РЕШЕНИЕ
№ 3651
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110146782 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба от Т. К. М. против Е Е Г Б ЕООД
с искане уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановена
на заеманата от нея длъжност и да бъде заплатено обезщетение за времето,
през което е останала без работа. Ищцата твърди, че по силата на трудов
договор № 1615 от 11.08.2020 г. бил назначен към ответника на длъжността
продавач консултант, като последното ѝ брутно трудово възнаграждение било
в размер на 1456,23 лева. На 14.07.2022 г. ищцата получила от ответника
искане за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, като депозирала такива в
писмен вид. В искането било посочено, че в търговски обект, стопанисван от
работодателя били извършени две инвентаризации – съответно на 28.03.2022
г. и на 06.06.2022 г., при които били установени липси на стоки в общ размер
от 84547,63 лева. На 02.08.2022 г. ищцата получила второ искане за даване на
обяснения, на което също депозирала такива. Със Заповед № 1811 от
08.08.2022 г. на ищцата било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и трудовото правоотношение било прекратено, считано от
същата дата. В заповедта било посочено, че ищцата, заедно със своя колежка,
многократно за периода от 20.12.2021 г. до 13.06.2022 г. въвеждали в касовия
апарат на магазина сторно-операции, установяващи връщане на стоки, без
обаче стоки реално да са били връщани, като паричната равностойност на
стоката двете жени присвоявали незаконно. При извършени инвентаризации
на 28.03.2022 г. и на 06.06.2022 г. били установени липси на стоки в общ
размер от 84547,63 лева. С тези си действия двете жени били нарушили
трудовата дисциплина и разпоредбите на чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 9 КТ. Ищцата
1
счита, че заповедта била незаконосъобразна. Отрича да е извършвала
описаните в нея нарушения на трудовата дисциплина и ги намира за
недоказани. Счита, че наказанието било наложено след изтичането на
преклузивните срокове, посочени в чл. 194, ал. 1 КТ. Моли съда да признае
прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и същото да бъде
отменено, да бъде възстановена на работа и да бъде заплатено обезщетение
за оставане без работа за периода от 08.08.2022 г. до 08.02.2023 г. в размер на
8737,38 лв. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на
иска. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца на
посочената длъжност, прекратяването на същото, размера на трудовото
възнаграждение, искането и даването на обяснения. Счита, че заповедта била
законосъобразна. Твърди, че нарушенията на трудовата дисциплина, посочени
в нея, били доказани и установени. С инвентаризация от 28.03.2022 г. били
установени липси в размер на 64041,43 лева и на 06.06.2022 г. били
установени липси в размер на 20506,20 лева. Твърди, че нарушенията на
трудовата дисциплина били установени от него на 01.08.2022 г., поради което
наказанието било наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Моли съда да
отхвърли исковете, претендира разноски.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват и
поддържат съответните си искания. От ищеца е направено искане за
намаляване размера на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ вместо за периода от 08.08.2022 г. до 08.02.2023 г. същият да обхваща
периода от 08.08.2022 г. до 24.01.2023 г. Искането е допуснато с определение
на съда от открито съдебно заседание на 27.02.2023 г.
На база представените доказателства, съдът намира за установено
следното:
Безспорни между страните са фактите че ищцата е била служител към
ответника на длъжност продавач консултант на основание трудов договор №
1615 от 11.08.2020 г. с последно брутно трудово възнаграждение в размер на
1456,23 лева, като трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед
№ 1811 от 08.08.2022 г., както и че на ищцата са искани и дадени обяснения
по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Съгласно посочената заповед, правоотношението
е прекратено, поради наложено на ищцата дисциплинарно наказание
„уволнение“ за това, че заедно с колежката си А П П многократно са
въвеждали в касовия апарат на магазина сторно-операции, чрез които са
удостоверявали връщане на закупена стока без такова реално да е било
налице. По този начин двете служителки са присвоявали незаконно
стойността на фиктивно „сторнираните“ стоки. Тези действия били
извършвани от тях в периода от 20.12.2021 г. до 13.06.2022 г. и били
породили липси на стойност общо 84547,63 лева без включен ДДС. В
дадените по реда на чл. 193, ал. 1 КТ обяснения ищцата е отрекла наличието
на липси да е свързано с нейни правомерни или неправомерни действия. От
приложената по делото длъжностна характеристика, връчена на ищцата на
11.08.2020 г. (л. 35 – л. 37 от делото) се установява, че същата отговаря за
установена липса на стоки.
