Определение по дело №449/2015 на Районен съд - Несебър

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№777                                              07.12.2016г.                                 гр.Несебър

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                     ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на седми декември                                две хиляди и шестнадесета година

в закрито заседание в състав:

                                          Председател: Й. Майска-И.

като разгледа докладваното от съдия Й.Майска

Гражданско дело № 449 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството се движи по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от „И.“ АД с ЕИК-8316632820042, седалище и адрес на управление ***, заявена чрез процесуалния представител адв.Й.Д. за изменение и допълване на постановеното по гр.д. № 449/15г. съдебно решение № 101/30.06.2016г. в частта за разноските, като се моли ответника да бъде осъден за заплати на ищеца наставените по делото разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.

По молбата е постъпил по реда на чл.248, ал.2 от ГПК писмен отговор от ответника Илияна Ф., заявен чрез нейния процесуален представител адв.И.Б., с който молбата се оспорва с аргумент, че в мотивите на решението съдът се е произнесъл по искането за разноски на ищеца, като е посочил, че същото не отговаря на изискванията на чл.80 ГПК, позовавайки се на т.2 от ТР № 6/16г. на ОСГТК на ВКС-липса на представен списък на сторените от страната разноски. Посочва се, че и към молбата по чл.248 ГПК на ищеца списък по чл.80 ГПК. В заключение е застъпено становище, че няма основание за изменение на решението в частта му за разноските.

С разпореждане от 01.08.2016г. съдът е посочил на страните, че не е налице основание за допълване на решението, тъй като в мотивната част на същото има произнасяне по искането за разноски.

По повод постъпила против първоинстанционното решение жалба, въззивната инстанция с Определение № VI-2283/10.11.2016г. по в.гр.д. № 1767/16г. по описа на ОС-Бургас е констатирала, че липсва надлежно произнасяне от първоинстанционния съд с определение по реда на чл.248 ГПК, поради което делото е върнато за постановяване на съдебен акт по посочения текст.

Като взе предвид становищата на страните, съдът намира следното:

Видно от мотивите на решение № 101/30.06.2016г. на стр.8 е посочено, че „Произнасяне досежно направените от ищеца съдебни разноски не следва, тъй като отправеното искане не отговаря на изискванията на чл.80 ГПК, вр. т.2 от ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС, а именно не е представен списък за сторените разноски в срок до приключване на последното съдебно заседание.“

Видно от разпоредбата на чл.80 ГПК: „Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.“

Ищецът не е представил по делото списък на разноските, съгласно изискванията на чл.80 ГПК.

В мотивите по т.2 от посоченото ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е посочено, също: „Според чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени.“ Списък на разноските не е представен от поискалата го страна в нито един момент от производството, включително и към молбата по чл.248 ГПК или пък пред въззивната инстанция.

Следователно остава за разглеждане другата хипотеза по чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на решението. Така видно от мотивите изложени в т.8 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС „хипотезата на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част.“ Видно от гореизложеното в цитираното първоинстанционно решение съдът е формирал воля и е изложил мотиви за неоснователност на искането за разноски и произнасяне в обратен смисъл не би могло да има без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част, поради което молбата на страната и на това основание следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на осн.чл.248, ал.3 от ГПК, съдът

 

                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ  без уважение молба по чл.248 ГПК на И.“ АД с ЕИК-8316632820042, седалище и адрес на управление ***, заявена чрез процесуалния представител адв.Й.Д. за изменение и допълване на постановеното по гр.д. № 449/15г. съдебно решение № 101/30.06.2016г. в частта за разноските, като се моли ответника да бъде осъден за заплати на ищеца наставените по делото разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.

                                                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: