неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване чрез даване на кръвна проба. В
разглеждания случай съдът направил извод,
че същата е отказала да даде проба с техническо средство Дрегер 5000 с
фабричен номер ARHJ-0005 за употреба на наркотични
вещества или техните аналози.
За неоснователни
съдът приел възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения
в хода на проведеното административно-наказателно производство. От приложения
на стр. 7 в делото талон за медицинско изследване №0036664 съдът установил, че в същия е посочено конкретното здравно
заведение – ЦСМП-СПО-Плевен, в което жалбоподателката е следвало да се яви в
рамките на 45 минути от връчване на талона. От обсъдените гласни доказателства
безспорно установил, че тези указания били разяснени и устно на Т. от страна на
проверяващите. Съдът изложил
съображения, че в случая не е спазен редът
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози предвиден
в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като не е попълнен
съответният протокол – приложение 2 към чл.5,ал.2 от Наредбата. В настоящата
хипотеза приел, че не е налице спор дали жалбоподателката е управлявала процесното
МПС след употреба на наркотични вещества или не, за да се приеме
за доказвана по безспорен начин употребата на наркотични вещества е
необходимо установяването на този факт да стане при стриктно спазване
на предвидения за това ред в Наредбата по чл.174,ал.4 от ЗДвП. По същия начин нарушението на цитираната наредба по
чл.174,ал.4 от ЗДвП може да обоснове незаконосъобразност на наказателното
постановление, съставено за нарушение по чл.174,ал.1 от ЗДвП,
където на доказване подлежи концентрацията на алкохол в кръвта, чийто
стойности могат да се приемат от съда за безспорно доказани
единствено, в случай, че са установени при спазване на реда, предвиден в
наредбата. Настоящият случай обаче не е такъв. Нарушението по
чл.174,ал.3 от ЗДвП се осъществява чрез отказ на водача на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или чрез
неизпълнение на предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози . В процесния случай в наказателното постановление е
посочено, че нарушението е осъществено чрез отказ. Доколкото отказът е нарушение
на просто извършване, същият може да се установява с всички допустими
доказателствени средства, без да е необходим някакъв специален ред за
установяването му. Въззивният
съд приел, че в случая отказът се
установява по безспорен начин от съставения АУАН, чиято доказателствена сила не
е оборена от доказателствения материал по делото. На тези основания
съдът приел за доказано вмененото на Т. нарушение на чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП. Приел, че в производството по издаването му са спазени
всички процесуални правила до толкова, че не са налице съществени нарушения,
които да водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице или да са от
такова естество, че ако не бяха допуснати, резултатът от
административно-наказателното производство би бил различен. Нарушението е
установено по несъмнен начин и е доказано от събраните по делото доказателства.
Правилно е квалифицирано и съответно е санкционирано с наказание,
съответстващо, както по вид, така и по размер с приложимата санкционна
разпоредба, а именно – глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Съдът не намерил основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.
На тези основания съдът потвърдил оспореното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че
обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон
и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на
касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и
доказаност на вмененото му деяние. Ето
защо правните изводи на районния съд се
споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят. В този смисъл
касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изречение
второ от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението
си.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, Т. е
имала качеството на "водач" на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
В § 6, т. 25 от
ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина "водач".
От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието "управление" на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в
движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че
именно Т. е бил водач на процесния лек
автомобил, тъй като именно тя го е управлявала и на нея са състави АУАН. По
този въпрос няма и спор между страните.
Административното нарушение по чл. 174, ал.
3 от ЗДвП визира в състава си си водач на МПС, който откаже да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо
средство и да даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози са два различни способа, чрез които се установява
наличието на наркотични вещества или техни аналози. В случая на разпоредбата на
чл. 174, ал.
3 от ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни
възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания
водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява МПС след или без употреба
на наркотични вещества или техни аналози. Ако водачът откаже само медицинското
изследване, но се е съгласил да му бъде извършена проверка с техническо
средство, тогава той не би осъществил състава на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато
проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство,
но се съгласи да даде проба за медицинско изследване. От събраните по делото
гласни и писмени доказателства (показанията на полицейските служители) и
писмени такива, безспорно се установява, че Т. е отказала проба за наличие на
наркотични вещества и по двата предписани от закона начина. Последната е отказала да й бъде извършена проверка с
техническо средство Дрегер Дръг тест с посочения в НП номер. Няма данни и
доказателства да се е явила и за медицинско изследване в ЦСМП-СПО-Плевен,
каквото предписание й е било дадено с издадения Талон за изследване №0036664,
приложен на л.7 от въззивното дело. С оглед на това, налице е изричен отказ на Т.