Със заповед № 6 от 23.03.2022 г. (л. 56 от делото) представител на
ответника е разпоредил на 28.03.2022 г. да се извърши пълна инвентаризация
на стоките в обект магазин Collective Paradise от комисия. За извършената
инвентаризация е съставен протокол (л. 57 до 259 от делото). Със заповед № 7
2
от 05.04.2022 г. (л. 260 от делото) представител на ответника е разпоредил да
се изготви протокол за установените липси на база на протокола от
извършената инвентаризация. Протоколът е изготвен (л. 261 от делото) като
са установени липси в размер на 64041,43 лева. Със заповед № 15 от
03.06.2022 г. (л. 262 от делото) представител на ответника е разпоредил на
06.06.2022 г. да се извърши пълна инвентаризация на стоките в обект магазин
Collective Paradise от комисия. За извършената инвентаризация е съставен
протокол (л. 263 до 452 от делото). Със заповед № 16 от 13.06.2022 г. (л. 454
от делото) представител на ответника е разпоредил да се изготви протокол за
установените липси на база на протокола от извършената инвентаризация.
Протоколът е изготвен (л. 455 от делото) като са установени липси в размер
на 20506,20 лева. Представени са също така справка за извършени сторно-
операции (л. 465 до л. 485 от делото) и дневници за покупките и продажбите
(л. 488 до л. 567 от делото).
По делото е приета и справка от НАП – София (л. 584 от делото) от
която се установява, че ищцата не е работила по трудово правоотношение за
периода от 08.08.2022 г. до 03.11.2022 г. По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК тя
заяви в съдебно заседание, че не е полагала труд за периода от 08.08.2022 г.
до 24.01.2023 г., когато е постъпила на работа по трудово правоотношение с
трето по делото лице – Мибо 82 ООД, видно от представения трудов договор
(л. 608 от делото).
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (л. 592 до 595 от
делото). Установява, че при извършването на процесиите две инвентаризации
не са нарушени императивни изисквания от Закона за счетоводството; При
провеждане на инвентаризациите са били установени както излишъци, така и
липси. От изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че голяма част от върнатите чрез тези сторно-операции стоки не
са констатирани като липсващи в протоколите от извършените
инвентаризации. Останалите стоки, които са били върнати със сторно
операции, но не са били открити при инвентаризациите и фигуриращи в
съответните протоколи за липси, са изложени в Приложения 1 и 2; Не са
установени противоречия между протоколите за липси/излишъци и
протоколите за проведената инвентаризация. Същите са били осчетоводени и
отразени в Дневника за продажбите на ответника през месец юни 2022 г.;
данните за сторно-операциите в представената от ответника счетоводна
справка отговарят на данните от касовия апарат на магазина. Описаните в
справката на стр. 485 по делото 23 сторно операции съвпадат по код на
артикул и описание на стоката с тези, описани в протоколите за липси от
инвентаризациите. Същите отговарят на записите в касовата книга на
магазина. Последните 5 сторно операции от справката на стр. 485 по делото
не намират отражение в протоколите за липси, понеже самите операции са
извършени в периода от 21.06.2022г. до 22.06.2022г. – след приключване на
процесиите инвентаризации. Описаните в предходната точка стоки, обект на
сторно операции, съвпадат с отразените в протоколите за липси от
извършените инвентаризации.
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза за лицево разпознаване. Обект на същата е бил оптичен
информационен носител, запазил записи от охранителна камера от магазин
Колектив, с видимост към касата на магазина. Експертизата взима
заключение, че качеството на записите не позволява отграничаване на частни
признаци, индивидуализиращи заснетите лица. Поради това вещото лице дава
3
заключение, че лицата, записани на предоставените му записи, не са годни за
лицево разпознаване или за лицева идентификация. В съдебно заседание
вещото лице поясни, че в конкретния случай условно лице №1 не е годно за
лицева идентификация. Доколкото позволява качеството на записа, е
установило, че това използва компютърна периферия – клавиатура и мишка.
Като свидетел по делото е разпитана Г П П . Заявява, че е работила за
ответника от юни 2018г. до април 2021г. Първоначално била продавач-
консултант, а след това помощник-управител. Познава ищцата. Работели в
различни обекти на ответника е се запознали като колежки. Заявява, че всяка
продажба в обектите на ответника се извършвала чрез код, който се издавал
на всеки служител, който имал достъп до касата. Следели се продажбите с
тях. Описвала се всяка продажба и се отчитало кой колко продажби има.
Всеки служител имал индивидуален код. Даден служител можел да ползва
индивидуалния код на друг служител. Кодовете на всички служители се
намирали на общодостъпно място на касата на всеки обект. Често се случвало
даден служител да ползва кода на друг служител. Свидетелката извършвала
сторно операции. Извършвали се като след установяване на щетата по
артикула, пак се използвал кодът и се описвала сумата. Издавала се касова
бележка за сторно и тези артикули се пращали към офиса. По време на
работата си, свидетелката установявала липса на артикули. Имало много
кражби от клиенти. Когато се установяла такава кражба, ръководството
узнавало за нея, но не предприемало конкретни действия.
Като свидетел по делото е разпитана и Ю Б Б – служител на ответника.
Работи за него от 2012г. Първо като продавач-консултант, след това като
касиер, управител на магазин и регионален мениджър. Заявява, че тя водила
двете процесни инвентаризации. Същите били проведени, тъй като били
установени доста големи липси. През месец март била направена още една
инвентаризация. Свидетелката и другия член от комисията се разделили,
броили артикули в магазина и ги разделяли на категории: обувки, дрехи,
аксесоари, бельо, бански и др. Минавали категория по категория и системата
автоматично генерирала в ексел файл какви артикули и бройки са налични и
при сканирането колко са преброени и колко остават. Свидетелката не си
спомня точната сума като липси при инвентаризациите, но първите били на
стойност около 60000 лева, а втората – около 16000 лева. В инвентаризациите
като член на комисията участвало длъжностно лице от магазина –
управителят В М Инвентаризацията през месец юни 2022г. се наложила, тъй
като в рамките на тези месеци нямало как да има такава голяма липса и
служителите започнали да гледат видеозаписите в магазина. Установили
нередност. Свидетелката гледала видеозаписите. Познава Т. М.. Като
прегледала видеозаписите забелязала, че извършва сторно операция, при
която се вадят пари от касата. Тъй като е работила със системата,
свидетелката счита, че добре може да види къде кой бутон може да бъде
натиснат и какво се извършва. Имало случаи, в които ищцата извършвала
тези действия и това било записано във видеозаписите. Отделени били в
отделни файлове, изрязани били най-видните моменти. Направила съпоставка
между операциите, запечатани във видеото със сторно операциите отразени в
счетоводството на касовия апарат и отчела съвпадение между сторно
операцията, видеозаписа и липсата от инвентаризацията. Резултатите от тази
съпоставка отразила в документ и докладвала на началството на фирмата.
Посочва, че е запозната с приетата техническата експертиза по делото. Във
фотокадрите в заключението на тази експертиза разпознава Т. М.. От
4
използвани по време на разпита бележки свидетелката заявява, че от
фотокадър от 10 до 39 обозначеното като лице №1 била Т. М.. От фотокадър
48 до 55, от фотокадър 57 до 154 и от фотокадър 160 до 177 отново била тя.
Свидетелката е сигурна, че е ищцата е въпросното лице № 1, тъй като
изгледала пълните видеозаписи от камерите на магазина, познава ищцата не
само от работата. М. имала отличителни белези, по които може да я познае,
например походка, маниер на касата. Прегледът на видеозаписите приключил
в края на юли, бил дълъг процес. Ръководството поискало обяснения на
служителите в магазина. Никой не знаел откъде са тези липси и как била
загубена стока на такава стойност. В автоматично генерираната като ексел
файл таблица данните се въвеждали от свидетелката. Всички данни в нея за
Мол Парадайз били въведени само от свидетелката. Артикулите в обекта се
установявали чрез зареждане на файла. Това бил файл, който изваждал цялата
стока от складовото помещение готово за сканиране. Регионалният мениджър
знаел каква стока се съхранявала в обекта от системата, с която работели.
Всеки служител разполагал с индивидуален код за продажба, от който се
гледало колко оборот прави за месец, седмица. Служителите, които работели
на каса, работели с тези кодове. Управителят можел да знае кода на друг
служител. При наличие на фиктивни сторно операции в края на деня, било
невъзможно касовата наличност да е неточна. 23 сторно операции не било
реално да установят липса на 85000 лева. Ищцата не била единственият
служител, с достъп до касата и код. Само служителите на каса и управителите
имали такива кодове. Продавач-консултантите не следвало да има работа на
касата. Свидетелката не помни имената на продавач-консултантите към онзи
момент. Имената на касиерите към онзи момент били Васил Миронов –
управител, Ася Петкова – помощник-управител и Т. М. – касиер.
При разглеждане на доказателствата съдът констатира, че между
показанията на свидетелката Божилова и лицеворазпознавателната експертиза
са налице противоречия по отношение на обстоятелството дали означеното в
експертизата като „лице № 1“ лице действително е ищцата. Това
противоречие налага извършване на доказателствен анализ, като в тази връзка
настоящият състав намира следното: в показанията си свидетелката Божилова
заяви, че в конкретните, посочени от нея кадри, разпознава ищцата по
отличителни белези, например походка, маниер на касата. Съдът счита, че
така посочени, тези белези не водят до извод за несъмненост във
възприятията на свидетелката. Походката на даден човек не е релевантна в
случая, доколкото между страните не се спори, че въпросното лице № 1 е
било застанало пред обикновен касов апарат. Това е устройство, което по
същността си е предназначено да се използва в неподвижно състояние, от
изправен човек, който в съответния момент не се придвижва. Изразът
„маниер на касата“ е с изцяло абстрактен характер, като свидетелката не
посочи какви белези – мимики, движения, реакции или други – има предвид
под това общо понятие. На следващо място и двете понятия съдът възприема
за основани на белези, възприети при движение. Всички кадри от
експертизата, посочени от свидетелката, са моментни образи в „замръзнало“
положение, при които е невъзможно да се възприемат нито походка, нито
маниер на касата. На следващо място съдът не счита, че следва да кредитира с
доверие показанията на свидетелката в частта относно въвеждането на
конкретни сторно операции. Обосновката, дадена в показанията, е че
свидетелката знае къде кой бутон може да бъде натиснат и какво се извършва.
Отново, тази обосновка е невъзможно да бъде извършена при разглеждане на
5
представените в експертизата кадри, доколкото натискането на различни
бутони предполага движение, което не се установява от нея. На следващо
място следва да се отбележи и общоизвестният факт, че дадени бутони от
клавиатурата или дадени движения с мишката на обикновен персонален
компютър биха имали напълно различно значение и била дали напълно
различни команди в зависимост от работната среда на съответната
компютърна програма, която е била приведена в изпълнение към въпросния
момент. Нито от показанията на свидетелката, нито от кадрите в експертизата
личи коя програма е била приведена в изпълнение към въпросния момент. От
друга страна с въпросната експертиза вещото лице даде заключение, че не са
налице достатъчно отграничителни признаци, въз основа на които да се
достигне до извод за категорично лицево разпознаване или лицева
идентификация. Освен това в открито заседание поясни, че от посочените
кадри се установява, че лице № 1 е използвало компютърната периферия –
клавиатура и мишка – но не и конкретните команди, които са подавани или
конкретната програмна среда, в която са подавани. Действително, в
показанията си, свидетелката заяви, че е запозната и със записа от
охранителната камера, послужил за основа на експертизата. С него обаче
безспорно се е запознало и вещото лице и именно въз основа на него е дало
заключението си за невъзможност за лицево разпознаване и лицева
идентификация. Като взе предвид и факта, че вещото лице разполага със
задълбочени научни знания за идентифициране, съдът счита, че следва да
цени приложената експертиза като годно доказателствено средство по
отношение на факта дали ищцата е оперирала касовия апарат в съответния
отрязък от време и не следва да кредитира с доверие показанията на
свидетелката Божилова в тази им част.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят може да прекрати
едностранно трудовото правоотношение с работника при налагането на
наказание „дисциплинарно уволнение“ налагането на това наказание става с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. При евентуално оспорване на общо основание е в тежест на
работодателя да докаже при условията на пълно и главно доказване
извършването на нарушението на трудовата дисциплина, спазването на
процедурата по чл. 193 КТ и обосновката на тежестта на наложеното
наказание. В случая наказанието е наложено поради нарушения на трудовата
дисциплина, извършени в периода от 20.12.2021 г. до 13.06.2022 г. След
анализ на доказателствената съвкупност, съдът не намира, че твърдените
нарушения на трудовата дисциплина са доказани от ответника при условията
на пълно и главно доказване. На първо място от доказателствата по делото не
се установява, че именно ищцата е извършвала сторно операции, че те са
били за посочените в инвентаризациите стоки, както и че ищцата е присвоила
незаконно суми от касата в магазина, съответстващи на стойността на
привидно сторнираните стоки. На следващо място в заповедта е посочено, че
тези операции и ощетяването на ответника със сумата от общо 84547,63 лева е
извършено от две служителки – ищцата и трето по делото лице на име Ася
Пенкова Петкова. По делото обаче не се установи каква сума е била
присвоена от ищцата и каква – от въпросното лице Петкова. Тъй като не се
установи ищцата да е сторнирала стоки или присвоявала парични суми
6
неправомерно, няма как да се отговори на въпроса дали тя въобще е станала
причина за наличието на липси за каквато и да е било част от тази обща сума
и дали Петкова не е била причина за пълното ощетяване на ответника със
сумата от 84547,63 лева. Поради изложеното съдът не намира за доказан
твърдения от ответника факт на нарушение от страна на ищцата на трудовата
дисциплина. Нарушението на трудовата дисциплина не е налице, т.е.
уволнението е незаконно. На това основание искът с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за доказан и основателен. Трудовият договор е бил
безсрочен, т.е. основателен е и вторият иск на ищеца на основание чл. 344,
ал.1, т. 2 КТ, като същият следва да бъде възстановен на длъжността
„продавач-консултант”.
По предявения от ищеца иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
съдът намира следното: от приетата по делото справка от НАП – София (л.
584 от делото) се установява, че ищцата не е работила по трудово
правоотношение за периода от 08.08.2022 г. до 03.11.2022 г. От представения
трудов договор (л. 608 от делото), сключен с М ООД се установява, че
същата е започнала работа, считано от 24.01.2023 г. За установяване на
оставането без работа за периода от 03.11.2022 г. до 24.01.2023 г. от ищцата
лично бяха снети обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК. След анализ съдът
счита, че не следва да цени същите като доказателствено средство, тъй като те
представляват твърдение на страна и доколкото не установяват
неблагоприятен за нея факт нямат характера на признание по реда на чл. 175,
ал. 1 ГПК. Поради това настоящият състав намира, че за периода от
03.11.2022 г. до 24.01.2023 г. оставането без работа на ищцата не е доказано и
искът следва да бъде уважен единствено за периода от 08.08.2022 г. до
03.11.2022 г. Последното месечно трудово възнаграждение е било 1456,23
лева. Доколкото в договора не е предвидено друго, на общо основание съдът
приема стандартно работното време на ищеца с петдневна работна седмица и
двадесет дневен работен месец, което определя среднодневно трудово
възнаграждение в размер на 72,81 лева. За периода от 62 работни дни,
посочен по-горе, това дава сумата от 4514,22 лева, които следва да се
заплатят на ищцата на това основание. До тази сума искът е доказан и следва
да бъде отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 8737,38
лева.
