Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1047 05.08.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С.А.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 1178 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ц.В.Т.,***, чрез
пълномощника- адвокат К.Т.от БАК, против Решение, постановено по НАХД № 391 от 2020г.
по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0769-005289 от 04.12.2017г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР-гр.Бургас, сектор „ПП“, с което
на касационния жалбоподател за извършено нарушение на чл.174, ал.3,
предл.2 от ЗДвП са наложени наказанията „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното
съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че воденият от
касатора свидетел в производството пред РС-Бургас заявил, че именно той е
управлявал автомобила и едва, когато превозното средство било паркирано, съответно
след излизането им от автомобила, двамата /касатора и свидетеля/ вървели пеша и
тогава са спрени от полицейски служители. Свидетелят от МВР нямал ясни спомени
за случилото се, а освен това изказал само предположения, че водач на процесния
автомобил е бил касатора, тъй като и друг път бил санкциониран. При това
положение, полицейските служители действали само по догадки, а не въз основа на
достоверна информация.
Прави се искане, касационната инстанция да отмени
оспореното решение на Районен съд – гр.Бургас и вместо него да постанови друго,
с което да отмени наказателното постановление.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон.
В съдебно заседание, касаторът се явява лично и
поддържа жалбата. Представя заверено копие на друг акт за установяване на
нарушение, съставен на 17.08.2017г. за нарушение по чл.150 от ЗДвП, т.е. за
това, че на същата дата и място управлявал автомобил, без валидно свидетелство
за управление на МПС. Изтъква, че за това нарушение до момента на съдебното
заседание не е било издадено наказателно постановление. Този факт, според
касатора, изцяло опорочавал обжалваното по настоящото дело НП, защото с липсата
на издадено НП въз основа на втория акт, органите на пътна полиция приели, че
той не е управлявал автомобила и за това не са му издали такова НП, а от друга
страна било издадено оспореното по това дело НП, за това, че като водач на МПС
отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Поради това,
процесното НП трябвало да се отмени, съответно да се отмени решението на
първата инстанция и наказателното постановление.
Ответникът по касация, не се представлява и не
ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението
на първата инстанция да бъде оставено в сила.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, въз основа на събраните по делото
доказателства, като обсъди доводите и възраженията на страните и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана
по същество, при което съдът намери следното:
Производството пред Районен съд – Бургас било
образувано по жалба на касатора, против наказателно постановление № 17-0769-005289 от 04.12.2017г., издадено от
Началник група към ОД на МВР-гр.Бургас, сектор „ПП“, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП са наложени наказанията „глоба“
в размер на 2000 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Като
фактическо основание за налагане на така описаните санкции, наказващият орган посочил,
че Ц.Т. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за евентуална
употреба на наркотични вещества и не изпълнил предписание за изследване с талон
за медицинско изследване № 0097429.
С оспореният съдебен акт, РС потвърдил наказателното
постановление, а за да постанови това решение съдът приел, че при съставяне на АУАН
и издаване на НП не били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Според решаващият
съд актът и НП били издадени от компетентен орган и съдържали всички необходими
реквизити. Било прието, че от събраните по делото доказателства, се установява,
че на 17.08.2017г. около 14.05 часа в гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“ именно Ц.В.Т.
е бил водач на автомобил „Ауди А 6“, с рег.№ А 6547 МР. Съдът, обосновал извода
си за осъщественото административно нарушение, като обсъдил подробно събраните
по делото писмени и гласни доказателства, включително показанията на четиримата
изслушани по делото свидетели, както и заявеното при извършената очна ставка
между двама от тях. Описана е
установената фактическа обстановка, като са пресъздадени възприятията на
свидетелите относно факта дали е бил управляван автомобила и от кого точно. Противно
на изложеното в касационната жалба, съдът е направил обективен анализ на
приобщените гласни доказателства, като е посочил кои показания кредитира и кои
не, съответно по какви причини. Изводът, че именно Ц.Т. е управлявал автомобила
не е изведен въз основа на догадки, а в съответствие с категорично заявеното от
свидетеля Д.Д., че е възприел факта кой точно е управлявал автомобила и това е
бил жалбоподателя Ц.Т.. Служителят пояснява, че не среща това лице за първи
път, тъй като преди време е бил проверяван и в автомобила му е намирана
марихуана. Вярно е, че другият свидетел вписан в акта е заявил, че не си спомня
добре за случаят, но съдът е изтъкнал, че от времето на проверката са изминали
повече от две години, поради което е налице обективна причина за липсата на
такива ясни спомени. Показанията на разпитания по искане на жалбоподателя
свидетел също са анализирани и е описана причината, поради която не се
кредитират с доверие, а именно близките приятелски отношения между свидетеля М.В.
и касатора Ц.Т., респективно съдът ги е счел за пристрастни. По делото не се
спори за факта, че Ц.Т. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, както с техническо средство, така и
посредством даване на кръвна проба за анализ.
Решаващият съд изтъкнал, че размерът на наложените
наказания бил определен в съответствие с указаното от законодателя, като
правилно било наложено и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се управлява МПС за
срок от две години /24 месеца/, които били фиксирани от законодателя в приложимата
норма и не могат да бъдат редуцирани.
Касационният състав, счита, че решението на БРС е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на РС подлежи на
обжалване пред Адм. съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ
от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е
изследвал фактическата обстановка, като изложил подробни мотиви и е анализирал събрания
по делото доказателствен материал, установяващ законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на касатора. Тези съображения се
споделят и от настоящия съдебен състав. В този смисъл, нарушението е доказано с
конкретни годни доказателствени източници, а не въз основа на догадки.
Колкото до представеното пред касационната инстанция
писмено доказателство- друг акт за установяване на нарушение, изразяващо се в
управление на МПС без валидно свидетелство за управление на МПС, следва да се
посочи следното:
Съставеният втори акт за установяване на нарушение,
свързано с липсата на валиден документ за правоспособността на водача е сложило
началото на отделно административнонаказателно производство. Именно в неговият
предмет следва да бъдат обсъдени фактите дали водачът е притежавал такъв
документ или не. В настоящото производство тези въпроси са неотносими, защото
на касатора не е наложено наказание за такова нарушение. Преценката дали да
бъде издадено второ НП, въз основа на представеният втори акт или не е изцяло в
правомощията на компетентния наказващ орган. Вярно е, че в ЗАНН е регламентиран
срок, в който следва да се издаде НП, след съставяне на акта за установяване на
конкретното нарушение, а спазването му е предпоставка за законосъобразност на
наложената санкция. Обаче, липсата на такова НП, дори да се приеме тезата на
касатора, че такова друго НП все още не е издадено повече от две години, не
означава, че органът се е отказал да го издава, защото приел, че Ц.Т. не е
управлявал автомобила на същата дата и място, поради което и не би могъл да
носи отговорност за процесното нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП.
Бездействието на съответния орган да издаде друго НП не означава автоматично,
че е приел липсата на качеството на водач, като субект на такава отговорност.
Другояче би било, ако органът прекрати второто производство с нарочна резолюция,
по съображения, че качеството на водач не е доказано, но в случаят не се и
твърди подобно обстоятелство. В този смисъл, аргументите на касатора за наличие
на доказателства, сочещи отпадане на отговорността му в настоящото
административнонаказателно производство, са несъстоятелни и не могат да
обосноват отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него НП.
По изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното
решение е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в
сила, респективно жалбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 413 от 09.04.2020г.,
постановено по НАХД № 391 от 2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.