да бъде тествана за употреба на наркотични вещества и техни аналози с
техническо средство, като не е изпълнила и предписанието за медицинско
изследване – отказала е да даде кръвна проба. Неоснователни са оплакванията на
касатора, че не й е било надлежно разяснено къде да отиде да даде кръвна проба.
На първо място, в талона за изследване №0036664 изрично е записано лечебното
заведение, в което следва да се извърши изследването, а именно-ЦСМП-СПО-Плевен,
но вероятно отказът на водача Т. да се подпише на талона и да го получи е
станала причина за възникналата у нея неяснота. Следва да се има предвид още,
че при разпита си в съдебно заседание актосъставителят Т. изрично е посочил, че
полицейските служители са разяснили на Т.
къде трябва да отиде, в кое лечебно заведение. Ето защо съдът приема, че
правата на водача са били разяснени в достатъчна степен и по начин, по който тя
е могла обективно да ги възприеме, но не е изпълнила задължението си да извърши
изследване по някой от предвидените в ЗДвП и в Наредбата начини. Поради което е
осъществила състава на вмененото й с АУАН нарушение. В самия талон за
изследване действително има поправки относно часа на връчването му, отбелязан в него, но поправките,
макар и да съставляват нарушение, не са съществено нарушение и не опорочават
административнонаказателното производство до степен, обосноваваща отмяна на
издаденото НП. А и съгласно чл.178, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът
оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания,
добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички
обстоятелства по делото. А от обстоятелствата по делото, установени посредством
събраните писмени доказателства (редовно съставеният АУАН по аргумент от
чл.189, ал.2 от ЗДвП) и свидетелски показания на полицейските служители и на
св. К. се установява, че водачът на МПС на процесния ден е отказала категорично
да й бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, както посредством техническо средство, така и чрез изследване в
лечебно заведение. Защото по делото до настоящия момент не са представени
доказателства, нито се твърди Т. да е посетила лечебно заведение, за да й бъде
взета проба за употреба на наркотични вещества-доказателства в тази насока не
са представени, например резултат от извършено изследване. В този смисъл не е
извършено нарушение на разпоредбите на чл.6 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда
за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози.
В издадения контролен талон, който Т. е отказала да подпише и да получи, са
вписани реквизитите по чл.6, ал.6 - мястото,
където да се извърши установяването; срока
на явяването – до 45 минути. Спазена е и разпоредбата на чл.6, ал.8 от
Наредбата-отказът на лицето да подпише и да получи талона за изследване е
установен с подписа на един свидетел.
Съгласно чл. 5, ал. 2
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
в Протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или
техни аналози по образец съгласно приложение № 2 се попълва резултатът от
извършената проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Доколкото в случая е извършен отказ от извършване на проверка с техническо
средство, то не са били налице резултати от проверката, които да подлежат на
попълване в такъв протокол. В този смисъл неоснователно е и възражението в
жалбата и в този аспект.Налице е и субективният елемент от състава на
нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т. е разбирала свойството и
значението на извършваното и е могла да ръководи постъпките си. Съзнавала е
общественоопасния характер на извършваното от нея деяние, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Била
е напълно наясно относно факта, че при проверка от надлежните органи е следвало
да бъда установена употребата, респ. липсата на наркотични вещества или техни
аналози в тялото й по някой от начините, предвидени в ЗДвП. Същата напълно
съзнателно е отказала даването на проба и доказателства в тази насока са и
данните, съобщени от свидетеля К., пътувал процесния ден с Т., че последната е
имала притеснения да даде проба за наркотични вещества, тъй като ползва
лекарства за заболяване на щитовидната жлеза, които могат да окажат влияние на
резултатите от пробата.
Ето защо решението на въззивния съд, в което са
изложени аналогични на настоящите мотиви и в което е направен извод за
съставомерност и доказаност на вмененото на Т. деяние, като валидно, допустимо
и правилно следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 865 от 17.12.2019 г.,
постановено по нахд № 2351/2019 г.на Районен съд – Плевен
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.