Съобразно с изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От
ищеца бяха доказани такива на стойност 800 лева – адвокатско
възнаграждение. Тъй като от представения договор за правна защита и
съдействие не се установява какво възнаграждение е заплатено по всеки от
конкретните искове, съдът приема, че такова е заплатено по равно или по
266,66 лева за всеки от тях. Първите два иска са уважени в цялост и за тях се
дължат общо 533,33 лева. Третият иск е уважен частично и за него следва да
се заплатят 137,77 лева. Всичко това дава 671,10 лева разноски в полза на
ищцата. По направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира следното: съгласно задължителните
тълкувателни указания, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. 16 минималният размер на
адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален
интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
т.е. на сумата от 710 лева, тъй като това е бил размерът на минималната
работна заплата за страната към момента на заплащане на уговореното
7
възнаграждение – 28.09.2022 г. Съдът определя тази дата, тъй като не е
посочена дата на сключване на договора за правна защита и съдействие. На
общо основание съдът счита, че страните по договора за правна защита и
съдействие не са длъжни да се съобразяват с този размер и могат да уговорят
и по-висок такъв. Преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК е конкретна и зависи от
фактическата и правна сложност на делото. Като съобрази фактите, че делото
приключи в рамките на четири заседания, през които бяха разпитани двама
свидетели, бяха изслушани две експертизи, като бяха представени и различни
писмени доказателства, както и че беше необходим юридически анализ на
различни нормативни актове, съдът намира, че сумата от 1800 лева,
действително е прекомерна и присъденото адвокатско възнаграждение следва
да бъде намалено до сумата от 1800 лева. Тъй като от представения договор
за правна защита и съдействие не се установява какво възнаграждение е
заплатено по всеки от конкретните искове, съдът приема, че такова е
заплатено по равно или по 600 лева за всеки от тях. Първите два иска са
уважени в цялост и за тях ищцата не дължи разноски. Третият иск е
отхвърлен частично и за него следва да се заплатят 290 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
съда сумата от 50 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, сумата от 50 лева – държавна такса по иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, сумата от 168,93 лева – държавна такса по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и сумата от 293 лева – депозити за
експертизи.
С оглед предмета на делото – присъждане на трудово възнаграждение,
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да постанови
предварително изпълнение на решението. Така Определение № 378 от
18.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о., ГК, Определение №
329 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., IV г. о., ГК и др.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ прекратяването на трудовото правоотношение на Т. К. М., ЕГН
********** със служебен адрес със Заповед № 1811 от 08.08.2022 г.,
издадена от Еф Еф Груп България ЕООД, ЕИК: ********* със служебен
адрес: на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Т. К. М., ЕГН
********** на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение
длъжност „Продавач-консултант“ към Е Е Г Б ЕООД, ЕИК:
ОСЪЖДА Е Е Г Б ЕООД, ЕИК: да заплати на Т. К. М., ЕГН
********** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от
4514,22 лева – обезщетение за времето, през което е останала без работа за
периода от 08.08.2022 г. до 03.11.2022 г., ведно със законната лихва от
11.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
така предявения иск за сумата от 4223,16 лева и за периода от 03.11.2022 г. до
24.01.2023 г. като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е Г Б ЕООД, ЕИК: да
заплати на Т. К. М., ЕГН ********** сумата от 671,10 лева, разноски в
8
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. К. М. да заплати на Е Е Г Б
ЕООД, ЕИК: ЕГН ********** сумата от 290 лева, разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Еф Еф Груп България ЕООД,
ЕИК: ********* да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 50
лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
сумата от 50 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ, сумата от 867,37 лева – държавна такса по иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и сумата от 293 лева – депозити за експертизи съобразно
с уважената част от исковете.
Решението в тази му част може да бъде обжалвано пред Софийски
градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от 13.03.2022 г., на
основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК, в частта му, с която Еф Еф Груп България
ЕООД, ЕИК: ********* е осъдено да заплати на Т. К. М., ЕГН ********** на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 4514,22 лева –
обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от
08.08.2022 г. до 03.11.2022 г., ведно със законната лихва от 11.10.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Решението в тази му част има характера на определение и може да бъде
обжалвано пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок
от 29.10.2021 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9